Подкрепа от над 16 млн. лева ще получи сектор "Рибарство и аквакултури“, обяви на пресконференция в Министерския съвет земеделският министър Десислава Танева. Парите са част от общия бюджет на програмата "Морско дело и рибарство". В края на май е планирано да бъдат отворени първите мерки, до юли парите следва да бъдат разплатени.

Три са мерките на подкрепа за сектор "Рибарство и аквакултури“:

- Право на подкрепа ще имат по мярка 1.9 - за временно преустановяване на риболовната дейност. По тази мярка са предвидени 2, 39 млн. лева.

- По мярка 2.6 - подкрепа за сектора на аквакултурата за временно спиране или намаляване на производството. За тази мярка са предвидени 10, 503 млн.лева.

- 3, 5 млн. лева за мярка 5.4 - преработване на продуктите от риболов и аквакултури.

Това са сектори, които в последните години имат възходящ тренд на развитие. Максималната помощ е до 80 000 лева и по трите мерки, като помощта ще е за всички оператори, които са "на светло", легално са декларирали дейностите си и са по обективни показатели.

На разположение на гроздопроизводителите във Винарската програма ще бъде отворена мярка за бране на зелено в размер на 1 млн. лева. 303 лева на декар може да получи всеки производител на грозде, ако реши да се възползва от тази възможност.

До 5 юни в Изпълнителната агенция по лозата и виното ще могат да се подават заявления и след това да се провежда процедурата. Целта на мярката е ако гроздопроизводителят прецени, че ще има натиск на пазара, да вземе решение да изкара по-малко количество, а другото да обере на зелено, обясни Танева.

Подкрепа ще има и за черешопроизводителите. За реализацията на продукцията им на пазара се отпускат 1 милион лева. Парите ще бъдат предоставяни на оператори, които изкупуват български череши. Заплащането ще бъде в рамките на 50 лева на тон, ако завишат изкупуваните от тях количества с 30 % спрямо 2019 година.
„България има много добре развит сектор – 10 000 хектара насаждения, 14 000 декара предстои да влязат в плододаване, секторът е растящ в последните години и произвежда повече, отколкото ние национално потребяваме“, каза още министър Танева. Информацията е на БНТ. 

Публикувана в Агроновини

Животновъдите да се готвят с проекти по 4.1, съветват от НОКА

Повече от успешна кампания отчитат българските овцевъди и козевъди. Въпреки извънредното положение, въведените КПП-та на входовете и изходите в областните градове, агнетата по Великден са се разграбили като топъл хляб.

Повечето малки ферми с до 300 животни са продавали на краен клиент. „Цената варира от 6 до 8 лева“, съобщи за „Гласът на земеделеца“ Янка Попова, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/.

По-големите стопанства са продавали и на кланици, на обявената и поставена като условие по схемата цена – 5 лева за килограм живо тегло.

„Схемата сработи и сме доволни, че беше въведена. Благодарни сме и на БАБХ, които стриктно контролираха по границите и не допуснаха нито едно румънско или македонско агне да влезе в България“, казва още Янка Попова.

Към днешна дата тревогите на сектора са в друга посока. Изкупната цена на суровото овче и козе мляко стремително пада надолу. От 1.30 към февруари, сега е 1.05 лева. „Овчето и козето мляко са в дефицит на европейско ниво и няма никаква логика цената да пада“, казва съпредседателят на НОКА.

От браншовата асоциация планират разговор с аграрното министерство в тази посока – да се потърсят механизми за компенсации към животновъдите на база на продаденото и фактурирано сурово мляко. „Това е възможно да се случи през хоризонталната мярка Covid– 19. България вече е поискала нейният бюджет да бъде увеличен с повече от 1% и се надяваме чрез тези средства секторът да бъде подкрепен, заедно с „Плодовете и зеленчуците“. Още повече, че вече е в ход и мярката, според която в търговските вериги трябва приоритетно да се предлагат млечни продукти, произведени от 100% българско сурово мляко“, припомня Янка Попова.

По повод целевите приеми към сектор „Животновъдство“, обвързани с биосигурността в стопанствата, от НОКА очакват най-голям интерес към подмярката 4.1.

„Много от фермерите до момента не са се възползвали от Програмата за развитие на селските райони и сега е моментът да го направят, за да модернизират своите стопанства. Бюджетът по 4.1 е голям и подадените проекти от животновъдите ще бъдат с приоритет, затова съветвам колегите да кандидатстват“, казва Янка Попова.

Глътка успокоение за бранша е, че преходната национална помощ ще се запази и в преходния период, който може да продължи още 2 години. Подпомагането обхваща близо 400 хил. животни и още толкова по линия на селекцията, уточняват от НОКА. „Това е сериозен ресурс на подкрепа и се радваме, че ще бъде запазен“, каза в заключение съпредседателят на НОКА.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес
Сряда, 13 Май 2020 12:18

Подкрепа на глинени крака

Държавата лъже, че помага, фермерите лъжат, че работят на светло

Действия на пожар, подкрепа на глинени крака, популистки и неработещи решения – такъв е коментарът на производители и браншовици за мерките, които предприема земеделското министерство в кризата, причинена от Covid– 19.

„Категоричен съм, че 1 млн. лева стимул за преработвателите на череши са капка в морето. Кой ще тръгне да се разправя с една камара бумащина, за да получи мизерните 30 лева на тон“, казва производителият на биологични череши Слави Трифонов, председател на Националната биоасоциация. Пазарът тази година ще бъде труден, признава той. Всеки продължава да разчита на изградени вече търговски канали и контакти, но в ситуация на пандемия те изобщо не са сигурни. „Защо наляха 5 млн. лева в търговските вериги, след като е ясно, че малките производители няма как да стигнат до тях, защото не могат да покрият изискванията? Защо не беше взето едно далеч по-прагматично решение – ако наистина имаше воля да се помогне на малките фермери, търговските вериги можеха да отделят пространство, на което локалните производители директно да предлагат стоката си. Вместо това, те ни предложиха да продаваме на паркингите. Унизително е“, коментира Трифонов. Според него работещото решение са фермерските пазари, но в много от градовете те бяха временно забранени, а да бъдат разкрити нови такива в сегашната ситуация е нереално. „Местният, локалният пазар е мястото, където малките стопани трябва да предлагат своята продукция. Комуникацията обаче с местните власти по принцип върви трудно, какво остава при сегашната ситуация“, признава председателят на Националната биоасоциация.

Сектор „Биологично производство“ се бори и с друга криза – дните до крайния срок за подаване на заявления за подпомагане по мярка 11 изтичат неумолимо, фермерите са в паника, защото се съмняват, че ще успеят да се очертаят навреме. „Ще се очертаят, но системата е пълна с грешки и почти при всеки се явяват между 40 и 60 процента площи, които не са вкарани в системата“, обяснява Трифонов. Това означава намаляване на парите по мярката и изобщо поставя под съмнение дали стопаните ще ги получат. Между Българска асоциация „Биопродукти“ и МЗХГ върви усилена комуникация с писма, но до момента няма решение в полза на биопроизводителите. От аграрното министерство са убедени, че кампанията върви нормално и ще приключи в срок. От бранша настояват за неговото удължаване поне с 1 седмица, за да могат биопроизводителите да се справят с подаването на заявления. Казусът остава отворен.

„Защо се обявява подкрепа за черешите 1 месец преди началото на кампанията, а нищо не се говори за ягодите, които вече са в режим на плододаване?“, казва Антоанета Божинова, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. От браншовата организация са озадачени, че не са поканени да участват в разговорите, свързани с мерките за подкрепа в условията на извънредно положение.  Божинова напомня, че от условията на отпускането на въпросното подпомагане към преработвателите на череши ще зависи дали те ще се възползват от него. „Приветстваме всяка помощ, която се отпуска. Очакваме да получим яснота за правилата. Едва след това ще може да се направи преценка“, уточни тя.

 „На полето вече има български ягоди, но в търговската мрежа се предлагат гръцки“, казва Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. Според него пазарна криза се очертава и при малините. „Българският производител има един основен проблем – не мисли пазарно и не планира. Всички се юрнаха да отглеждат едра череша или едра ягода за прясна консумация – заради тяхната по-висока цена. Какво обаче ще ги правят, ако не могат да ги реализират - заради очертаващия се труден износ и вътрешно свръхпроизводство?“, пита Петков. И признава, че браншовите организации са безсилни да въздействат върху производителите в тази посока. Което за пореден път поставя въпроса кой кого представлява в земеделския бранш и защо във всеки сектор за представителност претендират по няколко браншови организации?

„Сдружаването не е механичен сбор от няколко човека. Сдружаването се основава на доверие, на еднакви виждания за постигане на качество и на еднакви търговски цели. Не е толкова проста тази работа“, казва черешопроизводителят от Кюстендилско Даниел Постолов. Неговата овощна градина спира дъха със своята перфектност в поддържането. Тя обаче стои като самотен предупредителен знак, че в сектор „Плодове и зеленчуци“ все още властва стихийният индивидуализъм. Може би и затова сме на този хал. Държавата лъже, че помага, фермерите лъжат, че работят на светло, браншовиците са повече, отколкото е нужно. И подкрепата се оказва на глинени крака, защото всеки по веригата тегли чергата към себе си.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Вторник, 12 Май 2020 11:36

Урокът на Covid – 19

Колкото и българите да сме прочути със своето твърдоглавие, казано възпитано – със своя индивидуализъм, време е да се вгледаме в урокът на Covid – 19.

Светът никога повече няма да бъде същият. Колкото и да не ни се вярва, животът от тук насетне тръгва в друга посока. Какви са плюсовете и минусите за аграрния сектор?

Ако приемем, че един невидим вирус успя да парализира света, за да му напомни, че преяжда във всяко отношение, какви са опциите за един по-различен живот и за един нов обществен договор между хората?

Големите и едрите земеделци ще бъдат принудени да свият мащаба. Световната търговия ще бъде изместена от идеята всяка държава първо да работи за собствената си продоволствена сигурност. Това означава производителите на суровина да започнат да мислят за преработване. И да произвеждат по-висока добавена стойност.

Европейският комисар по земеделието, полякът Януш Войчеховски казва: „Трябва да разполагаме със собствена храна, произведена на нашите ниви, от нашите собствени фермери, и трябва да се грижим по-добре за местните пазари, да съкратим веригите за доставки“.

В контекста на казаното от Войчеховски, усилията на българското земеделско министерство да „натисне“ търговските вериги да продават повече родна продукция изглеждат оправдани. Тази мярка обаче сработи само за устойчивите стопанства – за онези, които работят по утвърдени стандарти и могат да предложат количество и качество на търговските вериги. Малките останаха извън играта. Ревнаха за подкрепа, защото

всички така правят – искат, искат, искат

И което и правителство да е на власт – дава. Толкова, колкото да си купи спокойствие.

Не ви ли се повръща вече, като чуете „обвързана подкрепа“, „чувствителни сектори“ и т. н. ? Няма какво да се заблуждаваме – докато се работи по документи, схемаджиите трудно ще бъдат преборени. И перманентно ще гръмват скандали за поредните порочни практики в земеделието. Дали ще са тикви, къщи за гости или нещо друго, няма значение.

Промяната трябва да тръгне от долу на горе. А не да се пишат час по час писма до земеделския министър с най-различни молби и прошения. Това е знак за

липса на единомислие в земеделския бранш

В него няма дори негласно подписан обществен договор – който същностно да защитава земеделския труд. Независимо от размера на стопанството. И големият, и малкият все се трудят. Тази битка всъщност е ужасно изморителна и ужасно измислена.

Борбата между малки и големи фермери винаги е била преекспонирана. Няма такава битка. И не за друго, а защото те просто никъде не се срещат по пътя си – най-малкото като бизнес. Крайно време е да го направят.

Защото могат да си бъдат полезни един на друг. Твърдоглавие, гордост, погрешни представи, предубеждения – всичко това от години стои като невидим вирус между отделните браншове, между малките и големите. И вгорчава живота на всички.

От години слушаме как се карат пчелари със зърнопроизводители, животновъди с млеко- и месопреработватели, плодовете и зеленчуците с консервните предприятия. И така нататък, и така нататък.

Covid – 19 ни казва нещо важно: природата може и без вас, но вие не можете без вода и храна. Ако тази проста на пръв поглед истина бъде осмислена по същество, може би това ще е първата крачка към промяна на модела на агрохранителната верига.

Първо, разбира се, на национално ниво. Сушите през последните години не искат ли да подскажат на сектор „Зърно“, че трябва да се обърне към онези български сортове, които от хиляди години виреят по нашите земи и вероятно най-лесно могат да се адаптират към климатичните промени. Трудно се доверявам на пророчества, но като писнат зърнопроизводителите, че сушата пак ги мори, все се сещам за едни думи на Ванга: „Един ден камили ще пият вода от Дунав“.

Ако за 30 години разрушихме всичко, свързано с напояването, трябва ли непременно то да бъде възстановено през Програмата за развитие на селските райони? Особено като се знаем колко сме добри в „усвояването“ на европейски средства.

Не звучи добре, но българските стопани май е по-добре да не разчитат толкова на държавата. Вече са й сърбали попарата. За да бъде променен моделът на земеделие у нас, трябва да се тръгне от диалога. От разговор между малките, средните и големите. Водещата мисъл в него трябва да бъде една – пазар, пазар, пазар.

Малките свободно могат да продават през социалните мрежи

Бързо поглед ще ни убеди, че предприемчивите отдавна го правят и то във всички сфери – от разсади, плодове и зеленчуци, през млечни и месни продукти, та чак до консервирани храни. И този безкраен пазарен терен все още не се контролира стриктно от държавните власти. Което е нож с две остриета, трябва дебело да се подчертае. Всяка храна, която се продава през интернет, принципно крие риск – за онзи, който я купува. Добрата новина е, че малките български фермери очевидно са почтени хора и до момента няма инциденти в тази посока.

Това означава, че никак не е лошо да се мисли как да бъде развит по-добре този сегмент – да се създадат малки платформи за онлайн търговия с фермерска храна. Все повече градски хора ще търсят и предпочитат този начин пред пазаруването в големите търговски вериги. Световни анализатори сочат, че Covid – 19 е променил нагласите на човека към храната. И сега е моментът българските производители да се възползват от това.

Пътят обаче минава през реалното сдружаване. Не правете организации на производители, за да получите едни пари от държавата или от Европа. Направете го няколко човека,

с малки стъпки, с малък капитал, но с железни вътрешни правила

Тествайте как работи. Вижте си кривиците, оправете ги. Не гледайте в паницата на другия. Направете си обща такава. Възможно е. На това в модерните европейски държави му казват коопериране. И междувпрочем са го учили едно време от нас.

Може и да звучи наивно, но си представете няколко села с двайсетина малки фермери, обединени в кооператив. Той става популярен в социалните мрежи и продава през интернет. Всяка работа си иска майстор, казва народната мъдрост. Ясно е, че земеделецът трябва да е на полето. Децата му обаче със сигурност ще знаят езици, ще разбират от счетоводство или ще са просто добри организатори.

Просто хората трябва да си повярват и взаимно да се увлекат в едно такова общо начинание. Без да търсят непременно подкрепа от държавата. Междувпрочем, има добри примери за подобни сдружения у нас, предимно от млади хора. Задачата на медиите е да ги популяризира. За да се превърнат и те в част от един нов обществен договор. Основан на солидарност и подкрепа. Едно специално общество, което гледа в една посока и мисли за общото благо.

Честно казано, почти не вярвам, че бихме успели да го постигнем. Но си струва да се опита, нали? Защото това ни казва урокът на Covid – 19: природата може и без вас, хората. Но вие не можете без храна и вода. Храната е в ръцете на земеделците. Важно е с каква морална идея тя се произвежда. Печалбата е важна, но по-важен е животът.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Производителите на зеленчуци у нас - полско и оранжерийно производство - ще получат допълнителна финансова подкрепа през тази година – по линия на предложената от България хоризонтална мярка COVID-19 в обхвата на ПРСР 2014-2020 г. Съгласие за този тип подпомагане чакаме от Брюксел през месец май.

Идеята за целева подкрепа е на земеделския производител Красимир Кумчев, който по инициатива на вицепремиера Красимир Каракачанов е провел среща с премиера Бойко Борисов и земеделския министър Десислава Танева. На нарочна пресконференция в Министерския съвет, Кумчев сам представи параметрите на новата мярка за целева подкрепа към сектор „Зеленчуци“.

 Субсидията за подкрепа на зеленчукопроизводителите няма да се изчислява на декар или на тон произведена продукция, а на базата на отчетен доход от нейната продажба. Така секторът ще бъде стимулиран да излезе на светло, защото в момента продукция се осчетоводява като продадена на силно занижени цени, за да се избегнат данъци, обясни стопанинът от Пловдивско.  

За отглеждането на зеленчуков разсад са необходими 30-40 дни, така че тази допълнителна подкрепа няма да е закъсняла. 15 юни е последният технологичен срок за залагането на зеленчуков разсад, уточни Кумчев.

Колкото по-високи са отчетените доходи от реализирана продукция, толкова по-голяма ще е помощта за земеделските производители, обясни още веднъж идеята на целевото подпомагане Красимир Кумчев. Той смята, че мярката ще бъде посрещната добре и от малките стопани, които работят предимно в сивия сектор.

Публикувана в Растениевъдство

На дневен ред отново застава остро темата за напояването

Анета Божидарова

Светът бавно започва да се отърсва от коронавирусната пандемия. Градската болест, както я наричат мнозина анализатори, слабо засяга селата и селските региони. На полето работата върви с пълна пара, особено в сектор „Зърнопроизводство“. В момента за голяма част от българските земеделци по-големият проблем се явява сушата. Въпреки това, недостиг на зърно не се очаква, за глад изобщо не може да се говори.

„При вътрешно потребление от 700-800 хил. тона пшеница, ще ожънем такива количества без проблем, прехраната на България изобщо не е под въпрос“, коментира за „Гласът на земеделеца“ Георги Милев, зам.-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обработва 20 хил. дка земя, близо половината от тях – собствена. Въпреки, че в региона на Плевен валежите също не са били обилни, в почвата все още има влага, казва Милев. Ако до десетина дни обаче не завали, добивите и в Дунавската равнина ще претърпят редукция.

Какво казват аграрните специалисти

Картината на полето днес е такава и поради друга причина – заради комбинацията от суша и прекомерно използване на азотни торове, казват аграрни специалисти. Там, където положеният азот е в по-малки количества, посевите дори и сега изглеждат се държат добре. Казано просто, наторяването действа като сол, когато е суша, а когато вали –като азот. Затова фермерите трябва да се съобразяват с валежните норми и да прилагат адекватна норма при наторяването, съветват учените.

Щети и компенсации

Тежка е картината в Сливенско, където е стопанството на Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ. „Чакаме дъжд, положението при нас е трагично. Силният и постоянен вятър изсмуква за няма и ден дори и малкото влага, която се образува след оскъдните валежи. Засега не мислим да презасяваме, защото ако сушата продължи, съвсем нищо няма да приберем от полето. А ако падне дъжд, поне стотина килограма от декар все ще ожънем “, тревожи се Радев. В Добруджа мнозина от фермерите дори смятат да разорават и да презасяват, информира преди дни председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите очакват да минат комисии, които да констатират щетите по посевите. Обезщетения ще се изплащат при 80 до 100% загуби. „Нали знаете как става, каквито сме късметлии, ще се окаже, че щетите ни са 79%“, коментира Георги Радев. Дори и да бъдат компенсирани обаче, земеделците трудно ще покрият реалните загуби, особено когато става дума за хиляди декари с посеви и за огромни инвестиции в тях, пресмята земеделецът от Сливенско.

Как се плаща рента при 100% загуби

В регионите, в които ще се претърпят големи щети от сушата, със сигурност ще има фалити, прогнозира Георги Милев. В този смисъл е редно да бъде обявена нулева рентна година, особено за фермерите с тотални загуби. Сушата е пагубна за всеки земеделец, но тази година отново поставя остро на дневен ред темата за рентите. Според земеделеца от Плевенско, справедливото образуване на рентното плащане от декар е като се раздели на две печалбата на едно стопанство в края на всяка стопанска година. 50% от нея – за рента. „Нормално ли е в Добруджа рентата да е 95 - 110 лева от декар, при сегашната суша как ще се плаща такава висока рента?“, пита Милев. По думите му, реалният размер на рентата за цялата страна трябва да е от 35 до 45 лева. „Големите арендатори работим на светло, в края на всяка година правим отчет, имаме годишна печалба и всичко е видно“, казва още Милев. Според него е абсолютно несправедливо рентата да е фиксирана. Така някои земеделци при 70 лева чиста печалба от декар, плащат 60 лева рента на собствениците и едва 10 лева остават за тях, обяснява още той. Смяната на този режим на плащане обаче трябва да бъде облечена в съответното законодателство, в момента рентното плащане е въпрос на договаряне.

Напояването – мисия невъзможна

В контекста на все по-големите засушавания през последните години, Георги Радев поставя на дневен ред и темата за напояването. Арендатори от Сливенско са сключили договори с местното водно дружество, което ще кандидатства по подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура за напояване“. Според Радев обаче възстановяването на напоителните съоръжения ще стане факт едва през следващата година. „Ние бихме инвестирали в напояване, но ако имаме сигурност, че ще стопанисваме земята, която сме наели поне в рамките на 5 последователни години. Иначе какъв е смисълът да направим толкова голяма инвестиция и след това някой да реши и да я ползва на готово? При сегашното преподписване на арендните договори година за година, как да имаме сигурност“, разсъждава зам.-председателят на НАЗ от региона на Сливен. „Всяка година даваме пари за какво ли не – за торове, за препарати, за машини, за инвентар. Ще извадим и за напояване, няма кой друг да извади такива пари. Но ни трябва поне малко предвидимост в бизнеса“, казва Радев. Според него именно това е една от причините за казуса с напояването все още да няма трайно решение.

Проблемът всъщност е по-дълбок и е на ниво държава. Депутати от левицата преди старта на мярката за напояване зададоха въпрос към земеделския министър Десислава Танева по време на петъчен парламентарен контрол: чрез подмярката 4.3 няма ли да бъде реанимирано едно губещо предприятие, каквото е „Напоителни системи“ – не чрез пряко финансиране от националния бюджет, а през европейските програми? „Напоителни системи“ не се ли явяват единственият възможен бенефициент по подмярката 4.3? Ако цената за един кубик вода за напояване на 1 декар земеделска земя е между 0.17 – 0.20 лева, защо за вецовете е 0,003 лева на кубик? Кой има интерес от това? Защо се стига до абсурда да няма вода за напояване, защото се оказва, че тя е източена от вецовете за производство на ток, и то на скъп ток? Държавата очевидно трябва да преосмисли този казус и то на ниво политики. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ към министър Танева дали няма риск подмярката 4.3 да бъде обсебена изцяло от „Напоителни системи“, аграрният министър заяви, че е даден шанс на всички, които желаят, да участват с проекти и да инвестират в съоръжения за напояване. Само времето ще покаже как реално е сработила тази подкрепа и за кого.

Полезният ход е да се направят реални сдружения за напояване, в които да участват и земеделците. Така, ако в момента те нямат дългосрочна сигурност по отношение на стопанисването на земята, ще могат да продават услугата „напояване“ на онзи, който иска да я ползва. В момента обаче законодателството не работи в полза на създаването на реални сдружения, защото напоителните системи и канали могат да преминават само през собствена земя, а не през наета. Това лишава арендаторите от възможността да участват в този процес. В Конституцията пише: „Частната собственост е свещена и неприкосновена“, тоест, само държавата може да отчуждава частни имоти в обществена полза. Напояването явно не се възприема като такова.

От полето по-хубаво няма

И двамата зам.-председатели на НАЗ казват, че нямат проблем с доставката на торове, семена, препарати и резервни части за машинния парк в своите стопанства. Заради очертаващата се суша в цяла Европа, се очакват по-ниски добиви от зърно. Това ще вдигне цената, както се случва при всеки дефицит, казва Георги Милев. С оглед на неясния изход от развитието на пандемията и на постепенното възстановяване на икономиките, износът на българско зърно очевидно ще е по-малък. Но вътрешното потребление изобщо не е под съмнение.

„Ако компаниите за селскостопанска техника добре са се справили във времето с продажбите, сега спокойно могат да преживяват само от сервизното обслужване“, анализира земеделецът от Плевенско. И Милев, и Радев са категорични, че който е планирал покупка на техника за своето стопанство, ще я направи. Защото въпреки извънредното положение, работата на полето си върви.

„Ние не сме натъпкани в офис, ние сме навън, от полето по-хубаво няма, карантината изобщо не ни бърка. Само малко дъжд да капне, всичко съвсем ще бъде наред.

Двамата стопани са благодарни на полицаите от КПП-та, които ги пропускат, защото вече добре ги познават. Някак за всички е ясно, че земята не признава карантина, а иска работа. И то навреме.    

Публикувана в Бизнес

Европейската Комисия обяви пакет от извънредни мерки в подкрепа на пазара на селскостопански продукти във връзка с пандемията Covid-19. Предложените мерки са насочени към стабилизиране на пазарите и осигуряване на устойчивост на бъдещите цени и производство. Мерките са в помощ на най-засегнатите селскостопански и хранителни сектори и целят справяне с вече наблюдавани смущения и бъдещи рискове. Новият пакет на ЕК включва мерки за помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.

Млечните продукти, допустими за частно складиране са обезмаслено мляко на прах, масло и сирена. Максималното количество сирене, разрешено за складиране за България, за период на съхранение между 90 и 180 дни, е 889 тона, което с 22% повече спрямо квотата през 2016 г. Страната ни има опит в прилагане на подобна извънредна схема за помощ, като през 2016 г. усвоихме 36% от предварително определеното ни максимално количество на складираните сирена. Важно е да се подчертае, че сумата за подпомагане включва както постоянните разходи за складиране в размер на 15,57 евро на тон продукция, така и 0,40 евро на тон на ден по срока на договорите.

В сектора на месото помощ за частно складиране може да бъде предоставена за месо от едър рогат добитък /животните трябва да са на възраст над 8 мес./ и за овче и козе месо за период от 90 до 150 дни. С едно заявление може да се кандидатства за частно складиране на най-малко 15 тона месо. Частното складиране няма да може да отговори на потребностите в млечния и месния сектор в страната ни, характеризиращ се с дребно мащабни стопанства, но на ниво ЕС ще доведе до намаляване на предлагането и възстановяване на баланса на пазара в дългосрочен план. Предвидено е разрешаване на доброволни споразумения и решения за планиране и намаляване на производството в сектора на млякото и млечните продукти от страна на фермери, техни организации и асоциации с оглед променящите се модели на търсене в този период на тежък пазарен дисбаланс. Разрешението ще бъде временно за период от предстоящите 6 месеца. Предвид спецификата на сектора в страната ни, изразяваща се в ниска степен на организираност и посредническа роля на организациите на производители, очакваме подобна мярка да не предизвика интерес у нас.

В сектора на виното е предвидено дванадесет месечно удължаване на срока на разрешенията за изкореняване и на разрешенията за засаждане, изтичащи през 2020 г. Предвидена и гъвкавост по отношение на мерките от националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор като разрешаване на бенефициерите да представят промени в текущи договорирани дейности в рамките на първоначално одобрения размер на допустимата помощ. Допустима за подпомагане е мярката дестилация на вино в случай на криза, като полученият алкохол ще се ползва само за промишлени цели. Предвидена е и частична помощ за съхраняване на вино при кризи. И по двете мерки (дестилация и съхранение)размера на помощта се определя от държавата членка домаксимум 0,8 евро/%vol/hl. Предвидено е помощта по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" да бъде увеличена на 80% от направените разходи (в момента е 75%). По мярка „Инвестиции“ помощта може да бъде увеличена от 50 на 60%. България продължава да настоява използване на неизразходваните средства за целева помощ. Подходящо решение би била и възможност за прехвърляне на не разходвани средства към следващата финансова година.

В секторите на плодове и зеленчуци може да бъдат покривани разходи на организации на производители (ОП) за операции, планирани, но не извършени до 31 декември 2020 г., ако те бъдат извършени до 1 октомври 2021 г. Като дерогация, на членовете на ОП може да бъде разрешено да продават самостоятелно до 40% от произведената продукция, за разлика от редовното изискване, позволяващо до 25%. През 2020 г. максималният процент на права на глас и дялове или капитал може да надвишава 50% от общите права на глас и 50% от дяловете или капитала на ОП. Освен това, на ОП може да бъде разрешено да прекратят за 2020 г. своите оперативни програми изцяло или частично. Не се преустановява плащането на помощ на ОП, в случай на неспазване на критериите за признаване. В България има признати 19 ОП на плодове и зеленчуци с общо 155 членове. Само 3 ОП с общо 18 членове изпълняват Оперативни програми.

В сектора на пчеларството се предвижда държавите членки да изменят програмите си за пчеларство, като мерките, планирани за пчеларската 2020 година, да се извършват след 31 юли 2020 г., но не по-късно от 15 септември 2020 г. Тези мерки ще се считат за изпълнени през пчеларската 2020 година. Измененията подлежат на одобрение от Комисията преди тяхното прилагане. В България по прием 2020 г. от Националната програма по пчеларство са приети около 1776 заявления за подпомагане с общ размер на заявената финансова помощ 6 499 397.32 лева. Приети са и 6 заявления за подпомагане на сдружения и групи производители за финансовата 2020 г. с общ размер на заявената финансова помощ около 30 000 лева, по които в момента се сключват договори. Очаква се бъдат сключени общо 1680 договора за подпомагане. Удължаването на срока по извършване на дейностите по програмата ще даде възможност на пчеларите да изпълнят предвидените мероприятия по одобрените проекти, а оттам и по-пълното усвояване на бюджета за 2020 г., още повече че средствата не могат да се прехвърлят за следващата пчеларска година. За България националните програми по пчеларство са основен източник на финансиране на сектора и е особено важно предвидените средства да се използват в пълен обем.

До края на април мерките трябва да бъдат приети от Комисията. Веднага след това България ще предостави тези възможности за подкрепа на българските земеделски производители.

Министерство на земеделието, храните и горите продължава да отстоява пред Европейската комисия позицията, изразена по време на Съвета на министрите на земеделието на 25 март за предоставяне на възможност на държавите-членки за използване на не договорираните средства от програмите и прехвърлянето им към нова извънредна мярка COVID 19, която да бъде насочена към борбата с последиците от епидемията и подкрепа за засегнатите земеделски стопани.

Публикувана в Новини на часа

Не отричам, че в момента кризата ни принуждава да действаме регулаторно, а не пазарно , но днес всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си, казва аграрният министър

Интервю на Анета Божидарова

- Министър Танева, защо ни сполетя тази криза и на какво иска да ни научи? Заради нашата лакомия ли се докарахме до тук?

- Научно обяснение не бих могла да дам, защото нямам необходимата експертиза. В морален план – имам усещането, че природата ни казва: „Стоп! Не можете да продължавате по този начин! Не можете да живеете, без най-напред да бъдете хора, човеци. Не можете да живеете против природата и против естествения кръговрат на живите организми.“ Така ги усещам нещата, чисто емоционално. Често пред очите ми са празните канали на Венеция и появилите се лебеди в тях. Надявам се, че тези картини не са монтаж и не са част от фейкнюз потока. Чрез лебедите в опразнените венециански канали, все едно природата ни казва: „Живот може да има и без вас, хората. Внимавайте как живеете, не ми пречете!“ Сегашната криза е урок към човечеството. Надявам се да го научим с по-малко плесници. И да стигнем до разбирането, че не всичко се прави в името на парите, на печалбата, а в името преди всичко на здравето на хората и на запазването на хармонията между човека и природата. Трябва да се научим да живеем всички заедно, без да си пречим един на друг.

- Макар и след трудни преговори, постигна се споразумение с търговските вериги – какви стъпки обаче трябва да направят малките фермери, за да стъпят реално в тях? Веригите обещаха гъвкавост, но те имат високи изисквания и стандарти.

- Не отричам, че в момента кризата ни принуждава да действаме регулаторно, а не пазарно. В ситуация на световна пандемия всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си. Това отговарям на всички обвинения към мен.

Ако бъдем обективни, част от изискванията на търговските вериги са техни фирмени стандарти, които са над законовите европейски и национални регулации. Това са доброволни стандарти, но това са и вид административни бариери пред производителите. Веригите отсяват по-големите, по-пазарно ориентираните, по-конкурентноспособните. Пред малките и пред средните български земеделски производители стои път на развитие, който те така или иначе трябва да извървят.

- Очаквате ли кризата да катализира процеси на сдружаване при малките производители – с оглед на присъствието им на пазара?

- Сдружаването трябва да бъде реално. Към момента имаме 75 организации на производители, но пазарният ефект от тях не се усеща. Те трябва да се организират, да укрепнат административно и да направят последващи стъпки – по отношение на сортирането, на заготовката на първичната земеделска продукция, която може да бъде доставена свежа до хипермаркетите. Мисля, че кризата ще провокира тези процеси и те ще се случат по-бързо, ако успеем на финален етап да постигнем устойчиви модели на къси регионални доставки с търговските оператори. Такива модели работят успешно във всяка държава-членка на Европейския съюз. Така че нашето предложение към търговските вериги е мотивирано и от европейските практики. Още повече, че потребителската тенденция в развита Европа е покупката и изборът на храна да бъдат по много критерии, включително и в зависимост от произход на суровината, регион и стопанство, сортова характеристика и т. н. Всички тези критерии показват, че се търси сближаване с природата и един по-естествен начин на живот. Нека бъде наясно - всеки земеделец ще понесе загуби тази година. Справедливото управление на кризата е богатите да понесат повече, бедните – по-малко. За да могат да останат всички в сектора. Ако постигнем това, значи сме успели. Предимството на България е, че ние произвеждаме храна, която можем сами да консумираме. Това предимство обаче в условия на криза трябва да го реализираме чрез достъпа на тази храна до крайния потребител.

- Въпреки кризата и ограниченията, земеделието работи – имате ли обаче усещането, че някои просто ще гледат да се възползват от ситуацията и да получат още едни пари?

- Винаги има такива хора. И те се появяват не само по време на криза. Тук, разбира се, става дума за контрол. Ще дам пример. От Европейската комисия предлагат да бъдат намалени административните проверки на място – заради пандемията. Благодарим, но България няма да се възползва от това предложение. Защото считаме, че проверките не само не трябва да бъдат намалени, а ако можем – бихме ги увеличили. За да гарантираме, че средствата, с които разполагаме и които винаги се смятат за недостатъчни, ще бъдат разпределени справедливо.

- Какво агнешко ще сложите на вашата трапеза за Великден, министър Танева?

- Лично произведено. Все още нашата голяма фамилия сама си произвежда плодове и зеленчуци, месо. Купуваме само млякото – директно от ферма. Сами си правим киселото мляко. Купувам си сирене и кашкавал от български производител, купувам био.

- Задавам ви този въпрос по повод мярката, която има за цел да подпомогне агнешката кампания – доста животновъди скочиха срещу това, че парите отиват при кланиците?

- Фермерите са свикнали парите да отиват при тях. Но аз казвам така – ако сега дадем тези пари на животновъдите, с тях те ще компенсират частично своите загуби, но те пак ще са големи. Със задържането на агнетата, продължават разходите за изхранване, когато животното надхвърли 30 килограма, цената му пада. Интересът в момента на овцевъдите и козевъдите е този – да продадат стоката си.

А до колко всички доходи в сектор „Земеделие“ ще паднат и до колко ще можем да компенсираме това – ще го смятаме наесен. След като сме приложили всички мерки, с които искаме да мотивираме реализацията, за да не изхвърляме храна и за да получат фермерите доход. Според ресурса, с който разполагаме тогава. Но нека веднага кажа, че той няма да бъде нито стотинка повече по отношение на националните средства, заложени в бюджета. И каквото Брюксел определи за такава подкрепа. Всеки ще получи помощ – според анализите, които ще направим и според данните от статистиката.

- Какво ще пожелаете на българските земеделци за Великден?

- Да са живи и здрави. Да изживеят Възкресение Христово в размисъл – пред иконата вкъщи, усещайки го с душата си, а не физически. На всички земеделци – успешна реализация на продукцията. Тя зависи както от подкрепата, така и от техните усилия. Надявам се заедно да преживеем настоящата криза и с възможно най-малки щети. Да си вземем поуката от нея и да живеем малко по-различно след това.

Публикувана в Интервюта

Министър Румен Порожанов взе участие в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе на 18 март 2019 г. в Брюксел, Белгия. В рамките на публичния дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), той подчерта важността на обвързаната подкрепа за чувствителните сектори в българското земеделие.


България и още 6 държави-членки, в общ документ, настояват за  увеличаване на процента на обвързана подкрепа. В отговор на аргумента на част от страните за неконкурентна среда в резултат на прилагане на обвързана подкрепа, министър Порожанов посочи, че и в момента средата не е конкурентна. Това важи особено за държавите-членки, които са под 90% от средното плащане на единица площ в ЕС. Ситуацията се усложнява и от факта, че в новото предложение на Комисията отпада преходната национална помощ.


Увеличаването на процента на обвързана подкрепа е жизнено важно, като се отчита, че в момента плащането на хектар в България е значително по-ниско от някои съседни страни, което определено не е конкурентна среда, заяви министър Порожанов.


България подкрепя гъвкав подход по отношение на тавана и намаляването на директните плащания, защото трябва да се отчитат специфичните особености на различните страни. Министър Порожанов отбеляза, че зърнопроизводителите в България се конкурират със страните от Черноморския басейн, някои от които имат преференциални споразумения с ЕС. Исканията ни не са самоцелни, а са базирани на анализа на въздействията на вноса от трети страни от Черноморския басейн и конкуренцията на световния пазар, заяви той, цитиран от пресцентъра на МЗХГ.

Публикувана в Новини на часа

На 12 февруари (вторник) 2019 г. Областен информационен център – Добрич ще проведе информационно събитие в партньорство с МИГ „Балчик – Генерал Тошево“

Срещата ще бъде с начален час 10:30 часа и ще се проведе в заседателната зала на Община Генерал Тошево.

По време на събитието ще бъдат представени възможности за финансиране на читалищата с европейски средства и ще бъдат разяснени и демонстрирани стъпките по подаване на проектни предложения чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН 2020).

Екипът на МИГ „Балчик – Генерал Тошево“ ще представи мярка 1305/7.8. „Изграждане на местна идентичност“ от Стратегията за водено от общностите местно развитие.

ОИЦ – Добрич, е част от мрежата от 28 информационни центрове за популяризиране на Кохезионната политика на Европейския съюз, създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление", съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския социален фонд.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта