През май започва излюпването на новите поколения от различните видове щитоносни въшки, в т.ч. и на сливовота щитоносна въшка.

Излюпените ларви на сливовата щитоносна въшка се разпълзяват по долната страна на листата. При масово нападение на един лист се срещат до 50 ларви. Те са много лакоми и тъй като смучат сок в количество няколко пъти повече от техниия обем, отделят го през кожата си във вид на медена роса, която замърсява листата. По-късно там се развиват чернилни гъбички, които пречат за нормалното функциониране на листата. Растенията отслабват, а това се отразява на добива и качеството на плодовете. През зимата повредената кора опадва. Нападнатите дръвчета са склонни към измръзване и ако не се води борба с неприятеля загиват за няколко години.

Сливовата щитоносна въшка има две поколения, първото от които се излюпва и разпълзява през май. Това е и най-подходящия момент за борба с тях, тъй като в началото ларвите са без щитовидното образувание, което се образува по-късно и ги защитава от химична интервенция и естествени врагове.

Имайте предвид, че ако водите редовно борба с останалите вредители по сливата, инсектицидите използвани за борба със сливовия плодов червей, са ефективни и срещу ларвите на сливовата щитоносна въшка.

Щитоносните въшки имат много естествени неприятели. Калинките, златоочиците и някой видове дървеници се хранят с ларвите на тези вредители. В естествени условия обаче, популацията им е недостатъчна, за да реши изцяло проблема с вредителите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Сливовите плодови оси са основният неприятел при сливата в ранни фази от развитието на плодчетата. Ако не се вземат мерки, тези неприятели са в състояние напълно да компрометират плодовата продукция. Двата вида сливови плодови оси, които се срещат у нас: черната - Hoplocampa minuta и жълтата - Hoplocampa flava, имат сходни биологични особености, като най-често ларвите им вредят заедно и борбата срещу единия вид е ефикасна и срещу другия вид оса.

Преди цъфтежа на сливите дадохме препоръки за борба с възрастното на осите, но ако сте пропуснали това пръскане, излюпената ларва на осите се вгризва в младите плодчета и се изхранва с вътрешността на костилката им. Една ларва поврежда до 5 плодчета, които след това опадват на земята заедно с дръжката.

За да е ефективна борбата със сливовите плодови оси е необходимо да се направи предцъфтежно и следцъфтежно растителнозащитно пръскане.

Следцъфтежното третиране е насочено срещу новоизлюпените ларви и цели те да загинат преди вгризването им в плодчето. То се извършва, когато ¾ от цветчетата са завехнали, т.е. когато дърветата са почти прецъфтели и не се посещават от пчели. Използват се инсектицидите, използвани и при първото пръскане - Агрия 1050, Релдан, Нуреле Дурсбан, Нуреле 4Д и др.

Предцъфтежното и следцъфтежно пръскане на сливите, както и обработката на почвата под дръвчетата, гарантират максимално опазване на завръзите от сливовите плодови оси.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Скоро сливите ще прецъфтят и трябва да сме готови за борба с най-опасния неприятел по този овощен вид - сливовата плодова оса. Освен по сливата тя вреди  и по джанката. Развива едно поколение годишно, което е в състояние да остави дръвчетата без реколта.

Борбата със сливовата плодова оса не е трудна, но трябва да се знае точният момент за борба, а това е преди и след цъфтежа на сливите. Времето за първото пръскане вече приключи, защото на повечето места сливите са в масов цъфтеж.

Първото пръскане е насочено срещу възрастното насекомо с оглед то да не може да снесе яйца върху неотворените пъпки. Осата снася яйцата в чашката на цветчето, от където излюпената ларва навлиза в младите плодчета и се изхранва с вътрешността на костилката. Една ларва поврежда до 5 плодчета, които след това падат на земята заедно с дръжката. Тези от вас, които са направили пръскането във фаза бял бутон са предотвратили тази повреда. Сега, по време на цъфтежа в никакъв случай не правете пръскане с инсектицид, защото освен че ще отровите пчелите, цветчетата ще останат неопрашени инеоплодени.

Бъдете готови за второто важно пръскане срещу новоизлюпените ларви веднага след прецъфтяване на сливите, преди вгризването им в плодчето. Направете го, когато ¾ от цветчетата са завехнали, т.е. когато дърветата са почти прецъфтели и вече не се посещават от пчелите. Използвайте същите инсектициди, посочени при първото третиране - Агрия 1050, Дурсбан 4Е, Релдан и др. Разрешен за борба е и Децис 2,5 ЕК.

Ако направете тези две пръскания, те са напълно достатъчни, за да опазите плодовата реколта от най-опасния неприятел по културата в този период - сливовата плодова оса.

Публикувана в Овощната градина

Водени от разнообразни стимули – търсене на по-висока доходност, европейски субсидии, диверсификация на бизнеса, овощарството попадна в инвестиционния хоризонт на мнозина земеделци и инвеститори. Това сочат анализите на ИнтелиАгро за развитие на сектора. Площите в някои направления нараснаха бързо и постепенно вътрешният пазар отесня за родната продукция. Това доведе до спад в цените – тенденция, която изглежда ще продължи в бъдеще при равни други условия. Същевременно, нови градини продължават да се създават, а работната ръка е на път да се превърне в изчезващ вид, т.е. натискът е двоен – веднъж откъм приходи, втори път откъм разходи за бране.

На този фон се очертават два пътя: производителите или постоянно да надграждат производствената си база, за да отговарят на нарастващите изисквания на пазара за прясна продукция, или да оптимизират процесите в стопанството и да бъдат максимално гъвкави в търсенето на удовлетворяваща реализация при преработвателите.

Ръст, съпътстван от рискове

През последните три години площите с овошки (без черупковите) нарастват с 9% средногодишно, за да достигнат малко над 35 хиляди ха през 2018 г. Това е безпрецедентен размер за последните десет години. Картината в отрасъла обаче продължава да е разнообразна. Ръстът се дължи почти изцяло на бума през последните години на създадените насаждения с череши и сливи. Именно тези два овощни вида формират близо две трети от структурата на овощните градини в страната.

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи;

*без черупкови

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи

Между 2015-2018 г. насажденията от череши в България нарастват с 2600 ха като достигат 11 340 ха. Неслучайно черешите са и сред „най-младите“ овошки в страната – 16% дял на площите до 4-годишна възраст. Най-много нови насаждения са създадени в Югозападна и Североизточна, както и в части от Югоизточна България. Регионалната активност донякъде следва трите по-сериозни пазара за родната продукция – София, Румъния, както и логистичния и преработвателен бизнес в Южна България. В други, традиционни области обаче се наблюдава застой и дори спад.

Съмнение върху бизнес устойчивостта на ръста обаче хвърля интензивността на новите градини. Цели 40% от насажденията на възраст до 4 години са с гъстота до 50 дръвчета на дка[1] – граница, под която те са по-скоро любителски и дори не можем да говорим за професионален характер, камо ли дали са интензивни. За съжаление, Агростатистиката ни не прави разбивка за по-голяма от тази гъстота, което практически ни оставя да гадаем каква част от 2-те хиляди ха „млади“ черешови градини са всъщност с потенциал да генерират висока доходност и да се борят за добри износни цени.

Източник: ИнтелиАгро по данни на ДФЗ за заявени за подпомагане площи

Още по-забележителен е ръстът при сливите – с 4000 ха (16% средно годишно) между 2015 и 2018 година до близо 11 300 ха. Ако тенденцията се запази, то през тази година сливите могат да изместят черешите като най-разпространен овощен вид (без черупковите) в България. Близо 28% от сливовите градини са на възраст до 4 години (МЗХ, 2018), което вещае обилна продукция тепърва да залива пазара.

Бумът в засаждането на сливи като че ли е обхванал цялата страна и увеличение на декларираните за подпомагане площи (2018-а спрямо 2015-а година) има във всички 28 области. Причината може да се търси основно в две направления – първо, сливите са относително по-лесен за отглеждане и бране вид от черешите, и второ, намират много широко приложение – освен за прясна консумация и преработка, също и за мус, пюрета, ракия и др.

Макар и от значително по-ниска база, сред останалите овошки, със съществен ръст са крушите, където за три години площите се увеличават с близо 200 ха до 615 ха (14% средногодишен ръст). Известно покачване се наблюдава през последните три години при кайсиите (с 540 ха) и вишните (с 350 ха), но тук по-скоро става въпрос на възстановяване на загубени през изминалото десетилетие позиции.

Ябълките и прасковите са направленията, където се наблюдава най-явен застой в площите. При първата култура проблемът е най-вече в липсата на конкурентоспособност у родните производители. Сортовият състав се подменя, но бавно -  цяла четвърт от ябълковите насаждения в България са на възраст над 15 години (МЗХ, 2017), а продуктивността на градините изостава от оптималното. Това прави съревнованието с вносната продукция трудна.

Прасковите тотално изостават от реалностите на пазарите за прясна продукция. При относително ниските средни добиви в страната, реализацията за преработка очаквано не носи желаната доходност за производителите. Перспективите не изглежда особено добри, имайки предвид, че прасковите са сред овошките с най-бавен темп на подмяна на насажденията - едва 9% от градините са на възраст до 4 години (МЗХ, 2017). Това е знак за възможно разтваряне на сериозна ножица между търсенето и вътрешното предлагане в бъдеще – вакуум, който успешно може да бъде зает от интензивни и ефективни градини на напредничави овощари.

Имаме продукция… ами сега?

Създаването на значителни нови насаждения с череши и сливи през последните години вече дава своето отражение върху производството и започва да оказва натиск върху цените, особено в сезони с добри добиви, какъвто бе изминалият. Оперативните данни на МЗХГ за 2018 г. показват ръст в плододаващите площи с 10% при черешите и 8% при сливите. Като добавим по-високите добиви, в сравнение с 2017 г., получаваме с една трета повече произведени череши и с около 50% повече сливи. Българският пазар за прясна консумация е малък и цените са силно чувствителни към увеличено вътрешно предлагане. Тенденцията е средните цени на черешите на производител да се понижават, като слязоха под 90 ст/кг през миналата година. Около две трети от родната продукция се реализира за преработка - на по-ниски от средните цени, тъй като качеството ѝ не е конкурентно на пазара за прясна консумация.

Имайки предвид продължаващото навлизане на млади градини и предстоящи нови инвестиции, и двата сегмента на вътрешния пазар едва ли ще предложат по-добри условия в идните години, дори при по-слаби реколти. Това подчертава ролята на износа за устойчивото развитие на бранша. Той обаче остава мираж за мнозина от производителите.

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи; Няма окончателни данни за производството през 2018 г.

Меки плодове

Направлението на меките плодове, което доскоро се радваше на бурно развитие и засилен инвеститорски интерес, изглежда навлиза в период на застой. Експортно ориентиран, браншът е поставен в силно конкурентна среда от производители от ЕС (най-вече Полша) и трети страни (Сърбия, Украйна). Малините са най-разпространените меки плодове в България и страната ни все още има добри позиции на глобалния пазар. Само за две години – между 2015 и 2017 г., площите с тях нараснаха с близо 60%, надминавайки 2500 ха. През изминалата година, обаче, бумът се укроти и насажденията останаха приблизително същите.

Площите с ягоди са относително стабилни през последните четири години – 700-740 ха. Третата най-разпространена култура в това направление традиционно е аронията. При нея също не се наблюдава динамика и от години площите са около 280-300 ха. Стабилен е и размерът на площите с къпини и касис – по около 50-60 ха.

Макар и в по-малък мащаб, бързо и устойчиво се развива отглеждането на боровинки в България. От 2015 г. насам площите се увеличават четири пъти до 45 ха. Само преди десетина години те са били съвсем символични – 2-3 ха. Въпреки че конкуренцията в това производство е изключително ожесточена, дори от близки и далечни трети страни – Сърбия, Украйна, Чили, българската продукция има своя пазарен прозорец и търсене.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 12 Юли 2018 08:59

Да опазим сливите от червясване

При сливата продължава вредата си икономически най-опасния неприятел - сливовият плодов червей. Разпространен е във всички райони. Пеперудите от второто поколение излетяха през юни. Поради лошото и дъждовно време летежът е разтеглен. Повредите при средно-ранните и късни сортове сливи могат да достигнат до 70%.

Излюпените гъсеници се вгризват в плодовете много бързо, затова пръскайте навреме. Ако се забавите гъсениците се вгризват бързо в плода и дълбаят ходове към дръжката - това причинява по-късното окапване на плодовете на земята, в които гъсениците се доизхранват.

Използвайте един от следните инсектициди: Вазтак нов 100ЕК, Ефория 0453К, Децис 2,5 ЕК, Сумицидин 5ЕК и други. Сега е време за второ пръскане срещу второ поколение. То се провежда 10-15 дни след първото

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

На повечето места в страната сливите са в масов цъфтеж и наближава моментът за второ пръскане срещу осата.

Сливовата плодова оса снася яйцата си в чашката на цветчето, откъдето излюпената ларва навлиза в младите плодчета и се изхранва с вътрешността на костилката. В продължение на около две седмици една женска снася общо 60-70 яйца в тъканта на чашелистчетата и по-рядко в самите чашки на още неразтворените цветове. Ларвите се развиват в продължение на две до три седмици, като една ларва унищожава от 2 до 5 плода. Повредените плодове окапват на земята заедно с дръжките.

За да не успеят новоизлюпените гъсеници на сливовата плодова оса да се вгризат в плодчетата и да доведат до тяхното опадване, направете пръскане. Точният момент за това е, когато цветчетата са вече прецъфтели, но венчелистчетата още не са опадали. Тогава няма опасност и за пчелите, които вече не посещават завехналите цветове.

За борба със сливовата плодова оса използвайте един от следните препарати: Децис 2,5 ЕК, Децис 100 ЕК, Суми Алфа 5 ЕК, Оазис 5ЕКи др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Сливовата плодова оса е един от най-опасните неприятели по сливата и джанката и е в състояние да унищожи до 100% плодовата реколта. На вид представлява дребна оса – около 5 мм с блестящо черен цвят. Развива едно поколение годишно.

Лъжегъсеницата какавидира рано напролет, когато температурата за една седмица се задържи около 8-10 градуса. Летежът на осите започва по времето на цъфтежа на трънкосливите, които цъфтят малко по-рано от джанките и сливите. Затова първото пръскане се извършва във фаза бутонизация на сливите, т.е. когато се показват белите венчелистчета, но цветчето още не е отворено.Това пръскане е насочено срещу възрастното насекомо с оглед то да не може да снесе яйца. Осата снася яйцата в чашката на цветчето, от където излюпената ларва навлиза в младите плодчета и се изхранва с вътрешността на костилката. Една ларва поврежда до 5 плодчета, които след това падат на земята заедно с дръжката.

Следващото третиране е насочено срещу новоизлюпените ларви и цели те да загинат преди вгризването им в плодчето. То се извършва, когато ¾ от цветчетата са завехнали, т.е. когато дърветата са почти прецъфтели. Ако и тогава не напръскате, със сигурност няма да берете сливи. Препарати за борба са Децис 2,5ЕК, Суми алфа 5ЕК и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделски
стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0.5 хектара
допустими площи (заедно или по отделно) със сливи и/или десертно грозде.
Площите трябва да бъдат допустими за подпомагане по СЕПП. Минималният размер на
парцела трябва да е 0.1 ха. Необходимо е от площите да е получен добив от съответната
култура.
Подпомагането ще бъде на хектар отглеждана култура. На подпомагане подлежат
допустимите площи, за които има реализиран на пазара добив от заявената култура
съгласно списъка:
Култури    Добив кг/ха
Сливи       7 800
Десертно грозде  4 500
Кандидатите по схемата, които имат площи със сертифицирано биологично производство
и/или площи в преход към биологично земеделие, удостоверяват минимални добиви от
заявените площи със сертифицирано биологично производство и/или площите в преход
към биологично земеделие за съответната култура в размер на 50% от изискваните добиви.
Необходимо е да бъдат представени документи, доказващи реализацията на
продукцията от съответните култури. Такива документи са:
1. фактури и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство, когато
кандидатите са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон;
2. документи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, когато
кандидатите са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица.
Когато кандидатите са търговци и имат обекти за производство и/или пакетиране на храни
от плодове и зеленчуци, регистрирани по чл. 12 от Закона за храните в Националния
електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от
животински и неживотински произход, в частта „Обекти за производство и/или пакетиране
на храни от плодове и зеленчуци“ - Група 2 на БАБХ, могат да представят и документи с
реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството за преработена от тях собствена
продукция.
 
Документите, които ще се използват за доказване на добиви за Кампания 2018 трябва
да са издадени в периода 1 февруари 2018 г.-31 януари 2019 г.
ВАЖНО!
Освен подаването на заявление за подпомагане за Кампания 2018 в периода 1 до 31
януари 2019 г. кандидатите следва да представят и декларация по образец за
произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи,
които доказват нейната реализация, в съответните областни дирекции на Държавен
фонд „Земеделие“-РА, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“.
Представените документи ще бъдат изпращани за проверка в НАП.
Земеделските стопани получават завишено плащане на площ за първите до 30 хектара, за
които имат право на подпомагане и плащане с по-нисък размер за допустимите за
подпомагане площи над 30 ха.
Публикувана в Растениевъдство

След като напролет има обилен цъфтеж при сливите и сорта е самоопрашващ се, вероятните причини да няма плодове могат да бъдат две:

СЛИВОВА ПЛОДОВА ОСА

Основен неприятел, който може напълно да унищожи реколтата е сливовата плодова оса. Тя снася яйцата си по време на цъфтежа, ларвите се вгризват в малкото плодче и изяждат вътрешността на костилката. Това води до окапване на всички нападнати плодчета в съвсем ранна фаза и е причина за безплодие.

Изходът е в две пръскания с инесктициди:

. едно преди цъфтеж (фаза бял бутон);

. и едно непосредствено след прецъфтяване на сливите.

РАННО КАФЯВО ГНИЕНЕ

Втората причина за безплодие на сливите може да е гъбното заболяване ранно кафяво гниене. То напада всички костилкови видове, в т. ч . и сливите. Заразява по време на цъфтежа и цветчетата изсъхват преди да прецъфтят. Борбата с това заболяване започва със зимното пръскане след листопада с медни фунгициди и продължава рано напролет според условията.

Наблюдавайте дръвчетата за тези две причини и ако и двете отсъстват, тогава потърсете решението в агротехниката. За да плододават дръвчетата трябва редовно да се режат, торят, поливат, окопават.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

. Съобразете се с влажността и височината

. На най-сухите, но добре осветени места е добре да се засаждат сливи, вишни, френско грозде.

. На по-ниско, влажно място, но не и блатисто - ябълки и круши.

. Вишните и сливите може да засадите в дъното до оградата, но обезателно трябва да са на добре огрято от слънце място.

. Не трябва да се засаждат костилкови култури на север от семковите или в междуредията им. Вишните и сливите при такива условия се изтеглят и дават слаби добиви въпреки полаганите грижи.

. Ягодите е добре да се засаждат на места, на които през зимата се задържа достатъчно сняг.

. Смокината и актинидията се чувстват добре до стените на дома, беседката, изкуствено създадените подпори.

Добре е да се знае и височината на подпочвената вода - ако тя е повече от 2-2,5 м при семковите, а при костилковите повече от 1- 1,5 м, то овощните насаждения може да се отглеждат на ниски подложки с плитка коренова система. Може да се засадят дървета и на хълм с височина 30-50 см.

РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ ДЪРВЕТАТА...

. Обикновенно разстоянието между костилковите дървета трябва да бъде е 2-3 м, а между семковите (ябълки и круши) 3-4 м.

. Ябълките, крушите, френското грозде може да се засаждат както през есента (след опадване на листата до края на октомври) така и напролет ( до разпукване на пъпките).

. Вишни, сливи, джанка се засаждат напролет. Ако се налага извънредна ситуация и трябва да се засади в друго време, то корените трябва да са с част от пръста. Задължително е след всеки вид засаждане да се полива.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта