За първи път тютюнопроизводителите ще получат средствата по преходната национална помощ за кампания 2019 г. по-рано от обичайното - в седмицата от 20 до 29 февруари 2020 г. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Консултативния съвет по тютюна, който се проведе в МЗХГ. Тя призова бранша за обединение в позицията на страната ни за запазване на преходната национална помощ. „В проектите за новия програмен период тази помощ липсва като допустим инструмент за подкрепа. България провежда среща със страните членки за подкрепа по отношение на включването на преходната национална помощ в преходния регламент“, каза още тя. Браншовите организации от сектор „Тютюн“ обявиха, че в подкрепа на тези усилия на страната те ще се срещнат с колегите си от европейските организации, за да представят позицията ни за запазване на помощта и в следващия програмен период.

Заместник-министърът на земеделието, храните и горите Чавдар Маринов съобщи, че малко над 76 млн. лв. преходна национална помощ ще бъдат изплатени на 42 230 тютюнопроизводители за кампания 2019 г. На заседанието бяха гласувани и одобрени ставките за помощта по сортови групи Басми, Каба Кулак, Бърлей и Виржиния. Те са на база 5% намаление спрямо предходната 2018 г. Стопаните, отглеждащи тютюн от сорта Басми до 1000 кг. ще получат по 2.18 лв./кг; от 1000 до 2000 кг. по 2.12 лв./кг. и за над 2000 кг. по 1.41 лв./кг. Ставката за тютюнопроизводителите, отглеждащи Каба Кулак, е 1.11 лв./кг.; за сорт Бърлей е 0.81 лв./кг. и за Виржиния-0.64 лв./кг. Реколтираните площи с тютюн през 2019 г. са 50 791 дка, произведеното количество е 8 268 тона. Общото изкупено количество тютюн до момента е 7 210 тона.

Публикувана в Растениевъдство

Цветан Филев, председател на НАТ-2010, зам.-президент на УНИТАБ:

Искаме финансова равнопоставеност за сектор „Тютюн“

Приходите в държавната хазна за 2018 г. от акцизи и данъци върху тютюневите изделия са в размер на над 2,5 млрд. лева

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Филев, продължава ли битката на сектор „Тютюн“ за равнопоставеност и за европейско финансиране?

- Абсолютно. Този път в преговорите по конструирането на бъдещата Обща селскостопанска политика, сектор „Тютюн“ не е наблюдател, а активен участник. Включени сме в една от работните групи към земеделското министерство, които ще работят по националния стратегически план. Крайно време е тютюневият бранш да бъде изваден от състоянието на дискриминация, в което се намира – по отношение на европейското субсидиране. Водим битка за това от години. Ще настояваме в новата ОСП да се спазва принципът на субсидиарност – всяка държава да има свободата сама да определя своите политики в земеделието. Убедени сме, че националното подпомагане на сектор „Тютюн“ – през националния бюджет, трябва да бъде продължено, ако за пореден път бъдем изключени от европейско финансиране в новата ОСП.  

- С какви аргументи ще искате финансиране – и на национално, и на европейско ниво за производителите на тютюн?

- Тютюнопроизводството се развива в най—специфичните за страната региони – планински и полупланински. Те са с плитки и нископродуктивни почви, с наклонен терен, върху който най-подходящата за отглеждане култура е тютюнът. Земеделските производители от тези региони са дребни и малоимотни – с 5-6 до 10 дка земя. Въпреки това, те успяват с една интензивна култура, каквато е тютюнът, да изхранват своите семейства. Тютюнът е и фактор за спиране на процеса на обезлюдяване на планинските и полупланинските региони. Извън този анализ, вече са ясни данните за 2018 година – приходите в държавната хазна от акцизи и данъци върху тютюневите изделия са в размер на над 2,5 млрд. лева. Затова настояваме и смятаме, че заслужаваме равнопоставеност във финансирането за производството на тютюн.

- Какъв процент от българския суров тютюн се изнася?

- Близо 70% от суровината е предназначена за експорт. Ние нямаме проблем с реализацията. Нашата тютюнева суровина е конвертируема стока, търсена е на външния пазар и държавата печели от това. Законодателството казва, че нито един тютюнев лист не може да бъде изнесен, без да е преработен в България. Така че и добавената стойност от преработката на тютюна остава в страната. Мисля, че повече аргументи не са нужни.

- Отчитате ли спад в площите с тютюн и какви са причините за това?

- Всяка година отчитаме спад в площите с тютюн. Респективно намаляват количествата, както и броят на тютюнопроизводителите. Причините са много. Една от основните е свързана с липсата на приемственост между поколенията в семействата, които отглеждат тютюн. Младите хора не желаят да се занимават с толкова трудоемка дейност, каквато е тютюнопроизводството. Те предпочитат да живеят в големия град или да емигрират. Но това е тенденция в целия селскостопански сектор у нас, не се отнася само за тютюна. Друга причина е свързана с климатичните аномалии и загубите, които търпят производителите. Подобно на други растениевъдства, и тютюнопроизводството е завод без покрив, и ние зависим от капризите на времето. През 2017 и 2018 година лошите климатични фактори опропастиха 30% от реколтата и много хора се отказаха да гледат тютюн. Надяваме се тази година да е добра – засега времето е в наша полза. Очакаваме между 10 и 11 хил. тона суров тютюн от четирите сортови групи – „Виржиния“, „Бърлей“, „Кабакулак“ и „Басми“.

- Все още се прилагат т. нар. Референтни плащания в сектора. Това демотивира ли новорегистрираните тютюнопроизводители?

Това е порочна и парадоксална схема, която трябва да бъде променена през следващия програмен период. Тя е абсолютно несправедлива към новорегистрираните тютюнопроизводители, които не получават средства за произведеното от тях количество суров тютюн към съответната стопанска година, а получават върху референтен период на производство от 2007, 2008 и 2009 г. По схемата получават средства и онези, които вече не гледат тютюн, но са декларирали площи през тези 3 години. Това няма как да не демотивира. Затова схемата трябва да спре да се прилага по този начин. Ако искаме да привличаме нови хора в сектора, подпомагането в новата ОСП трябва да бъде насочено към реалните производители. Такава е и позицията на НАТ-2010 пред българските институции – правителството и земеделското министерство. Защитаваме я на всяко заседание на Консултативния съвет по тютюна. Искаме реално подпомагане за реалните стопани в сектор „Тютюн“.

 

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ преведе над 80 млн. лв. (80038 268 лева) субсидии на 41 116 земеделски стопани по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ). Средствата по схемата са заложени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и са утвърдени от УС на ДФ „Земеделие“.

Подпомагането по схемите за преходна национална помощ за тютюн се извършва съгласно разпоредбите на Наредба № 3 за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Право на подпомагане имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през поне една от годините, включени в референтния период 2007 - 2009 г. Продукцията им следва да е изкупена и премирана по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ).

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 24 Април 2014 13:18

Иран разширява площите с тютюн

Според главния изпълнителен директор на тютюневата компания Масум Неджефиян, през 2013 г. площта на тютюневите плантации в Иран е била увеличена със 155 хектара, от 5939 хектара до 6940 хектара. С увеличаване на площите на тази култура се осигурява поминък на повече от 50 хиляди селяни, заети в селскостопанското производство.
Тютюнът се отглежда предимно като суровина за тютюневите фабрики в Иран, които се стремят към подобряване на качеството на продукцията и увеличаване на производството. Това ще позволи да се развива износа на тютюневи изделия и да се увеличи дела на потреблението на продукта в Иран.
В някои провинции, особено в провинция Голестан, са получени добри резултати. През 2012 г. в провинция Голестан насажденията с тютюн са били 2565 хектара , а през 2013 г. тази цифра е била намалена до 2808 хектара . През 2014 г. се планира да се засадят 2950 хектара обработваема земя с тютюн.
Масум Неджефиян отбелязва, че до сега хората ангажирани с трудоемкото производство на тютюн не са се ползвали с подходящата подкрепа от организациите, отговорни за отглеждането на тази култура. В много страни с развитието на преработвателната тютюнева промишленост се отделя все по-голямо внимание и на отглеждането на културата.

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 10 Януари 2014 20:34

Да погледнем тютюна в очите

Около ориенталския тютюн често става нажежено. Турция, Гърция, Македония и България произвеждат близо две-трети от продукцията в света и въпреки че суровината далеч не е най-разпространената в никотиновата промишленост, тя все още се ползва от редица компании като добавка в цигарите, която обогатява аромата им. В България това е основен поминък за около 100 000 души, голяма част от които живеят в райони, чиято бедна почва и климатични условия в немалка степен предопределят това занимание. По стечение на обстоятелствата заетите в този сектор не попадат сред най-образованата част от обществото, преобладаващо изповядват исляма и са обект на ухажване от една конкретна политическа сила...всъщност от няколко години – и от две.

На срещата при министъра на земеделието на 19 декември 2013 г. между производители и търговци стана ясно, че забавянето при изкупуването на ориенталски тютюни е заради неблагоприятните климатични условия, че разплащанията ще се извършат навреме и че крайният срок за изкупуване – 28 февруари, ще бъде спазен. Въпреки това началото на годината започна с протести на производители - оказа се, че хората са недоволни от изкупните цени и има спорове за качеството. Протестите бяха оглавени от създадената през 2010 г. Национална асоциация на тютюнопроизводители – НАТ-2010. Реакцията бе колкото мигновена, толкова и неадекватна. От ДПС излязоха с ред предложения, които целят връщането на държавата в сектора, който бе либерализиран с промени в Закона за тютюна през 2011 година. Захвърчаха обвинения, от една страна, че именно либерализацията е виновна за настоящите проблеми, а от друга (от бившите управляващи), че ДПС иска да си възвърне контрола  върху отрасъла. 

Понеже в случващо се, а и в готвените промени в Закона за тютюна, е трудно да се открие някаква икономическа логика, редно е да хвърлим един по-задълбочен поглед върху отрасъла.

Тютюнопроизводството в България е твърде неефективно. Средният размер на стопанството към 2011 г. е бил 5,5 декара, което е два пъти по-малко от съседна Гърция и близо 10 пъти по-малко от това в Италия. В свое изследване[1] Институтът по аграрна икономика твърди, че минималната площ на стопанство, заето с тютюн, „което може да осигури приемливо ниво на доходи на производител (или неговото семейство), е 10 дка.” Очевидно е, че част от заетите в сектора трябва да се ориентират към друго препитание. Това, за съжаление, едва ли може да се случи без помощта на държавата. Но, не както досега, чрез национални доплащания за референтен период (2007-2009 г.), които уж трябва да служат за развитие на алтернативно занятие. А със средства, обвързани с постигането на конкретен резултат. За това би могла да се използва Програмата за развитие на селските райони, като се осигури пълно и безплатно съдействие по кандидатстването. Що се отнася до останалите, които са над прага на неефективност, те ще могат да печелят достатъчно добре от това занятие и занапред. Освен ако държавата не започне да „помага”.

 

Източник: DGAGRI

Втори сериозен проблем се явява качеството при някои производители. Малцина са тези, които купуват качествени семена от сертифицирани производители, нещо, което бе признато от бранша на среща в Института по тютюна в началото на миналата година. Част от производителите работят със семена на търговците и при тях проблемите с качеството са рядкост. Проблемите са при тези, които отделят семена за сеитба от предходната реколта и така с времето започват да получават по-ниски добиви и такива с по-лошо качество.

Трети проблем представляват националните доплащания за тютюн, необвързани с производството. Доказано е, че субсидията потиска цената на продукцията и на практика облагодетелства не производителя, а търговеца. С други думи националните плащания заместват дохода, който българските тютюнопроизводители щяха да получат от изкупвачите на тютюн. Всъщност, ако пазарът бе напълно либерализиран (т.е. субсидията бе отпаднала от 2011 г.), е много вероятно днес постигната изкупна цена за килограм тютюн да не бе повод за протести. Статистиката показва ясно, че най-високата средна цена за последните десет години (за които имаме данни) е постигната именно в годините след премахването на държавните регулации върху производството и търговията със суров тютюн.

Естествено, цената е функция на търсенето и предлагането. През 2012 г. производството бе по-ниско от предходната година и това, заедно с конкуренцията при търговците, която либерализацията доведе, повиши средната изкупна цена с 15% по данни на Евростат. През 2013 г. производството нарастна, съответно цената се успокои. Това е първият важен урок за тютюнопроизводителите, които едва сега прохождат в пазарната икономика – не е задължително цената на дадена стока да расте постоянно. Впрочем, ползите от либерализацията на пазара се споделят и от НАТ-2010. В свое интервю председателят на асоциацията Цветан Филев казва: „Новите компании, които се възползваха от промяната в Закона за тютюна и тютюневите изделия, „обират” луфтовете на пазара...при тютюнопроизводството бе променен закон, за да се увеличат цените на стоката” (по-подробно виж тук).

Що се отнася до обвиненията в картел между търговските фирми тази година, първо, това е работа на КЗК, а не на политическата говорилня и второ, трудно е да се схване логиката в твърдението, че фирмите нарочно забавили изкупуването, за да влошат качеството и цената да падне. Все пак тези фирми също трябва да продадат качествена стока.

Вероятно не без значение е и друго – през 2013 г. плащанията за тютюн бяха увеличени с актуализацията на бюджета и също така стана ясно, че през 2014 г. ще достигнат 100 млн. лв. при 73 млн. лв. през 2012 година.

Тези плащания будят и други въпроси. В Наредба №2 на Министерство на земеделието и храните от 21.02.2011 е написано дословно:

„(1) Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), и продължават да извършват земеделска дейност.

(2) Помощта по схемата за национални доплащания за тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1 - 3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал. 1, съгласно данните за изкупения и премиран тютюн, представени от Фонд „Тютюн” през 2010 г. Когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн.” (чл. 3)

(3) При подаване на общото заявление кандидатите за подпомагане заявяват участие в схемата, без да посочват количеството тютюн, подлежащо на подпомагане и декларират, че продължават да упражняват земеделска дейност по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители.” (чл. 3)

Логиката на наредбата (поне както ние я разбираме) повелява броят на получателите на национални доплащания за кампаниите 2010, 2011 и 2012 да е близък до броя на получателите на държавни помощи по схемите на вече несъществуващия Фонд „Тютюн” за периода 2007-2009 година. Това обаче не е така:

Кампания:

2007

2008

2009

2011

2011

2012

брой получатели на подпомагане

26 575

26 533

26 468

30 132

35 845

40 849

Източник: Аграрни доклади, МЗХ

През 2012 г., между другото, броят на получателите на национални доплащания вече надминава броя на регистрираните тютюнопроизводители през две от референтните години – 2007 и 2008 г. - с 3000 души. За 2009 г. нямаме данни, такива не получихме от Министерство на земеделието. Не получихме отговор и на въпроса как там си обясняват стабилния ръст на получателите на национални доплащания за тютюн.

Но да се върнем на политическите намерения. Държавата или по-точно една партия изпитва силно желание да си върне контрола върху пазара на тютюн и бъдещето на хората, заети с тази дейност. Създаването на регистър на изкупвачите с конкретни изисквания създава възможности за корупционен натиск, ще ограничи конкуренцията, а това неминуемо ще доведе до по-ниски цени. Същото важи и за нелепата идея за държавни оценители, които да се месят в търговските отношения между производителите и изкупвачите. А връщането на минималните изкупни цени просто няма как да се случи в рамките на ЕС.

С други думи, идват избори.


Николай Вълканов

Публикувана в Коментари

За единни действия се споразумяха Полша, Италия, Гърция и Испания

Полша обедини силите си с Италия, Гърция и Испания за връщането на субсидиите за тютюна. Това заяви пред Полската агенция по печата (ПАП) Станислав Калемба - министър на земеделието в Полша. Очаква се и Чешката република също да подкрепи обединението. България е на същата позиция, след една седмица протести на тютюнопроизводителите, които блокираха границите с Турция и Румъния миналата седмица.
Полският министър на земеделието напоследък увеличи усилията си за осигуряване на субсидии за полските производители на тютюн и тютюневи изделия. Субсидиите от ЕС за производство на тютюн са били премахнати през 2010 г., но през март тази година, депутатите гласуваха проекти на законодателни актове, които биха могли да рестартират процеса с промени в Общата селскостопанска политика за новия прогламмен период (ОСП 2014-2020 г.).
Ние искаме тези субсидии, и те постоянно ще бъдат обект на преговори, каза още министър Калемба пред ПАП. В Полша от отглеждане на тютюн се изхранват над 10 000 семейства.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта