Четвъртък, 15 Декември 2016 12:48

Прецизна сеитба с Monosem

Професионалните фермери знаят, че прецизната сеитбата има ключово значение в зърнопроизводството. Оптиком организира първото по рода си цялостно проследяване на технологичния процес от засяване на окопни култури до прибирането им, в което сеитбата бе извършена със сеялки Monosem.

Бяха избрани стопанства в области, които се различават съществено като природни дадености и климатични особености - едното в Южна, другото в Северна България, за да се покаже работата на сеялките Monosem при различни почвени условия.

Така след сеитбата в продължение на 8 месеца бе проследено детайлно развитието на две различни култури, съответно царевица и слънчоглед. Фермерите-домакини са дългогодишни клиенти на Оптиком: Валентин Мицканов, председател на ЗК „Сила – 95“ в Самоводене, Великотърновско и Йордан Райчев, зърнопроизводител от село Крумово, Пловдивско.

Кооперацията в село Самоводене ползва сеялките Monosem от 4 години. Те засяват около 1500 дка царевица и около 4500 дка слънчоглед, доверявайки се на сеялката Monosem NG plus 4. Валентин Мицканов, председател на кооперацията, споделя как протича при тях сеитбата с Мonosem:

„Сеитбата, която правят Monosem е точна сеитба, изсяват семената на еднакво разстояние и еднаква дълбочина, което осигурява дружното им поникване и равномерен посев впоследствие. От 4 години ги ползваме и сме доволни от тях. Успяваме с двата трактора да насеем между 450 и 550 дка на ден.

Тази сеялка позволява регулиране дълбочината на изсяване, осигурява твърдо сеитбено легло и използва двойнодисков ботуш за странично уплътняване на браздата. Регулирането на дълбочината става чрез удобна ръкохватка - лесно и точно. Клиновидно разположените притъпкващи колела и металното про-колело осигуряват качествен натиск върху семената. Резултатът е повече от прецизен и производителен.“

Семената са засети на еднакво разстояние и еднаква дълбочина, което осигурява дружното им поникване и равномерен посев в последствие. Този процес ще проследим и във времето и отново ще се срещнем на полето, за да видим резултата.

Фермерите Йордан и Никола Райчеви в землището на с. Крумово, Пловдивско също работят със сеялките Monosem - ползват Monosem Monoshox NG Plus M. Йордан Райчев споделя: „С Monosem работим от 1 година. На практика това ни е втори сезон. Миналата година я изпробвахме за първи път и получихме много добри резултати. При хибридите царевица и слънчоглед се получиха рекордни добиви. В сравнение с обикновената редосеялка, редосеялката с Monoshox има предимството, че при нея е позволена по-голяма скорост на изсяване.“

Това, което отличава Monosem NG Plus M, са оборудваните със системата Monoshox ботуши на сеялката. Само увеличаването на натиска върху почвата не е достатъчно, за да се поддържа високо качество на засяване при по-високи скорости (т.е. правилно регулиране на дълбочина, разстояние и притискане на семената). Именно тук влиза в действие Monoshox® - едно истинско окачване за сеещите секции. Като при всяко добро окачване и тук са комбинирани пружини с амортисьор, специално създадени за монтиране към сеещата секция. По време на работа двете натегнати пружини поддържат и притискат сеещата секция върху почвата, а амортисьорът поема вибрациите. Точността и равномерността на дълбочината на засяване остават оптимални. Сеещата секция Monoshox е оборудвана с широк паралелограм, който осигурява бързата и лесна настройка на натиска,като по този начин се стабилизира работата на сеещата секция при високи скорости. Сеещата секция Monoshox® NG Plus M е оборудвана и със задни притъпкващи колела, които могат лесно да се настройват посредством лостове.

След време сме отново на полето с нашите герои, за да проследим заедно процеса на поникване. Ето какво споделя Валентин Мицканов за резултата на сеитбата със сеялката Monosem NG plus 4: „Намираме се на блок, засят със слънчоглед преди 25 дни. Както виждате е редовно поникнал, на еднакво разстояние. Засят е с 6600 растения. Преброихме 64 растения в 14 метра, което означава 6400 растения на дка. За мен към настоящия момент посевът е идеален. Остава да може да реколтираме тези растения и да приберем добра реколта.“

Отново се отправяме към село Крумово, за среща с Йордан Райчев, който показва развитието на своята култура след засяването с Monosem Monoshox NG Plus M: „В момента се намираме на едно от полетата засети с царевица. Сеитбата тук е извършена с редосеялка Мonosem, секция Monoshox. Скоростта на изсяване е някъде около 11 – 12 км/ч, като при тази скорост се получи абсолютно равномерно изсяване, както в дълбочина, така и като линейно разстояние. Мога да ви демонстрирам с рулетката при тази скорост колко равномерно са поникнали отделните растения. Ние сеем със 7800 растения/дка посевна норма заради интензивното земеделие, което правим. При нас е изключително важно семената да са на еднакво разстояние, както в дълбочина, така и като линейно разстояние и да имат дружно поникване. Това вече е предпоставка за един сигурен добив с високи резултати, които ние правим и след поливното земеделие.“

Убеждаваме се, че сеитбата със сеялките Monosem е повече от прецизна и очакваме с нетърпение следващия етап на проследяване на културите.

И ето че 3 месеца по-късно отново посещаваме стопанството в село Самоводене, където заварваме добре подреден равномерен посев и въпреки тежките метеорологични условия (не е валяло дъжд от 45 дни) стопаните са с надежда да успеят да извлекат максимален добив от слънчогледа.

От Северно-централната част на страната се местим в Южна България, където Йордан Райчев, впечатлен от добрите резултати, представя етапа на развитие на своята царевица. Кочаните бяха добре оформени, голяма височина, много добър хабитус на растението и много добре озърнени. Царевицата е много добре опрашена, изхранени са абсолютно всички зърна и това е предпоставка за един много добър добив.

Дори тазгодишните лоши метеорологични условия не попречиха на нашите домакини да се похвалят с едни добри добиви след края на жътвата.

За Валентин Мицканов прибирането на реколтата приключи успешно: „Приключихме жътвата на слънчоглед. Благодарение на добрата сеитба успяхме да реколтираме 5500 растения от декар, което допринесе и за добрата реколта, независимо от лошите метеорологични условия и сухото време през изминалата година.“

Дни преди началото на октомври жътвата на царевица все още не е приключила за Йордан Райчев, като за финал той споделя своите очаквани резултати за тазгодишната реколта: „Намираме се на едно от полетата, засети с царевица. След много силния старт на културата бяхме свидетели на активна вегетация през цялото време. Положихме максимални грижи за културата и сега сме на прага на една успешна жътва. В момента е краят на месец септември, добивите са много добри, времето благоприятства за жътвата. Прибираме царевицата суха и се надявам да се получат добри резултати като цяло.“

Какво показа цялостният производствен процес, който проследихме в тези две стопанства?

Технологията на сеитба е изключително важен фактор в производството, особено в последните години, в които капризите на времето стават много и фермерите трябва да са сигурни, че както в доброто строителство трябва да се положат здрави основи, така и в земеделието трябва да стартираме с точно извършена сеитба. Сеялките Monosem не само извършиха сеитба в екстремни пролетни условия, но и показаха, че прецизността и възможността за висока скорост при работа водят до цялостни добри резултати в края на жътвата с повишена производителност. Затова, както казва народът - посей с Monosem, за да пожънеш богата реколта.

Повече информация за сеялките Monosem можете да намерите в търговската мрежа на Оптиком ООД в страната, както и на тел: 0700 20 205.

Публикувана в Агротехника

През тази година в Украйна фермери прибраха рекордна за историята на страната реколта от слънчоглед – 12,9 млн. тона, или с 1,7 млн. тона повече, отколкото през миналата година, съобщиха от пресцентъра на украинското министерство на селскостопанската политика и храните, цитирани от местната агенция УНИАН. От ведомството очакват през селскостопанския сезон 2016-2017 г., започнал на 1 септември, преработвателните предприятия в Украйна да произведат около 5,5 млн. тона слънчогледово олио, от които около 5 млн. тона да заминат за чужбина, става ясно от изказване на министър Тарас Кутовой.

„Вземайки предвид резултатите от настоящата жътвена кампания, страната е в състояние да произведе 5,5 млн. тона слънчогледово олио и да осигури износа му на ниво от 5 млн. тона”, привежда съобщението думите на министъра.

Ако тези очаквания се оправдаят, Украйна ще запази водещата си позиция в света в производството на слънчогледово семе и олио. От министерството прогнозират, че през настоящия сезон делът на Украйна в световното производство на слънчогледово масло ще достигне 31%, на олио – 34%, а в износа на олио – 57%.

От УНИАН припомнят последните прогнози на браншовата организация Укролияпром, според които производството на олио през сезона ще надхвърли 5,5 млн. тона, а износът му – 4,9 млн. тона. За сравнение – през миналия сезон износът бе едва 4,5 млн. тона. По данни на асоциацията само за първите 2 месеца на настоящия сезон производството на олио в Украйна е нараснало с 24,5% спрямо същия период на миналия сезон до рекордните 916 хил. тона, а доставките за чужбина са се увеличили с 24,7%.

Украйна изнася слънчогледово олио в 105 държави, като основните клиенти са държавите-членки на ЕС (с дял от общо 32%), Индия (31%) и Китай (13,8%).

Публикувана в Бизнес

Често срещаната комбинация между двете култури води до възникване на

проблем. Има ли начин да се преборим със самосевката?

Агр. Петър Кръстев

Пшеница след слънчоглед – в последно време това е една от най-популярните комбинации на културите в сеитбооборота. При такъв сеитбооборот се налага да се борим със самосевката от слънчоглед в пшеничните посеви както есента, така и пролетта. Широколистните растенията от самосевката на пролетната култура се конкурират с пшеницата в периода на ранна вегетация и зелената маса е доста неприятен „бонус“ в полето.

Есента

Не е излишно да напомним, че борбата със самосевката от слънчоглед в бъдещите посеви с пшеница започва още с прибирането на слънчогледа. С този съвет едва ли ще ви кажем нещо ново, но избягвайте загуби при прибирането. Така проблемът със слънчогледовата самосевка ще бъде значително по-малък и не така болезнен.

В есенния период, особено когато има влага, пшеницата и слънчогледът стартират бързо и влизат в конкуренция на полето. При необходимост, за да унищожите плевелите и самосевките от слънчоглед, се внасят подходящи хербициди. Всички знаят какви и кога, затова няма да се спираме на този елемент.

Пролетта

Най-интересният момент настъпва именно през пролетта, когато слънцето грее все по-силно и пшеницата възобновява вегетацията си.

Ако братенето на пшеницата е силно, то няма да позволи да се развива самосевка слънчоглед и няма да ви трябва хербицид. Но това по-рядко се случва. Обикновено слънчогледовата самосевка идва на вълни и доста рано се налага в полето да се влезе с хербицид. За това има редица подходящи препарати. Могат да се използват хербициди с две активни вещества: трибенурон-метил и тифенсулфурон-метил.

Около 7 – 10 дни след третирането, особено когато в този период падне дъжд, се появява втора вълна от самосевка слънчоглед. Тогава пшеницата вече се намира в стадий вретенене. Какво да правим? Повторно внасяне на хербициди напролет при пшеницата не се препоръчва. Трудно ще се намери някой, който да поеме отговорност за такова решение. Всеки ще ви каже, че пшеницата ще бъде угнетена и потисната, което ще се отрази крайно негативно на добива. Затова най-добрият вариант е да не се срещате с този проблем в своя сеитбооборот.

Публикувана в Растениевъдство

Прибирането на реколтата от слънчоглед и соя в Украйна продължава, като добивите за момента са рекордни за периода на независимо развитие на бившата съветска република, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Към 24 октомври слънчогледът е прибран от 87% от засетите 5,916 млн. хектара, което е с 6,5% повече от резултата към същата дата на миналата година.

Реколтата засега възлиза на 11,341 млн. тона, или 2,19 тона от хектар, при 10,302 млн. тона през миналата година при добив от 2,12 тона от хектар.

Соята е прибрана от 81% от засетите 1,837 млн. хектара, като реколтата достига 3,210 млн. тона при добив от 2,17 тона от хектар.

Досегашният рекорд бе поставен през селскостопанския сезон 2014-2015 г. – 2,16 тона от хектар. През миналата година украинските фермери произведоха 3,257 млн. тона соя при добиви от 1,7 тона от хектар.

Публикувана в Бизнес

208 кг/дка е средният добив на слънчоглед във Варненска област след прибиране на реколтата. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Даря Велинова, старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. По думите й са реколтирани всички 44 396 дка, като няма установени пропаднали площи. Производството е 84 256,1 тона. Даря Велинова коментира, че е имало опасения за засегната продукция заради сушата, но на много малко места в региона добивите са по-ниски и като цяло земеделците отчитат добри добиви. Даря Велинова допълни, че най-високи са добивите в общините Аксаково, Варна и Провадия - 230 кг/дка. В общините Бяла и Дъгопол добивите са под 200 кг/дка, каза още експертът.

Публикувана в Новини на часа

Украинската компания „ProAgro” прогнозира ръст на производството на слънчогледово семе  в страните от черноморския регион (Украйна, Русия, България, Румъния и Турция) с 16 на сто през 2016/17 г. – до  28,93 млн. т. Украинските аналитици коментират, че благодарение на рекордната реколта делът на региона в глобалния добив (42,45 млн. т) ще нарасне на 68%.  

Производство на слънчогледово семе в света и страните от черноморския регион, в млн. тона

 

2015/16 г.

Дял от световния добив %

2016/17 г.

(прогноза)

Дял от световния добив %

Общо света

38,60

100,00%

42,45

100,00%

Общо региона

24,75

64,11%

28,93

68,15%

В това число:

 

Украйна

11,20

29,02%

13,8

32,39%

Русия

9,20

23,83%

10,1

23,79%

България

1,70

4,40%

1,9

4,48%

Румъния

1,69

4,37%

1,85

4,36%

Турция

0,96

2,49%

1,33

3,13%

 

Основната характеристика на новия сезон е ръста на производството на маслодайната култура във всички без изключение страни основни производителки в региона. С най-голяма реколта са украинските производители – 13,8 млн.т, с 22 на сто повече спрямо предходната 2015/16 маркетингова година. Впрочем, най-драстично увеличение на производството се очертава в южната ни съседка Турция – с 38 на сто, в сравнение с 2015/16 г. – от 0,96 млн.т до 1,33 млн.т.

Трябва да отбележим, че прогнозата на ProAgro за Турция е с 133 хил. тона по-висока от оценката на селскостопанското аташе към посолството на САЩ в Анкара, оповестена в края на м. септември. Да припомним само, че в доклада от Анкара прогнозната летва беше качена с 20 на сто, в сравнение с  прогнозата на Министерството на земеделието на САЩ от 12.09.16. Американците акцентират, че турското правителство успя да мотивира местните  производители с увеличението на премията за отглеждане на слънчоглед от TL 300 на TL 400 за тон. ( US $ 1 = около 3,00 Turkish Lira TL).

В търговските среди очакват  формиране на низходящ ценови тренд на пазара под натиска на реколтната преса. Украинските  източници Apk-Inform съобщават за понижението на експортните котировки на сурово слънчогледово масло в черноморските пристанища с нови 5-10 долара в рамките само на една седмица – до $740-745/т FOB  за товарене октомври-декември.

Публикувана в Бизнес

По-късно кампанията влезе в ритъм благодарение на падналите валежи и модерната техника. Производителите на пшеница и царевица засега се въздържат от продажби

Агр. Петър Кръстев

И тази есен картината със сеитба на есенните житни култури е доста разнообразна. Сухото време в началото на есента попречи на нормалния старт на кампанията, но по-късно изоставането беше наваксано. Това стана възможно благодарение, първо, на падналите след 20 септември валежи от порядъка на 15-20-30 литра на кв. м, които нормализираха условията за обработка на площите, и второ – на наличието на високопроизводителна почвообработваща техника, която позволи на стопаните бързо да наваксат изоставането във времето.

В крайна сметка към момента сеитбата на зимните житни култури на повечето места в страната е в разгара си, като трябва да отбележим, че в същото време има стопанства, които вече са приключили, но има и такива, които едва сега започват. Като цяло се очертава, че сеитбата на есенници е на 50% от предвидените площи.

Ранните посеви прерастват, трябва да се наблюдават

Приключили са стопанствата, които разполагат с модерна високопроизводителна техника, където се работи денонощно и с една сеялка за 24 часа се сеят по 1500 декара. Такива фермерски стопанства са приключили сеитбата на 25 – 26 хиляди декара само за седмица.

За отбелязване е, че там, където сеитбата е направена по-рано и след това са паднали валежи, посевите са поникнали и се развиват доста буйно. Такива посеви има в района на Община Крушари, Добричко. При тези твърде напреднали в развитието си посеви има опасност както от развитие на болести, така и от нападение от неприятели – житни мухи и др. Вероятно там ще се наложи да се вземат извънредни мерки за опазване на растенията.

Преобладаващи са вносните сортове пшеница

И тази есен продължава тенденцията да се сеят вносните сортове пшеница, повечето от които са с ниски хлебопекарни качества. По-високите добиви от тези пшеници (750 – 900 кг/дка) компенсират малко по-ниската цена, на която се изкупуват. Трагично е, но все повече производители казват, че са хвърлили на купа семената, които са произвели от нашите, български сортове, защото в най-добрия случай те дават добив от 520 – 600 кг/дка. Преди месец фуражната пшеница е изкупувана на 270 лв/т, а в момента купувачите търсят хлебна пшеница на същата цена. Засега никой не иска да продава качествената си пшеница на тази цена, но ... не се знае дали въобще ще има пазар, за да я продаде. Мелничарите не са активни на пазара, не се запасяват, а купуват малки количества само от оборотни средства.

В същото време България не участва в търговете, които правят някои арабски държави (Египет) за пшеница, а нестабилността и разпадът на страните в Северна Африка, чийто пазар ние задоволявахме по-рано, сега е напълно замрял, защото там на практика няма легитимни контрагенти.

На фона на всичко това не е за учудване, че в Житницата на България продължава създаването на насаждения от етерично-маслени култури – лавандула, маточина (на поливни площи), мента и др. Засилва се интересът и към протеиновите култури, като фермерите от Добруджа са с нагласата напролет да сеят повече нахут, който е сравнително сухоустойчив и дава добив от около 200 кг/дка. Цената му също е доста добра – 1200 – 1400 лв/т. Доволни са и от лещата, която са прибрали тази година, и са продали на цени от 1600 – 1700 лв/т.

Нова практика при ечемика

За отбелязване е, че при ечемика в практиката се е наложила една нова тенденция, обратна на досегашните ни представи за оптимални срокове на сеитба – сеят го след пшеницата, дори до края на ноември, стига времето да позволи. Фермерите са стигнали до тази практика поради факта, че рано засетият ечемик се напада от много болести и неприятели, в т. ч. и нелечими (вируси), докато при късна сеитба това не се получава.

Прерастването на рапицата може да се овладее

Рапицата, която е засята навреме, също върви изпреварващо и на места отива към прерастване. Прерасналите растения са податливи на заболявания и склонни към измръзване, особено при безснежна зима. Затова на много места в страната стопаните вече третират напредналите в развитието си посеви с комбинираните препарати – фунгицид с растежен регулатор.

Пролетните култури тази година бяха прибрани навреме, тъй като високите температури ускориха развитието им и те узряха преждевременно. Никъде няма неприбран слънчоглед, а от царевицата се срещат много малко неприбрани площи. Повечето от количествата царевично зърно дори вече са продадени, при цена от 300 лв/кг. Получените добиви рядко превишават 500 – 600 кг/дка.

В Добруджа добивите от слънчоглед варират от 250 – 350 кг/дка. По-ниски са в крайморските общини – Шабла, Балчик, Каварна. Там, където те са в ниския диапазон, предлаганата в момента изкупната цена от 650 лв/дка не е в състояние да покрие разходите на производството и рентата. Това кара производителите да се въздържат от продажби, въпреки че никой не може да гарантира, че ще има търсене на по-високи цени.

Публикувана в Растениевъдство

През август Турция е увеличила вноса на основните маслодайни култури до 385 хил. тона при 302 хил. тона през същия месец на 2015 г., става ясно от последния отчет на експертите на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитиран от електронното издание АПК-Информ. Доставките на слънчогледово семе от чужбина са достигнали 33 хил. тона при едва 5 хил. тона през август миналата година, като настоящият показател е максимален за месеца през последните 7 години.

Основната част от внесените количества от маслодайната култура обаче са пристигнали от Аржентина, докато от традиционните доставчици, държавите от Балканския полуостров и ОНД, те са били минимални.

Но повишаването на минималните цени за вноса н слънчоглед, прието от турското правителство в началото на септември, вероятно ще ограничи покупките на маслодайната култура от чужбина през следващите месеци.

Вносът на соя е достигнал 284 хил. тона спрямо 229 хил. тона, доставени от чужбина през август 2015 г.

При рапицата внесените количества са запазили нивото от 68 хил. тона, като основен доставчик е била Румъния. И тук обаче повишаването на минималната цена по вноса на маслодайната култура се очаква да ограничи търсенето от страна на турските клиенти.

Вносът на слънчогледово олио е нараснал до 32 хил. тона от 25 хил. тона година по-рано, докато при палмовото масло е отчетено известно отстъпление – до 59 хил. тона от 64 хил. тона.

Доставките от чужбина на соев шрот са намалели с 2 хил. тона до 105 хил. тона, но при слънчогледовия е регистрирано значително увеличение до 50 хил. тона от 31 хил. тона.

Публикувана в Бизнес

Оповестеният преди няколко дни доклад на COCERAL (Организацията на европейските търговци със зърнени храни, маслодайни семена и растителни масла) демонстрира влошените перспективи за добива от слънчогледово семе в ЕС в сравнение с първоначалните изключително оптимистични прогнози.

В края на юни анализаторите очакваха, че новата слънчогледова реколта в ЕС ще възлезе на 8,63 млн.т, почти с 1 млн.т (около 13%) повече в сравнение с предходния сезон 2015/16 г.  В септемврийската прогноза на COCERAL летвата е свалена с 541  хил. тона – до 8,09 млн.т.

Неблагоприятната промяна е следствие на драстичното влошаване на оценките за добив от маслодайната култура в Румъния и България.  През юни  европейските експерти прогнозираха, че производството на слънчогледово семе в България ще нарасне с 22 на сто спрямо 2015 г. до 1,94 млн.т, а за Румъния се очертаваше ръст с 10 а сто – от 1,78 млн.т до 1,97 млн.т. 

Производство на слънчогледово семе в ЕС-28    в хил. тона 

                             

2013

2014

2015

2016 г.

прогноза

       

юни

септ

ЕС-28

8911

9065

7652

8636

8095

в това число:

         

Румъния

2009

2044

1784

1970

1675

България

1925

2010

1586

1944

1782

Франция

1627

1579

1187

1329

1229

Унгария

1473

1647

1568

1583

1818

Испания

981

958

707

960

720

През миналата седмица оценката за българската реколта е сведена до 1,78 млн. т ( 1,57 млн.т – 2015 г.), а прогнозата за румънското производство - до 1,68 млн.т, което е с 109 хил. т по-малко в сравнение с миналогодишния резултат.  Влошаването на прогнозите за производството на слънчогледово семе  в Румъния и България само  частично се компенсира с много по-оптимистичните изгледи за Унгария – 1,82 млн.т спрямо 1,58 млн.т, очаквани в края на юни и 1,57 млн.т реколтирани през 2015 г.

Публикувана в Бизнес

През юли вносът на четирите основни вида растителни масла в държавите-членки на Европейския съюз е намалял с 20% спрямо същия месец на миналата година до 513 хил. тона, обявиха експерти на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПКИнформ. Това е първо свиване на внасяните количества за последните 11 месеца, а причината е в спада на търсенето на растителни масла в държавите-членки.

В най-голяма степен са намалели доставките от чужбина на соево масло – до едва 48 хил. тона от 101 хил. тона през юли 2015 г. Отстъплението при палмовото масло също е значително – до 487 хил. тона от 675 хил. тона.

При слънчогледовото олио и рапичното масло обаче е регистриран ръст на вноса – до 110 хил. тона от 79 хил. тона при олиото и до 36 хил. тона от 12 хил. тона при рапичното масло.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта