споделят собствениците на "Мурра 2002" в с. Лозенец Йордан Койчев и Стоян Желязков

Рая Петрова,

с. Лозенец, община Стралджа, област Ямбол

Хубаво е човек да има мечти, а още по-хубаво е, когато успее да ги реализира. Но в повечето случаи пътят до целта е дълъг и труден особено когато става дума за животновъдство. Затова не ни учудва признанието на двамата собственици на модерната биволовъдна ферма с 520 биволи Йордан Койчев и Стоян Желязков, че са преодолели големи препятствия, докато изградят всичко по евростандартите.

Всичко започна през 2000 г., тук, в района на с. Лозенец, където биволовъдството, може да се каже, че е с традиции, разказва Стоян Желязков. В селото имаше биволовъдна ферма още по времето на ТКЗС-ата през 1993 г. с 400 животни. В онези години раздадоха по-голямата част на правоимащи и биволите отидоха директно в кланицата, спомнят си двамата съдружници Йордан Койчев и Стоян Желязков. От кооперацията остават около 100 животни. А след още няколко години са едва 20. Тези животни бъдещите фермери получават като арендатори и с тях стартира биволовъдната им ферма.

През 2001 г. купуват още 17 биволи и така започват да разширяват стадото със собствени приплоди. В онези години пари няма и през 2004 г.

с първия кредит купуват 39 биволи и правят централен млекопровод за 100 дойни животни

Може да се каже, че това беше и голямото ни постижение на онзи етап на развитие на биволовъдната ферма, е днешната оценка на биволовъдите. И така започват да развъждат стадото сами.

На по-късен етап кандидатстват по програма САПАРД и купуват още 80 биволици, с които увеличават вече значително стадото. И оттогава насам всички животни, които са във фермата, са техни приплоди.

Вече сами си правим селекцията с изкуствено осеменяване

и имаме първите 15 малачета, родени във фермата ни, гордо споделят домакините и поясняват: Големият проблем на бранша е, че у нас не може да се намерят бици за разплод Българска Мурра. През цялото време сме работили с породисти мъжки животни, но идва моментът, когато наистина

трябва в стадото да се вкара нова кръв

И затова използвахме осеменителни животни, с които почти не се е работило. Да, може би са малко по-некачествени, но все пак са с генетично запазена линия, обясняват съдружниците. Вярно, по-късно у нас се вкараха италиански бикове в Института в Шумен, но не сме ги ползвали, казва Стоян Желязков и обяснява защо. Истината е, че това, което видяхме, не ни хареса, а и не мислим, че са по-млечни от нашите, допълва Стоян. Сега чакаме да пораснат приплодите от нашата собствена селекция и ще ги ползваме за размножаване. Скоро предстои още 15 биволици да родят, така че се надяваме всичко да е наред по отношение на

генетичната линия - тя е много важна - подчертава фермерът.

Заплождането в биволовъдната ферма е изкуствено и започва в началото на лятото - май и юни. Намеренията им са да заплодят около 50-60 биволици. За консултации при размножаването използват специалисти от Тракийския университет, които са обучили и ветеринарните техници, работещи постоянно във фермата. А ветеринарният лекар следи както процеса на заплождане, така и бременността на биволиците. Затова и биволовъдите са спокойни, защото ветеринарният екип на фермата от години се справя сам, и то много добре.

В момента биволското стадо е от 520 животни, като 320-330 са основното стадо

а останалите са подрастващи животни до 2-годишна възраст. В България има две-три големи биволовъдни ферми като нашата, поясняват двамата съдружници. Но нашата е единствената, която кандидатства и

през 2012 г. завърши обекта по мярка 121 за нитратна директива

Направихме и нов обор за 200 дойни животни, с доилна зала и нещата тръгнаха съвсем в друга насока. Вече спокойно можем да кажем, че в биволовъдната ферма се работи на високо професионално ниво. Доволни сме, защото успяхме да надградим и да създадем изключително модерна биволовъдна ферма, споделят биволовъдите. И има защо,

фермата разполага със системата „Корал”

- животните се вкарват в специално заграждение и там лесно се обработват при нужда от ветеринарен лекар - за взимане на кръвни проби, прегледи или за други ветеринарномедицински манипулации.

Друг голям плюс в биволовъдната ферма е оборът - цялостно оборудван от Италия

отговарящ на най-съвременните изисквания за оборно отглеждане на едър рогат добитък, в случая биволи. И така през 2012 г. оборудването на биволовъдната ферма окончателно приключва, биволовъдите получават и субсидията.

И като стана дума за пари, биволовъдите изрично държат да споделят, че през 2016 г. за първи път са изключително доволни от финансирането. За първи път получихме една истинска субсидия за биволите, признават двамата съдружници. Досега сякаш бяхме позабравени, но това, което ни се даде, е достойно подпомагане, още повече че такива пари никога досега биволовъдите не сме получавали. Вярно е, че проблемите никога не свършват, но когато секторът е добре подпомогнат, може да се работи по-спокойно, категорични са фермерите от с. Лозенец.

И защото винаги ще има утре, заговаряме за бъдещето. Факт е, че модерната биволовъдна ферма е изградена и работи по всички европейски стандарти. Какво следва по-нататък. Да, наистина, двамата съдружници имат

планове - догодина мислят да кандидатстват с нов проект

С него искат да направят още един обор за 100 биволици, който ще използват като родилно. Според двамата опитни биволовъди е добре да се отделят животните, преди да родят. Така освен че ще се чувстват по-комфортно и ще бъдат по-спокойни, бременните биволици ще бъдат и под постоянен ветеринарен контрол.

Работната ръка

Голямата ферма иска грижи и поддръжка. Затова и във фермата има 28 работници на постоянна работа целогодишно - 10 души са заети с животновъдството, а останалите са ангажирани със земята - работници и механизатори. Фермата обработва 10 000 дка земя, от които 1500 дка са с пасища, а останалите площи са с есенници и пролетници за осигуряване нуждите от качествени собствени фуражи.

Изхранването на биволите

У нас масово се говори и се пише, че биволът не е претенциозен при отглеждане и хранене, но съвсем не е така, твърди Стоян Желязков. Този вид си иска своето - първо, всекидневни грижи и достатъчно качествена храна. И за да осигурят на биволите си необходимите фуражи, фермерите произвеждат люцерна и силаж, купуват и концентриран фураж. Сами си съставяме дажбите и строго се следи съдържанието им според физиологичното състояние на всяко отделно животно, споделят собствениците. И биволиците им се отплащат:

средният месечен млеконадой е 8-8,5 л висококачествено биволско мляко

което според тях на този етап е много добре.

Не се оплакваме и от цената на млякото - поддържа се една цена, която нито е висока, нито е много ниска - 1,30 лв./л биволско мляко, казват фермерите. И допълват: Вярно е, че реалната цена е малко по-висока - около 1,40-1,50 лв./л. Тя би ни помогнала да инвестираме и да доразвием фермата, защото вече мислим и за производство на краен продукт. Но преработвателната дейност също изисква много работа, и то предварително. И обясняват как виждат нещата: първо, трябва да произвеждаш качествена продукция, но преди това трябва да си проучил пазара и да откриеш своята ниша за реализация. И, разбира се, да продаваш на добра цена, категорични са и двама съдружници. Признават, че мислят за нещо по-нестандартно -

малки количества бутиково производство на биволски млечни продукти

Може би дори някакви ръчни изработки в глинени съдове - по 1/2 л до 3 л при млякото. А защо не биволско сирене, питам. Що се отнася до сиренето, българинът не харесва особено силно тръпчивия вкус на биволското сирене, поясняват биволовъдите. И продължават да разкриват тънкостите в бранша: неслучайно италианците правят най-вече моцарела - защото освен че е по-лесна за производство, тя е по-мека, с по-деликатен вкус. Но варианти да провокираш вкуса на потребителя винаги има, стига да искаш да ги откриеш, категорични са биволовъдите от с. Лозенец с 15-годишен професионален опит зад гърба си.

 

Преди 10 години ни беше много трудно

Това е периодът, когато събирахме животните за стадото - около 200 биволи. А още по-голям бе проблемът с млякото. През първите 5-6 години на работа на фермата нямаше никакво финансово подпомагане отникъде и се справяхме сами. Наложи се да сменяме поне 5-6 мандри при предаване на млякото. И всичките до една, с които сме работили, много трудно плащаха, а някои почти не плащаха, просто ни забравяха. И тъй като по онова време при предаването на млякото нямаше и никаква документация, нищо не можеш да направиш, просто трябва непрекъснато да си търсиш парите. За да си вземем 20 хил. лв. сме ходили по няколко пъти, като са ни плащали на части - по 500, по 300, по 200 лв. Трудно се забравя това време, когато се е налагало да се молим за жълти стотинки, припомня си Стоян Желязков.

Сега, 10 години по-късно, положението е съвсем друго, не можем да се оплачем - редовно си получаваме парите. А за животновъда това е много важно, допълва биволовъдът.

 

Разпадане на породата - белите малачета са проблемът на бранша

За наша радост успяхме да не допуснем този проблем, споделят биволовъдите от с. Лозенец. И за да не допуснем близкородствено съешаване (инбридинг),сме обикаляли да търсим съвсем малки стопанства, за да отрием малачета с отдалечена родственост само и само да избегнем разпада на породата Българка Мурра. Причината за всичко това е, че повечето стопани

остават за разплод свои собствени бичета - от една бащина линия

И не искат да инвестират в купуването на нови животни.

Какво правят двамата съдружници: всяка година оставят около 5-6 животни от най-млечните бикопроизводителки, които се следят от Института в Шумен. И отглеждат породистите бичета за продажба, тъй като те не могат да ги ползват при размножаването. Но никой биволовъд не идва да купува и младите мъжки животни накрая заминават на кланицата. Чак миналата година продадохме наистина за разплод 7 бичета, което показва, че колегите вече разбират, че без вкарване на нова кръв, не може, казва Стоян Желязков.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 13 Февруари 2017 10:49

Първи пролетни грижи в животновъдството

Месецът бележи началото и на първите пролетни грижи в животновъдството. Кратките периоди на затопляне след продължителния студен януарски месец е добра възможност за по-продължителни разходки на животните. Чистият въздух и слънцето са добър стимул за по-добра работа на всички органи и системи, съветват от Националната служба за съвети в земеделието.

Агнилната кампания в овцевъдството приключва, но при козите тя е в разгара си. Грижите при овцете майки са насочени към засилено и балансираното хранене, за да се получи максимумът мляко. Добре е в  дажбата да се включат  0,5 кг концентрирани фуражи, 2 кг силаж, 1,2 кг сено, 0,7 кг слама, 10 гр креда и каменна сол на воля. При козите може да се окаже помощ при затруднено раждане. Ако такава е наложителна трябва да се знае, че плодът се хваща за краката и се издърпва внимателно едновременно с напъните в посока назад и надолу към вимето.

В птицевъдството вече се залагат яйцата за люпене на общо ползвания тип пилета. Птицевъдите отглеждащи и предлагащи през пролетта едномесечни такива, трябва да обърнат внимание на няколко основни момента:
- Внимателно да бъде подбрано родителското стадо от което произлизат разплодните яйца или вече излюпени пилета, както по кръстосвани породи, така и по здравен статус. Да не се използват за люпене яйца събрани от селския двор с неизяснен произход, те нямат генетичните заложби   характерни за използваните майчини линии в родителските стада.
- Да не се "спестяват" ваксинациите от профилактичната програма. Те оскъпяват себестойността незначително, но във времето  налагат производителя на пазара като произвеждащ здрави птици. Извоюването на такава известност в голяма степен подпомага реализацията за години напред.

Публикувана в Животновъдство

Стартиращата компания Sea Harmony и нейният проект за изграждане на вертикални ферми за миди, кръстен Pisa Reef, е българския победител на третото издание на състезанието за стартъпи на Chivas - The Venture, съобщи "Капитал Дейли". Общият награден фонд на състезанието е 1 млн. долара, като българскат компания ще се състезава срещу още 31 стартиращи фирми от цял свят на големия финал на конкурса, който ще се проведе през лятото в Лос Анджелис.

Според екипа на Sea Harmony, вертикалните ферми за миди ще възстановят екологичния тбаланс в крайбрежните води и ще спомагат за населване на "мъртвите зони" в моретата и океаните, получени в резултат на замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали.

Във финалната четворка на състезанието стигнаха и проектите на българските компании Stackport, Cupffee и Wasabi Innovations. Първият проект е за система за незрящи, която се състои от очила с камера и мобилно приложение, които в комбинация оповестяват на хората с нарушено зрение за видовете предмети или препятствия пред тях.

Стартиращата компания Cupffee произвежда вафлени чаши за кафе, които, освен че са ядливи, са и биоразградими, направени основно от зърнени продукти. Екипът на Wasabi Innovations създава соларно гориво чрез изкуствена фотосинтеза.

Публикувана в Бизнес

В австралийската пустиня в южната част на страната, е създадена голяма ферма за отглеждане на екологично чисти домати, наречениа Sundrop. За производството на зеленчуци тук не се използват никакви пестициди или дизелово гориво – растенията се поливат с обезсолена морска вода, а енергията за фермата се осигурява от слънчеви панели.
Технологията за строителството на фермата Sundrop е разработена от датска компания, специализирана в "зелени" енергийни източници. За получаване на слънчева енергия са монтирани 127-метрова кула и около 23 хиляди хелиостати, регулиращи положението на слънчевите батерии.
За годината, за да се гарантира поливането на растенията в Sundrop ще се обезсолява около 450 хил. м³ вода. Това спестява над 2 мил. литра дизелово гориво годишно.
Директорът на фермата смята, че през годината във фермата се планира да се отгледат към 15 мил. килограма екологично чисти домати.
За сега Sundrop е най-голямата еко-ферма на планетата. В нея работят 175 души.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

За първи път от създаването си ферма „Угърчин“ от гр. Угърчин, Ловешка област, една от фермите в мрежата на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“, отваря врати за посетители. В Деня на отворените врати на 8 ноември 2016 (вторник) собственикът й Стоян Пелтешки очаква фермери и всички, които се интересуват от фермерски продукти, за да сподели опита си от преработката във фермата и директните продажби.

Във фермата се отглеждат пасищно 14 крави и 350 овце. Част от годината овцете прекарват на пасищата, стопанисвани от фермера в Каварна. Фермата дава препитание на 11 души, седем от тях са в Угърчин, общината, която е с най-високия процент безработни в Ловешка област – над 50%.

2ugarВ близост до фермата е защитена зона Студенец – един от най-добре запазените карстови комплекси в България, където каньоните се редуват с пасища, ливади, крайречни гори. Стоян е убеден, че поддържането на традиционното пасищно животновъдство опазва природата. А в района има грабливи птици, синявица, черен щъркел… Мястото е обявено за Натура 2000 зона и заради гнезденето на световно застрашения ливаден дърдавец. Близостта до зона от Натура 2000 не е пречка, а възможност и гаранция според Стоян Пелтешки фермата му да продава продукцията си с по-висока добавена стойност заради запазената природа. Както и други фермери от районите на Натура 2000 и той е убеден, че бизнес моделът му зависиотустойчивото използване на природните ресурси и най-вече от начина, по който поддържа пасищата си.

„Угърчин“ е създадена преди три години, а от 26 юни 2015 има регистрация по Наредба 26. Произвежда само два продукта – ОВЧЕ и КРАВЕ СИРЕНЕ. Откакто е започнал да преработва във фермата и да продава директно на потребители, фермата на Стоян Пелтешки е увеличила печалбата си в сравнение с периода, когато са продавали суровото мляко на други мандри.

Мнозина вече познават продуктите на фермата, известни под марката „На Дачо“, опитен майстор сиренар - роднина на Стоян. Сиренето си продават от мобилна хладилна витрина на фермерски пазари и изложения в София и страната. Най-силни според Стоян са били Коледното и Великденското издание на Фермерския пазар в центъра на София, зад храма „Св. Александър Невски“.

„Нужни са повече фермерски пазари и то постоянно действащи пазари“, убеден е Стоян. С готовност би споделил опита са по преработка във фермата и директни продажби и с други фермери, които биха тръгнали по този път. „Работата е много тежка и лесно няма, но който иска, успява“, казва Стоян. „Да ми се обадят новите фермери“.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 10 Октомври 2016 09:53

Открит ден във ферма „Под Балкана“

Семейната ферма "Под Балкана" на Таня и Никола Кулови в с. Васил Левски, Карловско отваря врати за гости и посетители на 11 октомври (вторник) от 10 до 14 часа.През юни 2015 там заработи Демонстрационен център за редки породи, открит с финансовата подкрепа на българо-швейцарския проект "За Балкана и хората".

Ферма „Под Балкана“ произвежда кисело мляко и сирене от редки български породи, отглеждани свободно по пасищата на централна Стара планина. Никола Кулов, потомствен каракачанин и жена му Таня имат 500 каракачански овце и 150 биволи Българска Мурра.През късната есен, цялата зима до ранна пролет каракачанските овце на Кулови пасат в Подбалкана и полите на Средна гора, а през лятото и ранната топла есен те са в пасищния район Равнец на Национален парк Централен Балкан. През целия пасищен сезон биволите на фермата намират храна и прохлада около реките Бяла река и Неволя. Семейството гледа и кози, прави и кози продукти.

Фермата продава на изложения и фестивали, на фермерски пазари в София и страната, както и в собствен магазин в Пловдив. Много клиенти познават продукцията на "Под Балкана" и я търсят. Центърът е отворен седем ни в седмицата от 9 до 17 часа за всички, които искат да си купят сирене и кисело мляко от редки породи, както и да видят намясто как се правят тези продукти по традиционна българска рецепта. Повече от година след откриването на Демонстрационния център семейство Кулови иска да покажат как се справят, какви са успехите им и предизвикателствата, пред които са изправени. Опитът им е интересен и за други фермери, решили да тръгнат по пътя на преките продажби след регистрация по Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните.

Публикувана в Бизнес

Американската компания Мейпъл Лийф Фармс (Maple Leaf Farms) започва да отглежда патици в България и да произвежда патешко месо и продукти. Това заявиха собствениците на фирмата Джон Тъкър и Скот Тъкър, които представиха дейността си в резиденцията на посланика на САЩ у нас Ерик Рубин. На събитието присъстваха Мариета Захариева, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Васил Грудев, заместник.-министър на земеделието и храните, съобщава БГНЕС.

Американската компания вече е направила ферма в района на Севлиево и е създала седалище в България - "Мейпъл Лийф Фармс Юръп". „Искаме през България да стъпим на пазара в Европа, Близкия изток и Азия. Плановете ни за растеж са много големи“, заяви Джон Тъкър. Освен това ще ползваме и други български компании и фермери за партньори, допълни той. Фирмата планира да развива в Европа местно производство на висококачествени патешки продукти, които да отговорят на изискванията на хранителната индустрия в ЕС Впечатлени сме от българското земеделие и персонала. Получихме голяма подкрепа от държавата в лицето на Министерството на земеделието и храните, посочи Скот Тъкър.

"Мейпъл Лийф Фармс" е водеща компания на американския пазар с продукти от патешко месо с изключително качество. Създадена е през 1958 г. в щата Индиана. Произвежда над 15 млн. патици годишно. За нея работят над 1200 служители и над 100 фермери.

Посланик Рубин заяви, че посолството работи в посока за насърчаване на американските инвестиции в България. Той разговаря с Мариета Захариева да бъдат организирани съвместни бизнес делегации с цел увеличаване на взаимната търговия. 

Публикувана в Бизнес

Чрез интернет платформа Стив и Маржолен Мотие успяха да съберат средства от сънародниците си, за да запазят стадото си с крави и да се захванат с паралелен бизнес – производство на млечни продукти

Мила Иванова

Това е историята на едно младо швейцарско семейство – Стив и Маржолен Мотие от малкото селце Колонж в Швейцарските Алпи, което притежава 500 декара пасбище и 50 млечни крави. „За нас отглеждането на кравите е повече от занаят, това е взаимно споделена страст, която предаваме и на нашата малка дъщеричка Лоана, на три годинки” – разказва въодушевено двойката, която обаче бе на път да закрие фермата си. Причината? –Цените на млякото драстично падат и за да продължат любимата си работа, но и просто за да оцелеят, Стив и Маржолен потърсиха рамото на потребителите чрез финансовата операция Crowfunding, или споделеното финансиране, като използваха платформа в Интернет. (За принципите на алтернативното финансиране, което взема все по-широки размери в Западна Европа, в. „Гласът на фермера” писа подробно в брой 465 – б.а.) Известно е, че във времена на криза швейцарците проявяват най-силно своята съпричастност и солидарност, така че шансът кацна на рамото на трудолюбивото семейство. Семейство Мотие вече получи необходимата им сума от 30 000 швейцарски франка, за да се захване с паралелен бизнес – производство на сирене. За жизнения и нелекия професионален път на Стив и Маржолен разказва в репортаж сп. Agri. Тяхното трудолюбие, упоритост, настойчивост и иновативност в преследването на целите биха могли да бъдат заразителен пример и за родните ни фермери. Интерес представлява и успешната практика на споделеното финансиране, което все още е терра инкогнита за земеделската гилдия у нас...

НАЧАЛОТО

Стив Мотие винаги е знаел, че ще се занимава с животновъдство. Израснал е в семейното стопанство на живописното селце Колонж, разположено на десния бряг на Рона, кантона Вале. „Любовта ми към кравите и по-специално към холщайнките, ме завладя твърде отрано” – спомня си 38-годишният мъж. През 1998 година той се дипломира в Селскостопанското училище в Шатоньоф. Година по-късно Стив заминава за Канада, където остава 6 месеца. „Исках да видя как отглеждат там добитъка си. Работих в различни ферми, посетих една дузина изложения, включително в Торонто и Медисън.” След завръщането си в Швейцария работи заедно с брат си във фермата в Колонж, но с времето разбира, че стопанството е много малко за двама съсобственици и напуска. Започва работа в търговската верига Landi в село на другия бряг на Рона.

През 2007 година, след като брат му си отива трагично, Стив Мотие поема стопанството. „Оказа се, че фермата е в много тежко финансово състояние. А като капак цялото стадо бе станало жертва на стафилококова инфекция, която покоси 40 на сто от кравите. През следващите две години ние се опитахме да излекуваме поне 30 на сто от заразените крави, които бяха от най-добрите ни породи, но усилията ни в крайна сметка се оказаха напразни...”

Срещата на живота му

Именно в този изключително тежък период в живота си Стив се запознава с Маржолен. Младата двойка се сближава бързо и от 2010 година нататък Маржолен работи във фермата почти целодневно, за да бъде заедно с приятеля си. „Аз веднага обикнах животните” – споделя сега 27-годишната съпруга на Стив, с когото имат 3-годишна дъщеричка Лоана.

Работата във фермата тъкмо потръгва, когато кризата се стоварва върху нея с пълна сила с драстичното падане цените на млякото. Между 2014-а и 2016-а цената на изкупуваното от фермерите мляко се срива от 74 на 50 цента на литър. Въпреки подобренията в стопанството и упорития труд – от сутрин до вечер на младата двойка,

бюджетът на стопанството свети на червено

Стив и Маржолен са принудени да се разделят с част от стадото си. Обмислят най-различни варианта за спасяване на фермата си, но нито един от тях не предвижда нейната трансформация. „Нашата страст са млечните крави. Не можем да станем производители на месо – това е друга професия и изисква друга нагласа” – изказват и двамата единното си мнение. За да спестят средства, преминават към директна продажба на млякото. Тогава изкристализира идеята да започнат да произвеждат млечни продукти – семейството има подходящо помещение за преработка на млякото и твърде много материали за производство на сирене, оставени им в наследство от минало производство. Маржолен преминава курс за производство на сирене.

Проблемът е, че

стопаните се нуждаят от 30 000 франка

за да изпълнят проекта си, а ги нямат в наличност. Вече имат някои заеми към банката и повече не искат да се обвързват. , Тогава Стив попада на сайта за споделено финансиране (https://wemakeit.com/projects) и заедно с Маржолен решават да изложат проекта си. Наричат го „От фермата до вашата трапеза” и го представят с текст, илюстрации и клип пред потребителите. Искрено, аргументирано и точно те излагат целите на своя проект – да започнат производство на сирене, да открият собствен магазин за директна продажба и за продажба он лайн с доставка на продуктите от стопанството. След което се обръщат към потребителите: „Изчислихме точно и реалистично нашия бюджет и ви молим да ни дадете един последен импулс с рамото си, за да можем да започнем нашия проект.”

„Дотогава ние бяхме сами във всички начинания в нашето стопанство. Впускането ни в операцията споделено финансиране предизвика жив интерес сред потребителите и се посрещна с въодушевление. Бяхме подпомогнати и от медиите – връща лентата назад с благодарност Маржолен. – Получихме много послания с окуражителни думи и събрахме 143% от исканата сума или 43 189 франка за 45-те дни, в които беше открита платформата в интернет за нас.”

Срокът за събиране на средствата чрез интернет изтича на 11 юни. Отзовават се предимно хора, готови безвъзмездно да се разделят с малки суми, но да дадат финансово рамо на младото семейство. Така буквално на другия ден семейство Мотие се захваща с изпълнението на проекта. Сега те следят стриктно работите по изграждането на работилницата за сирене и на магазина, които трябва да бъдат готови до есента. В най-скоро време Маржолен ще премине курсове в Италия за производство на млечни специалитети от прясно сирене. „Ние ще произвеждаме, разбира се, и малко от твърдите сирена, но пазарът с тях е наситен. Затова искаме да предложим оригинални продукти и специалитети от прясно сирене. Вече установихме контакти със селскостопански колеги, които са съгласни да предложат в нашия магазин месо, плодове и дори цветя – споделя мечтите си и бъдещите проекти младата стопанка на фермата. 

 

БЛИЦ ИНТЕРВЮ

Стив Мотие: Страстта ни към занаята е дълбоко вкоренена в нас

– Както много ваши колеги, и вие бяхте изправени пред твърде неблагоприятни обстоятелства през последните години. Как превъзмогнахте изпитанията?

  • На няколко пъти бяхме готови да захвърлим всичко, но тези моменти преминаваха. Взаимно се окуражавахме и намерихме интересен отговор на нашите нужди с операцията по споделено финансиране. Сега имаме около 300 поддръжници, които ни позволиха не само да оцелеем, но и да продължим напред.

  • – Какво ви помогна да устоите?

  • –Със съпругата ми Маржолен сме пристрастени към нашия занаят и направихме всичко по силите ни, за да запазим нашето стопанство. Освен това имаме ясно съзнание за нашата роля като земеделци, която изисква да доставяме на обществото ни само качествени храни.

  • – Оставя ли време за развлечения, за ваши хобита?

  • – Опитваме се да отделяме малко време за нас, но любовта ни към нашия занаят – отглеждането на млечни крави, е дълбоко вкоренена в нас и съвсем не е рядкост да използваме свободното си време, за да посетим други стопанства или професионални изложения.  

     

Публикувана в Животновъдство

Софтуер, който помага на фермерите да организират по-добре стопанствата си и да ограничат максимално замърсяването на околната среда от тях, разработиха експерти от Ирландия, Испания, Португалия, Франция и Шотландия.

Приложението, наречено Batfarm, предлага различни стратегии за това как да се намали замърсяването при отглеждане на домашни животни – прасета, пилета и крави. Посредством симулации потребителите могат да проучат различните възможности за всяка ферма, така че всеки да избере най-подходящия вариант за своя индивидуален случай. Взети са под внимание различните специфики на фермите – например помещенията за животните или съхранението, обработката и приложението на торове и т.н.

Всички тези особености са заложени в софтуера на Batfarm. Програмата предлага стратегии за храненето на животните (например как да регулирате приетите количества протеин и фосфор или какви са различните етапи при хранене). Включени са и различни предложения относно помещенията за животните (например във връзка с цялостния им вид, подовата настилка и т.н.) или пък за съхранението на оборския тор, както и всякакви полезни практики.

Програмата прави още изчисления за консумацията на храна, вода и енергия от животните, за тяхната производителност (в живо тегло, яйца, месо, мляко), за това какви количества амоняк, азотен оксид и метан са излъчили и т.н. Тези показатели дават възможност за сравняване на различни ситуации.

За да направи максимално точно сравнение, системата използва стойности, зададени по подразбиране, съобразно региона, като при необходимост, те могат да бъдат променяни. Става въпрос за зоотехнически и климатични особености, като идеята е да се отчетат абсолютно всички фактори на влияние. Изчислителната програма е насочена както към обикновени, така и към по-напреднали потребители.Самото приложение Batfarm може да се изтегли безплатно на адресhttp://www.intiasa.es/es/batfarm-software. Всички насоки и препоръки за работа за достъпни при сваляне.

Публикувана в Животновъдство

Монтирането на инфрачервени лампи в доилната зала в кравефермата оказва профилактичен ефект върху млечните жлези на кравите, което позволява повишаване на производителността на млечната ферма. До това заключение стига студентката от Томския селскостопански институт Наталия Иванова след получаване на резултатите от своето първо изследване.
Червената светлина има лечебен ефект, което е доказано отдавна. И раните зарастват по-бързо и не позволяват развитие на определени заболявания.
Наталия Иванова прави изследвания във ферма, като преди половин година в доилната зала монтират 50 червени и инфрачервени лампи. Те са стационарни, лесни за използване, включват се автоматично, работят постоянно по време на доенето и не потребяват много енергия. Насочени са към тялото на кравата. Излъчват определена честота на въздействие в доилната зала.
Резултатите са много добри. Постигнат е противовъзпалителен ефект и получаваното мляко е висококачествено.
Повишаването на качеството на млякото е още една цел на фотопрофилактиката.
Втората част на проекта включва изучаване на ефекта, който оказва върху кравите светлината на изгряващото слънце.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта