Фермерите във Франция няма да могат да пръскат с пестициди културите си през деня, за да не вредят на пчелите. Това съобщи френският министър на земеделието Стефан Ле Фол, предава Agra Europe. Решението беше взето в следствие на доклад на френската агенция по безопасност на храните Anses, според който рано сутрин пчелите са привлечени от сутрешната слънчева светлина и тогава са най-активни в събирането на прашец. Забраната ще влезе в сила в рамките на три до четири месеца.
Производството на мед във Франция намаля наполовина през последните 20 години до 15 000 тона през 2013 г. в сравнение с 33 000 тона през 1995 г.

Публикувана в Пчела и кошер

Британските овощари са обединили усилията си в подкрепа поддържане на популацията на опрашващите насекоми, като пчели, пеперуди и др. В парцелите си те сега отглеждат главно такива растения, които са богати на нектар. Към тях са лавандула, слънчоглед, кориандър, далии и др. Продажбата на семена от тези култури в момента счупи всички рекорди.

Всичко започна с тревожните изявления, че пчелите са на ръба на изчезване. И заедно с тях и другите опрашващи насекоми в продължение на няколко години са в изключително трудни условия. Пестицидите, всички новопоявили се заболявания, намаляване на цъфтящите растения и др., си казват думата. С цел да се попречи на природното бедствие, британците решили да действат решително. Те активно са се ангажирали в озеленяване на териториите, станали са по-предпазливи в избора на пестициди и популяризират растения, богати на скъпоценен нектар за насекомите.

Публикувана в Растениевъдство

Шестгодишна пчеларска програма, 30 млн. лв инвестиции в пчеларството. От 730 000 пчелни семейства в началото в момента те са под 500 000. Пчеларството се върна назад. Защо?

Димо Димов, биопчелар
Парадоксите в България са много. И в земеделието не липсват. Когато започна да действа Програмата за подпомагане на пчеларството в България, имаше 730 000 пчелни семейства, в момента са под 500 000. Това е резултатът от шестгодишната пчеларска програма, която наля близо 30 млн. лв. в инвестиции за подмяна на кошерите, създаване на пчелни семейства и пчелни майки.
Шест години с различен бюджет всяка година. И ако бяха създадени с тези пари по 50 000 нови пчелни семейства годишно, то в България трябва да има 300 000 семейства отгоре. Тоест от 730 000 да са станали 1 милион, а те паднаха под 500 000. Пчеларството се е върнало назад. Съответно количеството на произведения мед също намалява. Може да е следствие на климатичните условия, но основната причина е друга.
Заети да изпълняват задълженията си по договорите за подпомагане, тъй като пчеларската програма е инвестиционна,
ХОРАТА ЗАБРАВИХА ДА СИ ГЛЕДАТ ПЧЕЛИТЕ
Почнаха да се оправдават с изчезване на пчелните кошери, пък лоши климатични условия, пък вятър духа или пък е много влажно. Истината е, че дребните производители с по двайсетина кошера, които не получаваха тези пари, възрастни хора, които не се занимават с програми, нямаха никаква смъртност сред пчелите и средните им добиви от мед са както и преди 20 години. А големите, които направиха по 300-500 семейства, не само че нямат продукция, а семействата им са измрели и нямат дори пчели. Ето това е жалкият факт. Това означава, че нещата на книга изглеждат добре, а всъщност производството и интересът на фермерите да произвеждат намаляват. На хората не им се занимава, така както са го правели преди 20 години. Те вече си получават парите от субсидии и разчитат на тях. Както е при директните плащания. Ако имаш по 10-20 дка, от които получаваш по 30 лв., примерно 600 лв., въпреки че парите реално са повече, тъй като над 100 дка значително се увеличават. Всички пари, които се получават за крава годишно, могат да надминат и 1000 лв. С 5 крави един малък стопанин си връзва годишния бюджет. Само трябва да ги гледа и дали ще получи мляко, или не е все едно. Подобно е положението и с кошерите. Ако имаш 500 кошера и си „абониран“ за агроекологичните плащания:  500 кошера по 18 евро са 9000 евро. Това са 18 000 лв. За какво ти е да произвеждаш мед? И пчеларите просто забравят да си гледат пчелните семейства. Първата година е добре, тъй като пчелите продължават да работят по инерция. През следващите години, обаче, като не им обръщаш достатъчно внимание, започват да измират и да се появяват различни болести.
Държавната администрация произвежда и работи за себе си. От тук нататък производителите да му мислят.
РЕШЕНИЕТО НЕ Е ДА СЕ ПРЕМАХНЕ СУБСИДИРАНЕТО, А ДА СЕ ПОДПОМАГА УМНО
Може би да подпомагат тези, които са доказали, че могат да работят. Транслирането на европейските програми, включително и механизмите за субсидиране, се извършва от хора, които не познават много добре браншовете, в които става това. Администраторите, които се назначават с конкурси, не познават селското стопанство, никой от тях не е произвеждал някога нещо. А как тогава ще направиш механизъм, който да е съобразен с българските условия, като всъщност не познаваш производството. Прави се така, като се прави например в Германия или във Франция, и директно се прилагат тези схеми в българската действителност. И така всичко автоматично става трудно за изпълнение и затормозяващо производителите. Никоя друга страна доброволно не изпълнява всички изисквания на ЕС. И при тях очевидно нещата са по-добре.
Вярно, че не може да няма субсидии. Просто няма начин да няма, тъй като българските производители няма как да съществуват без субсидии, както и всички останали фермери в ЕС. Но не бива те да водят да спад в продуктивността на производството.
ВСЕКИ ЕДИН ПРОИЗВОДИТЕЛ ГУБИ СТРАШНО МНОГО ВРЕМЕ В БЮРОКРАЦИЯ
грешки, поправки, неизплащания, връщаш се за едно и също по 100 пъти. Имал съм случай по 4 пъти да подавам документи за агроекологичните плащания – един път сбъркала служителка, втори път е сбъркана наредбата или се променя, трети път аз съм сбъркал и на четвъртия път все пак оправяме нещата. И всеки път разпечатваш едно тесте от по 50 страници. Кога остава време да произвеждаш?
Един обикновен производител или пчелар не може да разбере всички тези документи и изисквания. Затова е замислена службата за Съвети в земеделието, която трябва да бъде консултантска служба и всеки един от работещите в нея трябва персонално да отговаря за определени земеделски производители и да ги обслужва. Но на практика далеч не е така. Службата си получава пари, които са един вид заплата от същата тази администрация, която после я проверява и която и приема отчетите.
ВСИЧКО СЕ ВЪРТИ В ЕДИН ПОРОЧЕН КРЪГ
За големите е лесно. Те имат екип от счетоводители, икономисти, които вършат работата. Ако вземаш субсидии от 1 млн. лв., може да си позволиш да назначиш трима души, но един дребен фермер, който годишно взема по 2000 евро например или по-малко, трябва сам да се справи с всичко. Да не говорим, че всяка година излиза по минимум една нова наредба, която го касае и тя трябва да се проучи основно. Това означава нови документи, ново попълване, ново подаване, ново отчитане и т.н. Това е проблем, а не знам как се справят хора, които не ползват Интернет. А те не са малко по селата. Те просто се отказват.
И по-добре, защото всъщност си наблягат на работата и докато някои не дойде да им спре производството, си работят както трябва. Тях това не ги касае.
НО ТЕЗИ, КОИТО ПОЛУЧАВАТ СУБСИДИИ, ПРИ ТЯХ ТЕ ЗАМЕСТВАТ ИСТИНСКАТА ПЕЧАЛБА
Така се убива конкурентноспособността. А  крайната цел е – да има увеличение на конкурентноспособността и производството. А това липсва.
Забелязвам един много смущаващ факт. На всички изложения, на които трябва да присъстват и средни, и дребни фермери,  не можеш да намериш производители на месо, мляко, зеленчуци и плодове. Там има само пчелари. Не може да не си зададем въпрос: “Защо е така?” Според мен, просто няма излишък в производството. Което означава, че въпреки всичките ни усилия, ние не сме увеличили производството, а точно обратното - то намалява, а всичко идва от внос. Дори сиренето и млякото вече са все повече от внос.
Може би няма само времето да помогне да се изчистят тези неща. Трябва да се огледат и административните структури – дали те са ефективни достатъчно. Но тук има противоречие. Те работят за себе си. Във всички програми, които действат в България, във финансирането влизат и заплатите на администрацията. Така че никой няма да се откаже от тях. Само във фонд „Земеделие“ има по 60 души в разплащателните агенции. Тези хора не могат да се махнат, но всички те са контрольори, а не производители. Те са икономисти, които си разбират добре от работата и могат да те изядат за всяка запетайка. Това е проблем, които не може да се реши лесно. Всъщност опростяването е много сложно. За да опростиш нещо в документите, се иска много добро познаване на материята. Така се случи и с Пчеларската програма. През 2008 г., когато програмата стартира, първите два месеца нямаше нито едно подадено заявление по нея. Две години по-късно опашките се образуваха пред бюрата един ден предварително. Разликата между 2008 г. и 2010 г. е в това, че  се опростиха изискванията към участващите. Те станаха много по-ясни и в съответствие с истинската работа. Предишното беше чистото административно отношение, така както се отнасяш към една фирма или банка. Те имат всякакви специалисти и на тях можеш да им поставиш всякакви условия и те ги решават лесно, защото имат съответните хора. По същия начин бяха формулирани изискванията към пчеларите – все едно, че имаш една голяма структура срещу себе си – да правиш предварителни договори, да ги съгласуваш, да искаш оферти. Къде ще се занимава с това някой производител, който вади по 1 тон мед на година, с който се изхранва. Не може да стане. Те дори не разбират материята, за която става въпрос, и не е необходимо.
ЗАДАЧАТА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ Е ДА ПРОИЗВЕЖДАТ ПРОДУКЦИЯ
В момента изискванията намирисват на следното – дайте да ги направим сложни, чистото администриране да е изпипано от всяка гледна точка, защото, като дойде проверка, ще пострадаме. Затова се искат какви ли не документи, дори и такива, които са пълен абсурд. На мен лично са ми искали, при положение че си носех картончето за земеделски производител, което е заверено, копие от картончето, заверено от съответната служба по земеделие, където ми е животновъдният обект. И това за един курс за обучение. Не може те да направят копие, трябва да си го нося вече. Това е един много показателен случай и съм сигурен, че никъде няма такова изискване. Правят го много по-сложно, отколкото е и това рефлектира върху производителите.
Така е и с ваучерите за горивата. Аз лично няма да се възползвам от тях, макар че имам право. Големите ще се възползват, защото имат човек, който ще събере всички изискващи се документи. А един дребен производител, за когото тези ваучери ще донесат годишна полза от 200-300 лева, ще си съсипе годината да доказва и да пише и накрая не е сигурно, че ще му ги дадат. И това е чиста загуба.
Администрирането е хубаво нещо, особено когато е умно направено, защото то е призвано да подпомага и да стимулира производството. Всички ние плащаме с данъците си заплата на човека, който ще управлява този сектор, но всъщност нещата се обърнаха. Да, непрекъснато има работни групи, на които искат от нас представители. Обаче не съобразяват, че толкова много работни групи са в повече на производителите. Държавните служители - това им е работата: работна група, протокол, съгласуване и пак, обаче земеделският производител няма толкова свободно време, камо ли пък всяка седмица. Трябват браншови подготвени кадри, но Закон за браншовите организации няма. Така че засега кръгът е омагьосан.

Публикувана в Агроновини

Прашецът в 12 страни на ЕС съдържа широк спектър от инсектициди, акарициди, фунгициди и хербициди. Ново изследване на Greenpeace показва, че прашецът, събран от пчелите съдържа „токсичен коктейл” от около 17 различни пестицида. Изследването показало наличие на следи от 53 пестицида в 72 от 107 образци прашец и най-малко един от 17 пестицида в 25 от пробите. Greenpeace призова правителствата да осъществяват наблюдение над пчелите и да подпомагат развитието на екологичното селско стопанство без използване на пестициди в борбата с вредителите и болестите. Еврокомисията забрани три пестицида през декември 2013 година, след предупреждение на учените и еколозите за това, че химичните вещества причиняват намаляване популацията на пчелите на континента. Неотдавна ЕС представи изследване, което показва, че нивото на смъртност на пчелните колонии е най-високо в Северна Европа, особено в Белгия и Великобритания.

Публикувана в Растениевъдство

За възстановяване популацията на пчелите трябва да бъдат засадени повече растения, които цъфтят през летните месеци
Броят на пчелите (Apis Mellifera ) и другите опрашващи насекоми продължава да намалява в цяла Европа и Северна Америка. Полезните насекоми са изправени пред много предизвикателства, едно от които идва от човешкото въздействие върху околната среда – пейзажът се променя и намаляват териториите, в които растат цветя . За възстановяване на популацията на пчелите може да допринесе засаждане на повече цветя, но учените решиха да разберат дали засаждането винаги е еднакво ефективно.
За да отговорят на този въпрос в продължение на две години изследователите проучват танцуващите пчели - когато пчелите танцуват, те комуникират помежду си, като включително предават информация за местонахождението на цветята, размера на цветния прашец и нектар.
Учените предполагат, че танците могат да дадат информация, която ще помогне за възстановяване на тяхната популация .

Изследователите са наблюдавали танца на повече от 5000 пчели и установили, че най-дългият танц е бил миналото лято. Това показва, че през този сезон пчелите пътуват най-далечното разстояние. В търсенето на храна те пътуват разстояние от 493 м (0,8 кв. км) през пролетта, 2156 м (15,2 кв. км) през лятото и 1275 м (5,1 кв. км) през есента. От тук и заключението, че пчелите пътуват най-далече за храна през лятото - това е най-тежкият сезон. През лятото те прелитат много по-голяма област, отколкото през пролетта или есента. По този начин, за да се възстанови популацията на пчелите учените предполагат, че трябва да се засаждат повече растения, които цъфтят през летните месеци.
Предполагаемите причини за намаляване популацията на пчелите са пестицидите, акарите, заболявания и др., срещу които учените се опитват да открият лек, както и газовете от дизелови двигатели , които неутрализират миризмата на растенията.
Като се има предвид настоящата ситуация, върху плещите на учените тежи сериозна отговорност - за намиране на възможни начини за поддържане на популацията на пчелите.

Публикувана в Растениевъдство

ВЪПРОС: Собственик съм на 2200 дка широколистна гора, където отглеждам пчели. За целта оградих имота, както се изисква по Закона за пчеларството. От горското ми съставиха 5 акта за това, че съм заградил имота и съм използвал дървени немаркирани колове. Подмених дървените колове с циментови. След това отново имах проблеми, че не съм махнал оградата.

От кого следва да взема разрешение за оградата?

ОТГОВОР: Читателят правилно се позовава на разпоредбите на Закона за пчеларството. Съгласно чл.8, ал.5 от Закона за пчеларството постоянните пчелини задължително са с ограда. Читателят не информирадали е спазил и останалите изисквания на закона. В кметствата се води регистър на пчелините, включително пчелните семейства. Собствениците на пчелни семейства в 15-дневен срок от тяхното придобиване подават заявление за регистрация в регистъра, за което не се заплаща такса.

Собственикът на пчелините е длъжен да постави на оградата табелка с името си, адрес и ЕГН, брой на пчелните семейства и регистрационен номер на пчелина. При промяна в данните собственикът ги заявява за вписване в регистъра.

Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за пчеларството пчелните семейства могат да се настаняват в горски територии. Ако читателят е изпълнил горните изисквания, той не само че има право, но е и задължен да постави ограда на мястото, в което са настанени пчелините. В чл.15 от закона има някои ограничения за настаняване на пчелини, но те не са свързани с поставянето на огради, а с отстояния от училища, детски градини, болници, обекти, свързани с отбраната на страната, химически заводи и др.

Следователно читателят не е длъжен да иска разрешение за поставянето на оградата, а следва да изиска от органите по стопанисване и управление на горите законното основание, което го задължава да премахне оградата, при наличието на чл. 8, ал. 5 от закона, който го задължава да постави ограда.

Публикувана в Пчела и кошер

Конференция на високо равнище за по-добро здраве на пчелите събра в Европейската комисия политически експерти от държавите-членки, представители на пчеларски организации, неправителствени организации, учени и изследователи в областта на пчелите и опрашването, пчелари. Целта на конференцията бе да се насърчат диалогът, трансферът на знания, координацията и съвместният подход в триъгълника политика - наука - практика на европейско, национално и местно равнище.

Широкият форум откриха комисарят по здравеопазване Тонио Борг, генералният секретар на гръцкото Министерство на земеделието Димитрис Мелас, евродепутатът Мария Габриел от ЕНП/ГЕРБ, президентът на Световния пчеларски конгрес „Апимондия” Жил Ратиа и режисьорът на филма „Повече от мед” Маркус Имхоф.

Комисар Борг разгледа действията на ЕК за здравето на пчелите. „ЕС има инструменти за подобряване здравето на пчелите – от директно финансиране по програмите за развитие на селските райони до промяна в законодателството и пестицидите. Новите изследвания за пчелите трябва да се превърнат в нови политики за пчелите. Идеите, които ще дадем днес могат да послужат за катализатори и модели за бъдещи действия. Защото ние всички сме част от решението”, заяви Тонио Борг.

Мария Габриел наблегна първо на най-важния принос на пчелите за селското стопанство – опрашването на земеделските култури. Тя подчерта, че стойността на меда, произведен в ЕС от пчелите се оценява на около 140 милиона евро, докато стойността на опрашването за европейското селско стопанство се оценява на около 20 милиарда евро.

Необходим е подход на много нива и сътрудничество между всички засегнати страни, за да успеем да се справим с намаляването на пчелните популации. Триъгълникът наука-политика-практика е този, който може да идентифицира конкретни стъпки за подобряване състоянието на сектора. И към тях трябва да продължим да приобщаваме европейските и националните институции, екологичните организации, земеделците, пчеларите, химическата индустрия, за да покажем че освен екологично измерение пчелите и пчеларството носят силна социална и икономическа значимост”, заяви Мария Габриел.

Тя отбеляза важността на практическата помощ и мерки за сектора, защото е важно не само здравето на пчелите, но и това на пчеларите. Необходимо е да се подобрят земеделските практики и да се продължат научните изследвания на причините за смъртността на пчелите. В този контекст Габриел призова Европейската комисия да продължи подкрепата си за пчеларите чрез ОСП, но и чрез научни изследвания. Тя наблегна на предизвикателството да се включат не само настоящите 17, но всички 28 страни-членки в „провежданите на доброволни начала изследвания за наблюдение на загубата на пчелни колонии“, които се финансират от ЕС.

Имаме реални шансове да дадем бъдеще на един ключов сектор - пчеларския. Трябва просто да помогнем на пчеларите да си вършат работата. Имаме нужда от търпение, да действаме стъпка по стъпка, да разглеждаме всеки фактор, да имаме целенасочени действия. Обучения за пчеларите, комуникация, връзка между научните изследвания и практическата работа – имаме нужда от резултати и дефиниране на бъдещите стъпки”, заключи Мария Габриел.

По време на тематичните панели бяха представени текущата работа в отговор на опасенията в последните години за здравето на пчелите и загубата на пчелни семейства, последните тенденции за по-добро здраве на пчелите, фондовете на ЕС в областта на пчеларството, примери за добри практики в пчеларския сектор и селското стопанство. 

Публикувана в Пчела и кошер

Готвещото се за рояване семейство може да отдели рой, ако в деня на неговото излитане в гнездото – донор има всичко необходимо за живота и размножяването на останалото потомство. За осуетяването на излитането на роя трябва да премахнем възможността за нормален живот на оставащите в кошера пчели, а това може да се постигне по следния начин:
Лишаване от гнездо
При започнало рояване, когато голяма част от пчелите са в облак над кошера, но майката още не е излязла, ако го отворим, то рояването се предотвратява.Пчелите се връщат в кошера. Следва да приложим един от следните методи:
А. Отнемане на летящите пчели. Kошерът се отмества на 50 см встрани. На негово място се поставя празен кошер. В него се заселва нуклеус, който се допълва с празни пити и рамки с восъчно основи. Ако няма нуклеус, в новия кошер може да се поставят две пити със запечатено пило и един запечатен маточник. Летящите пчели от изместения кошер влизат в новия и се натъкват на нова обстановка. Това погасява роевия нагон. Постепено пчелите влизат в работно състояние. В изместения кошер остават само вътрешногнездовите пчели. След един ден той се донася редом до новия. Няма кой да пази маточниците и майката ги разрушава. Около една седмица няма да има летеж и трябва да се подава вода.
Б. Размяна на летящите пчели на приготвилия се за роене кошер с летящите пчели на друго семейство, неизпаднало в роево състояние и по- слабо.
В. Отнемане на всички пити със запечатено пило без пчелите. На мястото на отнетите пити се поставят празни пити и рамки с основи. Те се нареждат на едната страна на кошера и там се оставя прелката. Останалите пити с открито пило се изтръсват от пчелите на платно пред кошера и се поставят на другата страна на кошера. Всички маточници се разрушават. Изтръсканите пчели – стресирани – влизат в кошяра, чувствуват присъствието на майката, но намират разбъркано гнездо. Роевият нагон угасва.

Публикувана в Пчела и кошер

Задължително е фермерите да съобщават на пчеларите, когато решат да пръскат с препарати за растителна защита. „Издал съм специална заповед миналата седмица, с която да се контролират селскостопанските аптеки за продажбата на пестициди и торове. Наредбата, която е издадена, контролира и определя как да се извършва, кога и при какви условия, третирането с пестициди“, каза в Бургас земеделският министър Димитър Греков.
 
„На ветеринарните лекари е наредено да сигнализират при случаи на измиране на пчели. За да бъдат компенсирани пчелари, чиито пчели са загинали в следствие на пръскане с пестициди, то те задължително трябва да са регистрирани като земеделски производители”, уточни министър Греков.
 
„В България няма генномодифицирани организми, растителни и животински, които да се продават на пазара”, каза още министърът.
 
По повод Седмицата на гората министърът връчи наградата за „Лесовъд на годината-2013“ в Бургас. Признанието заслужи инж. Сашка Иванова, а нейни подгласници са инж. Емил Ракъджиев, инж. Сергей Колов и инж. Константин Недев. За цялостен лесовъдски принос бе отличен инж. Стойко Желев. Той съобщи, че основен приоритет за МЗХ е ускоряването на процеса на сертифициране на държавните горски територии, което ще отвори нови пазари за дървесината  и  продуктите направени от нея.

 

Публикувана в Бизнес
Сряда, 02 Април 2014 11:46

Повече пчели, повече мед

Как да подготвим успешно пчелните семейства за главната пчелна паша?

Д-р Наско Кирилов, двм
При така създалата се климатична и екологична обстановка в нашата страна, която има трайна тенденция към влошаване, въпросът за началото на белтъчното подхранване на пчелните семейства преди главната паша придобива първостепенно значение. Чрез това подхранване ще се постигне максимално нарастване на силата на пчелните семейства до този период от активното им развитие.
За да се получи ефект в работата с пчелите, е необходимо да се проведат следните добри здравословни пчеларски практики (ДЗПП):
- да се определи времето на началото и края на главната паша в района, където е разположен пчелина;
- да се определи времето на най-рано излюпващите се пчели, които ще могат да доживеят до началото на главния медосбор и да участват в него поне 5 дни. Продължителността на живота им е около 35 дни. За това от началото на медосбора се отчитат 30 дни (35 – 5 = 30 дни – времето от излюпването на пчелите до медосбора), а след това още 21 дни – време за развитие и излюпване. Тогава общо 30 + 21 = 51 дни, поради което 51 дни преди началото на медосбора трябва да започне активното белтъчно подхранване с цел нарастване на силата на пчелните семейства;
- определя се датата на края на излюпването на най-късните пчели, които биха могли да участват в главния медосбор (продължаващ средно 5 дни). От датата на края на медосбора се отчитат 5 дни медосбор и още 3 дни – време за работа на пчелите в кошера след излюпването им и още 21 дни – време за развитие до излюпването. Тогава 5 + 3 + 21 = 29 дни. Толкова дни до края на медосбора майката снася яйца, от които ще се излюпят последните пчели, които ще вземат участие в главната паша.
Ако гореизложените ДЗПП са поставени върху реални срокове, подготовката на пчелните семейства за първата главна пчелна паша за Южна България трябва да започне през първата седмица на февруари, а за Северна България – в началото на март.
В основата на изчисляването лежат наблюденията, извършени от научни работници и водещи пчелари. Според тях от началото на развитието на пчелните семейства до края на април (май за Северна България), пчелната майка снася средно от 893 до 1180 яйца за едно денонощие, т.е. около 1000 яйца за денонощие. Реалният брой на снесените яйца за едно денонощие се определя преди всичко от способността на пчелите да затоплят и да нахранят пилото, а също и от външната температура и условията на хранене – качествени белтъчни и въглехидратни вещества, които ще създаде пчеларят. Ясно е, че бързият темп на размножаване не може да бъде достигнат през февруари за Южна и март за Северна България.. Затова при изчисляването да се отчита, че в края на зимата развитието на семейството е бавно до достигането на максималната яйценосна интензивност на майката – 1000 яйца в денонощие. В същото време отпадат и зимните пчели. Необходимо е да се извърши и лекуването против нозематоза и вароатоза с екологично чисти ВМП, за да се избегне белтъчната дистрофия на пчелните индивиди.
При отчитането на всички гореизложени фактори относно развитието на семействата и изчисляването ще получим:
- броя на дните до достигане на максималната яйценосност на майката – 22 дни;
- броят на дните , необходими за излюпване на първите пчели, след достигане на максимално яйцеснасяне на майката – 21 дни;
- броят на дните, необходими на пчелното семейство за достигане на максималното ниво на развитието му, считано от момента на излюпване на първите пчели от яйцата, положени от майката от началото на максимално яйцеснасяне, предполагайки, че пчелите живеят 40-42 дни;
- всички необходими дни за развитие на семейството до максималното му ниво от момента на началото на стимулиращото белтъчно и въглехидратно подхранване – 85 дни. През това време при яйцеснасяне от 1000 яйца на денонощие, семейството ще достигне до 42 000 (4,2 кг) пчели от различни възрасти.
За да се получат добри производствени и икономически резултати от посочените ДЗПП трябва:
- подготовката на пчелните семейства да започне веднага след приключване на последната главна пчелна паша на предидущата година;
- на семействата да се осигурят качествени хранителни запаси (мед – 25-30 кг и пчелен прашец на три пити);
- от началото на февруари до средата на април на семействата да се подават обогатени с белтъчини храни (през февруари полутвърда храна, от март захарен сироп със сухо мляко НИДО);
- от средата на април до началото на първата главна пчелна паша, семействата да се подхранват двукратно с големи количества захарен сироп (1:1). По този начин ще се осигурят въглехидратни хранителни запаси в гнездото за продължаване на нормалната жизнена дейност на пчелните индивиди и избягване на роенето на пчелните семейства.
Осигурявайки на пчелните семейства постоянен приток на белтъчни и въглехидратни вещества, пчеларите ще са в състояние, в този най-критичен период в развитието на пчелните семейства (края на януари – средата на април) да осъществят успешно увеличаване на пчелите в кошерите, да използват пълноценно и следващите пчелни паши и да получат добри икономически резултати, като превъзмогнат очераващата се продължителна влошена климатична и екологична обстановка.

Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта