Предстоящото публикуване на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния баланс на зърнените храни и маслодайните семена беше основна причина за стабилизиране на цените на основните зърнени култури на международните и представителните регионални пазари. Участниците в търговията със зърно в Щатите и Евросъюза се въздържаха от мащабни сделки предвид възможни изненади.

След ограничени двупосочни колебания мелничарската пшеница завърши седмичния период (1-7.11.19 ) на борсата в Париж при непроменени стойности – на равнище около EUR178/т за доставка през м. декември. В същото време на експортния фронт цената на европейското хлебно зърно дори се покачи с 1-2 евро и в момента френска пшеница 11,5-12,5 протеин се предлага за износ от Руан по EUR 181-182 FOB, а германска пшеница мин. 12,5% протеин – по EUR 180-185/т СРТ Хамбург;EUR 190-195/тFOB Балтийско мореза кораби до 25 хил.т (EUR202/т ФОБ Руан; EUR 204/т СРТ Хамбург;EUR 214/т FOB Балтийскоморе – 7.11.18 г.). Търговците коментират, че експортните котировки получиха подкрепа от понижението на курса на европейската валута и поредното успешно класиране на френската пшеница в египетския търг.

На 5ноември 2019 г. Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 175 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 15-25 декември 2019 г., в това число: 120 хил.т френска пшеница и 55 хил. тона руска пшеница..

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Франция

Glencore

214,00

18,44

232,44

60 000

Франция

Glencore

214,00

18,44

232,44

60 000

Русия

ADM

218,00

16,60

234,60

Междувременно цените на стандартната украинска и руска хлебна пшеница със съдържание на протеин 12,5% отстъпиха с 2-3 долара от пиковите стойности регистрирани в началото на месеца и в момента се движат в границите $207-209FOB черноморско пристанище за товарене през втората половина на ноември ($225-227FOB – 7.11.18 г.).

Пазарът на фуражното зърно в Европа също беше спокоен. Експортните цени на френската царевица се задържаха в диапазон EUR166-168/ т FOB Руан/Бордо (ЕUR 173-178/т – 7.11.18 г.) Увеличеното експортно търсене стана причина за умерено, с 3 долара повишение на цените на украинската царевица – от $165FOB до $168/т FOB черноморско пристанище ($164/т– 07.11.18 г.).

Цената на суровото слънчогледово масло в Ротердам през изминалите седем дни се покачи с 5-10 долара до $750-755/т ($695 7.11.18 г.). Следвайки европейската конюнктура цените на руското и украинското масло също завършиха седмичния период с положително отклонение от 5-10 долара на равнище $660-680/ т FOB($635-650/т - 7.11.18 г.) Средната изкупна цена на слънчогледовото семе на украинския пазар през последните няколко дни се повиши с 3-7 долара – до $325-335/т EXW/СРТ ($355-375 – 7.11.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Неделя, 03 Ноември 2019 09:15

Вкусът на истинската Добруджа!

  • Биологичното производство на зърно и брашно е мисия за семейството на Милена Минчева

  • Върху собствени 500 дка в община Ген.Тошево те отглеждат сертифицирана пшеница, царевица, слънчоглед и фасул

Габриела Събева

В сърцето на Добруджа – регионът с най-интензивното земеделие у нас, има едно кътче от 500 дка, в което се отглеждат биологични полски култури – пшеница, царевица, слънчоглед и фасул. Семейството на Милена Минчева се е насочило към този нетрадиционен начин на обработка на почвата и добиване на зърно само и единствено заради стремежа си към високо качество.

„Ние сме първите. Изминахме много дълъг процес, докато осъществим идеята си за биологично земеделие. До сертификата стигнахме за 5 години. А преди това от 2000 г. започнахме да работим в посока екологично чисто производство. Идеите идваха и се осъществяваха крачка по крачка”, споделя усмихнатата и чаровна Милена. Разказва, че това е изцяло семеен бизнес, в който върху собствена земя работят още съпругът й Недялко и двете й дъщери Венета и Мила.

„В началото беше много трудно при обработките, при справянето с проблеми като опазване на културите, изобщо докато намерим правилната формула. Добре е, че едрите земеделци уважиха нашето желание и пазят нашите полета от тежките препарати. Ние се възползвахме от правото си на буферни зони. Така даваме възможност на големия земеделец да работи спокойно и ние да сме защитени. Нашата продукция се обира само от зоната за био земеделие”, допълва още Милена. Фирмата има сертификат и за самата продукция, и за земята, върху която я отглежда.

Редовно се правят анализи за доказателство на качествата на самата ни продукция. „Ние сме си механизаторите, работниците, ние сме лаборантите, тъй като имаме лаборатория за качеството на стоката”, не крие тайните от ежедневието в стопанството Милена. Допълва: „Не сме големи конвенционални производители, много ни е трудно да оцелеем между едрите и в същото време сме много удовлетворени, че това, което правим, е правилното и истинско нещо. Това е нашата вътрешна потребност и ние сме доволни!”.

Производството на биологично зърно е първата стъпка. За да има принадена стойност, фермата започва да произвежда различни видове брашна – пълнозърнесто, бяло, типово, грис, трици. „Ние сме родени в Добруджа, ние сме закърмени с хляб от истинска пшеница”, споделя още Милена и убедено продължава: „Има голяма разлика между биологично отглежданата пшеница и останалата. Хлябът, който се прави от нашите брашна, гарантира здраве. Всеки може да пипне, да опита, да помирише, да вкуси”. Самото мелене на брашното става пред клиента с каменна мелничка.

„Ние сме първите, след нас се появиха и други. Мисля, че към каузата на био пшеницата ще се присъединят и други колеги, тъй като хората разбраха, че да произвеждаш чиста храна е много важно. Добруджа се напълни с лавандула, особено община Ген.Тошево, но пшеницата винаги е преди всичко. Пшеницата е нашият хляб!”, не крие вълнението си Милена.

Сортът е изключително важен за сертифицираното производство на биологично зърно и брашно от него. В стопанството в момента се залага на български сортове, но е имало опити с чужда селекция. Милена е убедена, че българската пшеница е най-подходяща за качествена биологично чиста продукция. „Масово се говори, че хлебно жито няма. Не е така! Има, но добивите са по-ниски, а всички са насочени към големите резултати”, допълва стопанката. „Ние като био производители имаме още по-малки добиви, тъй като не торим, не пръскаме, а работим за качество. За производството на биологична продукция се спряхме на определен сорт. Проба-грешка и стана”, разкрива Мирена. Работят с консултации на агрономи и на учени от Добруджанския земеделски институт.

„Едно е ясно – българската пшеница е създадена за Добруджа, а френската – за тамошните условия. Автор на нашата пшеница е български селекционер. Ние търсим хора, които разбират какво правят, тъй като ние знаем какво целим и какво искаме”, споделя още философията си земеделката.

Милена разказва, че пшеница им не боледува, единствено с плевелите има малко проблеми, но и там си има начини за справяне. Има периоди в които трудно става, вали и се затревява. „В крайна сметка обаче ние гоним качество, качество и пак качество. Дали се цени от потребителите? За първи път сме на фермерския пазар в Добрич и смятам, че това е нашето място. Тук се срещаме с хората, те могат да опитат, да видят, да усетят енергията, с която работим. Друго си е когато вкусиш вкуса на Добруджа!”, категорична е още Милена Минчева.

Производителят на чиста продукция у нас има още една сериозна задача – да се образова. „Трябва да се проучва, да се чете, човек да се запознава, да рови, да търси. Няма в пространството синтезирана система, която да достави информация пряко на земеделеца. Трябва да си защитиш правата на биологичен производител, да научиш стъпките и да ги следваш”, смята Милена.

Според нея субсидирането у нас действително е добро. „Факт е, че намалиха субсидиите в края на програмния период. Но субсидията е помощ, вид подкрепа, стимул за да продължиш, да намериш сили и смисъл”, категорична е стопанката. Тя продължава да твърди, че субсидирането не е за големите производители, а именно за малките. Не липсват обаче разочарования.

В момента е открита мярка 4.2.2 за преработка - мярката, която много интересува семейството. „Но самата програма е с финансиране от 50-60 %. Едно микропредприятие има нужда от сериозна подкрепа. Давам пример – само една обикновена мелница е 50 000 лв., а да не говорим за по-сериозна. Аз ако имам тези пари, ще си я купя, а няма да чакам от програмата. Това всъщност трябва да е помощта за малките предприятия – в момента, в който те имат необходимост от инвестиция. Това е нещото, което ми тежи и пречи”, не крие Милена.

Вторият проект, върху който работи семейство Минчеви, е производство на шарлан. Вече трета година усилията им са насочени към това и търсят правилната формула за създаването му. „Правихме анализи в лаборатория във Варна и се оказа, че мазнините на нашия високоолеинов слънчоглед са 99,9 %. Имаме всички омега киселини плюс витамините А и Д, полезни за целия организъм. Това е „екстра върджин” в български вариант”, радва се Милена. В момента продължава работата с ОДБХ и се чакат така нужните разрешителните.

„Работим с много хъс и желание. Семейството ми много ме подкрепя, от самата идея за биологично производство до сега. Имаше момент, в който всички бяха отчаяни, че ще имаме по-малко добиви, но го преодоляхме”, не крие Милена и със задоволство продължава: „Основната ни посока беше качеството и не съжаляваме, че се захванахме с биологично производство!”.

Публикувана в Бизнес

През изминалия седем дневен период (25-31.10.) цените на основните зърнени култури в Европа и САЩ сеплъзнаха в низходяща посока. Участниците в зърнената търговия от двете страни на Атлантика заеха изчаквателна позиция на пазара и се въздържат от нови значими сделки предвид предстоящото оповестяване на важни за посоката на ценовото развитие данни - доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс.

Слабият тон на пазара задаваше борсата в Чикаго. На 21 октомври цените на пшеницата на най-голямата зърнена борса в света се изкачиха до най-високите стойности от средата на юли насам ($196) спекулантите започнаха да прибират печалби, продавайки закупените на значително по-ниски цени контракти.

Продажбите в Чикаго бяха провокирани от спада в обемите на износа и очакваното затопляне на времето в Средния Запад. В крайна сметка седмичният период (25-31.10.) пшеницата в Чикаго завърши с отрицателно отклонение от 3 долара, на равнище $186,40($183,90/т – 31.11.19 г.).С 1,5-2 долара ерозираха и експортните котировки в Щатите – до $223FOB за мека червена зимна пшеница и $220/т FOB за твърда червена зимна пшеница ($216 r $235съответно на 31.10.18 г.).

Незначително понижение на борсовите и експортните котировки наблюдавахме през миналата седмица и на европейския пазар.На 31 октомври декемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR177,75/т, в сравнение с EUR180/т на 24 октомври(EUR198,50 – 31.10.18 г.). С 2,00-2,50 евро се понижиха и цените на мелничарското зърно на експортния пазар – до EUR180/т ФОБ Руан и EUR 177-182/т СРТ Хамбург(EUR 202-207/т - 31.10.18 г.). Търговците споделят, че отрицателните отклонения биха могли да бъдат по-големи, но успешното представяне на френската пшеница в египетския търг спря понижението на житните котировки.

На 29октомври 2019 г. Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 235 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 05-15 декември 2019 г., в това число: 115 хил.т украинска пшеница; 60 хил. тона румънска пшеница и 60 хил. тона френска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

55 000

Украйна

Olam

217,45

17,10

234,5

60 000

Украйна

Dreyfus

219,55

16,66

236,16

60 000

Румъния

Cargill

220,75

14.65

235,40

60 000

Франция

Glencore

214,50

21,35

235,85

На търговците правят впечатление доста по-високите цени, реализирани при тази сделка. В сравнение с предишния търг цените на руската пшеница на база FOB се увеличиха с 8,75-19,5/т, украинската - с 6,6-9 долара/т, френската - с 4,25 $/ т.

Пазарът на фуражното зърно и през миналата седмица се характеризираше с ценови застой. Цената на френската царевица на борсата в Париж зацикли в тесен диапазон EUR 162-164/т, а на фобна база - EUR167-170FOB Руан/Бордо (ЕUR 172-175/т – 31.10.18 г.). Непроменени останаха и експортните котировки на украинската царевица – около $165FOB черноморско пристанище ($163– 31.10.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

На последния за покупката на хлебна пшеница, проведен във вторник от египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC), бяха уважени офертите за общо 235 хил. тона с произход от Украйна, Румъния и Франция, като средната цена C&F скочи с над 5 долара за тон спрямо предишния търг, проведен на 16 октомври, достигайки 235,63 долара за тон, съобщи електронното издание УкрАгроКонсулт.

Най-ниска цена C&F от 234,55 долара за тон бе предложена от компанията Olam за партида от 55 хил. тона украинска пшеница, като при относително ниска цена FOB от 217,45 долара за тон разходите за транспортиране по море се оказаха сравнително високи – 17,10 долара на тон. Макар и с най-висока цена FOB от 220,75 долара за тон, следва офертата на Cargill от 235,40 долара за тон C&F за 60 хил. тона румънска пшеница благодарение на изключително ниския фрахт от 14,65 долара на тон. Още 60 хил. тона пшеница от Украйна ще достави Louis Dreyfus срещу 236,16 долара за тон C&F, формирани от 219,50 долара за тон FOB и транспортни разходи от 16,66 долара на тон. Последната одобрена оферта е за 60 хил. тона пшеница от Франция на компанията Glencore при 236,40 долара C&F, като изключително ниската цена FOB от 214,50 долара за тон се оскъпява съществено от значителните разходи за доставка по море от 21,90 долара на тон.

Зърното трябва да пристигне в египетските пристанища между 5 и 15 декември.

На предишния търг Египет закупи общо 405 хил. тона пшеница от Русия, Франция и Украйна при средна цена от 230,55 долара за тон C&F.

Публикувана в Бизнес

Аржентински учени са открили ген, който забавя развитието на страничните корени на растенията, и смятат че би било от полза да го изключат. Откритието дава основа за повишаване способността на селскостопанските култури по-добре да поглъщат водата и хранителните вещества от почвата и да се адаптират към суша, засоляване и други неблагоприятни условия.

Аржентински учени от Института по агробиотехнологии в град Санта-Фе открили механизъм, премахването на който може да направи важни промени в земеделските култури и те да станат по-устойчиви към неблагоприятни условия.

Те изяснили, че генът AtHB23, който кодира регулаторния протеин за експресия на други гени, забавя развитието на страничните или вторични корени. Откритието било направено чрез експерименти с Arabidopsis thaliana - растение, което има сходни гени с царевицата, пшеницата, соята и други важни култури.

Както се казва в статията, публикувана в списание „The Plant Journal“, учените стигнали до извода, че генът AtHB23 потиска развитието на вторичните корени, които се образуват от основния корен на растенията и по този начин му осигуряват по-голяма повърхност за усвояване на вода и хранителни вещества.

За да стигнат до тези резултати, авторите на изследването блокирали активността на гена и установили, че растението формирало повече вторични и третични корени. От друга страна, ръководителят на екипа – д-р Мария Флоренция Пероти, казала, че те са направили тест с хормони, които участват в развитието на корените. “Тези експерименти ни улесниха да разберем цялата система, която е твърде сложна и включва много гени“, казва тя.

„Разгадаване на глобалната динамична архитектура на кореновата система на растенията ще отвори пътя за създаване на по-продуктивни култури“, обобщават изследователите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Според нови изследвания, внедряването на гъби в пшеницата увеличава усвояването на основнитехранителни вещества и може дадоведе до появата на нови, „природоразумни“ сортове селскостопански култури.

Изследователи от Университета Лийдс, Англия, проследилииползата от партньорството между пшеницата и вид почвени гъби, които могат да бъдат използваниза разработка на нови продоволствени култури и система на земеделие, в малка степен зависещи от торенето и промените в климата.

Първо било доказано, че гъбите, образуващи партньорски отношения с корените на растенията, осигуряват значителни количества фосфор и азот за зърнените култури. Гъбите продължавали да доставятхранителни вещества припо-високи нива на въглероден диоксид (CO2), прогнозиранза 2100 година, което ще има важни последствия за бъдещата продоволствена безопасност. Резултатите са публикувани в списание Global Change Biology.

Ръководителят на изследването, професор Кейт Филд отФакултета по биологияв Университета Лийдс и Глобалния институт по продоволствие и околна среда, казва: „Гъбите могат да станат нов ценен инструмент за обезпечаване на продоволствената безопасност в бъдеще, в условия на климатични и екологични кризи. Тези гъби не са чудотворни средстваза повишаване продуктивността на продоволствените култури, но те помагат да се намали прекомерната ни зависимост от селскостопанските торове и климатичните промени“.
Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В средата на изминалия седемдневен период цените на мелничарската пшеница на борсата в Париж се изкачиха до най-високото равнище от края на юни насам - до EUR 182,15/т след което последва корекционно движение надолу и на 24.10.19 г. цената на декемврийския контракт ерозира до EUR180/т. Отстъплението от високите стойности на фючърсния пазар търговците обясняват с прибирането на печалбите, чрез продажбата на закупените на значително по- ниски цени контракти. В търговските среди се коментира, че е рано да се говори за обрат в тренда, тъй като големите купувачи са все още активни на пазара и експортните котировки на мелничарското зърно във Франция и Германия се задържат около високите месечни стойности - до EUR182,50/т ФОБ Руан и EUR 178-185/т СРТ Хамбург(EUR 203-205/т - 24.10.18 г.).Според европейските анализатори ситуацията в черноморския регион в момента е основен фактор подкрепящ пазара.

Цените на пшеницата в Русия и Украйна продължават да следват възходящия тренд, обусловен от намаления експортен потенциал на Русия. Съгласно оперативните данни на Федералния център за качество на зърното износа на пшеница от Русия през периода 1 юли - 22 октомври 2019 г. възлезе на 14,85 млн.т, с 10 на сто по-малко в сравнение с предходния сезон. Намалението на руските доставки пренасочва търсенето към Украйна, като предишната седмица износът на украинска пшеница нарасна с 20 на сто – от 466 хил.т до 557 хил.т.

В рамките на изминалия седмичен период (18-24.10.19 г.)експортните котировки на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% се покачиха с нови 5-6 долара до $207-209/т FOB черноморско пристанище за товарене през м. ноември ($229-231/т – 24-25.10 2018 г.).

Сред големите сделки на международния пазар през изминалия седмичен период се откроява мащабната покупка на европейско хлебно зърно, извършена от Алжир. Алжирската държавна агенция OAIC закупи чрез международен търг 565 хиляди тона европейска (предимно френска ) мека пшеница с 11,5% протеин за доставка през ноември при средна цена от 228,84 $ / т C&F(стойност и фрахт), което е с $ 17/т над цената от предишния търг, проведен на 18 септември

Значими ценови промени липсваха и на пазара за фуражното зърно в ЕС. Ограничената търговска активност задържа котировките на царевицата в Париж в диапазон EUR 163-166/т за доставка през ноември, а на експортния пазар цената на френската царевица зацикли на равнище около EUR167-170FOB Руан/Бордо (ЕUR 171-173/т – 24.10.18 г.). Непроменени останаха и котировките на украинската царевица на експортния пазар – около $165FOB черноморско пристанище, което съвпада със стойността от същия период на 2018 г.

В слънчогледовия комплекс тонът на развитие беше слаб, като цената на суровото слънчогледово масло в Ротердам в края на седмичния период ерозира до $730/т за товарене през ноември-декември.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

В началото на следващия период агрометеорологичните условия ще се определят от сухо и топло за сезона време, което ще доведе до задълбочаване дефицита на влага при есенните посеви. В по-голямата част от страната, особено на места в Северозападна България (агростанциите Кнежа, Бъзовец), Софийското поле (агростанция Лозен) и Горнотракийската низина (агростанциите Пловдив, Пазарджик, Сливен) почвените влагозапси в 50 см слой са оскъдни, под 45-50% от ППВ, а на места напълно изчерпани. В тези райони дефицитът на влага ще ограничава и задържа развитието на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

В средата на периода се прогнозира понижение на температурите и нормализиране на топлинните условия. Очакваните превалявания ще бъдат без стопанско значение. По-съществени валежи, от които до голяма степен ще зависи оцеляването на част от покълналите зимни житни култури на места в Дунавската равнина, се прогнозират в края на следващия седемдневен период.

На фона на задълбочилото се засушаване изключения има в крайните южни и югоизточни райони, където през първото десетдневие на октомври паднаха повече валежи -над 25-30 l/m² (Сандански, Кърджали, Хасково, Елхово, Бургас). Те подобриха условията за сеитбата и протичането на началните фази от вегетацията на засетите есенни посеви.

През следващия период в районите, където влагата не е лимитиращ фактор, при пшеницата и ечемика ще се наблюдава поникване и начално листообразуване. Част от посевите в южните райони, предимно тези, засети в началото на октомври, ще встъпят във фаза трети лист (агростанция Карнобат).

През повечето дни от периода условията ще бъдат подходящи за освобождаване на площите от късните окопни култури, за прибиране на реколтата от есенно-зимните сортове овошки. До края на октомври е най-подходящият срок за есенното засаждане на малини и френско грозде (касис). У нас благоприятни условия за отглеждане на касис има в планинските и полупланинските райони на страната. На големи площи касисът се засажда в редове, при междуредово разстояние 2,5-2,8m и разстояние между растенията в реда 0,7-0,8m. На малки участъци се препоръчва междуредовото разстояние да е 1,5-2m, а вътре в реда – 1m. Растенията се засаждат в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40cm) на дълбочина с 5-6cm по-голяма от тази в разсадника и се поливат.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

След кратко стабилизиране цените на основните зърнени култури на пазарите от двете страни на Атлантическия океан отново тръгнаха нагоре. Първоначален тласък житните котировки в Европа получи от покачването на цените на пшеницата и царевицата в Чикаго, провокирано от нахлуването на студен атмосферен фронт и валежи от сняг в обширните територии на Великите Равнини и западната половина на Средния Запад. В края на изминалия седмичен период (11-17.10.) зърнените пазари в ЕС получиха нова порция адреналин от рязкото повишение на цените на пшеницата в черноморския регион и най-вече в Русия и Украйна.

На 17 октомври, при закриване на борсата в Париж декемврийският контракт мелничарска пшеница се е изкачил до най-високото равнище от два месеца насам - EUR181,25/т, в сравнение с EUR177/т в края на предходната седмица ( EUR203/т – 17.10.18 г.). С 3-4 евро се покачиха и експортните котировки на пшеницата на западноевропейския пазар – до EUR181/т ФОБ Руан и EUR 178-183/т СРТ Хамбург(EUR 203-204/т -17.10.18 г.). Анализаторите отбелязват, че цените се покачват въпреки увеличените оценки за тазгодишната европейска реколта. В края на миналата седмица USDA увеличи прогнозата си за добива от пшеница в ЕС с 1 млн.т – до 152 млн.т, с 15,2 млн.т повече в сравнение с предходния сезон.

Анализаторите очакват, чепрез близките две седмици тонът в развитието на европейските зърнени пазари ще остане твърд, тъй като ценовото рали в черноморския регион продължава.

Мониторингът на търговските фирми показва, че през последните няколко седмици експортните цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% се покачиха с 10-12 долара до $200-203/т FOB за товарене през м. октомври - ноември ($230-233/т - през същия период на 2018 г.).

Междувременно черноморската пшеница продължава да печели мащабни международни търгове. На 15 октомври Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 405 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 21-30 ноември 2019 г., в това число: 345 хил. тона руска пшеница и украинска пшеница и само 60 хил. тона френска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

55 000

Русия

Cargill

212,5

16,92

229,42

60 000

Русия

GARANT LOGISTIC

214,95

15,50

230,45

60 000

Русия

GrainExport

215,42

15.50

230,92

55 000

Русия

Posco International

214,25

16,99

231,24

55 000

Русия

HAKAN

213,85

16,92

230,77

60 000

Украйна

Hakan

210,90

19,30

230,20

60 000

Франция

Glencore

210,61

20,25

230,86

Важно е да се отбележи, че цените предлагани за руска и украинска пшеница бяха с 8-12 долара по-високи, в сравнение с търга, проведен на 8 октомври 2019 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През последните няколко дни наблюдаваме значимо увеличение на цените на пшеницата и фуражния ечемик на зърнените пазари в Евросъюза. Търговците коментират, че в моментна цената на мелничарското зърно на борсата в Париж е най-висока от два месеца насам, главно благодарение на рязкото засилване на износа в сравнение със същия период на 2018 г.

Reuters вчера цитира данните на Европейската комисия (ЕК), според които от началото на текущата маркетингова година (1 юли) до 13 октомври износът на пшеница от ЕС за трети страни възлезе на 7,46 млн.т, с 48 на сто повече, в сравнение със същия период на 2018 г.

На 15 октомври, при откриване на борсата в Париж декемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR180,25/т, в сравнение с EUR171,75/т точно преди един месец. При експортните котировки възходящия тренд е още по-стръмен – EUR179-180/т ФОБ Руан, в сравнение с EUR168/т ФОБ в средата на м. септември. Анализаторите отбелязват, че цените се покачват въпреки увеличените оценки за тазгодишната европейска реколта. В края на миналата седмица Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) за пореден път увеличи прогнозата си за добива от пшеница в ЕС. Този път прогнозната планка беше качена с 1 млн.т тона от 150 млн.т на 151 млн.т, а това е с 10 на сто (14,6 млн.т) повече спрямо 2018/19 г.

Октомврийската прогноза за добива от ечемик в Евросъюза през 2019/20 г. е много по-оптимистична – 61,4 млн. т, в сравнение с 60,7 млн.т очаквани в средата на септември и 56,0 млн.т реколтирани предходния сезон. Добрата реколта е обективна предпоставка за засилване на експорта. Според данните на ЕК през периода 1 юли – 13 октомври износа на ечемик от ЕС за трети страни нарасна с 52 на сто – 2,30 млн.т.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 51

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта