Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува актуализираната индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020 г., която бе гласувана на 20 юни 2019 г. по време на дванадесето заседание на Комитет по наблюдение на програмата, предава ruralnet.bg.

Очакваните периоди на прием до края на 2019 г. по подмерки на ПРСР 2014-2020 са:

  • юни 2019 г.- август 2019 г.

 подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ с бюджет до левовата равностойност на  14 532 817 евро;

  • юли 2019 г.- септември 2019 г.

подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП) с бюджет до левовата равностойност на 22 000 000;

  • август 2019 г.

подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ с бщджет за 2019 г. 1 000 000 евро;

  • август 2019 г.- септември 2019 г.

подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“  с бюджет до левовата равностойност 8 000 000 евро;

  • септември 2019 г.- октомври 2019 г.

подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с бюджет до левовата равностойност на 1 685 121 евро;

подмярка 16.4. „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ с бюджет до левовата равностойност на 8 000 000 евро за втора фаза;

  • септември 2019 г.- ноември 2019 г.

подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ с бюджет до левовата равностойност на 20 000 000 евро;

  • октомври 2019 г.- декември 2019 г.

подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“ с бюджет до левовата равностойност на 50 465 860 евро;

  • ноември 2019 г.- декември 2019 г.

подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“  с бюджет остатъкът по подмярка 19.1 + остатъци от другите подмерки на мярка 19, чиято стойност предстои да се уточни.

Публикувана в Бизнес

- Г-жо Йорданова, в обществото битува мнението, че българското земеделие днес е силно дебалансирано и вие, зърнопроизводителите, имате основна вина за това. Как ще отговорите на този упрек?

- Много пъти съм коментирала този въпрос. За мен това е по-скоро популизъм, некомпетентно говорене, изопачаване на фактите. Общата селскостопанска политика в двата предходни програмни периода завари един добре структуриран и работещ зърнен сектор в България, с успешно администриране в усвояването на европейските инвестиции по различните програми. Това не означава, че на сектора е бил даден специален приоритет – въпрос на ситуация и на пазар. На мен ми се иска разговорът да бъде в друга посока – не дали сектор „Зърно“ изкривява картината в земеделието, не дали то е монокултурно или прекалено окрупнено и добре развито. На мен ми се иска да говорим за баланс – цялата земеделска общност да направим така, че да изравним със сектор „Зърно“ и другите отрасли, които са губещи или не толкова привлекателни. Иска ми се останалите браншове да се съизмерват със зърнопроизводството и да искат да се изравнят с него. За мен това е нормалната логика – целият стопански сектор да се стреми към единство. Не е толкова важно какво се говори срещу един работещ и развиващ се отрасъл, по-важното е да направим и другите такива. От друга страна, всичко е въпрос на пазар. Нашата стока е борсова. Всичко обаче зависи от световната конюнктура, от геополитиката. И ние никога нямаме докрай яснота и пълно спокойствие за това какъв ще бъде пазарът на зърно.

- При силни играчи като Русия и Украйна, какви са шансовете на българските зърнопроизводители да се наложат в Черноморския регион?

- Натискът върху нас е изключително голям. От една страна, нараства цената на ресурса, на консумативите, които ние купуваме на европейски цени. От друга – изключително силното субсидиране и разрастване на сектора в страните от Черноморския регион – Русия, Украйна, Казахстан. Те произвеждат далеч по-рентабилно и с далеч по-ниска себестойност. Имат и добри експортни мощности, каквито ние не притежаваме, за разлика от една Румъния, например.

- Как тогава се доказвате на пазара?

- Нашият изход е да бъдем по-конкурентни, като понижаваме себестойността. Това означава да въвеждаме нови технологии, а това изисква нови инвестиции. Задължително е да повишаваме своята квалификация. И , разбира се, да мислим в посока на намаляване на износа на суровина и да увеличаваме сегмента на преработване. Тук е мястото да кажем, че освен отвън, българското зърнопроизводство е под натиск и отвътре – проблемно и често променящо се законодателство, липса на работна ръка, липса на устойчивост в администрацията.

- Неясна е бъдещата Обща селскостопанска политика, но е ясно, че всяка държава трябва да изработи Национален стратегически план. Какво трябва да бъде заложено в него по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- В предишния програмен период 2007-2013 година, в инвестиционната част на Програмата за развитие на селските райони, по мерките за модернизация и инвестиции в дълготрайни материални активи, зърнопроизводството и останалите сектори имаха гарантирани бюджети. За нас това е удачен и разумен вариант на подпомагане. Когато конкуренцията е само между земеделските производители от един бранш, това поставя процесите в естествена и справедлива конкурента среда. Би било добре такъв механизъм на подпомагане да се заложи предварително в националния стратегически план, но още няма яснота дали това ще бъде възможно. Още не са тръгнали преговорите на ниво Европейска комисия, нямаме яснота каква ще бъде общата финансова рамка, дали ще бъде радикално променена. В стратегическия план би следвало да бъдат заложени реални, измерими и изпълними цели – за всички сектори. Те трябва да стъпят не на някакви имагинерни и виртуални реалности, а върху действителната и истинската структура на земеползването. Нови структури заради новата ОСП и ПРСР лесно ще се създадат, но те няма да бъдат устойчиви във времето и няма да бъдат полезни за икономиката на страната. За нас, зърнопроизводителите, е важно всички сектори да бъдат национално отговорни, устойчиви, да създават заетост и да имат принос към фиска на държавата. Ако този базов механизъм не залегне в стратегическия план, ако се създадат самоцелни мерки и програми, това е все едно да наливаме вода в пясък.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

За да бъде изработен националният стратегически план, всички чакат т. нар. swot анализи. Зад това сложно и неразбираемо на пръв прочит словосъчетание се крият 4 простички индикатора за определяне на рамката на всяка бизнес идея. S (Strengths) – силни страни, W (Weaknesses) – слаби страни, O (Opportunities) – възможности, T (Threats) – заплахи. Хубаво, всички внимателно ще четат въпросните swot анализи. Колко реално националният стратегически план ще стъпи на тях, не е особено ясно. Притеснителен е и друг момент: всяка институция работи със собствена методика по събирането на данни. Коректното им засичане се оказва сложен процес и поставя под съмнение яснотата за общата картина в земеделието у нас.

Аграрният министър Десислава Танева обяви, че дебатите по националния стратегически план започват в края на юли и обеща откритост и прозрачност по темата.

Къде обаче е скрит верният ключ към написването на добър национален стратегически план? Ключовата дума е устойчивост. И тотална промяна на философията на подпомагане.

Вече се чуват разумни гласове от различни земеделски браншове по темата. Ако отново ще си играем на разкрояване на новата ОСП на схеми и мерки, изкривяването е неизбежно. Безусловно устойчиво у нас е зърнопроизводството, няма две мнения по въпроса. „Зърнопроизводителите наистина изглеждат горди фермери. Единни са, образовани са, работят на светло“, каза един от месодайните говедовъди у нас, който се бори заедно със свои колеги да промени мисленето на българските животновъди. Защото гледането в една посока е от съществено значение за всеки бизнес.

До момента такова мислене липсва и до голяма степен субсидирането е „виновно“ за това. Всеки гледа в паницата на другия, всеки дебне обявяването на схемите и мерките с една единствена цел – да се докопа до максималните субсидии. И често остава излъган, защото колкото повече са кандидатите по една схема, единичната ставка за всеки фермер намалява. Аритметиката е проста: бюджетът е конкретен и се разпределя според броя на подадените заявления.

Изкривена е картината и в сектор „Плодове и зеленчуци“. Няма нужда да се влиза в конкретика, всички я знаем. Достатъчно е да припомним, че или сме рекордьори по отглеждане на тикви, или на нещо друго – според моментната конюнктура в подпомагането.

В този смисъл, гарантираните бюджети за всеки сектор изглеждат разумно решение. Ако предварително са ясни парите за животновъдите, за овощарите, за зърнопроизводителите и т. н., няма ли да бъде далеч по-честно отделните браншове сами да вземат решението как да бъде разпределен този финансов ресурс? А и така ще поемат една споделена отговорност, после ще се сърдят първо на себе си. Не прави ли така всеки предприемач, независимо с какъв тип бизнес си слага главата в торбата? Защо в земеделието да не е така? Отговорите ще търсим след няколко години. Когато ще чакаме поредния swot анализ. Ще бъде тъжно обаче отново да се налива от пусто в празно. И да не се заложи на устойчивост.

По време на един животновъден форум, разговарях с израелец, експерт-консултант по високопродуктивно овцевъдство. Попитах го как държавата може да намери баланс в подпомагането към малките и към големите овцевъди. Експертът от Израел ме погледна учудено и попита: в България бизнес ли искате да правите или социална политика, като отглеждате овце? Разбирам логиката на подобен отговор. Не разбирам защо българската политика в сектор „селско стопанство“ продължава да куца. Дали пък всъщност няма твърде много политика в този сектор?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Консултативният съвет по животновъдство е обсъдил предложените от министерството условия за подпомагане през 2019 г. по схемата de minimis за  фермите, отглеждащи едри и дребни преживни животни от млечното направление. В обхвата на тази схема не попадат месодайните животни под селекционен контрол (Абердин ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак и Шароле) получили помощ de minimis  през 2019 г., припомнят от министерството на земеделието.

Основно изискване за кандидатстването по тази схема е стопаните да са регистрирани като земеделски стопани по наредба 3 и да са подали валидно заявление за директни плащания по схеми за обвързана подкрепа за животни или по преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, или по преходната национална помощ за овце-майки и/или кози-майки за 2019 г.

Всички те трябва да имат заявени не повече от 15 дка постоянно затревени площи на животинска единица или пък да нямат подобни пасища и ливади.

Те задължително трябва да имат животни, одобрени за субсидиране през 2018 г. по схемите за директни плащания, за обвързана подкрепа за животни или по преходната национална помощ за говеда необвързана с производството, а също и по преходната национална помощ за овце-майки и/или кози-майки.

Ако стопанството гледа от 5 до 250 крави или биволи, помощта ще бъде 60 лв. на животно. Според изчисленията тук попадат 5 963 стопанства.

При стадата от овце и кози помощта се дава за ферми с брой на животните от 10 до 300 помощта е 15 лв. на бройка, като тук попадат 8 688 стопанства. Фермите с над 300 овце или кози ще получат по 7 лв. на животно. Според регистъра ВетИс става въпрос за 331 стопанства.

Публикувана в Животновъдство

Днес е крайният срок, в който фермерите могат да правят промени в заявленията си за субсидии, без да бъдат санкционирани за това.

По данни на Министерството на земеделието в тазгодишната кампания за субсидиране са се включили повече от 105 000 земеделски стопани.

Заявените за подпомагане обработваеми площи са повече от 38 милиона декара. В края на май в Държавен вестник бяха публикувани промени в наредбата за условията и реда за директни плащания, от които стана ясно, че до 10 юни фермерите могат да правят корекции във вече подадените заявления, без да бъдат глобявани.

Възможно е земеделските производители да добавят и допълнителни схеми и мерки към вече заявените.

Ако стопаните не успеят да коригират заявленията си днес, могат да го направят и до 17 юни, включително, но ще понесат санкции от 1% от сумата, която им се полага за всеки работен ден закъснение.

Публикувана в Бизнес
Ставката за плащането за един допустим за подпомагане хектар по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури за 2018 г.  е определена на  135,64 лева за хектар, пише в заповедта на министъра. 
За миналогодишната кампания по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури стопаните получиха по 157,53 лв. /ха.
Публикувана в Бизнес

Тази година приемът на проекти по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 е рекорден. Още в първата седмица след пускането на приема на заявления. Подадени са заявления за над 25 000 декара с лозя, посочи Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. 

Европейската субсидия по програмата е в размер на 75% за обновяване на лозови насаждения, което ги прави по-конкурентоспособни с по-високодобивни сортове. Благодарение на новата програма, лозарите могат да станат по-гъвкави и да печелят на пазарите, за които са воювали, посочи още Коев, като допълни, че програмата, която в момента е в ход е 4 годишна и включва 76 млн. EUR отделени специално за нови лозови насаждения; 43 млн. евро за инвестиции в предприятията; 5 млн. евро за застраховки на продукцията. 

В рамките на програмата са предвидени и промоционални програми и реклама на вино с общ бюджет от 10 млн. евро.

Публикувана в Растениевъдство

От заповед, разписана от  министър на земеделието Румен Порожанов става ясно,че от  1 март стартира приемът на заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за Кампания 2019.

И през  тази кампания  няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. или се разширяват поетите вече ангажименти. Същото важи и за поемането на нови ангажименти или тяхното разширяване по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Изключение правят единствено дейностите по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“.

Вчера стана ясно, че до седмица графикът за директните плащания ще бъде готов. Това каза министър Порожанов по време на заседание на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание. В сроковете на кампания 2018 ще се приемат и заявленията по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ и мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“.
Публикувана в Бизнес
  • Допустими за подпомагане са земеделските площи, върху които се извършва земеделско производство или се поддържат в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване. За поддържането на земеделската площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, в съответствие с предназначението на площта, трябва да бъде приложена поне една от следните дейности:
    • изораване;
    • дисковане;
    • подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти;
    • почистване и обработка с хербициди.
  • Земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0.5м.
  • Допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато:
    • на тях има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение;
    • на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи.
  • Постоянно затревени площи са::
    • Постоянните или временни пасища, които са допустими, в случай че се използват за паша на минимум 0.15 животински единици на хектар;
    • Ливадите за косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,7 м. във всеки момент от годината;
    • Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,35 м. във всеки момент от годината.
Публикувана в Бизнес

От 16 октомври 2018 г. подпомагането в лозаро-винарския сектор в страната ще се извършва съгласно Национална програма за подпомагане в лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г., утвърдена от Министъра на земеделието, храните и горите на 27.02.2018 г. и одобрена от Европейската комисия. Националната програма включва мерките „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Популяризиране в трети страни“, „Инвестиции в предприятията“ и „Застраховане на реколтата“.

Проектът на Наредбата на министъра на земеделието, храните и горите за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. е публикуван на портала за обществени консултации в сайта на Министерски съвет.

В проекта на наредбата е предвидено допустими кандидати да бъдат и групи или организации на производители(признати при условията и по реда на Наредба № 12 от 2015 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти, асоциации на организации на производители и междубраншови организации и на групи производители), които стопанисват площи с винени сортове лозя и са вписани в лозарския регистър. При оценяване на подадените проекти по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, съгласно дефинираните критерии за приоритет са предвидени допълнителни точки за тези кандидати.

Финансовата помощ от ЕФГЗ по мерките от новата национална програма ще се разпределя със следния интензитет: за мярка „Преструктуриране конверсия на лозя -  до 75% от допустимите извършени разходи по заявените дейности; за мярка „Популяризиране в трети държави“ – до 50% от допустимите извършени разходи по заявените дейности; за мярка „Инвестиции в предприятията“ – до 50% от действително направените допустими разходи за малките и средни предприятия; до 25% за предприятията с по-малко от 750 служители или оборот по-малък от 200 млн. евро и до 15% за предприятия с над 750 служители или с оборот над 200 милиона евро и за мярка „Застраховане на реколтата“ - до 80% от допустимите разходи за застрахователни премии, заплатени от производителите за застраховане срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия приравнени към природни бедствия; до 50% от допустимите разходи за застрахователни премии, които освен природни бедствия включват и загуби от неблагоприятни климатични условия; до 50% от допустимите разходи за застрахователни премии срещу загуби, причинени от животни, болести по растенията или нашествия на вредители.

Проектът на наредба определя максимални размери на всички разходи по проект или проекти по мерките:по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, подадени от един кандидат в рамките на един прием до 3 000 000 лева, а за целия период на НППЛВС 2019-2023 – до 6 000 000 лв.; по мярка „Популяризиране в трети държави“ предвидената максимална стойност на един проект е до 1 000 000 лв. за търговски дружества и до 4 000 000 лв. за професионални организации; организации на производители; държавни органи или институции, чиято дейност е свързана с насърчаване на бизнеса; по мярка „Инвестиции в предприятията“ – до левовата равностойност на 600 000 евро за проект в един прием.

Заложена е възможността финансовата помощ да се предоставя и авансово. Единствено по мярка „Застраховане на реколтата“ помощта ще се изплаща без възможност за аванс. Уредени са сроковете и условията за извършване на проверки на място преди окончателно плащане, резултатите от които са показател при изчисляването на крайната сума за получаване от бенефициента.

По мярка „Популяризиране в трети държави“ е разписана подробна методология за изчисляване на финансовата стабилност на кандидатите, с цел да се прецени стабилността и капацитетът на организацията.

Необходимите документи към заявлението и редът за кандидатстване за издаване на удостоверение за участие по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по новата Национална програма нямат съществени различия с тези от предходния програмен период.

Приемът на документи в ИАЛВ за издаване на удостоверения за участие по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по новата Национална програма ще започне след обнародване на Наредбата на министъра на земеделието, храните и горите за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта