Драстичен спад с около метър на водното ниво на Шабленско и Езерецко езера установи екип на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) на 9-ти март по време на мониторинг на водолюбивите птици в Натура 2000 зона „Шабленски езерен комплекс“. В резултат на това голяма част от плитчините на влажните зони са пресушени. Тези места са ключови за пребиваването по време на миграция и гнездене на десетки видове водолюбиви птици, обект на опазване в Защитените местности „Шабленско езеро“ и „Шабленски езерен комплекс“, сред които белоока потапница, малък воден бик, червена чапла и много други. Тези видове вече са загубили гнездовите си местообитания, тъй като гнездят в тръстиковите масиви по ръба на водоема.

Драстичният спад на нивото ще повлияе негативно и на ихтиофауната в двете езера (Шабленско и Езерецко), които губят традиционните си по-плитки места за хвърляне на хайвер. Припомняме, че Шабленския езерен комплекс и разположеното в съседство Дуранкулашко езеро са включени с Рамсарската конвенция като влажни зони с международно значение.

След разговор с представители на РИОСВ, БДЗП получи устна информация, че изпускането е станало чрез прокопаване на канал в пясъчните дюни с помощта на багер и че за тази дейност има официално разрешение от РИОСВ-Варна, издадено във връзка с писмо на община Шабла по повод наводнени помещения в резиденция „Шабла“. Каналът е широк 15-20 метра, което означава, че на практика не е имало реален контрол на изтичането на езерата. Към момента този канал не е затворен и ландшафтът не приведен в първоначалното си състояние. Изтичането е преустановено по естествен път, поради изравняване на водните нива на езерата и на морето.

Припомняме, че изпускането на водни маси от езерата противоречи на целта за обявяване на защитената местност и не е предвидено в плана й за управление. Изпускането на водни маси от Шабленския езерен комплекс в установените мащаби противоречи и на целите и предмета на опазване на защитената зона за птици.

Втори негативен фактор е и фактът, пресушаването е съпроводено и с опожаряване на голяма част от тръстиковите масиви в района на Шабленското езеро. Мащабите на опожаряването за изключително големи – касае се за няколко стотин декара явно преднамерено опожарена влаголюбива растителност. Паленето на масивите с водна и влаголюбива растителност е забранено според заповедта за обявяване на Защитената зона. Твърде вероятно е изпускането на водни маси и последващото опожарявяне да са взаимосвързани действия, които на практика водят до унищожаване на значителна част от влажната зона.

В момента е отворен канал за изтичане и на разположеното в близост Дуранкулашко езеро, но за щастие нивата на отток там са много по-слаби, поради специалното съоръжение (шлюз), изградено за тази цел.

БДЗП изпрати официален сигнал до РИОСВ-Варна и МОСВ и очаква писмена информация по случая.

Публикувана в Новини на часа
Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката у нас се понижава с 0,2 пункта до 3,0% през последното тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на предишната година, сочат данните на Националния статистически ниститут (НСИ) Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2018 г. се оценява на 25,785 млрд. лв., а приносът на селското стопанство в тази сума е близо 774 млн. лв.
Същевременно индустриалният сектор намалява своя относителен дял в добавената стойност на икономиката с 2,6 пункта до 23,5%. Нарастване е отбелязано единствено в дела на добавената стойност в сферата на услугите. Той се увеличава до 73,5% при 70,7% през съответния период на предходната година. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България за 2018 г. се оценява на 107,925 млрд. лв. по текущи цени или 55,181 млрд. евро, като на човек се падат 7 829 евро. БВП за 2018 г. по предварителни данни нараства в реално изражение с 3,1% спрямо предишната година.
По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт само през четвъртото тримесечие на 2018 г. възлиза на 29,813 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 4 240 лв. от стойностния обем на показателя, показва още статистиката. 
Публикувана в Новини на часа

 Цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 1.8% спрямо миналата година, като спадът в растениевъдството е с 1.4%, а в животновъдството - с 3.3%, сочат данните на Националния статистически институт /НСИ/. Индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2018 г. се увеличава с 2.9% спрямо същото тримесечие на 2017 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се увеличава с 4.5%, а на цените на продукцията от животновъдството намалява с 4.0%.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на 2017 г. се наблюдава спад в цените на техническите култури - с 4.2%, на фуражните култури - с 24.7%, и на пресните плодове - с 1.7%. Намаление се наблюдава в цените на слънчогледа - с 4.4%, на царевицата за силаж - с 33.8%, на сеното от естествени ливади - с 21.5%, на люцерната за сено - с 8.1%, на орехите - с 9.7%, и на десертното грозде - с 29.0%. По-високи са цените на зърнените култури - с 10.0%, на пресните зеленчуци - с 23.3%, на картофите - с 29.0%, и на гроздето - с 14.7%. Повишение отбелязват цените на меката пшеница - с 14.8%, на ечемика - с 11.9%, на царевицата за зърно - с 2.8%, на ориза - с 9.4%, на оранжерийните домати - с 11.0%, на оранжерийните краставици - с 12.8%, на морковите - с 40.3%, на ябълките - с 11.3%, и на виненото грозде - с 16.1%.

Спрямо същото тримесечие на 2017 г. се наблюдава намаление в цените на живите животни - с 3.7%, и на животинските продукти - с 4.3%. Намаляват цените на свинете - с 11.8%, на овцете - с 10.5%, и на козите - със 7.4%. Увеличение е отчетено в цените на едрия рогат добитък - с 13.9%, и на домашните птици - с 1.0%. При животинските продукти намаляват цените на кравето мляко - с 6.3%, и на кокошите яйца за консумация - с 19.4%. Повишение се наблюдава в цените на биволското мляко - с 4.6%, на овчето мляко - с 4.7%, на козето мляко - с 25.6%, и на пчелния мед - с 3.1%.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. намаление е отбелязано в цените на техническите култури - с 10.0%, на фуражните култури - с 24.6%, и на пресните зеленчуци - с 9.8%. По-ниски са цените на слънчогледа - с 12.6%, на царевицата за силаж - с 47.0%, на сеното - с 12.3%, на люцерната за сено - с 3.3%, на оранжерийните домати - с 25.4%, на оранжерийните краставици - с 10.5%, и на морковите - с 2.1%. Увеличение се наблюдава в цените на зърнените култури - с 6.1%, на картофите - със 7.7%, на пресните плодове - с 15.2%, и на гроздето - с 3.2%. По-високи са цените на меката пшеница - с 13.0%, на ечемика - с 13.8%, на ориза - с 16.4%, на крушите - с 33.3%, на орехите - с 20.8%, и на виненото грозде - с 4.4%.

В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. цените на живите животни намаляват с 8.0%, докато цените на животинските продукти се увеличават с 1.3%. По-ниски са цените на почти всички категории животни. Цените на свинете намаляват с 13.8%, на овцете - с 8.3%, на козите - с 4.0%, и на домашните птици - с 6.3%. Увеличение се наблюдава единствено в цените на едрия рогат добитък - с 8.8%. При животинските продукти по-високи са цените на козето мляко - с 27.6%, на биволското мляко - с 8.3%, и на кравето мляко - с 1.0%, докато цената на овчето мляко отбелязва намаление - с 4.6%. Повишение е отчетено в цените на кокошите яйца за консумация - с 1.5%, и на пчелния мед - с 2.3%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2018 г. се повишава с 3.6% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 3.8% спрямо 2017 година.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на 2017 г. се увеличават цените на посевния и посадъчния материал - с 3.4%, на електроенергията и горивата - с 6.9%, на минералните торове - с 5.9%, и на фуражите - с 2.5%. По-ниски са цените на продуктите за растителна защита - с 5.0%.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. индексът на цените на посевния и посадъчния материал се увеличава с 2.1%, на електроенергията и горивата - със 7.8%, на минералните торове - със 7.3%, и на ветеринарномедицинските продукти - с 1.2%. По-ниски са цените на продуктите за растителна защита - с 3.9%, показват данните на НСИ.

Публикувана в Бизнес

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2018 г. намаляват с 26.3 хил., или с 1.1%, спрямо края на септември 2018 г., като достигат 2.29 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2018 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 8.9%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 8.7%, и в „Други дейности“ - с 2.4%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и „Образование“ - по 0.7%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ - съответно 22.0 и 17.2%.

В края на декември 2018 г. в сравнение с края на декември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 14.6 хил., или с 0.6%. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Строителство“ - с 6.8 хил., „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 4.4 хил., и „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 3.1 хил., а най-голямо намаление - в „Преработваща промишленост“ - с 2.3 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително отново в икономическите дейности „Строителство“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - съответно с 5.7 и 5.2%, а най-голямо намаление е регистрирано в „Добивна промишленост“ - с 3.0%.

Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2018 г. е 1 157 лв., за ноември -
1 151 лв., и за декември - 1 205 лева.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e1 171 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 4.8%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ - с 13.7%, „Финансови и застрахователни дейности“ - с 6.5%, и „Добивна промишленост“ и „Други дейности“- по 5.7%. През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата нараства с 6.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 13.9%, „Добивна промишленост“ - с 10.1%, и „Преработваща промишленост“ - с 9.4%.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2018 г. са:

  • „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения“ -2 788 лева
  • „Финансови и застрахователни дейности“ - 1 933 лева
  • „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 1 888 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности:

  •  „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 705 лева
  • „Други дейности“ - 833 лева
  • „Строителство“ - 901 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2018 г. в обществения сектор нараства със 7.4%, а в частния - с 6.8%.

В представените от НСИ таблици се вижда, че средната работна заплаата в селското стопанство е нараснала от 873 лв. през IV-то тримесечие на 2017 г. на 907 лв. през IV-то тримесечие на 2018 г.

Публикувана в Новини на часа

Спад в производството и износа на пшеница белязаха пазарната 2018/19 г., сочат анализи на земеделското министерство.

Производството на пшеница у нас се е понижило с 6,3 % за пазарната 2018/19 г. По оперативни данни реколтата за 2018 г. е в размер на 5,4 млн. тона. Това количество е по-малко от отчетеното година по-рано. Причината за този спад е в неблагоприятните климатични условия през пролетта и лятото на 2018 г. Имено те обуславят и ниските средни добиви, които са се понижили с 9,5 %.

Данните сочат, че реколтираните площи са били в размер на 11 392 хил. дка. Това е с близо 4% повече в сравнение с отчетените цифри за 2017 г. През изминалата година кампанията по прибиране на реколтата започна по-рано. Въпреки това, обилните валежи през летните месеци затрудниха и забавиха работата. Така не само спаднаха средните добивиот декар, но и качеството се влоши.

За пазарната 2018/19 г. преходните наличности от пшеница са оценявани на 110 хил.тона. Това е с 365 хил. тона под нивото, отчетено година по-рано. Прогнозите са за понижение до под 5,6 млн.тона на общото предлагане на пшеница в страната през 2018/19 г. Тази стойност е с близо 17% по-малко в сравнение с предходната година (включвайки окончателни данни за производството през 2017 г.). Очаква се вътрешните потребности да бъдат изцяло задоволени, но и да се реализира сравнително голям износ. Според прогнозите през 2018/19 година общият внос на пшеница ще остане сравнително нисък – около 50 – 60 хил. тона. Общото потребление на пшеница (семена, човешка консумация, индустриална употреба, фураж и износ) също се очаква да се свие с около 17% на годишна база. То може да дотигне до около 5,4 млн. тона, главно за сметка на редуциране на износа. Прогнозите показват, че вътрешното потребление може да се задържи малко над 1,7 млн. тона.

Данните от окончателното окачествяване на пшеницата сочат, че 65 % от реколтата от 2018 г. отговарят на изискванията на мелничарския отрасъл. Това количество от суровината е годно за производството на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия. Спрямо отчетените резултати за 2017 г. се наблюдава спад на пшеницата в „първа“, „втора“ и „втора Б“ група за сметка на увеличение на тази в „трета“ група. Данните сочат, че разпределението на пшеницата по групи е:

  • първа група – за 2018 г. – 0,8%. Отчетените стойности за 2017 г. са – 3,2%;
  • втора група – 3,3% за 2018 г, при 10,3%, отчетени през 2017 г.;
  • втора Б група – 12,2% сочат данните за 2018 г., при 34,6% за 2017 г.;
  • трета група – 83,8% за 2018 г., при 52% за 2017 г.

Промени има и в основните показатели, които определят качествената характеристика на зърното, сочат анализите.

Публикувана в Бизнес

Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2018 г. възлиза на 8 077.2 млн. лв., което е с 2% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи на спад в обемите - с 3.1%.

Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 5 414.0 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2017 г. с 2.8%. Намалението е в резултат на спад в обемите - с 4.6%. Продукцията в животновъдството е 1 978.0 млн. лв. и е на същото ниво, както през 2017 година.

Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2018 г., достига 4 672.5 млн. лв., което е с 4.3% повече от предходната година. Увеличението се дължи на увеличение в обемите с 1.3% и цените - с 3.0%.

Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2018 г., достига 3 404.7 млн. лв. и е с 9.5% по-ниска от 2017 г., което е в резултат на понижение в цените - с 1.2%, и намаление на обемите - с 8.4%.

Смесеният индекс на нетния доход по факторни разходи намалява с 14.8%, а на нетния опериращ излишък/смесен доход - с 18.7%, което е в резултат на намалените обеми на продукцията и субсидиите в селското стопанство спрямо 2017 година.

Смесеният индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство през 2018 г. намалява спрямо 2017 г. с 30.5%.

Приложение

Таблица 1

Крайна продукция по базисни цени - първа оценка за 2018 година

    Текуща стойност за 2018 г. - млн. лв. Индекс на физическия обем Индекс на цените Индекс
2017 = 100
Продукция от отрасъл „Селско стопанство“ 8077.2 96.9 101.2 98.0
    Продукция от селското стопанство 7893.2 97.4 101.1 98.5
        Продукция от растениевъдството 5414.0 95.4 101.9 97.2
           Зърнени култури 2651.1 100.5 108.2 108.7
           Технически култури 1764.3 91.8 97.6 89.6
           Фуражни култури 198.3 98.5 89.9 88.6
           Зеленчуци 351.1 81.4 112.4 91.4
           Картофи 51.9 59.2 111.1 65.8
           Плодове 357.9 98.6 85.0 83.9
           Други растениевъдни култури 39.4 117.4 72.2 84.7
       Продукция от животновъдството 1978.0 101.5 98.5 100.0
           Селскостопански животни 1039.5 101.0 98.1 99.1
           Продукти от животновъдството 938.5 102.1 98.8 100.9
       Продукция на селскостопански услуги 501.2 103.9 103.7 107.7
    Неселскостопански неотделими второстепенни дейности 184.0 77.8 103.4 80.5
Междинно потребление 4672.5 101.3 103.0 104.3
         Семена и посадъчен материал 164.6 82.2 102.6 84.3
         Горива и масла 1072.2 90.5 108.1 97.8
         Торове и почвени подобрители 420.9 105.7 100.8 106.6
         Препарати за растителна защита 329.2 112.0 98.0 109.8
         Ветеринарни разходи 217.8 90.6 101.7 92.2
         Фуражни добавки 996.0 104.1 100.8 105.0
         Поддръжка и ремонт на машини 338.0 112.3 100.9 113.3
         Поддръжка на сгради 165.7 110.5 102.6 113.3
         Селскостопански услуги 501.2 103.9 103.7 107.7
         ФИЗИМ 83.1 109.0 103.7 113.1
         Други стоки и услуги 383.8 113.9 103.7 118.1
Брутна добавена стойност по базисни цени 3404.7 91.6 98.8 90.5
         Потребление на основен капитал 928.7 104.5 102.3 106.9
Нетна добавена стойност по базисни цени 2476.0 87.8 97.5 85.6
Нетен доход по факторни разходи 4098.7 - - 85.2
Нетен опериращ излишък 3207.4 - - 81.3
Нетен предприемачески доход 1937.4 - - 69.5
           

 

Публикувана в Бизнес
Неделя, 09 Септември 2018 11:00

12% спад на БВП в агросектора за година

Брутният вътрешен продукт (БВП), създаден в аграрния сектор в периода април-юни 2018 г. е едва 745 млн. лв. или с близо 100 млн. лв. под сумата за същите месеци на 2017 г., когато е отчетен аграрен БВП в размер на 843 млн. лв. Спадът е с близо 12%, сочат предварителните отчети за второто тримесечие на тази година, публикувани от Националния статистически институт (НСИ). 
Същевременно националният БВП се е увеличил на годишна база от 24,149 млрд. лв. през второто тримесечие на 2017 г. на 25,913 млрд. лв. през същия период на тази година. Селското стопанство е единственото от общо десет икономически сектора, за което статистиката отчита отрицателни темпове на растеж  на годишна база в продължение на четири последователни тримесечия – от юли 2017 г. до края на юни 2018 г. 
Делът на агросектора в БВП през второто тримесечие на 2017 г. е бил 3,5%, докато през същия период на тази година вече е 2,9%. Очевиден е спадът в дела на аграрния бизнес в Брутната добавена стойност (БДС) на страната. През второто тримесечие на 2017 г. този показател е бил на равнище 4,1%, докато за същото тримесечие на тази година е 3,3%.
През второто тримесечие на 2018 г. НСИ отчита 1095,20 лв. брутна добавена стойност на един зает в сектора или едва 2,70 лв. брутна добавена стойност за един отработен човекочас. Година по-рано стойностите са били съответно 1165,30 лв. БДС на един зает в селското стопанство и 2.90 лв. брутна добавена стойност за един отработен човекочас.
Неравностойното положение на селското стопанство личи особено ясно при сравнение с производителността на труда в промишлеността и в сектора на услугите. По предварителни данни за второто тримесечие на 2018 г. производителността на труда в индустрията е в размер на 7219,70 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16,80 лв. за един отработен човекочас.
В сектора на услугите всеки зает е произвел средно 6328,20 лв. брутна добавена стойност, като за един отработен човекочас се създават средно 15,20 лв., сочат данните на НСИ за второто тримесечие натази година. 
Публикувана в Бизнес

Световната реколтата от пшеница, ечемик и рапица през тази година е надолу с между 2-4% заради неблагоприятни природни условия, прогнозират от САРА. През август 2018 г. се отчита ценови връх на световните пазари, подобен на този от август, 2014 г. 

FOB цените от Украйна през м.август, 2018 г. сравнени с м.август, 2015-2017 г., са: 237 US$/т – ечемик (+34%), хлебна пшеница - 235 US$/т (+27%), фуражна пшеница – 205 US$/т (+23%).
Причина за резкия скок на цените на зърнените култури от новата реколта се дължи на забавяне на жътвата, опасенията за по-слаби добиви, силното търсене през тези месеци и високите нива на световната икономика, изразяващи се във високо потребление, растящи доходи и голяма парична ликвидност.
Публикувана в Бизнес

Актуализираната прогноза на Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) предвижда по-голям отколкото се очакваше преди спад в производството на рапично семе в света и най-вече в Евросъюза през новата маркетингова 2018/19 г., в сравнение с предходния сезон. Прогнозата за глобалното производство от маслодайната култура е сведена до 72,4 млн.т, в сравнение с 75,1 млн.т, очаквани в средата на юни и 74,8 млн.т реколтирани през 2017/18 г.  Най-голямо намаление на производството се очертава в ЕС -  с 2 млн.т (с около 10 на сто), до 20,2 млн.т. Негативната корекция е вследствие на неблагоприятните  агрометеорологични условия в основните страни производителки на маслодайната култура и преди всичко Германия и Франция. Агроспециалистите отново акцентират върху силната суша в северните и източните райони на Германия, където всъщност е концентрирано производството на рапица. Щетите от сухото време са налице и в Обединеното кралство, Дания и страните от Балтийския регион. Според най-новите данни, най-неблагоприятно е положението във Франция (с 900 хил. тона !).

Необичайно горещото и сухо време през май доведе до прекъсване на нормалното развитие на цъфтежа, а на по-късен стадий, в дъждовния период новата реколта беше масово атакувана от рапична стъблена бълха, което нагледно демонстрира  със снимки, направен през юни от специален  проучвателен екип на FAS. Ларвите се носят в стъблото на рапичното растение и ядат целулозата. Това отслабва растението и прекъсва поемането на основни хранителни вещества.

Забраната на ЕС върху  използването на неоникотиноидите и други химикали са  поставили европейските фермери в много неравностойно положение спрямо  армията от вредители. Производителите на маслодайната култура  се оплакват, че срещат  големи трудности при отглеждането  и мнозина от тях са настроени крайно  скептично относно бъдещето развитие на производството.

Публикувана в Бизнес

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 5.1%, като спадът в растениевъдството е с 8.4%, а в животновъдството се наблюдава увеличение със 7.5%, сочат данните на Националния статистически институт.Индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2017 г. намалява с 4.7% спрямо същото тримесечие на 2016 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се понижава със 7.5%, а цените на продукцията от животновъдството се увеличават с 8.9%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава спад в цените на зърнените култури - с 1.8%, на техническите култури - с 13.8%, на пресните зеленчуци - с 9.2%, на картофите - с 15.5%, и на плодовете - с 6.0%. По-високи са единствено цените на фуражните култури - с 39.8%. По-ниски са цените на царевицата за зърно - с 5.9%, на овеса - с 20.2%, на рапицата - с 18.0%, на слънчогледа - с 15.3%, на фуражния грах - с 21.4%, и на тютюна - с 3.2%. Намаление се наблюдава в цените на оранжерийните домати - с 16.9%, на оранжерийните краставици - с 13.4%, на морковите - със 7.7%, на зрелия кромид лук - с 4.4%, и на пипера - с 25.0%. Понижение отбелязват и цените на ябълките - с 8.8%, на култивираните гъби - с 21.6%, и на гроздето - с 6.0%. По-високи са цените на твърдата пшеница - с 10.0%, и на неолющения ориз - с 18.4%.

Спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в цените на живите животни - с 1.6%, и на животинските продукти - със 17.7%. Увеличение е отчетено в цените на едрия рогат добитък - с 13.8%, и на козите - с 4.1%. Намаляват цените на свинете - с 1.7%, и на домашните птици - с 2.9%. Цените на овцете остават без промяна. При животинските продукти най-голямо е увеличението в цените на кравето мляко - с 29.6%, и на кокошите яйца за консумация - с 29.2%. Цените на биволското, овчето и козето мляко отбелязват намаление - съответно с 2.5, 18.7, и 8.1%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. намаление е отбелязано в цените на техническите култури - с 15.4%, на пресните зеленчуци - с 18.2%, на картофите - с 16.3%, и на плодовете - с 11.8%. Увеличение се наблюдава единствено в цените на фуражните култури - с 34.9%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 2.7%, а на животинските продукти се увеличават с 19.6%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. по-ниски са цените на царевицата за зърно - с 5.8%, на ориза - с 16.1%, на слънчогледа - със 17.4%, на фуражния грах - с 18.9%, и на тютюна - с 6.6%. Понижение е отчетено в цените на оранжерийните домати и краставици - съответно с 25.8 и 7.1%, на бялото главесто зеле - с 25.3%, на морковите - със 17.5%, на зрелия кромид лук - с 26.6%, и на пипера - с 29.8%. По-ниски са цените на ябълките - с 5.5%, на орехите - с 20.4%, на култивираните гъби - с 21.7%, и на гроздето - с 11.6%. По-високи са цените на меката пшеница - с 2.9%, на твърдата пшеница - с 8.9%, и на рапицата - с 2.0%.

В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. увеличение се наблюдава в цените на едрия рогат добитък - с 9.2%, и на козите - с 10.4%. Понижение е отчетено в цените на овцете - с 2.1%, и на домашните птици - с 12.0%. При животинските продукти най-голямо увеличение се наблюдава в цените на кокошите яйца за консумация - с 39.2%, и на кравето мляко - с 32.5%. Намаление е отчетено в цените на овчето мляко - със 17.6%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2017 г. се повишава с 2.0% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 1.7% спрямо 2016 година.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо съответното тримесечие на 2016 г. се увеличават цените на електроенергията и горивата - с 2.9%, на минералните торове - с 9.6%, и на продуктите за растителна защита - с 6.2%. По-ниски са цените на посевния и посадъчния материал - с 2.2%, на ветеринарномедицинските продукти - с 4.3%, и на фуражите - с 1.0%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 6.3%, а на продуктите за растителна защита - с 5.2%. По-ниски са цените на посевния и посадъчния материал - с 2.5%, на минералните торове - с 1.3%, на ветеринарномедицинските продукти - с 3.8%, и на фуражите - с 2.1%, сачат данните на статистиката.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта