Само качественият тютюн се продава на висока цена, предупреждават от НАТ-2010

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Филев, тази година отчитате ръст в изкупните цени на тютюна – какви са числата?

Цените за реколта 2019 наистина са по-високи в сравнение с тези от миналата година. При едролистните сортове тютюн „Бърлей“ и „Виржиния“ скокът е с 10%. Ако през 2018 г. „Бърлей“ се изкупуваше на 3.05 лева, тази година цената е между 3.30 и 3.40 лева за килограм. При ориенталските сортове ръстът в изкупните цени е по-голям – между 20 и 30% на килограм. Миналата година „Басми“ и по-конкретно „Гръцка басма“ се изкупуваше между 6.50 и 7.10 лева. В настоящата кампания цената се движи между 8.80 и 9.50 лева. При сорта „Кабакулак“ също има ръст – отделни партиди тютюн се продават от 5.80 лева до 6.30 лева за килограм. През 2018 година той се търгуваше между 4.80 и 5.30 лева.

Този ръст в изкупните цени означава, че е произведен тютюн с екстра качество. Какви количества са прибрани?

Климатичните условия тази година бяха оптимални за тютюнопроизводителите и затова реколтата е с толкова високо качество. По наши предварителни разчети, през 2019 г. в България ще бъдат произведени около 5 хил. тона ориенталски тютюн от сортовите групи „Басми“ и „Кабакулак“, и до 4 хил. тона от едролистните групи „Бърлей“ и „Виржиния“. Това прави общо производство от около 9 хил. тона.

Нека припомним каква е процедурата по сключването на договори между тютюнопроизводителите и търговските фирми – за какво трябва да внимават стопаните?

По силата на последните промени в Закона за тютюна от 2016 година, са въведени два регистъра, които се поддържат от земеделското министерство. В единия регистър се вписват фирмите /търговци и преработватели/, които имат издадено разрешение от МЗХГ за изкупуване на тютюнева суровина. В края на изкупната кампания те имат задължението да отчетат изкупените количества тютюн. Във вторият регистър, който се актуализира всяка година, се вписват тютюнопроизводителите. През 2019 година стопаните са над 5 хиляди. И двата регистъра са публични и така се постига пълна прозрачност в сектора. Искам пак да припомня, че тютюнът не е обикновена суровина. Тя служи за производството на акцизни стоки. Само през 2018 г. от облагането на цигарите и тютюневите изделия, в държавната хазна са влезли над 2, 5 млрд. лева. Затова ние сме против свръхрегулациите в един сектор, който е доказано рентабилен за българската икономика. Радвам се, че Народното събрание прояви разум и не позволи драстичното вдигане на минималния осигурителен праг, каквито бяха намеренията. От 400 той скочи на 420 лева, което е поносимо за тютюнопроизводителите. Драстичното вдигане щеше да изпрати малките фермери в сивия сектор.

Как става вписването на тютюнопроизводителите в регистъра на земеделското министерство?

За да бъде допуснат до системата за регистрация, тютюнопроизводителят трябва да притежава 3 документа. Първият е сключен договор с търговски оператор /който задължително трябва да има издадено разрешение за дейност от МЗХГ/ за съответната стопанска година. Документът се представя в местната земеделска служба. Вторият документ е правно основание за ползването на земеделските площи, предвидени за отглеждането на тютюн – нотариален акт, договор за наем или договор за аренда. Третият документ е Предавателно-приемателен протокол, който дава яснота за произведените и реализирани количества тютюн през изтеклата стопанска година. Този документ отпада като изискване, ако земеделският производител тепърва ще засажда площи с тютюн.

Има ли защитен механизъм по отношение на тютюнопроизводителите и как работи той?

Тютюнопроизводителите трябва да си отварят очите, когато сключват договори с търговските фирми. Стриктно трябва да проследят дали фирмата, която е отишла на място, за да сключи с тях договор, фигурира в публичния регистър на земеделското министерство и има издадено разрешение за изкупуване на тютюнева суровина. Не е достатъчно просто да се подпише един договор, трябва внимателно да се прочетат всички клаузи в него, както се казва – да се чете и между редовете. Изключително важно е стопаните да имат заложена клауза в договора за изплащането от страна на фирмата на изкупената продукция. Законовият срок е 30 дни след предаването на тютюневата суровина в съответния пункт. Ако след 30-дневен срок стопаните не си получат парите, могат да си търсят правата по съдебен път. Законът е на тяхна страна и ги защитава.

Коя е пряката конкуренция на българския тютюн и каква е пазарната конюнктура?

Конкурираме се с Турция, Гърция и Македония. Те също произвеждат висококачествен тютюн, който се изкупува от мултинационални компании, с които търгува и България. Над 70% от нашия тютюн се изнася. С количество от около 9 хил. тона можем да бъдем конкурентни единствено с високо качество - на Турция, който произвежда около 62 хил. тона от най-качествения сорт тютюн в света „Самсун“, на Гърция – с 22 хил. тона „Катерини“, на Македония – с 24-25 хил. тона тютюн от сорта „Прилеп“.

Времената на плановата икономика свършиха. В момента всички работим в условията на пазарна среда. Това означава, че цените зависят от моментната пазарна конюнктура. Количество, качество и договорености между две страни – на тази основа се определя цената на тютюна. Само най-високото качество тютюн може да постигне максимално висока изкупна цена. Ако възникнат арбитражи по отношение на окачествяването на тютюна, ние, като браншова организация, бихме защитили онези производители, които произвеждат тютюн екстра качество. Онези, които гледат тютюн между другото, няма как да очакват да постигнат висока цена за него. Това не е пазарно мислене. Затова нашите производители трябва да залагат на качеството – за да продължат за отглеждат тютюн и да изхранват своите семейства.

Публикувана в Интервюта

Цветан Филев, председател на НАТ-2010, зам.-президент на УНИТАБ:

Искаме финансова равнопоставеност за сектор „Тютюн“

Приходите в държавната хазна за 2018 г. от акцизи и данъци върху тютюневите изделия са в размер на над 2,5 млрд. лева

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Филев, продължава ли битката на сектор „Тютюн“ за равнопоставеност и за европейско финансиране?

- Абсолютно. Този път в преговорите по конструирането на бъдещата Обща селскостопанска политика, сектор „Тютюн“ не е наблюдател, а активен участник. Включени сме в една от работните групи към земеделското министерство, които ще работят по националния стратегически план. Крайно време е тютюневият бранш да бъде изваден от състоянието на дискриминация, в което се намира – по отношение на европейското субсидиране. Водим битка за това от години. Ще настояваме в новата ОСП да се спазва принципът на субсидиарност – всяка държава да има свободата сама да определя своите политики в земеделието. Убедени сме, че националното подпомагане на сектор „Тютюн“ – през националния бюджет, трябва да бъде продължено, ако за пореден път бъдем изключени от европейско финансиране в новата ОСП.  

- С какви аргументи ще искате финансиране – и на национално, и на европейско ниво за производителите на тютюн?

- Тютюнопроизводството се развива в най—специфичните за страната региони – планински и полупланински. Те са с плитки и нископродуктивни почви, с наклонен терен, върху който най-подходящата за отглеждане култура е тютюнът. Земеделските производители от тези региони са дребни и малоимотни – с 5-6 до 10 дка земя. Въпреки това, те успяват с една интензивна култура, каквато е тютюнът, да изхранват своите семейства. Тютюнът е и фактор за спиране на процеса на обезлюдяване на планинските и полупланинските региони. Извън този анализ, вече са ясни данните за 2018 година – приходите в държавната хазна от акцизи и данъци върху тютюневите изделия са в размер на над 2,5 млрд. лева. Затова настояваме и смятаме, че заслужаваме равнопоставеност във финансирането за производството на тютюн.

- Какъв процент от българския суров тютюн се изнася?

- Близо 70% от суровината е предназначена за експорт. Ние нямаме проблем с реализацията. Нашата тютюнева суровина е конвертируема стока, търсена е на външния пазар и държавата печели от това. Законодателството казва, че нито един тютюнев лист не може да бъде изнесен, без да е преработен в България. Така че и добавената стойност от преработката на тютюна остава в страната. Мисля, че повече аргументи не са нужни.

- Отчитате ли спад в площите с тютюн и какви са причините за това?

- Всяка година отчитаме спад в площите с тютюн. Респективно намаляват количествата, както и броят на тютюнопроизводителите. Причините са много. Една от основните е свързана с липсата на приемственост между поколенията в семействата, които отглеждат тютюн. Младите хора не желаят да се занимават с толкова трудоемка дейност, каквато е тютюнопроизводството. Те предпочитат да живеят в големия град или да емигрират. Но това е тенденция в целия селскостопански сектор у нас, не се отнася само за тютюна. Друга причина е свързана с климатичните аномалии и загубите, които търпят производителите. Подобно на други растениевъдства, и тютюнопроизводството е завод без покрив, и ние зависим от капризите на времето. През 2017 и 2018 година лошите климатични фактори опропастиха 30% от реколтата и много хора се отказаха да гледат тютюн. Надяваме се тази година да е добра – засега времето е в наша полза. Очакаваме между 10 и 11 хил. тона суров тютюн от четирите сортови групи – „Виржиния“, „Бърлей“, „Кабакулак“ и „Басми“.

- Все още се прилагат т. нар. Референтни плащания в сектора. Това демотивира ли новорегистрираните тютюнопроизводители?

Това е порочна и парадоксална схема, която трябва да бъде променена през следващия програмен период. Тя е абсолютно несправедлива към новорегистрираните тютюнопроизводители, които не получават средства за произведеното от тях количество суров тютюн към съответната стопанска година, а получават върху референтен период на производство от 2007, 2008 и 2009 г. По схемата получават средства и онези, които вече не гледат тютюн, но са декларирали площи през тези 3 години. Това няма как да не демотивира. Затова схемата трябва да спре да се прилага по този начин. Ако искаме да привличаме нови хора в сектора, подпомагането в новата ОСП трябва да бъде насочено към реалните производители. Такава е и позицията на НАТ-2010 пред българските институции – правителството и земеделското министерство. Защитаваме я на всяко заседание на Консултативния съвет по тютюна. Искаме реално подпомагане за реалните стопани в сектор „Тютюн“.

 

Публикувана в Бизнес

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева се срещна с представители на Конфедерацията на европейските производители на цигари. Срещата е организирана по инициатива на Националната асоциация на тютюнопроизводителите в България (НАТ - 2010). Присъстващите бяха запознати със състоянието и тенденциите на развитието в сектор „Тютюн“  у нас, за да преценят дали да стъпят на българския пазар.  Отчетени бяха реколтираните площи, както и производството на суровината за последните 4 години. През 2018 г. изкупения тютюн в България възлиза на 5 304 тона, от които – 3 299 т „Басми“ и „Каба кулак“, 1 457 т „Виржиния“ и 548 т „Бърлей“.

Сред обсъжданите теми бе и структурата на стопанствата според обработваемата площ и броя на регистрираните производители. Посочено бе, че производството  и  съхранението на суров тютюн у нас се извършва въз основа на договори за изкупуване, сключени между тютюнопроизводители и изкупвачи. Отбеляза се, че при производството на тютюн у нас се използват сертифицирани семена, произведени при спазване на Закона за посевния и посадъчен материал. Директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия – Марково доц. д-р Мария Къшева представи дейността в областта на научните изследвания, селекцията на нови сортове тютюн, както и поддържането на генофонда.

Председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите Цветан Филев изрази задоволство от добрата комуникация с министър Танева и нейния екип. Той подчерта, че е важно всички по веригата- производители, преработватели и изкупвачи да работят заедно.

На срещата присъства заместник-министърът на земеделието, храните и горите Чавдар Маринов, представители на Асоциация "Български тютюн", на преработвателния бранш и членове на Конфедерацията на европейските производители на цигари.

Публикувана в Растениевъдство

Световни гиганти от цигарения бранш идват на посещение у нас между 8 и 12 юли, по покана на Националната асоциация на тютюнопроизводителите НАТ-2010, с председател Цветан Филев. Конфедерацията на Европейските производители на цигари (СЕССМ) идва със свои представители от Дания, Швеция, Холандия, Белгия, Италия, Испания и Украйна.

Гостите ще посетят тютюневи полета в село Горница, община Гоце Делчев. Предвидена е демонстрация на добри земеделски практики от страна на стопаните: бране, низане и сушене на ориенталски тютюн, както и техники за разсаждане, окопаване и третиране на тютюневи площи.

Програмата включва и среща с екипа на земеделския министър Десислава Танева. 

Целта на посещението е разширяване на европейските пазари за българските производители на тютюн. В момента 70% от суровината, която се произвежда у нас, се изнася. Приходите в държавната хазна за 2018 г. от данъци и акцизи върху тютюневите изделия са в размер на над 2,5 млрд. лева. През последните две години лошите климатични условия опропастиха 30% от реколтата и много хора се отказаха да гледат тютюн. Тази година кампанията по прибирането на културата върви добре, вече започна и втората беритба. Очакват се добиви между 10 и 11 хил. тона суров тютюн от четирите сортови групи – „Виржиния“, „Бърлей“, „Кабакулак“ и „Басми“.

За какви политики ще се бори сектор "Тютюн" на прага на новата ОСП - четете този понеделник, в новия брой на в. "Гласът на земеделеца".  

Публикувана в Растениевъдство

Първата беритба при тютюна приключи, заяви за „Гласът на земеделеца“ Цветан Филев, председател на НАТ-2010, зам.-президент на УНИТАБ. „Времето до момента е благоприятно за развитието на културата – стопаните окопават тютюневите полета, третират със съответните препарати за болести и за паразити, наторяват. В дните без валежи, прибирането на суровината от първия беритбен пояс върви гладко и тютюнът от едролистните сортове „Виржиния“ и „Бърлей“ на 100% е прибран“, обясни Филев. На места започва и втората беритба на ориенталския тютюн от двете сортови групи „Басми“ и „Кабакулак“, уточни председателят на НАТ-2010.

„Като всички останали растениевъдни сектори, и тютюнът е завод на открито. Интензивни за бранша са месеците юли и август, тогава се прибира около 60% от годишната реколта. Едва след септември може да бъде направена оценка на цялостната картина“, каза в заключение Цветан Филев.

За битката на сектор „Тютюн“ да бъде равнопоставен на европейско и на национално ниво с останалите земеделски браншове – четете в следващия брой на в. „Гласът на земеделеца“.

Публикувана в Коментари

Държавен фонд „Земеделие“ преведе над 80 млн. лв. (80038 268 лева) субсидии на 41 116 земеделски стопани по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ). Средствата по схемата са заложени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и са утвърдени от УС на ДФ „Земеделие“.

Подпомагането по схемите за преходна национална помощ за тютюн се извършва съгласно разпоредбите на Наредба № 3 за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Право на подпомагане имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през поне една от годините, включени в референтния период 2007 - 2009 г. Продукцията им следва да е изкупена и премирана по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ).

Публикувана в Бизнес

80 млн. лв. преходна национална помощ ще получат тютюнопроизводителите  за произведения и изкупен тютюн от реколта 2018 г. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на заседание на Консултативния съвет по тютюна. С пълно единодушие от 12 гласа „за“ беше гласувано ставката за сортова група „Басми“ да бъде 2,29 лв./кг за количество до 1000 кг, 2,23 лв./кг за производство между 1000 и 2000 кг и 1,48 лв./кг, ако е над 2 тона. Заявителите на помощта от тази сортова група са 34 315.

  Субсидията за „Каба кулак“ от реколта 2018 г.  да е 1,17 лв./кг, прие още Консултативният съвет. За едролистните тютюни „Бърлей“ и „Виржиния“ ставките са съответно 0,85 лв. и 0,67 лв./кг. Общият брой на всички заявители на подпомагането от 4-те сортови групи са 41 882.

  Предстои заповедта за ставките да бъде подписана от министър Порожанов , след което има 1-месечен период за публично обсъждане. Плащането на помощта от държавен фонд „Земеделие“ се окачва да стане към 20 април.

  Изкупната кампания за 2018 г. мина нормално,  производството е около 9000 тона  тютюн, съобщи зам.-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева. Реколтираните площи са били 58 120 дка. За периода 2016-2018 г. се отчита общо намаляване на площите и производството на тютюн. 

  Такава е тенденцията и в цяла Европа, с близо 60% е спадът за последните 6-7 г. или от 400 хил. т вече е  170 хил., коментира председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите -2010 Цветан Филев. По настояване на бранша се задвижва процедурата за удължаване с 1 месец на срока за регистрация на тютюнопроизводителите, който изтича на 31 март.  На Министерството на труда и социалната политика пък ще бъде предложено сектор „Тютюн“ също да получи възможност за наемане на сезонни работници с 1-дневни договори.

Публикувана в Новини на часа

80 млн. лв. преходна национална помощ ще получат тютюнопроизводителите за произведения и изкупен тютюн от реколта 2018 г. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на заседание на Консултативния съвет по тютюна. С пълно единодушие от 12 гласа „за“ беше гласувано ставката за сортова група „Басми“ да бъде 2,29 лв./кг за количество до 1000 кг, 2,23 лв./кг за производство между 1000 и 2000 кг и 1,48 лв./кг, ако е над 2 тона. Заявителите на помощта от тази сортова група са 34 315.

Субсидията за „Каба кулак“ от реколта 2018 г. да е 1,17 лв./кг, прие още Консултативният съвет. За едролистните тютюни „Бърлей“ и „Виржиния“ ставките са съответно 0,85 лв. и 0,67 лв./кг. Общият брой на всички заявители на подпомагането от 4-те сортови групи са 41 882.

Предстои заповедта за ставките да бъде подписана от министър Порожанов , след което има 1-месечен период за публично обсъждане. Плащането на помощта от държавен фонд „Земеделие“ се окачва да стане към 20 април.

Изкупната кампания за 2018 г. мина нормално, производството е около 9000 тона тютюн, съобщи зам.-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева. Реколтираните площи са били 58 120 дка. За периода 2016-2018 г. се отчита общо намаляване на площите и производството на тютюн.

Такава е тенденцията и в цяла Европа, с близо 60% е спадът за последните 6-7 г. или от 400 хил. т вече е 170 хил., коментира председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите -2010 Цветан Филев. По настояване на бранша се задвижва процедурата за удължаване с 1 месец на срока за регистрация на тютюнопроизводителите, който изтича на 31 март. На Министерството на труда и социалната политика пък ще бъде предложено сектор „Тютюн“ също да получи възможност за наемане на сезонни работници с 1-дневни договори.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 14 Юни 2018 14:32

Торене с тютюнев прах

Тютюневият прах (смлени тютюневи лист) съдържа 2,5% азот, 3,1% калий, 2,1% фосфор, благодарение на което се подобрява храненето на растенията и се повишава микробиологичната активност на почвата. Тютюневият прах се внася в почвата през пролетта и есента преди окопаване. С това торене се увеличава добивътприягодоплодните и зеленчуците до 40% и се подобрява качеството на продуктите.

Приложение:
. При прекопаване се внасят 2 - 4 г / м2;

. При засаждане на дървета и храсти в ямата за засаждане се внасят 0,5 кг тютюнев прах;
. При сеитба на тревни площи и цветна леха - 1 буркан тютюнев прах се смесва с горния почвен слой, полива се и след това се сеят семената;
. При засаждате на цветя в саксии, смесвайте тютюнев прах с почва и пясък в съотношение 1:1:1;
. Като основно торенетютюневият прах се използва в доза до 40 г/м2 веднъж на три години.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 84 471 000 лева субсидии на 41 323 земеделски стопани по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ).

Финансовата подкрепа е изплатена в пълен размер за Кампания 2017 на производители, отглеждали сортовите групи „Каба Кулак“, „Бърлей“, „Вирджиния“ и „Басми“ през референтния период 2007-2009.

Подпомагането по схемите за преходна национална помощ се извършва съгласно разпоредбите на Наредба № 3 за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Право на подпомагане имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през поне една от годините, включени в референтния период 2007 - 2009 г. Продукцията им следва да е изкупена и премирана по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ).

Размерът на плащането за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството, за Кампания 2017, е определен със заповед № РД 09-362 от 17.04.2018 на министъра на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта