Потърсихме компетентно мнение от специалиста Иван Дражев от CORTEVAAgriscience за проблемите с културата през изминалата година и има ли решения за тях

Агр. Петър Кръстев

Площите с царевица у нас през последните години бележат ръст. Причина за това е покачващата се рентабилност на културата, носеща по-добра печалба на производителите. От една страна, това се дължи на повишения професионализъм – усвояване на технологията за отглеждането й, а от друга, – на хибридите с търговска марка Пионер, които имат висок добивен потенциал и повишена устойчивост към неблагоприятни климатични условия. Заедно с увеличаване на площите обаче, логично е да се увеличава и потенциалният, че дори и реален риск от намножаване на болести и неприятели при културата.

С ИВАН ДРАЖЕВ – маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър Семена за България в CORTEVA Agriscience, разговаряме за предизвикателствата при отглеждане на царевицата през 2019 г., които можеха да се видят и на демополето PORTFOLIO Farm2019 в Равно поле, Софийско.

– Г-н Дражев, какви бяха основните проблеми за решаване в растителната защита при царевицата тази година?

-         При царевицата основните проблеми у нас засега са плевелите и неприятелите. От чисто практична гледна точка царевицата е единствената култура в България, която през вегетацията няма проблеми с болестите. Проблеми с болестите има само в началото при покълване и поникване от почвени патогени, но за контрола на тези болести семената на царевицата се обеззаразяват с разрешени и регистрирани препарати. През вегетацията все още няма болест, която да се развива. Ако все пак се появят болести през вегетацията, фирмите имат готови решения. Те вече се прилагат в съседни държави, където има проблеми – в Западна Румъния към унгарската граница, в Унгария, Сърбия и Хърватия. Там земеделците използват фунгициди на база триазол или в комбинация на триазол със стробилурин. Пръска се в определена фаза на царевицата. 12-и-14-и лист и изметляването на културата е най-подходящият период за пръскане, защото тогава основно се формира добивът. Болестите нападат листната маса, а тя е основен източник на фотосинтезата – процеса, който храни растенията. Т.е. целта е да се запази листната маса чиста от болести. Но за щастие, нашите земеделци нямат този проблем засега.

-         Кой тогава е основният проблем при царевицата у нас?

-         Основен проблем са плевелите. Тази година пролетта беше суха и липсата на почвена влага накара много земеделци да не използват почвени хербициди и те минаха на решения с вегетационни хербициди.

-         Кои са проблемните плевели за тази култура у нас?

-         Проблем са както житни и широколистни плевели, така и смесено заплевеляване. Т.е. в зависимост от плевелната асоциация трябва да се подбира и подходящият хербицид. Когато има само широколистни плевели – див синап, дива ряпа, бяла куча лобода, обикновен щир, паламида, свиница, галинсога и др., има голям набор от хербициди като Мустанг® СК, Старане™ Голд, Кабадекс™ Екстра и др. Има препарати и на база чисто 2,4Д, но агрономите знаят, че трябва много да се внимава с фазата на приложение, защото тези продукти могат да се прилагат до фаза 3-ти–5-и лист, докато препарати, които не съдържат 2,4Д, както и дикамба, за която важи същото ограничение за фазата на приложение, могат да се прилагат и в по-късни фази. В случаите, когато съдържанието на дикамба е до 15 г акт. в-во на декар, може да се прилага до 8-и лист. Това е за широколистните плевели.

-         А кои са житните плевели, срещу които трябва да се осъществява контролира?

-         Основни са кощрява, видовете кръвно просо, кокоше просо, балур от семена и балур от коренища. Тук има голям набор от продукти на база никосулфурон. Хубавото до този момент е, че на практика в България няма устойчивост на плевелите към хербициди с никосулфурон, който е широкоспектърно активно вещество, внедрено в практиката още 1992–1995 година. Вече 26-27 години се ползва с много добра ефикасност. От 2000 година вече има и продукти на база по-ново активно вещество – форамсулфурон. И двете активни вещества работят много добре и аз препоръчвам на земеделците да ги редуват.

-         При смесено заплевеляване?

-         Има готови формулации, но също така могат да се смесват и противожитни с противошироколистни хербициди. Но земеделците винаги трябва да се съобразяват с фазата на културата – има такива до 5-и–6-и лист, до 8-и и до 9-и лист.

-         Има ли у нас неприятели, които създават проблеми при царевицата?

-         Да, в момента царевицата у нас вече има един много сериозен проблем, за който няма решение. Това е контролът на телени червеи. След забраната на неоникотиноидите като активни вещества от ЕК не беше предложена никаква алтернатива. В момента официално законно решение за контрол на телените червеи няма, а то е единствено и само с третирането на семената. Има светлина в тунела – през 2021 или 2022година в ЕС ще бъде разрешено едно нова активно вещество – циазапир или циантранилипрол. То ще бъде единственото решение за контрол на телените червеи. Другият проблем при царевицата е сивият царевичен хоботник – Tanymecus dilaticollis.

Ако третирането на семена за момента е забранено и няма разрешени активни вещества, все още има регистрирани прерпарати през вегетацията на база органофосфорни инсектицидни вещества като хлорпирифос етил и хлорпирифос метил, както и на база неоникотиноиди като тиаклоприд и ацетамиприд или в комбинация с пиретроиди – делтаметрин, ламбда-цихалотрин, алфа-циперметрин, циперметрин, S-фенвалерат и др. Тази комбинация има много добър ефект поради бързия инициален ефект на пиретроида и дългото последействие на второто активно вещество, което може да е органофосфорно или неоникотиноидно.

Третият проблем, който е от последните няколко години, е царевичният стъблен пробивач Ostrinia nubilalis. Допреди 2-3 години този неприятел нанасяше незначителни от икономическа гледна точка повреди, до ПИВ. Но през последните две години в Северна България той е сериозен проблем покрай границата с Румъния, покрай Дунав. Тук борбата вече трябва да се води много стриктно. Неприятелят има две поколения годишно. Първото поколение се развива в края на май-началото на юни по плевелни видове, и много по-рядко по царевица. Но наблюденията през 2018 и 2019 година, че още първото поколение вреди върху царевицата, която в този момент е във фаза от 6-и до 12-и–14-и лист. Иначе, второто поколение е с по-голяма икономическа вредност, тъй като тогава вече са формирани кочаните. Царевичният пробивач поврежда кочана, прави ходове в стъблото, като входът може да бъде под кочана, но вследствие на повредата той се пречупва и пада на земята. Тази загуба не е никак малка.

-         Кои са моментите за извеждане на борбата с този неприятел?

-         Борбата трябва да се води най-късно до начало на яйцеснасянето на царевичния стъблен пробивач по листата или до фаза черна главичка (непосредствено преди излюпване). Това е най-късната фаза за пръскане с инсектициди. А проблемът тогава вече е, че царевицата се е развила максимално във хабитус и е висока 2–2,5 метра. Пръскането трябва да се направи с пръскачки с висок клиърънс. Ако това не е възможно в този момент, може да се влезе малко по-рано с пръскачките, за да може, когато неприятелят кацне, повърхността на листата да е третирана с инсектицид и той да загине.

-         Какви инсектициди са ефикасни?

-         Тук могат да се ползват органофосфорни препарати – хлорпирифос етил, хлорпирифос метил, или същите в комбинация с пиретроиди. Най-новото, което ще влезе в практиката през 2022 или 2023 г., е биологичен препарат с активно вещество, синтезирано от актиномицетни гъби. Това е биологичен препарат без химически синтез. Първите опити с него са многообещаващи, активното вещество се нарича спинеторам. Препарата действа перфектно на неприятеля, и е икономически изгоден. За да се покрие стойността на препарата, добивът спрямо нетретирания вариант трябва да е минимум 20-25 кг повече, всеки следващ килограм вече е чиста печалба.

-         Каква конкретна растителна защита сте направили тук, на това поле?

-         Тъй като пролетта беше суха, на демополето на СORTEVA в Равно поле не сме правили запечатка с почвени хербициди. Единственото нещо, което направихме, е третиране с вегетациония хербицид Ариго™ ВГ за контрол както на житни, така и на широколистни плевели, тъй като заплевеляването тук е смесено. Препарътът е широкоспектърен и може да се прилага от 1-ви до 8-и лист – период от около 1 месец. Препаратът съдържа три активни вещества – римсулфурон, никосулфурон и мезотрион.

Римсулфуронът и никосулфуронът контролират основно едногодишните житни и някои широколистни плевели, а мезотрионът контролира основно едногодишни широколистни плевели. Съставен от комбинацията между тези три активни вещества, хербицидът Ариго осигурява синергизъм между тях, при което се получава пълен контрол на всички плевели тук – кощрява, бяла куча лобода, див синап, балур от коренища. Приложихме го във фаза 5-и–6-и лист в доза 33 г/дка с прилепител Тренд – 0,1%.

Тренд спомага за по-добро покритие и прилепване на работния разтвор към листната повърхност на плевелите, вкл. и на тези с дебел слой восъчен налеп, каквата е бялата куча лобода. При приложение на хербицидите първо трябва да се гледа фазата на плевелите и след това фазата на културата. Приложени в точния момент, те спират конкуренцията над културата. Без конкуренти тя много бързо затваря междуредията и засенчва почвената повърхност, с което ограничава поникването на плевелите.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 21 Октомври 2019 12:55

„Земеделието ми харесва!“

Младият и амбициозен земеделец Валентин Григоров от фирма „ВАЛАГРО“ ООД в с. Мусачево, Софийско е убеден в качествата на селекцията на Пионер

Интервю на Петър Кръстев

Младият земеделски производител Валентин Григоров от с. Мусачево, Софийско, е станал земеделец по призвание, защото както сам казва: „земеделието ми харесва“. Той обработва 1400 дка земеделска земя, на която отглежда полски култури - зимни житни и пролетни. Младият, но натрупал достатъчно опит в земеделското производство предприемач, още от самото начало на трудовата си дейност се е ориентирал към най-висококачествените семена, с търговска марка Пионер на CORTEVA Agriscience. И е доволен, че не е сгрешил!

Пробвал е почти всички нови царевични и слънчогледови хибриди на компанията, които се появят, защото всяка година си прави своеобразно „мини“ PORTFOLIO Farm. Тази година също има опитен участък с 4 царевични хибрида на Пионер. Както всяка година, така и сега, Валентин е доволен от получените резултати. На срещата ни по време на PORTFOLIO Farm 2019на CORTEVA Agriscienceв Равно поле му зададох няколко въпроса, на които той беше любезен да отговори.

-         Г-н Григоров, от кога се занимавате със земеделие и в своята дейност използвате ли хибридните семена на Пионер?

-         Със земеделие се занимавам от 2010 година и още от самото начало досега, всяка година отглеждам хибриди царевица и слънчоглед на Пионер. Надявам се за в бъдеще да излизат все по-нови и високопродуктивни хибриди, които ще продължавам да сея и отглеждам.

-         Каква беше годината при вас?

-         Всяка година има неприятели, но е въпрос на правилно управление към тях, изразяващо се в непрекъснато наблюдение и при необходимост третиране навреме. Що се касае за добивите от царевицата очаквам 900-1000 кг зърно от декар.

-         Директните плащани на площ реална помощ ли са за малък агробизнес като вашия?

-         Хубаво е да ги има, защото са доста силен тласък и в дадени моменти, когато човек има нужда от средства, те реално подпомогат производството му.

-         Какво е мнението ви за преразпределителните плащания – доколко са полезни и справедливи към по-малките производители?

-         Хубаво е да се обърне по-детайлно внимание на преразпределителното плащане, защото има места, където средствата трябва да се завишат, а на други да се намалят.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 14 Октомври 2019 14:28

Кооперации на кръстопът

Земеделската кооперация „Единство“ от монтанското село Комощица е изправена пред труден избор: под каква форма да запази сектор „Животновъдство“, който работи на загуба и гълта пари от растениевъдството

Анета Божидарова

В България има над 900 земеделски кооперации. Повечето се занимават със зърнопроизводство, малка част от тях развиват и животновъдство. Причината – секторът е трудоемък, изисква инвестиции, работна ръка и търсене на пазар. Затова кооперациите, които отглеждат и животни, често са изправени пред дилема: как да продължат да развиват един критичен сегмент от своята дейност.

Пред подобен казус са изправени и член-кооператорите на ЗК „Единство“ от монтанското село Комощица. Решението е в ръцете на Общото събрание, в което влизат всичките 84 член-кооператори. Те ще делегират права на Управителния съвет на ЗК „Единство“ - какви мерки да бъдат предприети, за да се оздрави финансово структурата.

Всяка година кооперацията обработва около 28 хил. дка земя. Отглеждат се предимно зърнени и маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна за силаж на двете животновъдни ферми.

Както при всички земеделци, и тук

проблемите в растениевъдството са идентични

Все по-честите засушавания през последните години поставят в риск добивите, разказва младият агроном Емил Иванов. Семената и препаратите за растителна защита поскъпват, поливането е невъзможно – един път е трудно да се случи по чисто административни причини, след това – свързано е и с огромно финансиране.

Председател на кооперацията в село Комощица от 4 години е Даниел Димитров. „В момента растениевъдството храни животновъдството и ежегодно търпим загуби от порядъка на 100 – 200 хиляди лева“, разказва той. „Трябва да намерим работещо решение по този въпрос, защото така

рискуваме да фалира цялата кооперация

смята нейният председател.

А ЗК „Единство“ се слави като една от най-успешните в региона. Заплатите на заетите в нея над 80 души са повече от добри, а рентата е една от най-високите – 70 лева на декар. Двете животновъдни ферми обаче от години теглят финансовия баланс надолу.

В кооперацията се отглеждат 250 млечни крави и 400 овце-майки. Цялото поголовие гони близо 1000 броя животни. Те са под селекционен контрол, поради което субсидиите на глава са малко по-високи. Въпреки това,

и двете ферми не могат да излязат на печалба

признава Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ . Той работи повече от 10 години в кооперация „Единство“ и смята, че не може с лека ръка да бъдат ликвидирани животните. „Изкупните цени на млякото, на агнетата и на телетата са ниски. Ветеринарната грижа за стадата също изисква средства, субсидиите покриват част от загубите, но не можем да излезем на печалба“, казва Иванов. От няколко години цената на суровото краве мляко се движи между 65 и 75 стотинки за литър, а на овчето е 1 лев и 05 стотинки. Агнетата живо тегло се търгуват на 5 лева за килограм, толкова обаче струва и една бала сено. При тези цени, аритметиката не излиза и от години се работи под себестойност.

Ръководителят на сектор „Животновъдство“ в кооперацията Владислав Иванов обмисля дали двете ферми, по пътя на кръстосването, да не се пренасочат

от млечно към месодайно направление

Но тук изниква друг въпрос – този за пазара. „През последните години се отчита засилен интерес към месодайното овцевъдство и говедовъдство, но няма как да бъдем сигурни за пазара“, отчита Владислав Иванов.

„Овцефермата е на загуба, не се знае до кога ще съществуваме“, тежко въздиша Даниела Крумова, отговорник за този сегмент в кооперацията.

Крумова се чуди защо трудно се намират работници на 900 лева заплата, след като овцете се гледат предимно оборно, пашата е два месеца в годината. „Трябва само да им се зареди храната и да се почисти“, обяснява Даниела, подпряна на мераклийски направената ограда на обора с овцете.

Затваряне на цикъла на производство

–        това възможно решение ли е за двете животновъдни ферми? „Обмисляли сме и този вариант“, казва председателят Даниел Димитров. Страховете в тази посока обаче са основателни и всички ги споделят на глас: няма гаранция, че след като се вложат средства в построяването на мандра, инвестицията ще се изплати. Причината отново е свързана с пазара. Колкото и днес да е модерно да се консумират фермерски храни, пазарът е труден. Така може да се окаже, че едни солидни количества сирене и кашкавал дълго ще залежават в някой склад на кооперацията, защото трудно ще намерят купувач. А и този процес е свързан с наемането на специалисти и технолози, което означава нови работни места и високи заплати. От години големите и наложили се вече на пазара млекопреработватели у нас се оплакват, че стоката им залежава. Тези продукти са на висока цена, защото такава е тяхната себейстойност. Но

българинът масово купува евтините имитиращи млечни продукти, защото те са по джоба му

Въпреки високите заплати в кооперацията, кадрите и тук са проблем. „Всеки иска да му е леко, да е в канцелария и зад бюро“, ядосва се Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“. Кооперацията може да се похвали с повече от приличен машинен парк, но и за него трудно се намират подготвени хора. „Това е така, защото вече не е престижно да се учи в земеделски училища, както беше едно време“, разсъждава Борисов.

Един болт струва 2 лева, а един килограм пшеница – 20 стотинки

Как да се борим ние, че да го поддържаме това българско земеделие и да я работим тая земя?“, риторично пита Владимир Борисов.  

Въпреки, че думата кооперация в България все още носи негативен смисъл, модерното земеделие в Европа се развива тъкмо на основата на кооперативния принцип. А близо хилядата кооперации у нас

поддържат селата живи

не просто обработват земята, но дават хляб на младите хора, задържат ги в местната общност. Освен това, те извършват огромна по обем социална дейност. В ЗК „Единство“ има създаден специален стол за хранене на член-кооператорите в преклонна възраст. Подпомагат се всички обществени дейности селото, раздават се подаръци по празниците.

Кооперацията всъщност е едно голямо семейство и проблемите в нея трябва да се решават по пътя на съгласието. Според агронома Емил Иванов, възможно решение е да се намалят заплатите и рентата. Младият мъж обаче веднага признава, че това би било трудно изпълнимо, след като веднъж летвата е вдигната толкова високо. По-разумен вариант е да се оптимизира работата в двете животновъдни ферми и да се прецени дали е възможно да се свие щатът на наетата работна ръка. „Фирмите за земеделска техника непрекъснато ни ухажват и ни предлагат машини, които ще оптимизират работата на полето. Няма да изискват толкова работници. Но ние не търсим непременно този ефект, защото една от важните задачи пред всяка кооперация е да създава заетост, да ангажира хората от населеното място“, коментира председателят Даниел Димитров, разпънат между емоциите и отрицателния финансов баланс на кооперацията.

Пазарно решение би било

сектор „Животновъдство“ да се отдели от сектор „Растениевъдство“

като на двете ферми бъде отпуснат заем от кооперацията и така да стане кристално ясно дали те могат да излязат първо на нула, а после и да гонят рентабилност.

Решението е в ръцете на Общото събрание на кооперацията. Със сигурност споровете ще бъдат разгорещени. Защото в тях ще се срещнат емоциите и числата. Каквото и да е решението, то трябва да бъде продуктивно. За да може да оцелее и да продължи да работи кооперация „Единство“ - основен фактор село Комощица все още да е живо на българската карта. Нека обаче не забравяме, че в условията на свободна пазарна икономика земеделието първо е бизнес. И в него логиката на числата е неумолима.

Daniel predsedatel

Даниел Димитров, председател на кооперация „Единство“ – с. Комощица, Монтана:

Трябва да намерим работещо решение

През последните години кооперацията търпи големи загуби от двете животновъдни ферми. Ако продължаваме така, рискуваме да фалираме, колкото и да изглежда невероятно. Затова трябва да намерим работещо решение за съдбата на кооперацията. Ако искаме да продължаваме да работим, да поддържаме машинния парк, да си плащаме заплатите на работниците, рентата и хората да продължават да ни вярват, трябва да вземем такива мерки, които да направят дейността на кооперацията рентабилна. За селото е важно да ни има.  

Daniela ovce

Даниела Крумова, отговорник за овцефермата в кооперация „Единство“:

При такива изкупни цени, работим на загуба

Положението в овцефермата не е добро. Общото поголовие при овцете е 660 животни. Въпреки, че работата е добре платена, работници трудно се намират. Сметката не излиза, защото изкупните цени на млякото и на агнетата са ниски. Един килограм агне живо тегло е 5 лева, толкова е и цената на една бала сено. Как да сме на печалба? Обичам си работата, но работим на загуба, това е истината.

Vladimir 1.00 00 19 11.Still001

Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“ в кооперация „Единство“:

До кога ще я караме така?

Ако направим мандра и затворим цикъла на производство, как ще пробием на пазара? Кой ще ни пусне нас в големите търговски вериги? Ще хвърлим едни пари и пак не е ясно какъв ефект ще постигнем. О началото на годината до сега сме натрупали 130 хил. лева загуби от животните. До кога ще я караме така и колко време можем да издържим? Трябва да се вземе решение, защото накрая ще опропастим цялата кооперация. Въпросът е сериозен.

Vladislav kravi

Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ в кооперация „Единство“:

Обмисляме преминаването към месодайно направление

Двете животновъдни ферми съществуват повече от 25 години. Не можем с лека ръка да ги ликвидираме. Обмисляме да направим кръстоски и да преминем от млечно към месодайно направление. Засега субсидиите за животните в овцефермата и в кравефермата покриват част от загубите, но все още работим под себестойност. Надяваме се субсидиите за животни под селекция да останат, това ще ни помогне да удържим положението. Пазарът обаче остава труден – и в млечното, и в месодайното направление. Ще търсим решение, но фермите трябва да се запазят.

Emil 1.00 07 23 05.Still002

Емил Иванов, агроном в кооперация „Единство“:

Молим се за дъжд и за високи добиви

Добре е да се намалят заплатите и рентата, но това ще бъде трудно, защото летвата вече е вдигната високо. И в растениевъдството срещаме трудности: семената и препаратите за растителна защита стават все по-скъпи, сушата е голям проблем. Затова остава да се молим за дъжд и за високи добиви. Има ли такива, кооперацията ще оцелее.

Публикувана в Агроновини

Преминаването към нулева обработка изисква внимание и познание – всяка неправилна стъпка може да подведе земеделеца в оценката за ефикасността на технологията

Агр. Петър Кръстев

Нулевата обработка на почвата, известна в Америка като No-till технология, е въведена там преди повече от 30 години. Въпреки характерния за земеделците консерватизъм, тя намира все повече привърженици и у нас. Колебанието на скептиците започва да отстъпва място на прагматизма и те лека-полека се престрашават поне да пробват. Да, това е и препоръката на хората, които прилагат и са наясно с тази технология – тя първо трябва да се пробва. Но и при пробата трябва да се спазват определени стъпки, за да може земеделецът да получи максимално обективна картина дали технологията работи на неговите полета, или не. Това изисква да се търси начин да се избегнат всички възможни грешки, които биха дали невярна картина от прилагането на безорното земеделие. В тази връзка се постарах да проуча чуждия опит, но не за ползите от тази технология, за които много пъти сме писали, а за евентуалните грешки, които начинаещите могат да допуснат. Така искам да помогна на стартиращите No-till-ъри да ги избегнат, за да не претърпят провал и разочарование.

No-till набира все по-голяма популярност в съвременното селско стопанство

Отсъствието на традиционна оран в процеса на отглеждане на културите притежава редица предимства: подобрява структурната устойчивост и терморегулация на почвата; помага за съхраняване на органичното вещество и влагата в плодородния почвен слой; не нарушава естествените процеси на образуване на хранителните компоненти, протичащи благодарение на жизнената дейност на полезните микроорганизми; предотвратява или прекратява ерозията на почвата. Освен това повишава ефективността на процеса на отглежданите култури за сметка на намаляване на материалните и трудовите разходи (икономия на време при сеитбата, намаляване износването на техниката и много по-малко разходи за ГСМ, по-малко разходи за заплащане за обработки и др.).

96b76c02fd5baccffbe570704fced54f
Заедно с това обработката на почвата, включваща оран, в някои случаи не е подходяща за конкретните условия и земеделецът трябва много внимателно да подхожда към избора на един или друг метод.

Постепенен преход

В никакъв случай не е необходимо едновременно на всички обработваеми площи да се изключат прилаганите технологии и да се внедрява методът No-till. Такъв преход трябва да се осъществява постепенно. За получаване на оптимални крайни резултати е необходимо да се отчитат предимствата на една или друга технология във всеки конкретен случай и умело да се използват на практика. 

Избор на площ

Първоначално се избират няколко опитни участъка с малка по размери площ (2 – 4 дка). Желателно е те да са с различни типове почва, където ще се осъществява постоянен мониторинг на всички провеждани работи, състоянието на посевите в различни етапи от растежа и развитието им, а след това да се направи задълбочен анализ на получените резултати. В експерименталния сеитбооборот се включват няколко различни култури. Само след 3 – 4 години (за поливни площи) и след 5 – 6 на неполивна земя, по опитен път може да бъде определена целесъобразността на избора на нулевия метод на обработка за отглеждане на избраните култури на почви с конкретни характеристики.

a20f8d58f34064fd4a7c3a3d5a035fe7

Технологията No-till представлява комплекс от отделни мероприятия, които са тясно свързани помежду си и от точното им и внимателно изпълнение зависи успехът на целия процес. Тя включва подготовката на площта, правилния избор на техника, вида и сорта на културата, сеитбооборота, контрола на плевелите, болестите и неприятелите, равномерно разпределение на растителните остатъци на полето и др. Игнорирането на който и да било от тези технологични елементи може да доведе до негативни резултати.

Предварителната обработка на площта е задължителна

Една от най-разпространените грешки при преход към метода на нулеви технологии в земеделието е недостатъчната предварителна подготовка на посевната площ. Много важно е опитните участъци да са с равна повърхност, да не са били силно преовлажнени и уплътнени. С тази цел се осъществява предварителното подравняване на микрорелефа. За отстраняване на т. нар. „плужна пета“, която се образува в местата на прехода на тежката техника и представлява силно уплътняване на дълбочина 30 – 35 см слой почва, на тези участъци предварително (eсента) се прави дълбока оран, а след това повърхността се подравнява с помощта на култиватори и брануване. Препоръчителна е също сеитбата на многогодишни треви (еспарзета, детелина, фий) като почвопокривни растения и такива култури като рапица, притежаващи осева коренова система, която разрохква почвата и подобрява нейната структура. 

Избор на техника

Важни фактори са правилният избор, подготовката и експлоатацията на почвообработващата техники. Най-разпространените грешки по тази въпрос са: многократното преминаване на трактора по едни и същи коловози, водещи към уплътнение на почвата; силно напомпаните гуми на техниката, създаващи прекалено високо налягане, което причинява тяхната прекомерна твърдост и липса на пластичност при съприкосновение с почвата; максимално натоварване на техниката (комбайни, автомобили, прицепи) по време на прибиране на реколтата, водещо до нарушаване на почвената структура под действие на силата на тежестта. Най-удобни за този метод са малогабаритните леки агрегати, тъй като те са по-икономични, имат по-малък разход на гориво и защото не повишават съществено уплътнението на почвата.

662dd20a33f7b0960328cc2a385a2c6b

При избора на сеялки за технологията No-till се отдава предпочитание на агрегати с дискови ботуши. Точното поставяне на посевния материал от царевица, соя, слънчоглед се осигурява със сеялки с пневматична система на изсяване, а за пшеницата и ечемика е по-добре да се използват механични сеялки. Но тогава е желателно да се избират такива, чиято работна ширина не превишава 6 м. Освен това следва да се обърне внимание на способността на сеялките за работа в различни типове почви (преовлажнени, сухи, тежки и др.) и за лесно нарязване на растителните остатъци от различни култури. Настройката на сеялките при работа на леки почви се състои в намаляване налягането на дисковете. За образуване на равномерен мулчиращ слой при прехода към No-till е необходимо прибиращият комбайн да бъде снабден задължително със сламоразпръскващо устройство.

Мулчирането е важна част от No-till технологията

Без правилно и пълноценно мулчиране е невъзможно да се получат добри резултати от прилагането на технология за директна сеитба на културите. Малкото количество растителни остатъци на полетата в първите години на прехода на No-till се отразява негативно и на добива. Сламата, оставаща в полето след прибиране на реколтата, не само изпълнява защитна роля (препятства ветровата и водната ерозии на почвата, затруднява развитието на плевели, съхранява влагата и регулира температурния обмен в почвата), но служи и за торене. Разлагайки се, биомасата от растителните остатъци възстановява ценни хранителни елементи в плодородния слой. 

e000ededeca6df1f43b424a35d217692

На повърхността на почвата процесът на разлагане протича значително по-бавно, отколкото под въздействието на почвените микроорганизми при заравяне на остатъците биомаса в почвения слой. В първите 2-3 години натрупването на органични съединения в хумусния слой и тяхното бавно разлагане не е достатъчно да осигури напълно растежа и развитието на растенията. Подобни проблеми се решават с допълнително внасяне на минерални комплекси, на първо място азотсъдържащи торове (предпочтитан начин е листното пръскане). Разпръскването по повърхността на почвата на слабо подвижните съединения на калия и фосфора не дава необходимите резултати. Най-рационално е внасянето на тези компоненти в почвата по време на сеитбата със семената, заравяйки ги в междуредията на дълбочина до 10 см. С времето, когато вече има значително натрупване на мулчиращ слой, процесът на разлагане става по-интензивен и възстановяването на хранителната база за растенията протича по-бързо. Съответно намалява и потребността от торене. Увеличаването на количеството на растителните остатъци може да стане също чрез включване в сеитбооборота на почвопокривни култури. Те също така помагат и за справяне с плевелната растителност.

Отстраняване конкурентите на културата

Борбата с плевелите, неприятелите и болестите по растенията е много отговорен етап в системата на нулевата обработка на почвата. Задължително условие за успешно внедряване на No-till е своевременното й провеждане. За да се предотврати заплевеляването на полето, е необходима предсеитбено третиране на площта с хербициди. Видът на препарата, неговото количество, методът на прилагане – всички тези елементи могат да се различават във всеки конкретен случай. Изборът на хербицид зависи от преобладаващите на полето видове плевелни растения, нивото на заплевеляване на площта, климатичните особености. 

da01baaacbfdaa6b8d171a6a65d172a5

Преходът към нулев метод на обработка на почвата притежава не само предимства, но има и недостатъци. Неговата резултативност в значителна степен зависи от професионализма на агронома. Единен строг технологичен план за внедряване на технологията No-till не съществува: във всеки отделен случай е необходимо да се отчитат местните условия, които диктуват особеностите за прилагане на техника, оборудването, иригацията, торовете и пестицидите, правилата за спазване на сеитооборота и др.

Бед да претендирам за изчерпателност се надявам, че този материал ще допринесе полза на всички земеделци, които обмислят да пробват безорното земеделие.

Публикувана в Растениевъдство
Събота, 03 Август 2019 08:33

Живот след фосфора

Или защо трябва да преосмислим досегашните практики за торене на земеделските култури

Доктор Ахим Шмаленбергер, лектор по микробиология към факултета по биологични науки в университета в Лимерик, Ирландия, прави проучвания свързани с почвена микробиология, растителни растежни регулатори, връзката между микроорганизмите и растенията в почвата, цикъла на сяра в почвата, микробиологичната „ерозия“. Той твърди, че земеделието в Европа е силно зависимо от фосфора в почвата и фосфорното хранене на растенията, но и че източниците на усвоим фосфор са на изчерпване. Решението според него е да променим отношението си към отпадъците и да започнем да ги третираме като ценен ресурс.

Когато говорим за хранителните елементи, които внасяме на полетата си, за да отглеждаме растения с цел добив на продукция, трябва да имаме предвид, че фосфорът е уникален. За разлика от азота, който можем да извлечем от атмосферата на цената на огромни количества енергия, фосфорът съществува като природен ресурс в шепа региони на нашата планета.

Фосфорът не може да бъде синтезиран или заместен. А някои от районите с фосфатни залежи са разположени в конфликтни зони като Западна Сахара или са изключени от международния пазар за задоволяване на националните изисквания, като например фосфатните мини в Китай. Други пък се очаква да бъдат изчерпани в срок до 30 години. Но най-важното е, че нито един от тези източници не се намира в Европа. Земеделието тук е крайно зависимо от фосфатните скали, които се внасят от Мароко. Очакванията са, че до края на това хилядолетие ще изчерпим залежите на скален фосфат, подобно на залежите от нефт.

Ако това се случи...

Без торене в земеделието, добивите рязко ще спаднат и е твърде възможно да се стигне до глад, подобно на този в Ирландия от едно време. И тук изскача въпроса: какво са използвали хората преди зелената революция със синтетичните торове. А отговорът е прост, но казан по сложен начин: „кръгова икономика на растителните нутриенти“ или произведената продукция се консумирала от хората и животните, а т.нар. растителен отпадък отивал обратно на полето, за да подхрани новата реколта. Така „отпадъкът“ се рециклира в почвата и намалява загубите на нутриенти в подпочвените води, реките и големите водни басейни. В момента, половината от фосфорът, който използваме за торене на полетата не е рециклиран, но се губи.

Най-вероятно няма да доживеем момент, в който скалният фосфор да се възстанови по естествен път. Затова трябва да се подсигурим, като спрем загубите на тази ценна суровина и променим значението на думичката „отпадък“.

И така, какво е решението? Да използваме всички животински и битови отпадъци на полето? Отпадните продукти от животновъдството и утайките от пречистването на водите не са най-подходящите суровини за минимизиране на загубите на хранителни вещества, особено що се отнася до подпочвените води и водните басейни. Затова се разработват редица начини за подобряване на свойствата им като торове. Индустриалното компостиране е само един от тях. Новите методи и тхнологии не са „големи препъни камъни“, но е необходимо и знание как най-правилно и ефективно да се прилагат. Ключов фактор е и самия подход на фермерите към рециклирания фосфор. На места дори не е необходимо да се внася този хранителен елемент, защото почвите ни не са лишени от него. Въпреки това, наличието му в почвата не е гаранция, че той е усвоим от растенията. И тук на помощ идват микроорганизмите. Тези форми на живот преработват заключеният в почвените частици фосфор и го правят достъпен за кореновата система. Огромната потенциална полза от живите организми в почвата се похабява от интензивните практики в земеделието.

За да предотвратим надвисналата криза за фосфор, трябва да направим всичко възможно да рециклираме и съхраняваме колкото е възможно повече от елемента, като използваме естествените залежи само като резерв за крайни случаи. Освен това сме длъжни да преосмислим и да спрем да пренебрегваме идеята, че почвата е жива система. Микроорганизмите превръщат в достъпна форма хранителните елементи много по-бързо, от която и да е от сегашните интензивни практики. Ако ги има, разбира се.

Системата на земеделие, от която се нуждаем трябва да следва естествените процеси в екосистемата, а функцията ѝ да увеличи продукцията, използвайки възобновяеми продукти произведени по устойчив начин. ЕС вече е започнал финансиране на изследователски проекти, които да изучават производството и използването на преработени торове като Phos4You, Nutri2Cycle and Renu2Farm. Необходими са обаче допълнителни изследвания. Изследвания, свързани с обмена на фосфор в почвата. А с това задължително са свързани редица организми- бактерии, гъби, нематоди, протозои и т.н. Изучаването на разнообразието, взаимодействията помежду им и техните функции е необходимо и отчасти известно, но в лабораторни условия. А всички знаем, че почвата е може би най-сложната среда на живот на нашата планета. Само в една чаена лъчичка се съдържат над 100 000 различни микроорганизми, както и повече бактерии, отколкото хора на Земята.

Бъдещото селско стопанство трябва да внедри употребата на рециклирани торове и да осъзнае необходимостта от живи и работещи почвени микроорганизми. Само така ще осигури стабилни добиви и ще преодолее евентуална фосфорна криза.

В подкрепа на казаното до тук още през 2013 година Европейската комисия прави консултативно съобщение към парламента, съвета и комитетите на съюза. Следват цитати:

„Запасите от фосфор са относително богати в световен мащаб и резервите са значителни. Съществуват обаче няколко фактора, които взети заедно показват, че въпросите, засягащи сигурността на доставките за ЕС, трябва да бъдат следени отблизо. На първо място, в рамките на ЕС има твърде малки резерви на фосфатни скали. На второ място, напоследък се наблюдаваше нестабилност на цените — през 2008 г. цените на фосфатните скали нараснаха със 700 % за малко повече от година, допринасяйки за увеличение на цените на торовете. На трето място, няма голяма възможност за промяна при по-маловажните употреби на фосфора, тъй като основната му употреба за фуражи и торове вече поглъща около 90 % от всички добити ресурси.“

„Сегашното използване на фосфор е неефективно в много от етапите на жизнения цикъл, което причинява проблемно замърсяване на водите и разхищение на широк спектър от свързани ресурси. Замърсители като кадмий и уран в суровината могат също да причинят здравословни и екологични проблеми. Поточни анализи от Франция сочат например, че 50 % от общия използван фосфор там се губи — около 20 % в отпадъчните води, същото количество чрез ерозия и излужване и 10 % под формата на хранителни отпадъци и други биологични отпадъци“

„Най-значителният понастоящем замърсител във фосфатните торове (освен когато се отстранява чрез технологии за премахване) е кадмият, въпреки че може да е необходимо да се наблюдават и други тежки метали. След като веднъж се появи в почвата, кадмият не може да бъде лесно отстранен, а може да се прехвърля и да се натрупва в растенията. Някои растения (слънчоглед, рапица, тютюн и др.) проявяват тенденция към натрупване на по-големи количества кадмий.“

„Ефективното земеделие означава наличие на достатъчно фосфор в почвата, който да удовлетвори потребностите на растенията през цялото им развитие, но не повече от това. Няколко инициативи в рамките на ЕС вече доведоха до по-ефективна употреба на фосфор и намаляване на загубите на фосфор в селското стопанство. Те включват кодекси на добри практики и програми за действие съгласно Директивата за нитратите, както и схеми за агроекология в рамките на политиката за развитие на селските райони. Въпреки това все още съществува значителен потенциал за по-нататъшни подобрения в употребата на фосфор и ефективността на равнището на земеделско стопанство. Това включва техники за „прецизно земеделие“, като например инжектиране на оборски тор и включване на неорганични торове, въпреки че измерването на нивата на фосфора и оборския тор в обработваемите земи също е важно за гарантиране използването на точното количество тор на правилното място и в точното време, като по този начин съдържанието на фосфор се повишава до достигане на критичното ниво. По-големите усилия за намаляване на ерозията от вятъра и водата, както и повишаването на сеитбообращението биха спомогнали като цяло за намаляване на загубите на почвите и фосфора, който съдържат. Използването на торове в градинарството може също така да се подобри, по-специално чрез затворени системи.“

И отново в подкрепа на гореизложеното стои твърдението „Всяко намаляване на хранителните отпадъци в етапите на производството и потреблението ще намали необходимостта от въвеждане в системата на нови количества фосфор от скалния ресурс. Ситуацията с хранителните отпадъци беше обстойно проучена. Всеки човек в ЕС ежегодно генерира средно 180 кг хранителни отпадъци. Начинът, по който произвеждаме и потребяваме храни, видът и количество на храната, която консумираме, както и количествата генерирани хранителни отпадъци имат значително въздействие върху устойчивото използване на фосфор, което означава, че в тази област е възможно да се постигне голямо подобрение.

Пълният текст можете да намерите тук:

https://ec.europa.eu/environment/consultations/pdf/phosphorus/BG.pdf

Публикувана в Растениевъдство

При трансгенната култура добивите са по-високи и не се използват инсектициди, което води до повишаване на доходите в стопанствата. Учени твърдят, че генетично модифицираните култури са безопасни за използване и носят огромни изгоди за селското стопанство.

Така, отглеждайки ГМ царевица, земеделците могат да увеличат своите доходи в размер на €173 ха/година за сметка на увеличение на добива и икономиите на средства за инсектициди, които няма да са им необходими. Направеният неотдавна икономически анализ на историята на генетично модифицираната устойчива на насекоми (IR) царевица в Испания и Португалия дава нова дългосрочна представа за това, доколко генетично модифицираните организми могат да бъдат полезни за земеделието.

Новото изследвание е показало, че използването на ГМ растения намалява замърсяването на почвата, намалява разхода на вода и газовите емисии в атмосферата. Аграрикономистът Грем Брукс анализирал използването на ГМ царевица на Пиренейския полуостров в продължение на 21 години. За целта на проучването в Испания и Португалия е била отглеждана царевица, устойчива на неприятелите Ostrinia nubilalis (европейски царевичен стъблопробивач) и Sesamia nonagroides (средиземноморски царевичен стъблопробивач).

Според Грем Брукс за 21-годишния период - между 1998-а и 2018 година, земеделците, които са използвали технология с ГМО, увеличили своите общи доходи на €285 400 000 за сметка на увеличение на добивите и икономията на средства за инсектициди, които в случая не са им били необходими. Тази сума съответства средно на прираст в дохода на едно земеделско стопанство в размер на €173 ха/година.

Science Alert

Публикувана в Растениевъдство

Преминаването към микроагрономия ражда търсене и предлагане

Микробиолозите предлагат да проучат микробния профил на почвата и ако в нея няма достатъчно полезни бактерии, да могат се добавят чрез покупка.

Група американски микробиолози се обедини за създаване на принципно нова система за защита на растенията, твърдейки, че съществува индивидуален микроорганизъм за всяко хранително вещество и минерал, съдържащи се в почвата.

При това в днешно време само 5% от всички микроорганизми от околната среда могат да бъдат култивирани и идентифицирани и е възможно всички в оставащите 95% да имат определящия потенциал за решаване на основните проблеми в земеделието.

„Микробиологията на почвата е катализатор за оптималното здраве на растенията и максимален добив. Известно е, че почвените микроби играят важна роля в здравето на почвата, но способността да се размножават и използват с търговска цел в селското стопанство е била затруднена поради неуспех в отглеждането на каквито и да е видове в лаборатории, разказва Марк Родригес, микробиолог и президент на компания Sentinel Biologics. – Ние действително сме радостни, че разработихме нова, уникална по рода си технология, която преодолява тази бариера и ни позволява да изолираме, идентифицираме и отглеждаме микроби, които досега никога не сме могли да отглеждаме и размножаване в лаборатории.“

„Знаем, че много хранителни вещества се свързват с почвата в неразтворими форми дори съвсем скоро след внасянето на торовете. Знаем също, че всяко отделно хранително вещество има организъм, обикновено бактерия, отговорна за освобождаването му, и знаем оптималния праг на тези бактерии за балансираната почва. В днешно време в агропрактиката няма добър начин за идентифициране и измерване на тези полезни организми. Нашата технология запълва тази празнина и позволява откриване, изолиране и определяне на микробните популации в пробите от околната среда, предоставяйки важна информация и данни за нейния микробен профил“, казва още Родригес.

Микробиологът уточнява, че техният тест не проверява количеството и съотношението хранителни  елементи. Той само оценява наличието и количеството макро- и микроелементи и предоставя на агронома достоверни данни. Ако нивото е под допустимия праг, предоставя препоръки.

Компанията същотака може да предложи нужните микроорганизми, ако това е необходимо. Тези микроорганизми могат да се прилагат в браздите при сеитба/засаждане или по време на предсеитбената обработка. Те могат също да бъдат част от обработката на семената или да се прилагат в сухи торове.

„Полезните микроби са абсолютно необходими за здравето на почвата и растенията чрез пренасяне на хранителните вещества в кореновата зона, казва Родригес. – Без здрава микробна популация в почвата здравето на растенията ще пострада.“

През изминалите години традиционната практика на торене и  обработка  постепенно лишаваше почвата от основното органично вещество, богато на хранителни вещества, и микробния баланс, необходими за оптималното здраве на растенията. Растенията могат да растат само ако съответстващите видове бактерии колонизират кореновата зона и активно преобразуват недостъпните хранителни вещества в достъпни за растенията форми.

„Използването на полезните микроби е основа на устойчивостта на почвата. Ние можем да върнем живота в почвата и да я възстановим, като едновременно намаляваме разходите за торове“, отбелязва експертът.

Родригес смята, че в селското стопанство е налице фундаментален преход към практиката на микроагрономията, която обединява микробиологията с агрономството, за да се разбере напълно сложността на микробното здраве на почвата.


Публикувана в Растениевъдство

Най-важните за компанията хора – земеделските производители, получиха ценна информация за иновациите в предстоящия сезон

Агр. Петър Кръстев

РИУ Правец

В началото на февруари в РИУ Правец Байер България Дивизия КропСайанс проведе традиционната си среща с най-важните за бизнеса на компанията хора, а именно земеделските производители. Събитието съчетаваше техническа информация, демонстрирана от изведените опити от екипа на Байер и пакетни предложения от атрактивни продукти на компанията при различните култури. При откриването на срещата Жечо Мурзов – търговски мениджър Байер България, подчерта, че за производителите са важни както качествените продукти, така и добрите цени.
За първи път на срещата с клиенти присъстваше и екипът на фирма Декалб – новата придобивка на Байер, която прави компанията световен лидер в агроиндустрията. „Наред с модерните решения за растителна защита вече ще ви предлагаме и най-добрите семена царевица и рапица“, информира гостите на фирмата г-н Мурзов. Той представи екипа на Байер за Централна Северна и Западна България – независимо от това, че регионът не е най-голям по площ, там се генерира най-съществената част от бизнеса на компанията. Регионалният мениджър за региона Милен Мильов изтъкна, че главната цел на неговия екип и на фирмата е да направят производството по-рентабилно и по-успешно през 2019 година. Земеделските производители очакват от специалистите на Байер винаги да бъдат на ниво и да защитават по най-добрия начин не само продуктите, които предлагат, но и да им дават ценни препоръки.

Габор Равицки – управител Байер България Дивизия КропСайанс, очерта най-важните моменти от глобалната стратегия на фирмата, която има заслужено реноме като носител на иновации.

Предизвикателствата, с които Байер се справя глобално

През 2050 година се очаква населението на планетата да достигне 10 милиарда. Освен храна, тези 2,5 милиарда души население повече ще очакват да има и повече енергия. Ще се увеличи нуждата от биокомпоненти, което ще увеличи и нуждата от повече вегетиращи култури. Голямо предизвикателство пред човечеството е да успее с по-малко земя да се изхранят повече хора. Байер се подготвя да се справи с две глобални предизвикателства:

. първо – да помогне за изхранването на нарастващото население;

. второ – да способства за здравето на това население чрез медикаментите на фирмата.

Байер със 120 хиляди числен състав изразходва около 6 млрд. годишно за иновации, за да превърне агросектора в печеливша индустрия, със запазени позиции и в бъдеще. Фирмата, като глобален лидер, е призвана да даде решения за всички тези предизвикателства. Нейните решения се фокусират върху устойчивото производство, осигуряването на печалби и предоставянето на здравословна храна на хората.

Достъп до иновации и инструменти за най-добри решения

Г-н Равицки изтъкна доверието, което имат земеделските производители към фирмата. „Вече 80% от населението счита, че с иновациите, които ще донесем, ще помогнем за решаване на предизвикателствата.” Променило се е отношението към пестицидите, дигитализацията в земеделието, генномодифицираните организми. Ето защо е много важно да бъде много добре обяснено на потребителите на храна какво е необходимо за бъдещето, за да се решат глобалните проблеми на човечеството, подчерта г-н Равицки.

Байер има решения за бъдещето

От една страна, това е изключително иновативната растителна защита, комбинирана със селекцията и генетиката, която компанията придоби от Декалб. От друга страна – използването на дигиталните инструменти помагат на земеделците да вземат най-правилните решения и да направят точна преценка кога и по какъв начин да се използват тези продукти прецизно.

„Ние ще използваме всяка възможност, за да ви информираме докъде сме стигнали като развитие и какво бихме могли да ви предложим. За нас е изключително важна комуникацията както помежду ни, за да сме наясно от какво точно имате нужда, така и с обществеността, за да можем да защитим нашите иновации и да ги използваме за в бъдеще“, завърши речта си пред земеделците на срещата в Правец Габор Равицки.

Публикувана в Растениевъдство

При спазване на правилата и особеностите на приложение,

бързо може да се коригира хранителен недостиг, както и да се повиши качеството на продукцията

Петър Кръстев, агроном

Нормалният растеж и пълноценното развитие на земеделските култури се осигуряват с консумираните от тях хранителни вещества. Те могат да постъпват в растенията не само чрез кореновата система, но и по пътя на усвояването им от надземните части на растенията – листа, стъбла, дръжки, генеративни органи. Едно от предназначението на листата е да осъществяват газовия обмен между растенията и околната среда, но те могат да служат и като орган за извънкореново хранене на растенията. Поглъщащата способност на листата на вода например първо е била проследена от френския физик Едмон Мариот през 1676 година. Процесът на адсорбция на разтворените минерални соли от листната повърхност е описан през 1877 година, а след това е потвърден научно през 1909 – 1912 г. от немския учен, агроном Лоренц Хилтнер. Подобен вид хранене е получило названието извънкореново или листно.

Листата поемат и превръщат абиотичния материал в клетъчен компонент
Потреблението на хранителни вещества представлява процес на постъпване на необходимите химични съединения от околната среда непосредствено в самото растение, включващ качествени изменения, свързани с преобразуване на абиотичен материал в клетъчен компонент, който е способен на по-нататъшни асимилационни процеси. Аналогично, по този начин повечето растения получават кислород и въглерод в молекулярна форма от атмосферния въздух, (където те се намират във вид на СО2), както и други хранителни вещества, в това число N, P, K, Ca, Mg и микроелементи, намиращи се в солевите разтвори в определена концентрация. Такъв вид хранене съществува паралелно с кореновото, при което хранителните вещества и водата, намиращи се в почвата, постъпват в растението чрез кореновата система.

Листното подхранване е само допълнително и не може да замени кореновото

Листното подхранване следва да се възприема като допълнително хранене, което позволява оперативно бързо да се реагира на недостига на един или друг елемент не само по визуални признаци, но и въз основа на анализ на растителна биомаса. В същото време корекцията в храненето чрез листата може да се направи в кратки срокове, позволяващи икономия на труд и консумативи. Получаването на необходимите минерални вещества чрез листно подхранване не може да замени кореновото хранене, тъй като обемът на поглъщаните от надземните части торове и техният качествен състав са доста малки. Чрез опити е установено, че културите, получаващи хранителни елементи само през листата, осезаемо изостават в развитието си, особено в образуване на генеративни органи (цветове). Несъмнено, достойнство на извънкореновото хранене е достъпната йонна форма на торовете, които лесно се усвояват от растенията и са много по-ефективни от веществата, постъпващи от почвата. Минералните вещества от тях се включват непосредствено в състава на протеините, ензимите, пигментните пластиди на културата и др., образувайки органоминерални съединения. В същото време листното подхранване може да се приложи едновременно с третирането на културата с пестициди, а също и заедно с азотните торове, изключвайки вариантите за комбиниране в разтвори с несъвместими компоненти.

Фактори за ефективност на листното хранене

Ефективността на минералните торове за листно подхранване зависи от три основни фактора: почвен, растителен и екологичен.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Органични семена са семената, получени от екологично чисти растения, т.е. тези, които се отглеждат без използване на химични торове, пестициди и стимулатори на растежа или други агрохимикали

Според нов доклад на "Grand View Research", световният пазар на биологични семена ще достигне 4,59 млрд. долара до 2022 г.
Популярността на биологичното земеделие и нарастващата екологична информираност на обществото доведоха до промяна в потребителските предпочитания в храните.

Анализатори прогнозират, че тези тенденции ще допринесат за развитието на пазара на биологични семена в близко бъдеще, особено в развиващите се пазари на Азиатско-тихоокеанския регион и Централна и Южна Америка.
Очаква се, че високата цена на органични семена и липсата на информираност на потребителите ще бъдат основните фактори за задържане растежа и развитието на индустрията. Липсата на висококачествени и сертифицирани биологични семена е друг важен момент, който се очаква да има отрицателно въздействие както на регионалния, така и на световния пазар през следващите седем години.
Технологичниите достижения, по-добро управление на стойността и широка дистрибуторска мрежа – на това експертите съветват да се обърне внимание от участниците в отрасъла за постигане на рентабилност през прогнозруемият период.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта