Неделя, 17 Март 2019 20:05

Разсадите също се торят

Едно от важните звена за правилното отглеждане на разсадите е торенето. От това как ще стартираме растенията до голяма степен зависи и каква реколта ще получим.

При всички култури отглеждани чрез разсад, най-важно е да се отгледат силни растения със здрави стъбла и много добре развита коренова система. За тази цел те трябва задължително да имат на разположение два от основните хранителни елемента – азот и фосфор.

Освен основните хранителни вещества, младите растения се нуждаят и от определени микроелементи. Наличието на цинк в хранителната среда прави растенията по-устойчиви на стресови фактори, като температура, влага, рН на почвата и др. Борът е микроелемент, който е необходим в много малки количества, но в същото време с много голямо значение. Той подпомага придвижването на всички хранителни вещества до всяка точка на растението, както и залагането на повече цветове. Всичко това показва, че с торенето на разсадите се залага и успеха на реколтата.

Торенето само с оборски тор, който не е балансиран по отношение на съдържание на хранителни вещества не е достатъчно.

При пикиране на разсадите, могат да се ползват готови формулации торове със съответните за различните видове норми.

В случай, че използвате еднокомпонентни торове най-общо може да се прилагат следните норми: 1,5 кг амониев тор (от посочените), 2,5 кг суперфосфат, и 0,75 кг калиев сулфат за 1 куб. м. торо-почвена смес. Задължително условие е торовете да се използват като се размесят много добре със субстрата.    

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

По предварителни оценки на Института за икономически изследвания в селското стопанство /САРА/ производството на краве мляко през 2019 година ще бъде на нива около 960 хил.т, като изкупеното от мандрите мляко ще е около 609 хил.т. 

Производството на овче мляко през 2019 г. се очаква да достигне 89 хил.т. Това ще представлява с около 2% по-малко отколкото е добитото мляко през 2018 г. Доставеното до мандрите овче мляко се очаква да остане в диапазона 25-27 хил.т. 
Изкупните цени на млякото у нас ще бъдат детерминирани от движението на европейските цени. Очаква се средногодишната изкупната цена на краве мляко за 2019 г. да бъде 0,59-0,60 лв/кг. Това представлява с около 7% под нивата от 2018 г. Изкупната цена на овчето мляко ще остане на нива 1,10-1,15 лв/кг.
През м.декември изкупеното мляко в ЕС намалява с 0,9% сравнено със същия период на предходната година (184 хил.т.). Това е четвърти последователен месец с намаление на производството на мляко. Половината страни са намалили производството - Холандия (74 хил. т.), Франция (69 хил. т.) и Германия (36 хил. т.), вероятно поради проблеми с фуражите. Значителен ръст се отчита при Ирландия (52 хил. т.), Полша (27 хил. т.) и Румъния (7,9%). 
Общото изкупено сурово мляко за 2018 г. в Съюза нараства по-малко от прогнозите. Заради по-ниските доставки, цените на свободните количества краве мляко в Западна Европа през м.февруари, 2019 г. се търгуват на едни от найвисоките равнища за последните 5 години – 0,37 евро/кг. Корекции надолу се очаква да настъпят в следващите 2-3 месеца. • Намалението на изкупеното мляко се отразява на производството, водейки до намаление с 5% на произведеното пълномаслено сухо мляко и 2% спад на обезмасленото сухо мляко. 
Износът за Китай на годишна база през 2018 г.отчита увеличение по всички категории. С найголям ръст са лактозата (+33%), казеинатите (31%), маслото и млечните мазнини (24%). Облекчаване условията за внос на млечни продукти в Китай през настоящата година съчетано с влизането в сила на споразумението за свободна търговия с Япония дава надежди за увеличение на износа на млечни продукти от ЕС.
Публикувана в Новини на часа

Министерството на земеделието на Полша иска да увеличи биологичното производство, тъй като търсенето рязко надвишава предлагането. Биологични продукти се произвеждат много в страната, но те обикновено отиват за износ. Пазарът на биологични храни в Полша е в състояние на постоянна криза и в него има предимно вносни стоки.
Въпреки че обемът на биологичното земеделие в отделните стопанства се разраства, повечето продукти се изнасят като суровини за Франция или Германия и се връщат обратно като преработени продукти, казва Карол Краевски, съветник на министъра на земеделието. В същото време, по-голямата част от полското население е готово да плати по-скъпа цена за натурални продукти без изкуствени добавки и съставки.
Повече от половината купувачи внимателно четат и изучават етикетите на продуктите, според статистическо проучване. В резултат на това нараства търсенето на биологични и натурални продукти. Според доклад на IMAS Органични продукти и храни в Полша 2017 г. този пазарен сегмент расте с 10-20% годишно.
Площите с биологично земеделие в Полша понастоящем са 500 000 хектара и са намалели спрямо 2013 г., когато са били около 670 000 хектара.
„Различни изследвания показват, че биологичните храни съставляват само около 3% от селскостопанското производство на страната. В страни като Германия той е 10%, а в Дания - 20%. Следователно има голям потенциал за растеж. Струва ми се, че сме само в началото. Трябва да преодолеем тази пасивност и да работим за развитието на пазара на биологични храни“, споделя Карол Краевски.
Цената на полския пазар за биологични продукти през 2017 г. достигна 1 млрд. злоти (около 233 млн. евро).
Средно поляците харчат 7 евро на година за биологични храни. За сравнение, в Германия където се харчат около 100 евро, а в Дания дори 200 евро годишно. Средно в Европа се харчат 44 евро годишно.

„-Министерството работи в съответствие с „Плана за селото”, една от целите на която е да развива производството на висококачествени хранителни продукти, включително органични, натурални храни, произведени в съответствие с принципите на опазване на околната среда. Биологичните храни са основният сегмент на този пазар, планираме да подкрепим развитието на производството, възможността за съфинансиране и създаването на по-добри условия за производителите. Включително и "скъсяване" на веригата за доставки, така че земеделските производители да получават част от печалбата, която получават посредниците, да увеличим директните продажби в селското стопанство“, казва представителят на министерството.
Малките стопанства ще могат да разчитат на реална помощ, когато искат да преминат към биологично производство.
Преходът от конвенционално към биологично производство може да бъде проблематичен за земеделските производители. Неизползването на торове означава по-високи разходи.
За да стане фермата пълноправна органична ферма, трябва да мине през процес на сертифициране, който отнема няколко години. За земеделските производители това означава, че трябва да понесат по-високи разходи без гаранция за връщане. Министерството обещава да улесни процеса на сертифициране и да опрости процедурите, както и да създаде необходимата правна рамка.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Докато през месец юни цената на хлебното зърно в Черноморския регион, в Русия и Украйна, се катери нагоре, в България се отчита спад. Нашите производители губят и от срива на долара в този период, коментират от Софийската стокова борса

Лили Мирчева

За мен бе изненада, че производството на пшеница в световен мащаб вече е по-слабо от потреблението. Досега винаги производството изпреварваше потреблението, докато 2018-а се оказа една от годините, в която световното потребление е изпреварващо. Ще видим какво ще се случва през 2019 г. Така Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса (ССБ) отговори на въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ какви са били най-големите изненади на борсата за стоки през изминалата година. По думите му забележителните преходни запаси от зърно, натрупвани досега, се топят.

„Характерна особеност на баланса на пшеницата през 2018/19 г. , за разлика от предходните няколко сезона, е изпреварващото развитие на глобалното потребление, което е 745 млн. тона повече в сравнение с производството. По последни данни от края на 2018 г. потреблението е нараснало със 733 млн. тона“, потвърди думите му Десислава Симеонова, търговски директор в ССБ. По думите й световните запаси от пшеница са намалели с 11 млн. т за година.

В резултат на тази тенденция се отчита 16% поскъпване на пшеницата и в България за година. Ако към 1 януари 2018 г. тон хлебно зърно е струвал 188 $, то през 2019 г. е 224 долара.

Ръст на цените има в целия Черноморски регион. Но картината на пазара, където търгува и нашата страна, е доста странна. Както се вижда и на графиката, докато през юни цената в Русия и Украйна се катери нагоре, в България се отчита спад. В коментар на това Васил Симов подчерта, че през юли в Северното полукълбо, където е позиционирана и страната ни, пшеницата е най-евтина. Такава е тенденцията в Русия и Украйна, където също отчитат спад на цените. Но пък в България понижението е най-голямо

„Ще спомена, че когато чертаем графиката, ние привеждаме цените в доларово изражение, а в България пшеницата се търгува в левове. За да е съпоставима картината, всичко превеждаме в съотношение долар на тон, а в този период имахме и „пропадане“ на долара спрямо българския лев“, коментира директорът на ССБ. Въпреки че на графиката се вижда как цените на хлебното зърно в края на годината отново се доближават, все пак по време или веднага след жътвата, у нас производителите ощетени, тъй като са търгували по-евтино житото, отколкото в Черноморския регион.

Докато в България увеличението на хлебната пшеница е с 16%, в Украйна е със 17% нагоре, Русия отчита ръст от 18%, Франция – 19% увеличение, Германия – 17% и САЩ – 17% увеличение. Видно е, че въпреки мощния износ на зърно от България, отново сме на опашката след големите производители.

„При пшеницата всички борсови пазари по света – и по Тихоокеанското крайбрежие, включително Атлантическото, и по Черноморското крайбрежие, отчитат повишаване на цените в рамките на 15%-18%, което е доста голям ръст. Ако говорим за цените на зърното, много важно е каква ще е реколтата в Южното полукълбо през тази година“, каза Васил Симов. Това ще стане ясно през пролетта и още през март тази година ще разберем дали ще се обърне тенденцията.

На ССБ хлебната пшеница се търгува в началото на 2018 г. в диапазон от 250 лв. - 280 лв. на тон, докато в края на годината офертите купува/ продава са в диапазон 330 лв. -360 лв. за тон без ДДС, за разлика от повечето борсови стоки, които изпращат 2018 г. с понижение на цените.

От началото на годината търговците в САЩ, Канада и Европа очакват котировките на пшеницата да вървят нагоре. По правило през зимата цените се повишават, още повече, че Русия насочва вниманието си към агресивен износ на соя и царевица.

По оперативни данни от началото на тази година изкупните цени на пшеницата и ечемика са се повишили с от 20% до 42%. Цифрите са в сравнение с отчетените през началото на 2018 г стойности. Стабилна остава цената на царевицата, която се е променила за година едва с 0,8%.

По-евтин е станал слънчогледът, който е понижил цената си с 3,3 процента.

Фуражното пшеница е на цена от 317 лв/тон, а поскъпването й на годишна база е с 19,6 %. Към 3 януари 2018 г. средната й изкупна цена е била 265 лв/тон. Най-драстична е разликата в цената на ечемика. За година той е поскъпнал от 250 на 355 лв/тон, което е ръст от 42 процента. Цената на царевицата в началото на годината е била 265 лв/тон, а тази на слънчогледа – 534 лв/тон.

В крайна сметка тенденцията на 2018 г. е ръст в цената при зърното, за разлика от повечето борсови стоки, където има поевтиняване, коментира председателят на ССБ Васил Симов.

Публикувана в Бизнес

През изминалата година се отчита изненадващ растеж в производството на говеждо месо в ЕС от 2,3% до 8,3 млн. тона, пише topagrar.com, позовавайки се на данни от Германския съюз на земеделските производители. Причина за него е нарасналият  брой крави и телета, отишли в кланиците в по-голяма част от страните членки на ЕС.

През лятото на 2018 година фермерите е трябвало да се справят със сериозни предизвикателства защото е отчетен спад в броя на новородените телета и на поголовието като цяло. Особено чувствителен спад в броя им е отбелязан в страните Германия, Франция, Италия, Ирландия  и Великобритания. По данни на браншовата организация продължава тенденцията за увеличаване на търсенето на говеждо месо, като годишното потребление  на глава от населението спрямо 2017 година  е отбелязало леко увеличение до 10,1 кг . Цената за килограм живо тегло остава на нивото от предходната година от 3,80  евро. Вносът на говеждо месо в ЕС от трети страни съставлява сравнително малка част от 14%  докато 86% от него  е вътрешнообщностен. Най-големият доставчик за европейския пазар си остава Аржентина.

Публикувана в Животновъдство

През 2018 година площите със сорго в страните от ЕС са се увеличили със 6% и са достигнали 145640 ха, т. е. става въпрос за увеличение с 9000 ха. Най-голямо е увеличението в Румъния и Унгария и в по-малка степен във Франция и Италия.

През 2018 година производството в страните от ЕС е нарастнало с 14%- почти 829000 тона. Това значително увеличение се обяснява както от увеличаване на посевните площи, така и от много добрата реколта. В Италия средните добиви надвишават 700 кг/дка, което е довело до увеличаване на производствотос 22%. В Румъния, благодарение на значителното увеличаване на площите в съчетание с добрата реколта (над 500 кг/дка), производството е превишило 80 000 т, което прави увеличение с 50%. Унгария също получи добри резултати с увеличение на производството с 58% в сравнение с миналата година. Във Франция, без увеличаване на площите производството е нараснало с 1% в сравнение с 2017 година, поради намаляване на добивите средно с 20кг/дка. Производството в Испания е останало без промяна.

Тези резултати са много въодушевяващи и са добро предзнаменование за кампания 2019 година, с по-нататъшно увеличение на площите, както се надяват от Европейската асоциация Sorghum ID, и добри резултати за производителите.

В България сорго 2018 беше пълен провал, за което производителите нямаха вина

В България соргото все още не е достатъчно популярна култура и площите с него са незначителни. Трудно е да се посочат и добиви, защото масово миналата година посевите бяха нестандартни - тези, които се осмелиха да го сеят, попаднаха на некоректен търговец на семена, който им продаде смесени партиди със семена от сорго за зърно и сорго за зелен фураж.  В резултат както на разликите в хабитуса, така и в сроковете на зрелост, производителите трябваше да изчакват до късна есен узряването на зърното, за да ожънат странните посеви. В резултат на това, доста дълго в полето можеше да се наблюдава комбинацията от ниски и високи растения сорго. А картината, меко казано, изглеждаше доста непрофесионално. Пострадалите от некоректния търговец земеделци едва ли ще дръзнат отново да рискуват площите си. Въпреки това, културата сорго има бъдеще в Европа, както доказват останалите страни и ще намери място и на полетата в нашата страна. Важното е да се намерят и коректни търговци на семена, в които производителите могат да имат пълно доверие, за да не търпят провал.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Производството на пшеница в света през 2018/19 стопанска година няма да успее да покрие потреблението, информира topagrar.com, позовавайки се на  данните от декемврийския  доклад на експертите от американския департамент по земеделие. Общото производство на пшеница в света през 2018/19 година ще достигне по последни данни до 733,4 млн. тона, което е с 30 млн. тона под миналогодишното ниво. Потреблението в същото време се оценява на 745,3 млн. тона като се прогнозира да надмине производството с близо 12 млн. тона. То ще се покрие от миналогодишните запаси, които към края на текущата стопанска година се оценяват на почти 268 млн. тона.

Експертите отбелязват също, че се очаква спад в крайните запаси и при царевицата. От USDA изчисляват крайните запаси за 2018/19 стопанска година на 308,8 млн. тона, което е с 0,4% над прогнозата от ноември. Подобни крайни запаси биха били с 9% под крайните запаси за 2017/18 година и с 12% под тези за 2016/17 година.

Както и през миналата година основната причина за спада в крайните запаси от царевица ще е невъзможността на производството да покрие потреблението. От своя страна USDAпрогнозира увеличение на производството през текущата година с 2,2% до 1,10 млрд. тона, докато потреблението се оценява на 1,13 млрд. тона.

Публикувана в Бизнес

Значението на оранжерийното производство за поддържане целогодишното предлагане на пазара на пресни зеленчуци ще става все по-голямо, предвид тенденциите за високо целогодишно търсене. В структурата на общата оранжерийна площ по-голяма част заемат полиетиленовите оранжерии – 589 ха, сочи анализ на САРА. Площта на стъклените оранжерийни комплекси е почти двойно по-малка – 377 ха. Значителният размер на инвестициите, необходими за стартиране на бизнеса в съчетание с високия риск за тяхната възвръщаемост ограничават предприемаческите интереси в тази насока. Голямата част от съоръженията са остарели, което, освен че не позволява разгръщане на производствената дейност в по-големи мащаби, създава известна несигурност относно стабилността на произвежданите количества през годините. Реализацията на продукцията е друг съществен проблем в пряка връзка с маломерността на производствените единици.

 Относителният дял на произведената в оранжериите продукция в общото количество на продукцията от зеленчуци варира между 12% и 17% през периода 2013-2017 г. През 2017 г. основен дял в оранжерийното производство в страната заемат доматите – близо 55%. От 2013 г. насам производството на оранжерийни домати постоянно се разширява, като през изминалата година достигна своя връх от 56,2 хил. тона. Противоположна е ситуацията при краставиците. Производственият обем спадна до 39,2 хил. тона, което е с 31% по-малко от произведеното количество през 2016 г. Наблюдават се съществени колебания в обема на произвежданата продукция от оранжерийни краставици по години, което може да се обясни с конюнктурните изменения, както на вътрешния пазар, така и като цяло за ЕС, където българското производство заема сравнително поголям дял. Производството на оранжериен пипер за втора поредна година отбеляза намаление, като количеството на произведената продукция – 2,2 хил. тона представлява 4,4% от общото производство на пипер в страната. 
Публикувана в Бизнес
Петък, 21 Септември 2018 14:34

Как да съхраним морковите по-дълго

Ако сте произвели повече моркови и ще трябва да ги съхранявате до март – април, ще трябва да изкопаете ровници. Те трябва да са с ширина до 1 метър и дълбочина около 50 см. Морковите се нареждат на слоеве, като между всеки три реда се насипва слой леко влажен пясък. Пясъкът допринася за осигуряването на по-ниска температура на съхранение, поема излишната влага и по този начин пречи на развитието на редица вредни микроорганизми. Този начин на нареждане на морковите ограничава достъпа на кислород, повишава концентрацията на въглероден двуокис, което от своя страна затруднява развитието на патогенни микроорганизми, намалява се интензивността на дишане на морковите и загубите на сухо вещество са значително по-малки – кореноплодите остават свежи. През зимата температурата в ровника трябва да е от 1 до 5ºС и понижаването й с 1ºС означава, че са започнали процеси на гниене. В този случай ровникът трябва да се открие веднага и да се направи преглед и пресортиране, като се отделят всички моркови с признаци на загниване.

Друг начин за съхранение на морковите е в касетки, наредени върху стелажи в избени помещения, където температурата на въздуха трябва да е около 0ºС, а влажността 95%. Не бива да се допуска замръзването им, тъй като температурите под 0ºС причиняват повреди и съкращават срока за успешно съхранение.
Морковите се запазват успешно за продължително време и чрез нареждане под формата на пирамида. Между редовете се насипва влажен пясък, а след завършване на пирамидата, цялата купчина се покрива с пясък.
Малки количества моркови, поставени в полиетиленови торбички могат да се съхраняват и в хладилник, като максималният срок за съхранение по този начин е до един месец.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

По настоящи оценки на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), общото производство на пшеница може да се понижи до 5,2 млн.т (6,1 млн.т. през 2017 г.). При ечемика, прибраното количество се очаква да възлезе на 493 хил.т (586 хил.т година по-рано). При рапицата потенциалното производство се оценява на 440 хил.т. (479 хил.т. през 2017/18). Въпреки очакванията за по-слаба реколта от есенните култури, те ще останат водещи в експортната структура. Потенциалните количества за износ на пшеница се прогнозират на 3,6 млн.т, 280 хил.т при ечемика и 446 хил.т. да бъдат изнесени при рапицата. 

По текущи оценки на САРА, реколтираните площи с царевица през тази година могат да възлязат на 433 хил.ха. При слънчогледа се очаква да има сериозно намаление на площите и те да бъдат около 727 хил.ха. 
Изкупните цени в този период се очаква да се задържат на подобни нива от предходната година. Очаквания за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни.
Текущите оценки на USDA за световната реколта от пшеница през 2018/19 година вървят надолу и вече са за 744 млн.т. – 2% под това от предходната година. В Русия производството се очаква да падне до 68 млн.т. от 84 млн.т. преди година. Потенциалните износни количества от бившите съветски републики ще намалее с около 10%. 
В резултат на започналата жътва на пшеницата в северното полукълбо, FOB цените в Черноморския басейн падат от средата на м.юни. Те вече са около 187 USD/т за фуражна пшеница и ечемик и 197 USD/т за хлебна пшеница. 
Световното производство на ечемик се очаква да се увеличи в сравнение с 2017/18 г. до 147 млн.т. или 2%. Стоковите запаси обаче ще останат на минимум за последните години около 12% от производството. Това ще подкрепя цените още повече ¼ от световната търговия ще идва от ЕС, пазар със сравнително по-високи цени. 
За първи път, Бразилия се очертава да надмине САЩ, като световен лидер в производството на соя през настоящата година - 119 млн.т. срещу 116 млн.т. за САЩ по данни на USDA. Световното производство на соя ще достигне исторически връх от 355 млн.т., което ще дърпа цените на целия маслодаен и шротов комплекс надолу. 
В последните седмици цената на слънчогледовото олио върви надолу и FOB цената от Украйна възлиза на 740 USD/т, 2% нагоре на годишна база. Износната цена на украинско олио за 2017/18 година се очертава да възлезе на 760 USD/т.
Съществен ръст има в цените на слънчогледов шрот заради засилено търсене от Китай, като FOB цената от Украйна възлиза на 290 USD/т и посоката ще зависи от последващия развой на търговския спор между САЩ и Китай.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 11

728x90 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта