На 5 ти юни (петък) за 15-ти пореден път Сортови семена Разград ще проведе Ден на пшеницата.

По време на събитието земеделците ще могат да видят какво се случва по време на катаклизми, на амплитуди и на добри технически и агротехнически решения. Денят на пшеницата се провежда от Сортови семена Разград на опитно поле, което се характеризира с добрата си локация и добрата си агротехника. На това поле има представени 42 сорта - пшеница, ечемик и тритикале от всички световни селекции, както и българска.

Вижте ВИДЕО по темата: https://www.youtube.com/watch?v=ovtLgPuxyzg

42 сорта в извънредни климатични условия. Какво ще видите на полето?

Тук може да се види, ще ви покажем, ще ви разкажем за селекцията на Syngenta, цялата селекция на КWS Momont, селекцията на Косад Семанс България, LG, както и българската селекция и коя селекция как се държи тази трудна, но много предизвикателна и интересна година. Опитните полета в този момент предоставят идеалната картина, на база на която могат да се направят чудесни изводи и да се вземат най-добрите решения за следващата стопанска година. Тук ще може да видите, кой сорт, коя селекция, как преодолява тези невъзможни стресове - суша, ниски температури и пак суша.

Кои бяха основните грешки през тази стопанска година?

На много места тази година посеви от пшеница и ечемик пропаднаха. Защо? Наблюденията ни индетифицират няколко причини, освен, разбира се, сушата. Повече пострадаха посеви, които бяха засети рано. Следващата причина беше сериозното застудяване в средата на месец март и много слани и може би една от главните причини за пропадането на площите е торенето. Тази година по-силните пшеници, по-наторените, по-обгрижените пострадаха най-много. Тази година като заключение може да кажем, че е година на борба с вредителите и тя е трудна борба.

Photo 11Възвръща ли се интересът към българската селекция и коя култура възражда присъствието си на българските полета?

Тази стопанска година, ще бъде година, в която интересът към българската селекция ще се възвърне, поради това, че тя се отличаваше с много ниски температури и страшна суша. Българските сортове, голяма част от тях се характеризират с голяма сухоустойчивост и студоустойчивост. Тук при нас на опитното поле ще видите отлично състояние на Енола. По полетата в огромни площи чудесно се държат Мерлин, Енола, Драгана. Има едно завръщане към една култура, която аз лично много харесвам и това е ечемикът. Тази година по статистически данни 15% повече е делът на ечемика. Прави впечатление, че той се държи отлично при тези стресови ситуации и се надявам да възродим неговото присъствие на полетата. Заслужава си да се обърне внимание и място на ечемика.

Защо е важно да разпределите риска, когато избирате сорта и селекцията?

Photo 9Когато провеждаме Открити дни и практически семинари, ние препоръчваме на стопаните да разпределят риска. Никога да не залагат на един сорт, на една селекция, независимо каква е културата. Земеделците трябва да изберат подходящото за тях поле, да разпределят между по-ранна селекция, по-късна селекция, да разпределят между видовете селекция и, разбира се, всяка култура, всяка пшеница, всеки ечемик трябва да си намери мястото и майстора. Препоръчваме да не се залага на хита на сезона, защото година с година не си прилича и на различните полета и при различните агрометеорологични условия, сортовете се проявяват по различен начин. Колкото и малко да е стопанството, изберете поне три вида пшеница! Ние ще ви предложим, разкажем, ще ви консултираме, ще ги произведем и ще ви ги доставим. При нас може да намерите 25 сорта - ечемик, пшеница, тритикале в 3 генерации.

Искам да разсея притесненията: Въпреки сушата, вероятно с редуцирани добиви, но с отлично качество ще имаме семена от 25 сорта на ечемик и пшеница, селекция на Косад Семанс България, LG, на КWS Momont, Syngenta и българска селекция.

Photo 17Очакваме ви на Ден на пшеницата 2020, който ще се проведе на 5 юни 2020 г. (петък), 10 часа на опитното поле в гр. Кубрат. Специалистите от Сортови семена Разград ще бъдем на разположение за индивидуални консултации и при заявка и покупка на семена, ще обсъждаме, ще консултираме, ще препоръчваме определени сортове, сеитбени норми, агротехника спрямо размера на стопанството, спрямо агроклиматичните условия, спрямо опита на земеделеца. Ще представим нашия опит, нашите изследвания, нашите резултати и ще вземем заедно най-доброто решение.

Ден на пшеницата 2020

5 юни 2020 г. (петък), 10 часа на опитното поле в гр. Кубрат

Българската и световната селекция на едно място - Сортови семена Разград ви очакват!

Публикувана в Растениевъдство
  • Очаква се до 300 000 дка да бъдат разорани, прогнозират учени от Добруджанския земеделски институт в гр.Ген.Тошево
  • Комисии обследват полетата, за да установят доколко е провалена реколтата

Габриела Събева

Тревожното състояние на пшеницата в Добричка област стана повод в полетата на Добруджанския земеделски институт да се организира Ден на отворените врати. Целта на инициативата беше не само да се представят постиженията на българската селекция, но и да се анализират причините за почти провалената зърнена реколта в Добруджа.

Susha pchenica 4 siteПожълтели полета, изсъхнали растения, на места пустинен пейзаж. Тази толкова нехарактерна за Добричка област картина предизвиква много въпроси, поражда много тревоги, създава сериозни опасения за последствията.

Добивите от пшеница ще бъдат с около 40 % по-ниски в сравнение с предходната стопанска година. Очаква се между 250 и 300 000 дка да бъдат развалени. Те представляват около една четвърт от засетите през есента 1 млн.245 хил.дка с пшеница в Добруджа. Състоянието на посевите е тревожно в цялата област, но особено критично е в крайморските общини, в които до 80 % от пшеничните площи са провалени, коментира проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.

„Има полета, в които на кв.метър има запазени едва по 5-6 класа, които са наполовина озърнени. При около 30 % от площите с пшеница в общините Шабла, Каварна, Балчик, в районите без дъжд добивите ще бъдат между 50 и 150 кг от декар”, откровен беше ученият.

Проф.Киряков участва в комисията на ОД „Земеделие”, която обследва посевите в цяла Добруджа и която трябва да се произнесе за всяко поле в какъв процент са нанесените поражения. Подадени са заявления за разваляне на близо 300 000 дка, като броят им расте постоянно.

Редукцията на добивите ще бъде по-малка при сортовете пшеница от българската селекция. „Тези сортове са създадени с данъците на българските земеделски стопани. Ако те продължават да не харесват българската пшеница, защото не била високодобивна, не ставала, създавала проблеми, може да стигнем до там да изчезне изцяло”, не крие горчивата истина професорът. Той акцентира върху важен момент от земеделското производство - съобразяването с почвено-климатичните условия на района.

„Всички знаем, че засушаването стана характерно за Добруджа. Данните показват, че през последните 4 години през април почти няма дъжд. Затова българската селекция е насочена към нашите условия. Затова навремето са създадени два института за пшеница – единият е в Садово, а другия тук, в гр.Ген.Тошево, в които се копират условията съответно за Южна и Северна България”, подчерта още проф.Киряков.

„Суша и студ в Добруджа е имало и ще има”, присъедини се към колегата си доц.Галина Михова, селекционер по пшеницата. Тя изтъкна, че основните причини за състоянието на посевите в момента са две: влошена и неадекватна сортова структура и грешни технологични решения.

Institut pchenica 2 siteОще през есента стопаните са направили грешки в сеитбата, като голяма част от посевите са били засети извън препоръчителните за региона срокове. Последва нападение от житни мухи, късни реакции и отново неадекватни решения, допълва доц.Михова. През топлата зима посевите с пшеница са се развивали добре.

Тук обаче идва основният момент: ниските запаси от влага. Отчетените стойности на валежите в Добруджанския земеделски институт от септември до края на февруари са 120 мм. „Това е крайно недостатъчно. Разчитайки на добрия външен вид на пшеницата, много от производителите не оцениха този стрес. Вкараха се огромни количества азотни торови, което е абсолютно необосновано дори при супер интензивни сортове. Така резултатът е изсъхнали посеви”, категорична беше доц.Михова.

Последвалите студове през март и ниските температури до -5 градуса се оказват фатални за сортовете пшеница, които са неподходящ и за българските условия. „Те бяха навлезли във фаза вретенене и тези ниски температури нанесоха много сериозни повреди”, продължава с констатациите си селекционерът.

Основната поука, която трябва да си изведат земеделските стопани, е да изграждат коректно своята сортова структура, подчерта доц.Михова. Тя изтъкна, че при житните култури няма понятие „идеален сорт”. ”Това са култури, които се развиват почти 9 месеца, в няколко сезона, няма как да имат идеални условия и да бъдат идеални”, заяви ученият и продължи със съветите: „Когато се изгражда сортова структура, се избира един основен сорт, който да е адаптиран към конкретните условия и след това съпътстващи сортове според избраната технология”. При изграждане на сортова листа трябва да се съобразят рисковите фактори в дадения район, почвените условия, както и да се вземат пред вид студовете през март и условията през периода на наливане на зърното. Така ще се вземат под внимание ключови моменти като поражения от възвратни пролетни студове, както и високи температури и сухи ветрове в края на вегетацията.

Institut pchenica 4 siteСтремежът към високи добиви без оглед на качеството на зърното има лоши последствия. Земеделските стопани трябва да бъдат особено внимателни при избора си на селекция. „Пшеницата не е фуражна култура. Няма такова понятие. Пшеница с протеин от порядъка на 9-10, не е пшеница. Това е генотип, принадлежащ към рода Тритикум, но пак казвам, не е пшеница!”, категорична е доц.Галина Михова.

Тя смята, че българските сортове пшеница няма да дадат фрапиращо по-ниски резултати в сравнение с миналата година. „Има обаче посеви в Добруджа, при които понижението на добива ще бъде с повече от 30-40 %. Този процент на стерилност отново е свързан с генотипа на пшеницата. При сортовете, които пострадаха от възвратните мразове през март, много от братята отпаднаха. Впоследствие се оказа, че една трета от класа няма да формира зърно”, разясни още селекционерът.

Доц.Михова е основен автор на 3 нови сорта пшеница, които през настоящата година получиха одобрение след изпитване в ИАСАС. Тези сортове са насочени към по-висока устойчивост към биотични и абиотични стресови условия и се отличават с високо качество.

Пожълтялата и преждевременно изсъхнала пшеница в Добруджа ще бъде ожъната по-рано – между 20 и 30 юни.

Публикувана в Растениевъдство

Липсата на зимна влага не е основната причина за състоянието на културата тази година. Допуснати са редица съществени грешки в агротехниката при отглеждането й у нас

Проф. Иван Панайотов,дссн

Опитна станция по земеделие-Дунав,

с. Алеково, общ. Свищов

Ето вече втора година българските сортове пшеница показват превъзходството си над западноевропейската, но нали нашият човек обича чуждото. А от Министерството на земеделието съобщиха, че сушата нямало да се отрази на пшеничения баланс… Ще се отрази, ще се отрази! Обиколката, която направих през Централна Северна България до Ген. Тошево и ДЗИ, и наблюденията върху посевите от пшеница показват грешките при отглеждането на тази култура.

Първата грешка е в сортовете - над 90 % от площите са засети със западноевропейски сортове за получаване на добиви над 1 тон от декар. Но какво зърно се получава от тези сортове, за фураж. Пшеницата не е фуражна култура, с какви химикали се получава хляб от това зърно, това отчита ли го тази Комисия по контрол на храните? Котките и кучетата не го ядат, какво показва това. Г-жо министър на земеделието, направете така, че за качественото зърно да има по-висока цена, не по-малко от 25-30 % над стандартната цена. Тук няма да изтъквам качествата на българските сортове, те са доказани, а и от тях се получават високи добиви, не по-ниски от западните.

Втората грешка – свръхнормално торене с азотни торове, предполагам, че над 20 кг/дка чист азот, което е пагубна доза за нашите почви и условия. Нашата агротехническа наука определя точно дозите за азота – от 8 до 12 кг/дка а.в. азот. Българските сортове са много по- икономични по отношение на торовете, а също така притежават генетическа устойчивост срещу основните болести. Това са ефективни сортове – с по-малко разходи се получава качествена продукция. Не се ли знае, че от българските сортове се получават добиви от порядъка на 850-950 кг/дка, знае се, но нали не са чужди. Гледам опита при Стефан Пенев в гр. Лозница, някои от чуждите сортове не могат да изкласят, а от някои полета в Добруджа едва ли ще получат и 100 кг от декар. А в същото време и в съседни площи българските сортове се развиват съвсем нормално.

Трета грешка –– въпреки сушата  е извършено пръскане с различни видове агрохимикали. Запомнете,  уважаеми зърнопроизводители,  те могат да се усвоят и да окажат положителното си въздействие само от  свежо, растящо растение, с нормален тургор на листата, в противен случай ефектът от  тях  е напълно отрицателен.

Четвърта грешка – забелязвам прекалено гъсти посеви, което означава висока посевна норма, с 600-700 семена на кв.м. Някои посеви бяха прекалено плътни през ранната есен, което означава ранна сеитба. Опитите, извеждани повече от 120 години, показват оптимален срок на сеитба 1-20 октомври и посевна норма 500 жизнени семена на кв. м.

И петата причина – естественото засушаване. Е , имало е суша и преди нас и ще има и след нас. Добре помня сушите през 1983 и 1985 години, тогава добивът варираше от 480 до 750 кг/дка, напълно приемливо за трудните условия. А през 1948 г. пшеницата е била скубана, същото е било и през 1924 година.

Изводът е ясен – да се върнем към българската пшеница и качественото зърно, изкупувано на цени, които да съответстват на положените разходи и изискването на народа за качествен хляб. Трябва да се вземат под внимание и средствата, които ще останат в страната, над 1 милиард лева годишно за семена от различните култури. Като пример – 3 лева за килограм семена от пшеница западна селекция при 1 лев за българските сортове, при по-добра ефективност, да не говорим за качество. Има над какво да се замислим.

Ето, това исках да ви кажа. А българските сортове всеки знае къде да ги намери.

Публикувана в Растениевъдство

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, каква е картината в Добруджа – паднаха ли валежи, ще бъде ли спасена реколтата от пшеница?

- Доста пъстра е картината – паднаха локални валежи, по 1-2 литра на квадратен метър. Има една стара приказка: Летен дъжд в Добруджа, единият вол - мокър, другият - сух. Такъв беше характерът на валежите. Надяваме се да продължи да вали, защото досегашните количества дъжд са почти без стопанско значение – по отношение на тотално пропадналата до момента пшеница.

- Има ли яснота какъв е размерът на пропадналите площи с пшеница в Добруджа?

- До края на миналата седмица имаше заявления за обследване на около 270 хил. дка пропаднали площи, 50 хил. дка ще бъдат разорани. Комисиите продължават да обследват посевите. Картината е лоша – от Балчик нагоре, Каварна, Шабла, Генерал Тошево, Добричка община. Заявленията за обследване на посевите с пшеница продължават да валят.

- Какво е положението в останалата част на страната?

- Критична е картината в района на Карнобат, Сливен и Бургас, както и в част от земеделските площи около Враца. Най-тежка е сушата в Добруджа. Пшениците масово са подкосени. След последните дъждове поне ще има възможност да се изоре. Надявам се да падне хубав дъжд, поне такива са прогнозите. Той ще помогне на пролетниците, които са в много добро състояние и на онази пшеница, която има шанс да оцелее след такава невиждана суша. От нея едва ли ще могат да се приберат повече от 100-150 килограма от декар, но няма какво да се прави – това е положението. В момента се обследват 100% площите с пшеница в цялата страна. Вероятно другата седмица ще имаме обобщена информация от страна на земеделското министерство. Като цяло картината в България е добра, падналите дъждове допълнително ще налеят зърното. В споменатите вече региони обаче ще има значителни щети.

- Бюджетът по директните плащания беше увеличен със 140 млн. лева - това ще компенсира ли загубите от сушата?

- Това решение се взе на заседание в МЗХГ с представители на всички браншове – всички бяха „За“ тази антикризисна мярка. В процентно изражение за зърнопроизводителите увеличението е с 9%, за обвързаната подкрепа - с 11%. За зърнения бранш това прави около 2.70 лева на декар. Разходите по пшеницата до момента са в размер на 80-90 лева на декар, загубите ще бъдат големи за колегите, пострадали от сушата. Засега това е единствената целева и допълнителна подкрепа за сектор „Зърно“, за което благодарим. На 29 май по наше искане е насрочен Консултативен съвет за зърното. Този път по-малко ще си говорим за добиви и повече - за оцеляването на зърнопроизводителите от някои региони в страната. 

Коментар за намеренията на Брюксел да налее милиарди за т. нар. Зелена сделка, за българското поземленото законодателство, поставено на трупчета, за мерките на подкрепа към устойчивия бизнес, за българското земеделие и политиките, които се пишат за него – очаквайте продължение на разговора с Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ

Публикувана в Интервюта

В средата на изминалия седмичен период (15-21.05.) в развитието на международните зърнени пазари настъпи нов динамичен обрат предизвикан от липсата на достатъчно валежи в основните зърнопроизводителни региони на ЮжнаРусия, Румъния, Украйна. Ройтерс коментира, че участниците в зърнената търговия са обезпокоени от прогнозите за завръщане на горещо и сухо време в Западна и Централна Европа.

Съвсем наскоро водещата европейска независима аналитична агенция Strategie Grains редуцира своята прогноза за добива от мека пшеница в ЕС+ Великобритания през 2020/21 г. от 135 млн.т на 132,9 млн.т, а това е с 13,6 млн. т по-малко спрямо текущия сезон. Важно е да отбележа, че успоредно с намалението на прогнозата за размера на новата европейска реколта Strategie Grains за пореден път увеличи прогнозата си за износа на мека пшеница от ЕС за трети страни. Този път летвата е вдигната с респектиращите 1,9 млн.т спрямо априлските данни, от 32,4 млн.т до 34,3 млн.т.

Руските експерти споделят мнението, че валежите паднали през последните десетина дни в засегнатите от суша южни региони на страната (основни доставчици на пшеница за износ) са спомогнали за нормализирането на обстановката там, но те не са били достатъчни, а и щетите вече са налични. Размерът на загубите засега не е много голям, но завръщането на сух и горещ атмосферен фронт в Южна Русия и поречието на Волга може да влоши перспективите за новата реколта.

Вчера Министерството на селското стопанство на Русия намали прогнозата си за добива от зърнени храни в РФ с 5,3 млн.т, в сравнение с априлската прогноза до 120 млн.т, главно вследствие на неблагоприятните агрометеорологични условия В Краснодарски, Ставрополски край и Ростовска област. Министърът Димитри Патрушев коментира, че ако сушата продължи добивът в тези основни за експорт региони може да спадне с 30 на сто в сравнение с миналогодишния. Междувременно вчера, и водещата руска аналитична структура Института за конюнктура за аграрните пазари (ИКАР - Москва) сведе прогнозата си за добива от пшеница в РФ до 76,2 млн. т, а това е само с 2,6 млн.т повече спрямо текущия сезон. Само допреди няколко седмици повечето прогнози за размера на новата руска реколта от пшеница се колебаеха около 80 млн.т.

На 21 май цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж се изкачи до EUR 188,25/т, в сравнение с EUR 185/т в началото на изминалия седмичен период и EUR 176,25/т на 21.05.19 г. С около 4 евро се покачи и цената на френската пшеница 11,5-12,5% нова реколта на физическия пазар – до EUR198СРТ Руан за товарене през юли. Влошените перспективи за новата реколта провокираха и поскъпването на пшеницата в Русия и Украйна. Търговските източници информират за повишен интерес към покупки на пшеница от новата реколта по цени $197-200FOB за пшеница 12,5% протеин и $194-197FOB за пшеница 11,5% протеин, като тези стойности са с 3-5 долара по-високи спрямо нивата от края на предходния седмичен период и с 10-15 долара над нивата регистрирани през същия период на 2019 г.

С твърд тон на развитие се характеризираше и пазара на царевица в ЕС и черноморския регион. На борсата в Париж царевицата поскъпна с 2 евро, до EUR 167/т, а в Украйна средната експортна цена на царевица реколта 2019 г. се покачи от $174FOB до $178 FOB ($174 FOB – 21.05.19 г.).

Повишението на цените на петрола се отрази здравословно върху пазара на растителните технически, а от там и на хранителните масла. В момента котировките на суровото слънчогледово масло в Ротердам за товарене през юли вече се движат на нива $760/т, в сравнение с $730/т за тон в началото на месеца и $735/т за тон21.05.19 г. Цената на слънчогледовото семе на френския пазар в рамките на двуседмичния период се покачи с нови 5 евро, до EUR 350/т СРТ St. Nazaire (EUR332/т17.05.19 г.), а в Украйна цената на слънчогледовото семе за износ се покачи с 10 долара и в момента е $430/т FOB ($370/т FOB към 21 май 2019 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (8-14.05.) цените напшеницата на международните и представителните регионални пазари отбелязаха умерено понижение, повлияни от оптимистичните прогнози за размера на новата реколта и информациите за напоителните валежи в Южна Русия и Украйна.

На 12 май, Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува първата си прогноза за състоянието на световния зърнен баланс през следващата 2010/21 маркетингова година. Цифрите на USDA за глобалните добиви от пшеница (768,50 млн.т) и царевица (1,19 млрд.т ) определено бяха по-високи от пазарните нагласи и оказаха депресиращо влияние върху котировките на основните зърнени култури на международния пазар. На 14 май цената наюлския фючърс пшеница на борсата в Чикаго спадна до най-ниското ниво от 18 март насам - $184,50/т. Брокерите коментират, че участниците в зърнената търговия там се притесняват от рекордното световно производство и очертаващото се натрупване на рекорден глобален преходен запас от 310.12 милиона тона.

Депресиращо влияние върху американските котировки оказа и прогнозата за намаление на износа на пшеница от САЩ през 2020/21 г , в сравнение с 2019/20 г. Основният принос за увеличението на глобалния добив от пшеница през новия сезон ще имат Австралия, Русия, и Казахстан. Според USDA Производството на пшеница на Зеления континент ще възлезе на 24 млн.т (15,2 млн.т 2019/20 г.); в Русия – 77,0 млн.т (73,6 млн.т) и Казахстан - 13,5 млн.т (11,5 млн.т). Реколтата в ЕС се очертава да бъде по-слаба от миналогодишната – 143 млн.т (154,8 млн.т).

В рамките на изминалия седмичен период цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж се понижи с 3 евро – до EUR 185/т за доставка през м. септември. С 2-3 евро спаднаха и експортните котировки на френската пшеница реколта 2019 г. – до EUR201-202/т FOB Руан за незабавно товарене за зърното. В същото време цената на пшеницата нова реколта остана почти непроменена – около EUR194-195/т FOB Руан за товарене през юли. По-твърдото развитие на цените на физическия пазар търговците обясняват с раздвижване на експортния фронт. Във вторник алжирската агенция OAIC закупи 480 хил. тона европейска мелничарска пшеница с 11% протеин, с доставка през юли-август на цена от $218-218,5 / т C&F, което е със 7-10 $ / т над стойностите регистрирани през същия период на 2019г.

Според търговски източници, високите темпове на европейския износ вероятно ще повлияят за стабилизиране на европейските котировки през близките дни.

Валежите в засегнатите от суша територии на Южна Русия и Украйна бяха основна причина за слабия тон в развитието на цените на пшеницата в черноморския регион.

На 14-15 май руска и украинска мелничарска пшеница реколта 2019 г. се котираше за износ с 2-3 долара по-евтино в сравнение с края на предходния седмичен период, по $224-226FOB за зърно с 12,5%протеин, и $218-221FOB за пшеница с 11,5% протеин. Средно с 3 долара спадна и цената на пшеницата реколта 2020 г. за товарене през м. юли – до $192-195/т FOB за пшеница 12,5% протеин и $188/т FOB за 11,5% протеин ($180/т и $168/т FOB – 15.05.19 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Колкото и валежи да паднат сега, липсата на зимна влага ще е определяща за бъдещата реколта

Агр. Петър Кръстев

Картината със земеделските култури в страната остава сложна и непредвидима. Най-потърпевша от неблагоприятните условия е крайморска Добруджа, където е съсредоточено основното производство на пшеница в страната. Очакваният голям дъжд по Гергьовден, който синоптиците прогнозираха, така и не се състоя или падна само на отделни места. Валежите бяха локални – дори в едно и също землище имаше участъци с дъжд до 30-35 л/м2 и такива – без капка. Естествено че там, където валя, посевите с пшеница и ечемик, които вече изкласиха, могат да издържат до юни, но ако през това време не вали, ситуацията отново ще се влоши. В резултат от сушата почти всички братя са отпаднали и пшениците, които впоследствие получиха живителна влага, могат да дадат добив от 200-300 кг/дка. Такава е картината в общините Каварна, Шабла, Генерал Тошево – на места от февруари досега има едва 8 л/ м2, а последната седмица на други има до 50 л/м2. Но никак не са малко местата без никакви валежи. На фона на всеобщата критична картина обаче има и посеви в отлично състояние, където по прогноза на местни специалисти добивите могат да стигнат до 600-700 кг/дка.

Тревожна е картината и във Варненска област, където се стигна до разораване на напълно изсъхнали посеви с пшеница. Стопаните са пред дилема дали и с какво да засеят разораните площи, защото ако не вали, ще имат само още допълнителни разходи.

Няма спор, че екстремните условия на изминалата зима и настоящата пролет са основната причина за състоянието на есенниците, но има допуснати и технологични грешки, споделят специалисти от района на Добруджа. Без да се вземе предвид липсата на влага, на места пролетното подхранване е направено с високи дози азот, който е подействал фитотоксично на и без друго силно стресираните растения. В резултат на това в момента се наблюдава интересна картина – стопаните, които по едни или други причини (включително поради липса на средства) не са торили с азот или са торили с по-малка норма, имат значително по-добри посеви, от тези, които са торили с големи дози.

Непредвидимостта остава и за пролетните култури

Засетите слънчоглед и царевица вече никнат, защото влагата за поникване е достатъчна, но ако сушата продължи, не може да се очаква добра реколта.

Най-характерно за сезон 2019-2020 е отсъствието на снеговалежи и липсата на зимно влагозапасяване на почвата. Пролетните и летните валежи са ефективни, когато влагата от тях се среща с почвената влага в дълбочина. Когато такава няма, тези валежи имат краткотраен ефект и нямат голяма стопанска стойност, защото влагата от тях много бързо се изпарява и не може да бъде на 100% оползотворена от растенията.

За кой ли път отново можем да направим констатацията, че в земеделието година с година никога не си прилича. Винаги има нещо, което не се случвало, независимо дали в положителен или май по-често в отрицателен план. Този селскостопански сезон също не прави изключение. Освен всичко, той съвпадна и с пандемията, която обхвана целия свят! Слава Богу, че все пак отрасълът земеделие, в частност зърнопроизводството, е един от малкото, за който карантината не създаде сериозна пречка за извършване на сезонните работи на полето. Независимо от това, в завода на открито производството зависи най-вече от обективния фактор – природата, която все по-често е непредвидима!

Публикувана в Растениевъдство

На места в Добруджа пшеница няма да се жъне тази година, каза в интервю за „Гласът на земеделеца“ агробизнесменът Станимир Статев. Прогнозите са за 4-5 литра дъжд през следващите дни, но това е нищо и няма съществено да промени положението на полето. В момента няма никакъв запас от влага.

По отношение на цената на зърното Станимир Статев също не е оптимист. Той припомни, че сушата в Добруджа започна още от миналата година. И тогава добивите са били ниски, в Добрич са жънали по 400 кг пшеница от декар. При 30 стотинки цена производителите са получили по 120 лв от декар. Арендаторите са принудени от пазара да плащат високи ренти, подписали са договори и нямат полезен ход

По отношение на напояването, агробизнесменът пита - как да напояваш пшеница на 30 стотинки? Колко пари трябва да извадиш и къде ще излезе сметката да вадиш вода от 600 м? При техническите култури има сметка да се прави напояване, но не и при пшеницата.

За изхранване на населението и тази година ще има пшеница и царевица, но земеделците едва ли ще имат печалби. Затова и в момента те се въздържат от всякакви инвестиции в техника и други разходи.

Според Станимир Статев, едва ли зърнопроизводителите ще бъдат компенсирани от държавата, защото сушата няма да е тотална и те все нещо ще приберат. Това няма да е основание за нулева година и зърнопроизводителите все пак няма да останат без пари да засеят следващата реколта.

При етерично-маслените култури се надяваме поне някакъв добив да има, каза Станимир Статев. Работата е печална, не е оптимист той.

При боба, който от няколко години се отглежда в семейното стопанство на Статеви, също се очакват много ниски добиви и не се знае какви количества български боб ще има на пазара тази година. Производителите на боб в България се броят на пръстите на едната ръка. Производството на боб изисква много работа и огромни инвестиции. Самата фамилия Статеви е започнала с тази култура, тъй като в семейството много го обичат и решили да възродят това традиционно производство. Шансът им е бил, че по програма успели да закупят американски машини за вадене на боб, които са много скъпи. Необходим е и роторен комбайн със специален подбирач. В стопанството са автоматизирали напълно отглеждането на културата, защото ако се използва работна ръка, разходите само за ваденето му са 50-60 лв на декар.

В стопанството отглеждат твърда пшеница, булгур, произвеждат тиквени и слънчогледови семки и масла от тях. Вече присъстват и в търговските вериги, но стъпването им там е отнело години борба и никак не е лесно, показва техният опит.

Според Станимир Статев коронавирусът не е попречил на земеделието у нас, за разлика от сушата.

„Българинът е свикнал да се справя с всякакви ситуации, но не изключвам и фалити. Надяваме се, Господ и природата да се смилят над нас.“, е неоптимистичното заключение на агробизнесмена.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Основни заплахи в борбата с болести в житни култури

В предстоящите месеци от изключително значение е опазване на пшеничните посеви от болести по листната маса и класа.

Основните болести са фузариум по класа, кафява и жълта ръжда, септория и др.

Борбата е необходимо да се извежда при наличие на условия за развитие на болестта (ПИВ).

КАФЯВА И ЖЪЛТА РЪЖДА: Загубите от нея при пшеницата могат да достигнат до над 20-30%. Разпространява се чрез вятъра на хиляди километри, което прави заразата възможна дори и до преди това да не я е имало на съответните полета. Борбата се извежда при поява на лигулата на флаговия лист - 10% степен на нападение и 1-ви сори по предпоследния лист или при поява на ½ от класа - 10-20% степен на нападение; 1-ви сори в/у предпоследния лист и по време на цъфтеж - 30% степен на нападение; 1 –ви сори по флагов  лист.

СЕПТОРИЯ ПО ЛИСТАТА И  КЛАСА: силно вредоносна болест по пшеницата и житните култури. Може да редуцира добива до 50%.

ФУЗАРИУМ ПО КЛАСА – силно влошава качествата на продукцията, заразените семена са източник на токсини, токсични за хората и животните. Моментът на борба е строго специфичен и трябва да е точно по време на цъфтеж. При откриване на такива токсини в пшеницата продукцията може да не бъде реализирана на пазара. Праг на икономическа вредност (ПИВ) - при поява над 70% отн. възд. влажност във фаза цъфтеж. Особен риск представляват условия за заразяване с фузариум, когато по време на цъфтеж има регулярни превалявания. Това влошава както качеството, така и количеството зърно, което може да очакваме като добив. Един от най-добрите продукти срещу фузариум по класа е Солигор.

фузариум по класа

кафява ръжда

 Жълта ръжда1

Солигор Децис ПР 1 е надеждният фунгицид срещу фузариум по класа

За борба срещу най-вредоносните болести в пшеница – ФУЗАРИУМ, ЖЪЛТА И КАФЯВА РЪЖДА, СЕПТОРИОЗА

  • Трикомпонентен фунгицид с концентрирано съдържание на системни акативни съставки – триазоли.
  • Комплексно решение (защита от листни болести и болести по класа),отлично покритие на листната маса при второ третиране.
  • Доза 70-80 мл/дка решава проблемите с най-значимите гъбни болести в пшеница.
  • Съдържанието на протиоконазол в Солигор го прави най-доброто решение за борба с фузариум по класа при третиране във фаза цъфтеж на пшеницата
  • Протиоконазол – триазол с най-висока оценка при борба срещу фузариум по класа

Основни заплахи в борбата с неприятели в житни култури

През май и юни пшеницата е подложена на нападение от множество неприятели. Най-вредоносни са листните въшки, житна дървеница, житна пиявица и бръмбар житар.

Борбата е необходимо да се извежда при достигане на ПИВ (праг на икономическа вредност), като при силно нападение тези неприятели могат да нанесат сериозни поражения върху добивността и качеството на пшеницата.

ЖИТНА ДЪРВЕНИЦА – обследванията се правят в различни фази, най-важните от тях са фаза вретенене: ПИВ 1-1,5 бр./кв.м. и млечна зрялост като се обследват ларвите ПИВ над 2 бр./кв.м. при 30% ларви 3-та възраст. Всяка ЖИТНА ДЪРВЕНИЦА поврежда средно по 45 до 55 зърна, което причинява значителни щети върху добива.

За ЖИТНА ПИЯВИЦА се прави обследване срещу възрастно във фаза вретенене ПИВ 30-50 бр/кв.м.

и фаза изкласяване – цъфтеж на ларви 15-20 % унищожена листна повърхност или 1 бр. на лист.

При зимната пшеница, когато от 12 до 25% от листната повърхност е унищожена, добивите се намаляват с 14%, а при плътност една ларва на едно растение - с 10 кг на декар.

ЛИСТНИ ВЪШКИ – прави се обледване на няколко пъти. Във фаза изкласяване и начало на млечна зрялост върху ларви и нимфи – над 30 въшки на клас и над 50 % нападнати растения.

ЖИТАР – обследването се прави във фаза цъфтеж – наливане на зърното ПИВ 3-5 бр./кв.м.

Следващо обследване е във фаза млечна - восъчна зрялост ПИВ 6-8 бр./кв.м. В години на по-масовото им намножаване загубите на добива достигат до 20-30%, а в отделни случаи - и до 50%.

нападение от листни въшкижитна дървеницажитна пиявица 

 

 

Солигор Децис ПР 2 е иновативен широкоспектърен инсектицид за борба срещу най-вредоносните неприятели в пшеница – ЖИТНА ДЪРВЕНИЦА, ЖИТНА ПИЯВИЦА, ЖИТАРИ И ЛИСТНИ ВЪШКИ

  • Концентрирано активно вещество
  • Нова формулация,даваща максимален ефект
  • По-добро полепване и задържане върху растението
  • По-малко логистични разходи при употреба
  • Ефикасен срещу икономически най-важните неприятели в житни култури
  • Освен директен инсектициден ефект, Децис 100 има и отблъскващ ефект и потиска храненето на насекомите
  • Отлична смесимост със фунгициди на Байер
  • Доза 6,3 – 7,5 мл/дка

СОЛИГОР и ДЕЦИС 100 ЕК - ЗАВЪРШЕНА ЗАЩИТА В ЖИТНИ

За повече информация посетете нашия сайт www.cropscience.bayer.bgили се свържете с нашите регионални представители https://www.cropscience.bayer.bg/bg-BG/Consultation.aspx

Публикувана в Растениевъдство

Бързото преодоляване на негативните последици може да стане със спасителни практики

Агр. Петър Кръстев

Тази пролет целият свят е в стрес, а самият термин „стрес“ е актуален повече от всеки друг път. Тук ще говорим конкретно за селското стопанство, тъй като сполетялата ни пандемия от COVID-19 като че ли измества всички други теми. Но ако в момента не предприемем и не направим нищо в земеделието, през юли ще бъдем още по-стресирани от получената реколта.

На първо място, разбира се, става въпрос за основната култура у нас – пшеницата, и нейното състояние към момента. Обследванията на специалистите показват, че картината е една и съща с малки нюанси за всички райони на страната – стрес от недостиг на влага и повреди от възвратните студове – сланите.

Както при всички земеделски култури, така и при пшеницата стрес факторите са достатъчно много. Но основните са тези, които се причиняват от самия човек (всяка пестицидна обработка), и тези, които са вследствие на природни явления като студове, високи температури, суша, градушка, наводнения и др.

Сред най-значимите стрес фактори за пшеницата тази пролет са:

  • Недостигът на влага поради крайно ниските запаси в почвата след аномално топлата и безснежна зима.

  • Наличие на значителен брой възвратни студове след разкаляване на растенията и възобновяване на пролетната вегетация.

Някои агрономи смятат, че след като пшеницата е способна да преживее много ниски отрицателни температури през зимата, понижението им до минус 2 – 5°С през пролетта няма да повлияе на нейното физиологично състояние. Но физиологията на зимните култури е проектирана така, че след размразяването (възобновяване на пролетната вегетация) веществата, които защитават клетките от ледени кристали, наречени криопротектори, се разпадат.При следващите резки спадове на температурите на въздуха пшеницата няма време да реагира, а самите молекули на водата вътре в клетката се превръщат в ледени кристали, които разкъсват клетъчните стени и причиняват непоправими щети.

Sled slanite

За облекчаване на стреса при пшеницата през 2020 г. са препоръчителни следните дейности:

  1. Следене на валежите и третиране на растенията с фитохормони на растежа.

  2. Възстановяването на растенията може да се подпомогне с продукти на базата на аминокиселини.

  3. Внасяне на фосфорно-калиеви торове, което е важно не само есента.

  4. Внасяне на листни торове с комплекс от микроелементи.

  5. Проверка на качеството на водата при приготвяне на разтворите за третиране на посевите.

Особености на листното подхранване след повреди от измръзване

Днес пазарът на агрохимикали предлага богата и разнообразна гама от стимулатори на растежа, антистрес продукти, течни комплексни торове с формулации за възстановяване на зимните култури след измръзване и др. В тази сложна обстановка за земеделците е доста трудно да се ориентират и да изберат най-правилното решение.

Не бива да забравяме, че времето за сеитба на пшеницата миналата година беше доста удължено. Поради недостига на влага, сеитба се извършваше октомври, ноември, че дори и декември. В резултат на това посевите са много разнообразни – на едни площи пшеницата влезе в зимата добре развита и братила, на други — поникна през февруари. За отбелязване е също така, че през зимата растенията почти през цялото време вегетираха за сметка на положителните температури (около и над биологичния минимум 5°С) и не успяха да натрупат въглехидрати, което би им позволило по-леко да понесат възвратните студове. 

Sled slanite4

В края на януари– началото на февруари 2020 г. зърнопроизводителите започнаха да внасят азотните торове, което доведе да стимулиране на интензивен растеж на вегетативната маса. Всички запасни хранителни вещества бяха изразходвани за този процес. Като краен резултат: колкото по-добре е била развита пшеницата, толкова по-силно тя пострада от възвратните студове. Посевите във фаза втори-трети лист понесоха по-леко замръза от сланите, а добре развитата пшеница пострада доста силно. Да вземем за пример местата, където през есента имаше валежи, пшеницата беше рано засята и се разви нормално, а през пролетта бе внесено оптимално количество торове и стимулатори. Какво се случи с тези посеви сега? След силните и с продължително времетраене слани, голяма част от вегетативната маса измръзна и впоследствие изсъхна. В тези най-тежки случаи листното внасяне на хранителни елементи трябва да стане, след като израснат новите листа.

Полезна стратегия

За силно пострадалите от слани посеви е необходимо да се изчака пет-седем дни. Ако точката на растеж е жива и кореновата система е здрава, растението ще започне да стимулира нарастването на нова вегетативна маса. Задачата на земеделеца е да работи за братене, като направи кореново подхранване с комбинирани торове. В този случай е важен комплексният подход с внасянето на следните торове:

  • азот – работи върху развитието на вегетативната маса;

  • фосфор – стимулира развитието на вторична коренова система;

  • калий – засилва всички физиологични процеси. 

Начини на внасяне на торовете

Ако се очакват валежи, торовете могат да се разхвърлят повърхностно. Агрономите знаят, че ако падне дъжд, той ще разтвори тора и ако нитратният азот проникне дори на два сантиметра в почвата, той няма да се изпари и ще бъде достъпен за кореновата система. Разбира се, ако падналите валежи са два-три милиметра, дъждът е непродуктивен, без стопанска стойност. А 10 мм и повече вече се смятат за панацея.

Ако не се предвиждат валежи, по-добре е сложните торове да се внесат със сеялка за торовнасяне. Тази практика у нас не е много разпространена при културите със слята повърхност, каквата е пшеницата, но предвид все по-честите пролетни засушавания, вероятно ще се наложи. И когато полето видимо се изравни и позеленее, тогава е много добре да се внесат комплексни листни торове с микроелементи и стимулатори на растежа.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 56

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта