Брезен се прочу с площадката си за фитнес, изградена с европари, която никой не ползва. През 2021 селото ще се сдобие и с нова водопроводна мрежа. Пак финансирана от добрата щедра Европа.

До село Брезен, запокитено между планинските хълмове и потопено в зеленина, се стига по завидно добър асфалт. А потискащата тишина започва още от входната табела. Няма никакви признаци на живот, никой не минава по уличките, следобед кметството е заключено, а дори и то е скрито зад буйни розови храсти и само по знамената човек може да се ориентира къде е. Накъдето и да погледне човек - все сгради, потънали в разруха. Да откриеш жив човек изглежда невъзможно, а да звъниш на мобилен телефон е безсмислено - тук обхват няма. Внезапно изникнал от нищото мъж ни насочва към кметската къща в самия край на селото и хуква с жена си да прибира кравите от пътя.

Умира ли Брезен?

Не, диша още в агония, казва селският кмет с четири мандата Мюмюн Юсеин, който си почива у дома след участие в изморителен предизборен митинг в друго село. Той е бившият фелдшер на района. Не крие тъгата си от факта, че селото бързо се обезлюдява, че в него няма нито едно дете. "Постоянните жители в селото са не повече от 130 души, но в избирателния списък, окачен на вратата на кметството, фигурират 306 имена. Хората ги няма - пръснати са из Европа, повечето в Германия. Но и в Америка има цели семейства, има и доста изселници в Турция, които от март до октомври са си в България и си стягат къщите", обяснява кметът. Гурбетчиите са предимно строители и когато през зимата работата по обектите замре, те се прибират у дома. "И в България се строи много, но парите са малко, а и често работодателите мамят мъжете, не им плащат и те затова бягат на Запад", допълва Юсеин.

Мюмюн Юсеин

Кметът на село Брезен Мюмюн Юсеин

Казва, че работа на село за никого няма, малкото активни пенсионери се занимават с животновъдство. Един човек работи в кметството по програмата за временната заетост, но и неговият договор приключва през август. Има обаче библиотекарка на щат, която би трябвало да си е на работното място, а е неоткриваема. Читалището и кметството си поделят обща сграда, а тя е заключена. След затварянето на училището предприемчив човек открил шивашки цех, мъчил се около 2 години с 5-6 шивачки и се отказал - невъзможно било да намери млади хора и да разшири производството.

В началото беше фитнесът

Училището в село Брезен е закрито още през 2002. Младите хора са не повече от двама-трима, около 30-годишни, гледат животни и по цял ден препускат по ливадите след тях, обяснява Юсеин. Но пък в двора на смълчаното някогашно училище са монтирани фитнес уреди. На тревясалата площадка са налични два, третият е бил отнесен с неговото съгласие в друго нуждаещо се село. И това е първият европейски проект, реализиран в Брезен, въздъхва кметът. Само дето уредите ръждясват, понеже няма кой да ги ползва. До тях няма пътека. За да стигне човек до фитнес площадката, трябва да откачи панел от ръждивата ограда и да скочи надолу в бурените. Екзотичното съоръжение е част от мащабния проект на община Ардино за "осъвременяване на спортната инфраструктура чрез изграждане и ремонт на спортни обекти, доставка и монтаж на спортни уреди". Общата му стойност е 4 738 530 лева и обхваща 19 села, сочи справка от документацията.  В него са включени изграждането на мултифункционални игрища в шест села, основен ремонт и пристройка на спортна зала в Ардино, изграждане на спортен център и ремонт на стадиона в голямото село Бял извор и т.н. А масите за тенис на открито и фитнес уредите се появяват в почти всяко село на територията на планинската община.

Фитнес уредите, които никой не ползва

Фитнес уредите, които никой не ползва

Амбициите на Ардино за създаване на спортни навици сред населението, туристите и хората с увреждания не са от вчера. В края на юли 2013 е подписан договорът за осъвременяване на спортната инфраструктура чрез изграждане и ремонт на обектите, доставка и монтаж на уреди. Проектът е одобрен по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013. На церемонията по подписването на договора специален гост бе и трикратният олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу, емигрант в Турция и вече покойник.

Битката за водата

Това, че до фитнес уредите няма пътека, се оказва малка беда в сравнение с другите грижи на хората. Канализация за отпадни води в село Брезен все още няма, септичните ями са неотменен елемент за къщите. До неотдавна и водоснабдяването е било проблем. Мъката приключила в първия мандат на кмета, тогава всяка къща получила водомер, а хората в селото започнали много сериозно да пестят водата. Защото за тях тя била течно съкровище, което не бива да се разхищава, а и цената ѝ била висока.

Сега предстои подмяна на водопроводната мрежа в общо три села, в това число и в Брезен, проектът е финансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Общата му стойност е малко над 4, 6 млн. лева, новите тръби трябва да са факт до края на юни 2021, съобщава табелата пред сградата на кметството.

Разруха

Разруха

Дали водата и европейските пари по проектите ще върнат младите хора в селото? Мюмюн Юсеин е скептичен. "Едва ли, те устроиха живота си в уредени държави, получават пари, каквито в България никога няма да вземат. Децата им учат в добри училища и университети и вече са истински европейци", казва кметът. 

източник DW

Публикувана в Агроновини

С наближаването на изборите за Европарламент всички кандидати ни агитират да гласуваме за тях. И без дори да адресират в прав текст сериозните теми, които би трябвало да са приоритетни в предизборните дебати. Например – какво ще правим с еврофондовете? За последното десетилетие еврофондовете се доказаха предимно като източник на корупция и политическа рента, а не на икономически растеж и иновации, каквата уж е тяхната идея.

Дали няма да сме по-добре без тях?

Основният порок на еврофондовете е, че те правят българският бизнес зависим от държавно финансиране и покровителстване. А стандартите за държавно финансиране са по-ниски и контролът върху неговото изразходване – по-слаб.

Има няколко причини за по-ниските стандарти на държавата в сравнение с частния сектор. На първо място държавата не се притеснява от риск от фалит. Особено що се отнася до еврофондовете, няма сериозно значение дали даден проект, за който е дадено финансиране (колкото и голямо да е то), се окаже провал от икономическа гледна точка. Държавата реално не носи финансов риск, защото тя просто преразпределя пари от данъкоплатците. При еврофондовете стимулите са още по-извратени, защото парите, които се преразпределят, дори не са основно на българските данъкоплатци, а на германските, холандските и т.н. Така държавата има още по-малък стимул от обикновено да следи за адекватното усвояване на тези средства. Ако проектът се окаже икономически провал, държавата просто ще вземе още пари от данъците. 

Поради всичко това финансирането от еврофондовете редовно се използва за неефективни и губещи проекти. По този начин вместо да субсидират икономическо развитие (каквато уж им е идеята), те субсидират икономическата стагнация в дългосрочен план – защото се източват за губещи проекти, осъществявани много често от неконкурентни бизнеси с политически връзки. Големият проблем е, че през последното десетилетие българската икономика се пристрасти към еврофондовете като към наркотик.

В България тези пороци на еврофондовете са допълнително изострени от изключително ниското качество на институциите и високото ниво на корупция. Всъщност почти сигурно е, че самите еврофондове до много голяма степен субсидират корупцията и злоупотребите с публични средства в България, защото увеличават размерите на публичните пари, с които корумпираните политици разполагат. Спомнете си колко скандали, свързани със злоупотреби с европейски средства, сте чули само през последната година. Или дори през последния месец – например нашумялата история с къщите за гости, строени с пари от еврофондовете, които вместо като туристически обекти се използват като частни имоти.

Еврофондовете директно субсидират именно подобни злоупотреби, защото представляват „лесни“ пари, които трябва да бъдат усвоени изцяло в рамките на фиксиран период от време. Това е един от най-големите проблеми с еврофинансирането – това, което е важно при неговата оценка, не е ефективността на самото усвояване (тоест колко реална работа е свършена с него за данъкоплатците), а неговият мащаб (тоест колко пари са изхарчени). Затова е най-вероятно парите да се изхарчат некачествено, често за пълненето на джобовете на държавни чиновници, политици и свързани с тях бизнеси.

Най-катастрофалният резултат от всички тези пороци на еврофондовете е, че икономиката става все по-малко конкурентноспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всички се прави най-лесно с еврофондове ... ако се докопаш до тях. И затова всички бизнеси в секторите, където нивото на финансиране с европари е високо (това важи и за държавното финансиране по принцип), се научават да приоритизират квалифицирането за подобна държавна помощ вместо задоволяването на частните пазарни потребители. Вместо в иновации и задоволяване на потребителското търсене се инвестира в корупция и задоволяване на политически прищявки ...

Но още по-големият проблем е, че това изостря проблемите в икономическото развитие на по-бедните страни в Европа, като България. Колкото по-зависим става даден сектор от каквото и да е държавно финансиране, толкова по-трудно му е да съществува без него и да се конкурира на равна нога със същите сектори в други страни на глобалния пазар. Финансирането от еврофондовете уж трябва да секне в един момент, когато икономиката на България успее да постигне „конвергация“, тоест да стане достатъчно развита, за да е сравнима със Западна Европа. Но парадоксално, именно еврофондовете забавят този процес, като субсидират корупция и икономически неефективни бизнеси, които не биха оцелели без тяхното финансиране. Всеки политик в България е наясно с всичко това, но никой досега не е посмял да заеме наистина смела позиция по въпроса и да се обяви за прекратяване на финансирането чрез европейските структурни фондове.

Преди се планираше след настоящият програмен период (траещ до 2020 г.) финансирането от еврофондовете да секне, но вече е пределно ясно, че това няма да се случи, защото целите далеч не са постигнати и защото Брюксел използва еврофондовете като инструмент за влияние.

Най-голямата причина Брюксел да не е спрял парите за страни като нашата е, че така си купува поне частично послушание от родните политици. Нещо, което е изключително ценно в един все по-разединен и изтормозен от вътрешни конфликти Европейски съюз.

Георги Вулджев, ekipbg.com

Публикувана в Бизнес

В резултат от освободен бюджет по мерките на Националната програма по пчеларство 2017-2019 (НПП) е осигурен ресурс в размер на над 82 хил. лв. (82 342 лв.). Средствата ще покрият финансирането на още 27 одобрени заявления по Програмата. От тях 7 заявления са за дейност 1 на мярка Д за закупуване на кошери, 12 са за дейност 2 на мярка Д - за закупуване на отводки, а останалите 8 - и за двете дейности Допълнителният бюджет ще обезпечи финансирането по всички мерки и дейности на одобрените заявления за подпомагане за 2019 г.

 Актуалният списък с класираните кандидати е публикуван на електронната страница на ДФ „Земеделие“. Към момента във фонда са изготвени 1 852 договора по НПП. От тях 1 770 са подписани, като общият размер на договорираната субсидия надхвърля 4,5 млн. лв. (4 530 926 лв.).
   Новокласираните кандидати ще бъдат поканени да подпишат договорите си по НПП в областните дирекции на ДФ „Земеделие”.

Публикувана в Пчела и кошер

Втората годишна информационна кампания за 2018 г. на тема „Европейски средства за бизнеса“ на Областен информационен център – Добрич (ОИЦ - Добрич) приключи успешно. От 10 юли до 6 август се проведоха девет информационни събития в цялата област.

Пред близо 230 представители на общински администрации, кметове и кметски наместници, общински съветници, работодатели, земеделски стопани, рибари, медии и граждани, експертите от центъра представиха актуалните подмерки по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР) и Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 (ПМДР).

Огромен интерес на информационните срещи имаше към трите процедури на подмярка 6.4.1 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ от ПРСР, която ще финансира проекти в сферата на производство на неземеделски продукти, развитието на услугите и занаятите. Очаква се приема на проектни предложения по подмярката да стартира до края на тази година.

Земеделските производители активно се интересуваха от отворената за кандидатстване подмярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ с подкрепата на която ще се подобри икономическата устойчивост на стопанства със стандартен производствен обем между 6000 и 7999 евро. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 22 октомври 2018 г.

На информационната среща в община Добрич предприемачите се запознаха и с отворената процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството” по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020. Владимир Бобев – началник на „Регионален сектор Варна“ към Управляващият орган на програмата представи всички условия, на които трябва да отговарят кандидатите, допустимите дейности и разходи.

В общините Тервел и Балчик се проведоха изнесени приемни с открити щандове, където експертите от центъра предоставяха информация на заинтересованите граждани за възможностите за финансиране по европрограмите. Преобладаващо въпросите бяха за допустимите инвестиции по подмярка 6.4.1 в областта на услугите и производството и допустимите разходи по подмярка 4.1.2. финансираща малки стопанства от ПРСР.

В информационната среща в Община Тервел участваха и представители на Местната инициативна група (МИГ) Тервел-Крушари, които представиха условията за кандидатстване с проекти към Стратегията за воденото от обществото местно развитие. До 30.09.2018 г. земеделски производители и предприятия от двете общини могат да подадат проектно предложение по подмярка 4.2. “Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти” на мярка M04 „Инвестиции в материални активи“. Подмярката има за цел подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната промишленост на територията на двете общини. Подробна информация и документите за кандидатстване са достъпни в ИСУН 2020 - eumis2020.government.bg/, електронната страница и в офиса на МИГ Тервел-Крушари.

След всички срещи бяха проведени консултации с местния бизнес и земеделските стопани, свързани с проектните им идеи, допустимостта съгласно условията за кандидатстване, както и необходимите документи за кандидатстване.

Публикувана в Бизнес

Информационните срещи на Областен информационен център – Добрич в общините от областта продължават по график.

На 30 юли (понеделник) 2018 г. в гр. Тервел ще се проведат две информационни събития – информационна среща и изнесена приемна и открит щанд.

Информационната среща ще се проведе от 10:00 в сградата на Община Тервел, ет. 2, на която ще бъдат представени процедурите по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ и 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020. Представителите на МИГ „Тервел – Крушари“ ще разяснят условията за кандидатстване с проекти по ПРСР 2017-2020 към Стратегията за воденото местно развитие на територията на МИГ „Тервел – Крушари“.

Изнесената приемна ще се проведе от 11:00 до 13:00 часа, ул. Хан Аспарух“ №68а (пред ресторант „Приятели“), където експертите от центъра ще информират и консултират за възможностите за финансиране на вашите проектни идеи с европейски средства по Оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони. Ще получите актуална информация за отворените в момента процедури, насочени към бизнеса и земеделските стопани, както и към други бенефициенти.

В гр. Балчик на 31 юли (вторник) 2018 г., от 11:00 до 13:00 часа в гр. Балчик, ул. “ Христо Ботев“ №23 (пред сладкарница „Шоколино) ще се проведе изнесена приемна и открит щанд, на която потенциалните бенефициенти ще получат актуална информация за отворените и предстоящи процедури, насочени към бизнеса и земеделските стопани.

Всички събития на Областен информационен център са със свободен достъп.

Публикувана в Новини на часа

ЕС планира да намали с 30 млрд.  евро . финансирането на проекти в Източна и Централна Европа, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на проектодокумент от ЕК. Тези средства ще се преразпределят между Италия, Гърция и Испания. Вчера евробюрократите трябваше да представят своята политика за сближаване на регионите в периода между 2021 и2027 година на стойност 330 млрд. евро. Тази политика ще е насочена към реализирането на проекти с цел преодоляване на различията между отделните региони.

Според определените нови категории ще се отчита степента на младежката безработица, нивото на образование и миграцията в периода до 2027 година и обема на изхвърлените в атмосферата вредни газове.

Подобно решение от ЕК аргументират с факта, че източно и централноевропейските страни са получили доста непропорционално високи финансови изгоди след разширяване на съюза през 2004 година. По отношение политиката на сближение например Полша трябва да получи с 19,5 млрд. евро по-малко средства, което е с 23% по-малко в сравнение с полученото в текущия период. Полският министър на развитието Йежи Квечински определи подобно разпределение като несправедливо, като то ще допринесе за задълбочаване на напрежението между Изтока и Запада.

Предполага се, че най-голямо намаление от 24% на средствата по политиката за сближение ще има за Полша, Чехия, Литва и Естония, докато южноевропейските страни които бяха засегнати от финансовата криза могат да разчитат на увеличение на средствата. Така финансирането на Испания ще се увеличи с 5%, на Гърция- с 8%, а за Италия с 6,4%. В информацията се припомня изказване на шефа на ЕК Жан Клод Юнкер от по-рано тази година, според който финансовата програма за спасяване на Гърция ще може да бъде реализирана през тази година без отпускане на допълнителни кредити.

 
Публикувана в Бизнес

Момчил Неков: Днес заявихме повече подкрепа за пчеларския сектор и увеличение с 50% бюджета за националните програми по пчеларство

Българският евродепутат защити пчеларския сектор и подкрепи увеличаване на финансирането на бранша. Земеделската комисия прие с мнозинство предложението му за въвеждане на означение „Мед от ЕС“

Повече подкрепа за пчеларския сектор и увеличено финансиране. Това става възможно с гласуваният днес Доклад за пчеларството на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП. „С приемането на Доклада за пчеларството става възможно увеличението с 50 % на бюджета на националните програми по пчеларство“. Това заяви евродепутат Момчил Неков във връзка с приемането на доклад за пчеларството на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.

Момчил Неков изрази задоволство, че желанието на българскте пчелари в ОСП след 2020 да се включи нова схема за помощ на пчелари също бе приета с мнозинство. Тя по адекватен начин ще отразява екологичните услуги, които пчелите осигуряват като опрашители, тоест да се предвидят субсидии за опрашване.

В доклада са отбелязани и специфичните нужди на малките и средните пчелари, включително и на тези в планинските райони, за да може да се предвидят целенасочени помощи и за тях.

Доволен съм от факта, че в доклада залегна и препоръка към държавите членки да въведат компенсаторна мярка в националните програми по пчеларство за пчелните колонии, когато има смъртност причинена от природни бедствия или болести“, каза Неков. Това е един сериозен проблем пред българските пчелари и с тази мярка, те ще могат да разчитат на подкрепа. „От бранша ми бяха разказали, че силните студове са довели до големи загуби на пчелни семейства. В района на Гоце Делчев зимната смъртност на пчелите е достигнала 100%. Средно за страната по данни на Обединения български пчеларски съюззагубите са между 30 и 50%, а на места са дори по-високи“, коментира Момчил Неков

С Доклада за пчеларството надявам се да решим един огромен проблем пред пчеларите – използването на пестицидите. Българските пчелари не еднократно организираха протести и аз като представител в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП поставих въпроса, а с днешното приемане на доклада защитаваме и техните искания“, заяви евродепутатът. Ето какво се посочва в доклада: „ЕК трябва да прекрати оторизирането на тези пестицидни активни вещества, които застрашават здравето на пчелите. Европейската комисия и държавите членки да забранят пестицидте, включително тези неоникотиноиди и системни инсектициди, които са научно доказани като вредни за пчелите“.

"Бих искал да отбележа и напредък относно означаването на меда. Според сегашните изисквания на етикетиране се посочва, че медът е от ЕС или извън ЕС, или смесица от двете. Според новото предложение ще трябва да се посочват държавата на произход, а в случай на смесица от мед – да бъдат изброени всички, като задължително да бъде посочено и процентното съдържание от всяка страна – от или

извън ЕС. Така ако български мед се смесва с китайски или украински, това ще се знае. С приемането на доклада се предлага въвеждането на означение „Мед от ЕС“ за мед, които е произведен на 100% от мед от държавите членки", коментира още евродепутат Неков.

"Докладът за пчеларството призовава медът да бъде признат за чувствителен продукт и да не бъде включван в международни споразумения на ЕС, защото изискванията и разходите за европейските пчелари са високи и те стават жертва на конкуренция отвън. Българските пчелари ще бъдат ощетени от украинския внос, което стана възможно след като правителството подкрепи мярката. Такива ситуации не трябва повече да се допускат", заяви още Момчил Неков.

Не на последно място евродепутатът изрази удовлетворение, с приетото решение програмите да окуражават млади хора да се занимават с пчеларската професия, вземайки предвид притискащата нужда за смяна на поколенията.

Докладът за пчеларството бе гласуван и приет днес на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП с всички отправени предложения от евродепутат Момчил Неков. Той благодари на своите колеги за подкрепата и им подари по бурканче „Странджански манов мед“, като подчерта, че до края на 2018 г. този мед се очаква да получи географско обозначение.

Публикувана в Пчела и кошер

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2018 г. в размер на 108 млн. лв.

Средствата са за изпълнение на дейности, предвидени в Инвестиционната програма 2018-2022 г. на държавната агенция. Те ще бъдат използвани за реконструкция, основен, текущ и авариен ремонт на предоставени й бази, предназначени за съхранение на горива, зърнени храни, медицински и индустриални запаси.

Публикувана в Бизнес

През следващата година по програмите, съфинансирани чрез фондовете на ЕС, ще бъдат обявени повече от 40 процедури за набиране на проектни предложения на обща стойност над 1,3 млрд. лева. На заседание на Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС към Министерския съвет бяха приети индикативните годишни работни планове на програмите за 2018 г.

Договорените средства по оперативните програми и Програмата за морско дело и рибарство към края на октомври тази година възлизат на малко над 8 млрд. лева или близо 46% от общия бюджет. До бенефициентите са достигнали съответно малко над 14% от бюджетите на програмите или близо 2,5 млрд. лева. По Програмата за развитие на селските райони са били сключени договори за над 1,7 млрд. лева или около 30,4% от средствата за селскостопански проекти до края на програмния период. До момента по тях са разплатени над 800 млн. лева към бенефициентите.

България приключи отчитането на физическото и финансовото изпълнение на програмите от първия за страната програмен период 2007-2013 г. и отчита над 95% изпълнение на финансовата рамка, заяви вицепремиерът Томислав Дончев, който е председател на Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС. По думите му, веднага след края на Председателството, в средата на 2018 г., стартира подготовката за следващия програмен период, като още отсега трябва да бъде засилен капацитетът за правене на секторни политики при спазване на основен принцип за допълняемост на инвестициите, така че фондовете да допълват, а не да заместват националните инвестиции.

Индикативни годишни работни програми се публикуват в Информационната система за управление на наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН) www.2020.eufunds.bg, където в реално време може да се проследи напредъкът в финансовото и физическото изпълнение на всички инструменти, съфинансирани чрез фондовете на ЕС.

Публикувана в Бизнес

Дружеството може да покрие дори на 100% сделки при лизинг

Увеличаването на земеделската земя също може да се финансира с тегленето на кредити от фермерите, разказаха експертите от „Агрион Финанс” на щанда на компанията на Международното селскостопанско изложение БАТА АГРО. То се провежда от 16 до 19 май и събира водещите компании за селскостопанска техника в страната и лидерите в земеделския бранш. Все повече фермери се обръщат към кредитни институции, различни от банките, за привличане на финансиране в по-кратки срокове. Сред водещите дружества в тази пазарна ниша е именно „Агрион Финанс”.

Компанията предлага кредит за оборотни средства, инвестиционно кредитиране и лизинг за покупка на земеделска земя. Те са подходящи за средните и по-дребни земеделци, които не могат да покрият сложните изисквания на големите финансови институции или нямат необходимата кредитна история. Дружеството няма лимит на отпуснатите средства. Кредитите на „Агрион Финанс” започват от 10 000 лв., но имат клиенти, получили и над 2 млн. лв. Компанията финансира дори покупката на цели земеделски стопанства. Обезпечението, което се приема за финансиране е земеделска земя. Сред най-търсени са кредитите с по-дълъг срок на погасяване за покупка на земеделска земя. Възможностите в тази посока са две. При универсалния ипотечен кредит от „Агрион Финанс” финансирането покрива до 80% от цената на земята. При лизинга за покупка на земя процентът достига дори 100. Това е най-високият процент финансиране на пазара на земеделски кредити в момента. Предлагането на подобен кредитен продукт – лизинг за покупка на земеделска земя е нов етап от развитие на пазара на земеделско финансиране. За фермера означава, че ако си е харесал даден парцел и договорената от него сума по сделката съвпадне с оценката на дружеството – компанията я купува вместо него, а клиентът вместо да затваря свободни средства, започва да я изплаща на части. Наблюденията на „Агрион Финанс” са, че фермерите изплащат задълженията си редовно. За година на пазара вече имат клиенти с изцяло изплатен първи кредит и редовно обслужван втори.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта