През последните години конверсията на храните, един от важните показатели при отглеждането на добитък и птици за месо, е намаляла значително. Като правило се счита, че колкото по-малко е количеството храна (фураж), превърната в живо тегло, толкова по-ефективно е производството на месо. Не всичко е така просто: при ниска конверсия може да се постигне нерентабилна себестойност, а с висока – може да се спечелят добри пари. Няма универсална рецепта за хранителните дажби. Всяка компания трябва чрез проби и грешки да намери оптимално усвояване, съветват експерти от водещи руски фирми. Проучванията са сериозни, почиващи на научна основа, заслужават внимание и могат да бъдат полезни и за българските производители на месо.

Според ФАО повече от 50% от свинското месо и 70% от птичето месо в света се произвеждат по интензивна система за отглеждане на животни. Останалото количество се пада на средния полуинтензивен модел, който обикновено се използва от средни по големина стопанства в Африка и Азия, както и на екстензивния метод, използван в средните ширини на повечето континенти и пустинните райони. Производителите на месо се стремят да намалят конверсията на фуражи, тъй като храните заемат повече от 50% от производствените разходи. „При бройлерите например, благодарение на модерните разработки на генетичните компании, средният показател на конверсия клони към 1, което изглежда невероятно. 

Коефициентът на конверсия (Кконв) е равен на отношението на теглото приет фураж спрямо полученото наддаване в живо тегло. Когато Кконв е =1, консумираният 1 кг фураж се преобразува в 1 кг месо. При интензивния модел Кконв се стреми към 1, при екстензивния е значително по-голям.

„За да се държи свиневъдството „на повърхността”, е необходимо да се произвежда месо с конверсия, не по-висока от 2.5– 2.6 – обяснява бизнес мениджърът на DuPont Марина Сирухи и допълва:– Съществуват условия, при които конверсията може да бъде по-висока без загуба в себестойността на продукцията. Това не зависи от общите тенденции, а по-скоро от локалните условия.”

Модел на угояване 

Големите вертикално интегрирани компании почти винаги използват интензивна производствена система. Този модел има за цел да максимализира добива на крайните продукти, минимизирайки разходите. Екстензивният метод за угояване е характерен за малките производители и личните спомагателни стопанства. „От екологична гледна точка, въпреки факта, че повечето животински продукти се произвеждат по интензивен метод, той генерира само 5% от общите парникови газове в света, докато на екстензивната система се падат около 13%”, съобщава Евгени Шастак, управител на службите за фураж към BASF за Европа и Азия. – Това предполага, че интензивният метод е по-екологосъобразен в сравнение с екстензивния. Освен това използването на бавноразвиващи се линии на бройлери например не отговаря на съвременния възглед за развитието на обществото като цяло”, допълва той.

Към 2050 г. на нашата планета ще живеят повече от девет милиарда души.  Използването на обширна система за отглеждане на животни и птици няма да задоволи изхранването на нарастващото население. Тъй като  разходите за производство на 1 кг месо в екстензивни условия на отглеждане са значително по-големи, отколкото при интензивния метод, съответно расте цената на крайния продукт. В много развиващи се страни потребителите харчат до 70% от доходите си за храна. Разширяването на екстензивната система ще доведе до значително поскъпване на разходите за храна и допълнителна финансова тежест върху населението с ниски доходи, смята Шастак. „Ето защо интензивното животновъдство е ключът към намаляване на тежестта върху глобалната околна среда, за икономия на ресурси (за сметка на подобряване на конверсията на храна, например) и изкореняване на глада в света” – уверен е той..

Екстензивният метод е подходящ за фирми, които освен с производство на месо се занимават и със земеделие, като използват земята си за отглеждане на основни зърнени култури за собствени нужди. В съвременните предприятия се прилага интензивна технология, тъй като специализираните съоръжения създават всички условия за бързо отглеждане на животни за клане, казва Пьотър Канардов, генерален директор на Feedland Group. – Тази технология изглежда по-скъпа, ако разглеждате разходите на ден за добитъка, но когато пресметнете, че животните се изпращат за клане по-рано, консумират по-малко храна и конверсията намалява, тогава икономическата ефективност на интензивния метод за угояване е очевидна”, заключава той.

Компаниите, които използват екстензивна технология, всяка година стават все по-малко. Този избор се определя главно от финансовото състояние на стопанствата, счита Канардов. Като правило, производството в този случай се извършва в стари помещения, където е невъзможно да се спазват изискваните условия за отглеждане на животните и следователно няма смисъл те да се хранят със скъпи фуражи, защото разходите просто не се изплащат.

Цена и конверсия

Конверсията на храните отразява колко ефективно животните използват питателните вещества от фуражите, превръщайки ги в наддаване на тегло или в увеличаване на производството (на продукти мляко, яйца, на потомство и т.н. ), обяснява техническият директор на  Alltech – Грант Айдинян. Храните в цената на килограм месо представляват 65 – 70%.

В животновъдството, при равни други условия, конверсията е основната променлива за определяне на разходите за производство на 1 кг месо. Въпреки това високата производителност невинаги е равна на висока рентабилност и производителите се насърчават да изчисляват маржа по отношение на разходите за фуражи (т.е. приходи от продажбата на живо тегло минус разходите за фураж). Подобно изчисление позволява да оценим ефективността на производството както от техническа, така и от финансова гледна точка, подчертава Евгени Шастак. Ниска конверсия може да се постигне чрез увеличаване цената на фуражите, но с колко ще се повиши хранителната програма, ще зависи от цената на зърното и генетичния потенциал на животните, добавя Константин Гозман.

Когато целта е да се подобри конвертирането на храните, пътят на икономии не може да бъде априорно ефективен, твърди Айдинян. Въпреки това търсенето на оптимално съотношение цена/качество трябва винаги да бъде една от основните задачи на производителите. „Всяка компания сама определя своите приоритети: дали да търси по-добри и по-скъпи суровини за производство на фуражи, дали да използва висококачествени и като следствие по-скъпи суровини за производство на храни, дали да използва високохранителни рациони, както и с какви фуражни решения да преодолее местните проблеми, които влияят негативно на конверсията (микотоксини, здравен статус на стомашнно-чревния тракт, стрес фактори)”, подчертава директорът на  Alltech.

Можете да постигнете отлична конверсия, използвайки високохранителни (обикновено скъпи) дажби, продължава Айдинян. Въпреки това общите разходи за фураж в този случай могат да се окажат по-високи, отколкото при използване на нискохранителните (обикновено евтини) фуражи с по-висока конверсия. Тук принципът при вземане на решение не е еднократната цена на дажбата, а изчисляването на възвращаемостта на инвестициите, насочена към постигане на по-добра конверсия на храната за целия период. Практиката показва, че именно добре обмислените и балансирани инвестиции, насочени към намаляване на конверсията на фуражите, спомагат за постигане на най-голяма икономическа ефективност. "И в същото време не трябва да забравяме за двигателя – червата, които превръщат храната в хранителни вещества и след това в мускулната маса", предупреждава Айдинян.

В животновъдството има ниши, в които конверсията, за времето на хранене, може да не бъде оптималната, но месото ще има по-висока конкурентна себестойност и дори по-висока рентабилност в дадения производствен сегмент. В Холандия и Франция по екстензивен начин с Кконв = 2,9 – 3,1 и продължителност на угояване 81 дни се отглеждат бройлери, които достигат 2,8 – 3,2 кг. При стандартната търговска линия на бройлери, отглеждани за 42 дни, средната конверсия е на равнище 1,6 – 1,7 при тегло 2,6 – 2,9 кг. „Сравнявайки тези две различни линии, дори ако птиците са били хранени с еднакви концентрати, установяваме, че 1 кг месо от бавно растящата линия ще струва два пъти по-скъпо, отколкото месото от стандартната търговска линия – посочва топмениджърът. – При това рентабилността на 1 кг месо от първата линия може да превиши 2 – 2,5 пъти доходността от 1 кг месо от втората. Това се дължи на готовността на крайния потребител да плати значително повече за птиче месо, отглеждано в екстензивни условия (такова месо се обозначава със специален етикет).“Подобни примери могат да се дадат от свиневъдството и месното говедовъдство. Като цяло, според думите на Шастак, такова екстензивно производство заема само малка част от общия пазар (по-малко от 2% в ЕС).

Основа на хранителната дажба

При съставянето на подходящия порцион храна с добра конверсия трябва да се вземат под внимание много фактори. Шастак предлага да се разделят на четири основни групи: I – качество на храните (компоненти, производство, физическа форма, потребление и др.), II – мениджмънт на предприятието (температура, вентилация, светлинна програма, система за хранене и др.); III – здравен статус (ваксинация, биобезопасност, болести), и IV – генетика (линия, кръстоска, порода и др.). 

„Логично е, че дори да използвате най-пълноценната и висококачествена храна, а също и най-съвременна система на отглеждане, ако генетиката е неподходяща, вие няма да постигнете оптимална конверсия, например при производството на бройлери. И обратно, най-продуктивната генетика, приложена в идеални условия (климат, биобезопасност и др.), при непълноценно или неправилно хранене отново ще доведе до незадоволителен резултат.  Затова е необходима координация на целия производствен цикъл, като се започне от подбора на компонентите и производството на храни и се завърши с производителя на крайните животински продукти”, заключава Шастак.        

Въз основа на наличността, цената и качеството на основните суровини за храни (зърнени, шротове, източници на животински протеини и др. ) диетолозите оптимизират изхранването с различни добавки, много от които могат да повлияят на конверсията.  „Но само една група добавки влияе на конверсията, като същевременно намалява цената на фуражите – и това са ензимите”, посочва Марина Сирухи. –Колкото по-внимателно са подбрани те от производители и доставчици , толкова по-добре. И тук не трябва да се правят икономии.” 

Храната може да съответства на физиологията и технологията на угояването (например навреме и в пълен обем да се подава на хранилките), но показателите на угояването, включително конверсията, (при равни други условия: микроклимат, разпределение на храната, нейната структура) зависят пряко от това доколко хранителните вещества се усвояват напълно,, как се неутрализират антихранителните агенти и какъв е имунният статус на организма. „Това означава, че Кконв и другите показатели за угояване зависят пряко от състоянието на стомашно-чревния тракт и неговата способност да се бори със стресовите фактори на хранене”, пояснява Сирухи. – И тук пробиотиците могат да станат единственият ефективен помощник. В краткосрочен план те ще се превърнат в същия необходим и ежедневен компонент на фуража, както ензимите.

Не бива да се пести от генетиката, здравето на животните, поенето, храненето. При закупуване на суровини е необходимо да се избере качество на оптимална, а не на минималната цена. „Лошото качество на суровините води до влошаване на хранителните свойства, намаляване на продуктивността и икономическата ефективност на производството”.

Тенденцията, свързана с опростяване на рецептите за храни за сметка на увеличаването в техния състав на дела на фуражната група (до 70 на сто), а също за намаляване на набора и на количеството на внасяните препарати и ингредиенти ще се запази в близките години, прогнозират експертите. Намаляването на качеството на храната ще се компенсира чрез увеличаване на показателите на конверсията.

Перфектен баланс и научен подход

„Оптималната конверсия съответства на планираните икономически показатели на стопанството. Тя се явява като компромис между стойността, качеството и достъпността на основните суровини и е резултат на умението и творчеството на специалистите по хранене, осигурява се от усилията на техническите служби и персонала по места, които не допускат свръхнормативен преразход на храната“ – казва Марина Сирухи.При намаляването на конверсията винаги трябва да се съблюдава балансът между ефективността на хранителната програма и желания производствен резултат. Това означава, че е икономически неизгодно да нахраните любимата си котка с черен хайвер с количество от 100 г, ако няколко евтини мишки с тегло 200 г са достатъчни, да отговорят на физиологичните нужди на животното. Идеалната конверсия е равна на единица – когато храната се трансформира напълно в продаваеми продукти.

За избора на оптимална стратегия помагат специални програми, които, използвайки методиката на нелинейното прогнозиране, отчитат влиянието на всички параметри и спомагат за изработване на действително оптимално решение за конкурентните разходи и максималната рентабилност на промишленото животновъдство. На първо място, трябва да се обърне внимание на баланса на програмата за хранене, както и на факторите, които могат да повлияят неблагоприятно на резултата, например здравето и състоянието на стомашно-чревния тракт, еднородността на поголовието. Задачата на специалиста в предприятието е да подбира висококачествени и ефективни, потвърдени от научни изследвания и практики в чужбина и в Русия.

Според специалистите, за да се намали конверсията, е необходимо да се спазват железни правила. Първо, необходимо е да се осигурят комфортни условия за отглеждане на животни в производствените помещения – оптимална температура, подходяща система за вентилация на въздуха. Второ, всички суровини трябва да бъдат с високо качество, а претеглянето, дозирането, раздробяването, смесването и други дейности трябва да отговарят на изискванията и да бъдат точно изпълнени. „Само при такива условия можем да получим висококачествена храна във всички отношения” – е единодушното мнение на специалистите. 

Публикувана в Животновъдство

Подходящият хранителен режим намалява вредното влияние на абиотичните фактори върху растителните организми

Агр. Петър Кръстев

Дефицитът на влага значително намалява постъпването и транспортирането на хранителни вещества, които се абсорбират от растенията с водата, както с масовия ток, така и чрез дифузия. Съчетанието от негативно въздействие на различни екологични стресове с нарушен хранителен режим води до значително намаляване продуктивността на селскостопанските култури. Съвременните технологии позволяват редица начини за повишаване на стресоустойчивостта, намаляване на загубите от дефицит на вода и минимизация на вредното въздействие на водния стрес на растенията. Работеща стратегия в това отношение е балансираното хранене на растенията, което повишава ефективността от използването на наличната вода и дава възможност за съхраняване на добивния потенциал на културите.

Реакция на растенията при суша

При недостиг на влага при обмяната на веществата в растенията протичат значителни изменения. Съдържанието на свободна вода в клетките намалява и се повишава концентрацията на клетъчния сок. Пропускливостта на мембраните се увеличава и намалява активността на ензимите; структурата на протеините и други полимери се нарушава, което накрая води до тяхната денатурация. Хидролизата на различните органични вещества започва да преобладава над техния синтез. Започва натрупване на нискомолекулни протеини, усилва се разпадът на полизахаридите и се увеличава концентрацията на разтворимите въглеводороди. От една страна, увеличаване съдържанието на тези осмотично активни вещества способства за повишаване концентрацията на клетъчния сок във вакуолите и за увеличаване на осмотичното налягане, а оттам и по-голямо постъпване на вода. От друга страна, съставът на клетките се изменя, значителна част от йоните излиза от тях, което води до потискане синтеза и инактивацията на ензимите. Накрая се нарушава балансът между производството на активните форми кислород (АФК) и защитните антиоксиданти, причинявайки тяхното натрупване, което води до окислително увреждане на протеините, мембранните липиди и други клетъчни компоненти.

В резултат на тези деструктивни процеси започва задържане на растежа на растенията, вследствие инхибиране на клетъчното делене. Ограниченото постъпване на вода затормозява фотосинтезата на растенията, което се изразява в затваряне на устицата и намаляване постъплението на въглероден диоксид, а също в нарушаване структурата на митохондриите и синтеза на хлорофил. Не на последно място в сухо време се натрупват токсични продукти от обмена в клетките.

Механизмите на толерантност осигуряват на растенията оцеляване и растеж при нисък воден потенциал. Хранителните вещества играят много важна роля за растенията в повишаване ефективността от използването на водата и сухоустойчивостта им в условия на ограничено водоснабдяване. И най-важното, осигуряването на растенията със съответстващите макро- и микроелементи, дори в условията на силно въздействие на неблагоприятни фактори, позволява да се получат стабилни и високи добиви.

Роля на хранителните вещества

Оптималното осигуряване с макроелементи и особено своевременното им постъпване има решаващо значение за повишаване ефективността на използване на влагата от растенията. Известно е, че на фона на азотен и фосфорен дефицит намалява способността на клетките на корените към поглъщане на вода и хранителни вещества. Осигуряването на калий смекчава последствията от воден стрес чрез регулиране отварянето и затварянето на устицата, намалява транспирационните загуби на влага, поддържа осмотичното налягане, тургора на клетките и активността на ензимните системи.

Високоефективно се оказва внасянето на силициеви препарати в условия на засушаване. Силицият подобрява ефективността от използване на водата и стимулира антиоксидантните системи на защита. Увеличаването на синтеза на антиоксидантите и намаляването на генерирането на АФК водят до намаляване на фотоокислителното увреждане, поддържат целостта на мембраните на хлоропластите и усилват толерантността на растенията към суша. Образуването на биосилициеви структури в клетките на епидермиса на листата възпрепятства загубата на вода поради намаляване на кутикуларната транспирация, диаметъра на устицата в условията на суша и намалява температурата на листната повърхност.Освен това подхранването със силиций води до увеличаване обема и теглото на кореновата система и подобрява поглъщането на влага.

Цинкът играе важна роля в регулацията на устицата и баланса на йоните в растителните клетки. Освен това елементът е кофермент за синтеза на триптофан, предшественик на ауксина. Повишаване нивото на ауксин подобрява растежа на корените, което от своя страна повишава устойчивостта към суша. Под действието на цинка се усилва активността на антиоксидантните ензими, което води до намаляване генерацията на АФК и защитава клетките от окислителни увреждания.

Медта смекчава неблагоприятното въздействие на водния стрес чрез подобряване обмена на азота, стимулирайки образуването на фенолни съединения и лигнин. Лигнинът повишава устойчивостта на клетъчните стени и предотвратява увяхване.

Листното подхранване с бор способства транспорта на захарите в растителния организъм, увеличава броя на цветовете, подобрява образуването и фертилността на прашеца. Борът стимулира синтеза на хетероауксин и лигнин, усилва диференцирането на ксилема. Неговото приложение активира антиоксидантната система на растенията.

Молибденът също влияе съществено за повишаване на сухоустойчивостта на растенията. Молибденовите ензими участват в биосинтеза на абсцизовата киселина – фитохормон, който регулира работата на устицата. Неговото натрупване способства намаляване загубата на вода, активира регулируемите стреса гени и облекчава стреса от суша.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

Чрез новия подход на храненето и използването на иновативните сулфатирани полизахариди се намалява до голяма степен използването на антибиотици във фуражите

Тестовете в изследователските центрове и практиката са доказали, че непрекъснатото добавяне на микроводорасли към храната на бройлерите в началния етап от живота им и във фазата на растеж помага да се ускори преходът от вродения към адаптивен имунитет, подобрява защитата на стомаха и червата на пилетата и помага за увеличаване на производителността.

Заради нарастващото потребителско търсене през последните години, съвременното производство на бройлери се е променило драматично. Изискванията за по-високо производство и по-качествена продукция налагат да се обърне специално внимание на имунитета на птиците по време на целия производствен цикъл. Той зависи както от физиологичното състояние на птиците, така и от външните фактори.

От външните фактори трябва да се обърне внимание на стресовите, като например температурата в помещенията за отглеждане пилетата, гъстотата на поселване на бройлерите, на програмите за ваксиниране, преминаването към нов вид храна, наличието на токсини във фуражите и не на последно място – на хигиената.

Всички тези фактори оказват влияние на имунния статус на птиците и следователно – на производителността. Ситуацията се влошава, ако животните вече са с нисък или нарушен имунитет.

Въвеждането на нови правила, забраняващи включването на антибиотици в хранителния режим на бройлерите като средство за стимулиране на растежа, доведе до интензивни научни усилия за намиране на алтернативни биологично активни съединения, които могат да подобрят здравето и продуктивността на животните.

Модулирането на имунитета на животното е друг подход, водещ до по-високо ниво на резистентност към външни агресори, каквито се явяват инфекциозните агенти.

Целта на изследванията е животните да бъдат в състояние да се справят по-добре с ежедневните проблеми.

Последните проучвания разкриха потенциала на полизахаридите у морските водорасли като храна и като надеждно решение за подобряване на здравето на домашните птици. Макроводораслите са мощен инструмент за разгръщане на потенциала за производителност в съвременните производствени системи и са признати като алтернатива на храненето с фуражи, съдържащи антибиотици.

Особености на екстрактите от макроводорасли

Клетъчната стена на морските водорасли се състои главно от водоразтворими сулфатирани полизахариди, които имат сложна структура. Молекулярната маса и някои структурни особености, включително разклонената формация, както и наличието на няколко захари и по-специално на редките ксилоза и рамноза са причина за уникалната биологична активност на полизахаридите у водораслите.

Направените изследвания имат за цел да изучат модулирането на имунния отговор, както и усилването на чревната бариерна функция при употребата на новите храни.

Сулфатираните полизахариди са специфични за морските макроводорасли. Те не се срещат при растенията на сушата, нито при сладководните микроводорасли или при дрождите. Причина за това е, че морската среда е единствената, в която сярата може да бъде включена в структурата на организмите. Благодарение на тези структурни особености, морските сулфатирани полизахариди имат структурна аналогия с гликозаминогликаните (GAG) при животните, като напримерхепарина. Това обяснява високата степен на реактивност и специфична биологична активност на морските водорасли при храненето на бройлерите.

Публикувана в Животновъдство

Реализацията на патешката перушина заема значителен дял от печалбите от птичето производство в Китай

Заради все по-нарастващото население в световен мащаб в последните години се наблюдава повишено търсене на патешко месо – достъпен хранителен продукт. Това налага създаването на нови птицеферми за отглеждане на патици.

Най-големият производител на патешко месо е Китай. В страната се отглеждат 80 на сто от петте милиарда патици по света. Всяка година се създават нови големи птицеферми, в които се отглеждат пекински патици.

Наскоро в Аграрния университет в Ханджоу китайски учени проведоха серия от изследвания, с които искат да помогнат на птицевъдите. Целта е максимално да се увеличи генетичният потенциал на патиците.

Пред специалистите стояла задачата да определят кои хранителни елементи в дажбата за птици оптимизират теглото (размера) на птиците и качественото оперение. Реализацията на патешката перушина заема значителен дял от печалбите от производството на патици в Китай. Лошото оперение намалява рентабилността на производството– в страната съществуват много високи стандарти за качество на труповете.

Какво е значението на метионинът при храненето на птиците?

Учените стигнали да извода, че за да постигнат целите си, трябва към дажбите да се прибави допълнително количество метионин.

Метионинът е алифатна сяра, съдържаща алфа-аминокиселина. Той е необходим както за растежа, така и за оперението на птиците. Дори малък недостиг на аминокиселината намалява производителността и следователно има негативен икономически ефект.

Метионинът играе роля при синтеза на белтъци, като се превръща в други сярясъдържащи съединения, като глутатион и таурин – основни клетъчни неензимни антиоксиданта.

Съществуват три източника на метионин, използвани при храненето на животни: L-метионин, DL-метионин (DL-Met) и хидроксиметионин (OH-Met).

Хидроксиметионинът е също толкова важен за поддържането на доброто оперение и доброто наддаване на тегло, колкото и DL-Met. Това важи както за бройлерното производство, така и при отглеждането на патици.

Проучване, публикувано в Poultry Science през 2016 г., е изучавало ефективността на OH-Met и DL-Met при пекинските патици. В сравнение с изходната диета, добавянето на метионин води до увеличаване на теглото и в зависимост от дозата. Учените предполагат, че концентрации от 0,37% метионин са необходими за постигане на оптимално телесно тегло в периода след раждането.

Но да се върнем към оперението. Перата осигуряватизолация на тялото на птиците. Така се намалява топлинната енергия, която се изразходва за поддържане температурата на тялото, както и да се намалят нараняванията, ожулванията и кожните инфекции по тялото.

В съвременното птицевъдство доброто оперение се смята за решаващ фактор, който гарантира качеството на трупа. Химичните съединение цистеин и метионин участват в синтеза на кератин и са важни за растежа на перата.

Цистеинът е основен елемент за изграждането на кератина и метионинът има способността да се превръща в цистеин. Хидроксиметионинът по-ефективно се превръща в цистеин и таурин, отколкото DL-Met. След това цистеинът се превръща в глутатион, който заедно с таурина играе основна роля в антиоксидантните механизми и подобрява окислителния статус. Следователно хидроксиметионинът има голямо значение и осигурява едновременно растежа на перата и има антиоксидантна способност.

В какво се състои изследването?

Както беше споменато, по време на новото проучване в Аграрния университет в Ханджоу, на птиците са давани фуражи, към които са добавени различен процент OH-Met и DL-Met. Резултатите се сравняват с контролна група, в която патиците не получават добавки.

Дажбите за малките патета (0-21 дни) и за по-възрастните птици (22-42 дни) са на базата на брашно от царевица, пшеница и соя.

Резултатите от опитите показват, че наддаването на тегло, както и приемът на фуражи значително нарастват с добавянето на метионин. При това няма съществени различия при пробите с OH-Met и DL-Met.

Изследователите предполагат, че метионинът, заедно с лизин, треонин и триптофан, е сред най-важните съединения за продуктивността на патиците и доброто оперение

Публикувана в Животновъдство

Експеримент в изследователска ферма в ЮАР разсея мита, че телетата трябва да се хранят с мляко два пъти на ден. Ползите от еднократния порцион за животните и стопанството разкрива млад специалист в сп. Farmers Weekly

Мила Иванова

Южноафриканската изследователска ферма Outeniqua Research Farm се намира в близост до град Джордж, в провинция Уестърн Кейп, в плато между живописната планина Аутеникуа на север и Индийски океан на юг. Основана през 1953 г., в нея се правят различни изследвания от селскостопанската практика, за да се предоставят научнообосновани решения в отговор на предизвикателствата, с които се сблъскват фермерите в този район.

2. Стадото Джерсей на поляните с райграс 11

Фермата обхваща площ от 300 хектара, от които 114 ха се напояват постоянно. Климатът в района е умерен, с годишни валежи от 728 мм. Млечното стадо Джерсей (най-дребната порода крави за мляко) се състои от 750 животни, от които 400 крави в лактация, които са в основата на изследвания за млечната промишленост. Потокът от фуражи идва от засетите площи предимно с кукую грас и с различни видове райграс.

Именно във фермата Outeniqua Research Farm неотдавна магистърът по животновъдни науки Бертус Майбърг направи изследване, с което разсея мита, че за телетата е по-добре да получават мляко два пъти дневно, отколкото веднъж. За този експеримент разказва в репортаж британското сп. Farmers Weekly, предназначено за ЮАР.

Бертус Майбърг, който провежда изследването в защита на магистърската си степен по селскостопански науки в университета „Нелсън Мандела“, е забелязал, че млекопроизводителите в региона Саутърн Кейп (Южен Кейп) традиционно дават на телетата си мляко два пъти на ден, като се аргументират, че много мляко наведнъж действа зле на храносмилателната им система.

В същото време обаче, за да спестят разходи за труд, в изследователската ферма Outeniqua (Аутеникуа) предоставят мляко на телета веднъж дневно в продължение на години, като са установили, че това е най-ефективният начин да ги вдигне на крака след раждането. Но когато Майбърг се е опитал да убеди млекопроизводителите в региона да направят същото, те отхвърлили предложението му като „не добра идея“.

Веднъж е достатъчно, и на практика може да бъде дори полезно за животните – смята младият специалист и се заема да го докаже. Бертус Майбърг и неговият научен ръководител проф. Робин Мееске от Дирекцията по животновъдни науки в Министерството на земеделието в департамента Уестърн Кейп (Западен Кейп) решават да проведат контролирано проучване на телетата Джерсей, сравнявайки млечните режими – веднъж дневно и два пъти дневно.

Методът
В изследването са използвани 48 женски телета Джерсей и 24 мъжки телета, родени в експерименталната ферма между септември и декември 2017 г.


През първите три дни от живота им новородените са били държани до майките им, за да получат достатъчно коластра, след което са преместени в боксове и разделени на две групи.


Телетата от първата група получавали по 3 литра мляко веднъж дневно, между 8 и 9 часа сутринта, докато телетата от другата група получавали по 1,5 литра мляко два пъти дневно – между 8 и 9 часа сутринта и 3 и 4 ч следобед.

За да се предотвратят стомашните разстройства, нито една от групите не е имала достъп до вода, докато получавала мляко, или два часа след това. Този модел се поддържал в продължение на осем седмици, след което телетата били отбити.

Резултати
Майбърг измерил теглото при раждането на телетата, теглото им при отбиването и после на 90-ия, 120-ия и 150-ия ден и не открил никакви значителни разлики между животните, хранени с мляко веднъж дневно, и тези, които са били хранени два пъти на ден.


Развитието на животните също не било засегнато, тъй като нямало значителни разлики в измерванията на главата, дължината, обиколката или височината на тялото.

През първите три седмици нямало разлика и в консумацията на гранулирана храна за растежа на животните. Но от четвъртата до седмата седмица животните, получавали мляко веднъж дневно, обикновено се хранели повече от телетата от групата „два пъти дневно“. На осмата седмица консумацията нараснала значително. Майбърг си обяснява това с факта, че тези телета били готови да експериментират с храната от най-ранна възраст, защото са били гладни. Общото количество на консумираните гранули до отбиването на групата, получавала мляко веднъж на ден, съставлявало 33 кг на теленце или средно по 546 г на животно на ден. В сравнение с другата група – общото потребление на гранулирана храна било 28,5 кг/теле или средно по 474 г/теле на ден.

Телетата бичета била кастрирани през първата седмица от раждането им. Шест бичета от всеки режим на хранене били заклани на възраст осем седмици или 6 месеца. Анализите след заколването не показали никаква разлика в размера на сърцето и черния дроб, но пък обемът на търбуха на на телетата, получавали мляко веднъж дневно, бил значително по-голям на 8-мата седмица от този на телетата от втората група.

„Резултатите са страхотни, тъй като телетата с по-голям търбух могат да усвояват храната по-добре и да бъдат по-малко уязвими от стомашните проблеми, отколкото тези с по-малък търбух", обяснява Майбърг.

Допълнителни ползи
Храненето с мляко веднъж на ден има и други преимущества. Първо, работата е по-малко трудоемка, тъй като оборудването за пиене се използва, почиства и стерилизира само веднъж на ден.


Това спестява разходи, а също така намалява рисковете от заразяване от замърсени бутилки за пиене, тъй като те се използват веднъж, а не два пъти на ден.


Второ, само 25% от телетата в групата, която получавала мляко веднъж дневно, са били лекувани от стомашни разстройства през осемте седмици; докато в другата група заболяванията са били 39%.

Трето, храненето с мляко веднъж дневно освобождава повече време на персонала, за да се посвети на грижите за кравите и телетата вечер, когато хранят и поят животните. Потенциалните проблеми могат да бъдат идентифицирани по-рано, а болните телета да се лекуват навреме.

Допълнителни проучвания
В момента Майбърг проучва влиянието на храната върху търбуха, по-специално върху неговата плътност. Той е взел проби от търбуха на закланите бикове, за да прецени разликите в размера, дължината и броя на папилите на квадратен метър.

"Папилите са малки, подобни на пръсти издатини, върху стената на търбуха, които спомагат за увеличаване на повърхността на търбуха и на практика повишават усвояването на хранителните вещества", обяснява той.
Магистърът също така оценява въздействието на различния режим на хранене върху растежа на юниците. Юниците от всяка група са разделени поравно на две нови групи, на едната се дават гранули за растеж, на другата – минерали за близане.

„Досега, изглежда, че храненето с мляко веднъж дневно също не оказва значително влияние върху по-късните темпове на растеж, казва Майбърг.– Всички юници, които са получавали гранули за растеж, са на път да достигнат целевото тегло от 220 кг на 12-месечна възраст. От друга страна, тези, на които сме давали само минерали за близане, достигнат това тегло на 15 месеца."


Младият специалист също така планира да изследва възпроизводството и производството на мляко от двете групи, за да получи по-ясна картина за това как храненето с мляко веднъж дневно оказва влияние на млечното стадо от раждането на телето до появата на собственото му потомство.

Публикувана в Животновъдство

Специалистите се изправят пред нови предизвикателства – от висока производителност до въздействието на околната среда

Уилфрид ван Страален, експерт от Независимата консултантска и изследователска организация за хранене на животни, базирана в Холандия, отговоря на въпроси на журналиста Еми Колман, редактор в сайта www.allaboutfeed.net, за промените в методите за хранене на съвременните високопродуктивни млечни животни и какви са ключовите моменти при съставянето на дажбите.

- Стремежът към висок млеконадой продължава ли да е тенденция в световен мащаб?

- Да, като цяло можем да кажем, че целите на млекопроизводителите са еднакви по целия свят, но начинът на отглеждане и начинът на хранене на кравите се променя.

В млечната промишленост се наблюдават редица събития, които пряко засягат начина на хранене на кравите.

Например, преработвателите на мляко изискват от земеделските производители да спазват някои етични или екологични норми. Едно от тези изисквания е при приготвянето на фуражи да използват компоненти, които не съдържат ГМО-съставки. Ето защо фермерите в Германия, които произвеждат суровини за тези преработватели, имат по-малък избор за фуражни съставки. В същото време се търсят други източници на белтъчини като лупина или грах. Правят се изследвания как да се направи протеинът в тези съставки по-ефективен за млечните крави. Въпреки това хранителната стойност на използваните съставки не е основният проблем.

Соевият или палмовият фураж често се използва за кравите и има добри хранителни показатели. Можем да се запитаме обаче дали тези съставки ще продължат да присъстват в храните за животните, тъй като тяхното въздействие върху околната среда е по-голямо от това на компонентите, добити от местни култури.

В Холандия производителите на фуражи са подели инициатива да се изчислява въздействието на фуражните съставки върху околната среда. Така фермерите ще са запознати с въздействието върху околната среда в световен мащаб и ще могат да вземат отговорни решения.

- Изглежда, че съставянето на дажбите за кравите става все по-трудно. Как могат да помогнат съвременните модели?

-                  За да направим най-добрия избор как да храним животните, ние се нуждаем от добри и сигурни модели за прогнозиране. В нашата компания сме разработилимодела E-dairy, който описва всички етапи на ферментация в търбуха, храносмилането, както и етапите на обща ферментация и метаболизъм. Различните хранителни вещества в състава на дажбите (глюкогенни, липогенни и аминогенни) могат да бъдат изчислени с помощта на този модел. E-dairy може да помогне да се направи ферментацията в търбуха по-ефективна и от друга страна, да предотврати появата на някои метаболитни нарушения, като например ацидоза. Последното е от особен важно по отношение на високопродуктивните крави.

Кравите, произвеждащи до 30 литра на ден, могат да разчитат на нормална ферментация в търбуха, но животните, които произвеждат повече от 30 литра, имат по-високи изисквания към фуражите. Те трябва да получават храна с определено качество, с неразградими в търбуха белтъци, скорбяла и мазнини. Така се намалява рискът от кетоза.

За приготвянето на дажбите вие се нуждаете и от достоверни данни за фуражните съставки. Разработвайки нашия модел, вложихме много усилия и време, за да установим хранителните стойности на различни суровини.

Това означава, че можем да направим достоверни прогнози. Разполагаме с уникални данни. Например –как влияе времето за съхранение на царевицата върху ферментацията и разградимостта на скорбялата в търбуха, както и ефектът, който оказва размера на дадена фуражна съставка върху активността на търбуха.

Друга гореща тема в момента е да се намали относително големият принос на преживни животни към емисиите на метан. Чрез промяна на хранителния състав във фуража може да се намали производството на метан от едрия рогат добитък.

- Това означава ли, че диетологът може по-добре да контролира здравето на кравата?

- Да, с помощта на прогнозиране и моделиране специалистът по фуражите получава най-добрите препоръки как трябва да се хранят високопродуктивните крави. Ачрез данните за млечния протеин, мазнините и лактозата стопанинът от състава на млякото може да направи изводи за здравето на животните.

Високото съдържание на мазнини в млякото след отелването е сигнал за съществуването на хронична кетоза. Ниското ниво на млечна мазнина през целия живот на кравата говори, че кравата страда от ацидоза. По този начин храненето може да е отлично средство за минимизиране или предотвратяване на метаболитните заболявания при кравите. Днес ние имаме по-ефективни инструменти за създаването на перфектната диета.

Като се има предвид, че до 25 на сто от млечните крави страдат от субклинична ацидоза на търбуха, необходимостта от предотвратяването на това скъпоструващо заболяване е едно от основните предизвикателства за изследователи като нас. Сътрудничим си с Университета в Гент в Белгия, за да проучим структурата на мастните киселини в млякото и да разберем как те влияят на здравето на кравите.

Влиянието на здравето на търбуха върху общото състояние на животните остава гореща тема. Огромен интерес за учените представляват заболяванията и при останалите части от храносмилателната система на кравата, например ацидозата на дебелото черво. Това разстройство се свързва с ацидозата на търбуха, но все още знаем твърде малко за заболяването. Единственото, което е установено е, че ректумът е по-чувствителен към киселини и токсини от търбуха.

- Виждаме тенденция да се използват повече фуражни добавки при хранене на крави. Какви са ползите от това за млечните крави?

-        Хранителните добавки се използват все по-широко при храненето на преживните животни. Голямачаст от проучванията са посветени на аминокиселините, които са неразтворими в търбуха. Интересът е продиктуван от факта, че сме склонни да включваме по-малко белтъчини в храната на високопродуктивните млечни крави. Обсъжда се и използването на висококачествени протеинови източници, например соев шрот. Неразтворимите аминокиселини се включват в рецептите за хранене и диетологът може бързо да прецени дали използването на тези добавки е икономически изгодно или е по-добре да бъдат заменени с други протеинови фуражни съставки.

Наблюдава се и нарастващ интерес към употребата на витамини от група В, например холин, в диетата на млечните крави. Тези витамини поддържат чернодробната функция и се оказват особено полезни именно за високопроизводителните млечни крави.

В днешно време антибиотиците се използват основно при сухостойни крави. Намаляването на употребата им се дължи до голяма степен на доброто управление на фермата и на спазването на стриктна хигиена. Профилактиката на заболяванията започва още с грижите за телето, когато то получава достатъчно коластра и висококачествена твърда храна.

- Ще изглежда ли по същия начин храненето на млечните крави след десет години?

- Мисля, че в близко бъдеще ще сме свидетели на няколко промени. Ще имаме достъп до повече хранителни съставки. В някои страни, като Холандия, ще се обърне повече внимание на търсенето на суровини на регионално равнище, а не на внос от чужбина. Това означава, че в дажбите на холандските млечни крави ще има повече тревни компоненти и по-малко царевица. Задачата на специалистите е да намерят най-добрите фуражи за този нов тип на хранене.

В същото време се надявам, че съставянето на дажбите през следващите години ще се основава повече на усвояеми протеини, а не на необработени белтъци. Повечето правила и модели за хранене все още се основават на непречистени протеини, тъй като те могат лесно да бъдат измерени. Нивата на усвояемите белтъци са по-трудни за измерване и се определят със сложни изчисления.

На международно равнище има тенденция да се използват по-малко ГМО-компоненти във фуражите и желанието да се намали въздействието на производството на мляко върху околната среда (емисии на парникови газове), както вече бе споменато.

В бъдеще ще обърнем специално внимание на съставянето на дажбите за кравите поотделно. Всички крави имат една и съща базова дажба, съставена от груби фуражи, но ще бъдат индивидуално подхранвани в зависимост от състоянието им в момента (бременност, сухостоен период и пр.). Задачата се улеснява благодарение на иновациите– сензори и други технологии, които дават представа за кондицията на животните и други параметри.

Забелязва се повишен интерес към храненето на телетата и сухостойните крави. Тези две групи са много важни. За да имаме висококачествена млечна крава,трябва да отгледаме здраво теле. Някои фермери обаче невинаги разбират това. При по-голямо внимание към храненето на телета в ранна възраст чрез т. нар. метаболитно програмиране, вероятността кравата на по-късна възраст да дава повече мляко се увеличава.

Публикувана в Животновъдство

Различни фактори - светлина, топлина, въздух, влага,болести, неприятели и плевели, влияят върху наличието на хранителните вещества и абсорбиращия капацитет на кореновата система на растенията. Например калият и нитратната форма на азота се измиват лесно от почвата, а фосфорът е химически свързан с калций, магнезий, алуминий и желязо, образувайки трудно разтворими минерални съединения, недостъпни за растенията.
Изходът от тази ситуация е листното подхранване с органо-минерални торове, които се извършват за бързо коригиране на дисбаланса на минералните хранителни елементи и за увеличаване на потреблението на хранителни вещества с 15-20% от почвата с кореновата система на растенията.
Листното подхранване на растенията с основни елементи на минералното хранене по време на стрес може да поддържа жизнеността на растенията на високо ниво през целия неблагоприятен период. При промяна на концентрацията на хранителни вещества в надземните тъкани след листно подхранване, растенията се стремят към баланс на системата, увеличават консумацията на хранителни вещества от кореновата система. Това се нарича „ефект на помпата“. Растенията консумират повече хранителни вещества от почвата. Листното подхранване работи по-добре с оптимална схема за прилагане на основни торове в почвата.
При стресови ситуации, при които кореновата система не може да поеме храна, само листното подхранване може да възстанови физиологичните функции на растението и да нормализира метаболизма с минимални загуби на добива.
Храненето през листата позволява не само да се запази вегетативната маса, но и да се развие кореновата система. Развитието на силна коренова система и голям брой корени увеличават способността на растението да абсорбира вода и торове. Практически всичко, което е необходимо за растеж и развитие на растението, се произвежда от листата. Ензими, продукти на метаболизма, протеини, аминокиселини и т.н., всичко това се произвежда от специални клетки в тъканите на листата.
Листното подхранване е уникална възможност, с скоято може се да влияе на растенията през целия вегетационен период, създавайки благоприятни условия за растеж и развитие във всеки етап от формирането им.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В американска ферма прилагат успешен начин– вместо да правят бани на копитата с меден сулфат, променят начина на хранене

Американската компания Marshland Dairy се занимава с отглеждането на млечни юници – 5000 в Уисконсин и 8000 животни в Небраска. До 2016 година фирмата е давала близо $140 000 годишно само за вани за дезинфекция на копитата на кравите. Предвид големите разходи, животновъдите търсят други решения, за да осигурят здравето на животните си.
Ето какво споделя мениджърът на компанията Марти Вайс: „През 2016 г. похарчихме 118 800 долара за вани с меден сулфат, около 8000 долара за допълнителен труд и 16 000 долара за допълнително оборудване за лечението на копитата на нашите животни. Разходите бяха значителни. Добавете прекъсвания в ритъма на работа във фермата по време на лечението. А профилактичните вани правехме всеки месец. Проблемите бяха много...”
Вайс е горд, че компанията му предлага здрави животни. За него работата в селското стопанство е продукт с добавена стойност. „Нашите клиенти очакват от нас да им доставим най-добрите животни, които лесно да се интегрират в стадата и стопаните да нямат опасения за внасяне на заболявания, казва той. – Проблемите със здравето на стадото определено са приоритет в нашия бизнес. Не искаме да продаваме куци животни на никого от клиентите ни. Проблемите със здравето на копитата в ранна възраст могат да повлияят на общото здраве и производителността на животното по време на неговия жизнен цикъл. Гарантираме, че всяка от нашите юници е здрава и има силни копита."
Помещенията, в които се отглеждат кравите, са без прегради и са проектирани така, че животните лесно да се движат и да се чувстват комфортно. Фермерите правеха всичко възможно, за да осигурят чистотата на кравефермите и удобство на подовете, като не пропускаха да извършват редовните медно-сулфатни бани за копитата на животните. Така те искаха да предотвратят проблемите с копитата още в ранен стадий (копитен гнилец, дерматити и брадавици). Но тъй като процесът по дезинфекция отнемаше много време, той нарушаваше работата в компанията. „Всеки месец на цялото стадо се правеха бани на копитата с меден сулфат. Тези допълнителни четири часа, три дни в месеца, бяха стресиращи за животните”, казва Вайс.
Освен това трябваше да се държи сметка и за безопасността на работниците, тъй като продуктът, с който се работеше, е отровен. Медта се смесваше с оборския тор и в крайна сметка сместа се оказваше в полета с фуражни култури. "Бяхме загрижени, че излишната мед може да повлияе на добивите", казва Вайс.
Ето защо мениджърът на компанията започва да търси алтернатива, която би помогнала за намаляване или премахване на нуждата от бани на копитата. Заедно с специалист по храненето, той започва да преразглежда дажбите. Проучванията показват, че при правилно хранене млечните животни имат по-здрави копита, което значително намалява честотата на куцота при кравите.
В крайна сметка е взето решение към фуражите, с които хранят животните, да се внесе добавка, която е комбинация от микроелементи, включващи цинк, манган, мед и кобалт. „Правихме изследвания за връзката между храненето на стадото и здравето на копитата, но не бяхме уверени, че нововъдеденията ще доведат до значителен ефект”, обяснява Вайс.
Въпреки скептицизма, само тази промяна в програмата за хранене оказва голям положителен ефект върху фермата. Днес проблемите с копита на кравите на практика отсъстват. "Започнахме постепенно да намаляваме броя на баните при копитните животни. Днес вече не ги използваме изобщо", казва мениджърът. Освен това са подобрени показателите за възпроизводство на юниците.
Разбира се, няма гаранция, че само чрез промяна в храненето могат да се постигнат подобни положителни резултати за здравето на копитата. „Това е част от една обща програма за работа във фермата, която включва удобни подове по пътеките, чисти навеси, обори, където няма струпване на животните и т. н.“, продължава Мартин Вайс.
Все пак, направените изследвания доказват връзката между начина на хранене и качеството на копитния рог. Преди година фермерите, с цел икономии, променили съдържанието на комбинираните фуражи, които сами приготвяли. Резултатите не закъснели – рязко нараснал броят на животните, страдащи от куцота. „Ето защо ние се върнахме към старите рецепти и доброто хранене и забелязахме незабавно подобрение“, споделя Вайс.
„Ако преди време лекувахме копитата, днес просто не регистрираме подобни проблеми” – казва мениджърът и отбелязва, че общите разходи са станали по-ниски, което е голямо предимство за рентабилността на производството.

Публикувана в Животновъдство

Практически съвети на американски специалисти за отглеждането на малките през студените месеци

Новородените телета са изцяло зависими от млякото като основен източник на храна и енергия. Ето защо е особено важно да се следи количеството течна храна, която поемат малките. Това важи най-вече през студените месеци, когато животните имат нужда от допълнителна енергия. Ето някои практически съвети.

- Телетата са по-податливи на стрес, предизвикан от студ, в сравнение с възрастните животни. Това се дължи на относително ниския процент на мазнини в тялото на теленцата и по-високото съотношение на повърхността на тялото, отнесено към теглото. В резултат, малките да губят топлината си по-бързо - казва Скип Олсън, ветеринарен техник от американска компания Milk Products.

През първите три седмици от живота, за да задоволят нуждите си от храна,телетата разчитат изключително на млякото, което поемат. Ето защо е важно да се контролира процесът на хранене през студените месеца, така че телетата да се чувстват добре и да наддават на тегло.

3 основни начина за коригиране на дажбитеот мляко, които ще помогнат на новородените телета да оцелеят през зимата, без увреждане:

ñ    Увеличете количеството храна на ден: давайте по-често или повече мляко при всяко хранене.

ñ    Увеличете концентрацията на млякото, катодобавите повече сухо вещество към дажбите.

ñ    Увеличете съдържанието на мазнини в съществуващия обем на млякото.

ñ    - Разбира се, най-добрият вариант за зимно хранене е да се дава на новородените по-начесто през деня- съветва Олсън. - Не всяка ферма може да се адаптира към хранене 3 пъти на ден, но ако успеят да го направят за теленцата, тотяхното здраве ще бъде донякъде гарантирано.

Вода. Опитайте се да осигурите на телетата топла вода, скоро след храненето. Ако телетата пият повече топла вода и ядат повече стартерни фуражи, те ще продължат активно да се развиват и да растат, въпреки студеното време.

Стартерни фуражи. Дори и в студеното време трябва да се обръща специално внимание на кофата със стартерни фуражи. Уверете се, че зърното е достъпно за всички животни и е апетитно. Така ще насърчите младите да ядат колкото е възможно повече.

Помещенията, в които се отглеждат малките, трябва да са чисти, сухи, без влага и течение, да е осигурена дълбока постелка, по възможност палтенца на теленцата. Всичкотова ще помогне на новородените да пестят енергия и ще насочи метаболитните процеси към укрепване на имунната система и растежа.

Приготвяне на млякото. Не оставяйте приготвеното мляко навън, където то бързо ще се охлади. Преди хранене проверете температурата, като вземете предвид, че млекозаместителят, съхраняван на студено, при смесването с другото мляко, влияе на крайната температура на храната.

Изследователят Леонел Лил еръководител на изследване, което е продължило 5 години. Проучването е имало за цел да установи влиянието на начина на хранене върху продуктивността на млечните крави. Той споделя: „Сега,повече от всякога става ясно следното: начинът на хранене на теленцето през първите 60 дни определя неговото бъдещо развитие и метаболитното програмиране играе важна роля в това. Данните показват, че храненето преди отбиването има значителен ефект върху дългосрочните метаболитни функции, както и върху различните параметри на растежа, развитието и производителността. ”

Д-р Майкъл Стийл, доцент в Университета на Алберта, Канада, вярва, че изследванията в тази област са огромна крачка напред за отрасъла: „Традиционно ние ограничаваме храненето на телета поради погрешното схващане, че то е икономически ефективно. Сега обаче знаем, че оптимизирането на отглеждането и храненето на телета през първите няколко седмици от живота им осигурява чудесна възможност за подобряване на здравето, благосъстоянието и производителността на кравите в дългосрочен план. Трябва да се абстрахираме от краткосрочните цели и да оценим успеха в контекста на цялостната картина. Изследването на ефекта от храненето в ранна възраст може революционно да промени отношението към отглеждане на телета.”

Източник: www.allaboutfeed.net

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 11 Февруари 2019 12:24

Нова перспектива за царевицата

Американски учени са изяснили по какъв начин мексиканските разновидности царевица усвояват азот от въздуха. Откритието може да помогне да се създадат нови сортове култури за икономия на изкуствени торове и да се увеличат добивите при отглеждане на неплодородни почви.

Изследователите са работили 40 години, за да намерят решение за най-продуктивно отглеждане на царевицата, една от ключовите селскостопански култури в света.

Азотът е основен хранителен елемент за растенията. Известно е, че азотът заема 78 процента от атмосферата, но в същото време само бобовите култури притежават способността да го получават от въздуха посредством симбиоза с бактерии. При отглеждане на зърнени култури като царевица фермерите трябва да разчитат основно на азотните торове.

Учените прекарали години в търсене на изолирани участъци на растящи древни местни разновидности царевица, които в хода на еволюцията са успели да се „сприятелят“ с азотфиксиращите бактерии.

През 1980 г. им се отдава да открият такива растения, растящи на азотно-дефицитни почви близо до Оахаки. Но едва през 2000 г. се появяват нови технологии, позволяващи на изследователите напълно да изучат този процес на фиксация на азота.

Изследването показва, че един сорт мексиканска царевица получава от 28 до 82% от необходимия й азот от атмосферата. За това царевицата се е „оборудвала“ с въздушни корени. В определени периоди на годината тези корени отделят гелообразно вещество или слуз.

Слузта осигурява среда с ниско съдържание на кислород и захар, необходима за привличане на бактерии, които могат да превръщат азота от въздуха във форма, която да се поглъща от царевицата.

„Нашите изследвания показаха, че слузта, открита на царевицата Sierra Mixe, е ключов компонент за фиксация на азота“, казва съавторът на научната работа Жан-Мишел Ан, професор по агрономия и бактериология в Колежа по селскостопански науки в UW-Madison. – Ние доказахме това по опитен път, отглеждайки сорта Sierra Mixe както в Мексико, така и в Уисконсин, САЩ.“
Изследователите все още са далече от използването на откритието за комерсиално производство на царевица, но силно се надяват по-нататък това да се случи.

Откритието може да доведе до намаляване използването на синтетични азотни торове за царевицата, а така също открива възможност за значително подобряване на генетичния потенциал на културата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта