Основните начини за размножаване на драцената са чрез:
. стъблени или връхни резници;
. използване на семена;
. с помощта на въздушни отводи.
Според опитни цветари, размножаването на драцената е най-добре да се прави през пролетта. През този период растението активира защитните реакции и процесите на растеж. Не се препоръчва растението да се вкоренява през есента или зимата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Петък, 15 Септември 2017 11:20

Условия за съхранение на плодовете

Имайте предвид, че по-едрите и сочни плодове са по-нетрайни за съхранение от средно едрите, затова консумирайте първо тях.

Съхранението да е при ниски положителни температури от 1-3 градуса и висока относителна влажност на въздуха - 90-95%. Тези показатели се регулират чрез проветряване за охлаждане и поставяне на съдове с вода за повишаване на влагата. Ако обаче влагата е по-висока в самото помещение тя може да се намали, като в помещението се постави негасена вар, която поглъща излишната влага. В никакъв случай в помещението не трябва да се допуска конденз, което се регулира чрез проветряване (ако няма специална вентилационна система).

И не забравяйте, че дълготрайното съхранение на плодовете е предопределено още докато те са били на дървото, т. е. колкото растенията са отглеждани на висок агрофон, толкова по-малко патогени ще внесете с тях в хранилищата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Въздействието на климатичните фактори върху растежните и репродуктивни прояви на лозата е изключително голямо. При температури по-ниски от 10ºС развитието на лозовите растения е силно подтиснато. За начало на вегетационния период се приема моментът, когато температурата се задържи трайно над 10ºС, а за край на вегетацията - когато тя падне под тази гранична стойност. Когато през вегетационния период се случи понижаване на температурата под 0ºС се наблюдават повреди по отделни части на лозата.

Освен температурата върху растежа и плододаването на лозата, съществено влияние оказва и наличието на оптимална почвена и въздушна влажност. Повечето райони в страната имат сума на валежите между 500 – 650 dm³/cm², което е недостатъчно за нормалното развитие на лозата. Лозите са добре обезпечени с влага при валежи с количества 600 – 800 dm³/cm². Това налага извършването на 2 – 3 поливки. Необходимо е напояването преди и по време на цъфтежа да се избягва, тъй като то може да предизвика изресяване. Късните поливки през септември също не се препоръчват, поради риск от влошаване качеството на гроздето.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Подходящи за овощни градини са равните места с добър въздушен дренаж - главно в долините на реките, в подножията на планините или възвишенията, както и приосновните им склонове с неголям наклон.

Речните долини са най-подходящи за създаването на насаждения от ябълки, круши и дюли, за които трябва да бъде осигурено напояване. По-тежките и влажни глинести почви обикновено са по-студени, поради което при тях плодовете узряват по-бавно, стават малко по-едри, но не са типично оцветени и понякога не успяват да развият напълно вкусовите си качества. При тежките глинести почви обработката на почвата се извършва много по-трудно. От друга страна, леките почви са по-топли, проветриви, но по-слабо запасени с хранителни вешества и с по-слаба влагоемност. При осигурено торене и напояване от овощните растения върху тях могат да се получат достатъчно едри, типично оцветени и с добри вкусови качества плодове. В по-топлите райони на страната, където влажността на въздуха през лятото е много ниска, овощните дървета се развиват и плододават добре само на по-дълбоки почви с добра аерация, където кореновата система има възможност да проникне на по-голяма дълбочина. Когато почвите са по-плитки, овощните дървета могат да имат сравнително добър растеж и продуктивност само в по-прохладните и влажни планински и полупланински месторастения или в близост до големи водни басейни. Когато овощните дървета са засадени на почви с лоша аерираност, растежът им през пролетта е забавен и продължава до късно лято, а листопадът протича по-късно през есента. Слабата аерация на почвата действа подтискащо върху образуването на нови смукателни коренчета, вследствие на което се затруднява поглъщането на вода и хранителни вещества от почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При всички овощни видове важен момент през този месец е опазването им от болести и неприятели.

Краткотрайните и чести превалявания със градушки, редувани със затопляния и високи температури на отделни места, ще продължат да създават условия за заразяване с гъбни болести като струпясване и брашнеста мана по ябълка и круша.   За борба с тях се препоръчва да се използват  регистрирани препарати, едновременно действащи и срещу двете болести: Систан 12Е - 0,06%, "Скор" 250 ЕК - 0,02%, и др.

Динамиката на развитие на плодовите червеи, листните въшки, хоботниците и други неприятели се влияе също от метеорологичните фактори. Излюпването на второто поколение на сливовия и ябълковия плодов червей ще доведе до нанасяне на повреди при овощните насаждения.

Да се обърне внимание на ябълкови и дюлеви градини в близост до прасковени насаждения за нападение и от източен плодов червей. След беритбата на прасковите е възможно той да причини червясване на ябълките и дюлите.

За пръскане срещу второ поколение на ябълковия плодов червей да се използват инсектициди, които действат и на други вредители, като Дурсбан 4Е - 0,2%, Децис 2,5 ЕК - 0,03%, и др. в комбинация с посочените фунгициди.В градини със смесен сортов състав (различен срок на зреене), изборът на продукта да бъде съобразен с карантинния срок и времето на беритба!

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Предстои интензивна растителна защита срещу голям брой неприятели по овощните видове - ябълков плодов червей, източен плодов червей, сливов плодов червей, листогризещи гъсеници, листни и щитоносни въшки, крушова бълха и др. Борбата срещу тях може да е успешна само ако се прилагат системни пръскания, с подходящи препарати.

Срещу плодовите червеи, като правило се използват инсектициди с по-дълъг карантинен период, защото от една страна развитието на неприятелите е разтеглено, от друга – времето за прибиране на плодовете е далече. Подходящи са Нуреле Д, Ефория 045 ЗК, Кораген 20 СК, Дурсбан 4 ЕК, Пиринекс 48 ЕК, Релдан 40 ЕК и др.

Наближи ли зреенето – ползват се препарати с къс карантинен срок.

При наближаване на срока за беритба и консумация на плодовете – череши, кайсии, ранни праскови, ябълки и круши, използвайте пиретроидни инсектициди с кратък карантинен срок, като Карате зеон, Карате макс, Фюри 10ЕК, Циклон 10ЕК, Децис 2,5ЕК, Децис трап и др.

Всички посочени инсектициди могат да се използват за борба с неприятелите както по семковите, така и по костилковите овощни видове.

Без притеснения, винаги може да се смесят един фунгицид и един инсектицид за едновременна борба с болестите и неприятелите. Важно е ако има прахообразен препарат той да се разтвори предварително в малко количество вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 27 Април 2017 15:09

Да отгледаме чубрица

Чубрицата се отглежда като едногодишна култура, но се среща и храстовиден вид, който вирее в Странджа-Сакар, който е многогодишен вид. Градинската чубрица не е много взискателна към климатичните условия, но предпочита слънчевите места и да има достатъчно вода.

Тъй като семената на чубрицата са много дребни, за предпочитане е да се отглежда чрез разсад.

Сее се от април до средата на юни на открита леха с по 1-1,5 г на м2 семена. Засетите семена се покриват с около 1 см смес почва или ситно пресят разложен оборски тор, който се притъпква с дъска.

Засажда се около 1 месец след сеитбата, от началото на май , но по-едри растения израстват от по-ранните срокове на засаждане.Засажда се в лехи на разстояние 30х20 см или на тирове. Чубрицата не е взискателна към почвите, но предпочита структурни и плодородни почви. Чубрицата обича слънчеви места и не бива да се отглежда с растения, които я засенчват. Към влажността на почвата е средно взискателна.

През вегетацията на чубрицата почвата се разрохква 2-3 пъти и редовно се полива.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 16 Март 2017 12:52

Как се закалява разсад?

Като разсад могат да се отглеждат почти всички зеленчукови култури, периода на които е по-дълъг от топлия сезон в региона и ако искате да получите по-ранна реколта от полски зеленчуци. Тези култури включват домати, пипер - сладък и лют, патладжани, краставици, тиквички, тикви, дини, пъпеши, всички видове зеле и други култури.

За да се получи здрав, нормално развит разсад, е необходимо закаляването да се прави през целия период на растеж и развитие на закрито (в оранжерия, парници, както и у дома, на перваза на прозореца) до засаждането на открито място. Разсадът постепенно трябва да привиква да живее при полски условия.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Разсадът при домашни условия и оранжерии се отглежда в изкуствени условия при оптимални температури от +18 до + 30°C, и рязката промяна в температурата и влажността при засаждане на открито място има отрицателно въздействие върху състоянието му. Всяка намеса в естествената среда на растенията, в това число пресаждане, води до заболяване. При пресаждането страда кореновата система. Нужно е време за да се възстанови нормалния процес на водоснабдяване на надземните органи на растенията. През този период на възстановяване е нужно щадящо влияние на околната среда към младите разсади. Неработещата коренова система, разликата в интензитета на светлина и температурните условия водят до нарушение процесите на обмяна и растеж при растенията. За да се съкрати периода на привикване към новата среда, което ще допринесе за по-бързото възстановяване на разсадите, те трябва постепенно да се приучат или подготвят към новите условия. Това се постига с процеса закаляване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

В зависимост от пригодността на растенията за отглеждане при определени условия на природната среда, те са разпределени към различни климатични зони. Зоните са на основание максимално ниски температури регистрирани на дадената територи. Зона І-ва е най-студената (с ниски температури до -45°), а зона Х-та – най-топла (термометъра не пада по-ниско от -1 до +4°С). Нашата страна е с територия, която не предполага толкова зони, но можем да кажем, че е подходяща за отглеждане на растения предназначени за V-та зона и по-ниско.

Въпреки, че дадено растение (дърво или храст) попада в списъка на дадена климатична зона, това не му гарантира бъдещ щастлив живот на даден участък.

Причините за това са много:

. Първо, зимните проблеми не се изчерпват само със студа.

. Второ - на всяко поле има различия.

Състоянието на растенията зависи и от много други нюанси, като:

. микроклимат;

. влагозапасеност;

. почви;

. продължителност на деня и др.

Изброените фактори имат огромно значение за растенията, включително и за тяхната студоустойчивост. Освен това, преглеждайки хронологията на картата във всяка климатична зона можем да наблюдаваме и някой „рекорд” или „антирекорд”, изразяващ се в необичайно ниски или високи температури.

Възможни са и обратни примери

Някой относително нежни растения като рози и лозя, могат успешно да презимуват и в студени зони, които не са подходящи за тяхното отглеждане. Това обаче е възможно само под специални укрития. Затова, опирането само на зоналния принцип не е достатъчно, то трябва да е само приблизително.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта