Царевиците и слънчогледът са съсипани, приключиха вегетацията си преждевременно, добивите се стопиха катастрофално

Агр. Петър Кръстев

Така е в земеделието – никой не може да прогнозира каква ще бъде годината! Ако зимата и пролетта са благоприятни, лятото ще се случи сухо и горещо и ще гнети културите. Точно такава картина наблюдаваме в момента – сухо лято в комбинация с прекалено високи температури, които са непосилни за хора, животни и растения. Тази климатична обстановка постави и пролетните култури в пълен колапс. Рядко, необичайно явление е царевиците да са готови за жътва още през август. Тежка е картината и при слънчогледа.

Тази нерадостна картина се наблюдава почти в цялата страна и не дава повод за оптимизъм на отчаяните зърнопроизводителите. Единствено малко по-добра е ситуацията в Северозападна България, в т. ч. Софийското поле, където паднаха повече валежи със стопанска стойност и културите са все още в активна вегетация. Късмет извадиха фермерите от този район.

Но какво да кажем за останалите райони на страната, където фермерите си бяха свършили отлично работата по пролетните култури. Листната маса там е прегоряла преждевременно и няма кой да изхрани зърното в кочаните на царевицата и семките в питите на слънчогледа. На места картината е още по-трагична – по-късните хибриди царевица дори не са успели да заложат кочани, а тези, които са заложили, не са озърнени. Каквато и селекция да използват зърнопроизводителите, на този слънчев огън нищо не издържа. Няма условия за нормален цъфтеж, опрашване и оплождане на културите. Фазите преминават главоломно от една в друга и топлинният стрес тласка растенията към бързо завършване на жизнения им цикъл.

Добруджа, Русе, Силистра, Шумен, цялото Лудогорие, Южна България – всички тези региони попаднаха в неумолимия сух и горещ капан на времето. Безсилни бяха зърнопроизводителите там да направят каквото и да било, защото битката с природата винаги е неравна. В тези райони от началото на юни не е капвала капка дъжд, а там, където е валяло, количествата са минимални и без стопанско значение.

При тази нерадостна картина комбайните ще влязат в царевичните масиви съвсем скоро, за да приберат макар и минималните количества зърно от по-ранните хибриди царевица. Очакваните добиви от тях са от 150-300 кг/дка. Слънчогледът също няма да чака дълго, защото на повечето места над 2-ри – 3-ти от листната маса е прегоряла. Семената в питите няма да бъдат изхранени и очакваните добиви ще са изключително ниски, наполовина от миналогодишните, прогнозират фермерите.

Изменението на климата е факт – колкото по-рано го осъзнаем и приемем за реалност, толкова по-навременни и адекватни мерки за противодействие ще можем да вземем в земеделието. Основен фактор за отглеждането на всички селскостопански култури е влагата. Дали ключът не е там? Трябва да търсим начин да запазим и да съхраняваме влагата. Помислете си само как може да се запази и съхрани влага в почва, която е изорана дълбоко веднага след жътва на есенници и е подложена на невероятната жега през летните месеци. И не само влагата – кои ще са тези полезни микроорганизми, които ще оцелеят след подобно въздействие (все едно сме ги поставили във пещ)? Дали не бихме могли да направим нещо, което да запази както влагата, така и полезната почвена флора и фауна? Да, възможно е, ако променим начина на производство – фермерите от Северна и Южна Америка са намерили това решение в безорното земеделие. Дали не е дошло времето, когато и ние трябва да се насочим към него? А защо да не започнем с малки площи от стопанството, тогава ще натрупаме опит и ще можем да видим какви са резултатите – положителни или отрицателни. Помислете над това, струва си!

 

Публикувана в Растениевъдство

Възстановяването на напоителната система е наложително в условията на променящия се климат

Агр. Петър Кръстев

Риск в аграрния бизнес винаги съществува, но напоследък природно-климатичните условия за полските култури стават все по-екстремни: дъждовете падат не там и тогава, където и когато са нужни, а сушата намалява количеството и качеството на реколтата. При тези обстоятелства напояването остава единствената гаранция за успеха в производството. За съжаление, в страната ни този проблем стои неразрешен и няма никаква индикация, че се вземат мерки за кардиналното му решаване в национален план.

Нещата са оставени на самотек: фермерите, които имат късмет да им падне дъжд, могат да си отдъхнат, докато други се чувстват безсилни пред сполетялата ги суша, без да могат да направят каквото и да било.

Преди 10-ина дни на някои места в страната, главно в Северозападната България, паднаха валежи. Там, където дъждът беше без бури и градушки, стопаните могат да бъдат доволни. Ако количеството на падналите валежи е над 20 – 25 литра на кв. м, те имат макар и малка стопанска стойност и дават живителна влага за растенията. След този дъжд живнаха царевиците в Софийското поле, които преди това бяха започнали да посукват листата си. Но на други места това посукване е безвъзвратно – там, където не капна и капка дъжд. Застрашени са най-производителните райони на царевица в страната – Добруджа, Лудогорието, цяла Южна България. Ако в близките дни не паднат валежи в значителни количества реколтата от царевица ще бъде напълно компрометирана, коментират зарнопроизводители от Добруджа. В Лудогорието изказванията им дори са доста по-крайни и категорични, че царевица няма да се жъне. И не само царевицата е в незавидно състояние – слънчогледът вече също изчерпи запаса от влагата в дълбочина и изпитва сериозен дефицит. И то точно във фазата, когато прецъфтя и зарното трябва да се налива, но няма влага, която корените да черпят от почвата.

Недостигът на влага е главен ограничаващ фактор на добивите

Вследствие на зачестилите климатични сюрпризи, отглеждането на някои полски култури без поливане могат да си позволят само фермери, които са готови да рискуват реколтата си, не държат на технологията и нямат гарантирана продажба на произведената продукция. Това в много голяма степен важи за царевицата. Нейното отглеждане без напояване става все по-рисковано и негарантирано, независимо че семенарските фирми непрекъснато се опитват да създават сухоустойчиви хибриди. Колкото и сухоустойчиви обаче да са те, ако пролетта и лятото са без валежи, в съчетание с високи температури, които започват вече още от май, растенията нямат шанс да оцелеят и да развият добивния си потенциал.

Зимните валежи през ноември – март, след което обикновено започва пролетно засушаване, не могат вече да гарантират добър влагозапас. Ако пък почвите са песъчливо-глинести, достатъчни са 10-ина дни засушаване, и царевицата ще прекрати своята вегетация.

Ключови фази от развитие на царевицата, при които тя не трябва да има недостиг на влага са:

. поникване (когато се формира гъстотата на посева);

. фаза 6-и – 7-ми лист (когато се залага количеството на редовете зърна в кочана);

. две седмици до и две седмици след цъфтежа (когато се залагат количеството зърна в редовете);

. периодът на наливане на зърното (когато се формират размерът и теглото на семената).

Ако производителите с възможности да поливат успеят да осигурят тези оптимални условия за развитие на растенията, те могат да разчитат не само на максимален добив, но и на високо качество на продукцията, което е особено важно за нейната реализация.

Оптималната дълбочина за сеитба на царевичните семена е 4 – 5,5 см. Често в стремежа да се презастраховат, фермерите сеят по-дълбоко, с идеята семената да попаднат в по-влажна почва. Но с това те намаляват ранния старт на културата. И ако преди поникването настъпи суша, а после падне валеж от 15 – 20 мм на кв. м., семената не могат да поникнат дружно, защото влагата няма да стигне до тях. По този начин поникването не е равномерно и растенията в посева са неизравнени и още в началото започват да се конкурират помежду си. В условия на суша тази конкуренция става още по-изявена, а резултатът е в неизравнени посеви.

Поливането изисква и оптимално хранене на растенията

В условията на поливане за добиви над 1000 кг/дка царевица зърно, определящ фактор е минералното хранене на растенията. Тук не става въпрос само за основните елементи азот и фосфор, а за такива хранителни елементи като цинк, магнезий и калий. В условията на интензивна технология, особено при напояване, следва да се обръща по-голямо внимание и на микроелементите. Например манганът участва в процеса на производство на хлорофил и в някои случаи той е по-важен от фосфора, защото растенията го усвояват 12 – 14 пъти по-бързо. Именно той осигурява пълно озърняване на кочаните на царевицата. В същото време от него не е необходимо голямо количество – само 5 кг/ха. Но не всички фермери се съобразяват с това. А онези, които са усвоили тази технология, не бързат да споделят своя опит с другите. Същото се отнася и за цинка, който в условията на високи температури повишава устойчивостта на растенията към горещините. Много производители прилагат този елемент за листно подхранване. Освен това е важно, особено в условия на напояване, да се прилага неколкократно подхранване с азотни торове, защото азотът бързо се измива в долните хоризонти при поливане. Всеки 10 мм дъжд промива азота на 3 см дълбочина, а поливната норма на една поливка е 400 куб. м на дка или 40 мм.

Публикувана в Растениевъдство

От Организацията за прехрана и продоволствие към ООН - FAO съобщават,че усилването на природния феномен Ел Ниньо е донесло суша и глад в региона на Африканския рог, Етиопия. По данни на организацията почти 10,2 милиона човека са на ръба на оцеляването, тъй като тежката суша в страната е унищожила няколко реколти подред и е довела до масови загуби на добитък. Амаду Аллаоури -представител на FAO в Етиопия, казва, че през 2016 г. ситуацията ще се влошава, тъй като Ел Ниньо ще продължи да се усилва и да влошава продоволствената сигурност на страната. В други региони на света Ел Ниньо напротив - ще доведе до прекомерни валежи. Според анализатори, състоянието на пасищата, дори в дъждовния сезон е лошо. В резултат състоянието на животните бързо се влошава, спада млеконадоят. Земеделските производители са на ръба на фалита, резервите от зърно са изчерпани, а средства за новия сезон при повечето фермери просто липсват.

Публикувана в Растениевъдство

Застраховани от жегите и засушаването през това лято и с очаквания за добри добиви са земеделците, които отглеждат царевица поливно с капково напояване. Дори и при силните жеги добивът няма да падне под 1 200 кг./дка.   Именно за това в следващите години тенденцията все повече фермери да се насочат към поливното земеделие ще се увеличи.   По-ниските добиви от царевица несъмнено ще рефлектират върху изкупните цени.

Миналата година в страната ни са произведени 5, 4 млн. т пшеница, 3, 137 млн. т царевица, 2 млн. т слънчоглед и 852 хил. т ечемик, показват данните на агростатистиката към Министерство на земеделието и храните.

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 19 Август 2015 08:58

Фючърсните сделки пред провал

Сериозно ще бъдат ощетени стопаните, които са продали реколтата от царевица „на зелено“, в началото на лятото. Тогава убийствените горещини още не бяха започнали и културата се развиваше добре, разказвазърнопроизводителят Георги Милев. По думите му, продажбите са станали на цени от 200 – 270 лева за тон. Сега земеделците се чудят от къде ще осигурят изтъргуваните вече количества. 

Най-големи щети очакват зърнопроизводителите, чиито ниви се намират в неполивни райони. Там реколтата ще бъде сериозно редуцирана, в сравнение с миналогодишната. През 2014 г. у нас имаше рекордни добиви на царевица, от порядъка на 750 кг./дка до 1 750 кг./дка, а сега земеделските производители не дават надежди добивите да са по-големи от 500-600 кг./дка.   Правят се опити за отглеждане на царевица в неполивни площи, но повечето не рискуват и сеят само там, къде има напояване, въпреки по-големите разходи, коментира още Милев. 

Публикувана в Растениевъдство

Продължилата над 40 дни суша и високите температури сериозно ще намалят реколтата от царевица през тази година. Това каза изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Наталия Тодорова. Загубите се очаква да бъдат между 30% и 50% по-малко от миналата година, в зависимост от региона. Тези, които са засели по-ранни хибриди, ще имат по-малки загуби, но късната царевица е съсипана. Стопаните очакват по-справедливи борсови цени на зърното, за да компенсират намалените добиви.  Цената на царевицата от реколта 2015 ще се определя главно от предлаганите количества и качествени показатели. За да намалят загубите за стопанствата си, част от фермерите са прибрали царевицата още в средата на юли. Културата е силажирана и е подготвена за храна на добитъка, обясни Тодорова. Тя изтъкна, че дъждовете, които паднаха тази седмица са закъснели и ще попречат на прибирането на реколтата.

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 14 Август 2015 11:48

Напояване през август

Горещото и сухо лято тревожи любителя за съдбата на дръвчетата. Но трябва да кажем, че напояването не е начин за спасяване от суша, а средство за редовно плододаване и получаване на богат и доброкачествен плод. От него има ефект единствено на фона на целия комплекс от грижи. Иначе става разход на труд и средства. Защото при подходящи условия на терена и района и при правилни грижи, повечето от отглежданите у нас овощни видове оцеляват и при обичайното лятно засушаване. Но че имат нужда от напояване – да, имат.

Публикувана в Овощната градина

Председателят на фермерската организация в Румъния LAPAR съобщава, че по данни, събрани от отчетите на фермерските стопанства, реколтата от пшеница ще бъде два пъти по-малко от миналогодишната (през 2014 г. Румъния е прибрала 7,5 млн. тона пшеница). Министерствота на селското стопанство на страната се въздържа от коментар по ситуацията. В същото време реколтата продължава да намалява от жегите. Най-сухите региони на страната – югоизточните области, щети са нанесени не само на пшеницата, но и на царевицата. Фермерите казват, че съвсем скоро ще трябва да прибират царевицата от полето и дори да има дъждове, реколтата вече не може да бъде спасена, тъй като зърното достига пълна зрялост. Ако няма дъждове ще загине и малкото, което е останало. Фермерите разчитат, че финансовата помощ в размер на 0,6% от БВП на страната (около 1 млрд. евро), ще помогне да се намалят загубите им, понесени от неблагоприятните климатични условия.

Публикувана в Растениевъдство

Експерти в областта на етнологията и диетологията смятат, че недостигът на вода в американския щат Калифорния е предизвикан от това, че в региона се отглежда прекалено много марихуана. „Много либерали свързват сушата с антропогенното изменение на климата, в същото време консерваторите хвърлят вината на „либералните еколози“. И само в едно те са единни: че причината за недостига на вода и сушата, от която Калифорния страда през последните четири години е в резултат от действията на човека", казват експертите.
Миналата неделя в ефир по местна радиостанция, учен от Сан-Франциско оповести нова версия за възникването на сушата: голямата площ от посеви с марихуана, които "изтощават подпочвените води“ в региона и частично влияят на ситуацията.
Тази теория може да бъде нелепа, ако не е факт, че в последно време в Калифорния по някой оценки, марихуана се произвежда повече, отколкото в съседно Мексико.
Последните четири години Калифорния е подложена на силно засушаване за дълго време. На 7 април, т. г. властите на щата въведоха законодателно ограничение за потреблението на вода, съобщава агенция Ройтерс.
Жителите на Калифорния през1996 година първи в САЩ получиха право да отглеждат и употребяват коноп с медицински цели. По-късно такова право получиха още 13 щата. През 2014 година Колорадо стана вторият американски щат, където може да се отглежда, продава и употребява марихуана не само с медицинска цел. Първи е бил щатът Вашингтон.

Публикувана в Растениевъдство

Сушата в основния регион за производство на захар в Южна Африка може да струва на индустрията около 81 милиона долара - това бе обявено от отрасловата асоциация.

Ако в някои от областите на провинция Квазулу-Натал не паднат достатъчно валежи, то през този сезон производството на захар ще падне със 60%. Правителството обяви зоните на бедствие - 9 от 11 области в провинция Квазулу-Натал. В тези области се произвежда 80% от захарта в страната. По данни на ООН, Южна Африка е най-големият производител на захарна тръстика на африканския континент.

Захарната асоциация на Южна Африка е намалила прогнозата си за производство за този сезон до 2,11 милиона тона (прогнозата за декември е била 2,12 милиона тона). Прогнозите за производството в захарната тръстика са паднали от 18,1 милиона тона до 17,7 милиона тона.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта