В следващите 5 години световният пазар за селекция на растенията ще нарастне с 20%

Ръстът в пазара на селекция на растенията ще се стимулира чрез методите на хибридното и молекулярно размножаване – тази прогноза направи в доклад изследователската компания Marketsand Markets.

Търсенето на високодобивни разновидности на културите е много високо

Във връзка с растящото търсене на по-качествени и високодобивни сортове зърнени култури в този сегмент се наблюдава значителен технологичен прогрес. Потребностите на производителите да намаляват загубите от добив благоприятстват развитието на иновативни методи на селекция.

Биотехнологичните методи в размножаване на земеделските култури ефективно намаляват времетраенето на процесите, а така също помагат да се извлече повече информация за функциите на търсените гени. Тъй като стойността на генетичните услуги във всички отрасли намалява, очаква се стойността на методите на генното инженерство и селекцията на растенията да бъде по-малка, отколкото при традиционните методи на селекция.

Предимствата за земеделците, които са крайните ползватели, варират от ниска себестойност до по-висока добивност, разнообразие в избора и намаляване загубите при отглеждане на подобрените култури.

Дебатите около генетично модифицираните култури и редактирането на гените CRISPR в Европа станаха основни ограничаващи фактори за растежа на този пазар. Затова генното инженерство и методите на редактиране на генома са концентрирани в Америка.

През последните три десетилетия най-важна част в изследванията на учените стана молекулярната селекция, защото за разлика от генетично модифицираните растения, тази технология на размножаване все още в много страни не е засегната от регулаторна гледна точка.

Селекцията на хербицид-толерантните култури ще бъде все по-мащабна

Устойчивите към хербициди култури имат особени свойства, които ги правят устойчиви към действието на определени активни агрохимични вещества, което осигурява на земеделците по-гъвкава и значително опростена система за борба с плевелите.

Устойчивите към хербициди признаци широко се използват за отглеждане на соя, след която следват памук и царевица.

Министерството на селското стопанство на САЩ (USDA) също така е склонно да допусне на пазара още няколко сорта селскостопански култури, устойчиви на 2, 4-D и други хербициди.

Bayer, DowDuPont и DLF Trifolium са от основните играчи, заемащи водещи позиции на световния пазар в селекцията на културите. Присътствието на тези ключови компании и мощната изследователска база за селекция на растенията в такива страни като САЩ, Франция, Великобритания, Нидерландия и Германия, поддържат доминирането на Северна Америка и Европа на световния пазар.

Публикувана в Растениевъдство

Българските сортове, освен че са качествени, се възстановяват много по-добре в екстремни условия

Иван Панайотов, професор, дссн, селекционер

Опитна станция по земеделие – Дунав, България

специално за "Гласът на земеделеца"

Тази година е изключителна за есенните култури – суха есен и поникване през февруари-март, недостатъчен зимен запас, ранна пролетна суша, валежи в начало на вретенене, хладно време до 24 април. До средата на февруари полетата бяха като угар, приблизително 75 – 80% от площите с пшеница и ечемик.

След това започна покълване и поникване, ускорено братене и вретенене. Сега, в края на април, нормално поникналите посеви образуват 3-ти – 4-ти възел, а тези, поникнали през март, – 2-ри – 3-ти възел, което определя закъснение в изкласяването с 2 – 4 дни.

Критичният момент ще настъпи след началото на цъфтежа, когато   пшениченото растение изразходва най-много вода –- 4 литра на кв.м. в денонощие. Пролетните валежи досега са около 55 – 70 л/кв. м, които ще стигнат до изкласяване-цъфтеж. Ако паднат допълнително валежи, процесите на формиране на зърното и неговото наливане ще протекат нормално, ако няма валежи, зърното ще е сбръчкано и леко.

Сравнително прохладното време и наличието на влага в почвата сега спомагат за формиране на продуктивен клас, но неговото проявление до изкласяване и след това ще зависи от времето – влага и температура. Общото мнение за пшеницата в страната е благоприятно – от Добруджа, Централна и Западна България и тракийските полета. Трябва да имаме предвид, че статистически всяка 5-а или 6-а година в нашата страна е сушава – или за пшеницата, или за царевицата. Трябва да си припомним, че през 1948 г. пшеницата не е била жъната, а скубана с ръце.

Ние, производители на зърно и селекционери, се увлякохме за високи добиви, а забравихме за сушата и за качественото зърно. Нека Агенцията по безопасност на храните да провери как се произвежда хляб от нискокачествени пшеници, какви добавки се слагат в брашното и тестото. Освен това трябва да отбележа, че българските сортове, освен че са качествени, много по-добре се възстановяват в тези изключителни условия.

В моите опити като стандарти използвам някои западни сортове и разликата в развитието е голяма. Моето внимание е насочено главно към новия материал, в който се съчетават положителните показатели на западните и българските сортове. Не съм привърженик на сортовете, създадени преди 15 – 20 години, които са качествени, но неустойчиви на полягане. Но те притежават висок генетичен заряд, натрупан в продължение на повече от 60 години. Този потенциал сега се използва за създаване на нова генерация сортове, които са по-продуктивни, качествени и устойчиви на полягане. Чрез тях ще се намали вредното влияние на почвената и въздушната суша.

Скоро тези нови сортове ще се появят по родните полета, продуктивни и с качествено зърно, ефективни за производство, с по-малко разходи. Нека всеки разумен производител да си направи изводи, че няма фуражна пшеница, има хлебна пшеница.

Публикувана в Растениевъдство

Да предположим, че сте засадили малини правилно, но въпреки това от година на година те се влошават. Растенията отслабват, плодовете стават все по-дребни, а вкусът им не е приятен.

Какви могат да бъдат причините?

Най-честата причина за това е липсата на хранителни вещества. Мястото за тази култура обикновено се избира най-накрая, а и грижите за нея са малко в сравнение с другите култури. Малините имат нужда от редовно торене, в противен случай, почвата се изтощава и добивите падат. Ако не искате да губите от добива от малинине забравяйте, че трябва да внасете органични вещества през есента. Сложните торове се внасят в началото на пролетта и преди цъфтежа на малините.

Друга причина за промяна на сортовите особености на плодовете на малините са болестите и вредителите. Ако растението боледува и се бори с вредителите, то не може да даде добри добиви. Ето защоне забравяйтередовно да проверявате насаждението и да обработвате почвата около храстите.
И накрая, причинатаможе да е, че сорта малини, който сте засадиливече да е изчезнал и на негово място да расте дивачка. Тогава премахнете всички издънки, докато не са обхванали цялата налична територия.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

След встъпване в плододаване успоредно с резитбата за просветляване на короните се прилага и ежегодна резитбаза обновяване на плододаващата дървесина и за поддържане на растежа. Резитбата за плододаване обикновено започва след 3-та година и трябва да се съобразява с особеностите в растежа и плододаването на отделните сортове. В зависимост от начина на растеж и характера на плододаването си ябълковите сортове може да се подредят в четири основни групи. При сортовете от типа «спър» плододаването е предимно върху къси 2-3-годишни клонки, което означава, че едногодишната дървесина не бива да се отстранява до достигне на тази възраст. При прилагането на неправилна резитба спъровите сортове, както и ренетите, много лесно преминават към алтернативно плододаване (през година). При третата група сортове, тази на Златната превъзходна, може да се извършва и по-силна резитба, понеже дърветата плододават върху едногодишни леторасти. Четвъртата група - на Грени смит, плододаването е предимно в периферните части на короната и пак е върху едногодишна дървесина. Широко разпространения сорт Златна превъзходна образува прирасти от почти всички пъпки, но се развиват главно къси клончета, завършващи с цветни пъпки. Характерно за сорта Джонатан е интензивното плододаване на едногодишна дървесина. Джонаголд формира увиснали плододаващи клонки, а цветовете се образуват на къси и дълги клончета. Специфичното за тези сортове е залагането на плодни пъпки и върху едногодишни дървесни клончета. По-силно прореждане на плододаващата дървесина е необходимо в годините, в които са заложени прекалено много цветни пъпки, с чието изхранване дървото трудно би се справило. Преди да се започне резитбата дървото трябва да се огледа щателно, да се направи преценка на гъстотата и сила на развитие на едногодишният прираст във връхната и основната част на короната, и едва след това да се пристъпи към прореждане и подмладяване на плододаващата дървесина. Необходимо е резитбата на   торбестите клонки, които са разклонени да се извършва така, че да остават по три плодни пъпки. Резитба на поединично разположените непосредствено върху осите къси клонки не се прави, докато на средно дългите (12-15 см) плодни клонки се извършва съкращаване, в случаите, в които от по-ниско разположените им пъпки са израснали къси клонки. Дългите плодни клонки с по-силен растеж (над 15 см) се съкращават над три пъпки. Прекалено силно растящите дървесни клонки и лакомците се премахват, при условие, че не е необходимо да се направи замяна на засъхващи разклонения. В случай, че е нужно гарниране с плододаваща дървесина се извършва съкращавана над пръстен. Умерено растящите дървесни клонки се прореждат, като се спазва условието за техния наклон или се прави съкращаване над пръстен, над една или две - три пъпк в зависимост от растежната сила на сорта. С тези резитбени операции се цели умерен брой плодни пъпки с преобладаване на по-младата плододаваща дървесина.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

. Най-чувствителни на измръзване са сортовете Болгар и Султатина, които са от Ориенталската екологогеографска група. Зимните очи при тях се повреждат при температури минус 15, минус 17°С.

. Най-студоустойчиви са сортовете Ризлинг, Каберне совиньон, Пино шардоне, Пино ноар, Алиготе и др., които принадлежат към Западноевропейската екологогеографска група. Зимните очи при тях издържат ниски температури до минус 18, минус 21°С.

. Отглежданите в нашата страна културни сортове се делят по студоустойчивост на три групи:

- към първата група - най-студоустойчиви спадат сортовете: Каберне совиньон, Мискет червен, Ркацители, Совиньон, Ризлинг, Пино шардоне, Алиготе, Мускат отонел, Мерло, Саперави и Памид,

- към втората група средно студоустойчиви спадат сортовете: Перл дьо Ксаба, Царица на лозята, Шасла доре, Широка мелнишка лоза, Мавруд и мискет хамбургски,

- към третата група - най-слабо студоустойчиви спадат сортовете: Болгар, Димят, Юни блан, Гъмза, Алфонс Лавеле, Тамянка, Кардинал и Чауш.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Рододендронът - без преувеличение е разкошен храст, любим на градинарите не по-малко от рози, божури и хортензии.
Сред огромното разнообразие от рододендрони могат да се намерят растения за всеки вкус: храсти или малки дървета, с остър аромат или фин, едва доловим, с големи цветове или компактни. Почти всички рододендрони се чувстват чудесно при леко засенчване.
За съжаление, поради източният произход на рододендрона често може да попаднете на сортове, които да не цъфнат или да измръзнат и загинат?
Ако отдавна си мечтаете да си засадите рододендрон, но не смеете заради студените зими, ще ви препоръчаме сортове, които ще решат проблема! Тези сортове могат да издържат температури до -25°C или дори по-ниски.
Единственият общ недостатък на сортовете родедондрон е, че на това растение всичките му части: цвят, стъбла, листа са отровни. Ако имате деца и домашни любимци, не забравяйте да вземете това под внимание.

. Golden Lights цъфти рано, още в края на май, този сорт понася люти зими до -42°С;

. Roseum Elegans е ценен не само заради студоустойчивостта, но и заради великолепните съцветия, всяко състоящо се от 10-12 розово-лилави цветове;

. PJM Elite е вечнозелен, хибриден храстовиден рододендрон с обилен цъфтежт и устойчив на зимни температури до -32°C;

. Mount Saint Helens е листопаднаазалия и понася температури до -32°C.

. Rosy Lightsсъщо е листопаден рододендрон. Издържа през зимата до -42°C!

. White Lights - листопаден рододендрон,издържа от -34°C до -42°C.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Учени от Университета Корнел са представили нови висококачествени сортове ягоди и малини. Уточнява се, че ягодите ще бъдат готови за засаждане през пролетта на 2019 г.
Сорта малина Crimson Treasure е селекциониран от сортовете Crimson, Crimson Giant и Crimson Night. Всеки плод тежи от 4 до 6 г.

Нов сорт ягоди Dickens е кръстен на английския писател Дикенс. Този сорт е забележителен с мразоустойчивостта си. Ягодите, освен това са устойчиви на транспортиране.
Както малините, така и ягодите, отглеждани от американските фермери, имат наситен червен цвят. Dickens Strawberries ще бъдат на разположение в Nourse Farms в Масачузетс, а малините в North American Plants в Орегон.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В разгара на лятото сме, когато във всяка градина се намират плодни дръвчета от по-ранни сортове и има изобилие от плодове, които не могат да бъдат изядени наведнъж. Масовото зреене на плодовете от тези сортове и невъзможността им за по-дълго съхранение често ни изправя пред дилемата – как да оползотворим реколтата. Разбира се, че всеки взема решение, което го устройва – едни правят сладка и компоти, други варят ракия. Но има и един начин за запазване на естествената хранителна стойност на плодовете, познат ни от нашите баби – сушенето. Изсушените плодове са незаменим концентриран източник на полезни хранителни вещества и витамини с естествен произход. Ако сте любители на сушените плодове, тази таблица ще ви помогне да оползотворите по най-добрия начин плодовата реколта, за да запазите за зимата излишната реколта.

Процедура за сушене на плодове

Вид плод

Предварителна подготовка

В изсушен вид

Ябълки

Обелват се, отстраняват се семките и се нарязват на парчета с дебелина 3 мм. Потапят се в подсолена вода за 2 минути.

Кремав цвят, еластични. При разрязване няма влажни места

Горски плодове

Оставят се цели, с изключение на ягодите, които се режат на половинки.

При разчупване няма видима влажност

Череши

Отстраняват се дръжките и костилките. Ако са твърде сочни се отцеждат за един час.

Тъмни на цвят, лепкави на усещане

Праскови и кайсии

Обелват се по желание, отстраняват се костилките, по желание могат предварително да се потопят в цитрусова марината.

Гъвкави

Круши

Обелват се, отстраняват се семките и грубото (около семенната кутийка) месо. Нарязват се на парчета с дебелина 6 мм.

Еластични

Сини сливи

Разрязват се на половинки, махат се костилките или се оставят цели. Половинки: Без предварително третиране. Цели: За да омекне и да се напука кожата и да се помогне на плода да се изсуши по-добре се поставят на пара или се бланшират във вряща вода за 2 минути.

Еластични и кожести

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Най-важното е, че в България вече започнахме да говорим и да мислим за здравето на почвите, каза доц. д-р Георги Митев, преподавател от Русенския университет

  • Доц. Митев, ръководеният от вас четиригодишен проект „Опазване на почвите в България“ приключи неотдавна със заключителна среща. Какви задачи си поставихте за решаване с него?

  • В България започнахме проекта през 2014 година и с него трябваше да решим няколко неща: първо – къде сме като страна в технологиите по опазване на почвите; второ – докъде искаме да стигнем в опазване на почвите; трето – как да стигнем световните стандарти и да запазим този природен ресурс за нас и за поколенията.

  • Къде сме ние, в България, в тази област спрямо световните стандарти?

  • Зависи с кого се сравняваме, каква цел имаме, докъде ще стигнем в прилагането на световните стандарти и технологии. Трябва да решим и по кой път да достигнем до тях. Дали по еволюционен път на развитие, вървейки след хората, или да караме пряко, авангардно, действайки пред фермерите, като им предложим технологии за много години напред. Дали да работим по метода на проба-грешка, или ще използваме вече постигнати резултати и ще ги адаптираме за условията на България. Това са петте въпроса, с отговорите на които ще оформим цялата философия.

  • В коя част на България провеждахте опитите по проекта?

  • Ареалът на действие на проекта е в района на Североизточна България.

  • Как стартирахте реализирането на проекта?

  • През 2014 година обиколих всички селскостопански изложения в България и направих снимки на предлаганата техника. От всичко видяно направих един извод: машините, които се предлагат в България, не отговарят на изискването за прилагане на технологии за опазване на почвите, т.е. няма как да осъществим замисъла на проекта с налични на нашия пазар машини. Решихме, че е по-добре да внесем машини от САЩ, направихме го чрез възлагане на обществена поръчка по закона, което забави с половин година процедурата. Преустроихме доставената машина, пригодихме я за условията на България, сложихме торовнасяща уредба, усъвършенствахме я. Направихме много успешни опити.

  • На каква площ залагахте опитите?

  • Отидохме при фермерите и им казахме: който иска, нека даде по 15 декара площ, а ние с нашите машини ще правим опитите на тях. Фермерът ще си наблюдава културите и ако му хареса, продължаваме, ако не – спираме. Направихме това на 15 места, основно в Добруджа.

  • В какво се изразяваше иновацията?

  • Шест са основните процеси в растениевъдството, ние елиминирахме два основни – основно торене, основна обработка, предсеитбена обработка. Елиминирахме основното торене и предсеитбената обработка на почвата, които отпадат и като разходи, и като изпълнение. Внасяме торовете със сеитбата. Направихме преустройството на сеялката – още една иновация, и елиминирахме тези процеси. Остана само растителната защита след сеитба. Намалихме до минимум преминаването върху повърхността на почвата от 9 преминавания. С всичко това реализираме икономия на труд, на гориво, а що се отнася до добивите – те скочиха. Ако трябва да говорим в цифри, те са 12% икономия на гориво и около 15% повишение на добивите, 8 – 10% икономия на труд. Достигаме 1,7 – 2 литра гориво на декар, 150 кг на декар увеличение на добива при царевицата и 30 – 40 кг/дка увеличение при слънчогледа.

  • При кои култури е приложима тази технология?

  • Технологията е приложима само за окопни култури, които са рискови в световен мащаб – те предизвикват водна и ветрова ерозия и други негативни процеси. При културите със слята повърхност това ще бъде решено със сеитбообращението. След окопна, следва неокопна култура. Не оставяме почвата гола – най-големият проблем на българското зърнопроизводството е, че от септември до март оставаме почвите голи – изорани. А почвата трябва да е покрита, да е на сянка, което може да стане с растителните остатъци – свежи или мъртви. Това има голям ефект, защото когато една капка удари върху гола почва, тя я разрушава, а когато удари върху растение, скоростта й става нула и тя попива надолу в почвата.

  • На практика опитвахте ли различни почвени типове и при всички почви ли работи тази технология?

  • Тук нещата опират и до психологическото състояние на фермера, не всички знаят достатъчно за почвите си, не всички са с инженерно или агрономическо образование, което също е проблем. Младите и напредничавите работят много добре, те виждат, че трябва да променят нещо. Виждат, че генетиката е достигнала определено ниво на добиви и няма накъде повече да се отива. Технологиите, които се прилагат масово у нас, вече не съответстват на сортовете – няма големи възможности за повишаването им, разрушени са поливните системи, т. е. маржът на печалбите може да се увеличи само чрез намаляване на разходите.

  • Трябва ли обаче фермерите да преоборудват машинния си парк?

  • Има технологичен комплекс от машини за култури със слята повърхност и за окопни култури. Ние променяме 2 – 3 машини, пригаждаме ги към нашите условия.

  • Каква ще е следващата крачка?

  • Аз, естествено, не мога да реша всички проблеми, включително и машиностроенето на България. Нека да има и други институции, които да дойдат, да видят какво сме направили, да го вземат и да го произведат. Аз вървя напред с технологиите и с прототипите на машините, за да можем да покажем какво може да се направи.

  • На базата на това, което сте постигнали с вашия проект, има ли интерес от страна на държавата да се изработи стратегия за развитие на българското земеделие, свързана с опазване на почвите?

  • Никой не ни е канил да разработваме такава стратегия. Това, което можем да направим, е да предоставим изводите как да се развива земеделието в тази част. Ние работим повече директно с фермерите. Защо да произвеждаме машини, след като западна фирма Швеция, като видя нашето предложение, на следващата година произведе и продаде у нас 7 сеялки за ивичеста сеитба с торовнасяне. Пазарът не търпи празни пространства.

Публикувана в Растениевъдство

Трябва да залагаме на български сортове, каза за читателите на „Гласът на фермера“ Ганчо Ламбев – председател на ППОК „Изгрев 93“ в с. Царевец, общ. Свищов

Агр. Петър Кръстев

ППОК „Изгрев 93“ в с. Царевец, общ. Свищов обработва 20 000 дка. Основни са зърнено-житните култури – пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, както и 1000 дка люцерна. Характерно за района е, че почвите са плодородни и подходящи за зърнопроизводство, недъстатък е, че е доста засушлив. На Открития ден на пшеницата, разговаряхме с председателя на кооперацията г-н Ганчо Ламбев.

  • Г-н Ламбев, какво е характерно за вашето производството през последните няколко години?

  • Всичко зависи от годината – за последните 4 години рапицата и слънчогледът дават среден добив 270 кг от декар, при пшеницата от 8400 дка средно сме прибирали по 470 кг/дка, миналата над 500, но сме имали и добиви от около 250 кг. Средният добив при царевицата за последните 4 години е 600 кг от дка.

  • Освен селекцията, която прави вашето стопанство с проф. Панайотов, вие изпитвате и сортовете на западната селекция. Какви са ви впечатленията от едната и от другата?

  • През последните години западната селекция се наложи в България, най-вече с това, че се получават значително оп-високи добиви от българските сортове и земеделските производители на 80% се ориентираха към нея, главно заради високите добиви. Но българската селекция също полага усилия да догонва и да стане конкурентна. Пшениците, които се създават тук от проф. Иван Панайотов в землището на с. Царевец и с наша подкрепа, заслужават внимание. Имаме два регистрирани сорта – Нове и Младен, Нове е по-високо добивен, а Младен по-качествен, но като цяло имат потенциал и на големи площи от тях сме постигали добив над 700 кг/дка, който догонва западната селекция. Има много нов генетичен материал и професорът продължава да работи в тази посока.

  • Какви са прогнозите ви за представянето на сортовете тази година?

  • В тази сушава година условията не са много благоприятни за западната селекция. Българските сортове може да ги изпреварят по добив, но ще видим като ожънем.

  • Какъв е съветът ви към зърнопроизводителите?

  • Българската селекция не трябва да се избягва. Рискът трябва да се разпределя и не само заради него, а и затова, че е българско трябва да залагаме на наши сортове, защото не се знае, какво ще стане с чуждата селекция след някои друга година. Българската наука трябва да се развива и ние трябва да съдействаме за това. Ръждите в последните години създават все по-голям проблем. Държавата се оттегли от науката, българските институти нямат достатъчно средства, за да развиват науката и поизостанаха. Имаме инициативни хора като проф. Панайотов, които с малко подкрепа се мъчат да правят нещо българско и дано успеят.

  • Във вашата коопероция какви са процентите на българска и чужда?

  • До мналата година аз държах изцяло на българската селекция, като нямах доверие на западната, защото е създадена за отглеждане при други условия и очаквах, че ще има сериозни провали. Затова основно залагах на българските сортове и сеех 70% български, 30% западни. Но от тази година размених местата, защото през последните години те показаха добри добиви и ние не можем да изоставаме. В крайна сметка парите са в добива. Патриотизмът си е патриотизъм...

  • От кога не е валял?

  • Откакто се е стопил снега не са валяли количества над 4-5 литра на квадратен метър. Само веднъж валяха 13 литра. Всички останали валежи бяха без стопанско значение.

  • Ще се отрази ли това засушаване на добивите при есенниците и кога виждате, че ще започне жътвата?

  • Със сигурност ще се отрази и поне с 20% добивът ще е по-надолу от миналата година, което е над 100 кг/дка. Жътвата ще е поне със 7-8 дни по-рано от нормалното.

  • Какво е състоянието на пролетните култури?

  • Пролетните култури засега са в добро състояние, държат се. Имаме и 200 декара нахут. Все още имаме надежда, че ако завали нещата за пролетниците не са загубени. Въпреки късната сеитба царевицата и сънчогледа са в много добро състояние, но докага...

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 11

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта