Френски фермер направи двойно печеливша инвестиция с хамбара си с фотоволтаични панели – постигна хранителна автономия за 250-те си кози и увеличи доходите си с продажбата на ток

Мила Иванова

Фермерът Дамиен Буше със свой съдружник създават стопанство от типично френски тип GAEC (Земеделско сдружение за обща експлоатация) в селцето Бланзе (790 жители), департамент Виен, в Централна Западна Франция. Пейзажът на областта е равнинен, времето през лятото е сухо и горещо, чувства се влиянието на Атлантика – есента е средно дъждовна, а зимата – умерено студена. Двамата предприемчиви мъже отглеждат 250 кози и фуражи за изхранването им в стопанството, което се простира на 2700 декара площ, 900 от които са напоявани, включително 150-те декара люцерна. В сайта Terre-net Média Дамиен Буше споделя, че със своя партньор винаги са търсели най-добрия начин за производство на качествена люцерна, чеотдавна са искали да се отърват от закупуването на дехидратирани фуражи за храна на козите им. И допълва, че той лично се е стремил да упражнява пълен хранителен, финансов и интелектуален контрол на фермата.

Така животновъдите

решават да направят една стабила инвестиция

която впоследствие се оказва двойно печеливша. Те построяват голям хамбар с фотоволтаични панели на покрива, което им позволява да сушат до 300 тона люцерна годишно, благодарение на топлината, произведена от слънчевата инсталация. "Идеята се роди още през 2014 година – връща лентата назад Дамиен. – Но ни трябваха три години между началото на проекта и пускането на обекта в експлоатация. Слънчевата сушилня подобри значително качеството на нашата люцерна. Но освен това съоръжението ни произвежда електричество, което продаваме, и така си осигуряваме допълнителна печалба“ – разказва още фермерът.

2 Вентилаторът

Сега на Дамиен Буше често се случва да представя слънчевата си сушилня на свои колеги – не по-малко от 30-ина фермери от различни области вече са идвали във фермата, за да се запознаят с инсталацията и термоволтаичната технология. Принципът е прост: да се използва топлината, произведена от слънчевите панели, които произвеждат електричество, за да се изсуши фуража в хамбара.

Себастиян Акерман, основател на фирмата Base Innovation, която е проектирала хамбара със сушилнята, описва принципа на работа на фотоволтаичната система: „При производството на електричество слънчевият панел се загрява и губи около 10% от капацитета си за производство на енергия“ – посочва той. След като е направил тази вярна констатация, конструкторът решава да охлажда панелите с въздух. „Топлообменикът улавя топлината от въздуха, който се намира в пространството между долната част на панела и покрива. В резултат: по-топлият въздух, засмукван и издухван от огромен вентилатор, изсушава фуража, който е насипан в сушилните клетки.“

Вентилаторът издухва 50 000 куб. м/час топъл въздух

„По отношение на натоварването, моторът на вентилатора с производителност 50 000 куб. м/час консумира електроенергия за около 2500 евро годишно. Автоматът, който управлява системата, пуска и спира инсталацията. Например, през нощта или през облачните дни, когато панелите не произвеждат електричество, сушилнята не работи. Но фуражите винаги са били изсушавани“ – казва производителят.

Себастиян Акерман добавя: "Достатъчна е автоматична корекция от няколко градуса, за да започне сушенето. Търси се оптималният цикъл, когато въздухът най-пълноценно улавя водата. Освен това не е необходимо да подавате прекалено много въздух, за да ускорите сушенето. По-добре е процесът да протича по-бавно, защото въздухът има повече време да погълне водните молекули. Устройството реализира допълнителна печалба, като консумира по-малко енергия!“.

3. Козите на Дамиен

„Сушенето в хамбара изисква да адаптираме нашия начин на работа – хвърля допълнителна светлина Дамиен Буше. – Първо, инвестирах в претоварващо ремарке с вместимост 30 куб. м. При избора на модел трябва много да се внимава – материалът не бива да се нарязва много, защото се набива в сушилните клетки. Аз разпределям косенето на 150 декара люцерна за три дни, или по 50 дка/дневно. Това е еквивалентът на капацитета на двете клетки, напълнени до височина 2 м. Третата клетка се използва за съхранение на сухия фураж.“

Нощният сенокос е много уморителен – твърди от опит фермерът, който е променил ритъма си на работа. „Работя на полето от 7 до 12 часа – това е достатъчно, за да си прибера реколтата, като запазя качеството й. По-добре е да избягвате да работите с люцерната на слънце“ – съветва той колегите си.

Козите много харесват изсушената люцерна от хамбара

„Козите направи лудват още като видят храната – разказва Дамиен. – А откакто суша фуражите в хамбара, дажбата е по-точна. Преди това, с балите, аз зареждах миксера до ± 50 кг. Сега отклонението в количеството на фуража е в рамките на 10 кг – твърди стопанинът и добавя: – Да не говорим, че животните обичат хрупкавата, сушена в хамбара люцерна. Растението остава почти непокътнато. Не му липсва и едно листенце! А каква приятна миризма се разнася от хамбара! И това е допълнителен аргумент, защото освен екологичната страна на фотоволтаичната енергия, пешеходците оценяват и аромата на фуража от фермата ни”, казва френският фермер, загрижен за своя имидж. Откакто работи инсталацията, той купува само азотен коректор, и то само при необходимост.

4. Принцип на действие

 

В началото целта на Дамиен Буше е била да подобри качеството на своята продукция от люцерна, предназначена за изхранването на 250-те млечни кози. Освен това френският фермер е бил твърде зависим от колебанията на цените на стоките, което се отразявало зле на бюджета му. С фотоволтаичната си инсталация

той е получил и качество, и независимост, и печалба

„Хранителната автономност на моето животновъдство достига 95%! Хубавото е, че не сме зависими от колебанията на цените на суровините. Освен това производството на електроенергия ни носи 6000 евро допълнителен доход. Така изплащането на инвестициите от 300 000 евро ще приключи до 10 години “, добавя фермерът, който вече търси успоредно решение за сушене на продукцията си от слънчоглед и царевица, като изгради нова инсталация.

Публикувана в Животновъдство

През последните години конверсията на храните, един от важните показатели при отглеждането на добитък и птици за месо, е намаляла значително. Като правило се счита, че колкото по-малко е количеството храна (фураж), превърната в живо тегло, толкова по-ефективно е производството на месо. Не всичко е така просто: при ниска конверсия може да се постигне нерентабилна себестойност, а с висока – може да се спечелят добри пари. Няма универсална рецепта за хранителните дажби. Всяка компания трябва чрез проби и грешки да намери оптимално усвояване, съветват експерти от водещи руски фирми. Проучванията са сериозни, почиващи на научна основа, заслужават внимание и могат да бъдат полезни и за българските производители на месо.

Според ФАО повече от 50% от свинското месо и 70% от птичето месо в света се произвеждат по интензивна система за отглеждане на животни. Останалото количество се пада на средния полуинтензивен модел, който обикновено се използва от средни по големина стопанства в Африка и Азия, както и на екстензивния метод, използван в средните ширини на повечето континенти и пустинните райони. Производителите на месо се стремят да намалят конверсията на фуражи, тъй като храните заемат повече от 50% от производствените разходи. „При бройлерите например, благодарение на модерните разработки на генетичните компании, средният показател на конверсия клони към 1, което изглежда невероятно. 

Коефициентът на конверсия (Кконв) е равен на отношението на теглото приет фураж спрямо полученото наддаване в живо тегло. Когато Кконв е =1, консумираният 1 кг фураж се преобразува в 1 кг месо. При интензивния модел Кконв се стреми към 1, при екстензивния е значително по-голям.

„За да се държи свиневъдството „на повърхността”, е необходимо да се произвежда месо с конверсия, не по-висока от 2.5– 2.6 – обяснява бизнес мениджърът на DuPont Марина Сирухи и допълва:– Съществуват условия, при които конверсията може да бъде по-висока без загуба в себестойността на продукцията. Това не зависи от общите тенденции, а по-скоро от локалните условия.”

Модел на угояване 

Големите вертикално интегрирани компании почти винаги използват интензивна производствена система. Този модел има за цел да максимализира добива на крайните продукти, минимизирайки разходите. Екстензивният метод за угояване е характерен за малките производители и личните спомагателни стопанства. „От екологична гледна точка, въпреки факта, че повечето животински продукти се произвеждат по интензивен метод, той генерира само 5% от общите парникови газове в света, докато на екстензивната система се падат около 13%”, съобщава Евгени Шастак, управител на службите за фураж към BASF за Европа и Азия. – Това предполага, че интензивният метод е по-екологосъобразен в сравнение с екстензивния. Освен това използването на бавноразвиващи се линии на бройлери например не отговаря на съвременния възглед за развитието на обществото като цяло”, допълва той.

Към 2050 г. на нашата планета ще живеят повече от девет милиарда души.  Използването на обширна система за отглеждане на животни и птици няма да задоволи изхранването на нарастващото население. Тъй като  разходите за производство на 1 кг месо в екстензивни условия на отглеждане са значително по-големи, отколкото при интензивния метод, съответно расте цената на крайния продукт. В много развиващи се страни потребителите харчат до 70% от доходите си за храна. Разширяването на екстензивната система ще доведе до значително поскъпване на разходите за храна и допълнителна финансова тежест върху населението с ниски доходи, смята Шастак. „Ето защо интензивното животновъдство е ключът към намаляване на тежестта върху глобалната околна среда, за икономия на ресурси (за сметка на подобряване на конверсията на храна, например) и изкореняване на глада в света” – уверен е той..

Екстензивният метод е подходящ за фирми, които освен с производство на месо се занимават и със земеделие, като използват земята си за отглеждане на основни зърнени култури за собствени нужди. В съвременните предприятия се прилага интензивна технология, тъй като специализираните съоръжения създават всички условия за бързо отглеждане на животни за клане, казва Пьотър Канардов, генерален директор на Feedland Group. – Тази технология изглежда по-скъпа, ако разглеждате разходите на ден за добитъка, но когато пресметнете, че животните се изпращат за клане по-рано, консумират по-малко храна и конверсията намалява, тогава икономическата ефективност на интензивния метод за угояване е очевидна”, заключава той.

Компаниите, които използват екстензивна технология, всяка година стават все по-малко. Този избор се определя главно от финансовото състояние на стопанствата, счита Канардов. Като правило, производството в този случай се извършва в стари помещения, където е невъзможно да се спазват изискваните условия за отглеждане на животните и следователно няма смисъл те да се хранят със скъпи фуражи, защото разходите просто не се изплащат.

Цена и конверсия

Конверсията на храните отразява колко ефективно животните използват питателните вещества от фуражите, превръщайки ги в наддаване на тегло или в увеличаване на производството (на продукти мляко, яйца, на потомство и т.н. ), обяснява техническият директор на  Alltech – Грант Айдинян. Храните в цената на килограм месо представляват 65 – 70%.

В животновъдството, при равни други условия, конверсията е основната променлива за определяне на разходите за производство на 1 кг месо. Въпреки това високата производителност невинаги е равна на висока рентабилност и производителите се насърчават да изчисляват маржа по отношение на разходите за фуражи (т.е. приходи от продажбата на живо тегло минус разходите за фураж). Подобно изчисление позволява да оценим ефективността на производството както от техническа, така и от финансова гледна точка, подчертава Евгени Шастак. Ниска конверсия може да се постигне чрез увеличаване цената на фуражите, но с колко ще се повиши хранителната програма, ще зависи от цената на зърното и генетичния потенциал на животните, добавя Константин Гозман.

Когато целта е да се подобри конвертирането на храните, пътят на икономии не може да бъде априорно ефективен, твърди Айдинян. Въпреки това търсенето на оптимално съотношение цена/качество трябва винаги да бъде една от основните задачи на производителите. „Всяка компания сама определя своите приоритети: дали да търси по-добри и по-скъпи суровини за производство на фуражи, дали да използва висококачествени и като следствие по-скъпи суровини за производство на храни, дали да използва високохранителни рациони, както и с какви фуражни решения да преодолее местните проблеми, които влияят негативно на конверсията (микотоксини, здравен статус на стомашнно-чревния тракт, стрес фактори)”, подчертава директорът на  Alltech.

Можете да постигнете отлична конверсия, използвайки високохранителни (обикновено скъпи) дажби, продължава Айдинян. Въпреки това общите разходи за фураж в този случай могат да се окажат по-високи, отколкото при използване на нискохранителните (обикновено евтини) фуражи с по-висока конверсия. Тук принципът при вземане на решение не е еднократната цена на дажбата, а изчисляването на възвращаемостта на инвестициите, насочена към постигане на по-добра конверсия на храната за целия период. Практиката показва, че именно добре обмислените и балансирани инвестиции, насочени към намаляване на конверсията на фуражите, спомагат за постигане на най-голяма икономическа ефективност. "И в същото време не трябва да забравяме за двигателя – червата, които превръщат храната в хранителни вещества и след това в мускулната маса", предупреждава Айдинян.

В животновъдството има ниши, в които конверсията, за времето на хранене, може да не бъде оптималната, но месото ще има по-висока конкурентна себестойност и дори по-висока рентабилност в дадения производствен сегмент. В Холандия и Франция по екстензивен начин с Кконв = 2,9 – 3,1 и продължителност на угояване 81 дни се отглеждат бройлери, които достигат 2,8 – 3,2 кг. При стандартната търговска линия на бройлери, отглеждани за 42 дни, средната конверсия е на равнище 1,6 – 1,7 при тегло 2,6 – 2,9 кг. „Сравнявайки тези две различни линии, дори ако птиците са били хранени с еднакви концентрати, установяваме, че 1 кг месо от бавно растящата линия ще струва два пъти по-скъпо, отколкото месото от стандартната търговска линия – посочва топмениджърът. – При това рентабилността на 1 кг месо от първата линия може да превиши 2 – 2,5 пъти доходността от 1 кг месо от втората. Това се дължи на готовността на крайния потребител да плати значително повече за птиче месо, отглеждано в екстензивни условия (такова месо се обозначава със специален етикет).“Подобни примери могат да се дадат от свиневъдството и месното говедовъдство. Като цяло, според думите на Шастак, такова екстензивно производство заема само малка част от общия пазар (по-малко от 2% в ЕС).

Основа на хранителната дажба

При съставянето на подходящия порцион храна с добра конверсия трябва да се вземат под внимание много фактори. Шастак предлага да се разделят на четири основни групи: I – качество на храните (компоненти, производство, физическа форма, потребление и др.), II – мениджмънт на предприятието (температура, вентилация, светлинна програма, система за хранене и др.); III – здравен статус (ваксинация, биобезопасност, болести), и IV – генетика (линия, кръстоска, порода и др.). 

„Логично е, че дори да използвате най-пълноценната и висококачествена храна, а също и най-съвременна система на отглеждане, ако генетиката е неподходяща, вие няма да постигнете оптимална конверсия, например при производството на бройлери. И обратно, най-продуктивната генетика, приложена в идеални условия (климат, биобезопасност и др.), при непълноценно или неправилно хранене отново ще доведе до незадоволителен резултат.  Затова е необходима координация на целия производствен цикъл, като се започне от подбора на компонентите и производството на храни и се завърши с производителя на крайните животински продукти”, заключава Шастак.        

Въз основа на наличността, цената и качеството на основните суровини за храни (зърнени, шротове, източници на животински протеини и др. ) диетолозите оптимизират изхранването с различни добавки, много от които могат да повлияят на конверсията.  „Но само една група добавки влияе на конверсията, като същевременно намалява цената на фуражите – и това са ензимите”, посочва Марина Сирухи. –Колкото по-внимателно са подбрани те от производители и доставчици , толкова по-добре. И тук не трябва да се правят икономии.” 

Храната може да съответства на физиологията и технологията на угояването (например навреме и в пълен обем да се подава на хранилките), но показателите на угояването, включително конверсията, (при равни други условия: микроклимат, разпределение на храната, нейната структура) зависят пряко от това доколко хранителните вещества се усвояват напълно,, как се неутрализират антихранителните агенти и какъв е имунният статус на организма. „Това означава, че Кконв и другите показатели за угояване зависят пряко от състоянието на стомашно-чревния тракт и неговата способност да се бори със стресовите фактори на хранене”, пояснява Сирухи. – И тук пробиотиците могат да станат единственият ефективен помощник. В краткосрочен план те ще се превърнат в същия необходим и ежедневен компонент на фуража, както ензимите.

Не бива да се пести от генетиката, здравето на животните, поенето, храненето. При закупуване на суровини е необходимо да се избере качество на оптимална, а не на минималната цена. „Лошото качество на суровините води до влошаване на хранителните свойства, намаляване на продуктивността и икономическата ефективност на производството”.

Тенденцията, свързана с опростяване на рецептите за храни за сметка на увеличаването в техния състав на дела на фуражната група (до 70 на сто), а също за намаляване на набора и на количеството на внасяните препарати и ингредиенти ще се запази в близките години, прогнозират експертите. Намаляването на качеството на храната ще се компенсира чрез увеличаване на показателите на конверсията.

Перфектен баланс и научен подход

„Оптималната конверсия съответства на планираните икономически показатели на стопанството. Тя се явява като компромис между стойността, качеството и достъпността на основните суровини и е резултат на умението и творчеството на специалистите по хранене, осигурява се от усилията на техническите служби и персонала по места, които не допускат свръхнормативен преразход на храната“ – казва Марина Сирухи.При намаляването на конверсията винаги трябва да се съблюдава балансът между ефективността на хранителната програма и желания производствен резултат. Това означава, че е икономически неизгодно да нахраните любимата си котка с черен хайвер с количество от 100 г, ако няколко евтини мишки с тегло 200 г са достатъчни, да отговорят на физиологичните нужди на животното. Идеалната конверсия е равна на единица – когато храната се трансформира напълно в продаваеми продукти.

За избора на оптимална стратегия помагат специални програми, които, използвайки методиката на нелинейното прогнозиране, отчитат влиянието на всички параметри и спомагат за изработване на действително оптимално решение за конкурентните разходи и максималната рентабилност на промишленото животновъдство. На първо място, трябва да се обърне внимание на баланса на програмата за хранене, както и на факторите, които могат да повлияят неблагоприятно на резултата, например здравето и състоянието на стомашно-чревния тракт, еднородността на поголовието. Задачата на специалиста в предприятието е да подбира висококачествени и ефективни, потвърдени от научни изследвания и практики в чужбина и в Русия.

Според специалистите, за да се намали конверсията, е необходимо да се спазват железни правила. Първо, необходимо е да се осигурят комфортни условия за отглеждане на животни в производствените помещения – оптимална температура, подходяща система за вентилация на въздуха. Второ, всички суровини трябва да бъдат с високо качество, а претеглянето, дозирането, раздробяването, смесването и други дейности трябва да отговарят на изискванията и да бъдат точно изпълнени. „Само при такива условия можем да получим висококачествена храна във всички отношения” – е единодушното мнение на специалистите. 

Публикувана в Животновъдство

45% от българското производство е за сектор „Свиневъдство“, казва председателят на Съюза на производителите на комбинирани фуражи

- Г-н Божков, без съмнение, ситуацията с АЧС е притеснителна и за вашия бранш, какви загуби се очертава да претърпите?

- Всичките 65 индустриални свинеферми са членове на Съюза на производителите на комбинирани фуражи и почти всички разполагат със собствени заводи. Ако африканската чума не бъде овладяна час по-скоро, засегнатите сред тях ще трябва да спрат производство.

- Каква част от българското производство на комбинирани фуражи е предназначена за сектор „Свиневъдство“?

- Най-голяма част от фуражите, които се произвеждат у нас, са насочени към сектор „Птицевъдство“. Около 40-45% от комбинираните фуражи са предназначени за свиневъдния сектор. Ако още производители бъдат засегнати от АЧС, ние няма как да пренасочим фуражите към други въдства, защото те са само за изхранване на свине.

- Една от тиражираните версии е, че африканската чума е влязла у нас чрез фуражите – как ще го коментирате?

- Това няма как да стане. Още когато беше констатирано първото огнище на АЧС в България преди 1 година, във варненското село Тутраканци, ние сме взели съответните мерки, предписани от БАБХ: дезинфекция на входа и на изхода, норми на съхранение на прибраните зърнени фуражни суровини. Те се включват в производство 2 месеца след съхранение. Около 60 % от българските фуражи са гранулирани, а това е процес, при който се развива температура от 75 до 82 градуса по Целзий. Вирусът на АЧС няма как да живее в такава среда, той умира. Вероятно е влязъл по много други начини, най-вече с „помощта“ на човека, но чрез фуражите – изключено е.

- Внасяме ли фуражи от Румъния?

- Не, нашите свободни мощности са около 60%. Българското производство задоволява вътрешния пазар. Опитваме се да разширяваме външния, който към момента е около 5-10%. Но при такава сложна епизоотична обстановка, това е трудно. От няколко години държавата се бори с Птичия грип, сега с Африканската чума по свинете. България произвежда едни от най-качествените и безопасни фуражи в Европа и затова искаме да разширим външния пазар поне с още 10%.

- Къде изнасяме комбинирани фуражи?

- Освен с държави от Европейския съюз, търгуваме с Турция, с бившите руски републики, с Китай.

- Закъсняха ли мерките срещу АЧС, как по-бързо да се овладее ситуацията?

- Хората трябваше да бъдат по-рано и по-добре информирани колко опасно е заболяването. Когато вече е влязло в страната, всички, които са засегнати от АЧС, трябва да бъдат обезщетени – и малките, и големите стопанства. Надявам се, че ситуацията ще бъде овладяна в най-скоро време. Защото със свиневъдния сектор са свързани много други браншове.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Движенията на изкупните цени на млякото за ЕС през месец февруари са разнопосочни, като за старите страни членки слабо се увеличават (+0,25%), а за новите страни членки намаляват (-0,9%). Поскъпите фуражи в резултат на сушата миналата година ще оказват влияние на цените поне още два месеца.

През януари изкупеното мляко в ЕС е намаляло с 1,5 % в сравнение със същия месец на 2018 г с 196 000 т. 18 държави членки са намалили производството си (Франция 64 000 т., Холандия 63 000 т. и Германия 59 000 т.). 
 Продължава тенденцията към поскъпване на обезмасленото сухо мляко – за месец цената е нараснала с 3%, а на годишна база с 40%. Очакваме засиленото търсене в света да продължи да подкрепя ръста на цената (има ръст от 53% при износа от ЕС през м.януари сравнено с година по-рано) . 
За месец януари сравнен със същия период на предходната година вносът в обем в Китай от ЕС на масло и млечни мазнини намалява с 15%Вносът на обезмасленото сухо мляко нараства с 25%, на пълномасленото сухо мляко с 30% , на кондензираните млека с 30% и на лактоза с 5%. Традиционно последното тримесечие от финансовата година китайските млекопреработватели внасят по-големи количества суровини, но намалението при маслата вероятно се дължи на по-ниската цена на млечните мазнини в Океания и пренасочване на вноса оттам.
Публикувана в Животновъдство

От днес влизат в сила промените на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2009 г. за максимално допустимите концентрации на нежелани субстанции и продукти във фуражите. Документът влиза в сила чрез обнародването му в днешния брой на Държавен вестник.

Ето какви са новите стойности на олово, живак, меламин и декохинат, допустими във фуражите по преценка на Министерство на земеделието, храните и горите:

В раздел „Неорганични замърсители и азотсъдържащи съединения“ точка 4 „Олово“ се изменя така:

Нежелана
субстанция
Продукти, предназначени за хранене на животни
Максимално съдържание в mg/kg (ppm), съотнесено към фуражи със съдържание на влага 12 %
4. Олово
Фуражни суровини, с изключение на:
10
– тревни фуражи;
30
– фосфати и варовикови морски водорасли и варовити морски раковини;
15
– калциев карбонат; калциев и магнезиев карбонат;
20
– дрожди.
5
Фуражни добавки от функционалната група на съединенията на микроелементи, с изключение на:
100
– цинков оксид;
400
– манганов оксид, железен карбонат, меден карбонат, меден (I) оксид.
200
Фуражни добавки от функционалните групи на свързващите вещества и противослепващите агенти, с изключение на:
30
– клиноптилотит с вулканичен произход, натролит-фонолит
60
Премикси
200
Допълващи фуражи, с изключение на:
10
– минерални фуражи;
15
– фуражи, предназначени за специфични хранителни цели, с дългосрочно освобождаване, с концентрация на микроелементи, по-висока от 100 пъти определеното максимално съдържание в пълноценните фуражи.
60
Пълноценни фуражи.
5

Точка 5 „Живак“ се изменя така:

Нежелана
субстанция
Продукти, предназначени за хранене на животни
Максимално съдържание в mg/kg (ppm), съотнесено към фуражи със съдържание на влага 12 %
5. Живак
Фуражни суровини, с изключение на:
0,1
– риба, други водни животни и продукти, получени от тях, предназначени за производство на комбинирани фуражи за животни, отглеждани за производство на храни;
0,5
 
– риба тон (Thunnus spp., Euthynnus spp. Katsuwonus pelamis) и продукти, получени от нея, предназначени за производството на комбинирани храни за кучета, котки, декоративни риби и животни с ценна кожа;
1,0
– риба, други водни животни и продукти, получени от тях, различни от риба тон и продуктите, получени от нея, предназначени за производството на комбинирани храни за кучета, котки, декоративни риби и животни с ценна кожа;
0,5
– калциев карбонат; калциев и магнезиев карбонат(10).
0,3
Комбинирани фуражи, с изключение на:
0,1
– минерални фуражи;
0,2
– комбинирани фуражи за риба;
0,2
– комбинирани храни за кучета, котки и декоративни рибки и комбинирани фуражи за животни с ценна кожа.
0,3

Точка 7 „Меламин“ се изменя така:

Нежелана
субстанция
Продукти, предназначени за хранене на животни
Максимално съдържание в mg/kg (ppm), съотнесено към фуражи със съдържание на влага 12 %
7. Меламин
Фуражи, с изключение на:
2,5
– консервирана храна за домашни любимци;
2,5
– следните фуражни добавки:
 
– гуанидинооцетна киселина;
20
– урея;
– биурет.

В раздел „Разрешени фуражни добавки, съдържащи се в нецелеви фуражи в резултат на неизбежно преминаване“ т. 1 „Декоквинат“ се изменя така:

Кокцидиостатик
Продукти, предназначени за хранене на  животни
Максимално съдържание в mg/kg (ppm), съотнесено към фуражи със съдържание на влага 12 %
1. Декохинат
Фуражни суровини
0,4
Комбинирани фуражи за:
 
– птици носачки и пилета, отглеждани за носачки (> 16 седмици);
0,4
– други видове животни.
1,2
Премикси за употреба във фуражи, в които не е разрешена употребата на декохинат.
(2)

От днес влизат в сила промените на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2009 г. за максимално допустимите концентрации на нежелани субстанции и продукти във фуражите. Документът влиза в сила чрез обнародването му в днешния брой на Държавен вестник.

Ето какви са новите стойности на олово, живак, меламин и декохинат, допустими във фуражите по преценка на Министерство на земеделието, храните и горите:

В раздел „Неорганични замърсители и азотсъдържащи съединения“ точка 4 „Олово“ се изменя така:

Нежелана
субстанция
Продукти, предназначени за хранене на животни
Максимално съдържание в mg/kg (ppm), съотнесено към фуражи със съдържание на влага 12 %
4. Олово
Фуражни суровини, с изключение на:
10
– тревни фуражи;
30
– фосфати и варовикови морски водорасли и варовити морски раковини;
15
– калциев карбонат; калциев и магнезиев карбонат;
20
– дрожди.
5
Фуражни добавки от функционалната група на съединенията на микроелементи, с изключение на:
100
– цинков оксид;
400
– манганов оксид, железен карбонат, меден карбонат, меден (I) оксид.
200
Фуражни добавки от функционалните групи на свързващите вещества и противослепващите агенти, с изключение на:
30
– клиноптилотит с вулканичен произход, натролит-фонолит
60
Премикси
200
Допълващи фуражи, с изключение на:
10
– минерални фуражи;
15
– фуражи, предназначени за специфични хранителни цели, с дългосрочно освобождаване, с концентрация на микроелементи, по-висока от 100 пъти определеното максимално съдържание в пълноценните фуражи.
60
Пълноценни фуражи.
5

Точка 5 „Живак“ се изменя така:

Нежелана
субстанция
Продукти, предназначени за хранене на животни
Максимално съдържание в mg/kg (ppm), съотнесено към фуражи със съдържание на влага 12 %
5. Живак
Фуражни суровини, с изключение на:
0,1
– риба, други водни животни и продукти, получени от тях, предназначени за производство на комбинирани фуражи за животни, отглеждани за производство на храни;
0,5
 
– риба тон (Thunnus spp., Euthynnus spp. Katsuwonus pelamis) и продукти, получени от нея, предназначени за производството на комбинирани храни за кучета, котки, декоративни риби и животни с ценна кожа;
1,0
– риба, други водни животни и продукти, получени от тях, различни от риба тон и продуктите, получени от нея, предназначени за производството на комбинирани храни за кучета, котки, декоративни риби и животни с ценна кожа;
0,5
– калциев карбонат; калциев и магнезиев карбонат(10).
0,3
Комбинирани фуражи, с изключение на:
0,1
– минерални фуражи;
0,2
– комбинирани фуражи за риба;
0,2
– комбинирани храни за кучета, котки и декоративни рибки и комбинирани фуражи за животни с ценна кожа.
0,3

Точка 7 „Меламин“ се изменя така:

Нежелана
субстанция
Продукти, предназначени за хранене на животни
Максимално съдържание в mg/kg (ppm), съотнесено към фуражи със съдържание на влага 12 %
7. Меламин
Фуражи, с изключение на:
2,5
– консервирана храна за домашни любимци;
2,5
– следните фуражни добавки:
 
– гуанидинооцетна киселина;
20
– урея;
– биурет.

В раздел „Разрешени фуражни добавки, съдържащи се в нецелеви фуражи в резултат на неизбежно преминаване“ т. 1 „Декоквинат“ се изменя така:

Кокцидиостатик
Продукти, предназначени за хранене на  животни
Максимално съдържание в mg/kg (ppm), съотнесено към фуражи със съдържание на влага 12 %
1. Декохинат
Фуражни суровини
0,4
Комбинирани фуражи за:
 
– птици носачки и пилета, отглеждани за носачки (> 16 седмици);
0,4
– други видове животни.
1,2
Премикси за употреба във фуражи, в които не е разрешена употребата на декохинат.
(2)
Публикувана в Животновъдство

Заради липсата на движение в цените на зърното  от ноември насам интересът на германските  купувачи е спорадичен, отбелязва topagrar.com. Всеобхватният внос най-вече на украинска царевица оставя малко възможности за движение нагоре  на цените в Германия. Дори и ако спадне натиска на зърното от черноморския регион, складовете в повечето пристанища на страната са запълнени с вносно зърно, което ще позволи задоволяване на потребностите на преработвателите през следващите седмици.

Участниците на пазара изхождат най-вече от това, че от март 2019 година дупката в снабдяването на преработвателите със суровина за фуражи ще нараства. Това дава надежди на търговците за стабилни цени до края на маркетинговата година. Очаква се търсенето на ечемик за износ и царевица за фураж да остане стабилно. Известен хаос на пазара може да предизвика отказът на Китай да купува австралийски ечемик, който заради липсата на предлагане от основните производители повишава своята атрактивност спрямо този от Саудитска Арабия. Това от своя страна може да изолира европейските производители от пазара.

Публикувана в Бизнес

Внесено е предложение за промени в Наредба № 10 от 2009 г. , с която се урегулира максимално допустимите концентрации на нежелани субстанции и продукти във фуражите. Едномесечният срок за общественото обсъждане на внесения проект за изменениие и допълнение на Наредбата приключва на 13 февруари 2019 г.

С Директива 2002/32/ЕО се забранява употребата на продукти, които са предназначени за храна на животни и в състава си имат нежелани вещества, които са с равнища, надвишаващи максимално допустимите. В същата директива са определени и праговете, чието превишаване позволява започване на разследвания. Изменения в приложенията към директивата се правят, когато има нови данни, които показват, че определените допустими граници не съответстват на научния напредък. е във връзка с нуждата от хармонизиране на националното и европейското законодателство.

С проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2009 г. се изменя Приложение № 1 към нея.

Европейският орган по безопасност на храните е приел научно становище за безопасността и ефективността на меден оксид, като фуражна добавка за всички видове животни. Според научните данни, в някои случаи нивата на олово надвишават действащите допустими граници. Въпреки това установените нива не пораждат опасения относно безопасността. В тази връзка е необходимо да се адаптират максимално допустимите граници на олово в медния оксид.

Аналогично е и положението при живака. Много съпътстващи и странични продукти на хранително-вкусовата промишленост, предназначени за храни за домашни любимци, са основно от риба тон. За съдържащият се в тях живак също има определена максимално допустимата граница. Тя е много по-ниска от максимално допустими такава за живака в рибата тон, предназначена за консумация от човека. Тук отново възниква необходимостта от актуализиране на допустимите граници за живак в рибата и другите водни животни и получените от тях продукти, които са предназначени за производство на храни за домашни любимци.

Друго научно становище, което също е било прието от Европейският орган по безопасност на храните засяга безопасността и ефективността на гуанидинооцетната киселина. Това вещество се използва, като фуражна добавка за пилета за угояване, кокошки и петли за развъждане и свине. В гуанидинооцетната киселина се съдържа меламин до 20 мг./кг. Към момента няма определена допустима граница за него в гуанидинооцетната киселина. Това налага необходимостта от установяването на такава, се казва в мотивите н апромени и допълнения на наредбата.

Публикувана в Новини на часа

ова са вторични метаболити, продукт на нишковидни гъби, които причиняват токсичен отговор микотоксикоза, при поглъщане от висши животни

До момента са открити над 400 вида микотоксини. Най-известните от тях могат да бъдат разделени на шест основни категории: афлатоксини, трихотецени, фумонизини, зераленон, охратоксини и алкалоиди от ерготамични продукти.

Fusarium, Aspergillus и Penicillium са най-често срещаните гъбички, които произвеждат токсини и замърсяват фуражите и съответно животинската продукция. Това става при неправилно прибиране на зърнените култури, които са в основата на приготвянето на храната за животните, както и лошото по-нататъшно съхранение на фуражите.

Нивото на заразатас микотоксини в зърното варира в годините и е различно в различните региони. Основни фактори, които влияят на заразяването на пшеницата например, са предишните култури, които са отглеждани на парцела, растителните остатъци, които са останали на полето, условията приотглеждане на реколтата, времето, особено по време на цъфтеж и прибиране на реколтата.

Растителните остатъци на полето са основна причина за размножаване на патогенните гъби. Ето защо изораването, заедно с обръщането и вкарването в почвата на останалата слама е добър вариант за борба с разпространението на микотоксините. Някои плевели също могат да бъдат гостоприемник за плесенните гъби, например фузариум, което води до заразяване. По време на цъфтеж културите са особено податливи на инфекции със спори. Продължителните валежи по време на прибиране на реколтата също могат да станат причина за заразяване с фузариум.

Стресиращите фактори като суша, недостатъчно торене, висока плътност на културите, конкуренция на плевелите, насекомивредители могат да отслабят естествената защита на растенията. Най-често това води да колонизиране на посевите с гъби, които продуцират микотоксини.

Микотоксините могат да бъдат намерени при всички зърнени култури и фуражи. Ето защо животновъдите трябва да се отнесат отговорно към проблема и да не го пренебрегват.

Какво можем да очакваме, ако изхранваме прасетата с фуражи с микотоксини?

Свинете са най-чувствителните животни за микотоксини. Афлатоксините потискат имунната им система, а първият признак за замърсяване на фуража е намаляването на приема на храна от животните. Клиничните признаци, в зависимост от нивото на замърсяване, могат да варират от намаляване на прираста и хепатоза на черния дроб до смърт.

Сред трихотецените деоксиниваленолът (сметоксин) и Т-2 токсинът са най-важни за свинепроизводството. Т-2 токсин инхибира приема на храна.

Деоксиниваленолът потиска храненето, намалява прираста на животните и предизвиква повръщане.

Охратоксините са токсични за черния дроб и бъбрецине на прасетата и причиняват специфични хронични заболявания. Най-често животните страдат от бъбречна недостатъчност и намален прираст.

Зеараленонът причинява главно естрогенни смущения при прасета. Увеличава се броят на абортите при бременните свинемайки и този на мъртвородените сукалчета. В други случаи заразената със зеараленон храна причинява подуване и зачервяване на вулвата, лъжлив еструс и фалшива бременност.

Фумонизините атакуват черния дроб, белите дробове и панкреаса и причиняват белодробен оток при прасета.

Преживните животни са непрекъснато атакувани от микотоксините

Афлатоксините, трихотецените и зеараленоните са еднакво вредни за всички селскостопански животни.

Въпреки това поради факта, че кравите имат четирикамерен стомах, те са по-устойчиви на действието на микотоксините, отколкото еднокамерните стомаси на свине или коне. Това се дължи на способността за детоксикация на микотоксини от някои микроорганизми в търбуха.

По принцип телетата са по-чувствителни към афлатоксини, отколкото възрастните животни. Най-често преживните са атакувани от афлатоксини, трихотецени и зеараленон.

Клиничните признаци при кравите, които са приемали заразени с афлатоксини фуражи, са намален прием на храна и намаленмлеконадой, диария, остър мастит, загуба на тегло, респираторни заболявания, плешиви петна по кожата, увреждане на черния дроб и имуносупресия.

Какви са последиците от поемане на микотоксини при домашните птици?

Домашните птици са чувствителни към микотоксини, но има разлика за различните категории. Бройлерите са по-малко чувствителни към афлатоксини, отколкото другите птици като патици, гъски или пуйки.

Афлатоксините при домашните птици най-често потискат имунния отговор.

Трихотецините тип А (Т-токсин, НТ-2 токсин) са от голямо значение за птицефермите и причиняват икономически загуби в производителността. Те са изключително токсични за домашните птици, особено за пилетата. По-специално, токсинът Т-2 намалява приема на храна, което е последвано от задържане в развитието и наддаването на птиците, оказва неблагоприятно влияние върху растежа и развитието на пилетата.

Младите пилета и пуйки са много чувствителни към охратоксини. Този токсини влияят на бъбреците на птиците, потискат приема на храна и растежа, могат да доведат до намаляване на производството на яйца, а самите яйца са с нискокачествена черупка.

Фумонизините са фатални при домашните птици. Признаците на фумонизин в храната са намаляването наимунитета, загубата на тегло и намаляване на дневнияприраст, както и повишаване на теглото на стомашно-чревния тракт.

В сравнение с другите домашни животни, например свинете, птиците са по-малко податлива на зеараленон. Комбинацията от различни микотоксини може да доведе до значителни загуби на плодовитост.

Публикувана в Животновъдство

Добре балансираните смески осигуряват добър старт на младите птици

Ангел Рангелов

В практиката животновъдите често използват най-различни начини и комбинации за хранене на домашните животни и птици. Някои стопани предпочитат, докато животните са още малки, да използват готови заводски комбинирани фуражи или такива, смесени с житни зърнени фуражи. Пропорциите трябва да са такива, че да дадат добър старт за развитието им през първите 1-2 месеца, след което се преминава изцяло към хранене само с домашно направени смески. Други фермери използват концентрирани фуражи, които смесват най-често с царевица, пшеница или други зърнени култури. При добре съставени смески се получават много добри резултати, животните се развиват нормално. Тези, които са хранени по-икономично, изостават в растежа и често закърняват. Възстановяването на нормалното физиологично състояние е трудно, изисква повече средства и добиваната от тях продукция е със занижени стопански и икономически качествени показатели.

Причините за неблагополучните явления са различни и най-често се дължат на неправилното съотношение между компонентите в дневните дажби. Независимо от това какви фуражи се използват, те трябва да се допълват взаимно и

да се спазват следните изисквания:

* Дневната дажба трябва да съдържа достатъчно белтъчини от животински и растителен произход, съобразно с предназначението на животните и възрастта им – за разплод, за угояване, за производство на яйца и пр. В почти всички ръководства са описани храните, подходящи за всеки вид, и в какво съотношение, изразено в проценти, трябва да участват. Най-често това са зърнени фуражи, различни шротове, извара, обезмаслено мляко, кисело мляко, грах, бакла, кореноплодни, сено и други фуражи. В литературата се посочва и кои фуражи за кои видове животни са най-подходящи. Например от шротовете най-подходящ за птиците е соевият. Дажбите се изчисляват лесно с помощта на тройното правило. Една разлика от 5 – 10 % от предписаните в ръководствата норми няма да се отрази значително върху хранителната им стойност

* Дневната дажба да не съдържа прекомерно много енергия, мазнини и въглехидрати. Ограничете скорбялата, например царевицата, при животните за разплод, особено при птиците.

* Да съдържа достатъчно количество витамини и минерални вещества, които се дават във водата за пиене или с храната – зелена трева (паша, люцерна, детелина, тревни смески). Някои видове се нуждаят от допълнителни количества, които им се поставят в хранилките с варовици, креда, дикалциев фосфат, едър пясък за птиците и др.

В домашните дворове се отглеждат предимно дребни животни, най-вече птици. Ето защо

на птиците ще им обърнем по-голямо внимание

Тъй като те не могат да смилат и усвояват пълноценно зелените фуражи, с тях не трябва да се прекалява, особено при младите птици. Освен това по-големият им обем намалява хранителната стойност на дневната дажба.

След излюпването на малките пилета от всички видове домашни птици, в стомашното им съдържание остава малко неусвоен през ембрионалното им развитие жълтък от яйцето. Забавянето с подхранването с 24 часа няма да навреди, но колкото по-рано се захранят с фуражи и им се даде да пият вода, която е подсладена срещу дехидратиране, толкова по-бързо се резорбира остатъчният жълтък и растежът започва по-нормално.

През първите 7 – 10 дни младите приплоди могат да се захранят вместо със стартерна смеска с такава, съставена от ситно смляни царевица (30 на сто), ечемик (30%), овес (15 – 20%), пшеничени трици (10%), просо или пшеница (15 – 20%) и 3 на сто калциеви и витаминни добавки. От втория ден на 10 – 15 пилета могат да се дават по едно твърдо сварено яйце.

След 7-10-дневна възраст брашнестата смеска може да се разнообразява, като в нея се включват 25 – 40% царевица, 10 – 15% ечемик, 15 – 20% овес, 10% пшеничени трици, по възможност 10% фуражен грах, бакла, фий и други бобови храни. Желателно е смеската два се обогати с 10 – 20% шротове и 5% месокостно брашно. Като белтъчни добавки в дажбата могат да се добавят прясна суроватка, обезмаслено мляко, бирена мая, дрождиране на фуражите, покълнала пшеница или ечемик и пр., както и 0,3 готварска сол. Когато фуражите съдържат достатъчно белтъчини, витамини, а птиците разполагат с жизнено пространство, канибализъмът не се проявява. При финансова възможност на стопаните е добре да се комбинират домашно приготвените фуражи с висококонцентрирани смески от фуражните заводи, примесени с определен от завода процент царевица, пшеница, ечемик или друг зърнен фураж.

Публикувана в Животновъдство

Изключително благоприятното съчетание на оптимална температура, влажност, слънчева светлина и чист въздух с изобилието на сочни зелени фуражи благоприятства получаването на максимална млечна продуктивност на кравите през пролетния сезон. Независимо от това, съществуват рискови фактори, които крият опасност от влошаване на здравословното и телесното състояние на млечните крави и за намаляванена тяхната продуктивност.

За да избегнат нежелани резултати, говедовъдите трябва да знаят и да осигуряват с всекидневната дажба на животните необходимите хранителни вещества.

За млечна крава с тегло 550 кг те са следните:

*за поддържане на жизнените функции и на постоянна телесна температура и енергия: кръмни единици – 5,2; суров протеин за всеки 1кг живо тегло – по 1 г дневно, т. е. 550 г дневно; минерални вещества – калций – 35 г, фосфор – 25 г и сол – 45 г;

* за произвеждане на 1 кг мляко с масленост 3,7 процента са необходими: кръмни единици – 0,5; суров протеин – 80 г; калций – 2,5 г; фосфор – 2 г; сол – 3 г.

Установено е, че при крава с тегло 550 кг за получаване дневно на

22 кг мляко с 3,7 процента масленост и 3,2 процента протеин, дневната дажба трябва да съдържа: 16,80 кръмни единици, 2550 г суров протеин, 91 г калций и 60 г фосфор.

Как може да се осигурят тези хранителни вещества през пролетта при наличието на зелена трева (паша) и подхранване с покосена люцерна или други зелени треви?

Първата особеност е, че зелените фуражи съдържат голямо количество вода – 75-80 на сто, особено през април и май, т.е. хранителните вещества

варират от 20 до 25 процента от общата маса.

Съдържанието на кръмни единици в 1 кг зелена маса варира от 0,1 до 0,3, т.е. 1 кръмна единица се получава от 3 до 10 кг.

Количеството на протеина зависи от вида на зеления фураж

при бобовите (люцерна, детелина, грах) то е в по-големи количества, а при житните и пасищните треви е крайно недостатъчно.

Втората важна особеност е, че зелените фуражи се приемат с голям апетит и ако кравите се изхранват на гладно, се предизвикват силни храносмилателни разстройства. Затова преходът към паша или изхранване на покосени зелени фуражи трябва да става постепенно

за 10-12 дни, като задължително преди това животните да са поели груби фуражи – сено, слама, силаж. През 1-2 дни зелените фуражи в дажбата се увеличават.

Особено трябва да се внимава при изхранване със сочни бобови

люцерна, детелина и др., тъй като те, поети в по-големи количества в началото (над 10-15 кг), предизвикват подуване (тимпанит). Необходимо е животните да се изхранват със завехнали (с намалена влажност) и с предшестващо поемане на груби фуражи. Грубите фуражи – слама и царевичак, съдържат много влакнини. Приемането на 2-3 кг слама дневно е абсолютно необходимо, когато животните са на сочна паша и при подхранване със сочни зелени фуражи.

Тъй като нито само сочните, нито само грубите фуражи могат да осигурят необходимите хранителни вещества за продуциране на дневна млечност на 20 кг,

абсолютно необходимо е включването на концентриран фураж

в дневните дажби на кравите. Като се има предвид, че през пролетния сезон е възможно да се осигурят зелени фуражи дневно до 30 кг от житни и до 20 кг от бобови, които ще осигурят общо 10 кръмни единици, за крава с 22 кг дневна млечност ще са необходими 16,80 кръмни единици. Става ясно, че освен зелените фуражи – общо 50 кг, плюс 2-3 кг слама, ще е необходимо в дажбата да бъде включен 5,0 – 5,5 кг концентриран фураж – царевица, ечемик, пшенични трици и др. Така съчетаването в оптимално съотношение на сочни зелени с груби и концентрирани фуражи осигурява максимална млечност на кравата през пролетта.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта