Петък, 21 Октомври 2016 10:27

Наторете дръвчетата, за да раждат

Есенното торене на дръвчетата е важно агротехнически мероприятие, за да има оптимално плододаване. Чрез него се поддържа плодородието на почвата, като се набавят изчерпаните хранителните елементи.

Торовете са технически средства за подобряване на плодородието на почвата, използвани в земеделието – овощарство, градинарството и др. Тяхната цел е да обогатят терена на който се отглеждат растенията на хранителни елементи, полезни за тях.

Елементите, които са със съществено значение за всички растителни видове, са следните: въглерод, кислород, водород, азот, фосфор, калий, калций, сяра, магнезий, хлор, желязо, мед, цинк, манган, бор и молибден. Въглеродът, кислородът и водородът често не се определят като хранителни елементи, тъй като растенията си ги набавят от атмосферата и не е необходимо да ги набавяме чрез торене.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В потвърждение на позицията, че физичните и химичните свойства се изразяват до голяма степен в състоянието на хумуса, на органичното вещество се отдават различни функции, които обикновено допринасят за повишаване на плодородието на почвата.

От физико-механичните функциисе отбелязватот една страна,положителните ефекти върху структурата, и –от друга страна, изострянето надефектите,резултат наедна дебалансирана тъкан:

  • Чрез формирането на глинесто-хумусни комплекси, черноземното органично вещество подобрява структурата на почвата, особено при наличието на добро съдържание на калций, предразполагайки формирането на първични структурни агрегати с оптимални размери и такива, които променят структурата в гранулиран тип.

  • При рохкавите почви подобрява способността за водозадържане. В тази връзка хумусът има такава способност за просмукване, че абсорбира и задържа водни количества до 20 пъти собственото си тегло.

  • При глинестите почви подобрява непропускливостта и съотношението между макро- и микропори и намалява здравината на терена. Тези ефекти са резултат най-вече на преминаването от една към друга гранулирана структура.

  • В общ план намалява предразположението към повърхностна ерозия, поради формирането на по-стабилни структурни агрегати.

  • Увеличава носещия капацитет на почвата, намалявайки щетите, дължащи се на налягането, упражнявано от селскостопанските машини и от утъпкването й от страна на хората и животните.

От химичните и физико-химичните функции,особено значение принадлежи наролятана динамичните процеси,които регулиратналичиетоиабсорбиранетона хранителниелементи, до голяма степенрезултат отповишаванетонасъдържаниетонаколоиди:

  • Увеличаване на възможността за задържане на основите (калий, калций, мегнезий) в полза на повишената способност за катийонообмен на хумуса.

  • Увеличаване на способността за задържане на фосфора, за анийонна адсорбция.

  • Увеличаване на възможността за задържане на хранителните елементи за биологична абсорбция. Тази функция е много важна за задържане на изключително мобилните елементи (азот и сяра), но – в общ план – и за другите хранителни елементи, особено когато почвата има ниска способност за обмен.

  • Забавяне на динамичните процеси, свързани с ретроградността на фосфора.

  • Защита на микроелементите от неразтворимост, благодарение на хелатирането.

  • Увеличаване на възможността за устойчивост на промените в рН.

Публикувана в Растениевъдство

Органичното веществоне се определя задължително като хумус, въпреки че често е с тенденция използването на двата термина като синоними.

Органичното вещество представлява съвкупност от стадиите на въглеродния цикъл,които се противопоставят в минералната фаза. Обикновено неговата роля за физичните и химичните свойства е второстепенна и косвена, когато става въпрос за първите три класа, колкото и да е фундаментална за процеса на еволюцията. Съществена обаче е ролята на биологията и екологията.

Хумусът представлява онази част от органичното вещество, която е най-активна,от физична и химична гледна точка, влияе повече или по-малко директно върху една съществена част на почвената химия и е в тясна връзка с абсорбционната биологична активност на хранителните елементи. Чрез процесите на образуване на чернозем и минерализация, хумусът остава в равновесие с органичното вещество на почвата и от екологичен аспект, представлява реверсивно отклонение от въглеродния цикъл.

От казаното до тук се предполага, че високото качество на органичното вещество не се придружава непременно от високо съдържание на хумус със съществено влияние върху химичните свойства на почвата. Действително, един вид почва може да бъде подложен на интензивно натрупване на недекомпонирано органично вещество, поради затруднено образуване на чернозема или - напротив, да доведе до бързо и интензивно минерализиране, което извлича голяма част от органичното вещество от финалните процеси на образуването на хумуса. Тези тенденции се регулират от борбата за преимущество на множество фактори, между които изпъкват следните:

  • климатичните условия, с особено внимание към валежите, температурата и тяхното сезонно развитие;
  • оксиредукционният потенциал на почвата;
  • биологичната активност и състава на биологичната общност;

  • съотношението C/N на недекомпонираното органично вещество.

В миналото се правят опити за количествено остойностяване на тези концепции чрез изохуматичните коефициенти, които поне в теоретичен план, представляват един модел на представяне на баланса на органичното вещество в почвата, но поради комплексносттта на действащите фактори –правят приложението й трудно в практичен план, ако не изцяло, то приблизително.

Публикувана в Растениевъдство

Разделянето на органичното вещество на класове е по-функционалния принцип, тъй като взима за отправна точка стадия на еволюция на трансформациите в рамките на въглеродния цикъл и е подходящ за прилагане в по-широка сфера. За съжаление обаче, разделянето на различни класовене е много прецизно,поради комплексността и наслагването на процесите на разпад.

Определени са четири класа, но не всички от тях се индикират с конкретна деноминация:

  1. Първият клас, наричан често edaphon е органичното вещество, съставено от живата биомаса, т.е., от съвкупността от живи организми, налични в почвата (педофауна), коренови апарати на растенията, бактериална микрофлора и гъбни организми. Съставът на edaphon е фундаментален, тъй като може да има съществено значение за развитието на последващите трансформации.

  2. Вторият клас е недекомпонираното органично вещество, съставено от мъртвата биомаса. Вътрешните му характеристики са в тясна зависимост от условията на средата и биологичната общност.

  3.  Третият клас е органичното вещество в процес на разпад. Става въпрос за един не много очертан клас, поради хетерогенността и комплексността на текущите процеси, които зависят и от голямото разнообразие, зависещо от условията на средата. Обикновено се наблюдава повече или по-малко напреднала степен на декомпониране, но все още с възможност за идентифициране на първичния органичен материал. В горските почви се обособява гъбичен мицел, който предпазва материала, който е в процес на разпад.

  4.  Четвъртият клас е хумусът; това е крайният продукт от трансформации, които не въздействат върху минерализацията и са резултат от преработката, полимеризацията и кондензацията на прости органични съединения, ориентирани от една страна към педофауната и по-специално към биологичната микрофлора. В литературата често се различават два подкласа, които се основават на съотношението с минералната фракция на почвата.

Публикувана в Растениевъдство

Разделянето на класове на органичното вещество е по-функционалния принцип, тъй като взима за отправна точка стадия на еволюция на трансформациите, в рамките на въглеродния цикъл и е подходящ за прилагане в по-широка сфера. За съжаление обаче, разделянето на различни класовене е много прецизно,поради комплексността и наслагването на процесите на разпад.

Определени са четири класа, но не всички от тях се индикират с конкретна деноминация:

  1. Първият клас, наричан често edaphon, е органичното вещество, съставено от живата биомаса, т.е., от съвкупността от живи организми, налични в почвата (педофауна), корени на растенията, бактериална микрофлора и гъбни организми. Съставът на edaphon е фундаментален, тъй като може да има съществено значение за развитието на последващите трансформации.

  2. Вторият клас е недекомпонираното органично вещество, съставено от мъртвата биомаса. Вътрешните му характеристики са в тясна зависимост от условията на средата и биологичната общност.Третият клас е органичното вещество в процес на разпад. Става въпрос за един не много очертан клас, поради хетерогенността и комплексността на текущите процеси, които зависят и от голямото разнообразие, зависещо от условията на средата. Обикновено се наблюдава повече или по-малко напреднала степен на декомпониране, но все още с възможност за идентифициране на първичния органичен материал. В горските почви се обособява гъбичен мицел, който предпазва материала, който е в процес на разпад.

  3. Третият клас е органичното вещество в процес на разпад. Става въпрос за един не много очертан клас, поради хетерогенността и комплексността на текущите процеси, които зависят и от голямото разнообразие, зависещо от условията на средата. Обикновено се наблюдава повече или по-малко напреднала степен на декомпониране, но все още с възможност за идентифициране на първичния органичен материал. В горските почви се обособява гъбен мицел, който предпазва материала, който е в процес на разпад.

  4. Четвъртият клас е хумусът; това е крайният продукт от трансформации, които не въздействат върху минерализациятаи са резултат от преработката, полимеризацията и кондензацията на прости органични съединения, ориентирани, от една страна, към педофауната и, по-специално, към биологичната микрофлора. В литературата често се различават два подкласа, които се основават на съотношението с минералната фракция на почвата.

Публикувана в Растениевъдство

Поради голямото разнообразие на компонентите на органичното вещество не е възможно то да бъде вместено в дефиниция, която да бъде едновременно синтезирана и изчерпателна. Самата принадлежност към биологичния произход би била, сама по себе си, ограничена, тъй като една част от веществото, въпреки че е минимална, е от синтетичен произход. Единственото неоспоримо свойство, което идентифицира един компонент на органичното вещество е присъствието на органичен въглерод, т.е. с кислородно число по-ниско от +4.

Съставните части на органичното вещество са:

  • Живата биомаса, съставена от всички живи организми, присъстващи в почвата (животински видове, коренови системи, микроорганизми);

  • Мъртвата биомаса, съставена от отпадъци и остатъци от живи организми, присъстващи в почвата и от всякакви органични материали от биологичен произход, повече или по-малко трансформирана и привнесена от човека; в почвата тя се намира в повече или по-малко напреднал стадий на декомпониране (остатъци от растителност, животински трупове, органични торове, изпражнения, и т.н.);

  • Органично вещество от синтетично естество, съставено от продукти, производни на промишлен синтез и внесени, доброволно или не, от човека (пластмаса, остатъци от фитофармацевтични продукти, органични торове от синтетичен произход и др.); тяхната роля в динамиката на органичното вещество е непосредствено зависима от способността за биоразпад, която – от своя страна – зависи от структурната комплексност на компонентите и от наличието на микроорганизми, които са в състояние да ги нападнат (например Актиномицети);

  • Хумус – хетерополимерен продукт, резултат на микробната преработка на разграденото органично вещество, като се започне от прости органични съединения и кондензационни ароматни ядра с нисък потенциал на биоразграждане; последните са деривати, в по-голямата си част, на микробния разпад на лигнина.

Класификацията на органичното вещество в рамките на науката педологияследва два различни принципа: първият от тях разделя органичното вещество натипове, на базата на морфологични характеристики, като някои химични свойства, външния вид и наличието на определени живи организми; вторият принцип е от по-общ характер, тъй като разделя органичното вещество накласове, на базата на степента на декомпониране.

Публикувана в Растениевъдство

Още от дълбока древност хората са стигнали до извода, че отглеждането на растения води до отслабване на плодородието на почвата. За неговото възстановяване те са използвали възможностите с които разполагат – оборски тор от отглежданите животни. Нещо доста необичайно - в древен Китай, зеленчуковите култури са били торени с човешки изпражнения, които всяко семейство е било длъжно да предава сутрин.

В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Науката за хранене на растенията се развива твърде бързо и предлага все по-нови и нови формулации и разработки от торове, съдържащи хранителни вещества. За любителите-овощари е малко трудно да се справят с всички нови названия за да разберат състава на торовете, а така също и как ще повлияе дадената смес на конкретната почва и растение.

ВАЖНО Е ДА ЗНАЕТЕ ОСНОВНОТО

Повечето от съвременните торове са комплексни и включват не само трите основни елемента - азот, фосфор и калий, а много по-широк спектър от химически елементи, често в комбинация и с органични съставки. Това е много важно за пълноценното хранене на растенията. На опаковките тези елементи са дадени с химичните си знаци, заедно с процентното съдържание на всеки от тях. Основните елементи – азот, фосфор и калий се означават с (N:P:K). Ако на тях им съответстват цифрите - 15:15:15, означава, че всеки един от тези елементи има участие в съдържанието на продукта по 15 процента. Но комплексните торове могат да имат и различно процентно съотношение и да се използват според сезона - пролет или есен.

Публикувана в Растениевъдство

Учените изчислиха размера на елементарната вода, фосфор и други микроелементи, достъпни за растенията, както и средната яркост на повърхността на Земята за всички климатични пояси на всички континенти.

Американските климатолози съставиха карта за плодородието на всички участъци на сушата на Земята на базата на данни за наличието на минерали, вода и слънчева светлина в различните части на света, събрани от американския спътниците Terra и Aqua. Картата бе публикувана наскоров списание Global BiogeochemicalCycles.

На Земята съществуват много региони, където растителността не може да достигне максимално распространениепоради липса на достъпни хранителни вещества като азот и фосфор. Ние изяснихме, че недостигът на хранителни елементи намалява общото производство на растителна маса на Земята, примерно с 25% в сравнение с пълното плодородие на планетата, казва ръководителят на групата климатолози Джошуа Фишер от Лабораторията за реактивни двигатели към НАСА в Пасадена, Калифорния.

Фишер и неговите колеги стигнали до този извод, изчислявайки количеството на достъпните хранителни елементи и съпоставяйки ги с обема на зелената биомаса по данни, събрани от климатичните спътници Terra и Aqua за времето на тяхната работа в орбита.

Публикувана в Растениевъдство

 

Прилагането на органични торове е най-старата земеделска практика за повишаванена плодородието на почвата. Те подобряват физичните и химични свойства на почвата, подобряват и нейната биологична активност. Органичните торове са основен източник на хумус, те притежават мелиоративни свойства. Използването на животински отпадъци за торене на почвата дават възможност за повторно използване на хранителни вещества.
Органичните торове са изключително разнообразни, но основно се прилагат оборски тор, компост и птичи тор.

Органичните торове предоставят постепенно и продължително подхранващо действие на растенията, тъй като се разлагат в продължение на дълъг период от време. Това им свойство на практика елиминира вероятността от прекомерно наторяване на почвата с вредни последици.
С тях трябва да се внимава, защото имат и недостатъци

При използването на органични торове се проявяват и някой недостатъци. На първо място, това е ниското съдържание на хранителни вещества. При такива показатели се губи смисълът от превозването им на дълги разстояния, което става икономически неизгодно.
Освен това при използване на животинска тор за наторяване вероятността от заплевеляване на почвата е по-голяма. Един тон тор или компост, може да съдържа до няколко милиона, дори милиарда плевелни семена, които могат да покълнат. В оборския тор семената от плевелни растения идват от фуражите, постелките на животните и др. Ако в тора присъстват плевели, ефектът от прилагането му е по-скоро отрицатен, отколкото положителен или равен на нула.

 

Публикувана в Растениевъдство

 

Според експерти от Университета на щата Ню Йорк, след 50 години увеличаването на добивите по цялата планетата и значителния спад в броя на населението ще доведе до увеличаване на площите на изоставени земеделски земи.
Учените смятат, че до 2060 година, около 150 милиона хектара земя подходяща за отглеждане на селскостопански култури ще бъде изоставена. Само преди три години планетата е била с 1,53 милиарда хектара обработваема земя, а след около 50 години, тази цифра може да падне до 1,38 милиарда хектара.
Прогнозата на американците е в противоречие с проучването на ФАО, според което през 2050 г., ще има увеличение на обработваемата земеделска земя. Като основна причина за това се посочва изхранването на нарастващото население в света.

 

Публикувана в Растениевъдство
Страница 2 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта