Четвъртък, 23 Януари 2020 11:30

Психология в животновъдството

Полин Гарсиа съчетава академичното си обучение по етология с практическия опит по отглеждане на стадо Салерс. Разберет как действат 5-те сетива на кравите, за да ги обгрижвате по-добре, съветва тя

Мила Иванова

Как виждат кравите? Чувстват ли, когато стопанинът им е стресиран, или не? Кога и как пускат гласа си и усещате ли разликите в тяхното мучене? Всеки стопанин се сблъсква всекидневно с различни прояви в поведението на своите животни, но не всеки умее да ги разкодира и да разбере мотивите за едно или друго действие. Компетентни съвети на животновъдите дава френската специалистка по етология Полин Гарсиа. Младата жена е изучавала академично психологията и поведението на животните в Университета в Рен, има и практически опит – отглежда стадо от месодайни крави Салерс във ферма в департамента Кантал, Централна Франция, Тя споделя теоретичния и практическия си опит от общуването на човека и животните в сайта Terre-net, предлага обучение на животновъди на говеда, коне, кози… изнася лекции в цялата страна. Полин иска да помогне на стопаните да опознаят по-добре и да предвиждат поведението на своите животни, "да изпитат задоволство от разкодирането на техните постъпки и реакции и да работят по-безопасно.“

2. Любов необяснима една от двете

Като че ли има някаква магия…

На хълма край селцето Аланш (780 жители), департамента Кантал, на височина 1280 метра, няма нито една сграда, не се вижда и човек – на поляната пасе кротко стадо крави Салерс. И ето че идва Полин Гарсиа, тя разговаря с юниците, леко ги приближава. С голямата четка минава по гърба на една юница, после на втора – милва ги, продължава да им говори, обяснявайки с прости думи всяко свое действие. Много скоро цялото стадо се скупчва около нея, притихнало… Наистина това е животновъдка, която не прилича на никоя друга. С диплома по етология, Полин се възползва от шанса да прилага на място познанията си за връзките между стопанина и неговите животни, отношения, които често са основани на страха, стреса, недоверието, което може да се окаже опасно както за човека, така и за животното. Ако прилага обаче позитивно отношение и обучение към животните, човекът няма да се възприема като заплаха, а манипулациите (преместване, грижи, транспортиране, конкурси) се възприемат без стрес, спокойно и безопасно. „За да разберем едрия рогат добитък, трябва да се поставиш на неговото място, да проумееш дейността му и да го наблюдаваш в неговата цялост. Кравата ни сканира и разбира, когато не сме добре, което със сигурност ще я накара да реагира“ – споделя Полин

Доверието е двустранен процес

От първостепенна важност е да познаваш начина, по който едрият рогат добитък възприема околната среда, как реагира на външните информации – животните изпращат послания, които трябва да бъдат декодирани от човека, за да предвиди следващите им реакции. От друга страна, посланията, предавани от стопанина към животното, позволяват да се установи доверие, особено в трудни моменти или при неговото връзване.

Кравите имат 5 сетива като човека – зрение, слух, обоняние, вкус иосезание, но със свои специфики, както е при различните животни – обяснява Полин.

Стресът замъглява зрението на едрия рогат добитък

„При говедата 70% от сензорната информация преминава през зрението. Те обаче нямат същата визия като нас и имат 2 слепи ъгъла: от линията на гърба до ханша (образува се фуния на гърба на животното) и под муцуната. Между другото, тези слепи петна се въртят с движението на главата", споделя специалистката.

3. С юниците на 18 месеца

Зрението на едрия рогат добитък е насечено. „Животните виждат няколко образа, които следват един след друг. Всяко преместване от страна на животновъда и дори на кучето на стадото предизвиква стрес, поради което е необходимо да се изчака кучето да спре, за да могат животните да проумеят неговото положение“ – казва Полин и продължава: – Цветовете са ясно видими за животните, но с по-голям контраст. Всичко, което е ярко или флуоресцентно, привлича погледа им и може да ги заслепи. Същото се отнася и до отраженията, които предизвикват неприятно усещане у кравите. Например, отразяващото се от снега слънце заслепява добитъка още повече. Освен това те се нуждаят от повече време от човека (от порядъка на 5-6 пъти), за да се приспособят към промяната на осветлението. Това трябва да се има предвид, когато вкарваме кравите в доилната зона или в обора.“

Полин обръща внимание на още една особеност при говедата. „Когато те са стресирани, мускулите на очите им се свиват, което променя зрението им. Някои от тях могат да не виждат абсолютно нищо и те се измъкват от това неудобство чрез бягство или чрез нападение.“

Пускайте на кравите радио, за да привикнат и към други звуци

Говедата общуват помежду си чрез звуци, включително да се разпознават, да се открият, да се заплашват… Те могат също така да си „говорят“ с човека, за да му поискат нещо (особено храна) или да показва болка по време на интервенция.

"Кравите имат предимството с тяхната подвижна ушна раковина, която им позволява да насочват слуха си, без да обръщат главите си. От друга страна, те са много чувствителни към ултразвука (това трябва да се има предвид при млечните крави в доилните зали) и реагират особено на остри, пискливи звуци.

Специалистката по етология обяснява: „В утробата на майка си телето чува звуци и може да го свърже със стреса, ако го почувства чрез поведението на майка си. Ако бременната крава се паникьосва винаги щом чуе гласа на селекционера, телето ще направи същото по-късно. Полин препоръчва на животновъдите да пускат радио на своите животни, което е добър начин да привикнат и към други звуци.

Стопанинът трябва да знае, че

говедата са чувствителни на допир животни

Полин цитира 3 вида чувствителност: тактилна (където кожата е тънка, т.е. бузите, гушата, в началото на опашката, вимето и т. н.), термична (животното може да възприема температура, влажност) и болезнена. По тази последна точка тя предупреждава: "Бъдете внимателни, някои стопани използват за връзване на животните си носа (през ноздрите) и основата на рогата, а това са чувствителните и болезнени области на животното“.

Друг аспект е близането. Говедата се ближат много, за да покажат връзките си на привързаност. Това действие е важно също и за хигиената и им позволява да забавят сърдечния си ритъм (важно по време на стрес).

Обоняние и вкус: повече или по-малко изразена чувствителност

Муцуната на едрия рогат добитък е 15 пъти по-голяма от тази на човека, така че обонянието играе голяма роля при добичето. Освен това учени са установили, че по температурата на муцуната на кравите може да се съди за тяхното настроение – негативни емоции като стрес и страх могат да доведат до съществен спад в назалните температури.

"Подушването им служи за изследване. Не трябва да се забравя, че говедата улавят обонятелни сигнали като феромони. Трябва да им позволим да ни подушат, това е важно за връзката ни с тях. Кравите имат и една специфична поза, при която горната им устна се сбръчква, за да анализират миризмите“ – обяснява Полин.

"Що се отнася до вкуса, говедата също имат свои хранителни предпочитания. Те разпознават 4 вкуса: горчив, кисел, солен и сладък. "Соленият и горчив вкус ще намали апетита и следователно приема на храна. Обратно, сладкият вкус стимулира консумацията на храна, поради което на кравите се дават и меласирани храни.“

Философията на Полин Гарсиа се свежда до няколко постулата: да отглежда животните си в обширните пространства на Кантал, където природата е запазена и съществува биоразнообразие; да отделя време за наблюдение на животното, за да определи неговия профил и да действа по произтичащия според това начин; да уважава благосъстоянието на животното, като се вземат предвид всички неговинужди и биологични изисквания; да намали максимално напрежението в ситуация на обучение, като се избягват дразнещи стресфактори (връзване, викове, удари); да се изгради реципрочно доверие за позитивни и ефикасни отношения между човека и животното, което ще помогне то да се приучи и да се управлява.

Публикувана в Животновъдство

Соланинът в зеленясалия зеленчук поразява вътрешните органи и е възможно да доведе до летален изход

Картофите са едни от най-популярните и лесно достъпни продукти, с които стопаните изхранват стоката си – прасета, крави, зайци, кокошки и др. Много често обаче забравяме, че зеленясалите картофи съдържат опасното вещество соланин, което лесно може да превърне храната в отрова за домашните питомци. Това важи в особена степен за прасетата.

Картофите са ценен източник на въглеводороди за домашните животни. Техният състав приблизително е следният: 75,9% вода, 1,66% белтъци, 0,21% мазнини, 0,64% целулоза, 20,4% безазотни вещества, 1,15% пепелни вещества.

Въпреки че картофите много добре се усвояват от организма, то техният дял в порциона на животните, например на прасетата, не трябва да надвишава 35 на сто. Разтворимите захари в зеленчука са около 20 на сто, като до 14,1% това е нишесте. Обикновено картофите се дават на животните в сварен вид, смесени с концентрати и белтъчни добавки.

При прасетата се преработват до 90% от органичното вещество. В 1 кг сварени картофи се съдържат 0,36 КЕ и 14 г усвоим белтък. Смеските с картофи трябва да са добре балансирани по отношение на протеини, фосфор, калций и каротин, които в този зеленчук са в малки количества. Картофите се използват като източник на въглехидрати, а останалите вещества се набавят чрез богати на протеини храни, минерални вещества и витамини.

Смесите на концентрирани фуражи и варени картофи трябва да се дават на прасетата в следните препоръчителни количества:

- отбити прасенца – 1 кг;

- прасета за угояване – 2,5-3,5 кг;

- нерези и свине майки – 4-6 кг.

Да храним ли домашните животни със зелени картофи?

Когато клубените не се съхраняват правилно и са изложени на светлина, те повишават производството на гликоалкалоиди, в това число и соланин, и стават зелени. Това е защитна реакция на растенията, за да предпазят оголените и почистени от пръстта клубени. Зеленият цвят е следствие от повишеното количество хлорофил, който сам по себе си не е опасен, но е индикатор и за увеличаването на концентрациите на соланин. Отровното вещество до 50-80 на сто е концентрирано в кората и тънкия слой непосредствено под нея. Ако при повечето картофи концентрацията на соланин е около 0,2 мг/г, при зелените клубени този показател може да достигне до 1 мг/г и даже повече. За да не позволите отровата да достигне до животните ви, е нужно редовно да се претърсват хранилищата и да се почистват прорасналите „мустаци“.

Най-често картофените токсикози се срещат при едрия рогат добитък и при свинете, по-рядко се открива при кози, овце и коне. Причината може да е, че животните се хранят с некачествени клубени, с листата и зелените части от стъблото на картофите.

Зелени и прораснали картофи могат да се дават на животните само след като са почистени и обелени и да се варят минимум 1 час. Водата, в която са врели тези клубени, се изхвърля.

Какво е въздействието на соланина върху организма?

Соланинът оказва локално дразнещо и резорбционно въздействие. Попадайки в организма, той предизвиква възпаление на слизестата обвивка на стомаха и чревната лигавица. След като премине в кръвта, първоначално възбужда централната нервна система, а после започва да действа потискащо има хемолитично действие върху еритроцитите. При извеждането от организма отровата поразява бъбреците и кожата. Това важи в особена степен при хроничните отравяния.

Диагнозата се поставя чрез химико-токсикологични изследвания на храната, питейната вода и биологичен материал от поразените животни.

Сред характерните микроскопски изменения в органите и тъканите на починалите животни могат да се отбележат:

- поражения на слизестата обвивка на устната кухина, хранопровода, стомаха и тънките черва;

- напълване на стомаха с кръв;

- множество кръвоизливи и кръвонасядания по вътрешните органи;

- дистрофични изменения на вътрешните органи, особено на черен дроб, бъбреци и далак;

- събиране на течности в гръдната и стомашната кухини.

Отравянето със соланин при животните може да протече в три форми:

- Стомашно-чревна интоксикация. Проявява се като анорексия, подтиснатост, настръхналост на космената покривка на животните, диария, воднисти зловонни изпражнения, примесени с кръв и слуз. От устата се отделят слуз и слюнка. Животните през повечето време лежат, което води до поява на рани от залежаване.

- Нервна форма на интоксикация. Възниква вследствие на резорбция на соланина в нервните тъкани и проява на токсичното въздействие. Проявява се като подтиснатост на животните, липса на реакции към външни дразнители, парези и парализи на задните части на тялото и на задните крайници. При някои животни се наблюдава повишена двигателна активност.

И при двете форми на интоксикация се наблюдава ускорен пулс и учестено дишане, телесната температура е в норма или леко понижена. При нервната форма на отравяне смъртта настъпва след 18-24 часа, а при стомашно-чревната – в зависимост от нивото на интоксикация. Някои животни могат да починат до 48 часа, но при правилно и навременно лечение могат и да се излекуват.

– Кожна форма на интоксикация. При нея е характерна хроничността й. Първите признаци на отравяне се появяват след седмица, дори месец след започването на храненето с прораснали картофи. Наблюдава се язвен стоматит, конюктивит, везикуларен и струпеоподобен дерматит по крайниците, вимето, скротума, в основата на опашката и ануса.

Лечение на отравянията

Още при първите признаци на отравяне със соланин трябва да се пристъпи незабавно към лечение. Преди всичко трябва да се прекрати храненето със съмнителни фуражи и да се освободят стомахът и червата с помощта на средства, предизвикващи повръщане.

Препоръчват се и промивки на стомаха със суспензия от активен въглен, последвано от даването на препарат, образуващ филм по стомашната кухина. Доказано най-ефективен е 0,5%-ен разтвор на пектин – по 150 мл за крава и по 20-30 мл за свиня.

Като средство за детоксикация се използва изотоничен разтвор на натриев хлорид или 20-40%-ен разтвор на глюкоза в дози, препоръчани от ветеринаря. При съмнение за сепсис се назначават антибиотици, които се прилагат инжекционно. Също така могат да се дадат натриеви препарати (натриев цитрат, тетраацитат, натриев етилен диамин), витаминни препарати (Zoovit, Forvit, никотинамид, рибофлавин, рибофлавин-мононуклеотид, тиамин хлорид, пиридоксин хидрохлорид), средства, които активират обмяната на веществата (рибоксин, метилурацил и др.), лекарства срещу аритмия (лидокаин, дифенин, при брадикардия – атропин сулфат). За възстановяване на микрофлората се препоръчва имунобактерин-Д. (По материали от чуждестранния печат)

Публикувана в Животновъдство

Ефектът на мероприятието зависи от професионалното и компетентно подбиране и прилагане на продуктите

Агр. Петър Кръстев

Пшеницата е най-разпространеното културно растение в света, тя е включена в хранителната дажба на всеки трети жител на планетата. В последните годинитази култура се отглежда на площи, вариращи в рамките от 216 до 225 млн. хектара. Въпреки това тя е силно чувствителна към нападение от болести и неприятели, а през последните десетилетия страда и от все по-осезаемите промени в климата.

Tretirane semena

Типове коренова система за ефективно усвояване: А – фосфор (ортофосфат), манган, мед, никел, В – калий, С – азот (нитрати), сулфати, борати.

В последно време сериозен проблем еувеличаването на променливостта на климатичните условия, а също изачестяване на периодите, неблагоприятнизаотглеждане на културитепрез вегетационния сезон. В същото време динамиката насветовните цени на пшеничното зърно и увеличаване търсенето на тази култура способстват интензификацията нанейното производство. Затова усилията към получаване на високидобиви от пшеница са световна тенденция.

Успехът се залага още в грижите за семето

В научната и приложната литература много първоизточници разглеждат, а практиката безспорно доказа, важността от формирането на мощна коренова система на растенията.Тя осигурява максимално ефективно използване нахранителните вещества и влагата от почватазаполучаване на високидобиви. В същото време оттокът навъглеродаза построяване на кореновата система може да бъде фактор за ограничаваненеговото постъпване към генеративните органи. Затова целта на агронома е създаване на условияза висока активност на кореновата система на растенията и осигуряване на баланс между нейното развитие и ефективно използване на хранителните елементи и влагата. Общите подходи към формиране на кореновата системаза високи нива на поглъщане на отделните неорганичниелементи са посочени на схемата.

В същото време нанасянето на отделнитехранителни микроелементивърху семената по време на тяхното предсеитбено третиране има съществени ограничения, свързани с отрицателното действие от повишаване на осмотичното налягане на работния разтвор заобеззаразяванеи на кълняемостта на семената. Нанасянето на микроелементие възможно в малки дози– 5-50 г от определен елемент на тон, с изключение на мед. Единствениятелемент, чието нанасяневърху семенатапо време на обеззаразяването е целесъобразно, е фосфорът във формата на водоразтворимортофосфат. Пригодни за нанасяне на повърхността на семената са и препаратите, съдържащи монокалиев фосфат (МКФ) в доза 100-500 г/т. В същото време не трябва да се забравя, че срокът насъхранение на такива семенадо сеитбата трябва да се намали до минимум.

Нанасянето на повърхността на семената на високи дози амониеви, калиеви и медни катиони трябва да се избягва. Недопустимо е прилагането на растежни регулаторизаедно с обеззаразителите, които не са посочени в препоръките на производителите, защото могат да доведат до предварително покълване на семената преди сеитба.

Изводи

Защитата на семената от болести еизключително важен технологичен елемент за осигуряване нормалното развитие на пониците на културата и реализиране на генетичния потенциал на сорта през вегетацията. По времена подготовкатакъм сеитба на пшеница и други зърнени култури трябва да се вземат предвид предшестващите години, възможнитепромени в природните условия в течение на вегетацията, последните достижения на селекцията и генетиката. Също така следва да се отчита същественото влошаване на фитосанитарната ситуация в агрофитоценозите в последните години. Заедно с това адекватната защита на посевите от болести и съответстващите мерки за формирането на мощна коренова системаот самото начало на вегетациятаощепрез есента са важни фактори за повишаване устойчивостта на посевите към неблагоприятни условия на отглеждане и достигане на високи нива на добиви от зимните житни култури.

Най-евтиният контрол на болестите и неприятелитепрез вегетацията на културите е обработката на растенията с максимални дози регистрирани обеззаразители, препоръчани от производителите на препарати. Тяхното правилно приложение ефективно ще контролира причинителите на болести есента и в раннопролетния период, а същои в условия на засушаване (без ретардантен ефект).

Качествената обработка на семената на културните растения с комплексни иновационни обеззаразители е ключ към високи и стабилни добиви.

Публикувана в Растениевъдство

През последните години конверсията на храните, един от важните показатели при отглеждането на добитък и птици за месо, е намаляла значително. Като правило се счита, че колкото по-малко е количеството храна (фураж), превърната в живо тегло, толкова по-ефективно е производството на месо. Не всичко е така просто: при ниска конверсия може да се постигне нерентабилна себестойност, а с висока – може да се спечелят добри пари. Няма универсална рецепта за хранителните дажби. Всяка компания трябва чрез проби и грешки да намери оптимално усвояване, съветват експерти от водещи руски фирми. Проучванията са сериозни, почиващи на научна основа, заслужават внимание и могат да бъдат полезни и за българските производители на месо.

Според ФАО повече от 50% от свинското месо и 70% от птичето месо в света се произвеждат по интензивна система за отглеждане на животни. Останалото количество се пада на средния полуинтензивен модел, който обикновено се използва от средни по големина стопанства в Африка и Азия, както и на екстензивния метод, използван в средните ширини на повечето континенти и пустинните райони. Производителите на месо се стремят да намалят конверсията на фуражи, тъй като храните заемат повече от 50% от производствените разходи. „При бройлерите например, благодарение на модерните разработки на генетичните компании, средният показател на конверсия клони към 1, което изглежда невероятно. 

Коефициентът на конверсия (Кконв) е равен на отношението на теглото приет фураж спрямо полученото наддаване в живо тегло. Когато Кконв е =1, консумираният 1 кг фураж се преобразува в 1 кг месо. При интензивния модел Кконв се стреми към 1, при екстензивния е значително по-голям.

„За да се държи свиневъдството „на повърхността”, е необходимо да се произвежда месо с конверсия, не по-висока от 2.5– 2.6 – обяснява бизнес мениджърът на DuPont Марина Сирухи и допълва:– Съществуват условия, при които конверсията може да бъде по-висока без загуба в себестойността на продукцията. Това не зависи от общите тенденции, а по-скоро от локалните условия.”

Модел на угояване 

Големите вертикално интегрирани компании почти винаги използват интензивна производствена система. Този модел има за цел да максимализира добива на крайните продукти, минимизирайки разходите. Екстензивният метод за угояване е характерен за малките производители и личните спомагателни стопанства. „От екологична гледна точка, въпреки факта, че повечето животински продукти се произвеждат по интензивен метод, той генерира само 5% от общите парникови газове в света, докато на екстензивната система се падат около 13%”, съобщава Евгени Шастак, управител на службите за фураж към BASF за Европа и Азия. – Това предполага, че интензивният метод е по-екологосъобразен в сравнение с екстензивния. Освен това използването на бавноразвиващи се линии на бройлери например не отговаря на съвременния възглед за развитието на обществото като цяло”, допълва той.

Към 2050 г. на нашата планета ще живеят повече от девет милиарда души.  Използването на обширна система за отглеждане на животни и птици няма да задоволи изхранването на нарастващото население. Тъй като  разходите за производство на 1 кг месо в екстензивни условия на отглеждане са значително по-големи, отколкото при интензивния метод, съответно расте цената на крайния продукт. В много развиващи се страни потребителите харчат до 70% от доходите си за храна. Разширяването на екстензивната система ще доведе до значително поскъпване на разходите за храна и допълнителна финансова тежест върху населението с ниски доходи, смята Шастак. „Ето защо интензивното животновъдство е ключът към намаляване на тежестта върху глобалната околна среда, за икономия на ресурси (за сметка на подобряване на конверсията на храна, например) и изкореняване на глада в света” – уверен е той..

Екстензивният метод е подходящ за фирми, които освен с производство на месо се занимават и със земеделие, като използват земята си за отглеждане на основни зърнени култури за собствени нужди. В съвременните предприятия се прилага интензивна технология, тъй като специализираните съоръжения създават всички условия за бързо отглеждане на животни за клане, казва Пьотър Канардов, генерален директор на Feedland Group. – Тази технология изглежда по-скъпа, ако разглеждате разходите на ден за добитъка, но когато пресметнете, че животните се изпращат за клане по-рано, консумират по-малко храна и конверсията намалява, тогава икономическата ефективност на интензивния метод за угояване е очевидна”, заключава той.

Компаниите, които използват екстензивна технология, всяка година стават все по-малко. Този избор се определя главно от финансовото състояние на стопанствата, счита Канардов. Като правило, производството в този случай се извършва в стари помещения, където е невъзможно да се спазват изискваните условия за отглеждане на животните и следователно няма смисъл те да се хранят със скъпи фуражи, защото разходите просто не се изплащат.

Цена и конверсия

Конверсията на храните отразява колко ефективно животните използват питателните вещества от фуражите, превръщайки ги в наддаване на тегло или в увеличаване на производството (на продукти мляко, яйца, на потомство и т.н. ), обяснява техническият директор на  Alltech – Грант Айдинян. Храните в цената на килограм месо представляват 65 – 70%.

В животновъдството, при равни други условия, конверсията е основната променлива за определяне на разходите за производство на 1 кг месо. Въпреки това високата производителност невинаги е равна на висока рентабилност и производителите се насърчават да изчисляват маржа по отношение на разходите за фуражи (т.е. приходи от продажбата на живо тегло минус разходите за фураж). Подобно изчисление позволява да оценим ефективността на производството както от техническа, така и от финансова гледна точка, подчертава Евгени Шастак. Ниска конверсия може да се постигне чрез увеличаване цената на фуражите, но с колко ще се повиши хранителната програма, ще зависи от цената на зърното и генетичния потенциал на животните, добавя Константин Гозман.

Когато целта е да се подобри конвертирането на храните, пътят на икономии не може да бъде априорно ефективен, твърди Айдинян. Въпреки това търсенето на оптимално съотношение цена/качество трябва винаги да бъде една от основните задачи на производителите. „Всяка компания сама определя своите приоритети: дали да търси по-добри и по-скъпи суровини за производство на фуражи, дали да използва висококачествени и като следствие по-скъпи суровини за производство на храни, дали да използва високохранителни рациони, както и с какви фуражни решения да преодолее местните проблеми, които влияят негативно на конверсията (микотоксини, здравен статус на стомашнно-чревния тракт, стрес фактори)”, подчертава директорът на  Alltech.

Можете да постигнете отлична конверсия, използвайки високохранителни (обикновено скъпи) дажби, продължава Айдинян. Въпреки това общите разходи за фураж в този случай могат да се окажат по-високи, отколкото при използване на нискохранителните (обикновено евтини) фуражи с по-висока конверсия. Тук принципът при вземане на решение не е еднократната цена на дажбата, а изчисляването на възвращаемостта на инвестициите, насочена към постигане на по-добра конверсия на храната за целия период. Практиката показва, че именно добре обмислените и балансирани инвестиции, насочени към намаляване на конверсията на фуражите, спомагат за постигане на най-голяма икономическа ефективност. "И в същото време не трябва да забравяме за двигателя – червата, които превръщат храната в хранителни вещества и след това в мускулната маса", предупреждава Айдинян.

В животновъдството има ниши, в които конверсията, за времето на хранене, може да не бъде оптималната, но месото ще има по-висока конкурентна себестойност и дори по-висока рентабилност в дадения производствен сегмент. В Холандия и Франция по екстензивен начин с Кконв = 2,9 – 3,1 и продължителност на угояване 81 дни се отглеждат бройлери, които достигат 2,8 – 3,2 кг. При стандартната търговска линия на бройлери, отглеждани за 42 дни, средната конверсия е на равнище 1,6 – 1,7 при тегло 2,6 – 2,9 кг. „Сравнявайки тези две различни линии, дори ако птиците са били хранени с еднакви концентрати, установяваме, че 1 кг месо от бавно растящата линия ще струва два пъти по-скъпо, отколкото месото от стандартната търговска линия – посочва топмениджърът. – При това рентабилността на 1 кг месо от първата линия може да превиши 2 – 2,5 пъти доходността от 1 кг месо от втората. Това се дължи на готовността на крайния потребител да плати значително повече за птиче месо, отглеждано в екстензивни условия (такова месо се обозначава със специален етикет).“Подобни примери могат да се дадат от свиневъдството и месното говедовъдство. Като цяло, според думите на Шастак, такова екстензивно производство заема само малка част от общия пазар (по-малко от 2% в ЕС).

Основа на хранителната дажба

При съставянето на подходящия порцион храна с добра конверсия трябва да се вземат под внимание много фактори. Шастак предлага да се разделят на четири основни групи: I – качество на храните (компоненти, производство, физическа форма, потребление и др.), II – мениджмънт на предприятието (температура, вентилация, светлинна програма, система за хранене и др.); III – здравен статус (ваксинация, биобезопасност, болести), и IV – генетика (линия, кръстоска, порода и др.). 

„Логично е, че дори да използвате най-пълноценната и висококачествена храна, а също и най-съвременна система на отглеждане, ако генетиката е неподходяща, вие няма да постигнете оптимална конверсия, например при производството на бройлери. И обратно, най-продуктивната генетика, приложена в идеални условия (климат, биобезопасност и др.), при непълноценно или неправилно хранене отново ще доведе до незадоволителен резултат.  Затова е необходима координация на целия производствен цикъл, като се започне от подбора на компонентите и производството на храни и се завърши с производителя на крайните животински продукти”, заключава Шастак.        

Въз основа на наличността, цената и качеството на основните суровини за храни (зърнени, шротове, източници на животински протеини и др. ) диетолозите оптимизират изхранването с различни добавки, много от които могат да повлияят на конверсията.  „Но само една група добавки влияе на конверсията, като същевременно намалява цената на фуражите – и това са ензимите”, посочва Марина Сирухи. –Колкото по-внимателно са подбрани те от производители и доставчици , толкова по-добре. И тук не трябва да се правят икономии.” 

Храната може да съответства на физиологията и технологията на угояването (например навреме и в пълен обем да се подава на хранилките), но показателите на угояването, включително конверсията, (при равни други условия: микроклимат, разпределение на храната, нейната структура) зависят пряко от това доколко хранителните вещества се усвояват напълно,, как се неутрализират антихранителните агенти и какъв е имунният статус на организма. „Това означава, че Кконв и другите показатели за угояване зависят пряко от състоянието на стомашно-чревния тракт и неговата способност да се бори със стресовите фактори на хранене”, пояснява Сирухи. – И тук пробиотиците могат да станат единственият ефективен помощник. В краткосрочен план те ще се превърнат в същия необходим и ежедневен компонент на фуража, както ензимите.

Не бива да се пести от генетиката, здравето на животните, поенето, храненето. При закупуване на суровини е необходимо да се избере качество на оптимална, а не на минималната цена. „Лошото качество на суровините води до влошаване на хранителните свойства, намаляване на продуктивността и икономическата ефективност на производството”.

Тенденцията, свързана с опростяване на рецептите за храни за сметка на увеличаването в техния състав на дела на фуражната група (до 70 на сто), а също за намаляване на набора и на количеството на внасяните препарати и ингредиенти ще се запази в близките години, прогнозират експертите. Намаляването на качеството на храната ще се компенсира чрез увеличаване на показателите на конверсията.

Перфектен баланс и научен подход

„Оптималната конверсия съответства на планираните икономически показатели на стопанството. Тя се явява като компромис между стойността, качеството и достъпността на основните суровини и е резултат на умението и творчеството на специалистите по хранене, осигурява се от усилията на техническите служби и персонала по места, които не допускат свръхнормативен преразход на храната“ – казва Марина Сирухи.При намаляването на конверсията винаги трябва да се съблюдава балансът между ефективността на хранителната програма и желания производствен резултат. Това означава, че е икономически неизгодно да нахраните любимата си котка с черен хайвер с количество от 100 г, ако няколко евтини мишки с тегло 200 г са достатъчни, да отговорят на физиологичните нужди на животното. Идеалната конверсия е равна на единица – когато храната се трансформира напълно в продаваеми продукти.

За избора на оптимална стратегия помагат специални програми, които, използвайки методиката на нелинейното прогнозиране, отчитат влиянието на всички параметри и спомагат за изработване на действително оптимално решение за конкурентните разходи и максималната рентабилност на промишленото животновъдство. На първо място, трябва да се обърне внимание на баланса на програмата за хранене, както и на факторите, които могат да повлияят неблагоприятно на резултата, например здравето и състоянието на стомашно-чревния тракт, еднородността на поголовието. Задачата на специалиста в предприятието е да подбира висококачествени и ефективни, потвърдени от научни изследвания и практики в чужбина и в Русия.

Според специалистите, за да се намали конверсията, е необходимо да се спазват железни правила. Първо, необходимо е да се осигурят комфортни условия за отглеждане на животни в производствените помещения – оптимална температура, подходяща система за вентилация на въздуха. Второ, всички суровини трябва да бъдат с високо качество, а претеглянето, дозирането, раздробяването, смесването и други дейности трябва да отговарят на изискванията и да бъдат точно изпълнени. „Само при такива условия можем да получим висококачествена храна във всички отношения” – е единодушното мнение на специалистите. 

Публикувана в Животновъдство

Подходящият хранителен режим намалява вредното влияние на абиотичните фактори върху растителните организми

Агр. Петър Кръстев

Дефицитът на влага значително намалява постъпването и транспортирането на хранителни вещества, които се абсорбират от растенията с водата, както с масовия ток, така и чрез дифузия. Съчетанието от негативно въздействие на различни екологични стресове с нарушен хранителен режим води до значително намаляване продуктивността на селскостопанските култури. Съвременните технологии позволяват редица начини за повишаване на стресоустойчивостта, намаляване на загубите от дефицит на вода и минимизация на вредното въздействие на водния стрес на растенията. Работеща стратегия в това отношение е балансираното хранене на растенията, което повишава ефективността от използването на наличната вода и дава възможност за съхраняване на добивния потенциал на културите.

Реакция на растенията при суша

При недостиг на влага при обмяната на веществата в растенията протичат значителни изменения. Съдържанието на свободна вода в клетките намалява и се повишава концентрацията на клетъчния сок. Пропускливостта на мембраните се увеличава и намалява активността на ензимите; структурата на протеините и други полимери се нарушава, което накрая води до тяхната денатурация. Хидролизата на различните органични вещества започва да преобладава над техния синтез. Започва натрупване на нискомолекулни протеини, усилва се разпадът на полизахаридите и се увеличава концентрацията на разтворимите въглеводороди. От една страна, увеличаване съдържанието на тези осмотично активни вещества способства за повишаване концентрацията на клетъчния сок във вакуолите и за увеличаване на осмотичното налягане, а оттам и по-голямо постъпване на вода. От друга страна, съставът на клетките се изменя, значителна част от йоните излиза от тях, което води до потискане синтеза и инактивацията на ензимите. Накрая се нарушава балансът между производството на активните форми кислород (АФК) и защитните антиоксиданти, причинявайки тяхното натрупване, което води до окислително увреждане на протеините, мембранните липиди и други клетъчни компоненти.

В резултат на тези деструктивни процеси започва задържане на растежа на растенията, вследствие инхибиране на клетъчното делене. Ограниченото постъпване на вода затормозява фотосинтезата на растенията, което се изразява в затваряне на устицата и намаляване постъплението на въглероден диоксид, а също в нарушаване структурата на митохондриите и синтеза на хлорофил. Не на последно място в сухо време се натрупват токсични продукти от обмена в клетките.

Механизмите на толерантност осигуряват на растенията оцеляване и растеж при нисък воден потенциал. Хранителните вещества играят много важна роля за растенията в повишаване ефективността от използването на водата и сухоустойчивостта им в условия на ограничено водоснабдяване. И най-важното, осигуряването на растенията със съответстващите макро- и микроелементи, дори в условията на силно въздействие на неблагоприятни фактори, позволява да се получат стабилни и високи добиви.

Роля на хранителните вещества

Оптималното осигуряване с макроелементи и особено своевременното им постъпване има решаващо значение за повишаване ефективността на използване на влагата от растенията. Известно е, че на фона на азотен и фосфорен дефицит намалява способността на клетките на корените към поглъщане на вода и хранителни вещества. Осигуряването на калий смекчава последствията от воден стрес чрез регулиране отварянето и затварянето на устицата, намалява транспирационните загуби на влага, поддържа осмотичното налягане, тургора на клетките и активността на ензимните системи.

Високоефективно се оказва внасянето на силициеви препарати в условия на засушаване. Силицият подобрява ефективността от използване на водата и стимулира антиоксидантните системи на защита. Увеличаването на синтеза на антиоксидантите и намаляването на генерирането на АФК водят до намаляване на фотоокислителното увреждане, поддържат целостта на мембраните на хлоропластите и усилват толерантността на растенията към суша. Образуването на биосилициеви структури в клетките на епидермиса на листата възпрепятства загубата на вода поради намаляване на кутикуларната транспирация, диаметъра на устицата в условията на суша и намалява температурата на листната повърхност.Освен това подхранването със силиций води до увеличаване обема и теглото на кореновата система и подобрява поглъщането на влага.

Цинкът играе важна роля в регулацията на устицата и баланса на йоните в растителните клетки. Освен това елементът е кофермент за синтеза на триптофан, предшественик на ауксина. Повишаване нивото на ауксин подобрява растежа на корените, което от своя страна повишава устойчивостта към суша. Под действието на цинка се усилва активността на антиоксидантните ензими, което води до намаляване генерацията на АФК и защитава клетките от окислителни увреждания.

Медта смекчава неблагоприятното въздействие на водния стрес чрез подобряване обмена на азота, стимулирайки образуването на фенолни съединения и лигнин. Лигнинът повишава устойчивостта на клетъчните стени и предотвратява увяхване.

Листното подхранване с бор способства транспорта на захарите в растителния организъм, увеличава броя на цветовете, подобрява образуването и фертилността на прашеца. Борът стимулира синтеза на хетероауксин и лигнин, усилва диференцирането на ксилема. Неговото приложение активира антиоксидантната система на растенията.

Молибденът също влияе съществено за повишаване на сухоустойчивостта на растенията. Молибденовите ензими участват в биосинтеза на абсцизовата киселина – фитохормон, който регулира работата на устицата. Неговото натрупване способства намаляване загубата на вода, активира регулируемите стреса гени и облекчава стреса от суша.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

Чрез новия подход на храненето и използването на иновативните сулфатирани полизахариди се намалява до голяма степен използването на антибиотици във фуражите

Тестовете в изследователските центрове и практиката са доказали, че непрекъснатото добавяне на микроводорасли към храната на бройлерите в началния етап от живота им и във фазата на растеж помага да се ускори преходът от вродения към адаптивен имунитет, подобрява защитата на стомаха и червата на пилетата и помага за увеличаване на производителността.

Заради нарастващото потребителско търсене през последните години, съвременното производство на бройлери се е променило драматично. Изискванията за по-високо производство и по-качествена продукция налагат да се обърне специално внимание на имунитета на птиците по време на целия производствен цикъл. Той зависи както от физиологичното състояние на птиците, така и от външните фактори.

От външните фактори трябва да се обърне внимание на стресовите, като например температурата в помещенията за отглеждане пилетата, гъстотата на поселване на бройлерите, на програмите за ваксиниране, преминаването към нов вид храна, наличието на токсини във фуражите и не на последно място – на хигиената.

Всички тези фактори оказват влияние на имунния статус на птиците и следователно – на производителността. Ситуацията се влошава, ако животните вече са с нисък или нарушен имунитет.

Въвеждането на нови правила, забраняващи включването на антибиотици в хранителния режим на бройлерите като средство за стимулиране на растежа, доведе до интензивни научни усилия за намиране на алтернативни биологично активни съединения, които могат да подобрят здравето и продуктивността на животните.

Модулирането на имунитета на животното е друг подход, водещ до по-високо ниво на резистентност към външни агресори, каквито се явяват инфекциозните агенти.

Целта на изследванията е животните да бъдат в състояние да се справят по-добре с ежедневните проблеми.

Последните проучвания разкриха потенциала на полизахаридите у морските водорасли като храна и като надеждно решение за подобряване на здравето на домашните птици. Макроводораслите са мощен инструмент за разгръщане на потенциала за производителност в съвременните производствени системи и са признати като алтернатива на храненето с фуражи, съдържащи антибиотици.

Особености на екстрактите от макроводорасли

Клетъчната стена на морските водорасли се състои главно от водоразтворими сулфатирани полизахариди, които имат сложна структура. Молекулярната маса и някои структурни особености, включително разклонената формация, както и наличието на няколко захари и по-специално на редките ксилоза и рамноза са причина за уникалната биологична активност на полизахаридите у водораслите.

Направените изследвания имат за цел да изучат модулирането на имунния отговор, както и усилването на чревната бариерна функция при употребата на новите храни.

Сулфатираните полизахариди са специфични за морските макроводорасли. Те не се срещат при растенията на сушата, нито при сладководните микроводорасли или при дрождите. Причина за това е, че морската среда е единствената, в която сярата може да бъде включена в структурата на организмите. Благодарение на тези структурни особености, морските сулфатирани полизахариди имат структурна аналогия с гликозаминогликаните (GAG) при животните, като напримерхепарина. Това обяснява високата степен на реактивност и специфична биологична активност на морските водорасли при храненето на бройлерите.

Публикувана в Животновъдство

Реализацията на патешката перушина заема значителен дял от печалбите от птичето производство в Китай

Заради все по-нарастващото население в световен мащаб в последните години се наблюдава повишено търсене на патешко месо – достъпен хранителен продукт. Това налага създаването на нови птицеферми за отглеждане на патици.

Най-големият производител на патешко месо е Китай. В страната се отглеждат 80 на сто от петте милиарда патици по света. Всяка година се създават нови големи птицеферми, в които се отглеждат пекински патици.

Наскоро в Аграрния университет в Ханджоу китайски учени проведоха серия от изследвания, с които искат да помогнат на птицевъдите. Целта е максимално да се увеличи генетичният потенциал на патиците.

Пред специалистите стояла задачата да определят кои хранителни елементи в дажбата за птици оптимизират теглото (размера) на птиците и качественото оперение. Реализацията на патешката перушина заема значителен дял от печалбите от производството на патици в Китай. Лошото оперение намалява рентабилността на производството– в страната съществуват много високи стандарти за качество на труповете.

Какво е значението на метионинът при храненето на птиците?

Учените стигнали да извода, че за да постигнат целите си, трябва към дажбите да се прибави допълнително количество метионин.

Метионинът е алифатна сяра, съдържаща алфа-аминокиселина. Той е необходим както за растежа, така и за оперението на птиците. Дори малък недостиг на аминокиселината намалява производителността и следователно има негативен икономически ефект.

Метионинът играе роля при синтеза на белтъци, като се превръща в други сярясъдържащи съединения, като глутатион и таурин – основни клетъчни неензимни антиоксиданта.

Съществуват три източника на метионин, използвани при храненето на животни: L-метионин, DL-метионин (DL-Met) и хидроксиметионин (OH-Met).

Хидроксиметионинът е също толкова важен за поддържането на доброто оперение и доброто наддаване на тегло, колкото и DL-Met. Това важи както за бройлерното производство, така и при отглеждането на патици.

Проучване, публикувано в Poultry Science през 2016 г., е изучавало ефективността на OH-Met и DL-Met при пекинските патици. В сравнение с изходната диета, добавянето на метионин води до увеличаване на теглото и в зависимост от дозата. Учените предполагат, че концентрации от 0,37% метионин са необходими за постигане на оптимално телесно тегло в периода след раждането.

Но да се върнем към оперението. Перата осигуряватизолация на тялото на птиците. Така се намалява топлинната енергия, която се изразходва за поддържане температурата на тялото, както и да се намалят нараняванията, ожулванията и кожните инфекции по тялото.

В съвременното птицевъдство доброто оперение се смята за решаващ фактор, който гарантира качеството на трупа. Химичните съединение цистеин и метионин участват в синтеза на кератин и са важни за растежа на перата.

Цистеинът е основен елемент за изграждането на кератина и метионинът има способността да се превръща в цистеин. Хидроксиметионинът по-ефективно се превръща в цистеин и таурин, отколкото DL-Met. След това цистеинът се превръща в глутатион, който заедно с таурина играе основна роля в антиоксидантните механизми и подобрява окислителния статус. Следователно хидроксиметионинът има голямо значение и осигурява едновременно растежа на перата и има антиоксидантна способност.

В какво се състои изследването?

Както беше споменато, по време на новото проучване в Аграрния университет в Ханджоу, на птиците са давани фуражи, към които са добавени различен процент OH-Met и DL-Met. Резултатите се сравняват с контролна група, в която патиците не получават добавки.

Дажбите за малките патета (0-21 дни) и за по-възрастните птици (22-42 дни) са на базата на брашно от царевица, пшеница и соя.

Резултатите от опитите показват, че наддаването на тегло, както и приемът на фуражи значително нарастват с добавянето на метионин. При това няма съществени различия при пробите с OH-Met и DL-Met.

Изследователите предполагат, че метионинът, заедно с лизин, треонин и триптофан, е сред най-важните съединения за продуктивността на патиците и доброто оперение

Публикувана в Животновъдство

Експеримент в изследователска ферма в ЮАР разсея мита, че телетата трябва да се хранят с мляко два пъти на ден. Ползите от еднократния порцион за животните и стопанството разкрива млад специалист в сп. Farmers Weekly

Мила Иванова

Южноафриканската изследователска ферма Outeniqua Research Farm се намира в близост до град Джордж, в провинция Уестърн Кейп, в плато между живописната планина Аутеникуа на север и Индийски океан на юг. Основана през 1953 г., в нея се правят различни изследвания от селскостопанската практика, за да се предоставят научнообосновани решения в отговор на предизвикателствата, с които се сблъскват фермерите в този район.

2. Стадото Джерсей на поляните с райграс 11

Фермата обхваща площ от 300 хектара, от които 114 ха се напояват постоянно. Климатът в района е умерен, с годишни валежи от 728 мм. Млечното стадо Джерсей (най-дребната порода крави за мляко) се състои от 750 животни, от които 400 крави в лактация, които са в основата на изследвания за млечната промишленост. Потокът от фуражи идва от засетите площи предимно с кукую грас и с различни видове райграс.

Именно във фермата Outeniqua Research Farm неотдавна магистърът по животновъдни науки Бертус Майбърг направи изследване, с което разсея мита, че за телетата е по-добре да получават мляко два пъти дневно, отколкото веднъж. За този експеримент разказва в репортаж британското сп. Farmers Weekly, предназначено за ЮАР.

Бертус Майбърг, който провежда изследването в защита на магистърската си степен по селскостопански науки в университета „Нелсън Мандела“, е забелязал, че млекопроизводителите в региона Саутърн Кейп (Южен Кейп) традиционно дават на телетата си мляко два пъти на ден, като се аргументират, че много мляко наведнъж действа зле на храносмилателната им система.

В същото време обаче, за да спестят разходи за труд, в изследователската ферма Outeniqua (Аутеникуа) предоставят мляко на телета веднъж дневно в продължение на години, като са установили, че това е най-ефективният начин да ги вдигне на крака след раждането. Но когато Майбърг се е опитал да убеди млекопроизводителите в региона да направят същото, те отхвърлили предложението му като „не добра идея“.

Веднъж е достатъчно, и на практика може да бъде дори полезно за животните – смята младият специалист и се заема да го докаже. Бертус Майбърг и неговият научен ръководител проф. Робин Мееске от Дирекцията по животновъдни науки в Министерството на земеделието в департамента Уестърн Кейп (Западен Кейп) решават да проведат контролирано проучване на телетата Джерсей, сравнявайки млечните режими – веднъж дневно и два пъти дневно.

Методът
В изследването са използвани 48 женски телета Джерсей и 24 мъжки телета, родени в експерименталната ферма между септември и декември 2017 г.


През първите три дни от живота им новородените са били държани до майките им, за да получат достатъчно коластра, след което са преместени в боксове и разделени на две групи.


Телетата от първата група получавали по 3 литра мляко веднъж дневно, между 8 и 9 часа сутринта, докато телетата от другата група получавали по 1,5 литра мляко два пъти дневно – между 8 и 9 часа сутринта и 3 и 4 ч следобед.

За да се предотвратят стомашните разстройства, нито една от групите не е имала достъп до вода, докато получавала мляко, или два часа след това. Този модел се поддържал в продължение на осем седмици, след което телетата били отбити.

Резултати
Майбърг измерил теглото при раждането на телетата, теглото им при отбиването и после на 90-ия, 120-ия и 150-ия ден и не открил никакви значителни разлики между животните, хранени с мляко веднъж дневно, и тези, които са били хранени два пъти на ден.


Развитието на животните също не било засегнато, тъй като нямало значителни разлики в измерванията на главата, дължината, обиколката или височината на тялото.

През първите три седмици нямало разлика и в консумацията на гранулирана храна за растежа на животните. Но от четвъртата до седмата седмица животните, получавали мляко веднъж дневно, обикновено се хранели повече от телетата от групата „два пъти дневно“. На осмата седмица консумацията нараснала значително. Майбърг си обяснява това с факта, че тези телета били готови да експериментират с храната от най-ранна възраст, защото са били гладни. Общото количество на консумираните гранули до отбиването на групата, получавала мляко веднъж на ден, съставлявало 33 кг на теленце или средно по 546 г на животно на ден. В сравнение с другата група – общото потребление на гранулирана храна било 28,5 кг/теле или средно по 474 г/теле на ден.

Телетата бичета била кастрирани през първата седмица от раждането им. Шест бичета от всеки режим на хранене били заклани на възраст осем седмици или 6 месеца. Анализите след заколването не показали никаква разлика в размера на сърцето и черния дроб, но пък обемът на търбуха на на телетата, получавали мляко веднъж дневно, бил значително по-голям на 8-мата седмица от този на телетата от втората група.

„Резултатите са страхотни, тъй като телетата с по-голям търбух могат да усвояват храната по-добре и да бъдат по-малко уязвими от стомашните проблеми, отколкото тези с по-малък търбух", обяснява Майбърг.

Допълнителни ползи
Храненето с мляко веднъж на ден има и други преимущества. Първо, работата е по-малко трудоемка, тъй като оборудването за пиене се използва, почиства и стерилизира само веднъж на ден.


Това спестява разходи, а също така намалява рисковете от заразяване от замърсени бутилки за пиене, тъй като те се използват веднъж, а не два пъти на ден.


Второ, само 25% от телетата в групата, която получавала мляко веднъж дневно, са били лекувани от стомашни разстройства през осемте седмици; докато в другата група заболяванията са били 39%.

Трето, храненето с мляко веднъж дневно освобождава повече време на персонала, за да се посвети на грижите за кравите и телетата вечер, когато хранят и поят животните. Потенциалните проблеми могат да бъдат идентифицирани по-рано, а болните телета да се лекуват навреме.

Допълнителни проучвания
В момента Майбърг проучва влиянието на храната върху търбуха, по-специално върху неговата плътност. Той е взел проби от търбуха на закланите бикове, за да прецени разликите в размера, дължината и броя на папилите на квадратен метър.

"Папилите са малки, подобни на пръсти издатини, върху стената на търбуха, които спомагат за увеличаване на повърхността на търбуха и на практика повишават усвояването на хранителните вещества", обяснява той.
Магистърът също така оценява въздействието на различния режим на хранене върху растежа на юниците. Юниците от всяка група са разделени поравно на две нови групи, на едната се дават гранули за растеж, на другата – минерали за близане.

„Досега, изглежда, че храненето с мляко веднъж дневно също не оказва значително влияние върху по-късните темпове на растеж, казва Майбърг.– Всички юници, които са получавали гранули за растеж, са на път да достигнат целевото тегло от 220 кг на 12-месечна възраст. От друга страна, тези, на които сме давали само минерали за близане, достигнат това тегло на 15 месеца."


Младият специалист също така планира да изследва възпроизводството и производството на мляко от двете групи, за да получи по-ясна картина за това как храненето с мляко веднъж дневно оказва влияние на млечното стадо от раждането на телето до появата на собственото му потомство.

Публикувана в Животновъдство

Специалистите се изправят пред нови предизвикателства – от висока производителност до въздействието на околната среда

Уилфрид ван Страален, експерт от Независимата консултантска и изследователска организация за хранене на животни, базирана в Холандия, отговоря на въпроси на журналиста Еми Колман, редактор в сайта www.allaboutfeed.net, за промените в методите за хранене на съвременните високопродуктивни млечни животни и какви са ключовите моменти при съставянето на дажбите.

- Стремежът към висок млеконадой продължава ли да е тенденция в световен мащаб?

- Да, като цяло можем да кажем, че целите на млекопроизводителите са еднакви по целия свят, но начинът на отглеждане и начинът на хранене на кравите се променя.

В млечната промишленост се наблюдават редица събития, които пряко засягат начина на хранене на кравите.

Например, преработвателите на мляко изискват от земеделските производители да спазват някои етични или екологични норми. Едно от тези изисквания е при приготвянето на фуражи да използват компоненти, които не съдържат ГМО-съставки. Ето защо фермерите в Германия, които произвеждат суровини за тези преработватели, имат по-малък избор за фуражни съставки. В същото време се търсят други източници на белтъчини като лупина или грах. Правят се изследвания как да се направи протеинът в тези съставки по-ефективен за млечните крави. Въпреки това хранителната стойност на използваните съставки не е основният проблем.

Соевият или палмовият фураж често се използва за кравите и има добри хранителни показатели. Можем да се запитаме обаче дали тези съставки ще продължат да присъстват в храните за животните, тъй като тяхното въздействие върху околната среда е по-голямо от това на компонентите, добити от местни култури.

В Холандия производителите на фуражи са подели инициатива да се изчислява въздействието на фуражните съставки върху околната среда. Така фермерите ще са запознати с въздействието върху околната среда в световен мащаб и ще могат да вземат отговорни решения.

- Изглежда, че съставянето на дажбите за кравите става все по-трудно. Как могат да помогнат съвременните модели?

-                  За да направим най-добрия избор как да храним животните, ние се нуждаем от добри и сигурни модели за прогнозиране. В нашата компания сме разработилимодела E-dairy, който описва всички етапи на ферментация в търбуха, храносмилането, както и етапите на обща ферментация и метаболизъм. Различните хранителни вещества в състава на дажбите (глюкогенни, липогенни и аминогенни) могат да бъдат изчислени с помощта на този модел. E-dairy може да помогне да се направи ферментацията в търбуха по-ефективна и от друга страна, да предотврати появата на някои метаболитни нарушения, като например ацидоза. Последното е от особен важно по отношение на високопродуктивните крави.

Кравите, произвеждащи до 30 литра на ден, могат да разчитат на нормална ферментация в търбуха, но животните, които произвеждат повече от 30 литра, имат по-високи изисквания към фуражите. Те трябва да получават храна с определено качество, с неразградими в търбуха белтъци, скорбяла и мазнини. Така се намалява рискът от кетоза.

За приготвянето на дажбите вие се нуждаете и от достоверни данни за фуражните съставки. Разработвайки нашия модел, вложихме много усилия и време, за да установим хранителните стойности на различни суровини.

Това означава, че можем да направим достоверни прогнози. Разполагаме с уникални данни. Например –как влияе времето за съхранение на царевицата върху ферментацията и разградимостта на скорбялата в търбуха, както и ефектът, който оказва размера на дадена фуражна съставка върху активността на търбуха.

Друга гореща тема в момента е да се намали относително големият принос на преживни животни към емисиите на метан. Чрез промяна на хранителния състав във фуража може да се намали производството на метан от едрия рогат добитък.

- Това означава ли, че диетологът може по-добре да контролира здравето на кравата?

- Да, с помощта на прогнозиране и моделиране специалистът по фуражите получава най-добрите препоръки как трябва да се хранят високопродуктивните крави. Ачрез данните за млечния протеин, мазнините и лактозата стопанинът от състава на млякото може да направи изводи за здравето на животните.

Високото съдържание на мазнини в млякото след отелването е сигнал за съществуването на хронична кетоза. Ниското ниво на млечна мазнина през целия живот на кравата говори, че кравата страда от ацидоза. По този начин храненето може да е отлично средство за минимизиране или предотвратяване на метаболитните заболявания при кравите. Днес ние имаме по-ефективни инструменти за създаването на перфектната диета.

Като се има предвид, че до 25 на сто от млечните крави страдат от субклинична ацидоза на търбуха, необходимостта от предотвратяването на това скъпоструващо заболяване е едно от основните предизвикателства за изследователи като нас. Сътрудничим си с Университета в Гент в Белгия, за да проучим структурата на мастните киселини в млякото и да разберем как те влияят на здравето на кравите.

Влиянието на здравето на търбуха върху общото състояние на животните остава гореща тема. Огромен интерес за учените представляват заболяванията и при останалите части от храносмилателната система на кравата, например ацидозата на дебелото черво. Това разстройство се свързва с ацидозата на търбуха, но все още знаем твърде малко за заболяването. Единственото, което е установено е, че ректумът е по-чувствителен към киселини и токсини от търбуха.

- Виждаме тенденция да се използват повече фуражни добавки при хранене на крави. Какви са ползите от това за млечните крави?

-        Хранителните добавки се използват все по-широко при храненето на преживните животни. Голямачаст от проучванията са посветени на аминокиселините, които са неразтворими в търбуха. Интересът е продиктуван от факта, че сме склонни да включваме по-малко белтъчини в храната на високопродуктивните млечни крави. Обсъжда се и използването на висококачествени протеинови източници, например соев шрот. Неразтворимите аминокиселини се включват в рецептите за хранене и диетологът може бързо да прецени дали използването на тези добавки е икономически изгодно или е по-добре да бъдат заменени с други протеинови фуражни съставки.

Наблюдава се и нарастващ интерес към употребата на витамини от група В, например холин, в диетата на млечните крави. Тези витамини поддържат чернодробната функция и се оказват особено полезни именно за високопроизводителните млечни крави.

В днешно време антибиотиците се използват основно при сухостойни крави. Намаляването на употребата им се дължи до голяма степен на доброто управление на фермата и на спазването на стриктна хигиена. Профилактиката на заболяванията започва още с грижите за телето, когато то получава достатъчно коластра и висококачествена твърда храна.

- Ще изглежда ли по същия начин храненето на млечните крави след десет години?

- Мисля, че в близко бъдеще ще сме свидетели на няколко промени. Ще имаме достъп до повече хранителни съставки. В някои страни, като Холандия, ще се обърне повече внимание на търсенето на суровини на регионално равнище, а не на внос от чужбина. Това означава, че в дажбите на холандските млечни крави ще има повече тревни компоненти и по-малко царевица. Задачата на специалистите е да намерят най-добрите фуражи за този нов тип на хранене.

В същото време се надявам, че съставянето на дажбите през следващите години ще се основава повече на усвояеми протеини, а не на необработени белтъци. Повечето правила и модели за хранене все още се основават на непречистени протеини, тъй като те могат лесно да бъдат измерени. Нивата на усвояемите белтъци са по-трудни за измерване и се определят със сложни изчисления.

На международно равнище има тенденция да се използват по-малко ГМО-компоненти във фуражите и желанието да се намали въздействието на производството на мляко върху околната среда (емисии на парникови газове), както вече бе споменато.

В бъдеще ще обърнем специално внимание на съставянето на дажбите за кравите поотделно. Всички крави имат една и съща базова дажба, съставена от груби фуражи, но ще бъдат индивидуално подхранвани в зависимост от състоянието им в момента (бременност, сухостоен период и пр.). Задачата се улеснява благодарение на иновациите– сензори и други технологии, които дават представа за кондицията на животните и други параметри.

Забелязва се повишен интерес към храненето на телетата и сухостойните крави. Тези две групи са много важни. За да имаме висококачествена млечна крава,трябва да отгледаме здраво теле. Някои фермери обаче невинаги разбират това. При по-голямо внимание към храненето на телета в ранна възраст чрез т. нар. метаболитно програмиране, вероятността кравата на по-късна възраст да дава повече мляко се увеличава.

Публикувана в Животновъдство

Различни фактори - светлина, топлина, въздух, влага,болести, неприятели и плевели, влияят върху наличието на хранителните вещества и абсорбиращия капацитет на кореновата система на растенията. Например калият и нитратната форма на азота се измиват лесно от почвата, а фосфорът е химически свързан с калций, магнезий, алуминий и желязо, образувайки трудно разтворими минерални съединения, недостъпни за растенията.
Изходът от тази ситуация е листното подхранване с органо-минерални торове, които се извършват за бързо коригиране на дисбаланса на минералните хранителни елементи и за увеличаване на потреблението на хранителни вещества с 15-20% от почвата с кореновата система на растенията.
Листното подхранване на растенията с основни елементи на минералното хранене по време на стрес може да поддържа жизнеността на растенията на високо ниво през целия неблагоприятен период. При промяна на концентрацията на хранителни вещества в надземните тъкани след листно подхранване, растенията се стремят към баланс на системата, увеличават консумацията на хранителни вещества от кореновата система. Това се нарича „ефект на помпата“. Растенията консумират повече хранителни вещества от почвата. Листното подхранване работи по-добре с оптимална схема за прилагане на основни торове в почвата.
При стресови ситуации, при които кореновата система не може да поеме храна, само листното подхранване може да възстанови физиологичните функции на растението и да нормализира метаболизма с минимални загуби на добива.
Храненето през листата позволява не само да се запази вегетативната маса, но и да се развие кореновата система. Развитието на силна коренова система и голям брой корени увеличават способността на растението да абсорбира вода и торове. Практически всичко, което е необходимо за растеж и развитие на растението, се произвежда от листата. Ензими, продукти на метаболизма, протеини, аминокиселини и т.н., всичко това се произвежда от специални клетки в тъканите на листата.
Листното подхранване е уникална възможност, с скоято може се да влияе на растенията през целия вегетационен период, създавайки благоприятни условия за растеж и развитие във всеки етап от формирането им.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта