Френските производители на ябълки призоваха своите съграждани да купуват и ядат само ябълки, произведени във Франция. Така те искат да протестират срещу Русия във връзка с въвеждането на контрасанкциите- пише Le Figaro.
Пример за френските фермери станаха поляците. Полша е вторият по големина доставчик на ябълки в Европейския съюз и продава на Русия повече от 700 хиляди тона плодове. След ответните мерки на Русия в отговор на санкциите на Запада, Полша вече не може да изнася плодовете си.
В отговор на европейските санкции на Руската федерация, за да изразят своето недоволство пред жителите на страната си, производителите са решили да използват социалната мрежа Twitter. Всеки ден в рамките на движение, наречено „плод патриотизъм“, десетки хора публикуват своите снимки с таг #jedzjablka (яж ябълки), в които те ядат ябълки или държат в ръка бутилка ябълков сок.

Публикувана в Растениевъдство

От санкциите на Русия страдат повечето производители на плодове и зеленчуци.
И докато в Полша правителството предлага на фермерите да раздават продуктите на нуждаещите се, така че усилията им да не са напразни, молдовски производители настояват за обезщетение за всички загуби. В противен случай ще се проведат мащабни протести в Кишинев. На ръба на фалита са и фермерите в Гърция, а компенсацията от страна на правителството, фермерите наричат ​​„подаяния“.
Загубите от ответните санкции от страна на Руската федерация обсъждат и в Унгария. Правителството в Будапеща твърди, че ще се опита да подобри отношенията си със страната и са сигурни, че ще намерят поддръжници в Европа. Те твърдят, че сегашната ситуация е процес на разделяне. Русия всеки ден е все повече и по-откъсната от страните от ЕС, а това е лошо от икономическа гледна точка и не само за Унгария.

Публикувана в Растениевъдство

Международни експерти съобщават, че и през новия сезон овощарите от Полша планират да продължат да отглеждат основно ябълки Айдаред. Според експертите, причината за този избор е стабилно високото търсене на този сорт на чуждия пазар, по-специално от руски компании. В същото време, експерти отбелязват, че полските потребители предпочитат такива сортове като Джонатан ред (Jonathan Red) и Лигол (Ligol).
Според Световната асоциация на производителите на круши и ябълки (WAPA), в сезон 2013/14, на сорта Айдаред се падат 22% от брутната реколта от ябълки в Полша. Добивът от тези плодове е 700 хиляди тона, което е с 13% повече от предишния сезон и е рекорд за последните десет години.

Публикувана в Растениевъдство

 

В Полша са открити още два случая на диви прасета заразени с Африканска чума. Според информация на асоциацията на свиневъдите в Германия (ISN), полското министерство на земеделието е открило две заразени животни на полско-беларуската граница. В същата област през февруари властите откриха първите два случая на заразени животни.

Според министерството, в диапазон от 3 км около откритите животни не се отглеждат прасета. В радиус от 10 км властите съобщават за 13 ферми с 87 прасета, които са проверени и маркирани. Миналият четвъртък руският селскостопански надзорен орган за пореден път отказа да отмени забраната за внос на свинско месо от Европейския съюз. Първите заразени диви прасета бяха открити малко след границата с Беларус, в областта на гранична река. Досега, вирусът не би могъл да се разпространи във вътрешността на Полша. Междувременно, от февруари, полското министерство на земеделието спазва високи мерки за сигурност.

Източник: http://www.topagrar.com/

 

Публикувана в Животновъдство

Нощни студове във Варминско-Мазурско воеводство застрашават 90% от реколтата от плодове и зеленчуци. В Полша от последните слани във Вармия и Мазурия (на границата с Калининградска област) в опасност е 90% от реколтата. В резултат на паднали до 7 градуса нощни студове са пострадали френското грозде, ягодите, черешите, вишната, ранното зеле, карфиолът и броколите, а така също и посевите от рапица. Освен това от студа ще пострадат и пчелите, тъй като съществено ще намалее събирането на мед.

Публикувана в Растениевъдство

Десет години след присъединяването на Полша към ЕС нейното земеделие, стимулирано силно от европейските фондове и общия пазар, е далеч от обичайните клишета за конската каруца сред мозайката от малки участъци земя.С близо 40 милиарда евро получени европейски помощи и 42,4 милиарда евро допълнително вписани в новата финансова перспектива за 2014-2020 година, полското земеделие бързо се реформира и модернизира, променяйки пейзажа на Полша.


“Във времената на коня ние бяхме нетни вносители на земеделски продукти. Днес ние сме големи износители в този сегмент с продажби за близо 20 милиарда евро и излишък от около 6 милиарда евро”, заявява министърът на селското стопанство и развитието на селските райони Марек Савицки.


Вече 76 % от износа на полски хранителни продукти отиват за страните от ЕС. Реалните приходи от земеделието са нараснали в Полша с близо 70% между 2005 и 2013 година в сравнение със средното увеличение в Европа от 29%, според Евростат. Страната стана важен пазар на земеделски машини и инвестиции. 
“За десет години ние удвоихме производството си на птиче месо, увеличихме с 30% производството на мляко и млечни продукти. Станахме първият производител на печурки, изпреварвайки Холандия. Ние сме първият износител на картофи в света пред китайците”, изброява Савицки.

В село Регнюф, в централната част на страната, група 48 производители на плодове обработват 800 хектара овощни гради, имат огромен складов център и база за сортиране на ябълки. Това е един от бисерите на полското земеделие.


“Това е най-модерното съоръжения в Европа”, заявява с категоричен тон Роман Ягелински, президент на групата.


В големи хладилни камери е разположена верига за сортиране, по която всяка ябълка се анализира от компютър преди да бъде сложена в касета. Центърът бе построен за близо 50 милиона евро, а 75% от сумата бе възстановена от ЕС.


Със складов капацитет за 18 000 тона плодове този център, който се развива, скоро ще позволи на групата да сортира и консервира до 60 000 тона ябълки годишна, а целта е обемът да нарасне с времето до 100 000 тона. 
“Нашите ябълки могат да се намерят на пазарите от Лисабон до Владивосток, Осло и Атина”, с гордост заявява Ягелински, който е бил министър на земеделието през 1995-96-а година, поглаждайки внушителните си мустаци, които са единствената следа от облика на някогашния традиционен полски селянин.


Структурни промени


Десетте години в ЕС предизвикаха структурни промени, но и големи разлики в развитието на отделните стопанства и райони в Полша.


От близо 1,4 милиона ферми днес една трета почти бездействат, а в същото време други близо 250 000 осигуряват 80% от полското земеделско производство, посочва Пьотр Новак, социолог в Ягелонския университет в Краков.


Средната площ на стопанствата нараства: от едва 7,5 хектара тя достига над 10,5 хектара, според министерството на земеделието.


Въпреки спада на броя на стопанствата и земеделските производители населението в селските зони нараства. 
“Философията на земеделските стопани се промени, както и на общественото мнение като цяло. До началото на 2000-те години земеделието се възприемаше като проблем за решаване. Оттогава то самото стана решение на други проблеми в Полша. Именно то, с експортния си потенциал, е източник на нови работни места при преработката на земеделски продукти, както и в сектора на услугите”, обяснява Савицки.


Преди разширяването на ЕС през май 2004 година полските селяни бяха много сдържани към членството, та дори и враждебно настроени. Днес те са променили силно мнението си. “Съотношението на земеделските стопани, които гледат положително на ЕС, достигна 75%”, посочва Йежи Вилкин, експерт по селскостопанска икономика в университета във Варшава.


Немислимо преди 10 години


Ярослав Пита, който отглежда ябълки във Франопол, в централната част на Полша, е увеличил овощната си градина от 8 на 28 хектара.


“Възползвах се от всичките европейски програми за подпомагане, до които имах достъп. Инсталирах нова напоителна система, купих машини и модернизирах хладилните камари”, казва той, очаквайки с нетърпение да пристигне един руски камион, който ще купи ябълки от неговото стопанство.


“Мисля, че сега би трябвало да се отворим към арабските и африканските пазари”, казва Ярослав без комплекси и допълва: “Преди 10 години дори не бих си и помислил за това”.

 

източник: e-vestnik.bg

Публикувана в Бизнес

Поради факта, че търсенето на ананаси в Полша е паднало до най-ниското си ниво, тези плодове почти изцяло са изчезнали от предложенията на вносителите на продукти в страната. На фона на това, цената на всички плодове продължава да расте. В Полша все повече и повече потребители се ориентират към сезонни плодове. Например ягоди, чийто продажби в Европа всяка година нарастват.

Публикувана в Растениевъдство

Пазарът на свинско месо в Полша е на дъното. Цените са неустойчиви, защото кланиците драстично са намалили продукцията си след руската забрана за внос на свинско месо. Полският земеделски министър иска помощ от Брюксел, с която, чрез субсидиране, да се позволи складирането на стоката от частни лица.

Ситуацията е сериозна. Цените са паднали под едно евро за килограм живо тегло. В източната част на страната има предприятия, които не могат вече да продадат стоката си. Ето защо фермерите очакват бързо решаване на проблема.

Още преди седмица представители от Дания и Франция се внесли официално искане до комисията в Брюксел за позволение стоката да се складира от частни лица.

Източник: http://www.topagrar.com/

Публикувана в Бизнес

След първоначалното несъгласие на Парламента от януари 2013 г. европейските власти постигнаха съгласие по бюджета за 2014–2020 г. , от който зависи общата селскостопанска политика (ОСП). На нея се падат 373 милиарда евро, т.е. 12% по-малко, отколкото за периода 2007–2013 г. Далеч по-показателен от самата сума обаче е новият модел на разпределение на средствата между Двадесет и осемте. Намерението на Съюза е да възстанови баланса на помощите между най-старите членки и приетите след 2003 г. , главно от източната част на континента. В края на периода – през 2020 г. , всички ще трябва да достигнат до минимално финансиране от 196 евро на хектар.
По-малък бюджет, по-добро разпределение
Според Александър Мартинес, аташе по земеделието във френското посолството в Полша, това развитие ще позволи на полските земеделци да получат преки помощи от около 185 евро на хектар през първите години, т.е. 80% от средната сума в Европа. Те дори се надяват „да достигнат до 240 евро на хектар към средата на периода“, споделя френският дипломат.
Тази подкрепа би трябвало да позволи „по-висока конкурентоспособност“ на местното земеделие, което бележи бърз възход. „Полша изнася все повече млечни продукти към Русия, Европейския съюз и Турция“, потвърждава Мартинес, т.е. пазарите, които привилегирова и Франция. „Поляците са много по-конкурентоспособни от нас. Тук данъците са почти нищожни, а работната ръка – евтина.“ Пьотр Долигалски, собственик на ферма за млечни крави в Коврожие, потвърждава: „Девет години след влизането в ЕС доказваме, че Полша не е залята от западни селскостопански стоки. Дори напротив.“
Не беше сигурно, че ще стане така. „След падането на Стената малките полски стопанства бързо се стопиха“, спомня си Гиом Руе, председател на френската професионална организация на свиневъдите. Селското земеделие, основано на производителността на труда, се сблъска с интензивното западно земеделие, почиващо на рентабилността на капитала. Навлизането на пазарната икономика и спадането на цените бяха пагубни за най-бедните селяни. „За осем години загубихме триста хиляди стопанства. Повечето от тях обработваха по по-малко от пет хектара“, подчерта през 2012 г. Марек Савицки, бивш министър на земеделието на Полша. Когато влязоха в ЕС, източноевропейците прекратиха износа си поради несъответствие с европейските норми, а на Запад износителите потриваха ръце, тъй като „западните силно субсидирани земеделски продукти заляха Полша“.
На Полша ? се наложи да се приспособи – да бетонира подовете на фермите, да прави микробиологичен анализ на водата, да съхранява млякото в специални помещения… Въпреки въвеждането на специфични помощи, дребните стопани не успяха да се справят. А тези, които оцеляха, са пред ново предизвикателство. „Целта е да се увеличи не броят на стопанствата, а големината на съществуващите“, твърди Андрей Грос, директор на Бюрото за преструктуриране и модернизация на земеделието в област Куявско-Поморские. „Ако не растеш, изчезваш“, допълва собственик на стопанство с близо четири хиляди хектара земи в Ходешек, на запад от Варшава. В Унгария е същото – „европейските програми помогнаха само на най-големите стопанства – до 45% субсидии за проекти като управление на оборската тор, 25% за модернизация на инфраструктурата“, отбелязва изследователката Перин Ванденбрук.
Вследствие на това в новите държави-членки укрепнаха експортно ориентираните стопанства, за сметка на практикуващите традиционно земеделие и самозадоволяване. С растящата подкрепа на Брюксел източните страни се подготвят за завладяване на пазарите във и извън общността. Така например, предвиденото за 2015 г. премахване на квотите за производство на мляко не би трябвало да засегне Полша, която след влизането си в ЕС бързо изпълни своята млечна квота. Полските животновъди се готвят да отговорят на все по-голямото търсене на международния пазар.
Това развитие изглежда не притеснява френските производители. „Днес за качествено мляко в Полша, Румъния или Унгария трябва да се плати поне толкова, колкото във Франция“, смята Фредерик Шосон, директор на кооперативното развитие в „Содиаал“ (кооперативно стопанство, включващо марките „ Кандия“, „Антремон“, Йопле“ и др.). „Така че не смятаме тези произ водители за конкуренти.“ Напротив, френските индустриалци разглеждат тези страни като пазари за продукцията си. В Централна и Източна Европа покупателната способност на населението расте два пъти по-бързо, отколкото на запад. В Унгария „вносът на плодове и зеленчуци нараства с 25% годишно от 2004 г. насам благодарение на новите, по-евтини продукти с „по-добър външен вид“ от Холандия или Германия“, обяснява Ванденбрук.
Във Франция се притесняват по-скоро от спадането на приходите, свързано с уеднаквяване на субсидиите в отделните страни. Тази политика, желана от Европейския съюз, би довела до помощ от средно 250 – 260 евро на хектар за френските земеделци. За животновъдите от областта Бретан, например, това би означавало намаление на приходите с 13%. Не само те ще бъдат губещи. Зърнопроизводителите се опасяват от дисбаланс между френските субсидии и субсидиите в останалите европейски страни. Според синдиката на производителите на зърно и маслодайни култури, през периода 2014–2020 г. при тази селскопанска политика едно френско зърнопроизводително стопанство от 150 хектара ще получава средно 182 евро на хектар, срещу 293 евро в момента.
Комбинацията от външна и вътрешна конвергенция (сходство в развитието) може да обърне нещата в полза на изтока. „Опасяваме се, че през 2014 г. ще получаваме по-малко на хектар от румънците“, заявява Никола Ференци от Генералното сдружение на производителите на пшеница във Франция. При това първите печеливши от това двойно сходство в развитието няма да са селяните. „Много от големите стопанства, получаващи тези помощи, дори не са румънски, а испански, германски, австрийски и др. Това са фирми, които са купили земи в Румъния, за да ги обработват“, свидетелства
Атила Соч, отговарящ за ОСП в рамките на дружеството „ Еко Руралис“.
И наистина, всяка държава сама преразпределя субсидиите на своя територия. В Румъния помощите за най-големите стопанства само ускориха завладяването на земите, започнало след падането на комунистическия режим в края на 1989 г. Условията за това бяха налице. Съветското наследство предлагаше чудесни предимства за инвеститорите – изградиха се огромни плантации на базата на бившите кооперативи. „Това, което кара чуждестранните компании да инвестират тук, е на първо място цената на земята, но и европейските помощи. Когато те нараснат, завладяването на земите ще стане драматично“, предвижда Соч.
„Олигарсите получават десетки милиони евро“, докато пет милиона и седемстотин хиляди дребни селяни са лишени от помощи поради бюрокрация та и наложения минимален размер на земеделските площи, недостижим за повечето от тях. „51% от субсидиите се получават от 1% от селскостопанските производители в Румъния“, посочва Соч. 

Публикувана в Бизнес
Сряда, 19 Февруари 2014 16:21

Виновна!

Жена е осъдена на пробация от съд в Полша за убийство на два милиона пчели. На 11 февруари, 2014 г. съдът е постановил четири месеца пробация за жената, която е използвала не сертифициран пестицид.

-Това може да доведе не само до смъртта на пчели, но също така и до човешки жертви, е отбелязал в съда председателят на асоциацията на пчеларите в град Горлице. През 2010 г. в близкия град Беч настъпило наводнение, което е довело до появата на изключително голям брой комари в околните райони. Ръководещата операцията за борба с комарите в Гьорлиц през 2010 г. е използвала пестициди, който не са били регистрирани и сертифицирани в Министерството на здравеопазването. В резултат на това в кошерите около града са загинали около два милиона пчел . Съобщава Agence France - Presse . Масовото измиране на пчели е предизвикало масово подаване на съдебни искове от собствениците на кошери.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта