Чрез метода CRISPR – редактиране на гени, стартира първият петгодишен проект за получаване на пшеница с ниско ниво на аминокиселината аспаргин

Европейската комисия провежда консултации със заинтересовани страни, които да дадат първоначална оценка на въздействието и пътната карта на политиката за бъдещото законодателство, отнасящо се за растенията, произведени по нови генетични методи. Отзиви и предложения за законодателната инициатива в ЕК ще бъдат приемани до 22 октомври 2021 г.
Ако документът бъде одобрен, ще се предприеме стъпка, която да позволи производството на селскостопански продукти, получени чрез целенасочена мутагенеза и цисгенеза. Целта е да се поддържа високо ниво на защита на здравето на хората, животните и околната среда, да се въведат иновации в агро-хранителната система и да се допринесе за постигане на целите на Европейското зелено споразумение и стратегията „От фермата до трапезата“.
За по-нататъшното развитие и усъвършенстване на инициативата ще се отчита и обратната връзка. Комисията ще обобщи получените становища в доклад, в който ще обясни защо някои предложения ще бъдат приети, а други отхвърлени. Получените отзиви ще бъдат публикувани на уебсайта на Европейската комисия и следователно трябва да отговарят на правилата за обратна връзка.
Междувременно миналата седмица стана известно, че Rothamsted Research в Хартфордшир, Англия, е получил разрешение да проведе серия полски тестове върху пшеница, чийто геном е редактиран. Експериментите в Хартфордшир ще отбележат първите полски опити на пшеница, третирана с CRISPR, както във Великобритания, така и в Европа.
Пшеницата е редактирана, за да се намали нивото на естествено срещащата се аминокиселина аспаргин, която се превръща в канцерогенен акриламид, когато хлябът се пече или препича. Крайната цел на проекта е да произвежда не-ГМО (генетично модифицирана) пшеница, с ултраниско ниво на аспаргин, обяснява ръководителят на проекта проф. Найджъл Халфорд.
„Акриламидът се превърна в много сериозен проблем за производителите на храни след откриването му в храните през 2002 г. Той причинява рак при гризачи и се счита за "вероятен канцероген при хората“, казва проф. Халфорд и допълва: – Ние вярваме, че нивото на аспаргин в пшеницата може да бъде значително намалено, без да се компрометира качеството на зърното. Това би било от полза за потребителите, като намали експозицията на акриламид в диетата им, както и за хранително-вкусовата промишленост, като я стимулира да спазва разпоредбите относно наличието на акриламид в нейните продукти.“
Проектът е планиран за пет години с финал през 2026 г.. Семената ще се сеят през септември-октомври всяка година и реколтата ще се прибира през следващата година.
Използвайки метода CRISPR, учените ще направят малки промени в желания ген – в този случай, за да го премахнат. Първоначално процесът включва генетична модификация за въвеждане на гени в растението, необходими за процеса CRISPR. След извършване на промените ГМ-частта може да бъде отстранена от растенията чрез конвенционални методи за размножаване в продължение на няколко поколения.
Не всички европейски страни обаче са готови да направят дори частични отстъпки по отношение на селскостопанска ГМО продукция. Така например миналата седмица Швейцарският национален съвет удължи мораториума върху отглеждането на генетично модифицирани растения в селското стопанство с още четири години – до 2025 г. Длъжностните лица дори не са разрешили да освободят от мораториума научни изследвания, свързани с т. нар. редактиране на генома (CRISPR) без включване на чужд генетичен материал. Мораториумът върху използването на генното инженерство е въведен в Швейцария от 2005 г. Генетично модифицирани животни и растения там могат да се отглеждат само за научни цели.
Agriland

Икономия на този начален момент от технологията – определяне на здравния статус и обеззаразяване на семената, в никакъв случай не трябва да се прави, категорична е проф. Йорданка Станчева

Агр. Петър Кръстев
В разгара на жътвата сме, но сериозните земеделци вече мислят за есенната сеитба. Най-напред трябва да решат откъде и какви семена ще вземат; обеззаразени ли ще са, или сами ще ги обеззаразяват; какъв обеззаразител ще използват, какви сортове ще изберат, т.е. всичко, свързано със семето. Отговорите на повечето от тези въпроси се съдържат във важната информация, която носи фитосанитарният анализ на семената. За съжаление, тази практика, задължителна в близкото минало, през последните години е силно подценявана по причини от различен характер.
Семеконтролът в държавните институции през последните години се ограничава в оценка на посевните качества на семената – кълняемост, кълняема енергия. В същото време фитопатологичен анализ, който е в основата за създаване на здрави посеви, не се извършва. Една от причините е липсата на капацитет за извършване на тази специфична научна дейност. Друга причина е недостигът на опит и агрономически знания в много от зърнопроизводителите, които не познават и не търсят тази услуга. Сериозността на проблема за здравето на растенията предполага, че след като държавата няма необходимия ресурс за тази дейност, тя трябва да намери начин да стимулира развитието на частни лаборатории и да създаде съответстваща нормативна база за тяхното лицензиране.
Сериозният дефицит на подобен род специализирани услуги провокира създаването на лабораторията за фитосанитарен анализ „А-Лаб“, която се е нагърбила с тази тежка и в голяма степен отговорна задача. По този повод разговаряхме с фитопатолога проф. д.с.н. ЙОРДАНКА СТАНЧЕВА. В помощ на земеделците ще посочим причините, които доведоха до по-висок инфекциозен фон от болести при полските култури, в т.ч. при основната култура – пшеницата, както и да аргументираме необходимостта от фитосанитарен анализ на посевния материал.
Има обективни причини за по-висок инфекциозен фон от болести
Проф. Станчева подчерта, че семенната патология е много важен дял от общата фитопатология. Тя е определяща, защото е в основата на производствения процес в растениевъдството. Предвид на това семенният материал и семепроизводните посеви трябва да бъдат обект на специална оценка. Друг е въпросът, че голяма част от семената за полските култури у нас се внасят от чужди фирми, но това в никакъв случай не изключва семеконтрола, смята изтъкнатият фитопатолог. В тази връзка проф. Станчева обясни причините за навлизането на някои нехарактерни за нашите условия патогени, които се развиват през последните години. Това са представителите на родовете септория, които по-рано не познавахме, защото семената са произведени при други климатични условия, където тези патогени са обичайни. За нашите условия, преди този интензиван внос, тези патогени не бяха характерни. Сортовете, които ние използвахме по-рано, имаха генетична устойчивост спрямо определени фитопатогени. Така че преди 10-12 години у нас навлезе цялата група ентомоспориуми, които са семенопреносими, както и всички останали фитопатогени, преносими със семена от типа на различните видове главни, смята професор Станчева.
Дори да има ниска степен на семенно натоварване, ако времето непосредствено след сеитбата е влажно и хладно, може да има много силна проява на патогените, защото репродуктивният им потенциал се разкрива дори и при наличие на малко количество инфекция в семената. Ето защо във всички случаи фитопатологичният анализ е много важен, подчерта проф. Станчева. Той дава информация за най-тежките условия – какво би станало, ако условията благоприятстват развитието на регистрираното инфекциозно натоварване.
Фитосанитарният анализ позволява да се вземат адекватни мерки
Резултатите от фитосанитарния анализ e ключът към създаване на здрави посеви, защото дават пълна информация за здравния статус на семената. В резултат от установеното по лабораторен път семенно натоварване с едни или други патогенни организми земеделските производители имат възможност да подберат най-подходящият фунгициден обеззаразител. Обеззаразителите са безусловно необходими, смята проф. Станчева, защото чрез тях се решават много тежки проблеми, които по-нататък през вегетацията не могат да се контролират. Върху семето с подходящия фунгицид тези проблеми могат да се ограничат и посевът да се подготви за най-лошите условия. Докато в следващата фаза – на полето, няма начин за по-голяма част от тях да бъдат ограничени или това би било много трудно, с цената на многократни третирания. Не бива да се забравя, че българските земеделци трябва да намалят използването на пестициди до 2030 година – с 30% на фунгицидите и 50% на хербицидите според Европейската директива за опазване на биологичното разнообразие. Как ще се постигне това, ако се пръска по три пъти и се отдалечаваме както от екологичните, така и от законовите норми. Това не бива да се допуска, дори ако е за сметка на намаляване на добива, за да се засили общата адаптивност на растенията. Възможности да се изпълнят европейските изисквания предоставят предварителният фитосанитарен анализ на семената и задължителното им предсеитбено третиране с подходящи според конкретния случай обеззаразители. По този начин земеделците ще са подготвени за неблагоприятно стечение на условията, ще са икономисали средства за пестициди и са гарантирали по-нататъшното безпроблемно отглеждане на посевите. Затова проф. Станчева съветва, че икономия на този начален момент от технологията – фитосанитарен анализ, на базата на който да се направи обеззаразяване на семената, в никакъв случай не трябва да се прави. Икономия може да се направи по всяко време по-нататък, но тук не е оправдано, категоричен е фитопатологът.
Още информация по важната и актуална за момента тема, както и интервю с управителя на лабораторията „А-Лаб“ – Александра Живкова, четете в следващия брой.

В периоди на засуха течните торове имат особено предимство пред гранулираните – при тяхното използване не възниква конкуренция с растенията за влагата, а хранителните вещества постъпват в почвата в достъпна за растенията форма

Наред с вътрешнопочвеното внасяне на течните торове, в това число и на течен азотен тор, те могат да се внасят и с пръскачка. Този начин се е доказал като ефективен отчасти поради това, че съвременните самоходни и прикачни пръскачки позволяват да се внася необходимото количество препарат/торове в течна форма при работа на достатъчно високи скорости и с голяма работна ширина, тоест с висока производителност.

НЕ БЪРЗАЙТЕ!

Но не бързайте да практикувате технологията на внасяне на течни торове с наличните в стопанството пръскачки без да уточните предварително някои важни моменти. Трябва да се има предвид, че не всяка полска пръскачка е подходяща за провеждането на тази операция. А тези, които са подходящи, изискват внимателна подготовка, а след това и спазване на препоръките за торене.

Преди всичко трябва да се уточни, какви елементи на пръскачката ще трябва да се заменят или да се закупят допълнително. Разбира се, днес на пазара има пръскачки, изначално пригодени за внасянето на течни торове, които не изискват никакви доработки. И въпреки това, консултация с дилъра никога няма да е излишна. И така, на какво трябва да се обърне внимание при подгоовката на пръскачката за внасянето на течни торове?

ДА РАЗГЛЕДАМЕ ПОМПИТЕ

Трябва да се започне от мембраните на буталните помпи. Специално за работа с течни торове са разработени мембрани, които са по-устойчиви на химически вещества. Те се използват като алтернатива на мембраните с по-добри механични свойства. Но днес на пръскачките все по-често изначално се поставят универсални мембрани, осигуряващи добра пропускателна способност от механична гледна точка и едновременно отличаващи се с необходимата устойчивост за внасянето на течен азотен тор.

Добро решение в работата може да бъде използването на тандемни помпи. Едната помпа работи изцяло за смесването на работния разтвор, а втората – за пръскането и часично за смесването, способствайки за хомогенизирането на работния разтвор. Хомогенността на разтвора, както е известно, определя качеството на работата. Това се отнася както за препаратите за растителна защита, така и за течните торове. В този случай не бива да се пести – пръскачката с две отделни помпи е оправдана инвестиция.

Наличието на специална опция позволява да се обедини мощността на двете помпи за реализиране на пръскането и да се използва при внасянето на високи норми на работния разтвор, което е актуално при внасянето на течните торове, особено при голяма работна ширина, например 36 м.

ИЗБОР НА ДЮЗИ

Дюзите са още един пункт от програмата за подготовка на пръскачката към внасянето на течни торове. Чисто теоретично могат да се използват инжекторни дюзи. В този случай, за да се осигури формирането на едри капки, ще се наложи пръскачката да работи с ниско налягане. Високото налягане, неправилният калибър на дюзите, работата на повишени скорости, формират дребни капки, което се отразява негативно върху добивите.

Оптимален вариант за внасянето на течни торове са многоструйните дюзи, а перфектен -с плосък екран на разпръскване. Той осигурява равномерност на внасянето на препарата с най-малък коефициант на вариативност. Но поставянето на такъв тип дюзи не гарантира качественото внасяне на течните торове. Тук ще се наложи да се спазват препоръките на компаниите производители.

ПОДДЪРЖАНЕ НА НАЛЯГАНЕТО

За работа с дюзи FD оптимално е налягане в диапазона от 1,5 до 4 бара. Ако се избере подходящ калибър на дюзата, но се излезе извън допустимите за нея предели на налягане, то благодарение на електрониката машината ще поддържа нормата на торене, ориентирайки се на показанията на разходомера. Капките в този случай ще станат много дребни, което може да доведе до изгаряния на растенията.

Опитните потребители ще забележат, че диапазонът 1-4 бара е съвсем тесен и да се работи в него е сложно. Още повече, че в реалността работата трябва да се свърши в ограничени времеви прозорци, а обработваемите площи нерядко превишават възможностите на техниката. При такива изходни условия за механизатора е трудно да устои на изкушението да увеличи работната скорост, а като резултат изгарянията на посевите са гарантирани. Възникването на този проблем може да се избегне, ако се използва системата на автоматичен избор на работните дюзи.

На машините на AMAZONE например се поставя системата Amaselect. Тя предполага наличието на корпуса не на една, а на четири дюзи, всяка от които или по двойки могат да се избират от пръскачката автоматично, според работното налягане в дадения момент. Такова решение позволява значително да се увеличи диапазонът на работните скорости, при който налягането ще остане в допустимите предели. Например, може да поставите две дюзи FD с различен размер, например червена и синя. Машината ще започне работа със синята, но при достигането на прага на налягането, зададен предварително, ще се случи автоматична смяна с червената дюза, самото налягане ще се върне в норма, и може да се продължи с увеличаването на скоростта до достигането на поредния предел на налягането. Ако скоростта продължи да се увеличава, авоматически ще се включат наведнъж две дюзи, а качеството на разпръскване на работния разтвор ще бъде както при работа с дюза от седми размер. При още по-голямо увеличаване на скоростта налягането ще остане приемливо, а капката – едра.

AmaSelect е от помощ и при променливото внасяне на течни торове по работни карти. Когато със смяната на нормата на внасянето в пръскачката се случва скок в налягането, автоматично се избира дюза с различен калибър или две дюзи едновременно, а работното налягане и размерът на капките при това остават оптимални.

ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ПРИПОКРИВАНЕТО

Внасяйки торовете с еднаква норма или диференцирано, не трябва да се забравя и за системата за автоматизация, позволяваща да се изключи повторното внасяне на препарата на вече обработените участъци. Секционният контрол вече е неразделна част от пръскачките. Съвременните машини са способни да отговорят на още по-стриктни изисквания по променливото торене – автоматично могат да се изключват не само секции, но и отделни дюзи. Това позволява да се пести препарат. Първите 5 % се спестяват при преминаването от ръчно управление към секционно, допълнителни 5 % - при преминаването от секционно към управление на всяка дюза. Колкото по-високи са нормите на внасяне, толкова по-важно е да се работи именно със система за изключване на дюзите.

ВЛАЧЕЩИ МАРКУЧИ

В късните фази от развитието на растенията, когато се внася голямо количество течни торове и течен азот в чист вид, се използват влачещи маркучи. Те позволяват внасянето да се прави под корен и така да се избегне изгарянето на листата. При това могат да се използват обикновени маркучи с тежести на края или специални. Разликата е само в разстоянието помежду им на крилата – 25 см при обикновените и 50 см при специалните.

За работа на окопни култури има възможност да се използват специални гъвкави захранващи маркучи, позволяващи да се разположат основните дюзи през всяко необходимо разстояние, а не само през 25 и 50 см. При планирането на внасянето на течните торове с помощта на влачещи маркучи, не трябва да се забравя, че техните възможности също не са безгранични. Всеки маркуч има дозираща шайба, позволяваща да се работи в определен диапазон на нормата на внасяне, съответно - скорост при зададена норма.

КОМПЕНСИРАНЕ ПРИ ЗАВИВАНЕ

Работата с високи норми на внасяне при големи работни ширини ще бъде по-ефективна с използването на системи за компенсиране или изравняване на нормата на внасяне по щангата при завиване. Без такава система, поради разликата на ъгловата скорост, на вътрешния радиус става внасяне на твърде висока норма, в пъти превишаваща зададената, а на външния се внася по-малка. Колкото е по-висока нормата на внасяне, толкова по-важно става използването на система за компенсиране на внасянето при завиване.

Торенето на културата трябва да е съобразено с ролята на отделните елементи

Агр. Петър Кръстев
Продуктивността на рапицата се определя от биологичните особености на избрания сорт, от прилаганата агротехника, гарнираността на посевите и др. фактори, които зависят от компетентността и възможностите на земеделския производител. Тя е силно зависима и от влагоосигуреността и температурния режим, които принадлежат към абиотичните фактори, на които човек трудно може да повлияе, дори практически е невъзможно. В случай че абиотичните фактори са благоприятни, необходимо условие за получаване на висок добив е оптималното осигуряване на растенията с хранителни елементи – комплекс от макро- и микроелементи. Те трябва да бъдат внимателно подбрани още през есента, защото от това зависи в какво състояние рапицата ще влезе в зимата. От оптималното хранене зависи и пролетното възобновяване вегетацията на културата, и в крайна сметка – добивът.
От семейството на зелевите култури рапицата е най-чувствителната култура към условията на отглеждане и хранене. Добре планираното използване на торове може да увеличи добива с до 70%. Особено внимание трябва да се отдели на зимната рапица, която се характеризира с по-висока добивност в сравнение с пролетните форми и е по-ценна в агротехнически аспект. При достатъчно снежна покривка зимните сортове рапица могат да издържат студ до -30°С, а без сняг до -15- 18°С. Въпреки това, ако посевите не са стигнали до подходящата фаза – розетка, и влязат в зимата неподготвени, те могат за загинат в резултат на измръзване, изтегляне и изсъхване, ако през зимата не вали сняг. Затова в предзимния период достатъчното запасяване с хранителни елементи е изключително важно.
Азот
Рапицата е култура, която през вегетацията си формира значително количество вегетативна маса. Това предопределя и високата й потребност от азот. При недостатъчното осигуряване на този елемент в ранни стадии на развитие и растеж, растенията забавят формирането на листна повърхност, което води до намаляване фотосинтетичната активност. Това е основна причина за слабо развитие на растенията през есента и в ранна пролет. В същото време прекаленото увличане по азотните торове също е вредно, защото завишаването им намалява съдържанието на масло в семената и неговото качество. Азотното хранене трябва да бъде оптимално и да не превишава общо 4,7 – 6,5 кг акт. в-во на декар. Половината от тази норма е добре да се даде есента със сеитбата, а останалото количество като пролетно подхранване предшестващо възобновяването на вегетацията.
Фосфор
Що се отнася до фосфора, неговата основна роля при рапицата се изразява във формиране на мощна и добре разклонена коренова система. Това е особено важно за години, когато няма равномерно влагообезпечаване, за да могат растенията да усвояват влага както от повърхностните, така и от по-дълбоките слоеве на почвата. При условия на достатъчна осигуреност, фосфорът повишава устойчивостта на растенията към полягане и болести, стимулира процесите на формиране на семена с повишено съдържание в тях на масло и протеин. В по-късна фаза, достатъчното количество усвоен K2O способства за обилния цъфтеж на рапичните растенията и подобрява нектароотделянето, резултатът от което е формирането на голямо количество семена. Потребността от фосфор на рапицата е 2,2 – 4,0 кг акт. в-во на декар.
Калий
Безспорно, за натрупването на въглехидрати в рапичните растения в есенния период е необходим калий, тъй като той благоприятства протичането на процесите на синтез и акумулиране на въглехидрати, има голямо значение за повишаване устойчивостта на растенията към ниски температури в зимния период. При достатъчно натрупване на въглехидрати осмотичното налягане в клетките на кореновата система се повишава. Това подобрява усвояването на вода и хранителни елементи. Потребността от калий на рапицата средно е 50 – 80 кг акт. в-во/т продукция.
Докато потребността на рапицата от макроелементите е ясна, то с микроелементите нещата са по-сложни, тъй като те трябва правилно да се приоритизират и да се знае точно кога, какво и колко да се даде.
Основните функции на микроелементите, внесени есента, са повишаване устойчивостта на растенията към биотични и абиотични стресове. Не на последно място изпълнението на тази задача е отредено и на сярата, която влиза в състава на аминокиселините, мастните киселини и витамините, а най-важното – способства изработването на имунитета на растенията към гъбни заболявания.
Сяра
Този елемент участва в ензимните реакции, които влияят положително не само на растежа и развитието, но и на добива и качеството на реколтата. Основната роля на сярата е да помага на растенията да усвояват азота, внесен с основната обработка и активно участващ във формирането на хлорофила. Рапичните растения имат нужда от този елемент два пъти повече, отколкото зърнените култури. За получаване на 1 т продукция са достатъчни 5 – 30 кг акт. в-во. При недостига на сяра се затормозява синтезъ т на протеини, забавя се растежът на растенията, образуват се малко количество семена и тяхното качество е ниско, вследствие намаленото съдържание на масло в тях.
Магнезий
Той има специално място в системата на хранене на рапицата, тъй като работи в тандем с калия, като повишава съдържанието на суров протеин в семената. За получаване на 1 т продукция са необходими 7 – 12 кг акт. в-во. Неговият недостиг обикновено се наблюдава на почви с pH >6,0.
Бор
В сравнение с другите зимни култури, рапицата има много голяма потребност от бор. При неговия недостиг се нарушават обменът на веществата в нуклеиновите киселини (ДНК, РНК), въглехидратният обмен, деленето и формирането на клетъчните мембрани, функционирането на клетъчните мембрани и регулирането на водния режим. Като следствие, растенията късно формират фаза розетка, младите листа придобиват светла окраска и се завиват. За достатъчно осигуряване на растенията, за по-нататъшното им развитие и оплождане на цветовете и получаване на 1 т продукция са достатъчни 45 г акт. в-во. При достатъчна осигуреност с бор се увеличава количеството шушулки на растенията и количеството на семената в тях, което води до повишаване на добива и неговото качество.
Молибден
Един от основните показатели за добива на рапицата е масата на хиляда зърна и количеството шушулки на растения, определяща роля във формирането на които играе молибденът. Този елемент не само подобрява азотното хранене, но повишава устойчивостта на растенията към студ, което е много важно за зимните култури. Въвеждането на молибдена в системата на хранене на растенията позволява увеличаване на суровия протеин с 10 – 15%, което значително подобрява конкурентоспособността на продукцията за продажба на пазара. Потребността за 1 т продукция е 0,7 г акт. в-во.
Манган
Един от ключовите елементи, влияещи за натрупването и транспорта на захари от листата към корените на растенията е манганът. Той участва активно в азотния и фосфорния обмен, в синтеза на АТФ. Особено важно е достатъчното количество от този елемент в есенния период, тъй като колкото повече са захарите, толкова по-малка е вероятността от измръзване на посевите и по-голяма вероятността от тяхното успешно презимуване. Потребността на културата от манган за 1 т продукция е 90 г акт. в-во. Дефицитът на този елемент лесно се диагностицира визуално – характерна е жилковата хлороза, като старите листа придобиват жълт цвят, а при някои сортове – червен.
Комбинации
Днес има предлагане на голям асортимент торове с различни комбинации от хранителни елементи. Съответно, има и различно влияние върху добива на рапицата от тяхното внасяне, както и върху неговото качество. При избора на микроторове за листно третиране на посевите следва да се обърне внимание на формулацията. Най-добре е елементите да са в хелатна форма, както и продуктът да има ефект на прилипател-транспортьор за безпрепятствено проникване компонентите на торовете в растението. Химичният състав на композицията микроторове трябва да се основава не само на физиологичните потребности на растенията на определен етап от тяхното развитие, но и на адитивното и синергичното взаимодействие на компонентите в растението. Важно условие е и високата наситеност с микроелементи, което ще осигури икономическа обоснованост от тяхното използване.

Условията за отглеждане на културите по света са различни и многообразни, но вредителите представляват еднаква заплаха за растителните ресурси във всички страни и региони

Агр. Петър Кръстев
Растенията произвеждат кислород, който ние дишаме, на тях дължим 80 процента от храната, която консумираме. Казано просто, здравето на растенията има жизнено важно значение за здравето на човека. ФАО обаче изчислява, че до 40 процента от добивите на продоволствените култури се губят годишно поради вредители и болести по растенията. Ето защо е толкова важна работата за здравето на растенията, провеждана в рамките на Международната конвенция за защита на растенията (IPPC). В началото на януари т. г. експерти в областта на селското стопанство от страните в Европа и Централна Азия и националните им координатори към Конвенцията се събраха в Кишинев, столицата на Република Молдова, за участие в семинар на IPPC. Там участниците подготвиха регионални разпоредби относно международните стандарти за здравето на растенията, основани на познанията за фитосанитарните наредби за предотвратяване проникването и разпространението на инвазивни вредители по растенията, и на база най-добрите практики в областта за здравето на растенията.
Следващият семинар ще се проведе от 2 до 5 септември т. г. в Секретариата на IPPC в сътрудничество с ФАО и Европейската и Средиземноморската организации по карантина и защита на растенията. Мероприятието в Кишинев е поредното след 7-те регионални семинара на IPPC на тема „Здравето на растенията и развитие на потенциала, организирани през 2019 година по целия свят.
„Тези мероприятия са насочени към повишаване осведомлеността за важността от развитие потенциала на сътрудниците, учрежденията и системата на национално ниво за подобряване здравето на растенията“, каза секретарят на IPPC Цзинюан Ся. Той подчерта, че оценката на фитосанитарния потенциал играе важна роля в укрепване на националните фитосанитарни възможности.
„Регионът на Европа и Централна Азия е обширен и крайно многообразен, но вредителите представляват еднаква заплаха за растителните ресурси във всички страни и региони, отбеляза специалистът на ФАО в областта на селското стопанство в Европа и Централна Азия Пьотр Влодарчик. ‒Подобни семинари са изключително важни, защото без международно сътрудничество и осигуряване на съгласуваност в мерките по опазване здравето на растенията е невъзможно да се намали рискът, който вредителите създават чрез придвижването си между страните по естествен начин или в резултат от дейността на човека.“
„Съобществото по фитосанитарни въпроси се сблъсква с все по-сериозни трудности, започващи със стабилния растеж на търговията и завършващи с промените в климата, каза Франциско Хавиер Трухильо Ариага, председател на Комисията по фитосанитарни мерки, която е ръководен орган на IPPC. ‒ Очаквам, че Международната година за защита здравето на растенията ще позволи да се поставят въпросите за здравето на растенията и растителната защита на преден план в политическата програма и да се повиши обществената осведоменост за тяхното значение за постигане на целите за устойчиво развитие.“
Международната конвенция по карантина и защита на растенията е международно споразумение, прието през 1952 година, с цел да се защитят растителните ресурси в света чрез предотвратяване вмешателството и разпространението на вредни организми. Секретариатът на IPPC се намира във ФАО.

Новият метод за ваксинация на растенията е базиран на процеси за молекулярна защита в самите растения, които се задействат при наличие на вирусни инфекции

Учените са разработили ваксина срещу вируси, която дава възможност за бързо идентифициране и производство на точно определени вещества, които се борят с различни патогени. В експеримента участват университета Мартин Лутър, Хале- Витенберг (MLU), Института по биохимия на растенията в Лайбниц (IPB) и Националния съвет за научни изследвания в Италия (CNR).

По време на вирусна инфекция, клетките на растенията служат като удобен хотел за намножаване и спокоен живот на вируса, което в резултат води до създаването на молекули вирусна рибонуклеинова киселина или т.нар. РНК. Растенията могат да открият и „отрежат“ тези молекули посредством продуцирането на специални ензимни „ножици“. В този процес се произвеждат малки интерфериращи молекули РНК (интерференция е система в живите клетки, която контролира кои гени са активни и до каква степен най-общо казано). Те се разпространяват в организма на растението и могат да провокират втори етап на защита. Интерфериращите молекули РНК се прикрепят към протеинови комплекси и ги водят към вирусната РНК. В последствие последните могат да бъдат „разглобени“ до безобидни съединения.

„В този процес заразеното растение се опитва да се защити от вируса, както в мястото на инфекция, така и в цялата си структура. Проблемът е, че процесът не е особено ефективен. Когато се появи вирусна инфекция се произвеждат много и различни интерфериращи молекули РНК, но малко от тях имат защитен ефект. Повечето просто насищат протеиновите комплекси и ги правят неактивни.“ споделя проф. Свен-Ерик Беренс от Института по биохимия и биотехнология на МЛУ.

Екипът на проф. Беренс е открил начин да идентифицира малкото ефективни антивирусни молекули и да ги използва като растителни ваксини. Те са разработили методика за подбор, основана на клетъчни екстракти от растенията, което им спестило време и полагането на сложни усилия за намножаване.

За да се класифицират като потенциална ваксина, антивирусните молекули трябва да отговарят на две ключови изисквания: Да се свързват с протеиновите комплекси лесно и бързо, както и да ги отвеждат до мястото на инфекцията, където вирусната РНК да бъде разрушена.

Екипът вече е доказал ефективността на новия метод. Те са провели опити върху две групи тютюневи растения (N. benthamianа), които били заразени с вирус, засягащ и доматите. Едната група от тестовите растения била ваксинирана с защитни РНК молекули, които учените открили, докато другата служела за контрола. След 6 седмици 90% от ваксинираните растения вече нямали симптоми на заболяване, а тези в контролната група загинали от инфекцията на вируса.

Вирусите заемат второ място (след гъбните патогени) що се отнася до икономическа ефективност при растенията. Регистрирани са над 600 растителни вируса и голям брой техни щамове. За разлика от човешките или животинските вируси, растителните могат да проникнат в организма само посредством рани. Голяма роля в разпространението им играят насекомите, които се считат за вектори, преносители. Инфектираните растения може да не покажат симптоми дълго време, но предават заболяването в поколението си. Най-често това става при размножаване по вегетативен път, работа с непочистени инструменти, чрез полени, дори допир. Много често симптомите на вирусна инфекция са маскирани, проявяват се само в определени части или засягат целите растения. Вирусите са отговорни за появяването на мозайки, хлорози, некрози, изменения в растежа и т.н.

Лечението на вирусните инфекции при растенията става само чрез превенция, тоест няма лечение, а само предпазни мерки. Обикновено заразените растения се унищожават. Точно затова антивирусната ваксина би била много полезна за всички ангажирани с растениевъдство, овощарство, лозарство, цветарство и т.н.

Валежите не могат да осигурят необходимата за дръвчетата влага в почвата, затова се налага поливане. Почти всички овощни са влаголюбиви и силно реагират на напояването.

Ябълката, дюлята, крушата върху дюлева подложка се нуждаят от повече поливки в сравнение със сливата, кайсията и прасковата.

Овошките се нуждаят от по-малко вода в началото на вегетацията - тогава леторастите и листата са още недоразвити, а и запаса от зимна влага все още е налице. Но във фаза на цъфтеж от водата до голяма степен зависи качеството и количеството на плодовете им.

Овошките пият най-много вода от края на цъфтежа до узряването на плодовете, затова при засушаване в този период трябва да се поливат .

Напояването на млади дръвчета се спира в края на август, иначе се причинява късен вегетативен растеж на леторастите и те са застрашени от измръзване.

Дърветата, присадени върху вегетативни подложкиискат по-често поливане от тези върху семенни подложки, защото корените им са по-плитко разположени.

За дръвчета на възраст от 1 до 5 години са достатъчни 4-5 поливки в активния сезон, а по-възрасатните искат 5-6 пъти вода.

Петър Кръстев

При по-високи дози торене с азот се образуват повече летливи вещества, но плодовете узряват по-бавно, поради което положителен ефект не се получава.

Калият действа много добре на вкусовите качества и аромата на плодовете, фосфора също засилва образуването на летливи вещества. Недостига на манган пък ги прави слабо ароматни.

Не мислете, че колкото повече тор внесете, толкова по- голям добив ще получите. Излишекът от минерални вещества понижава вкусовите качества на плодовете и трайноста им. На растенията трябва да се подаде такова количество елементи, колкото се изразходва за добивите, като се смятат само плодовете, тъй като листата отново връщат елементите чрез листопада в почвата.

Азотното торене е добре да се прави при трайните насаждения в момента на естественото опадване на завързите.

Безразборното внасяне на торове не само не помага, а даже напротив, вреди на растенията.

Петър Кръстев

Нитратите влизат в растението от почвата, наторена с азотни торове. Колкото по-малко са нитратите в почвата, толкова по-малка е вероятността да се “предозират” културите с нитрати. Освен това трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качествения състав на торовете.

Нитратите се съдържат в амониевата селитра, така че не се препоръчват тя да се внася на зеленчуци, склонни към натрупване на нитрати - това са различни видове салати, подправки като магданоз, копър, босилек, мащерка, мента, зеле и др.   При тях за предпочитане са амониев сулфат, карбамид, амониев фосфат, амонячна вода. Припомняме ви, че азотните торове се внасят непосредствено преди сеитба/засаждане, не по-рано.

Но, трябва да се знае, че само селитрата е причина за натрупването на нитрати в зеленчуците. Ако азотните торове или карбамид не се абсорбират от растенията непосредствено след внасянето в тяхната първична форма, микроорганизмите ги преработват в нитрати след сравнително кратък период. Това се отнася и за азота, доставян от органичните торове (оборски тор, птичи тор, билкови екстракти).

Често задаван въпрос е: колко азотни торове трябва да се прилагат, за да не се натрупват в растенията нитрати? Това вмного зависи от почвата. Например, ако редовно са внасяни торове, а не са отглеждани култури, микроорганизмите превръщат целия азот в нитратна форма.

Можете обаче да се ориентирате по следните препоръки:

- при растения, склонни към интензивно натрупване на нитрати се внасят максимум 5 г азот в активно вещество на квадратен метър в леха;

- при растения, които са по-малко склонни към натрупване на нитрати - 8–10 г в активно вещество на квадрат в леха, но не и в нитратна форма.

Петър Кръстев

Кошмарът на всеки градинар – възвратните студове. Ниската температура вреди на всички насаждения в градината - зеленчуци, плодни дръвчета, ягодоплодни храсти.

Какво да правим в оранжерията при падане на температурите

Всичко, което е необходимо за това е метален варел (голяма кофа, резервоар и т.н.) и въглища. Изсипват се въглищата във варел и се поставят в оранжерията. За да се спазват всички правила за пожарна безопасност горещият метал не трябва да влиза в контакт с дърво, пластмаса или други горими материали. Температурата е достатъчно да е по-висока от външната, със 7-10. Докато огънят гори, можете да загреете камъни или кофи с вода, които в оранжерията ще действат като допълнителни отоплителни устройства.

Бутилки, дъждуване и димки
Много градинари разполагат в оранжериите между разтенията бутилки пълни с вода. През деня те се нагряват, а през нощта излъчват топлина - по този начин се регулират дневните температурни колебания.

Тази година на много места в страната от пролетните студове по време на цъфтежа много овощни дървета пострадаха. За разлика от зеленчуците, дърветата не могат да се покрият с пласмасови бутилки или с нетъкана материя за защита от студа. Използват се старите методи - около дървото или храстите се поставят димни купчини (един обект за производство на дим защитава 2-3 дървета).

По-простият начин е растенията се пръскат с вода. Водата има достатъчно голям топлинен капацитет. Ако повърхността на растенията е покрита с капчици, тогава тяхното критично охлаждане ще отнеме повече време.

Петър Кръстев