Времето доказа, че вносните сортове не трябва да заемат 95% от сортовата структура на културата у нас

Агр. Петър Кръстев

През последните години къде гласно, къде не течеше един дебат, който зърнопроизводителите силно подценяваха. Дали трябва да се отива до такова крайно решение – 100% от площите в дадено стопанство да са засети с чужди сортове, най-често западноевропейска селекция. Да, добивите са важни, но драстичното падане на качеството на зърното е очевиден факт. И ето че дойде моментът на истината! Условията тази година доказаха безспорните качества на българските сортове пшеница, които, освен че са с много по-добри хлебопекарни качества от вносните, са и изключително пластични и адаптивни към условията в нашата страна.
Чуждите сортове са доста „поразглезени“, за да дадат високите добиви, които производителите гонят. Да, те се нуждаят от много повече грижи и са свикнали да получават всичко „сдъвкано“ – повече торове с повече пъти внасяния през вегетацията, повече пестицидни пръскания, растежни регулатори и биостимулатори. И още едно много важно условие – благоприятно агрометеорологично време! А когато то отсъства, резултатите са катастрофални. И към днешна дата всеки може да види тези резултати – апокалиптични картини с посеви, от които стопаните очакваха много!

За да се развият нормално, тези вносни сортове пшеница изискват добра почвена и висока атмосферна влажност. Те развиват много по-слаба коренова система от нашите и затова торенето при тях трябва да е много повече както като количество, така и по няколко пъти на малки порции. Стъблото, което развиват, е ниско и при презентирането им се дава като положителна характеристика срещу полягане, но в същото време малкият му размер не е в състояние при неблагоприятни условия да изхрани основния клас, камо ли и многобройните братя. Това е причината прекалено гъстите посеви от прекомерно братене през февруари в момента да са изключително редки и дори плешиви с единично стърчащи недостатъчно озърнени класчета (виж снимките).

Българските сортове пшеница са с мощна коренова система, с по-високо, но и по-мощно стъбло, умерен брой братя за нашите климатични ширини, голям и добре озърнен клас и не на последно място – с високо качество на зърното. Брашното от тях не се нуждае от безбройните подобрители, които се влагат в това от чуждите сортове, за да може да се произведе що-годе качествена продукция. Като всичко това, разбира се, е химия и не е безвредно за здравето на човека.

Причините за това залитане по чуждите сортове пшеница са много и от различен характер. Но всички те водят до една – икономическата. Държавата така и не направи нищо, за да стимулира производството на родно зърно, като не диференцира цените за качеството на зърното. Цените и на висококачественото, и на тъй нареченото фуражно, са почти еднакви. Затова стимулът дали да произведеш по-малко, но по-качествено, или повече, макар и некачествено, липсва – щом зърното е на една цена, изборът е логичен. Министър Танева се застъпи за производителите на плодове и зеленчуци и вкара българската продукция в големите вериги магазини, но за българската селекция на основната за страната култура никой не се застъпи. Не е ли време и за това?!

Друга причина е слабата дейност на институтите. И там, разбира се, държавата има вина, що се касае за финансирането. Затова в тези звена не останаха хора с достатъчна квалификация и мотивация за сериозна работа. Но вина имат и на работещите в тези научни учреждения. Научни работници с години не са създали нищо, което да има достатъчна стопанска стойност, за да впечатли производителите. Голяма част от тези служители са скрити сътрудници на частни фирми и с лека ръка пилеят събиран с години генетичен материал.

Дали е време за отрезвяване и нещата да си дойдат на мястото, или вече е прекалено късно!? След слънчогледа и царевицата, и българската селекция на пшеница ли ще остане в историята? А тя беше и е високостойностна и създадена специално за нашите условия!

IMG 8496

Така изглеждаха посевите със западноевропейска селекция в началото на февруари, 2020 г. в община Каварна. Силно сгъстените посеви от прекомерното братене, по-късно бяха обилно наторени с големи дози азот, което логично още повече влоши състоянието им

 

IMG 3224

Същите посеви в края на май, 2020 г. От прекалено гъсти те сега са изключително редки и плешиви. Всички братя вече са отпаднали, централното стъбло е дало клас, който е силно редуциран и частично озърнен. Въпреки това, изсъхналата листна маса няма да може да изхрани дори и останалия минимален брой зърна, а добивът едва ли ще стигне и 200 кг/дка

IMG 3217

Апокалиптична е картината в пшеничните посеви с чужди сортове почти навсякъде в Североизточна България, като най-трагично е положението в крайморските общини Шабла и Каварна

 

K br

Гледката на два съседни посева в една и съща нива от 30 май, 2020 г. в община Каварна красноречиво показва, каква е устойчивостта към неблагоприятни климатични условия – вляво емблематичният български сорт Енола, който е в много добро състояние с напълно запазени зелени листа в края на май, 2020 г. Вдясно до него е сорт западноевропейска селекция, в който е вложена много по-голяма инвестиция (торене и пръскане), но въпреки това листата му са прегорели и некротирали

Публикувана в Растениевъдство

Липсата на зимна влага не е основната причина за състоянието на културата тази година. Допуснати са редица съществени грешки в агротехниката при отглеждането й у нас

Проф. Иван Панайотов,дссн

Опитна станция по земеделие-Дунав,

с. Алеково, общ. Свищов

Ето вече втора година българските сортове пшеница показват превъзходството си над западноевропейската, но нали нашият човек обича чуждото. А от Министерството на земеделието съобщиха, че сушата нямало да се отрази на пшеничения баланс… Ще се отрази, ще се отрази! Обиколката, която направих през Централна Северна България до Ген. Тошево и ДЗИ, и наблюденията върху посевите от пшеница показват грешките при отглеждането на тази култура.

Първата грешка е в сортовете - над 90 % от площите са засети със западноевропейски сортове за получаване на добиви над 1 тон от декар. Но какво зърно се получава от тези сортове, за фураж. Пшеницата не е фуражна култура, с какви химикали се получава хляб от това зърно, това отчита ли го тази Комисия по контрол на храните? Котките и кучетата не го ядат, какво показва това. Г-жо министър на земеделието, направете така, че за качественото зърно да има по-висока цена, не по-малко от 25-30 % над стандартната цена. Тук няма да изтъквам качествата на българските сортове, те са доказани, а и от тях се получават високи добиви, не по-ниски от западните.

Втората грешка – свръхнормално торене с азотни торове, предполагам, че над 20 кг/дка чист азот, което е пагубна доза за нашите почви и условия. Нашата агротехническа наука определя точно дозите за азота – от 8 до 12 кг/дка а.в. азот. Българските сортове са много по- икономични по отношение на торовете, а също така притежават генетическа устойчивост срещу основните болести. Това са ефективни сортове – с по-малко разходи се получава качествена продукция. Не се ли знае, че от българските сортове се получават добиви от порядъка на 850-950 кг/дка, знае се, но нали не са чужди. Гледам опита при Стефан Пенев в гр. Лозница, някои от чуждите сортове не могат да изкласят, а от някои полета в Добруджа едва ли ще получат и 100 кг от декар. А в същото време и в съседни площи българските сортове се развиват съвсем нормално.

Трета грешка –– въпреки сушата  е извършено пръскане с различни видове агрохимикали. Запомнете,  уважаеми зърнопроизводители,  те могат да се усвоят и да окажат положителното си въздействие само от  свежо, растящо растение, с нормален тургор на листата, в противен случай ефектът от  тях  е напълно отрицателен.

Четвърта грешка – забелязвам прекалено гъсти посеви, което означава висока посевна норма, с 600-700 семена на кв.м. Някои посеви бяха прекалено плътни през ранната есен, което означава ранна сеитба. Опитите, извеждани повече от 120 години, показват оптимален срок на сеитба 1-20 октомври и посевна норма 500 жизнени семена на кв. м.

И петата причина – естественото засушаване. Е , имало е суша и преди нас и ще има и след нас. Добре помня сушите през 1983 и 1985 години, тогава добивът варираше от 480 до 750 кг/дка, напълно приемливо за трудните условия. А през 1948 г. пшеницата е била скубана, същото е било и през 1924 година.

Изводът е ясен – да се върнем към българската пшеница и качественото зърно, изкупувано на цени, които да съответстват на положените разходи и изискването на народа за качествен хляб. Трябва да се вземат под внимание и средствата, които ще останат в страната, над 1 милиард лева годишно за семена от различните култури. Като пример – 3 лева за килограм семена от пшеница западна селекция при 1 лев за българските сортове, при по-добра ефективност, да не говорим за качество. Има над какво да се замислим.

Ето, това исках да ви кажа. А българските сортове всеки знае къде да ги намери.

Публикувана в Растениевъдство

Коментар на известния български селекционер проф. д-р Иван Панайотов за актуалното състояние на културата и възможностите при зимните условия

Сеитбата на пшеницата в страната за реколта 2020 г. беше извършена в суха почва, която е резултат от дълготрайната суша през периода от юли до средата на ноември. До 15 – 20 ноември паднаха кратки и слаби валежи в различни райони, които предизвикаха частично и неравномерно поникване. Като най-развити се очертаваха посевите в Добруджа и част от Централна Северна България, а без поникване са посевите в Северозападна България. Падналите валежи след средата на ноември, съчетани с растежни температури, предизвикаха почти нормално развитие на всички посеви. До края на месеца посевите в Добруджа са във фаза братене, в централната и южната част на страната – Бургас, Стара Загора, са във фаза 2 – 3-ти лист и начало на братене и най-изостанали са посевите в района Враца – Видин – 1-ви – 3-ти лист. При благоприятни температури до средата на декември и те ще бъдат във фаза братене. Общо може да се каже, че изоставането в развитието на посевите е 20-25 дни, което се дължи както на сухата почва, така и на по-късната сеитба в сравнение с нормалните срокове. При благоприятни условия, главно температурни, посевите ще компенсират изоставането и ще се изравнят в развитието си. Наблюдава се извършване на сеитбата с повишена посевна норма – над 700 семена на кв.м, или над 30 кг семена на декар. При сортове с ниска братима способност това е приемливо, но като правило оптималната норма за гъстота на посева е 500 растения, които при нормална братимост ще формират гъстота на посева 650-700 класоносни стъбла на кв.м с маса (тегло) на зърното в един клас 1,3 – 1,5 грама. Ще отбележа, че новите сортове формират от 2 до 4 и повече грама зърно в клас. Голямата посевна норма и прекаленото сгъстяване на растения предизвикват формиране на дребен клас, слабо стъбло, плитко развитие на кореновата система. Подобно неблагоприятно развитие увеличава опасността от засушаване, полягане и понижен добив. При нормална гъстота корените следват влагата в дълбочина на почвения слой и достигат до и над 2 метра, а при много гъст посев развитието е по-слабо.
Друга особеност през тази есен е нападението от житни мухи и преносители на вирусни болести, които ще се проявят по-късно. В стремежа за високи добиви някои посеви са прекомерно наторени с азотни торове, което също представлява потенциална опасност. За сортовете, които сега са в производството, количеството чист азот, внесен пред- и присеитбено и като подхранване, е около 15-16 кг/дка, като тази норма може да варира в зависимост от нивото на почвена запасеност. Като принцип може да се приеме, че за получаване на 100 кг зърно при сегашните сортове е необходимо 2,5 кг азот, а за старите сортове това количество беше 3 кг.
При студени и безснежни зимни условия при това състояние на посевите съществува възможност от измръзване, вероятно частично, изтегляне и прекъсване на късните и слаби посеви. При вече братили посеви тези повреди са незначителни. Трябва да се има предвид, че късно поникналите посеви не са достатъчно закалени и са повече изложени на измръзване, а също и на изтегляне и прекъсване. При всичките тези зимни повреди българските сортове най-бързо се възстановяват. Това беше много добре проявено през изминалата критична 2019 година – пролетно поникване и засушаване през критичния период на наливане на зърното. От новите български сортове бяха получени с 200 – 250 кг/дка по-високи добиви в сравнение с най-добрите чуждестранни сортове. Независимо от много слабости, които имаме в производството на семена и рекламата им, тези нови сортове ще намерят скоро своето място в производството на качествена пшеница в България.
Опитна станция по земеделие „Дунав“, с. Алеково, общ. Свищов.

Публикувана в Растениевъдство

От днес, 26 ноември до 5 декември 2019 г.,земеделските стопани, отглеждащи овце-майки и кози-майки, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018 могат да кандидатстват за държавна помощ de minimis в областните дирекции на ДФ „Земеделие“. Утвърденият финансов ресурс за помощта е в размер на 776 000 лв., а срокът за изплащане на помощта е до 19 декември 2019 г.

Помощта се предоставя на земеделски стопани, включени в списък, предоставен от МЗХГ, отглеждащи овце-майки и кози-майки под селекционен контрол, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018.

Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.).

По мярката се подпомагат земеделски стопани, които имат актуална регистрация като земеделски стопани съгласно Наредба № 3 от 1999 г., нямат изискуеми задължения към ДФ „Земеделие” и не са в производство по несъстоятелност или ликвидация.

Публикувана в Животновъдство

Иван Панайотов, Dr. Sci., Професор,

Управител на „Опитна станция по земеделие – Дунав”, с. Алеково, общ. Свищов

През 2019 г. бяха изведени два опита с пшеница – в гр. Лозница под ръководството на Стефан Пенев, един от водещите арендатори, и в землището на с. Българско сливово, общ. Свищов, при Людмил Тодоров, млад арендатор. Опитът в Лозница включва сортове, представени от различни фирми, сортове от ДЗИ – Ген. Тошево и сортове и нови линии от ОСЗ – Дунав. Реализирането на опита протече при стандартна технология, при отсъствие на болести и неприятели и късно поникване – през февруари –март, така, както беше почти в цялата страна. Влажната и прохладна пролет спомогна за нормалното развитие на растенията и формиране на оптимално плътен посев. Класът беше отлично развит и озърнен. До прибирането нямаше критични явления, почти без полягане, зърното беше с нормалния си цвят и плътност. Резултатите от опита са представени в следната таблица, като данните са за най-представителните сортове:

Сорт кг/дка Произход
Авеню 790 Лимагрейн
Анапурна 760 Лимагрейн
Алхамбра 690 Лимагрейн
Алкантара 700 Лимагрейн
Балитус 720 Саатбау
БалиУрбанус 700 Саатбау
Албертус 720 Саатбау
Софру 760 Косад Семанс
Изалко 660 Косад Семанс
Мерилин 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Калина 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Пчелина 800 ДЗИ- Ген. Тошево
Драгана 760 ДЗИ- Ген. Тошево
Енола 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Младен 762 ОСЗ - Дунав
Роки 2 848 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-66/18 850 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-67/18 810 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-75/18 840 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”

От   данните се вижда, че сортовете от ДЗИ и ОСЗ-Дунав превишават по добив всички останали сортове. Това се дължи на по-добрата приспособителна възможност на българските сортове по отношение на братимост, развитие на класа и плътното зърно. Тук не става въпрос за качеството на зърното, по отношение на което българската селекция е на високо ниво. Крайно време е в България да се произвежда хляб от качествена пшеница, без химически подобрители. Данните показват, че при използване на българските сортове производството на пшеница ще бъде повече и по-качествено. С тях ще бъде постигнато получаването на 5,6 милиона тона, както беше казано преди жътвата.

Вторият опит беше изведен на поле с надморска височина над 500 метра, върху слънчогледов предшественик, при пълно засушаване и поникване в края на февруари- начало на март. Всичко зависеше от способността на сортовете да развият вегетативна маса, да формират отличен клас и охранено зърно. Прибирането беше извършено в сухо време, зърното беше с нормалните си показатели. Основните и показателни резултати са представени в следващата таблица:

Сорт/линия кг/дка Изкласяване
ОСЗ-Дунав 42/19 1032 13.05
ОСЗ-Дунав 45/19 1003 19.05
ОСЗ-Дунав 7/19 993 18.05
ОСЗ-Дунав 23/19 982 22.05
ОСЗ-Дунав 9/19 965 17.05
ОСЗ-Дунав 53/19 958 15.05
ОСЗ-Дунав 39/19 951 13.05
Младен – 2/19                     863 11.05
Авеню - 5/19                     782 12.05

Вижда се, че разликите в добива между стандарта Авеню и новите селекционни линии са значителни, надхвърлят 200 кг/дка. Една от линиите, ОСЗ-Дунав 23/19, ще бъде представена като кандидат сорт за изпитване в ИАСАС през 2019-2020 г. под името Роки 3 и съвместно с ДЗИ –Ген Тошево. Това е нова форма на сътрудничество, надяваме се, успешно. Вероятно първите семена от него могат да бъдат предоставени след две години.

Тези резултати категорично показват, че българската селекция навлиза в период на възход. Тук отново не говорим за качество, за българските сортове то е високо, без съмнение. При тях терминът „фуражна пшеница” не съществува, това са качествени хлебни пшеници от група А и Б плюс. Тяхното превъзходство по добив и качество над всички останали сортове се дължи на вековната селекционна традиция и че са създадени тук, в България.

Публикувана в Растениевъдство

Селекционерът проф. Иван Панайотов е амбициран да опази и подобри постиженията в генетиката и селекцията на свои именити предшественици

Агр. Петър Кръстев

Проф. Иван Панайотов e селекционер на пшеницата от 1968 година. През всичките тези над 50 години той е трупал опит, като негови учители са били Норман Борлаук – Нобелов лауреат (наречен Бащата на зелената революция – бел. ред), Коичиро Тсуневаки – Япония, изследвал генетиката на пшеницата, големите български селекционери Тодор Рачински, Александър Караиванов и др. Резултатите от всички свои изследвания проф. Панайотов е събрал и публикувал в книгата си „Пшеница– Генетични и селекционни изследвания“. В нея той отразява както предходните, така и най-новите тенденции в селекцията на пшеницата в България.

IMG 2004

 

Най-важните два показателя при пшеницата са добив и качество, каза проф. Иван Панайотов в началото на нашия разговор. Според него времето на вносните сортове преминава и новите български сортове категорично ще покажат превъзходството си пред западноевропейската селекция.

Частна опитна станция по земеделие край Свищов

През последните години известният селекционер регистрира частната Опитна станция по земеделие „Дунав“, където вече е създал три признати сорта пшеница. Двата от тях са с високи хлебопекарни качества – Нове и Младен, а третият – Роки 2, е от продуктивната средна група с повишена сила на хлебопекарни качества.

Проф. Панайотов работи с генетичен материал с изключителни качествени показатели. В геномния състав на линиите, с които работи, са включени руски, украинските и канзаски (САЩ) сортове. В резултат на това опитният селекционер е получил линии с висока продуктивност, много по-добра от най-качествените западни пшеници. Тази есен той ще предложи още два сорта от качествената и от продуктивната група за изпитване в ИАСАС. В тях са включени нови генни източници за ниско стъбло и за братимост, които в същото време съчетават и класа, и качеството на българската селекция.

Линии с висок генетичен потенциал от цял свят

Проф. Панайотов беше любезен да ме заведе на селекционното си поле, близо до Свищов. Там видях забележителни линии, които впечатляваха с мощния си хабитус, здравина на стъблото, размери на класа и озърняването му. Попитах кога от тези линии ще излязат сортове за масовата практика. „Това ще се случи през следващите няколко години“ – отговори селекционерът, убеден, че българската селекция скоро ще доминира, защото ще съчетава западноевропейската селекция с нашия биотип пшеници. При това високите добиви не са изключително постижение, защото още през 90-те години ние сме имали сортове (Чародейка, Пряспа), от които са получавани над 1000 кг/дка.

IMG 2002

 

Високите добиви не са нещо ново за българската селекция на пшеница

Професорът припомни, че селекцията на пшеница у нас има над 120-годишна история. Този натрупан капитал трябва да бъде използван, защото се състои не само в растителен генотипен вид, а и в знания, в опит, които се предават от поколение на поколение. Заслуги за това имат селекционери от по-старото поколение – Таньо Шарков, Павел Попов, Тодор Рачински, Александър Караиванов, Георги Петров и други, създали оригинален български биотип пшеници, които съчетават качествата на руската и украинската селекция и продуктивността на западноевропейската селекция.

Проф. Иван Панайотов характеризира нашите сортове – те са много добре приспособени към условията на страната – суша, киша и др., и в същото време от тях може да се получи висок добив с минимални вложения – малко торове, по-малко фунгициди и т.н. Не е важно какъв добив ще получиш, а каква печалба ще имаш от декар от пшеничното производство, подчерта събеседникът ми и даде пример: „В Австралия, в Нова Зеландия и в Англия има съобщения за 1650 кг/дка, но фермерите масово се отказват от пшеницата и се обръщат към рапицата. Защо? Отговорът е логичен и очевиден – финансовата ефективност на пшеничното производство е нулева“.

Тъй като пшеницата в България е основна култура, затова е логично тук да се разработват наши сортове, които ще бъдат приспособени към нашите условия, съветва проф. Панайотов. Препоръката му е да се използват родителски линии от украински и руски произход, защото в световен мащаб те са с най-висока устойчивост на стресови фактори – суша, суховеи и студ. Разбира се, климатичните тенденции са към затопляне, но това не означава, че през зимата няма да има стресови фактори, дори да са за къс период от време като минусови температури (-18, -20) и др., които могат тотално да увредят пшеницата.

Проф. Панайотов коментира и настоящата картина при пшеницата. След сухата есен, сухата зима и късното поникване на културата, в случай че сушата беше продължила и през пролетта, западните сортове щяха да бъдат катастрофално провалени, докато нашите сортове се възстановяват бързо, защото са приспособени към тези условия. Чуждите сортове искат добра температура, по-добра влажност, по-добро хранене с азотни торове и т.н., което оскъпява производството.

Производителите искат нискостъблена пшеница

Предадох заръката на нашите читатели към проф. Панайотов – „Нека да направи по-ниски сортове!“ В тази връзка събеседникът ми отбеляза, че нашата над 100-годишна селекционна практика е доказала оптималната височина на стъблото за българските условия – тя е между 80 и 95 см. И поясни, че един от най-ниските, масово използвани западни сортове в момента в България е вече на критичната височина на стъблото, защото растение с височина под 70 см е силно изложено на стресовите фактори, особено на суша. Изследванията на бележития ни селекционер Тодор Рачински са доказали, че височината трябва да бъде 80 – 90 см. Но старите ни сортове Чародейка, Пряспа, Аглика и др., имат един основен недостатък – нямат здраво стабилно стъбло и полягат при валежи и при ветрове. Новият материал, с който работи проф. Панайотов, притежава устойчивост на полягане. Независимо от условията, стъблото трябва да е здраво, твърди селекционерът и подкрепи думите си с демонстрация: след като оказа силен натиск върху пшеничните растения, те пружинираха и се връщаха обратно в изправено положение.

Стабилността на добива е важен показател за пшеничното производство

Не е важно една година да получаваш висок добив, а другата година той да падне, продължи разказа си проф. Панайотов. Трябва ежегодно да се получава стабилен добив, независимо от условията. А българските условия в резултат на степно-континенталния климат се характеризират с много голяма изменчивост – засушаване, суховеи и др., които възпрепятстват нормалното функциониране на пшеничното растение.

Абсолютно сигурно е, че условията за отглеждане на пшеница в България и в Западна Европа се различават, посочи българският учен – защото в Западна Европа има над 700 литра валежи през вегетацията, докато у нас те са около 450 – 500 литра.

Професорът изказа своята неудовлетвореност, че в страната ни няма приемственост в селекционната дейност, която сега е много слаба. И изтъкна една от причините: младите хора трудно издържат на такъв дълъг период, какъвто е процесът на селекция, на ниски заплати.

„В Института в Генерал Тошево имах голямото желание да оставя последовател, но това не се получи“ – с болка сподели селекционерът. И допълни, че той самият няма никаква държавна, обществена и каквато и да било подкрепа, а работи със собствени средства и по своя инициатива.

В същото време в съседна Турция нашите сортове са предпочитани и вече тотално са изместили използваните доскоро западноевропейски сортове. Това е така, защото търсенето на качествена пшеница там е много високо, докато в България няма интерес да се произвежда качествено зърно – изтъкна селекционерът.

Чуждата селекция ни прави зависими

Използването на вносна селекция пшеница е голям риск за държавата, убеден е проф. Панайотов. И поясни, че ако в чужбина се случи провал в семепроизводството, у нас ще трябва да сеем отсевките от хамбарите. Затова България трябва да има собствена селекция, собствено семепроизводство и да развива земеделската си наука. Липсата им поставя страната ни във високо рискова ситуация, с тревога сподели професорът.

„Аз работя с разнообразен генетичен материал, събрал съм най-доброто от света, за да повишавам продуктивността и качеството на пшениците, които създавам. Новите линии, които в момента са на моето селекционно поле, ги няма в Европа“ – заяви проф. Панайотов. И уточни, че пшеницата не е фуражна култура. За тази цел се отглеждат царевица, ечемик и др. Понятието „фуражна“ е въведено от изкупвачите, за да купуват зърното на ниска цена, смята събеседникът ми. Освен това високодобивните пшеници, към които основно е насочена чуждата селекция, не могат да бъдат с високи хлебопекарни качества.

Българските пшеници ще заемат над 50% от площите, но трябва да минат поне 5 – 6, че и повече години, прогнозира селекционерът. Но за да се случи това, много важно е да се промени и съзнанието на българските земеделски производители, които смятат, че щом нещо е чуждо, значи е много добро.

Цената е един от факторите, които могат да стимулират производството на качествено зърно, убеден е проф. Панайотов. Според него тя трябва да е поне с 25% по-висока от тази на зърното с ниски качествени показатели. Тези пари могат да бъдат от европейските субсидии, но трябва да има разбиране от министъра на земеделието, от фонд „Земеделие“ – отправи препоръката си моят събеседник.    

Снимка

Голяма е надеждата на проф. Панайотов в малкия му син Младен, който проявява подчертан интерес към делото на баща си и заявява, че иска да бъде откривател

Публикувана в Растениевъдство

В изследователския център на селекционерите в САЩ – Rutgers, са получени пет нови сорта праскова. Очаква се те да са много полезни за отрасъла, тъй като са устойчиви на студ и болести.
Проектът за подбор на нови сортове праскови и нектарини се финансира от Съвета за промоция на праскови в Ню Джърси (NJPPC).
Новите сортове - Бригантин, Евелин, Силвъргло, Селена и Тиана, наскоро са получили американски патент за лицензиране на разсадника на Адамс Каунти в Асперса, Пенсилвания. За да ги предостави на производителите, изключителният притежател на лиценза, Адамс, е лицензирал още няколко градини по света.
Новите насаждения ще започнат да плододават след няколко години.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В следващите 5 години световният пазар за селекция на растенията ще нарастне с 20%

Ръстът в пазара на селекция на растенията ще се стимулира чрез методите на хибридното и молекулярно размножаване – тази прогноза направи в доклад изследователската компания Marketsand Markets.

Търсенето на високодобивни разновидности на културите е много високо

Във връзка с растящото търсене на по-качествени и високодобивни сортове зърнени култури в този сегмент се наблюдава значителен технологичен прогрес. Потребностите на производителите да намаляват загубите от добив благоприятстват развитието на иновативни методи на селекция.

Биотехнологичните методи в размножаване на земеделските култури ефективно намаляват времетраенето на процесите, а така също помагат да се извлече повече информация за функциите на търсените гени. Тъй като стойността на генетичните услуги във всички отрасли намалява, очаква се стойността на методите на генното инженерство и селекцията на растенията да бъде по-малка, отколкото при традиционните методи на селекция.

Предимствата за земеделците, които са крайните ползватели, варират от ниска себестойност до по-висока добивност, разнообразие в избора и намаляване загубите при отглеждане на подобрените култури.

Дебатите около генетично модифицираните култури и редактирането на гените CRISPR в Европа станаха основни ограничаващи фактори за растежа на този пазар. Затова генното инженерство и методите на редактиране на генома са концентрирани в Америка.

През последните три десетилетия най-важна част в изследванията на учените стана молекулярната селекция, защото за разлика от генетично модифицираните растения, тази технология на размножаване все още в много страни не е засегната от регулаторна гледна точка.

Селекцията на хербицид-толерантните култури ще бъде все по-мащабна

Устойчивите към хербициди култури имат особени свойства, които ги правят устойчиви към действието на определени активни агрохимични вещества, което осигурява на земеделците по-гъвкава и значително опростена система за борба с плевелите.

Устойчивите към хербициди признаци широко се използват за отглеждане на соя, след която следват памук и царевица.

Министерството на селското стопанство на САЩ (USDA) също така е склонно да допусне на пазара още няколко сорта селскостопански култури, устойчиви на 2, 4-D и други хербициди.

Bayer, DowDuPont и DLF Trifolium са от основните играчи, заемащи водещи позиции на световния пазар в селекцията на културите. Присътствието на тези ключови компании и мощната изследователска база за селекция на растенията в такива страни като САЩ, Франция, Великобритания, Нидерландия и Германия, поддържат доминирането на Северна Америка и Европа на световния пазар.

Публикувана в Растениевъдство
Според учените от Ланкастърския университет във Великобритания, културата може да трансформира слънчевата енергия с 21 на сто по-ефективно
Фотосинтезата има силно влияние върху формирането на добивите от земеделските култури. Затова управлението на този процес е важно не само за научни цели, но и за практиката.
 
За съжаление, все още не е възможно да се използва на 100 процента потенциала на процеса на фотосинтезата. Проблемът е там, че след настъпването на утрото или излизането на листа от сенчестата зона е необходимо известно време, преди процесът на трансформиране на слънчевата енергия да достигне пика на своята ефективност. И в течение на този период ценната енергия на слънцето е загубена за растението.
 
Фактът, че това намалява ефективността на растенията е известен, но преди провеждането на тези експерименти не беше известно за мащабите в загубите на добивите по тази причина.
При опитите си, учените са използвали инфрачервени газови анализатори, съединени към миниатюрна капсула с контролирана среда. В нея са симулирани внезапни проблясци на светлина, редуващи се с неочаквани затъмнения. Измервало се е колко време е необходимо на растението, за да достигне пика на активната фотосинтеза. При експериментите е използвана пшеница, като най-важната земеделска култура.
В резултат на тези опити е изяснено, че на пшеницата са й необходими около 15 минути, за да достигне максимума на фотосинтезата.
 
Използвайки тези данни, учените са успели да пресметнат колко по-малко въглеоден диоксид растението консумира за ден поради забавянето на процеса на фотосинтезата. И въпреки, че се е смятало, че смяната на деня и нощта не оказва голямо влияние върху добивите, то в реалността се получава, че растенията биха могли да бъдат с 21 на сто по-продуктивни.
 
Ботаниците от университета смятат, че това са много значителни загуби, поради което следващата им стъпка ще бъде търсенето на видове пшеница, които се адаптират по-бързо към смяната на деня и нощта с цел селекция на сортове за повишаването на добивите.
 
Според тях, това откритие може да спомогне за повишаване на добивите от земеделските култури навсякъде по света. През 20-и век добивите от пшеница се увеличиха драстично, но през 21-и ръстът в продуктивността на тази култура, въпреки значителният прогрес в селекцията и генното инженерство, остана незначителен. Но това може да се промени. Още повече, че повишаването на ефективността на фотосинтезата не изисква използването на вода и торове, което е добра новина.
Публикувана в Растениевъдство

Препоръчваме производителят да си закупи базови семена и в свой семенен участък да си направи първо размножение. Това е икономически по-изгодно, коментира проф. д-р Дарина Вълчева, ръководител секция Селекция в Институт по земеделие Карнобат

Интервю на Лили Мирчева

–   Проф. Вълчева, Вие сте ръководител на Бюрото за научно обслужване и маркетинг в института по земеделие в Карнобат. Какви нови разработки представихте на тазгодишното Международно изложение за селско стопанство АГРА в Пловдив?

–    Новото, което представихме на производителите, е сортът Захир. Това е двуреден зимен ечемик. Най-впечатляващото е неговата висока студоустойчивост. Това е характерното и иновативното в този сорт, чиято студоустойчивост като краен резултат рефлектира и върху продуктивността. Добивът му достига до 993 кг от декар по данни на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) към министерството на земеделието. Това е независима организация и за нас това са представителни данни. Наред с това има високо качество на зърното и много добра устойчивост на ленточна болест и на брашнеста мана.

–    Достъпен ли е този сорт ечемик за фермерите? Могат ли да си купят семена от института?

–    Сортът вече е достъпен. Имаме семена, но от следващата реколта ще продаваме на фермерите.

–    Започнахте ли да събирате поръчки?

–    Рано е още за поръчки, но се надявам реколтата да е добра и да имаме базови семена. Като институт, който прави сортоподдържане и семепроизводство, предлагаме на производителите високи категории семена – предбазови и основно базови. Препоръчваме производителят да си закупи базови семена и в свой семенен участък да си направи първо размножение. Това е икономически по-изгодно.

–    А в института правите ли първо размножение на семена?

–    Произвеждаме и първо размножение, но някак си не е логично производителите всяка година да влагат нови и нови средства за семена. Така че това е нашата препоръка.

–    Какви други сортове предлагате на пазара?

–    Предлагаме зимен овес Кехлибар. По принцип овесът в България е познат като пролетна култура. Ние създадохме зимни сортове.

–    Защо го направихте?

–    Защото от зимните форми добивът е почти двойно по-висок. Всъщност идеята е да произведем повече добро и с много високо качество зърно. Растението не е много високо, с прибрана метлица, което прави сорта по-устойчив на полягане.

–    За фураж ли е предназначен този овес или може да се използва и в хранителната промишленост?

–    Може да се използва и в двете направления. Основно производителите, които купуват семена от нас, казват, че ще го използват за фураж, но има интерес и за производство на детски храни, овесени ядки и други продукти от хранителната промишленост, тъй като овесът е култура, която е много подходяща за подрастващите организми – както животински, така и човешки.

–    Какви зърнени сортове са създадени в института през последните години?

–    Предлагаме семена от още много нови сортове. На изложението АГРА се представяме с 11 нови сорта. От тях сме произвели семена и ги предлагаме на пазара. Интересното е това, че през последните 2-3 години предлагаме на фермерите многореден ечемик, който е за фураж. За разлика от традиционните многоредни сортове, които са 4-редни, ние предлагаме 6-редни сортове.

–    Каква е разликата между тях?

–    Два реда повече зърно прави повече добив от декар. На АГРА представихме сортовете Загоре, Земела и Божин, които са значително по-високодобивни в сравнение с традиционните фуражни сортове. Ценното при тях е качеството на зърното, тъй като протеинът е от порядъка на 15%-17%, което означава много добра хранителна дажба за фуражите.

–    На пазара се отчита ръст на пивоварния ечемик. Има ли по-голямо търсене на български семена от страна на фермерите или предпочитат чуждестранните сортове?

–    По-скоро има предпочитания на земеделските производители към двуредни сортове. Аз избягвам да ги наричам пивоварни. По принцип от двуредния ечемик се произвежда и пивоварно зърно, но при спазване на строга технология. Имам предвид определени посевни норми, значително по-редуцирани норми на азотно торене, което ако е завишено, повишава протеина и влошава качеството не зърното от гледна точка нуждите на пивоварите. По-скоро бих казала, че фермерите търсят не пивоварен ечемик, а търсят повече двуредни сортове.

–    Защо е така?

–    Защото двуредният ечемик не поляга. Дава много висок хектолитър, зърното е изравнено, процентът на отсявката е много малък, а това е добре дошло за производителите. Освен това селекцията при двуредните сортове изпревари в някаква степен многоредните и ако трябва да говорим като съотношение, ние предлагаме повече двуредни сортове, отколкото многоредни. Може би точно тези предимства наложиха създаването на такива сортове. Още едно предимство – от двуредните сортове създадохме сортове, които са устойчиви на абиотичен стрес.

–    Какви са техните характеристики?

–    Създадохме първите сортове, които са сухоустойчиви, имаме и студоустойчиви, а наред с това има и един великолепен сорт, който вероятно ще е следващият хит в зърненото производство и това е сортът Одисей. Той съчетава студо- и сухоустойчивост. Това неминуемо рефлектира и върху добива, но най-голямото предимство е, че пред последните години метеорологичните условия се влошиха значително. Непрекъснато сме свидетели на резки промени: топло – студено, сухо – дъждовно време. По този начин ние отговаряме със сортове, които по-леко преодоляват тези климатични стресове и в крайна сметка дават много добра реколта.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта