От тази година министерството на земеделието ще поддържа данни за временно затревените площи в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), които включват терени с минимален размер над 1 декар, заявени според номенклатурата на културите в ИСАК (Идентификационната система за администрация и контрол). Това е записано в проектонаредбата за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, минала през съгласуване с браншовите организации в края на януари 2018 г.

Според промените агроминистерството ще поддържа данни в СИЗП за временно затревените площи, които включват площи с минимален размер над 1 декар, заявени за подпомагане в парцели с код на култура от групата на обработваемите земи, представляващи временно затревени площи, съгласно номенклатурата на културите в ИСАК. Ако тези площи са заявени в парцелите до четири поредни години, се считат за обработваеми земи. Площи, заявени в парцелите пет и повече поредни години, се считат за постоянно затревени площи.

Цифровите географски и атрибутивни данни, структурирани в слоеве, се използват от Разплащателната агенция за извършване на кръстосани административни проверки на подадените през определена година на кандидатстване заявления за подпомагане. Те се използват още за улеснение на земеделските стопани при заявяване на земеделските парцели за подпомагане през годината, която следва годината на обновяване на данните.

В Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) се създават, поддържат и обновяват цифровите географски и атрибутивни данни за референтните парцели – физическите блокове, за слоя „Площи, допустими за подпомагане“, за екологично насочените площи, за слоя „Постоянно затревени площи“ и за временно затревените площи, гласи още наредбата.

В предложения проект в нормите, уреждащи съдържанието на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), се въвежда детайлизирано изброяване на цифрови географски и атрибутивни данни, структурирани в слоеве на системата, тъй като към момента липсва такова изброяване.

С предвидените изменения се прецизират възможните случаи на възмездно и безвъзмездно предоставяне на цифровата орто-фото карта (ЦОФК) на физически и юридически лица. В проекта на акта допълнително се предвижда освен аерофото изображения от ежегодното заснемане, да се използват и сателитни изображения, до които МЗХГ има достъп и отговарят на съответните изисквания.

В предложения проект се създават текстове, с които се дефинират основните характеристики на физическия блок – граници, начин на трайно ползване и уникален идентификатор.

За граници на физическите блокове се ползват налични трайни топографски елементи като граници между земеделски и неземеделски земи и граници между различни видове неземеделски площи, вкл. гори, захрастени територии, водни обекти, канали, застроени площи, пътища (полски и с постоянна настилка), огради, елементи на ландшафта, вкл. синори, редици дървета, дерета и др.

Начинът на трайно ползване на физическия блок, в зависимост от предназначението на земята, е от земеделски или неземеделски тип съгласно приложение към наредбата. Начинът на трайно ползване на физическия блок със земеделско предназначение се определя спрямо преобладаващия над 75% от площта начин на ползване на земята в границите му.

Уникалният идентификационен номер на всеки физически блок се състои от ЕКАТТЕ на землището, в което блокът попада с по-голямата част от площта си и пореден номер на създаване в границите на землището.

С предложените изменения и по повод на констатации от одитен доклад АА/2016/022/BG, в проекта на акта се уреждат правилата за създаване, поддържане и обновяване на географска и атрибутивна информация за временно затревените площи в обработваеми земи.

В допълнителните разпоредби към наредбата се отменят остарели и неприложими норми, които се отнасят за дефиниция за постоянно затревени площи и определяне на звено от министъра на земеделието, храните и горите, което контролира и приема извършената работа по дешифриране на физическите блокове и контролира очертаването на площите, допустими за подпомагане, както и текст във връзка с функциите на ДФЗ-РА, тъй като тази материя е уредена в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

В предложения проект на акта се създава приложение „Номенклатура на начина на трайно ползване на физическите блокове“ с цел информацията от приложението да бъде публично достъпна и земеделските стопани да бъдат улеснени в разбирането си за начините на трайно ползване на физическия блок.

Министерството на земеделието, храните и горите поддържа данни от линеен и полигонов тип в СИЗП за екологично насочени площи, като от линеен тип са елементите по чл. 8, т. 1 и 5 и чл. 10 от Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (обн. ДВ, бр. 16 от 2015, Наредба № 3 от 2015 г.), а от полигонов тип - за елементите по чл. 8, т. 4 от Наредба № 3 от 2015 г.

Цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез:

1. дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане;

2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП;

3. отразяване след анализ и при съществуваща техническа възможност за това на резултатите от проверките на място по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, които предоставят допълнителна, различна и непротиворечива информация спрямо съществуващите към момента данни в СИЗП.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 18 Декември 2017 12:22

ОСП-говоренето досега не казва нищо

На колкото и скорости да се движи Европа, ние си оставаме в периферията. Разликите в субсидирането между отделните страни в ЕС ще продължава

Лили Мирчева

В Съвета на министрите по земеделие се проведе първия дебат по комюникето на комисар Фил Хоган за Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Самото комюнике е доста общо и не влиза в детайли, за да се избегнат конфликти в една или друга посока. Залага се на отказ от тавани на разходи, на пропорционално намаление, на екологичното финансиране. Така министър Румен Порожанов обясни на депутатите от парламентарната комисия по земеделие първите реални разговори на високо равнище относно земеделската политика на Евросъюза след 2020 г. По думите му всеки от министрите е представил приоритетите на страната си, като всички са категорични, че не желаят да има национално съфинансиране по първи стълб. „Новото в комюникето са т. нар. стратегически планове, които всяка страна членка трябва да изготви. Тези планове ще включват финансирането по Първи и Втори стълб, регламентите, които ще излязат. Те ще бъдат между един и четири, но никой нищо не казва в момента колко ще са“, обясни още Порожанов.

На 29 януари 2018 г. ще се проведе второ заседание на Съвета на министрите по земеделие и рибарство и тогава може би ще има единно решение на министрите относно бъдещата ОСП. „На заседанието ние ще поставим всички основни въпроси относно сближаване на нивата на субсидирането. Ще направим публичен дебат на Съвета на министрите с акцент върху новата ОСП и най-важните въпроси. Битката за новия бюджет и многогодишната финансова рамка ще е много сериозна“, коментира Порожанов.

Въпреки че финансовата част е тема табу засега, земеделският министър обясни, че стратегическият план, който всяка страна членка трябва да изготви, включва насоките на работа и кои ще са приоритетните им мерки. „ От стратегическия план трябва да станат ясни параметрите - колко ще е обвързаното подпомагане, как ще се направят директните плащания, преразпределителните и други“, каза министърът. Той изрази притеснението си, че ако Брюксел не одобри дадена стратегия, може да минат месеци или година-две, докато планът се одобри. „Това ще върне страните членки към месечното одобрение на ПРСР, което има и в момента. Много притеснения има и до каква степен се връща тази ренационализация, при която се акцентира в т. нар. възможност на страните да са по-свободни. Комюникето на еврокомисаря по земеделие е доста общо написано и без детайли. Много са нещата, които тепърва ще се изясняват“, добави Порожанов.

„Не мога да кажа колко ще бъдат регламентите – дали ще бъдат един или четири, както е в момента. Един би бил много тежък“, коментира в кулоарите на парламента министърът на земеделието. От думите му става ясно, че трябва да се обобщят резултатите от стратегическите планове на всяка държава членка и тогава в Генералния секретариат на ЕК ще се формулират най-важните 5 до 10 въпроса, за да излезе с решение и Съветът на министрите в земеделието. „Важно за България и всички нови страни членки, е политиката на сближаване на финансирането в рамките на новия програмен период. В момента между 60-70% е финансирането в страните членки от средното за ЕС. Ние ще го поставим отново на масата за преговори. Знаете, големите донори са с по-големи средства, но стъпвайки на изказването на председателя на Европейската комисия Юнкер, че трябва да има не две Европи, а еднакви граждани и еднакво отношение към страните“, заяви още Порожанов.

Така в говоренето за бъдещата ОСП никак не става ясно единственото, което вълнува фермерите – ще има ли субсидии и колко ще са те. А дипломатическото изказване на Юнкер идва да замаже гафа, сътворен от Меркел, Оланд, Рахой и Джентилоне, които на срещата си във Версай се обединиха около идеята за „Европа на няколко скорости“. Лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия, които са основни донори в общата европейска хазна, ясно ни дадоха да разберем къде ни е мястото – в периферията.

Впрочем „Европа на няколко скорости“ не е новина. Дискриминационният подход е заложен още преди 60 години, когато се поставят основите на Обединена Европа. Съюзът стартира от избрани икономически играчи, които се договарят за пазара на въглища и стомана. А после идва Европейският икономически съюз, който има за цел да улесни транснационалната търговия. Сега той успешно може да се нарече и банков съюз, защото как иначе ще си обясним, че някой иска да вкара най-бедната страна в еврозоната, от която гърците пропищяха.

Колко точно ще са скоростите, на които тепърва ще се движи ЕС, предстои да разберем. Но периферното място ни е гарантирано не само по географски, но и по икономически и политически причини.

Публикувана в Бизнес

Близо 750 млн. лв. са общите плащания, които ще получат фермерите до края на годината. Това обяви министър Румен Порожанов на блиц контрол в парламентарната земеделска комисия. По думите му остават следните плащания: до 20 декември базово плащане на директните плащания,

обвързано производство по 8 схеми, като първите две вече са платени, за останалите пет сме ставките вече са подготвени. Другите се очакват всеки момент. „Те също трябва да бъдат платени до Коледа и са на обща стойност 123 млн. лв.“, коментира Порожанов.

Още днес започва изплащане по схемите за обвързано подпомагане на млечни крави, месодайни крави и месодайни крави под селекционен контрол. В сайта на МЗХГ ще бъдат публикувани заповеди за конкретните ставки.

До края на седмицата се очаква да бъдат издадени последните три заповеди за ставките по схемата за млечни крави под селекционен контрол. Според заповедите, които вече са публикувани на сайта на агроминистерството, за

месодайни крави под селекционен контрол, ставката за първите 250 животни е в размер на 271.25 лв. За животните над 250 нагоре – ставката е 217 лева.

По схемата за млечни крави, обвързано подпомагане, ставката е 254 лв. на допустимо животно, а по схемата за месодайни крави или юници, ставката е 142 лв. на животно.

Предстои издаване на заповеди по схемата за млечни крави под селекционен контрол, както и за овце-майки под селекционен контрол, както и за биволи. Тези заповеди се очаква да бъдат публикувана в петък, уточниха експерти от МЗХГ.

До 20 декември ще приключат плащанията по СЕПП. „Все още от ДФЗ няма подадена информация за допустима площ. Затова индикативната ставка е на база декларирана площ и възлиза на 194.63 лв. на хектар. В понеделник или вторник ще имаме ставките“, обеща министър Порожанов пред депутатите от ресорната комисия. Той обясни още, че

при разработване на схемите за обвързано производство се изисква доказателства за реализацията на продукцията. „Всичко трябва да бъде реално и документално, за да се осветли част от сивия сектор. Тези, които реално не работят на сиво, дадоха възможност ставките тази година да бъдат доста по-големи, особено по някои от мерките. Ставките са добри за сектор животновъдство“, коментира министър Порожанов.

Планирано е обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци да бъде платена до края на март месец догодина. Това решение било взето съвместно с браншовите организации, обясниха експертите.

Общо 72 млн. лв. ще бъдат изплатени за акцизите на горивата. За газьола са преминали всички проверки на НАП, според заявленията, които са подадени.

Предстои министър Порожанов да подпише заповедта за акцизите. Както знаем, общият размер на помощта е 84 млн. лв. Сега ще бъдат платени 72 млн. лв. „Останалите 12 млн. лв. ще бъдат прехвърлени за следващата година, тъй като и през миналата година имахме прехвърляне в същия размер за плащане през тази година“, обясни още Румен Порожанов. 

Публикувана в Бизнес

Решението на френското правителство е критикувано не само от фермерите
Френското правителство планира да премахне държавната субсидия за биологично земеделие от 2018 г. нататък. Вместо това се предлага да се измени законодателството в областта на земеползването. Критиците предупреждават, че в такъв случай страда биологичното земеделие, както например в Холандия и Великобритания, където са въвели такива практики, съобщава EURACTIV France.
Според министъра на земеделието Стефан Траверт, Франция трябва да продължава да насърчава биологичното земеделие, тъй като има търсене на екологични продукти. За тази цел ще бъдат направени съответните промени в законодателството в областта на земеползването.
Европейската организация за биологично земеделие (IFOAM) критикува премахването на субсидиите, които е малко вероятно да бъдат компенсирани от новото законодателство. Така, когато Холандия и Обединеното кралство са намалили държавните субсидии за сектора на биологичното производство, предполагайки неговата самостоятелност, площите с биологичното земеделие там са намалели с около 29% в периода 2010-2015 (почти половин милион хектара годишно).
С биологично земеделие във Франция сега е заета 7,3% от цялата земеделска земя. В сектора работят 10,8% от общия брой селскостопански работници. Броят на хората, които са преминали към биологично земеделие през 2017 г., се е увеличил с 9,2% през първото тримесечие на тази година.
Статистиката сочи, че 58% от французите считат биологичното земеделие като решение на широк кръг от екологични проблеми, както и че секторът трябва да се развива по-нататък. През 2016 г. органичният пазар на Франция е произвел продукти на стойност около 7 млрд. евро – със 7% повече в сравнение с 2015 г.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Пчелари от цялата страна се събират на протест в столицата. Те недоволстват заради неизплатените субсидии на био пчеларите, намаленият период за преход от конвенционално към био пчеларство и липсата на минимална помощ de minimis за сектора. Протестните действия ще се проведат  на 31 октомври от 13 до 15 часа пред агроведомството. 
„Схемата за подпомагане de minimis  и до сега не е отворена за пчеларите, а на животновъдите раздадоха 7 млн. лева. Колкото до мярка 11 „Биологично земеделие“ недоволстваме, тъй като бяха изплатили сумите на пчелари, които преминаха в биологично производство, а на тези в преход – не“, коментира Михаил Михайлов, председател на Обединен български пчеларски съюз.
Преходът от конвенционално към био пчеларство вече е намален на една година, като досега този срок беше пет години. Според председателят на съюза така заложено, изпълнението на този критерий е невъзможно. 
„Това се случва поради пропуск в Наредба 1 от 2013 г., касаеща тълкуването на европейските регламенти. Съгласно наредбата преходът трае една година и който е успял да премине към биологично производство, ще получи субсидия. Трябва да се отбележи обаче, че е почти невъзможно пчеларите да се биосертифицират за една година, тъй като има редица изисквания, които трябва да се спазят. Съществува и Наредба 4, която пък задължава Министерството на земеделието, храните и горите да изплати субсидиите на базата на мярка 11. И двете наредби са свързани, но основният проблем е с Наредба 1“, категоричен е пчеларят.
Сред исканията на пчеларите е и задължителен надпис "имитиращ продукт" върху храните, които наподобяват пчелен мед.
Публикувана в Новини на часа

1 551 000 000 лв. ще бъдат директните плащания от ЕС през 2018 г.   Това показва актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. През 2019 г. пък директните плащания ще възлизат на 1 554 000 000 лв. и 1 557 400 000 млн. лв. за 2020 г.

Общият  бюджет  за  финансиране  на  пазарни  мерки  за  2018  г.  е  в  размер  на 145,2 млн. лв.,  от  които  88,4 млн. лв.  са  средства  от  ЕС  и  56,8 млн. лв.  представляват  национално съфинансиране. Общият бюджет за 2019 г. е в размер  на 135,4 млн. лв., от  които  79,8 млн. лв.  са  средства  от  ЕС  и  55,6 млн. лв.  представляват  национално съфинансиране, а за 2020 г.  –  128,0 млн. лв., от които 77,2 млн. лв. са средства от ЕС и 50,8 млн. лв. представляват национално съфинансиране.

Национално съфинансиране ще  се прилага по следните пазарни мерки: Схема „Училищен плод“; Схема „Училищно мляко“, „Подпомагане на групи  производители  на  плодове  и  зеленчуци“;  Подпомагане  в  сектор  Вино  –  мярка „Промоции на вина в трети страни“;  „Публична интервенция на зърно“;  „Национална програма за пчеларство“ и „Промоционални програми за земеделски продукти“.

По линия на втория стълб на ОСП  ще се изплащат за  2018  г.  –  1,17 млрд.  лв.,  от  които  967,2 млн. лв.  са  средства  от  ЕС  и 210,4 млн. лв. национално съфинансиране. За  2019  г. сумата ще е  1,26 млрд.  лв.,  от  които  1 029,9 млн. лв.  средства  от  ЕС  и  230,6 млн. лв. национално съфинансиране, а за  2020  г.  –  1,12 млрд. лв.

Очакваните  приходи  и  постъпления  в ДФ „Земделие“ се очаква да бъдат през   2018  г.  – 2 456 500 000 лв.; за 2019 г. – 2 697 200 000 млн. лв. и за 2020 г. – 2 724 600 000 млн. лв. Разходите съответно ще бъдат 2,91 млрд. лв.; 2 92 млрд. лв. и 2, 87 млрд. лв.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия се съгласи да позволи на още пет държави-членки да увеличат авансовите плащания на земеделските стопани, засегнати от трудни климатични условия през първата половина на 2017 г.


Така фермерите в 15 страни членки вече имат право да получат по-рано субсидии. Това са Белгия, Чехия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Финландия, Румъния, Хърватия, Ирландия, Гърция и Обединеното кралство).

Различните неблагоприятни климатични условия - от засушаването до силните валежи, които са преживели тази година, са поставили много агропроизоводители във финансови затруднения.

С увеличението на авансовите плащания, които държавите-членки дават на стопаните, ще се облекчат някои от финансовите им проблеми.

Става дума за директните плащания на площ и средства от т.нар. площни мерки по селската програма, които се превеждат заедно със СЕПП.
Фермерите ги получават между 1 декември и 30-и юни на следващата година.

Страните членки могат да изберат да платят авансово от 16-и октомври до 50% от тези директни плащания и до 75% от плащанията по ПРСР. С решение на ЕК посочените държави ще имат право да предоставят предварително до 70% от директните субсидии и до 85% от парите по площните мерки.

Публикувана в Бизнес

„Колкото и да не звучи това привлекателно за Европейската комисия, секторите овцевъдство и козевъдство имат нужда от подкрепа и от гаранции.“ Това заяви българският евродепутат Момчил Неков по време на дискусия в понеделник вечерта в Комисията по земеделие в Европейския парламент. „Нелоялните търговски практики като например забавяне на плащанията и подбиване на цената задушават двата сектора. Без редовни и навременни плащания стопаните не могат да извършват необходимите последващи действия, с което пък реинвестирането в сектора се прекъсва. Оттам секторът става икономически рисков и непривлекателен у нас“ коментира още Неков. Проблемът с намирането на работна ръка в сектор овцевъдство и козевъдство е много остър и повсеместен в Европа. Средната възраст на хората в бранша е 60 години. Той е и под засилващ се натиск от внос от трети страни като Австралия и Нова Зеландия.

Миналата седмица земеделската комисия на Европейския парламент прие текст, предложен от Момчил Неков, Еврокомисията да изключи чувствителните отрасли, каквито са овцевъдството и козевъдството, от преговорния пакет. Двете държави от Тихоокеанския регион са световни лидери в производството на овче мляко и месо. Опасенията на европейските производители произлизат от факта, че пред тях има по-високи стандарти за хуманно отношение и опазване на околната среда за разлика от фермерите в Австралия и Нова Зеландия. Поради тази причина секторът смята, че отварянето на Единния европейски пазар за безмитен внос ще бъде пагубно за и без това чувствителните отрасли. Момчил Неков обърна внимание на възможностите за даване на повече видимост на продуктите на двата сектора чрез европейските схеми за качество. „Те и по-конкретно схемите за географските означения, дават възможност за защита на продукти като например месо от шуменската медночервена или западно-старопланинската породи овце, или зеленото сирене от Черни Вит, което също се прави от мляко на местна порода.
Европейското законодателство дава възможност за използване и на термин за качество „планински продукт“. Чрез него мляко и месо от животни, отглеждани в планинските региони, могат да получат повече видимост,“ коментира още българският евродепутат. 
Момчил Неков стартира експертна работна група „планински продукт“ преди няколко седмици в София с цел разработване на предложение за въвеждане на термин за качество „планински продукт“ в българското законодателство.  


Публикувана в Бизнес

Субсидирането на селското стопанство е често сред поводите за спорове в рамките на Световната търговска организация и една от водещите пречки за по-бърза либерализация на търговията в глобален мащаб. Наливането на публични ресурси в сектора нарушава равния старт между конкурентите, а в същото време практически субсидира потребителя в една страна с парите на данъкоплатеца в друга. В контекста на дебата за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), основен довод срещу ограничаването на публичната подкрепа е съществуването на солидна такава в трети страни. В тази връзка е интересно да проследим къде се намира Общността на „световната карта на субсидиите“.

Според публикувания наскоро доклад на OECD за публичните политики в селското стопанство, средният размер на общата публична подкрепа[1]за сектора в ЕС за периода 2014-16 г. е близо 116 млрд. щатски долара годишно. Това е наполовина на сумата, която се заделя в Китай, но повече от тази в САЩ – 88 млрд. долара. Следват Япония и Индонезия, а далеч назад остават Република Корея, Турция, Русия и Бразилия. Абсолютните стойности на изразходените за селско стопанство средства обаче не казват много и за да направим адекватно сравнение между нивото на субсидиране в отделните страни е необходимо да го разгледаме на фона на размера на сектора във всяка една от тях.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Предвид природните условия, не е изненада, че сред обхванатите в изследването страни, четирите с най-високо съотношение на публичната подкрепа към брутната добавена стойност, създавана в сектора, са Швейцария, Япония, Корея и Норвегия. Веднага след тях, обаче, се нарежда ЕС, където субсидирането се равнява на над 40% от БДС – най-висок показател сред всички водещи производители на селскостопанска продукция в света. Малко по-нисък е този дял в САЩ – 37%. Положително все пак за Общността е, че за разлика от Щатите, ролята на публичната подкрепа за сектора намалява с повече от една четвърт за последните 20 години. Макар абсолютният размер на общата подкрепа в Китай да е най-висок - 255 млрд. долара годишно, относителният ѝ дял все още се равнява на около 26% от БДС. Въпреки това, тенденцията в един от ключовите глобални производители и вносители на селскостопанска продукция е притеснителна. Това е една от малкото страни, където ролята на субсидирането расте и то със забележителни темпове – делът му в БДС се увеличава 3,5 пъти за последните 20 години.

На другия полюс са страни като Нова Зеландия, Австралия, Украйна и Бразилия (въпреки повишеното субсидиране през последните години). Още през 80-те години на ХХ век Нова Зеландия прекратява всякакви директни плащания към стопаните в страната и отделя само символична сума за определени публични услуги. Път, по който от няколко години върви и Австралия.

Положителна е тенденцията ролята на публичните средства в селското стопанство да намалява като цяло за страните-членки на OECD – от 60% от БДС през 1995-97 г. до 39% за периода 2014-16 г. Понижение на показателя има в 12 от общо 25 страни в обхвата на изследването, докато той расте в 9.

Картината за Европейския съюз що се отнася до зависимост на стопанствата от субсидии също далеч не изглежда розова. Около 20% от общите им приходи се формират от директни трансфери на средства по линия на публични политики в сектора – най-висок дял сред всички водещи конкуренти в глобален мащаб. Показателят е двойно по-висок от този в САЩ, където значително по-голяма част от бюджета за земеделие се насочва към социални програми за храни, а не директно към фермите[2]. Пазарната ориентация на стопаните в ЕС е в пъти по-ниска от тази не само в Нова Зеландия и Австралия, но и в Украйна, Бразилия, Канада и др. Все пак е важно да се отбележи, че преди 20 години субсидиите са били доста по-голяма част от приходите на фермерите в Общността – над една трета. И тук глобалната тенденция е за все по-голяма роля на пазарните приходи в стопанствата, за сметка на публичната подкрепа. Отново най-ярко на това контрастира Китай, където делът на субсидиите във входящия паричен поток на фермерите нараства, макар и от ниска база, пет пъти в последните две десетилетия.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Въпреки ниската си степен на субсидиране, селското стопанство се утвърждава като структуроопределящ сектор в износа на редица страни – Нова Зеландия (64% от общия износ), Бразилия (39%), Украйна (38%), Австралия (18%), Чили (18%), Канада (12%) и др.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Интересна е не само съпоставката между степента на субсидиране между отделните страни, но и тази между различните селскостопански суровини. Най-зависими от субсидии са ориза (специфично насочената публична подкрепа е над една трета от общия приход на стопанствата от културата), памука (30%) и захарта (24%). Между другото и трите не са сред структуроопределящите в европейското земеделие и потребителите в Общността са по-скоро косвени бенефициенти на публични средства от трети страни. Сред произвежданите почти изцяло на пазарен принцип попадат и такива, които са важни и за българското селско стопанство – слънчоглед, ечемик, яйца. За 15 години впечатляващ е пътят на либерализация в пазара на млякото – от близо 40% дял на субсидиите в приходите на млечните стопанства до около 15% за периода 2014-16 г. Свиване ролята на специфичното подпомагане се наблюдава при почти всички суровини в обхвата на анализа, а средната стойност на показателя намалява с 5 процентни пункта до 10%. Дефицитът на рапица в последните години, породен от промяната на регулациите при горивата, води до значително по-високи стимули за отглеждането ѝ. Делът на специфичните субсидии в общите приходи на стопанствата от нея расте седем пъти от началото на века досега.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

*Забележка: За страните в обхвата на анализа. Не включва подкрепа на общо основание – на ха обработвана земя, например, а само такава за конкретното производство.

Данните на OECD разкриват несъстоятелността на поне три мита, които от години циркулират, когато стане въпрос за реформа на ОСП и либерализиране на търговията с трети страни:

  • Селското стопанство извън ЕС е значително по-субсидирано
  • Намаляването и дори пълното елиминиране на директните трансфери към фермерите ще се окаже пагубно за конкурентоспособността на глобалния пазар
  • Селскостопанската продукция от трети страни е с дъмпингови цени поради субсидирането и затова продължаването на ограниченията в търговията с тях е наложително

[1] Включва както директните трансфери към стопаните, така и разходи за публични услуги (инфраструктура, подобряване на бизнес средата, образование, научно-изследователска дейност и др.) и влияние на публичната политика върху цените на селскостопанската продукция.

[2] Близо 80% от публичните разходи за земеделие, разписани в US Farm Bill (еквивалента на ОСП в Щатите), са за купони за храни, други социални програми и програми, свързани със здравословното хранене

*Материалът на ИнтелиАгро е базиран на данните от доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) за публичните политики в сектора за 2017 г.

Публикувана в Бизнес

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите на подпомагане са въпрос на дискусия между държавите - донори и държавите - бенефициенти

Лили Мирчева

Има пет сценария за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Двата са крайни. Единият предвижда да няма подпомагане, а другият - субсидиите да останат в същия модел, както е в момента. Това са невъзможните сценарии, но пък очертават лимитите, които няма да се случат. Това каза за в. „Гласът на фермера“ Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България. По думите му той е имал личен разговор с генералния директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева по време на гостуването му в България и това е било неговото заключение.

„Трябва да спрем да говорим, че няма да има подпомагане“, категоричен е Чуканов. Другият невъзможен сценарии е нещата да останат както са в момента. „Всичко останало е дискусия и в нея ще се проявят интересите на страните-членки. Някои от тях са нетни донори, други са бенефициенти. „Тази тематика бе преекспонирана така у нас, като че ли нещо зависи от нашите медии.

Да бъдем реалисти и да спрем да дъвчем една и съща тема

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите са въпрос на дискусия на европейско ниво и затова ние трябва да избистрим позицията си като държава, да търсим съмишленици в рамките на новоприсъединили се страни членки на ЕС, с които имаме общи позиции относно бъдещата политика в земеделието“, коментира той.

Предстои нещо много по-важно – европейските лидери да очертаят бюджета на Общността след 2020 година. След като бъде обсъдена цялата финансова рамка, едва тогава ще се изяснят и параметрите на ОСП. В момента се водят дискусии между браншовите организации в опит да сближат становищата си, като всяка има право на собствено мнение.

„Моето мнение е по-крайно – смятам, че не трябва да има субсидии“, заяви Младен Радев, изпълнителен директор на Био-Дженезис България и собственик на „Ферматъ“ ООД. По думите му субсидиите изкривяват пазара. „Много по-лесно е да имаш 100 бройки животни и да не те интересува какво ще изкараш, защото знаеш, че ще ти дадат едни нелоши пари. Субсидията за глава животно в България не е малка в сравнение със средната за Европа. При това държавата ни осигурява и пасища. Образно казано, половината от нашата страна е в НАТУРА или се води необлагодетелствани райони, или някакъв природен парк... Така че като дадат субсидиите, рязко се увеличава броят на купените от фермери автомобили.

Субсидиите не ни стимулират да работим правилно. Аз смятам, че не трябва да ги има, но не ги и връщам“, признава предприемачът и предлага подпомагането да е обвързано с произведената продукция.

„Ако произведеш повече и по-качествена продукция – вземи повече. Ако заради субсидията си обявиш всички животни и фактурираш всичката си продукция,

ще излезем дружно от зоната на сивия бизнес

коментира още той. Цитира статистика на МЗХГ, според която през 2016 г. в България са заклани 26 хиляди телета до една година. „Не е нужно да си завършил аграрна икономика, за да изчислиш, че щом в България има 300 хил. крави – половината да родят мъжки, половината - женски, се получават близо 150 хил. мъжки телета на година. Това показва, че сивият сектор е над 80% в България“, заяви Радев. Той сподели още, че търгува и с малки магазини, и с големи търговски вериги собствената си продукция. „Онези в сивия сектор са с 20% напред с ДДС-то, което не плащат. На всяко животно са по-евтини с 10 лв. заради печата на ветеринаря, заради това че съм заклал телето в лицензирана кланица – още 20 лв. по-скъпо излиза. Заради това, че съм го дал в екарисажа – още 10 лв. Само дотук съм с 30% по-скъп и неконкурентноспособен спрямо хората в сивия сектор“, изчислява собственикът на животновъдна ферма.

„Приоритетите ще се променят, но моето лично виждане е, че

субсидиите трябва да отиват при по-малките производители

за да бъдат рентабилни“, предлага Васил Морфов, млад фермер, който преди година се е завърнал от Лондон, където учил, а после работил като мениджър. „Когато една фирма има годишна нетна печалба от порядъка на милиони лева, не е от жизнено важно значение да получава още десетки милиони субсидия. Нека тези пари отидат при стопаните, които имат нужда от тях“, предлага той. Смята, че нещата ще се преструктурират и вероятно някои от мерките ще се пренапишат, „за да не отиват парите при най-големите зърнопроизводители, както в момента се получава. Необходимо е да отиват при по-малките или диверсифицираните фермери, тези, които произвеждат не толкова рентабилен продукт. Има достатъчно работни групи по този въпрос и се надявам да се вслушват в гласа на фермерите, а да не се вземат решенията на най-горно ниво. В момента

разни лобита се включват активно в дискусията

и щом 10 фирми обработват 40% от земята в България, трудно ще се променят нещата. Според неговото определение лобизмът работи тогава, когато парите се връщат при тези, които чертаят правилата.

Според Тони Тонев, който е програмист по професия, а отскоро и фермер, българското животновъдство трябва да е малко, да се използват пасищните ресурси, а не да се сеят слънчоглед и рапица на нископродуктивните земи в България.

„Първият стълб на подпомагане трябва да се запази поне с минимални ставки. Да се насочат повече средства към животновъдството, за да не стане пак - гъските изядоха парите...“, казва компютърният спец. Според него трябва

субсидирането да се насочи към пасторализъм

т.е. да се подпомагат стопаните, които са вложили средства и труд в подобряване на пасището, а не защото са го очертали.

„Миналата седмица си дойдох от Америка. Там държавата почти не участва в бизнеса. Частната инициатива сама определя правилата“, разказва Алекси Дурев, собственик на ферма в Разложкото село Горно Драглище. Отглежда

около 150 животни месодайна порода Херефорд и близо 100 животни от млечна порода черношарено говедо. По думите му в САЩ „няма РИОСВ, няма Басейнова дирекция, няма никакви спънки. Там 20 човека гледат 30 хиляди животни без проблем. А при нас бумащината е много“, коментира Алекси.

Ние, фермерите, печелим само от субсидиите

Не ни излиза сметката, защото животните не са машина за производство. Да има мляко кравата, трябва да се храни добре, а ние постоянно сме на нулата заради фуражите“, добавя той. „Трябва да има подпомагане, за има тласък бизнесът. При това изпитваме остър недостиг на работна ръка. В Америка дори по време на родео децата се възпитават в любов към животните и фермерския живот. Те от малки ходят на търгове за продажба на говеда и така се захранва интересът им“, обяснява фермерът. По думите му животновъдите в САЩ не получават големи субсидии. „Там нещата са устроени и вървят по канален ред – има пазари, а при нас няма. Тук всичко е в ръцете на прекупвачите и циганите определят цените. Няма регламентиран пазар. Държавата уж участва в регулацията, а накрая ни оставя сами на пазара. Ако махнат субсидиите сигурно ще останем само тези фермери, които бяхме и преди 20 години. А нашите животни не отстъпват по нищо на американските. Там слагат хормони, хранят ги с ГМО храни, а ние тук ги гледаме на чисти пасища“, казва фермерът. Дава пример с колегите си от други държави. „Шотландецът каза, че изкарва по 5 000 евро от едно живото, в Америка – 180 хил. долара от един бик, а ние не можем да продадем нашите животни. Има отлични условия за животновъдство в България и пак не се получава“, тъжно констатира животновъдът от разложкия край.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта