До края на октомври е прибрано почти цялото количество европейско сорго. Това дава възможност да се направят първи изводи за производството. Очертава се европейското производство (ЕС на 28-те + Украйна и Русия) да е близо 1,3 милиона тона. Производството е на добро ниво, по-високо от предишната реколта. Това се обяснява главно с увеличаването на площите във всички европейски страни, но също така и с добрите добиви получени в Централна и Източна Европа.

В България, Румъния и Унгария добивите се оценяват средно на 5 тона на хектар (500 кг/дка). В Украйна и Русия добивите са доста разнородни, вариращи от 2 тона на хектар до повече от 7 тона на хектар за най-добрите парцели, особено тези, засети със звездно сорго (хибрид с много добри качества). В Австрия добивите са добри и стабилни от 10 тона на хектар.

В Западна Европа тенденцията е обратна, добивите са малко по-ниски във Франция, Испания и Италия. Основната причина е липсата на валежи през месеците юни, юли и август, комбинирани с много високи температури. Във Франция добивът се оценява на 5 тона на хектар, с 0,3 тона по-малко от миналата година. В Испания е с 1 тон по-малко на хектар или 4,8 тона на хектар. В Италия прогнозният добив е 6,5 тона на хектар, с 1,5 тона на хектар по-малко в сравнение с реколтата през 2018 г. Въпреки тежките климатични условия, соргото демонстрира добри нива на добив и устойчивост на фона на глобалното затопляне.

Популярността на културата расте, защото фермерите са единодушни: соргото консумира малко тор, а добрата му устойчивост на болести и вредители ограничава използването на пестициди. Това е голям плюс за околната среда и за приходите.

Информация от Sorgum ID

 

Публикувана в Растениевъдство

Към момента са ожънати над 22 % от засетите площи с пшеница, които са 11 315 991 дка. Средните добиви възлизат на 537 кг/дка. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на откриване на жътвената кампания на пшеница в землището на село Вирове, Община Монтана. Тя посочи, че по последни прогнозни данни, произведеното количество пшеница ще бъде около 5.6 млн. тона.

Десислава Танева уточни, че се очаква добра година при добива на зърнени суровини, тъй като показателите са високи за началото на жътвата. Реколтираните площи с ечемик до момента са над 70 %, а очакваният добив е 500 хил. тона.

Тя припомни, че най-важният път в момента, които трябва да бъде извървян в сектор „Земеделие“, е процесът на програмиране на новата Обща селскостопанска политика (ОСП). „Надявам се, че ще намерим добри решения с всички от бранша, защото диалогът е най-верният подход“, каза още министър Танева. По думите й, успехът на земеделците е успех за държавата и хората.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов пожела спорна жътва и добро качество на прибраната реколта. „За нас е чест, че произвеждаме основната суровина за хляба“, каза още той. На събитието присъстваха народният представител Ирена Димова и Веселка Василева, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Монтана, който е домакин на тазгодишната официална церемония по откриване на жътвата.

Публикувана в Бизнес

Около 70 хил. дка са напълно пропадналите площи, засегнати от градушки от началото на годината до момента. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в град Свищов. Тя уточни, че е направена необходимата организация и в районите, в които метеорологичната обстановка позволява, комисии от Областните дирекции по земеделие вече извършват обследване. „Площите, които се заявяват за подпомагане по кампанията за директните плащания, която тече в момента, са около 38 млн. дка за цялата страна. Към момента са подадени 107 хил. заявления“, допълни тя.

Десислава Танева заяви, че земеделските производители, чиито площи са пострадали на 100 %, ще бъдат обезщетени чрез държавната помощ за компенсиране на загуби на земеделски стопани за напълно пропаднали площи, в резултат на природни бедствия или на неблагоприятни климатични условия. Компенсацията е по-добра, когато площите са застраховани.

Десислава Танева отбеляза, че е проведено заседание на УС на ДФЗ миналата седмина, на което е решено средствата за помощта да бъдат с бюджет 4 млн. лв. Министър Танева съобщи, че вече са изплатени обработените протоколи за миналата година. Практиката показва, че обезщетенията, които се плащат по тази помощ, не са надхвърлили 2,5 млн. лева и те са напълно достатъчни. ,,По прогноза очакваме в средата на юни да приключи градоопасния сезон и земеделските стопани ще бъдат компенсирани, съгласно правилата на тази помощ“, каза още министърът.

Министър Танева заедно с министъра на вътрешните работи Младен Маринов и директора на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" посетиха засегнатите от обилните валежи села Морава и Драгомирово. ,,Голяма част от землището на село Морава е под вода и тук ще има вероятно най-много пропаднали площи”, съобщи министър Танева. На среща със земеделски производители Десислава Танева обясни, че през последните 2 години държавата е инвестирала близо 12 млн. лева и още 800 хил. лв. през тази година за изграждане на още два командни пункта с 50 площадки в Хасково и село Тъжа.

„Към момента протиградовата защита обхваща 17 хил. дка общо от близо 50 млн. дка обработваеми площи. Самолетният способ ще бъде възможен при изграждане на национална система на територията на цялата страна. За да работи системата трябва да има споделена финансова отговорност и консенсус между държавата и земеделските стопани“, категорична бе Танева. Тя подчерта, че по този начин ще бъде постигнат оптималният модел на противоградова защита и ще се минимизират загубите за производителите.

Министър Танева посети 200 дка насаждения с ечемик, които са пострадали. Десислава Танева увери земеделския производител, че ще бъде компенсиран за щетите.

По информация на МЗХГ

Публикувана в Новини на часа

Културата винаги е била печеливша, благодарение на иновативните технологии и продукти, с които разполагат българските фермери

Интервю на Петър Кръстев

Любезен да коментира производството на царевица и отношенията си с Байер беше земеделецът ГЕОРГИ ЯНКОВ, представител на фирма „Агроактив” ЕООД, която обработва земеделски земи в землището на община Иваново и община Две могили, област Русе. Събеседникът ми, участник на срещата на производителите на царевица в Златни пясъци, обработва около 9 хил. дка, засети с традиционните култури за Централна и Северна България – пшеница, царевица, слънчоглед и др.

-         Г-н Янков, откога работите с фирма Байер и какви са отношенията ви с екипа?

-         Отношенията ни с Байер като търговска компания, предлагаща до настоящия момент препарати за растителна защита, а за в бъдеще – и семена за царевица с придобиването на фирма Декалб, датират още от старта на нашия семеен агробизнес. Партньорството е коректно, винаги сме получавали необходимото внимание и съдействие от експертите на компанията. Ползваме всички продукти на Байер в отглеждането и на трите култури – за пшеница, царевица и слънчоглед. Считам, че портфолиото на фирмата и за трите култури е доста широко, дава възможност за гъвкаво приложение както от ценова гледна точка, така и с оглед на фитосанитарното състояние на различните посеви и полета.

-         Имат ли принос съветите и препоръките на специалистите от Байер за успеха на вашето стопанство?

-         Воденето на едно добро земеделие изисква всеки фермер да познава своите полета, вида на плевелите, състоянието на посевите и др. подобни характеристики. Предоставяйки коректно данните на представителите на Байер по региони, те винаги са давали едни от най-точните съвети и препоръки на фермерите за приложение на продуктите.

-         Тъй като акцент на срещата в Златни пясъци е културата царевица, подходящ ли е вашият регион за нейното отглеждане и какви са резултатите ви?

-         По отношение на царевицата трябва да отбележа, че регионът, в който се намират земите на нашето стопанство, е определян за един от най-благоприятните в климатично и почвено отношение за отглеждане на културата в България. При неполивни условия сме получавали добиви от 1000 – 1200 кг царевично зърно от декар, дори в години, които не са толкова благоприятни. Подходящите почвени условия в региона, комбинирани с добра растителна защита и приложение на ефикасни продукти както за почвено, така и за вегетационно приложение, допринасят за изключително добрите резултати от царевицата.

-         В тази връзка използвате ли препарати на Байер в отглеждането на царевицата?

-         В контекста на днешната презентация искам да акцентирам на хербицида Аденго, който считам като изключителен за приложението му за царевица. Може да се използва винаги когато по независещи причини (неблагоприятни условия) се пропусне използването на почвен хербицид веднага след сеитбата. Приложението на Аденго във втори-трети лист на царевицата е много навременно и дава изключително добри резултати. В моята практика, повече от 4-5 години вече, се осланям само и единствено на него. Другият изключително добър продукт на Байер е хербицидът Екип, който според мен няма конкурент на българския пазар като щадящ културата царевица. А това е от съществено значение при формиране на добива, защото третирането с Екип се извършва в по-късни фази на растенията, когато те са много чувствителни на стрес.

-         Какви други вегетационни хербициди на Байер използвате при царевицата и какво е характерно за тях?

-         Лаудис е един много интересен и специфичен препарат и през 2018 година беше хит на пазара. Причината беше, че условията при сеитбата на царевицата бяха много трудни – суша, при която не можеше да се използват почвени хербициди, след което започнаха обилни валежи, което позволи на всички възможни плевели да се развият в полетата с царевица. Затова третирахме с Лаудис. Той е отличен продукт, но няма изкореняващо действие по отношение на балур и затова миналата година се наложи на някои полета да използваме балурицида Екип срещу коренищен балур. Това още веднъж показва, че продуктите трябва да се избират внимателно и да съответстват на заплевеляването, което ще се контролира.

-         Какво е вашето лично мнение – печеливша култура ли е царевицата и има ли тенденция за увеличаване на площите с нея?

-         Царевицата винаги е била печеливша култура по причина, че добивите, поне в нашия регион, значително надхвърлят добивите от пшеница и тя дава стабилен приход като парични средства. Но с оглед на сеитбооборта, площите не могат да се увеличават прекалено много, защото тя е и труден предшественик за пшеницата, тъй като след прибирането й полетата се нуждаят от малко по-сложи и трудоемки обработки. Но с новата техника, която имат фермерите с модерно земеделие, и тези затруднения се преодоляват. Считам, че не само в нашето стопанство, но и глобално за България полетата с царевица ще се увеличат. Това ще стане с оглед на добрия финансов резултат от тази култура. Разбира се, затова ще допринесат и иновативните технологии и продукти, които фирми като Байер предоставят на българските фермери.

Публикувана в Растениевъдство

Към днешна дата най-големите производители на сорго са Франция, Унгария и Румъния. Във Франция, площите със сорго са се увеличили до 60 хиляди хектара, в Италия - с около 40 хиляди хектара, с 15 хиляди в Румъния и с 10 хиляди хектара в Унгария.
В Европейския съюз отглеждането на сорго за зърно непрекъснато расте.
Немският комитет по зърното, позовавайки се на Европейската асоциация за сорго, съобщава, че обработваемата площ през 2018 г. в сравнение с 2017 г. се е увеличила с 9 хиляди хектара, или с 6% до 146 000 хектара.
Увеличават се и добивите от сорго с 14%, до 829 хил. тона. Земеделските производители са получавали добив от тази култура от 5 тона до 7 тона сорго на хектар. ЕС внася средно 160 хил. тона сорго годишно.
В Европа използването на този вид зърно си остава приоритет
като храна на животни, но се увеличава и консумацията от хората.
В Африка соргото е най-важната зърнена култура, от една страна се преработва в брашно за хората, а от друга се използва и като храна за животни.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През 2018 г. реколтираните площи с 5-те основни култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица) се изчисляват на 2,67 млн.ха. През последните години има свиване на тяхната площ с 4%, дължащо се на съкращаване площта на слънчогледа. Първоначалните предвиждания на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) за засетите площи  през 2019/20 год. ще достигнат 2,69 млн.ха.

По прогнози на САРА, засетите площи с пшеница за следващага реколта ще достигнат 1,19 млн.ха, което е 1% над тези от 2018 година. Оценката е за нарастване площите с ечемик до 130 хил.ха, над 3% от тези през 2018 година. До декември 2018 г. от страната са изнесени около 2 млн.т пшеница (оценката за износа според САРА до края на сезона е за 3,6 млн.т. ), 179 хил.т. – ечемик (прогнозата е за общ износ 295 хил.т.), 618 хил.т – царевица (очакванията за нетният износ за пазарната година да е 1,8 млн.т.). 
Износът при рапицата до декември 2018 г. достига 395 хил.т. при очаквани общи количества за експорт до 435 хил.т. При слънчогледа има отрицателно търговско салдо, като са изнесени едва 39 хил.т, а вносът е около 130 хил.т. Очаквания за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни. 
През януари 2019 г. FOB цените на зърнените култури от Украйна продължават лекото си покачване. Хлебната пшеница към края на месеца се котира на цена от 240 US$/т, ечемика е на цена 235 US$/т, фуражна пшеница – 228 US$/т. При царевицата цената нараства до 180 US$/т. Причината за рязкото поскъпване на пшеницата и ечемика през 2018/19 година е стабилното и нарастващо търсене, по-слабата световна реколта, известните ограничения пред износа от страна на Русия, заради по-слабата реколта там, по-лошите от очакванията данни за прибраното зърно в Австралия и Аржентина. Конвертируемостта на пшеницата, както за човешка консумация, фураж и производство на биоетанол я прави ценово печеливша. 
В следващите 2-3 месеца цената ще се определя преобладаващо от развитието на новите посеви и изменението в търсенето. Очаква се да има увеличение на засетите площи с пшеница, специално в САЩ, с около 5%, до 15,2 млн.ха. Прогнозата на Рабобанк е, ако тенденциите се запазят такива, цената на пшеницата в ЕС да падне от пролетта до 180 евро/т. 
Цената на рапицата през настоящия сезон, макар и малко по-висока в сравнение с 2017/18 година (370- 380 евро/т) не нарасна до очакванията заради силното давление от цената на соята и палмовото масло. Ако се постигне търговско споразумение между САЩ и Китай, цената на соята ще тръгне нагоре, което ще развърже допълнително цените на другите маслодайни. 
Публикувана в Растениевъдство

 През 2017 г. 2,2% от обработваемата земя в страната са използвани за производство на зеленчуци, сочи анализ на официалните данни, изнесени от МЗХГ. За сравнение през 2016 г. този процент беше 1,7%. Положителното изменение се дължи предимно на увеличението в размера на откритите площи в стопанствата – от 59,3 хил. ха на 73,8 хил. ха (+24,5% на годишна база). Площите, предназначени за оранжерийно производство възлизат на 966 ха, като се отчита слабо намаление (с 3,6%) спрямо регистрираните 1 002 ха през 2016 г. В сравнение със същата година се наблюдава намаление при площите на плодовите зеленчуци, едновременно в абсолютен размер – с 9 311 ха, и като относителен дял в структурата на общата реколтирана площ – от 48% до 27%. Основната причина е в драстичното свиване на площите с тикви – с 9,9 хил. ха по-малко в сравнение с 2016 г. Редуцирането на списъка с отглежданите зеленчуци на открити площи, допустими за подпомагане по схемата за обвързана подкрепа доведе до промяна в поведението на земеделските производители. Установено е, не само при зеленчукопроизводството, но и при почти всички останали сектори, където има обвързано или друго целево подпомагане, че площите, а не производството силно се повлияват в посока получаване на допълнителна подкрепа. При доматите, пипера, краставици и корнишони, те заемат 43% от реколтираните площи на плодовите зеленчуци. Общата им площ през изминалата година достигна найвисокото си равнище за последните пет години – 8,4 хил.ха. Посоченият размер е почти на нивото от 2010 г. и малко над равнището от 2013 г., но е с над 74% по-малък от средният размер на площите за периода 2002- 2003 г. Увеличение се наблюдава при площта на доматите – с 763 ха повече спрямо 2016 г., както и при краставиците и корнишоните – с 209 ха, докато при пипера се наблюдава намаление с 305 ха. Очакванията са през настоящата година общите площи да се задържат около 8,35 хил. ха. Площта на полските домати се очаква да се запази около 4,36 хил. ха, при пипера е възможно леко увеличение до 3,4 хил. ха (+4,5% на годишна база), а при краставиците се очаква намаление до 0,59 хил. ха (-22,2%). В средносрочна перспектива се прогнозира много слаб темп на увеличение на общата площ - до около 9 хил. ха.

Публикувана в Бизнес
За втора поредна година намаляват площите със зърнени култури у нас, като последният спад е с 0,3% до 3 463 370 хектара. Категорията „Обработваема земя“ включва орните площи, при които се прилага сеитбооборот, а също и временните ливади с житни и бобови треви, угарите и оранжериите. Това показват най-новите данни за 2018 г., получени от Българската анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура (БАНСИК) и публикувани от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
За четвърта поредна година се увеличава площта на необработваната земя, като тя вече включва 195 918 хектара след 0,5% разрастване на годишна база. В това число влизат изоставени трайни насаждения и обработваема земя, която обаче не се използва за земеделско производство повече от пет години. През 2018 г. необработваната земя у нас е 3,75% от площите със селскостопанско предназначение. 
За последните десет години необработваните земи у нас са намалели повече от два пъти – през 2009 г. те са били 460 528 хектара. Размерът на реално използваната земеделска площ също отбелязва тенденция към увеличение, като през последната година то е с 0,01% до 5 030 276 хектара. В тази категория влизат обработваемите земи, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини.
Категорията „Площ със селскостопанско предназначение“ обхваща най-пълно всички видове земи в селското стопанство, включително високопланинските пасища, семейните градини и изоставените терени, които не са обработвани повече от пет години.
През последното десетилетие най-голяма е била площта на земите със селскостопанско предназначение у нас през 2010 г. - 5 492 891 хектара. Следва продължителен спад, като дъното е достигнато през 2014 г. - 5 192 940 хектара. Оттогава тенденцията е към увеличение, но с минимален темп, като за четири години то е под 1%. През 2018 г. нарастването е с 0,03% на годишна база.
Размерът на реално използваната земеделска площ също отбелязва тенденция към увеличение, като през последната година то е с 0,01% до 5 030 276 хектара. В тази категория влизат обработваемите земи, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини.
 
Публикувана в Бизнес

Подготвителните работи за създаването на нови насаждения включват почистване и подравняване на мястото и дълбока обработка на почвата. Те трябва да се извършат минимум 1-2 месеца преди засаждането, за да може почвата да улегне и да се улесни прихващането на дръвчетата. Преди обработката на дълбочина 50-70 см се разхвърлят 80-150 кг троен суперфосфат и 50-100 кг калиев сулфат на декар, а след това се внасят от 3 до 5 тона оборски тор на декар, които се заорават с плитка обработка. При вкислена почва преди основната обработка трябва да се извърши варуване със сатурачна вар, смлян варовик, пепелина от варопроизводството и други. На по-леки, песъкливи почви се внасят 150-300 кг, при средно тежки - 200 до 400 кг, и при тежки - от 300 до 500 кг/дка варови материали. Подравняването на терена се извършва при необходимост, тъй като то улеснява мероприятията свързани с отглеждането на дърветата.

Необходимо е силно наклонените терени да се терасират. При силно заплевеляване с многогодишни плевели (троскот, балур и др.), може да се използват и хербициди.

За създаване на малинови насаждения на площите се извършват същите мероприятия за предпосадъчна подготовка, както при овощните дървета, но количествата тор, внесен предпосадъчно са по-ниски: 3-4 т оборски тор на декар, 70 до 120 кг троен суперфосфат и 15-30 кг калиев сулфат. Почвата се обработва на по-малка дълбочина - 40-50 см при почви с мощен хумусен хоризонт и се оре на дълбочина 25-30 см с плуг с продълбочител.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

По  текущи  оценки  на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA)  засетите  площи  с  пшеница за новата реколта възлизат на 1,12 млн.ха  (по  оперативни  данни  на  МЗХГ  –  1,13  млн.ха),  ечемик – 138 хил.ха (МЗХГ - 116 хил.ха), рапица –  193 хил.ха (МЗХГ – 185 хил.ха).  В  момента  закъснява  чувствително  засяването  на  пролетните  култури,  като  по  първи  оценки  на  САРА ще  бъдат засети  755  хил.ха  –  слънчоглед  и  424  хил.ха  –  царевица.  При  слънчогледа  ще  се  отбележи най-голямото  свиване на площите, което ще бъде поне 6% спрямо миналата година. По  първи  оценки  на  САРА,  добивите  при  есенниците ще бъдат на нива: пшеница – 4,86 т/ха,  ечемик  –  4,28  т/ха  и  рапица  –  2,5  т/ха.  По  изчисления  на  JRC-Mars,  добивите  при  тези  култури  ще  бъдат:  пшеница  –  5,45  т/ха  (+3%  от  2017  год.),  ечемик  –  4,89  т/ха  (+2%  на  годишна  база) и рапица – 2,95 т/ха (+4% от 2017 г).  Цените  на  ечемика  в  България  в  последните  2-3  месеца  остават  доста  по-ниски  отколкото  на  останалите  пазари,  където  са  съпоставими  с  пшеницата.  Причините  са  в  постепенното  маргинализиране  на  производството,  откъдето  търгуването с ечемик се оскъпява.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта