Георги Катранджиев е земеделец от с. Спасово, общ. Генерал Тошево. Заедно със семейството си  обработва около 30 000 дка земеделска земя. Продължава работата на своя баща - известния агробизнесмен Димитър Катранджиев. В Добрич той сподели тайната на успеха в земеделието пред "Гласът на земеделеца":
Основната причина за нашата дългогодишна успешна работа са добрите професионалисти, каза фермерът. Имаме много добър агроном. Всичките ни работници са изключително отговорни и ние по всякакъв начин се стремим да ги запазим. Залагам и на съветите на моя баща - Димитър Кантранджиев, който дълги години се занимава със земеделие. Разбира се, залагаме изключително на добра техника, отлични семена и препарати. 
Относно ситуацията на полето, Георги Катранджиев каза:
- Тази година не сяхме рапица. Поради лошите 2-3 години в Добруджа рапицата изчезна като култура. Има я на много малко места, но виждам, че където я има е в много добро състояние. Пшеницата на този етап е добре. Падналите в началото на февруари валежи се отразиха много добре на нейното развитие, пшеницата поникна равномерно навсякъде, но поради високите температура прераснаха някои от пшениците. Лошото е, че сега отново влязохме в период на засушаване. За сеитбата е още рано да се каже, но определено влагата не е достатъчно.
Виждам, че притеснението сред колегите е голямо. Особено за царевицата. На голяма част от полетата, които ще бъдат засяти с царевица имаше междинни култури като предшественик. Тази година преди разораването, междинните култури се бяха развили много добре и прораснаха. При нас в Добруджа, масово се прилага комбинация от житни и нежитни култури. Повечето колеги прилагат комбинацията на пшеница с рапица. Но рапиците прораснаха и извлякоха влагата, която имаше от есента. Когато през декември започнахме да разораваме междинните култури, на места, където рапицата беше по-гъста, почвата беше пресушена и при оран излизаха големи буци и нямаше никаква влага. Засега чакаме.
Публикувана в Интервюта
 За поредна зима в Добруджа няма валежи. Чакаме ги всеки ден, но като че ли търпението ни свърши вече, каза председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите за "Гласът на земеделеца" в Добрич. На полето пшениците все още се държат, добави той. Но влага за пролетниците липсва. Това ще се отрази и на кампанията. В момента се планират семена, препарати за следващата кампания. Земеделците от Добруджа се чудят дали да заложат на слънчоглед или на пшеница. Трети мислят изобщо да не сеят. Обстановката не  е добра за нас. 
Работата ни става все по-трудна и все по-скъпа, каза още Костадин Костадинов за "Гласът на земеделеца". И на фона на цялата тази обстановка ни се налагат все повече безумни рестрикции от държавните органи, като например тези за пръскането. Онзи ден излезе проект на Наредба 13, според която пръсканията трябва да се правят само вечер. Това е на практика невъзможно, тъй като Наредба 11 на АПИ гласи, че земеделските машини вечер не могат да се движат по пътищата. Това е пълен абсурд и ние сме готови за протести.
Работата през нощта освен всичко е трудна и опасна, дори имаме загинали механизатори. През нощта може да пръска само селскостопанска авиация, но тя е напълно ликвидирана. В новата Наредба 13 е записана една електронна система, която е предложение на НАЗ, но за какво ни е тази електронна система, ако ще пръскаме нощем. През нощта кого да уведомяваме? Ние искаме нещата да са регулирани - инсектицидите до 10 часа сутринта, а другите препарати нормално. Какъв е проблемът да пръскаме пшеницата? Пчелите не ядат пшеница. 
Коронавирусът е проблем в цял свят. Паднаха цените на петрола, пада цената на пшеницата и на всички земеделски стоки. В момента никой не знае какво да прави. Има вероятност коронавирусът да забави и приемането на финансовите рамки за новата ОСП. Италия вече е поискала забавяне на този процес. Дори в администрацията в Брюксел вече има болни от коронавирус. Цари пълна неяснота и не може да се прогнозира нищо. Надяваме се, че кризата скоро ще отмине и нещата ще заработят отново нормално. Като граждани обаче трябва да спазваме указанията, които са ни дадени от държавата, каза председателят на НАЗ.
Публикувана в Бизнес

Топлото време няма да нанесе преки повреди на зимните култури, но липсата на влага ще е решаваща за възобновяване на пролетната вегетация

Агр. Петър Кръстев

Безпокойството на земеделските производители расте. И няма как да бъде другояче!? Всеки ден прогнозата за времето е една и съща: „Вероятността за валежи е минимална, възможно е тук-там, във високите части на планините, да прехвърчи сняг!“. И закономерно, всеки земеделец, който е вложил средства и е положил всички усилия с единствената цел – да получи добра реколта, не може да остане равнодушен от трайната неблагоприятна агрометеорологична обстановка. А сушата, освен посевите, ще засегне пряко и стотици хиляди българи, които ще почувстват недостиг или пълната липса на вода, защото високите върхове в планините в края на януари се чернеят без сняг!

Без достатъчноснежна покривка,напролет растенията ще изпитват дефицит на влага

Въпреки аномално топлотовреме, ситуацията със зимните култури все още не е трагична, но ако то продължи, влошаването ще е категорично. Повечето посеви с есенници в страната се намират в сравнително добро състояние, но малкото количество влага в еднометровия слой почвакъм момента може да създаде в перспективасериозни проблеми на земеделците. Това ще важи както за есенниците, така и за предстоящата сеитба на пролетни култури. А според прогнозата на синоптиците, ситуацията е доста трайна – в близките 30-40 дни не се очакват валежи със стопанска стойност. Дъждът миналата седмица беше оскъден – от 3-5 литра/м2, така че валежите нямат никаква стопанска стойност.

Синоптиците не дават оптимистична прогноза

Очаква се също, че през март и април валежите ще са значително под нормата, което е доста обезпокояващо. Агрометеоролозите сравняват настоящата метеорологична обстановка с тази от 1989 година, когато зимата е била изключително суха, а валежи са се появили чак през май и юни. Докато зимните култури са все още в състояние на покой, те са в по-малка опасност, защото са със затихнали жизнени функции, но дали това е така? Ще се изразя малко непрофесионално – посевите според мен са изпаднали по-скоро в полудрямка, защото в резултат на аномално топлата зима те на няколко пъти излизаха от състояние на покой, което ще повлияе негативно на тяхното развитие напролет, а по-късно – и на добива.

Зимната вегетация изтощава растенията

Възобновяването на вегетацията в зимния период води до излишна загуба на хранителни вещества и енергия от растенията и ги изтощава. Освен това липсата на валежи не повишава нивото на подпочвените води, което ще доведе до критичен недостиг на влага напролет. Ако продължи отсъствието на снежна покривка и настъпят студове, при температура минус 17–18°С, ако тя се задържи около 3 дни, изнежените посеви са застрашени от измръзване. Особено рискови са късно поникналите и слабо развити посеви, които не са добре вкоренени. Растенията там ще са изложени и на физиологична суша, причинена от суховеите – тя вече е налице. Вятърът изпарява вода от листата им, а корените не са в състояние да компенсират тази загуба – първо, защото са слаби, и второ – няма откъде, липсва почвена влага.

С трайното затопляне на времето и настъпването на пролетта, изискванията на растенията към влага и хранителни елементи ще нараснат. И тогава, ако високите температури продължат, а отново липсва влага, земеделците наистина ще са в трудна ситуация. От една страна, растенията трябва да се подхранват, а как без влага хранителните вещества ще стигнат до корените им? Торенето с твърди азотни торове при суха почва няма никакъв ефект. Загубите ще са големи, а ефективността – нулева. Тогава със сигурност рисковете ще са още по-големи, защото неразтворените гранули могат да причинят пригори по растенията…

Дано всичко описано дотук е само предположение и не се случи, но то не е свободно съчинение, а е на база по-дългосрочната прогноза, която дават синоптиците.

Дори при суха пролет, решения все пак има

За да се избегне неефективното и рисково подхранване на есенниците с твърди гранулирани азотни торове в условия на суша, те могат да бъдат заменени с течни азотни торове.

Ефикасни препоръки за вегетационните подхранвания на растенията и фазите на приложения ни дават специалистите от Агрополихим.

Накрая, отново искам да подчертая, че е твърде рано за категорични прогнози. Надявам се, че по-точни данни за състоянието на зимните посеви ще има в началото на март. Дотогава обаче, земеделците не трябва да чакат и да се надяват на по-добри метеорологични условия, а да имат готовност за решения, които ще им дадат най-добри резултати при извънредната агрометеорологична обстановка.​

IMG 8047

 Доста необичайно явление, но факт - дефицит на влага при пшеницата в края на януари

 

IMG 8058

 Голяма част от пшеничните посеви в страната са във фаза 3-ти лист, без наченки на братене. При тях се наблюдава жълтеене и пригор по върха на първия лист, причинено от недостиг на влага и азотен глад

 

IMG 8041

Сухите и топли условия създадоха условия за безпроблемно намножаване на обикновената полевка, която вероятно ще създаде проблеми

 

IMG 8044

Една част от недобре вкоренените растения в късните посеви са изтеглени в резултат на нощното замръзване и дневно размразяване на почвата

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 03 Октомври 2019 12:36

Има ли шанс за рапицата в Добруджа?

  • Маслодайната култура е на път да отпадне от сеитбооборота
  • Трайните засушавания и жегите отказаха фермерите от рапицата
  • Сушата застрашава и сеитбата на пшеница

Габриела Събева

Рапицата е една от културите, която през последните 10 години породи бурни страсти и емоции в Добруджа. Рязко засилване на интереса към тази култура заради търсенето на биодизел и бързата й реализация още след жътва, благоприятни климатични условия през няколко поредни стопански години, довели до високи добиви и добра цена – това бяха само част от причините за нарастването на декарите с маслодайната култура. През 2010 и 2011 г. площите с рапица в Добричка област достигнаха 330 000 дка. Само за една стопанска година беше отбелязан скок от над 100 000 дка. Разбира се, медалът винаги има две страни. Първите знаци дойдоха след една люта, ветровита и типична за Добруджа зима, през която посевите с рапица измръзнаха. От засетите 328 000 дка с маслодайната култура в Добричка област загинаха над 90 %. Така „любовта” към рапицата продължи да се движи на приливи и отливи. Поредният „минус” дойде точно преди година. Тогава природата реши да се покаже немилостива и заложи на силно и жарко слънце без дъжд в продължение на месеци. Така семената от 189 000 дка с рапица си останаха в почвата без дори да покълнат. Около 60 000 дка бяха разорани и презасети с пролетни култури.

Seitba

Средните добиви от рапица в Добричка област през това лято достигнаха 256 кг/дка, а общото произведено количество – близо 33 000 тона.

„В момента сме на път да се повтори ситуацията от преди година”, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „Проблемът се задълбочава, тъй като ние имаме „натрупан” недостиг на влага още от есента и зимата на 2018 г.”, посочи дамата и уточни, че именно липсата на сняг направи още по-сериозен проблема както с рапицата, така и с пшеницата. „Сега ни трябва много дъжд, за да си наваксаме загубите. За съжаление дългосрочните прогнози показват, че до средата на октомври ще има суша и високи температури. Ето, в края на септември паднаха дъждове, но те бяха по 5-6 литра – крайно недостатъчни”, допълни Радостина Жекова.

„Няма никакъв шанс за рапицата. Имаме сериозно редуциране на площите заради липсата на дъжд през последните месеци в Добричка област. Почти нямам колеги, които да са рискували и да са засели рапица”, обобщи още стопанката.

Един от потърпевшите през годините, който е претърпял загуби от маслодайната култура, включително и през тази стопанска година, е Иван Балабанов. Фермерът обработва 16 000 дка в община Ген. Тошево. „Няколко години поред се опарихме от рапицата. Това е хубава култура, но тя е синтетична, създадена от човека. Затова смятам, че рано или късно ще дойде нейният край”, прогнозира фермерът. „Изменят се вкусовете, изменят се тенденциите, променят се пазарите, особено в северните държави. Пада консумацията на рапичното олио. Виждате настроенията срещу дизела. Има още какво да се изброява, има още проблеми при отглеждането на рапица. Със забраната на редица продукти за растителна защита, невъзможност за пръскане по време на цъфтеж – всичко това води до сваляне на стопанските резултати”, категоричен е Иван Балабанов. „В крайна сметка това е скъпа култура, която е супер интензивна, изисква висока степен както на механизация, така и на растителна защита и торове, на енергоснабдяване и в същото време е много рискова. Единственият бонус на рапицата беше бързият й пазар през юли, бързите свежи пари, които носеше. Това обаче също отпадна, тъй като борсовите сесии вече са през септември и това налага да мислим складово място и за нея. Поради всички тези причини рапицата полека-лека отстъпва мястото си”, обобщи стопанинът.

В стопанството му вече е започнала сеитбата на пшеница. Използват падналите около 25 литра дъжд в региона. „Това е късмет и трябва да го оползотворим максимално, за да може поне тази година да се порадваме още през октомври на поникнала пшеница. През миналата нямахме такива. Първите пшеници поникнаха декември, тогава паднаха и първите дъждове при нас. Те бяха оскъдни, недостатъчни, а през януари имахме летеж на мухи и трябваше дори да пръскаме. Това беше невиждано”, връща се назад фермерът. Иван Балабанов е категоричен, че за да се получат добри стопански резултати от полските култури, трябва да се полагат сериозни грижи за почвата. „Трябва да престанем варварски да палим полетата и да унищожаваме органичната материя. Почвата е богатство, което е наследено от нашите предци и това е преди всичко биология. Трябва да се грижим за нея с добри мерки и мероприятия. Тогава ще имаме прекрасни резултати, ще си гарантираме бъдещето!”, категоричен е още земеделецът.

Hristo Hursev agronom

„Нямаме рапица. През миналата година се стигна до много разорани площи. Затова взехме решение ако към момента на сеитба в края на август няма нужната влага, изобщо да не сеем, защото няма да има смисъл” – това заяви Христо Хърсев, старши агроном в „БГ АГРО” АД. Фирмата обработва 120 000 дка земя, разположени в областите Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Варна. Тъй като нивите са в различни региони и културите се отглеждат при различни почвено-климатични условия, това дава възможност за по-реални преценки и изводи за прякото производство. Навсякъде обаче рапицата е била културата, породила много притеснения и загуби. „Сега нямаме рапица, тъй като нямаше дъжд. При едно изчакване на евентуална влага и закъсняване от нормалните срокове за сеитба, редуцирането на добивите е много сериозно. Всяко изместване на сроковете напред във времето увеличава рисковете за презимуване на рапицата”, обобщи още старши агрономът. Въпреки сушата, сеялките за пшеница вече са в полетата и сеят зърното за новата реколта. „В момента няма влага, но при голямо производство като нашето трябва да сме напред със сеитбата. През последните години климатичните условия постоянно ни провокират. От засушаване се преминава към рязко застудяване и това подлага на риск по-късните сеитби. Затова вече сме заложили над 40 % от пшеницата”, разясни Христо Хърсев.

Една млада дама от община Тервел е решила обаче да рискува и избира отново да заложи рапица през тази есен. „Предходната година беше много трудна, отново заради засушаването. Засяхме рапица, после я разорахме. Сега обаче напук на всичко отново засяхме от маслодайната култура и се надяваме в близките дни да завали”, не крие надеждите си Вероника Чалъкова, агроном във фирма „Рай Мег Агро”. Фирмата е малка, семейна, със седалище в тервелското село Кладенци. Сеитбата е извършена в оптималните за тази култура срокове, които започват около 25 август. „За мене е предизвикателство и удоволствие да работя, да съм на полето, да наблюдавам растенията и развитието им и на финала да жънем”, не крие ентусиазма си младата и чаровна дама. Не крие обаче и притесненията си заради продължителните засушавания през последните години и предизвикателствата, пред които е изправен всеки агроном. „Условията за сеитба на пшеница към момента не са добри. Твърде голяма суша е. През последните две седмици паднаха общо 10 литра дъжд. Това е абсолютно недостатъчно за нормална подготовка на полето и за нормална кампания”, смята Вероника.

Veronika agronom 1

Оптималните срокове за сеитба на пшеница в Добричка област са до 20-25 октомври. До тогава масово ще се сее по полетата. „Трябва ни дъжд. Много дъжд, за да имаме шанс!”, подчерта още веднъж Радостина Жекова. Ежегодно в Добруджа се залагат 1,200-1,300 млн.дка със зърнено-житни култури.

Публикувана в Бизнес

През първата половина от следващият седемдневен период съществена промяна в агрометеорологичните условия не се очаква. Те ще се определят от сухо и топло за сезона време. От средата на август до средата на септември валежи със стопанско значение в по-голямата част от страната не са регистрирани. В края на лятото сушата в полските райони ще се задълбочи, което ще възпрепятства провеждането на предсеитбените обработки на площите предвидени за засяване със зимна рапица и зимни житни култури. Поради тази обективна причина се очакват сериозни закъснения при есенните сеитби. Оптималните агротехнически срокове за сеитбата на рапицата изтичат в началото на третото десетдневие на септември.

В средата на периода се прогнозира понижение на температурите и постепенно нормализиране на топлинните условия. В края на второто и началото на третото десетдневие на септември се очакват слаби превалявания, но след задълбочилата се лятна суша те няма да доведат до съществена, положителна, промяна в състоянието на горните почвени слоеве.

През периода по-голямата част от късните земеделски култури ще приключат развитието си. При късните хибриди царевица ще се наблюдава масово восъчна и пълна зрелост. При ориза ще протича масово фаза узряване. Фаза узряване ще се наблюдава при памука и фъстъците. При захарното цвекло ще преобладава техническа зрелост. По-късните винени сортове грозде ще встъпят във физиологична зрелост по-рано от обичайните за страната срокове.

През повечето дни от периода условията ще бъдат подходящи за приключване жътвата на слънчогледа, за освобождаване на площите от късните окопни култури (царевица, картофи, захарно цвекло, моркови), за прибиране на узрялата зеленчукова и плодова реколта.

През втората половина на септември започва беритбата на есенните сортове ябълки и круши. За ограничаване на късните зарази от струпясване, които се развиват по време на съхранение на плодовете, 15-20 дена преди беритбата се препоръчва третиране с подходящ за целта фунгицид: Флинт Макс ВГ-0,02%, Санкоцеб 80 ВП – 0,3%, Скор 250 ЕК-0,02% и др.. Фунгицидът Геокс ВГ – 0,03% (карантинен срок 3 дни) се препоръчва срещу патогените причиняващи гниене на плодовете (кафяво гниене, сиво гниене, пеницилийно гниене).

Периодът е подходящ за засаждане на нови ягодови насаждения. При засаждане на ягоди най-често се прилага редовата схема - при междуредово разстояние 50-60см и 15-20см между растенията в реда.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

        „Едва ли има колеги, които са спокойни за развитието на стопанската година. Още от самата есен започнаха нетрадиционни засушавания” – това бяха първите думи при срещата ни с Атанас Жечев, земеделски производител от община Балчик. Фермерът обработва 8000 дка в землищата на селата Гурково, Тригорци, Царичино. Срещаме се с него на полето, почти на финала на пролетната кампания, по време на сеитба на 1600 дка с царевица. „Условията са добри, температурата на почвата също е добра, но в горния почвен слой влагата е силно компрометирана и неравномерна. Сумарно за последните два месеца имаме 15 литра валежи”, споделя фермерът и не крие тревогите си: „Ако не паднат поне 10 литра дъжд, то и това семе няма да поникне!”. 

         Сеитбата на пролетни култури в Добричка област започна по-рано от обичайното – в края на март, началото на април. „Площите са подготвени и подравнени, сякаш се намираме в Сахара!”, коментира вида на изравнените гладки полета проф.Иван Киряков, завеждащ секция „Зърнено-житни  и бобови култури”. През предходните стопански години заради наличната влага черноземът ставаше на едри големи буци, а сега се разпрашава. „Царевицата е много податлива на засушаване. Тя обаче е много чувствителна и на студ”, предупреждава проф.Киряков и допълва: „Едно охлаждане през пролетта веднага ще забави вегетацията. Температурата на почвата трябва да бъде поне 10 градуса, за да се сее”. Все още не са отминали опасностите от слани, които вече нанесоха поражения в Добричка област и които обичайно падат в региона до 6 Гергьовден.

 

Susha na poleto 1

         През последните 3-4 години районът, в който е стопанството на Атанас Жечев, се отличава с по-силно изразена суша в сравнение с полетата, намиращи се на 15-20 км от морето. „Ние постоянно страдаме от дефицит на влага. Сега още повече”, допълва земеделският производител.

Голямото притеснение на Атанас е състоянието на пшеничните посеви. Показва ни пшенични полета, които са видимо изсъхнали. Зеленее се само основният брат на растението, всичко останало е пожълтяло. 3600 са декарите с пшеница в стопанството му, които са в различно състояние – от сравнително добро до много лошо. 

         „Картинката е доста пъстра. Има пшеници, които поникнаха добре и навреме, успяха да се вкоренят и изглеждат сравнително добре. Има обаче пшеници, които не поникнаха дружно, не успяха да направят добър корен”, разказва наблюденията си фермерът. „Зимата беше неблагоприятна, без снежна покривка, с отрицателни нощни  и положителни дневни температури и това доведе до изтегляне на част от пшеницата. След това последваха вълни от слани и това отново затормози растенията. Общото състояние на пшеницата не е добро, като някои са в много лошо състояние. Имаме нужда, както се казва, от вчерашен дъжд!

Атанас Жечев допълва, че полетата с пшеница са наторени и напръскани, изведени са всички нужни мероприятия, но няма развитие, тъй като няма влага. „От двайсетина години се занимавам със земеделие, такова силно и крайно засушаване, есенно и пролетно, не помня!”, категоричен е земеделският стопанин.

Тежката ситуация на полето доведе до подаване на заявления в областната земеделска служба за разораване на пшеница. В общините Тервел и Крушари вече се развалиха първите декари с жито.

Pcheniza Napukana zemja 1

За да направят компетентна оценка, Учени от Добруджанския земеделски институт извършиха оглед на полетата в Добричка област. Заедно с проф. Иван Киряков обхождаме нива с пожълтяла пшеница. „Има полета, които изглеждат много по-зле”, разказва професорът. „Комплексна е причината за пожълтяването и слабото им развитие. От една страна – силно засушаване през зимата, от друга страна – късното поникване през януари, февруари и март. От трета страна – ниските температури. Много пъти съм разяснявал, че пшеницата е много студоустойчива, но влезе ли във вегетация, става много чувствителна на отрицателни температури”, пояснява ученият. Към тези фактори той прибавя и ролята на непрекъснатия добруджански вятър, който допълнително изсушава почвата и сваля температурите с 5-10 градуса.

Според оценката на учените посевите, поникнали през есента, са в по-добро състояние, тъй като са направили по-дълбока коренова система. За съжаление поникналите през последните месеци пшеници имат слаби корени и допълнително са прегорели. Масово отпадат братята, защото силата се насочва към опазване на основното растение.

Съветът на учения е фермерите да бъдат много внимателни при решението си за разваляне на пропадналите пшенични посеви. „Аз нямам спомени през 30-годишната си кариера да има разваляне на пшеници. При липсата на дъжд обаче разораването след пшеница и презасяването може да не са добра идея. Най-малкото - допълнително се изпарява влагата”, предупреждава проф.Киряков.

Според учения проблемите с пшеницата не се срещат само в Добричка област. „В института получаваме информация от мои колеги от Плевен, Монтана, където също има сериозни пораженията. В Южна България също се оплакват екстремно засушаване. Това се наблюдава в тези райони на страната, където е нямало снежна покривка или е имало едва 1-1,5 см сняг”, уточнява още професорът. Според него са нужни най-малко 20-25 литра дъжд, за да се възстанови вегетацията на пшеницата и да поникнат пролетниците.

Сушата оказа влияние върху още една култура в Добричка област – рапицата. Между 80 и 100 000 дка от нея вече са развалени и се презасяват с пролетници. „Имам в момента 560 дка рапица. 110 дка вече съм развалил. Колеги направиха същото и тази рапица, която виждате наоколо, вече е в добро състояние”, разказва още Атанас Жечев. Той допълва, че причините за провала на рапицата са сушата след засяване на маслодайната култура и липсата на зимна влага, която е в пъти по-малко от предходната година. „Ако не поникне през септември, няма какво да очакваме повече. Затова още преди месец-два, а някои земеделски производители и по-рано, развалиха площите с рапица и ги подготвиха за пролетната сеитба”, допълни проф.Иван Киряков. „Така успяха да запазят влагата в почвата. При пшеницата обаче нещата стоят по друг начин. Пак казвам, за да се разорат посевите, трябва да се преоре. Дори и плитката оран може да е рискована за оскъдната почвена влага”, предупреждава ученият

 

Габриела Събева

Бел. ред. След посещението ни в стопанството на Атанас Жечев, падна и дългоочакван дъжд. Надяваме се, че сега нещата изглеждат малко по-оптимистично за стопаните!

 

 

Публикувана в Агроновини

Дъждът, който падна през последните няколко дни в област Добрич, зарадва зърнопроизводители и експерти и върна надеждите на хората за съдбата на есенниците.

„Това беше дъждът, който чакахме! Важен е и за есенниците, и за пролетните култури. Ако продължи да вали и през следващите няколко дни, както обещават синоптиците, сумарно ще се съберат около 40 л на кв метър, което ще се отрази благоприятно върху развитието на земеделските култури”

– коментира за ПроНюз Добрич Радостина Жекова – председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Дъждът ще повлияе добре върху есенниците, смята и проф. д-р Иван Киряков – зав. секция „Селекция на зърнено-житните и бобовите култури” в Добруджанския земеделски институт. „Посевите, които бяха започнали да пожълтяват, започват да зеленеят. Дъждът е идеален и за пролетниците, тъй като влагата и добрата температура на въздуха ще се отразят добре върху поникването на растенията. Този дъжд ще помогне и на рапиците, които започват да цъфтят” – каза проф. Киряков.

Все още е рано за окончателна оценка на влиянието на падналия дъжд, посочи Десислава Иванова, директор на Областна дирекция „Земеделие” в Добрич. Тя добави, че през следващата седмица предстои повторно обследване на 10% от площите с есенни култури в областта, за да се установи състоянието на житните посеви.

Публикувана в Агроновини

Зърнопроизводители в Бургаска област са изправени пред сериозен проблем. Липсата на дъждове и сняг през зимата нанася сериозни поражения на бизнеса и реколтата им. Земеделците са категорични, че ако до 10 дни не завали дъжд, това ще е пагубно за тяхната продукция. Сред засегнатите е и Стоян Попов, арендатор от 2000 година в средецкото село Момина църква. В момента той обработва 14 000 дка в района на селото. От тях 9000 дка са засети с есенни култури – пшеница, рапица, ечемик.

„Чакаме дъжда с нетърпение, защото нещата до момента не се движат никак добре. Нямам намерение да унищожавам посевите и да засея на тяхно място наново друга култура“, сподели пред вестник „Черноморски фар“ той.

Категоричен е, че субсидиите, които получават земеделците, изобщо няма да им стигнат, за да покрият разходите си.

„Ние получаваме по-малко отколкото един кравар. Разликата е огромна и не е честно. Блъскаш се от сутрин до вечер и в крайна сметка чакаш да завали, страх те е, че ще те удари градушка, вложил си много пари, а може и да фалираш“, коментира Попов.

По негови думи, за да направиш един хубав декар с пшеница, трябва да вложиш 70-80 лева в него, за да изкараш продукция, а ако накрая няма резултат – това е пагубно, убеден е арендаторът. Притесненията му са, че сушата ще се отрази негативно и на неговия бизнес.

„Като няма продукция – няма пари, трудно е. Трябва да се изплаща рента, горива, трудът на работници. Ако ставаше въпрос само за мен – досега да съм се отказал.“

Попов допълва, че проблемите в земеделието са страшно много и това се дължи на множество фактори. Пречка е и постоянното влизане на домашни и диви животни в нивите. Появяват се все повече болести по растенията, а преди години изобщо не е било така.

„Пръскаме с какви ли не препарати, това всичко е разходи. Защото да напръскаш 9000 дка, това са около 40 000 лева само за едно пръскане. В крайна сметка, земеделието си остава едно блъскане, нищо друго.

Въпреки това Стоян няма намерение да се отказва и да намаля насажденията за догодина. Земите в странджанското село не са били работени 30 години и сега той гледа по всякакъв начин да ги поддържа.

„Имам сключен договор с хората, трябва да им се плаща рента. Те са ти гласували доверие и ти да му кажеш, че вече спираш да се занимаваш, защото не можеш да произвеждаш, несериозно е. Отделно съм закупил техника за около 2,5 млн лева, тя нали трябва да се използва.“

Според него няма да се повиши цената на крайния продукт заради сушата. Единствено това може да се случи, ако е слаба реколтата и големите фирми решат да повишат цената.

С надеждата да завали дъжд е и Живко Василев. Мъжът е арендатор в руенското село Просеник от средата на 90-те години. Обработва около 5000 дка с есенни култури, като 3000 от тях са пшеница.

„Сушата се отрази неблагоприятно откъм братенето и не може да се развива в момента, долните листа съхнат. Доста сериозен проблем се очертава, ако не завали. Ако така продължават нещата... не е много добре“, категоричен е той.

Василев получава субсидии, но няма да му стигнат да покрият разходите, защото парите не са в чак такъв размер. Според него цената на крайния продукт няма да се повиши заради неблагоприятната към момента ситуация.

„България не може да определя стойността, не сме чак толкова голям производител. Дано все пак да се повиши, но силно се съмнявам“, каза още земеделецът.

Той не очаква подкрепа от държавата, защото за сушата никой няма вина. Досега не сме получавали финансова подкрепа, едва ли ще има и сега, допълва той. През годините Василев отново се е сблъсквал с подобен проблем. Последният случай е от миналата година.

„Само че тогава беше през април до средата на юни. Тази година започна от началото на март“, допълва Живко Василев.

По думи на други хора от бранша на места земята се е напукала заради липсата на дъжд и сняг. Масово земеделци в Бургаско започват да сеят наново, а други чакат климатичните условия да помогнат за по-добра и успешна реколта през тази година.

Публикувана в Бизнес
Пред БТА председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова каза, че заради продължаващата суша в Добричкия регион се очаква да бъдат засети по-малко площи с царевица. Пролетната сеитба е започнала по-рано, за да бъде използвана и малкото натрупана влага, която е с 80 на сто под равнището на запасите спрямо същия период на миналата стопанска година, коментира Жекова.
От януари досега падналите валежи в региона са със 180 литра на квадратен метър по-малко. „Април настъпи с по-висока температура - 22 градуса и с вятър, което допълнително изсушава чернозема, поясни председателят на браншовата организация. Зърнопроизводителите се надяват да не се повтори сушавата 2007 година, когато реколта от царевица и слънчоглед практически не бе прибрана", каза Жекова.
 Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите добави, че засега е трудно да се каже с колко ще бъдат редуцирани площите с царевица още повече че земеделските стопани разполагат с много посевен материал след благоприятната минала година за отглеждането на фуражната култура. Възможно е зърнопроизводителите да заложат повече на слънчогледа, който е по-издръжлив на засушаване.
Публикувана в Бизнес
Понеделник, 26 Ноември 2018 13:27

Пшеница 2019 – суша и пролетно поникване

Какво може да се очаква при сегашната ситуация, как ще се развият поникналите и непоникнали посеви – прогноза на специалиста

. Проф. Иван Панайотов

Опитна станция по земеделие – Дунав,

с. Алеково, общ. Свищов

Силна есенна суша и поникване през ранната пролет на пшеницата не са изключение за България. Сега това е характерно за централната част на Източна Европа и част от Украйна. Подобно пролетно поникване е имало през 1946-а и през 2002 година. Ние сме свидетели на това развитие на пшеничените посеви през 2002 г., подобно развитие ни очаква и сега, реколта 2019 г. Според наблюденията върху посевите в страната около 20% са поникнали навреме и са във фаза братене, те са предимно след предшественик рапица или рано прибрана царевица. Тези посеви са силно нападнати от житни мухи. Останалите посеви – особено след слънчоглед, не са поникнали, семената са здрави и жизнеспособни. На много места има неравномерно, шарено поникване и са във фаза първи лист.

Какво може да се очаква при сегашната ситуация, как ще се развият посевите, особено тези, които не са поникнали?

При падналите вече валежи от сняг и дъжд семената ще започнат да покълват при наличие на температури над 4 градуса, ако температурите са по-високи, възможно е да се появи и първи лист до края на декември - начало на януари. Това е много опасен период поради замръзване и размразяване на почвата и повреди от изтегляне и прекъсване. Ако това се случи, е наложително валиране – по възможност колкото може по-рано. При дълбока сеитба, повече от 5 см, често явление е слаба пробивна способност на колеоптила и кълновете може да загинат. През 2002 година в края на февруари кълновете едва се показваха на повърхността, активният растеж започна в началото на март. След това започна бърз растеж и активно братене при влажна и сравнително прохладна пролет. В резултат на това посевите бяха с нормална плътност, а класът се формира отлично при оптимални условия. Изкласяването беше сравнително късно – след 12 – 15 май, но цъфтежът, образуването и наливане на зърното преминаха без температурни сътресения. Въпреки краткия суховей след средата на юни добивите се движеха от 450 до 750 кг/дка. Всичко това потвърждава високата пластична способност на българските сортове. Е, тази година ще видим тази способност и на западната селекция. Новите селекционни материали, получени с участието на западноевропейски сортове, притежават положителните качества на двата биотипа.

От настоящото състояние на посевите може да се направи изводът, че ще очакваме активен растеж от края на февруари, братене през март и изкласяване през втората десетдневка на май. Това определя да се извърши точна и навременна хербицидна кампания, почвено и листно подхранване на младите растения и предпазване от болести и неприятели. Несъмнено добивите няма да са рекордни, но ще бъдат в нормалните си граници. Все пак условията - температури, влага и ветрове, ще определят до голяма степен развитието на пшеницата. Но това е растение с голяма пластичност и приспособимост , което дава възможност изоставането да бъде преодоляно.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта