Кошмарът на всеки градинар – възвратните студове. Ниската температура вреди на всички насаждения в градината - зеленчуци, плодни дръвчета, ягодоплодни храсти.

Какво да правим в оранжерията при падане на температурите

Всичко, което е необходимо за това е метален варел (голяма кофа, резервоар и т.н.) и въглища. Изсипват се въглищата във варел и се поставят в оранжерията. За да се спазват всички правила за пожарна безопасност горещият метал не трябва да влиза в контакт с дърво, пластмаса или други горими материали. Температурата е достатъчно да е по-висока от външната, със 7-10. Докато огънят гори, можете да загреете камъни или кофи с вода, които в оранжерията ще действат като допълнителни отоплителни устройства.

Бутилки, дъждуване и димки
Много градинари разполагат в оранжериите между разтенията бутилки пълни с вода. През деня те се нагряват, а през нощта излъчват топлина - по този начин се регулират дневните температурни колебания.

Тази година на много места в страната от пролетните студове по време на цъфтежа много овощни дървета пострадаха. За разлика от зеленчуците, дърветата не могат да се покрият с пласмасови бутилки или с нетъкана материя за защита от студа. Използват се старите методи - около дървото или храстите се поставят димни купчини (един обект за производство на дим защитава 2-3 дървета).

По-простият начин е растенията се пръскат с вода. Водата има достатъчно голям топлинен капацитет. Ако повърхността на растенията е покрита с капчици, тогава тяхното критично охлаждане ще отнеме повече време.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Калцият е макроелемен, необходим през целия период на растеж на растенията при деленето на клетките и фотосинтезата. Обратно на калия той изпълнява дехидрираща функция при растенията, с което осигурява физическа здравина на тъканите и повишава устойчивостта им към болести. Освен това калцият регулира химичната среда на почвата от кисела към неутрална и неутрализира вредното действие на магнезиевите, водородните, амониевите,натриевите и железните катиони, когато те са в прекомерни количества в почвения разтвор.

Калцият е от елементите, които не се придвижват от по-старите органи към младите, в резултат на което се проявява дефицит в нарастващите органи – младите листа и растежните точки на стъблата и корените.В резултат на това се наблюдават различни болестни симптоми при различните растения. Най-често те се изразяват в хлорози и некрози по периферията на листата, деформация на листните дръжки, слаб растеж на растенията и на корените и др. При овощните култури се появява върхово гниене по плодовете, картофите не образуват клубени, а доматите развиват върхово гниене на плода.

При такива симптоми е налице недостатъчно количество усвояем калций в почвата, който би могъл да се предостави на растенията чрез листно подхранване. За тази цел се произвеждат течни разтвори на калциев окис, които са изключително ефикасни и безопасни за приложение по листен път.

Прилагат се за предотвратяване и лекуване на горчиви ядки по ябълка,напукване плода на череша, праскова, нектарина и слива, пригор по върховете на марулята и др. листни зеленчуци, върхово гниене по доматите, черна сърцевина по цветното зеле и целината, черни петна по морковите и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Йодът е един от многобройните микроелементи, които са доста разпространени в природата, но се срещат в много малки концентрации, поради това са сравнително редки вещества.

Въпреки малките количества в повечето почви йодът е напълно достатъчен за нормалното развитие на растенията. В последно време опитите са показали, че йодът е:
. Способен да увеличава съдържанието на витамин С в някои култури, в частност, при пипера.
.Оказва благотворно влияе на добива, тъй като стимулира растежа и развитието на културите.
. Положително влияе на размера, оцветяването, а също и на вкуса на плода.

Такова многостранно въздействие на йода върху растенията се обяснява преди всичко с това, че с негова помощв растенията се подобрява усвояемостта на азота. А азотът е един от главните елементи, от който се нуждаят растениятаза по-добро развитие.

Така че използването на йода, за подхранването на пипера е напълно научно обосновано. Нуждите за нормалното развитие на растенията от йод са съвсем малки, затова отделни разновидности на тор съдържащи елементане се произвеждат. Йодът се съдържа в оборския тор, в дървесната пепел и така чрез тях се използва за торене на растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Важно да се определи коя част от зеленчука съдържа по-голямо количество нитрати. В края на краищата, ще бъде ли възможно да ги отстраним преди употреба и така да намалимвредата?
Къде се натрупват нитратите?
   при краставици и тиквички - в кората;
   при домати – в бели ивици и дебела кожа;
   при картофите- под кожата и в сърцевината на клубена;
   при зеле - в горните листа и дръжката (кочана);
   при кореноплодни култури - в корите и плодовото стъбло;
   в листните зеленчуци - във нерватурата и дръжките на листата.
Какво количество нитрати натрупват различните растения?

Натрупват малко нитрати Натрупват средно количество Натрупват над средното ниво Натрупват се много нитрати
Грах, домати, сладки пиперки, чесън, картофи, лук, късни моркови Краставици, късно бяло зеле, зелен лук, тиква, тиквички,   праз, ранен морков, лук, киселец, магданоз Ранен цвят и бяло зеле, цвекло, алабаш, коренова целина, ревен, репички, ряпа, хрян Салата, савойско и пекинско зеле, къдраво зеле, копър, спанак, магданозени листа, целина
       

 Петър Кръстев

 

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Макар че способността на растенията да преодоляват зимните несгоди е заложена в гените на всяко дърво или храст, много зависи и от състоянието на растението в момента. Какво е здравното състояние на растението - нападение от болести и неприятели, водена ли е борба с тях навреме и успешно, достатъчно и навреме ли са постъпвали хранителни вещества, влагозапасеност и др. Добре гледаните растения през годините естествено проявяват максимална студоустойчивост.

Ако растението е отслабено в резултат на нападение от болести, прекалено много плод, лошо хранене или други усложнения, студоустойчивостта му значително се намалява.

Студоустойчивостта на растенията започва да пада (намалява) след месец януари. Това обикновено става постепенно и независимо от времето, като по-рязко се губи при всяко затопляне. Колкото затоплянето е по-силно и по-топло, толкова повече спада студоустойчивоста. Този процес е частично обратим и устойчивостта може да се усили отново, но само в случаите, когото затоплянето и захлаждането стават постепенно, а не рязко. Това е причината поради която една и съща ябълка може да издържи на студ до -25°С в началото на декември, но след това може да измръзне при -15°С в началото на март. А в края на април например, при разпукване на пъпките може да измръзне и при -6°С.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 10 Февруари 2019 15:46

Как действа студът при растенията

На практика, страдание на растенията причинява не толкова студа, колкото образуващите се в резултат на ниските температури ледени кристали в тъканите. Те повреждат клетките на растението. Тук значение има също така и процеса на размразяване.

Студоустойчивостта се влияе от скоростта на процесите

Ако растенията се охлаждат при условия, при които няма бързо образуване на лед (няма резки замръзвания), а след това затоплянето става много бавно те биха могли да издържат големи студове. В продължение на много години учените са успели при лабораторни условия да замразят успешно ягодоплодни храсти до -235°С. След това, при бавно размразяване, претърпелите такива замръзвания растения се възстановяват и развиват абсолютно нормално – цъфтят и плододават. Успехът се състои в това, че тези сортове дори не са били студоустойчиви.

Какво още включва студоустойчивостта

Студоустойчивостта представлява температури в градуси, които дадено растение е способно да издържи без загуби. Например в определена овощна градина, веднъж при температури до -25°С през зимата, ябълките растящи в нея не са пострадали от ниските температури. Това означава, че отглежданият сорт е със студоустойчивост -25°С.

Студоустойчивостта не е просто възможността на растението да издържа на ниски температури. В понятието студоустойчивост в случая се включват и други определения – растението понася още много неудобства, поднесени му от зимата. Това са например рязко спадане на температурите, рязко затопляне, разко преминаване от топло в студено и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Учени отАвстралийския национален университет (ANU) са превърнали цианобактериите (синьо-зелени водоросли) в машини за фиксиране на въглерода за растенията. Това ще помогне значително за повишаване на добивите от важни култури като пшеница, вигна, маниока и др.

По време на фотосинтеза растенията конвертират въглеродния диоксид, водата и слънчевата светлина в енергия. Но не винаги това е достатъчно ефективно, което се отразява негативно на добива.

За пръв път учените успешно са включили органелите (част от бактериите с определени функции) на цианобактериите в растения. За експеримента е използван тютюн, но разработеният начин може да бъде прилаган и на други растения. Внедряването на органелите на цианобактериите в културните растения може да доведе до ръст в добивите със 60%, надяват се учените от Австралийския национален университет.

Подобряване усвояването на въглерода от растенията е предадено от карбоксисомите на цианобактериите. Именно карбоксисомите отговарят за ефективната трансформация на въглеродния диоксид в богата енергия захари при цианобактериите. Тази работа е отнела на учените над пет години.

Цианобактериите могат да се смятат за прародители на съвременните растения, само че вместо хлоропласти имат органели за превръщане на слънчевата светлинаа и вода в енергия, в тях има карбоксисом, който ефективно фиксира въглерода.

При растенията за фиксиране на въглеродния диоксид от атмосферата отговаря ензима рибулозо-1,5-бифосфаткарбоксилаза/оксигеназа. Тя свързва въглеродния диоксид в началния етап на фотосинтезата, но работи бавно и лошо „различава“ въглерода от кислорода, което води до загуба на енергия.

За разлика от растенията, цианобактерията използва механизъм за концентрация на въглеродния диоксид, за да доставя големи обеми газ в карбоксисома, където е инкапсулирана рибулозо-1,5-бифосфаткарбоксилаза/оксигеназата. Това прави работата на ензима много по-ефективна — от скоростното превръщане на въглеродния диоксид захарите се увеличават, а реакцията с кислорода се минимизира. В резултат на това при цианобактериите захарта се генерира три пъти по-бързо, отколкото в растенията. Компютърните модели са показали, че и при растенията е възможно рязко увеличение на добивите при прилагане на такъв начин на фотосинтеза.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Изследователи от Университета Ла Троб (Австралия) са установили, че растенията са изключително чувствителни към всяко докосване, а многократното докосване може значително да забави техния растеж. Резултатите от изследванията, публикувани в списание The Plant Journal, могат да доведат до нов подход за оптимизация на растежа и производителността на растенията — от полското земеделие до интензивното градинарство.

Според директора по изследванията в Института по селско стопанство и продоволствие La Trobe при AgriBio, професор Джим Уилан, ръководещ изследването, дори малкото съприкосновение активира основна реакция на генетична защита, която, в случай на повторно докосване забавя растежа на растенията.

„Лекото докосване от човек, животно, насекомо или дори растения, докосващи се едно с друго от вятъра, предизвиква огромен генен отклик у растенията. В продължение на 30 минути след докосването се изменя 10% от генома на растенията. Това е свързано с огромни разходи на енергия, която се изразходва за растеж на растенията. Ако докосването се възобновява, то растежът на растенията намалява до 30%“, отбелязва проф. Уилан.

Съавторът му от La Trobe - доктор Ян Ванг казва, че въпреки, че ние още не знаем, защо растенията така силно реагират на съприкосновение, новите резултати от изследването са довели към по-дълбоко разбиране задействането на механизмите на генетична защита, откривайки нови подходи за намаляване чувствителността и оптимизация на растежа.

„Ние знаем, че когато на растението има насекомо в него се активират гени, които го подготвят за защита, за да не бъде изядено. Точно така е и когато растенията растат близо едно до друго - те се докосват, а ответната реакция на забавяне на растежа може да оптимизира достъпа до слънчева светлина. По този начин за оптимален растеж гъстотата на сеитба (засаждане) може да се съпоставя с разходите за ресурси“— заявява г-н Ванг.

По-дълбокото разбиране на генетичните механизми ще помогне да се създадат и размножат сортове растения, които ще бъдат по-малко чувствителни към докосвания, съхранявайки тяхната чувствителност към други фактори като студ и жега. Следващата стъпка в изследванията ще бъде проверка реакцията на допир при селскостопанските култури и по-нататъшното проучване на последствията в резултат на размножаването на растения, които ще са по-малко чувствителни към докосвания.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Ново изследване, публикувано в Nature Communications съобщава, че промени в сигналните функции на стероидите на растенията, известни като брасиностероиди, непосредствено в съдовите тъкани на растенията могат ефективно да повишат сухоустойчивостта им, без това да влияе на растежа.

Намаляване количеството на валежите и аномално високите температури в Северна и Източна Европа води до огромни загуби на зърно, картофи и други важни култури. От това става все по-очевидно, че за осигуряване на продоволствената безопасност са необходими продуктивни в условия на суша сортове растения. Това изследване е първото, в което е представена ​​успешна стратегия за повишаване съпротивляемостта към суша, не влияеща на растежа и развитието на растенията.

Международна група изследователи от Европа, САЩ и Япония начело с Ана Каньо-Делгадо от Центъра за изследвания в областта на генетиката, в селското стопанство (CRAG), в Барселона (Испания), съсредоточила вниманието си върху растителните стероиди, известни като брасиностероиди, които регулират развитието и растежа на растенията. Предишните опити за повишаване устойчивостта на растенията към суша с помощта на модификация на сигналите на брасиностероидите били по-малко успешни, което е водело до намаляване на растежа. В последните изследвания са проучвани мутациите на различните рецептори на брасиностероидите при растението Arabidopsis thaliana. Научните сътрудници открили, че свръхекспресия на BRL3, брасиностероиден рецептор в съдовите тъкани, води до повишена резистентност към дефицит на вода и това, което е най-важно, че за разлика от други мутантни форми, не нарушава развитието и не дава дефекти в растежа.

До този момент резултатите са демонстрирани само на експериментални растения, но екипът вече е фокусиран за прилагането на новата технология на важни култури, каквито са зърнените. Това изследване е част от увеличаващия се обем задачи, насочени към разработката на по-устойчиви култури, които ще могат по-добре да противостоят на потенциално катастрофалните последствия от климатичните промени.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

При изготвянето на план за сеитбооборот на градината трябва да се включват както големи, така и малки обекти. Важно е да се определи местоположението по отношение на осветеността, за да се оцени степента на осветеност на тези или други места в градината. Сгради, високи дървета и храсти могат да повлияят на осветеността на засадените култури.
По план лехите в градината се разделят на 4 зони и всяка година се "преместват" растенията от определена група в кръг. Т. е. мястото, където култури от първа група са се развивали през миналата година, през настоящата година трябва да бъдат засадени представители на втората група и т.н. По този начин растенията ще се връщат в първата леха на всеки 4 години.
Така изглеждат групите растения за четиригодишен сеитбооборот:
. 1 група - тиквички, зеле, краставици, тикви, патисон;
. група 2 - лук, репички, домати, билки, чесън;
. група 3 - ряпа, моркови, ряпа, цвекло, пащърнак, магданоз;

. група 4 - картофи.
На следващата година всички тези култури трябва да са на следващата леха в градината.
Някои градинари практикуват така наречения малък сеитбооборот на културите, когато в един сезон на едно място засаждат растения с къс вегетационен срок. При по студен климат, за малкият сеитбооборот се използват разсади или засаждане на всеки следващ вид зеленчук в междуредията.
На пръв поглед изглежда, че сеитбообръщението е много сложна процедура. Но с течение на времето лесно ще се научите да разбирате всичко, най-важно е да се започне. Грамотно сеитбообръщение, в което зеленчуците, цветята и билките в градината са добри съседи, позволява да се комбинират полза и красота.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта