В експеримента Saaten Union системата Claydon отново доказа своята ефективност по отношение на увеличаване на добивите и печалбите в сравнение с конвенционалните методи на сеитба.

В сравнение с конвенционалната техника на сеитба с помощта на системата Strip Till от Claydon има значителни предимства. Това бе потвърдено при последните анализи на добива на Saaten Union в Англия. В съобщение за пресата Claydon е заявила увеличение на приходите с близо 190 евро на хектар. Става ясно, предимството на тази система чрез увеличаване реколтата с около 1 тон на хектар.

Експериментите са проведени в английското графство Съфолк на два опитни участъка с тежки глинести почви, с близо 50 сорта пшеница.

Ричард Дженави, ръководител на изследването от Saaten Union Англия заяви в изявление: "Системата Claydon дава възможност да се засее в точното време и при перфектни условия. По време на вегетационния сезон отглежданите култури, се развиват оптимално."

По време на прибиране на реколтата средният добив е както следва: 12.79 тона от хектар (т/ха) при използване на Claydon , а -12,04 т/ха с помощта на традиционната система. От компанията заявиха, че с тяхната система новата реколта по-лесно се засява директно в стърнищата от предходната реколта при минимална обработка или напълно неразорана почва. Сеитбата се извършва около пет пъти по-бързо от конвенционалната система и е две трети по-евтина, отколкото при използване на плуг.

Публикувана в Агротехника

Редица експерти изразяват опасения за екологичността на технологиите за получаване на вода от атмосферата. Но в природата има растение, което осъществява този процес и се явява доста полезно на местата, където вирее.

Интересното растение е канарски бор, който се среща на Канарските острови. Тъй като местността там е съставена главно от вулканични скали, има проблем с водопропускливостта. И точно тук, природата си е създала помощник - канарският бор, който кондензира в игловидните си дълги листа вода от атмосферата и по-този начин напоява почвата около самия себе си.

На Тенерифе подобни дървета растат плътно едно до друго и всяко добавя много кубически метри вода годишно в земята около себе си. Огромни глоби заплашват онези, които дръзнат да наранят или изкоренят канарския бор.

Защо не и машини, направени от човека, да изпълняват същата роля в сушави райони, за да произведат прясна вода? Тези машини няма да се нуждаят от водоеми и кладенци наблизо и освен това няма да генерират никакви вредни отпадъци.

Ако към водно-въздушната машина се включи ветрогенератор или слънчев панел, то би се решил и въпросът с енергийното захранване. Машините могат да намерят приложение на места, където има проблеми с питейната вода, в селското стопанство, както и за изсушаване на въздуха във влажни помещения.

Публикувана в Растениевъдство

Редица експерти изразяват опасения за екологичността на технологиите за получаване на вода от атмосферата. Но в природата има растение, което осъществява този процес и се явява доста полезно на местата, където вирее.

Интересното растение е канарски бор, който се среща на Канарските острови. Тъй като местността там е съставена главно от вулканични скали, има проблем с водопропускливостта. И точно тук, природата си е създала помощник - канарският бор, който кондензира в игловидните си дълги листа вода от атмосферата и по-този начин напоява почвата около самия себе си.

На Тенерифе подобни дървета растат плътно едно до друго и всяко добавя много кубически метри вода годишно в земята около себе си. Огромни глоби заплашват онези, които дръзнат да наранят или изкоренят канарския бор.

Защо не и машини, направени от човека, да изпълняват същата роля в сушави райони, за да произведат прясна вода? Тези машини няма да се нуждаят от водоеми и кладенци наблизо и освен това няма да генерират никакви вредни отпадъци.

Ако към водно-въздушната машина се включи ветрогенератор или слънчев панел, то би се решил и въпросът с енергийното захранване. Машините могат да намерят приложение на места, където има проблеми с питейната вода, в селското стопанство, както и за изсушаване на въздуха във влажни помещения.

Публикувана в Растениевъдство

Редица експерти изразяват опасения за екологичността на технологиите за получаване на вода от атмосферата. Но в природата има растение, което осъществява този процес и се явява доста полезно на местата, където вирее.

Интересното растение е канарски бор, който се среща на Канарските острови. Тъй като местността там е съставена главно от вулканични скали, има проблем с водопропускливостта. И точно тук, природата си е създала помощник - канарският бор, който кондензира в игловидните си дълги листа вода от атмосферата и по-този начин напоява почвата около самия себе си.

На Тенерифе подобни дървета растат плътно едно до друго и всяко добавя много кубически метри вода годишно в земята около себе си. Огромни глоби заплашват онези, които дръзнат да наранят или изкоренят канарския бор.

Защо не и машини, направени от човека, да изпълняват същата роля в сушави райони, за да произведат прясна вода? Тези машини няма да се нуждаят от водоеми и кладенци наблизо и освен това няма да генерират никакви вредни отпадъци.

Ако към водно-въздушната машина се включи ветрогенератор или слънчев панел, то би се решил и въпросът с енергийното захранване. Машините могат да намерят приложение на места, където има проблеми с питейната вода, в селското стопанство, както и за изсушаване на въздуха във влажни помещения.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 02 Юни 2014 14:19

Домати в пластмасова бутилка

С помощта на новата технология може лесно да се отглеждат домати в пластмасова бутилка. Студентът от японски колеж Такуя Хасегава решил да помогне на много хора да отглеждат собствената си храна, дори ако те живеят в гъсто населените градове и не разполагат с много пространство в апартамента, както много японци. Изучавайки основите на аквапониката, той решил, че е възможно да се създаде система, чрез която домати или чушки могат да се отглеждат в пластмасова бутилка.

Самото устройство е доста просто: капачката на бутилката се заменя с малка тръбичка, която съдържа растението и малко субстрат. Тази бутилка се различава от обичайните градини, защото трябва да се проверява водата, растенията да се режат, така че да се поместват в тясното пространство. Дори опрашването на доматите трябва да става ръчно, за да може те да дадат плод.
Всичко това обаче е съвсем просто, всеки може да засади малка зеленчукова градина в кухнята или хола.
Такуя Хасегава разработил система, която е лесна за използване, можете да отгледате домати без допълнителни градинарски умения . Хасегава нарекъл доматите Petomato (домати – домашни любимци) , разказва Лаур Енгел заместник-председателя на компанията Каган Анлимитед . - Всеки може да отглежда Petomato, само ако има място на прозорец огрян от слънцето. Отглежданите растения наистина са впечатляващи. Самият факт, че вътре в бутилката от под водата могат да растат домати, много изненадва хората. Когато плодовете узряват, собствениците са във възторг - казва изобретателят .
Когато това изобретение било представено за първи път в Япония, то получило невероятен успех в продажбите. Още първата година те достигнали половин милион.
Мисля, че причините за успеха са няколко: Първо , високата гъстота на населението в Япония, също така малко възможности на хората да се занимават с градинарство. На второ място, високата цена на зеленчуците, така че дори малката градинка е от голяма полза, казва Лаур Енгел .
В САЩ този нов продукт се разпространява малко по-бавно, но той просто трябва да се хареса на хората, които живеят при студен климат. На тях би им се искало да имат прясна храна у дома. А най-важното е, че при тази технология могат да се използват милиарди пластмасови бутилки, които просто се изхвърлят на сметището.

Публикувана в Растениевъдство

Анатолий Шумко, директор на стопанство с 10 000 дка, разказва за предимствата от внедряването на новата технология за минимална почвообработка. Добивите ни са по-високи, изчезнаха плевелите – твърди той

Юрий Гончаренко
Украйна е страна, в която 10 000 дка означават средно по размери стопанство. Както и в България. В Украйна масово за основна почвообработка се прилага оран с плуг. Както и в България. Но в едно украинско стопанства това не е така.
Директорът на стопанство “Михайловски лан” Анатолий Шумко е човек не в първа младост, но много енергичен и деен. Той поема стопанството през 2006 г. Интересно е какво е успял да свърши за тези 8 години. Първият въпрос, който възниква, е какво може да се направи на 10 000 дка? Мисля, че ще е интересно и за българския фермер, който също все по-често се замисля дали да не опита технологията за минимална почвообработка. И така, оставяме Анатолий Константинович да ни разведе из стопанството си и да ни разкаже кое, как и защо.
– Няма много какво да снимате – започва енергично разказа си той, докато уверено управлява своята Нива. – Когато преминах на No-Till, количеството на техниката ни рязко намаля. Използваме 2 тежки трактора и два МТЗ-80 за общи работи. Имаме и три комбайна. Не са нови, но напълно ни задоволяват. Все пак моделите са най-добрите – John Deere 9500 и Case 2166 Axial Flow. От 10 000 дка няма смисъл да изстискваш пари за нов комбайн.
Под навеса очакват старта на кампанията сеялките – бразилска Semeato, SSM27, Kuhn 27/29 и Great Plains. Пръскачката е украинско производство, взета на лизинг.
Iurii12-1– Само директна сеитба ли прилагате?
– Да, вече четири години.
– Не е ли твърде високо натоварването върху сеялката?
– Ние отглеждаме есенни култури Започваме сеитбата на 15 – 20 август. Рапицата ни е 2000 – 2500 дка, в зависимост от сеитбооборота. Есенниците може да се сеят и 2 – 3 седмици.
– Това оптималните сеялки за вашите култури ли са, или мислите за нещо по-добро?
–  Добри са за сеитбата на ечемик и соя. Иска ми се да вдигнем скоростта на сеитбата, но за да се извършва работата качествено, се налага да сеем със скорост до 8 км/час. Само през есента, при сеитбата на пшеница след соя, стигаме до 9 – 10 км/час, но повече не бива.
Имаме и сеялка за редови култури, за соята – Great Plains, но я преработихме. Правим я по-тежка с тракторни тежести. Когато почвата просъхне, теглото на сеялката не достига за качествена работа. Освен това притискащите пружини на сеялката са твърде меки за минималната почвообработка. За нулевата технология са необходими по-твърди. Сега сме поръчали в Полтавския завод пружини, ще ги усилваме.
Когато докараха тази сеялка, децата ме питаха: “Какво е това?”, а аз им отговарях – “Това е апартаментът ви в Киев”. Скъпа е днес техниката”...
Полята на “Михайловски Лан” удивляват. Само като ги видиш, разбираш защо сеялките са бразилски, а не с голяма работна ширина. Местността е доста хълмиста. Слизаме от колата...
– Тук площите са подготвени за соята – обяснява домакинът. – За моите сеялки е необходимо растителните остатъци от царевицата да са колкото е възможно по-високи. Както забелязах, есенните култури се чувстват при технологията No-Till много добре. Релефът при нас е доста сложен, плодородният слой на места е отмит. Имаме блокове с ширина 300 метра, които се протягат на километър и половина.
– Но нямате много растителни остатъци на полето...
– Мда, малко смутено казва Шумко – след соята са малко... Но все пак и сламата ни е необходима. Така че малко вредим на нашата No-Till, но после царевицата оправя положението. Едно поле годишно се подлага на този “тормоз” и от него събираме необходимата слама.
– И все пак, каква беше причината да изберете тази технология?
– Изборът на технологията бе мотивиран на първо място, от конкретните условия на местността. При нас падат годишно едва 300 – 350 мм влага. До съседното село вали, до другото – вали, а при нас – не. Често през пролетта е суша и от това възникват проблеми за цялата година. Тогава ми попаднаха няколко статии за директната сеитба. Няколко години пътувах по страната, анализирах опита на колегите, четях литература. Така че на 60 % изборът на No-Till при нас е обусловен от малкото количество влага в района.
– А останалите 40 %?
– Тогава трябваше да закупя нови машини, за да обновя парка. Пресметнах, че ако закупя оборудване за класическата технология и за No-Till, то при втората разходите ще са далеч по-скромни. Трактор, сеялка, пръскачка ...
– Подготвяхте ли предварително площите за No-Till? Изравнявахте ли?
– Да, както си пише в теорията... Имаше една статия “10 крачки към No-Till” (публикувана и в “Гласът на фермера” – бел. ред.), по нея крачех. И изравнявах площите, и започвах от едно поле... Идваха хора да гледат – как така този не оре!? Но най-трудно е да пренастроиш собствения си мозък от обикновената технология към нулевата. Като видиш полето със стърчащите остатъци царевица и като видиш площите на съседите – черни или зелени... Като видиш собствените си посеви – жълтеникави ... Не е лесно да ги гледаш.
– А защо са жълтеникави?
– Такава е спецификата на No-Till при нас, зимната пшеница и царевицата изостават в растежа, много дълго се развиват, а после изведнъж стартират и догонват останалите култури, засети по обичайната технология. Всичко се изравнява и си идва по местата. Отглеждаме всичко по разширен сеитбооборот –  и рапица, и слънчоглед, и соя, и царевица, и ечемик, и пшеница. Отглеждаме рапица, защото това са бързи пари в началото на жътвената кампания. Освен това корените на рапицата изпълняват ролята на плуг, разрохкват почвата.
– Но те изнасят от почвата много полезни вещества...
– Много изнасят, но и много дават, по-точно с рапицата много може да се внесе. Най-добрите реколти получаваме след рапица и след слънчоглед. Ако културата е изнесла повече, добавяш повече и това е. За царевицата използваме семена от вносна селекция. Засега няма опитна станция, която да ни дава основания да смятаме, че тези семена са подходящи за нулевата технология. Дори големите международни компании не правят такива изследвания.
Налага ми се да експериментирам и да правя опити сам. При царевицата хибридите на Монсанто дадоха по 1050 – 1080 кг от декар. Не мога да кажа нищо за украинските семена, защото не съм ги пробвал всичките, но тези, които ми попадаха, даваха резултати 2 – 2,5 тона от хектар по-малко. Пшеницата ни е цялата украинска, ечемикът – по традиция е чешки. Рапицата, каквото и да ми говорят, предпочитам да е сорт, а не хибрид.
Схемата е проста: сеем чешки сорт, първа репродукция или елит. Добивите при нас не са много високи – 300 – 320 кг от дка, но варират. Има участъци, където получаваме по 500 кг и повече. Използваме микроторове, растежни стимулатори за семената, нанотехнологии и виждаме резултатите. В останалото нашата технология No-Till не се отличава от разпространената. Може би само по това, че внасяме глифозат там, където прилагам оран или повърхностна обработка, и се внасят хербициди, а после – фунгициди, инсектициди и останалата защита са еднакви.
Но в ресурсите има разлика. При мен един механизатор сее и един товари семената. А преди трябваше и да се подравнява, да се култивира... Значително намаля и разходът на гориво, два пъти. Сега започнахме да внасяме повече микроторове за сметка на това, което пестим от нафтата.
– Колко гориво изразходвате на декар?
– Сега постигнахме 4 – 4,2 литра/дка. Но технологията може и да е още по-икономична. За целта трябва да вземем трактори с по-малка мощност, нашите малко превишават нуждите ни. По-съвременни комбайни също биха донесли значителни икономии. Също и ако пръскачката беше 26, а не 36 метра. Ако си поставиш цел да икономисаш от горивото, може да постигнеш разход от 3 литра на декар.
Но това е бъдещето. А преди разходите ни достигаха до 8 – 10 литра на декар. А и резултатите ни станаха много по-добри, добивите са по-високи, изчезнаха плевелите.
– В процеса на внедряване на No-Till не забелязахте ли спад на добивите в сравнение с традиционната технология?
– На мен ми провървя, защото поех стопанството с такова ниво на добивите, че нямаше накъде повече да падат. Сега се оправяме и вече сме на трето място в района по ниво на добивите. А стопанствата с над 10 000 дка в нашия район са повече от 26. Можехме да имаме и по-високи добиви, те зависят от вложенията в земята. Но No-Till сам по себе си е по-стабилна технология в сравнение с традиционната. Особено това си проличава в сухите години. В такава година имах добиви от 500 – 520 кг зърнени от дка, а при съседите бяха по 260 – 270. Миналата година есента беше много благоприятна за зърнените култури. Дъждовете през септември много помогнаха. Вече бях засял 50% от есенниците до 10 септември, но никой друг в района повече не ся, защото нямаше влага. Аз имах и получих прекрасни посеви. А след това тръгнаха дъждовете.
Не мога да хвана дали спадат добивите, тъй като релефът ни е много сложен. Имало е случаи рапицата е давала и по 260, и по 520 кг на едно поле. Царевицата върви стабилно: 8 – 9 тона от хектар, пшеницата: по 450 – 560 кг.
Имаше много модна тема при но-тила – плужната пета. Купих пенетрометър и обходих с него всички блокове, никъде не намерих плужна пета. Пробвах и на полята на съседи да меря, където орат със съвременни плугове. Намирах такива площи, където под собственото ми тегло от 90 кг не можех да вкарам пенетрометъра в земята. Горният 30-сантиметров слой минава лесно, а по-нататък е като асфалт. Бях шокиран. Какво се случва? 20 – 30 см почва, а след това кореновата система не минава! Миналата година при мен дойдоха двама мастити учени, крайно скептично отнасящи се към No-Till. “Не ти ли е много плътна почвата?” – ме питат. “Не, казвам. – Ето пробвайте”. Единият взима и вкарва прибора в почвата чак до дръжката. А на моите полета може да си копаете червеи за риболова. В почвата има много червеи! Явно е, че в почвата текат процеси на оздравяване.

Публикувана в Интервюта

Според изявление от Президент на италианската компания Nice Fruit - Хосе Мари Роджер, нова разработка на компанията може да направи революция в отрасловия пазар. Тя позволява замразяване на продукцията за срок до три години, като при това ягодите или плодовете съхраняват всички свои хранителни вещества и свойства. По този начин Nice Fruit дава възможност, по думите на г-н Роджер, „замразените плодове да имат всички качества на пресните“. Сега ягодите и другите плодове няма да губят витамините си по пътя към масата на потребителите, а Nice Fruit може съществено да промени хранителните ни навици.

Публикувана в Растениевъдство

Безпилотни летателни апарати ще бъдат интегрирани в технологията за отглеждане на зърнени култури

Farm Weekly
NLO1Няма фермер, който да не се стреми в реално време да контролира необходимостта на растенията от торове, динамиката на разпространението на насекомите и плевелите, състоянието и развитието на растенията, наличието на влага в почвата. Бъдещето прецизно земеделие е немислимо без използването на безпилотни летателни апарати. Фермерът Даррин Ли е първият в Австралия, които вече интегрира безпилотните летателни апарати (БПЛА)или т. нар. дрони в технологията на отглеждането на зърнени култури. За първи път той използва БПЛА през 2013 година и вече не се съмнява в ползата от тази технология. Даррин Ли обработва 65 хиляди декара земеделски земи и отглежда 5 хиляди овце.
“Събирам данните от моите земи от 1998 г, в това число информация за състоянието на почвите, - казва фермерът, - Заедно с БПЛА започнах да използвам ново програмно осигуряване, което е съвместимо с вече събраната база данни и позволява да се обработват архивните и новите масиви от информация с по-добра производителност”.
С внедряването на БПЛА фермерите получават възможност в реално време да контролират необходимостта на растенията от торове, динамиката на разпространението на насекомите и плевелите, състоянието на развитието на растенията, наличието на влага в почвата. БПЛА събира данните в необходимото време, без значение от сезона и типа на текущите селскостопански работи. Скоростта на получаването на данни и независимостта са главните предимства на БПЛА.
“САМОЛЕТЪТ-РОБОТ ПОМАГА ДА СЕ ИЗВЕДЕ КАЧЕСТВОТО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА СТОПАНСТВОТО НА НОВО НИВО
Технологията не само ми освобождава времето за решаването на други задачи, но и дава пълна и достоверна информация за състоянието на изследваните ресурси, тоест полята. Перспективите за използването на БПЛА са огромни, - казва Даррин Ли. - Първостепенните задачи, които ще решаваме с помощта на БПЛА са контролът на развитието на културните растения и плевелите. Когато се справим с решението на тези задачи, ще започнем да развиваме и други направления, например да определим необходимите норми за внасянето на торовете или да прилагаме диференцирана сеитба. БПЛА е нова технология, и е възможно да не мога да си представя докрай нейните възможности”.
Сред първостепенните задачи на БПЛА, които Даррин възнамерява да проведе е уточняването на вида на почвите. Технически
НЯМА ПРОБЛЕМИ БПЛА ДА СЕ ВНЕДРИ В СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ КОМПОНЕНТИ НА СИСТЕМАТА НА ПРЕЦИЗНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
работещи в дадена ферма. Форматът на данните, в които са закодирани електронните карти от БПЛА е съвместим с останалите GPS-системи. Данните за състоянието на посевите, получени от минимално възможна височина от 5 метра и притежаващи прекрасна детайлизация, могат да бъдат предадени към компютъра на трактора или пръскачката. Ако машините са оборудвани със съответните високоточни прибори и системи, то точността на работа на тандема БПЛА+изпълняваща машина достига 2 см.
Според данните на ежегодният “Доклад за икономическото въздействие на безпилотните летателни апарати в САЩ”, издаван от Международната асоциация на безпилотните системи за придвижване (AUVSI),
В САЩ ДО 2025 ГОДИНА ПРОДАЖБИТЕ НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ (БПЛА) ЩЕ НАРАСНАТ 8 ПЪТИ
Около 87 на сто от продадените устройства ще работят в селското стопанство. Основание за такава прогноза е нарастващият интерес на земеделците към използването на БПЛА в прецизното земеделие, в това число за картографиране на полета.
Защо сред всички достъпни инструменти за получаването на електронни карти на полята, карти на добивите, N-сензори, уреди за измерване на електропроводимостта на почвата, спътници, именно БПЛА ще се радват на подобно грандиозно търсене? Защото БПЛА е
АВТОНОМНА СИСТЕМА, СПОСОБНА БЪРЗО ДА СЪБЕРЕ ИНФОРМАЦИЯ И ДА НАПРАВИ СНИМКИ С ГОЛЯМА РАЗДЕЛИТЕЛНА СПОСОБНОСТ.
И най-важното - стойността на малките БПЛА, а именно такива се използват при картографирането, е относително ниска. Сам по себе си безпилотният летателен апарат е само платформа за инструмента за събирането на данни. В картографирането на нивите участват три компонента, еднакво важни помежду си: БПЛА, камера+предавател на информацията, програмното осигуряване на работната станция (компютър). Техническото реализиране на всеки от тези компоненти е различно. Обща черта на съвременните БПЛА е тяхната миниатюрност или стремежът към нея. Изхождайки от спецификата на използването им в полски условия, БПЛА трябва да бъдат малки (да се побират в един квадратен метър), леки (от 0,5 кг), удобни за транспортиране в автомобил. Снимачното оборудване трябва да бъде защитено от повреди при кацането на апарата върху почва или трева.
Размерите на камерата и съпътстващото оборудване обикновено се вместват в един квадратен дециметър, а теглото им е от 30 до 200 грама.
Работата с БПЛА изисква компютърна грамотност. Маршрутът и височината на полета се задават предварително през интерфейса на компютърната програма. След влизането на полето и запускането на апарата в нужната точка, полетът на БПЛА може да се следи и контролира посредством безжична връзка през USB-модем, съединен към компютъра.
ВИСОЧИНАТА И СКОРОСТТА НА ПОЛЕТА ЗАВИСЯТ ОТ АПАРАТА
NLOВажен е например такъв момент: може или не може БПЛА да излита и каца с нулева хоризонтална скорост. Преимуществата на БПЛА, при които подемната и движещата сила се създават от носещите витла (както при въртолета), се проявява във възможността да се разгледа някой участък на полето с максимална детайлизация. Недостатъци на подобен клас летателни апарати в сравнение с тези, при които движещата сила се създава с помощта на криле са традиционни: по-ниска максимална скорост на полета и по-висока консумация на енергия.
Източник на енергия за БПЛА е обикновен литиево-йонен акумулатор, който е широко разпространен в битовата електроника. Височината на полета на БПЛА за въздушни снимки на полетата е 100-700 метра. При това камерата на няколко снимки (10-12) запечатва земен участък с площ 60-500 ха. Един работен ден (с прекъсвания за запуск, тъй като непрекъснатото време на полета продължава от 30 до 60 минути, максимум 90 при безветрено време) е достатъчен, за да се документират характеристиките на площ от около 2 000 ха.
Главните технически характеристики на камерата са нейната разделителна способност  в мегапиксели и режимът на заснемане. Камерите с минимални характеристики виждат полето в спектъра на видимата светлина. По-усъвършенстваните аналози могат да заснемат полето в инфрачервения диапазон, необходим за изучаването на вегетационния индекс (NDVI) на растенията. Някои видове програмно осигуряване, съпътстващо камерата, умеят
ПО ДВУИЗМЕРНИ СНИМКИ ДА СЪЗДАВАТ ТРИИЗМЕРНО ИЗОБРАЖЕНИЕ
което може да бъде полезно за прецизното земеделие.
Разделителната способност на снимката зависи от качеството на камерата, височината на полета и може да е от 1 до 5 кв. метра на всеки мегапиксел. Някои производители съобщават за детайлизация 3-15 кв. см на 1 пиксел - изглежда, че именно този размер ще се утвърди като стандарт в отрасъла. Високата детайлизация ще бъде полезна за извършването на работи с висока прецизност, например при вариращото опръскване на растенията с пестициди.
Заснетият материал се изпраща за обработване. Програмното осигуряване на работната станция “сглобява” отделните снимки на полята в карти; операторът идентифицира всяко от полята, присвоявайки му уникален номер; данните за актуалното състояние на всяко от площите са готови за използване от други устройства, например тороразхвърлячки за микроторове.
За БПЛА, както и за всеки друг вид техника, е присъщ планиран работен ресурс. Някои производители заявяват капацитет от 200 полета.
Цената на БПЛА силно варира и зависи от работните характеристики на всеки от важните компоненти (самолет, камера, програмно осигуряване) и може да бъде от 4 хиляди до 12 хиляди щатски долара.
Бурното развитие в използването на БПЛА в страните от ЕС, САЩ и в Автралия се забавя не от техническата, а от правната страна на въпроса. Новостта на технологията предизвиква внимателно поведение от страна на официалните власти при издаването на разрешения за полети, в някои страни такива разрешения засега въобще не се издават.
Както съобщава European Journalism Observatory от правна гледна точка Австралия е една от най-добре настроените страни по въпроса за използването на БПЛА. Там през 2002 г. е приет закон, които регламентира използването на БПЛА за граждански цели.
Основните поблеми, свързани с използването на БПЛА са две - риск от сблъсък със самолети, както и конвенционалността, тъй като те са оборудвани с камери. От друга страна
ПОЛЗИТЕ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ СА ОГРОМНИ
- както по отношение на получаването на информация за състоянието на полята, така и за създаването на нови работни места и нови високотехнологични продукти.
Както казва  Оле Грин, ръководител стратегичско развитие на Kongskilde Industries, която се занимава с разработването на подобни летателни апарати в Европа: “БПЛА, които в допълнение към обикновената камера, могат да бъдат оборудвани с камери, чувствителни към температурите могат да се използват за идентифициране на животни пред комбайните или оценяване на състоянието на полето, много по-рано от всичко известно досега”.
Адаптиран превод Ангел Върбанов

Публикувана в Агроновини

Съоснователят на Greenpeace д-р Патрик Мур отправи критика към екологичната организация за генно инженерство и обвини противниците на гентехнологията в съучастие в смъртта на милиони деца чрез недостиг на витамин-А.

По време на посещение в Европа миналата сряда в Берлин, канадецът критикува активистите на Greenpeace. Той е на мнение, че те създават конфронтации, поставят неизпълними искания и не се интересуват от решаването на проблемите. Научните факти се игнорират и вместо това в населението са насаждат неоправдани страхове.

В засаждането и отглеждането на т.н. златен ориз, генетично изменен сорт, който съдържа бета каротин, Мур вижда възможност учените да се преборят с широко разпространената липса на витамин-А в африканските и азиатските страни. Така, според Мур, могат да бъдат спасени милиони човешки животи. Организации като Greenpeace възпрепятстват отглеждането и то с неясни аргументи, каза възмутен канадецът. „Най-малко от хуманитарна гледна точка би трябвало да преосмислят позицията си”, добави той.

Самият Мур до 1986 беше президент на Greenpeace Канада и директор при Greenpeace International. Тогава той протестираше предимно срещу тестовете за атомни бомби, лова на китове и тюлени. Отпадането си от системата той обосновава с нарастващите радикални тенденции в организацията и омаловажаването на научните аргументи. Той приема себе си като еколог и природозащитник, който не отрича напълно атомната енергия, добивът на петрол и генното инженерство.

Източник: Agra Europe /http://www.topagrar.com/ 

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 16 Декември 2013 14:45

Управление по права линия навсякъде

 

С FarmRTK, AXIO-NET предлага специално съобразена с нуждите на селското стопанство услуга за корекция на управлението на кормилните системи.
Все повече земеделски производители и предприемачи въвеждат системи за автоматично управление. В днешно време клиентите са добре информирани и ценят предимствата на точността при управление на селскостопански машини. Голяма помощ оказват приложенията за автоматично превключване. Чрез употребата на GPS- системи също се дава зелена светлина за въвеждането на автоматично управление. Едновременно с това ясно се откроява тенденцията към по-голяма точност и по-конкретно към използването на RTK-коригиращи системи. Те работят чрез така наречените RTK (Real Time Kinematic)-сигнали, които правят възможна точността от два до три см. Днес много от новите трактори са оборудвани за използването на напълно автоматични системи за управление.
Доставчик в тази област е AXIO- NET в Хановер. AXIO-NET GmbH е една от най-успешните компании в областта на спътниковите системи за позициониране и навигация. „Ние работим с мрежа от над 400 референтни станции и чрез услугите ни за корекция на данни осигуряваме икономически ефективно използване на модерните сателитни технологии: по всяко време, на всяко място, независимо от вида на хардуера и софтуера”, каза Дирк Леринг, продуктов специалист на AXIO-NET.

Източник: http://www.agrarheute.com/

 

Публикувана в Агротехника

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта