Иван Панайотов, Dr. Sci., Професор,

Управител на „Опитна станция по земеделие – Дунав”, с. Алеково, общ. Свищов

През 2019 г. бяха изведени два опита с пшеница – в гр. Лозница под ръководството на Стефан Пенев, един от водещите арендатори, и в землището на с. Българско сливово, общ. Свищов, при Людмил Тодоров, млад арендатор. Опитът в Лозница включва сортове, представени от различни фирми, сортове от ДЗИ – Ген. Тошево и сортове и нови линии от ОСЗ – Дунав. Реализирането на опита протече при стандартна технология, при отсъствие на болести и неприятели и късно поникване – през февруари –март, така, както беше почти в цялата страна. Влажната и прохладна пролет спомогна за нормалното развитие на растенията и формиране на оптимално плътен посев. Класът беше отлично развит и озърнен. До прибирането нямаше критични явления, почти без полягане, зърното беше с нормалния си цвят и плътност. Резултатите от опита са представени в следната таблица, като данните са за най-представителните сортове:

Сорт кг/дка Произход
Авеню 790 Лимагрейн
Анапурна 760 Лимагрейн
Алхамбра 690 Лимагрейн
Алкантара 700 Лимагрейн
Балитус 720 Саатбау
БалиУрбанус 700 Саатбау
Албертус 720 Саатбау
Софру 760 Косад Семанс
Изалко 660 Косад Семанс
Мерилин 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Калина 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Пчелина 800 ДЗИ- Ген. Тошево
Драгана 760 ДЗИ- Ген. Тошево
Енола 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Младен 762 ОСЗ - Дунав
Роки 2 848 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-66/18 850 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-67/18 810 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-75/18 840 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”

От   данните се вижда, че сортовете от ДЗИ и ОСЗ-Дунав превишават по добив всички останали сортове. Това се дължи на по-добрата приспособителна възможност на българските сортове по отношение на братимост, развитие на класа и плътното зърно. Тук не става въпрос за качеството на зърното, по отношение на което българската селекция е на високо ниво. Крайно време е в България да се произвежда хляб от качествена пшеница, без химически подобрители. Данните показват, че при използване на българските сортове производството на пшеница ще бъде повече и по-качествено. С тях ще бъде постигнато получаването на 5,6 милиона тона, както беше казано преди жътвата.

Вторият опит беше изведен на поле с надморска височина над 500 метра, върху слънчогледов предшественик, при пълно засушаване и поникване в края на февруари- начало на март. Всичко зависеше от способността на сортовете да развият вегетативна маса, да формират отличен клас и охранено зърно. Прибирането беше извършено в сухо време, зърното беше с нормалните си показатели. Основните и показателни резултати са представени в следващата таблица:

Сорт/линия кг/дка Изкласяване
ОСЗ-Дунав 42/19 1032 13.05
ОСЗ-Дунав 45/19 1003 19.05
ОСЗ-Дунав 7/19 993 18.05
ОСЗ-Дунав 23/19 982 22.05
ОСЗ-Дунав 9/19 965 17.05
ОСЗ-Дунав 53/19 958 15.05
ОСЗ-Дунав 39/19 951 13.05
Младен – 2/19                     863 11.05
Авеню - 5/19                     782 12.05

Вижда се, че разликите в добива между стандарта Авеню и новите селекционни линии са значителни, надхвърлят 200 кг/дка. Една от линиите, ОСЗ-Дунав 23/19, ще бъде представена като кандидат сорт за изпитване в ИАСАС през 2019-2020 г. под името Роки 3 и съвместно с ДЗИ –Ген Тошево. Това е нова форма на сътрудничество, надяваме се, успешно. Вероятно първите семена от него могат да бъдат предоставени след две години.

Тези резултати категорично показват, че българската селекция навлиза в период на възход. Тук отново не говорим за качество, за българските сортове то е високо, без съмнение. При тях терминът „фуражна пшеница” не съществува, това са качествени хлебни пшеници от група А и Б плюс. Тяхното превъзходство по добив и качество над всички останали сортове се дължи на вековната селекционна традиция и че са създадени тук, в България.

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 15 Септември 2019 16:27

Стабилизиране на зърнените пазари

Изминалият седмичен период (05-12.09.18 г.) премина под знака на новите прогнозни данни за състоянието на световния зърнен баланс. На 12 септември Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния сr месечен доклад за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2019/20 г. И този път не мина без изненади.

Повечето показатели в балансите на пшеницата и царевицата се покриваха с пазарните нагласи, но при соята, в раздела за САЩ, засетите площи се оказаха значително под средните стойности, очаквани от независимите експерти. Последва логичното рязко увеличение на спекулативните покупки на фючърсния пазар, като в рамките само на четири работни дни (9-12.09.) соята поскъпна в Чикаго с 14-15 долара и в момента се търгува там по около $330/т за доставка през м. ноември ($306 – 13.09.19).

Актуализираните данни в баланса на пшеницата според мнението на водещи анализатори са неутрални за ценовото развитие, тъй като не се отличават много от набелязаните през август. Все пак редица експерти са на мнение, че те ще допринесат за стабилизиране на пазара на фона на раздвижване на експортния фронт.

Увеличението на прогнозата за производството на пшеница в страните от ЕС (с 1 млн.т спрямо данните от август), Индия (с почти 1 млн. т) и редица други държави няма да могат да компенсират напълно влошените перспективи за Австралия (минус 1 млн. т), Русия (с 0,5 млн.т) ), Украйна (с 0,5 млн.т ) и Казахстан (с 1,5 милиона тона). Вследствие на това прогнозата за глобалния добив от пшеница през 2019/20 г. е намалена спрямо данните отпреди един месец с 2,6 млн.т – до 765,5 млн.т, което е с близо 25 млн.т повече спрямо предходния сезон. Въпреки известно намаление в оценката за глобалния добив, перспективата за рекордно предлагане на пшеница през текущия сезон остава в сила, тъй като прогнозите за размера на световното потребление и износа са редуцирани успоредно с намалението в раздела за производството.

В новата редакция на баланса се предвижда, че добива от пшеница в ЕС през 2019/20 г. ще възлезе на 151,0 млн.т, в Русия – 72,5 млн.т и в Украйна – 28,7 млн.т, в сравнение с 136,9 млн. т; 71,7 млн.т и 25,1 млн.т през 2018/19 г.

Производство на царевица в САЩ през новия сезон се очаква да възлезе на 350,5 млн.т; ЕС- 64,8 млн.т; Украйна – 36,0 млн.т; Русия – 13,0 млн.т; (366,3 млн.т; 64,2 млн.т; 35,8 млн.т; 11,5 млн.т – 2018/19 г.).

Раздвижването на експортния фронт (над 600 хил. т седмичен износ) и ценовото рали при соята бяха основните фактори за повишението на цените на пшеницата в САЩ. Септемврийския контракт завърши седмичния период в Чикаго с положително отклонение от около 10 долара – на равнище $178,60($177/т – 12.09.18 г.).

Подобна беше и ценовата динамика в Париж На 12 септември декемврийският контракт мелничарска пшеница затвори там на равнище EUR 169,50/т, в сравнение с EUR 166,25/т на 04.09.19 г. (EUR 199,50/т12.09.18 г.).С 3-4 евро поскъпна западноевропейското хлебно зърно и на експортния пазар – до EUR 168FOB Руан за френска мелничарска пшеница и EUR 169-174/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (201-204FOB Руан и СРТ Хамбург към 12.09.18 г.).

Средните експортни цени на стандартната руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни се стабилизираха в диапазон $183-186 FOB черноморско пристанище ($216-21812.09.18 г.).

На европейския пазар за царевицата липсваха значими ценови промени. На 12 септември ноемврийският контракт фуражно зърно се търгуваше на борсата в Париж по EUR162-163/т в сравнение с EUR161-162/т, в края на предходната седмица и около EUR176-177,50/т на 12.09 .18 г. Според търговски източници цената на украинската царевица в момента се движи в диапазон $152-155FOB.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Често срещаната комбинация между двете култури води до възникване на проблем. Има ли начин да се преборим със самосевката?

Агр. Петър Кръстев

Пшеница след слънчоглед – в последно време това е една от най-популярните комбинации на културите в сеитбооборота. При такъв сеитбооборот се налага да се борим със самосевката от слънчоглед в пшеничните посеви както есента, така и пролетта. Широколистните растенията от самосевката на пролетната култура се конкурират с пшеницата в периода на ранна вегетация и зелената маса е доста неприятен „бонус“ в полето.

Есента

Не е излишно да напомним, че борбата със самосевката от слънчоглед в бъдещите посеви с пшеница започва още с прибирането на слънчогледа. С този съвет едва ли ще ви кажем нещо ново, но избягвайте загуби при прибирането. Така проблемът със слънчогледовата самосевка ще бъде значително по-малък и не така болезнен.

В есенния период, особено когато има влага, пшеницата и слънчогледът стартират бързо и влизат в конкуренция на полето. При необходимост, за да унищожите плевелите и самосевките от слънчоглед, се внасят подходящи хербициди. Всички знаят какви и кога, затова няма да се спираме на този елемент.

Пролетта

Най-интересният момент настъпва именно през пролетта, когато слънцето грее все по-силно и пшеницата възобновява вегетацията си.

Ако братенето на пшеницата е силно, то няма да позволи да се развива самосевка слънчоглед и няма да ви трябва хербицид. Но това по-рядко се случва. Обикновено слънчогледовата самосевка идва на вълни и доста рано се налага в полето да се влезе с хербицид. За това има редица подходящи препарати. Могат да се използват хербициди с две активни вещества: трибенурон-метил и тифенсулфурон-метил.

Около 7 – 10 дни след третирането, особено когато в този период падне дъжд, се появява втора вълна от самосевка слънчоглед. Тогава пшеницата вече се намира в стадий вретенене. Какво да правим? Повторно внасяне на хербициди напролет при пшеницата не се препоръчва. Трудно ще се намери някой, който да поеме отговорност за такова решение. Всеки ще ви каже, че пшеницата ще бъде угнетена и потисната, което ще се отрази крайно негативно на добива. Затова най-добрият вариант е да не се срещате с този проблем в своя сеитбооборот.

Публикувана в Растениевъдство

В последни работен ден на август в развитието на цените на пшеницата на международните пазари настъпи нов драматичен обрат

Поредният опит за възстановяване на житните котировки в Чикаго завърши с неуспех и на 30 август, фючърсният пазар заличи изцяло спечеления през предишните няколко дни аванс. В рамките само на два дни (30 август и 3 септември)под пресата на спекулативнитe продажби, пшеницата в Чикаго поевтиня с 7,5-8,50 долара – до $164,35/т, а това са най-ниските стойности от първата половина на май.

На 4 септември Чикаго частично коригира драстичния спад и септемврийски контракт пшеница затвори там на равнище - $167,65($184,50/т – 4.09.18 г.). Ценовата динамика на борсата в Париж през изминалия седмичен период в значителна степен беше повлияна от развитието на цените в Чикаго. На 4 септември водещият в момента на борсата декемврийски контракт мелничарска пшеница затвори на равнище EUR 166,25/т, в сравнение с EUR 169,00/т на 29.08.19 г. (EUR 200,50/т (4.09.18 г.).

Търговците коментират, че активизирането на експортното търсене се оказа недостатъчно за обръщане на низходящия тренд, още повече, че и новите прогнозни данни в повечето случаи бяха с негативен за ценовото развитие знак.

В края на август експортите от Международния съвет по зърното увеличиха прогнозата си за производство на пшеница и царевица в света. Според актуализирания баланс, представен от Съвета добива от пшеница през 2019/20 г. ще достигне ще достигне рекордните 764 млн.т, с 31 млн.т повече, в сравнение с предходния сезон. Спадът на производството в Русия ще бъде компенсиран с по-добрите реколти в ЕС, САЩ, Канада, Аржентина и Украйна, които ще увеличат и доставките на зърно за международния пазар.

Прави впечатление обаче, че спадът на борсовите котировки в Европа през изминалия период беше значително по-малък отколкото в САЩ. Същото се отнася и за цените при износа. Ако експортните цени на зимна пшеница в САЩ се понижиха с 9-11 долара (до $198-200FOB), то в Западна Европа понижението е само с 2-4 евро – до EUR 164-165FOB Руан за френска мелничарска пшеница иEUR 167-171/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (208FOB Руани EUR 210-215/т СРТ Хамбург към 4.09.18 г.).

Средните експортни цени на стандартна руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни ерозираха с 3-4 долара – до $187-189/т FOB черноморско пристанище ($222-224/т през същия период на 2018 г.).

Анализаторите коментират, че през близките дни трудно можем да очакваме забележима позитивна промяна в европейската ценова конюнктура, но и низходящият потенциал на пазара им се вижда доста ограничен – от 2 до 3 евро.

Ценовата конюнктура на пазара на царевица през изминалите седем дни също е низходяща.

Международният съвет по зърното на 27 август увеличи прогнозата си за размера на новата американска реколта с 8 млн.т спрямо юлските данни – до около 344 млн.т. С 1,1 млн.т в сравнение с данните отпреди един месец е увеличена и прогнозата за добива от царевица в Украйна – от 33,6 млн.т на 34,7 млн.т, което е само с 1 млн.т по-малко от рекордния миналогодишен резултат и с 10,6 млн.т повече, в сравнение с 2017/18 г.

Благодарение на по-високите добиви в Щатите и Украйна прогнозата за глобалнотопроизводство от царевица през 2019/20 г. е увеличена от 1,092 млрд. тона на 1,100 млрд. тона (1,129 млрд.т – 2018/19 г. и 1,090 млрд.т – 2017/18 г.). На 4 септември, цената на царевицата на борсата в Париж ерозира до EUR161,25/т, в сравнение с EUR164/т , в края на предходната седмица и около EUR181/т на 4.09 .18 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Агр. Петър Кръстев

В последните години на нашия пазар се появиха стотици сортове пшеница и ечемик, западноевропейска селекция. Това прави избора на зърнопроизводителите колкото голям, толкова и труден. И когато четеш спецификациите, а още повече ако слушаш продавачите на елитния семенен материал, оставаш с впечатление, че всички сортове са най-добри.

Но на какви критерии да отговаря сортът пшеница, който да изберем за промишлено производство? Всяка година на пазара се появяват повече и повече нови вносни сортове. Те са включени в официалната сортова листа на ИАСАС. За сметка на българските сортове, чийто брой почти не помръдва през последните години.

Учените селекционери продължават да отстояват районирането като главен фактор за избора на сорт от зърнено-житни култури. Защото районирането включва в себе си широк спектър от разнообразни и сложни показатели. Например, студоустойчивостта включва и устойчивост към замръз в малоснежни и безснежни зими, и устойчивост към загниване под анормално дебела снежна покривка, и устойчивост към ледена кора. Неслучайно в близкото минало институтите, в които се селекционираха тези култури, бяха и в Северна, и в Южна България. Колкото и малка да е страната ни, тя все пак има доста различия в климата, обусловени от природо-географски елементи – водни басейни, релеф, надморска височина, течения и др.

Именно на районирането преимуществено се основава позицията на тези, които отстояват родната селекция пред чуждестранната. Въпреки че е силно пластична, пшеницата не е растение космополит и в различни климатични условия един и същ сорт се проявява по различен начин. Да вземем западноевропейски сорт, в чиято спецификация е посочено, че е със сухоустойчивост 10 по 10-балната скала – когато го изпитваш тук, се оказва, че в нашите условия той съвсем не демонстрира такава сухоустойчивост.

Тук също мога да кажа от личния ми опит като агроном, че дори нашите студоустойчиви сортове измръзнаха на 100% в Добруджа през безснежната, но студена 2000 година. Тогава изпаднах в професионален шок, защото от 9000 декара с пшеница в с. Граничар, Добричко, останаха само 600 декара Енола елит, която беше късно засята (на мястото на трудно прибраната поради високата влага соя) и непоникнала, а само покълнала още в почвата. Есента тогава беше доста топла, имаше и влага. В резултат на това есенниците се развиха бързо и необичайно буйно за сезона – оттогава не съм виждал толкова широки листа на пшеница. Растенията не бяха закалени и след поредния дъжд през втората половина на ноември температурите рязко паднаха до -17, -18°С. Първо ечемикът изглеждаше като бланширан с вряла вода, по-късно и пшениците. Обадих се в Института в Генерал Тошево и казах: „Пшениците ми измръзнаха на 100%“. Селекционерът, с когото говорих тогава (той и сега може да го потвърди), ми каза: „Колега ти се шегуваш!“… Трудно беше дори за специалистите да повярват, че това се е случило, но реалността беше такава. На другия ден на място дойде екип от Института от 6 човека – селекционери, фитопотолог, агротехник, заедно с директора. Като ги заведох на полето, гледаха в недоумение и се удряха по челата! Тогава всички сортове, които сеехме, бяха само български.

А ако някой се интересува какво се е случило с останалите неизмръзнали 600 декара Енола, мога да каже, че от тях нищо не излезе. Там се съсредоточи цялата вредна ентомофауна на Добруджа. Наложи се да пръскам с инсектициди 6-7 пъти и добивът беше плачевен. Въпреки огромната информация за глобалните промени в климата, няма никаква гаранция, че това няма да се повтори.

А какво да кажем за устойчивостта към измръзване? Меките зими през последните две години и рекордно високият процент на успешно презимуване на зимните житни култури стимулираха излизането на пазара на много западноевропейски сортове и масовото им внедряване в стопанствата.

Разбира се, не искам да кажа, че не трябва да се изпитват западноевропейски сортове и ако те покажат добри резултати, да се сеят в промишлени мащаби. Но в никакъв случай не бива да се залита изцяло към тях, както напоследък се случва.

Случва се един и същ сорт да се отглежда в стопанства, разположени на 10 км едно от друго и едното от тях е недоволно от резултатите, а другото – много доволно. Това говори, че районирането е сложен комплекс от почвено-климатични характеристики. Затова учените съветват производителите да изпитват всеки сорт, който им харесва, в конкретните условия на своето стопанство, а не само да ги наблюдват в демонстрационните участъци на фирмите.

Изпитването на сорта трябва да става минимум две години (а найдобре 4-5), защото една година не е достатъчна – тя може да бъде нетипична: необичайно плодородна или екстремно неблагоприята. Но какво да се прави, когато за изпитване просто няма време, защото хората, които трябва да вземат решение, са отскоро в стопанството или в агробизнеса въобще? Колкото и да е странно, до добри резултати може да доведе изборът на сортове на принципа „Каквото другите, това и аз!“

Разбира се, че измежду многото сортове масово в практиката се използват не повече от няколко десетки. В това число влизат и нашите, българските сортове. Но докато българските са склонни „да простят“ на агронома и по-малкото тор, и недостатъчната растителна защита, западноевропейските сортове обикновено са от интензивен тип, който демонстрира своята висока добивност само при условия на щедро хранене и чести обработки с пестициди. Агрономи от различни стопанства споделят, че интензивните сортове западноевропейска селекция дават добиви над 900 кг/ дка, но изискват торене и подхранване до 4 пъти – основно преди или със сеитба, есенно подхранване, ранно пролетно с карбамид и листно при изкласяване с карбамид плюс микроелементи. А пръскането с фунгициди понякога стига до три пъти – в братене, флагов лист и при изкласяване. Но колегите споделят също така и факта, че нашите сортове никога не са ги подвели, докато вносните са доста чувствителни към неблагоприятни климатични условия.

Затова препоръчително е на полетата във всяко стопанство да има едновременно както интензивни вносни, така и универсални родни сортове, които са адаптирани и създадени за нашите условия.

Другият важен фактор при избора на сорт е неговият добивен потенциал. За много от земеделците това е основният критерий за избор от характеристиките на сортовете пшеница. Независимо че на международните пазари нараства значението на хлебопекарните качества на пшеницата: съдържание на протеини, глутен и други подобни. И ето по тези показатели нашата продукция често отстъпва на конкуренцията на много пазари, защото за повечето наши зърнопроизводители единствената цел при отглеждане на пшеница е показателят добив от декар.

Разбира се, че има и зърнопроизводители, които отделят голямо внимание на хлебопекарните качества на зърното. А добрите хлебопекарни качества се постигат първо с правилен подбор на сортове, а след това с балансирано хранене на културата и адекватна защита от плевели, болести и неприятели. Важен може да бъде и такъв фактор, като срок на зрелост. Но пшеницата не е плод или зеленчук, където ранната продукция може да се продаде значително по-скъпо. Въпреки че по-ранната пшеница, както казват специалистите, успява да формира добива преди настъпване на сухото и горещото време, което през последните години у нас започва още от края на май.

Това са само най-главните фактори за избор на сорт при пшеницата. Важно място заемат още показатели като сухоустойчивост, устойчивост към болести, резултати след различни предшественици и др. Към този списък всяко земеделско стопанство, всеки агроном могат да добавят и други характеристики, които смятат, че са важни при избора на сорт.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 02 Септември 2019 13:38

Отглеждането на пшеница е хазартна игра

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство

През миналата седмица цените на пшеницата на европейските пазари прекъснаха стръмния низходящ тренд. Повод за издигането на котировките над четиримесечното дъно стана раздвижването на експортния фронт, провокирано от продължителния ценови спад на фона на понижението на курса на европейската валута. Низходящата ценова тенденция започна да се формира в края на май под влиянието на благоприятните перспективи за новата европейска реколта. На 15 август европейската независима агенция Strategie Grains.

Рязко, с 2,3 мнл.т увеличи прогнозата си за добива от мека пшеница в ЕС – от 140,6 млн.т до 142,9 млн.т, с над 12 на сто ръст спрямо предходния сезон. Успоредно с това водещите европейски експерти увеличиха и износа на мека пшеница от ЕС за трети страни и то почти с 3 млн.т – от 21,5 млн.т до 24,8 млн.т, а това е с 18 на сто повече в сравнение с предходния сезон. Според друга авторитетна агенция - „Agritel”, най-големият производител на пшеница в ЕС Франция през 2019 г. реколтира 39,2 млн. тона мека пшеница, с 14,9% повече спрямо предходния сезон.

На 3 юни септемврийски контракт мелничарска пшеница се търгуваше на борсата в Париж по около EUR 185/т, а на 21 август цената му се срина до EUR 164,25/т. През същия период експортната цена на френското мелничарско зърно се понижи от EUR 190-192/т до EUR166-168FOB Руан.

През последните няколко дни наблюдаваме стабилизиране на пазара, като стойностите на септемврийските фючърси в Париж консолидират в диапазон EUR165-167/т, а експортните цени – около EUR167-169FOB Руан за френска пшеница 11,5%-12,5% протеин и EUR 171-174/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (качество „В”). За сравнение, EUR197/т на борсата в Париж, EUR203/т FOB Руан и EUR 206-211/т СРТ Хамбург на 29.08.18 г.

Подкрепа на европейските котировки оказаха най-вече резултатите от последния мащабен египетски търг, където за пръв път от много месеци насам сред печелившите произходи се нареди и френската пшеница и то с най-конкурентната цена на база FOB – ЕUR 193,60/т. На 27 август Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 350 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 1-10 октомври 2019 г.

Подробности от египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60

Франция

Glencore

193,60

21,49

215,09

60

Русия

Posco

199.40

16.84

216.25

55

Русия

Posco

199.40

17.22

216.62

55

Русия

Posco

199.40

17.90

217.30

60

Русия

Garant

199.40

16.47

215.87

60

Украйна

LDC

198.35

18.25

216.60

Средните експортни цени на стандартна руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни останаха непроменени $191-193/т ($225-227/т през същия период на 2018 г.).

За разлика от пшеницата, царевицата остана подчинена на негативния ценови тренд, обусловен от оптимистичната перспектива за производството на фуражната култура в Щатите и на Стария контенент. Само преди две седмици USDA увеличи прогнозата си за добива от царевица в Украйна до нов рекорден показател от 36,5 млн.т спрямо 34 млн.т очаквани само допреди един месец и 35,8 млн.т – 2018/19 г. (24,1 млн.т – 2017/18 г.). Новата реколта в ЕС в момента се оценява на около 65 млн.т с 0,6-0,8 млн.т повече спрямо очакванията отпреди един месец и резултата от предходния сезон.

На 29 август, цената на царевицата на борсата в Париж ерозира до EUR164/т, в сравнение с EUR165/т /т в края на предходната седмица и около EUR180/т в края на август 2018 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Анализирайки световните пазари е малко вероятно да се предположи някакво значително покачване в цените на зърнените култури през следващите няколко месеца. 
И докато несигурността за реколтата в САЩ през ранното лято предизвикваше някакви вълнения на пазара, то най-чаканият тази година доклад на USDA ги разби напълно в средата на август. Досегашните опасения за забавяне в сеитбата, които могат да окажат влияние върху добивите, бяха разсеяни с доклада, който показва съвсем незначително намаляване на засетите площи с царевица в САЩ и значително увеличаване на добивите в сравнение с дотогавашните очаквания.

След доклада фючърсните пазари паднаха рязко, още повече след докладваното увеличаване на добивите от царевица в Украйна с 3 млн. тона до рекордните 36, 5 млн. т.
Що се отнася до пшеницата, пазарът по принцип не очакваше нещо драматично да се случи. Все още се очаква глобалното производство на пшеница през настоящата стопанска година да бъде с цели 38 млн. тона повече от предходния сезон.
Публикувана в Бизнес

Ценовата конюнктура на зърнените пазари от двете страни на Атлантическия океан и през изминалите седем дни остана низходяща, предвид големите наличности от зърнени храни в глобален мащаб. Темпото на ценовия спад обаче рязко се забави предвид активизирането на купувачите на експортния фронт. В рамките на седмичния период (16-22.08.19) експортната цена на американската мека червена зимна пшеница се понижи с 3 долара - до $206-207FOB за товарене през септември. През същия период септемврийските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж се понижиха с 4 евро – до EUR 164/т. Експортният пазар за европейското зърно обаче остана относително стабилен, подкрепен от валутния фактор – понижение на курса на еврото спрямо американската валута. На 23 август френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR166-167/т FOB Руан, в сравнение с EUR168 FOB в края на предходната седмица и EUR211/т FOB на 22.08.18 г. Цената на германската пшеница„В” качество (мин. 12,5% протеин) през последните няколко дни се задържа на равнище EUR 171-174/т СРТ Хамбурги EUR173-178/т FOB Балтийско море за кораби до 3000 тона (EUR 209-214/т СРТ Хамбурги EUR 214-219FOB Балтийско морена 22.08.18 г.). Френската царевица в момента се котира за износ по EUR165/т FOB Бордо, в сравнение с EUR168/т FOB Бордо в края на предишната седмица.

Мониторингът на търговските фирми показва, че през изминалите седем дни средните експортни цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% се понижиха с 2-3 долара и в момент това качество се предлага за износ от дълбоководните черноморски пристанища по $191-193/т ($225-227/т през същия период на 2018 г.)

Тези дни стартира прибирането на новите слънчогледови реколти в Украйна и Русия. Анализаторите очакват рекордни добиви от маслодайната култура и в двете държави основни производителки, като украинската реколта се оценява вече на 15,5 млн.т, а добивът в Русия – на около 13 млн.т, в сравнение с 15,0 млн.т и 12,7 млн.т прибрани предходната година. Първите резултати в Украйна показват среден добив от 1,44 тона от хектар. Според местните търговци реколтната преса вече започна да тежи на пазара. През миналата седмица заводите оповестиха изкупните си цени, които гравитират към $360/т , което е с 7-10% под нивото на стартовите изкупни цени през същия период на 2018 г.

Експертите коментират, че въпреки очертаващата се рекордна реколта цената на украинското сурово слънчогледово масло засега остава сравнително стабилна $720-730FOB за товарене през септември и $710-715/т FOB за товарене през октомври ($695-710FOB към 23.08.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Изминалият седем дневен период (09.-15.08.19 г.) премина под знака на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния баланс на основните зърнени и маслодайни култури през 2019/20 г. И този път не мина без изненади.

Експертите от американското земеделско ведомство шокираха пазара с неочаквано високи данни за площите, производството и записите от царевица в САЩ, въпреки рекордното закъснение в пролетната сеитба. Според актуализираната прогноза на USDA производството на царевица в САЩ през текущия сезон ще възлезе на около 353 млн.т, с 20 млн.т повече от очакваното в търговските среди равнище.

Водещите американски и европейски анализатори веднага след оповестяването на новите прогнозни данни изразиха сериозни съмнения в тяхната обективност, но независимо от това борсовите котировки и цените на американската царевица на експортния пазар пикираха стремително надолу.

В рамките само на три дни (12-14.08.) септемврийският контракт фуражно зърно на борсата в Чикаго поевтиня с 20 долара – до $141,50/т и това беше най-рязкото понижение на цените от 2016 година насам. Сривът при царевицата депресира и другите пазари, като пшеницата поевтиня в Чикаго с 10-11 долара - до $171-172/т. С 8-10 долара се понижиха в рамките на седмичния период и цените на щатската пшеница на експортния пазар – до $210-212т FOB за мека червена зимна пшеница ($230FOB – 15.08.18 г.).

Натискът отвъд Океана се отрази и върху европейския пазар, но отрицателните ценови отклонения в Европа бяха доста по-ограничени предвид понижението на курса на еврото спрямо американската валута и твърдото развитие на експертните котировки в Русия и Украйна.

На 15 август септемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR168/т, в сравнение с EUR170/т на 8 август 2019 г. и EUR204,75/т на 15.08.18 г. Експортният пазар за френското мелничарско зърно въпреки рязкото понижение на цените в САЩ също остана относително стабилен – около EUR168FOB Руан за пшеница 11,5-12,5% протеин в сравнение с EUR170 в края на предходната седмица и EUR214/т FOB на 15.0818 г.

Повишен интерес в европейските търговски среди предизвикаха резултатите от последния мащабен египетски търг, който завърши с победа на черноморската пшеница. На 15 август Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 295 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 15-30 септември 2019 г., в това число 175 хил. тона руска пшеница и 120 хил. тона зърно от Украйна.

Подробности от Египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60

Русия

Novo

202.48

14.71

217.19

60

Русия

Novo

202.48

14.71

217.19

55

Русия

ADM

200.90

18.00

218.00

60

Украйна

LDC

199.75

18.25

218.00

60

Украйна

Halkan

199.75

18.25

218.00

В предишния търг, проведен на 6 август 2019 г. GASC напазарува общо 415 хил. тона мелничарска пшеница от Русия, Украйна и Румъния при средна цена $219.08/MT C&F

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 49

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта