Жътвата у нас върви нормално, като към втората половина на юли са ожънати 78% от площите с пшеница, 97% от ечемика и 87% от рапицата. В края на кампанията прогнозите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) са да бъдат прибрани около 5,5 млн.т пшеница, което е с -2% в сравнение с 2016 г. Реколтата от ечемик ще бъде  630 хил.т. или с 10% по-малко, а от рапица – 450 хил.т, отново -10%. Средната изкупна цена за 2017/18 г. се очаква да бъде 250 лв/т за фуражна, 275 лв/т за хлебна пшеница и около 670 лв/т при рапицата.

В страната може да се очаква и много добра реколта от царевица и слънчоглед. По прогнози на MARS-JRC от юли, 2017 г. – добивът при царевицата е за 641 кг/дка (САРА – 653 кг/дка), а при слънчогледа 241 кг/дка (САРА – 226 кг/дка). Общото производство на царевица може да достигне 2,8 млн. т, а слънчогледа – 1,8 млн. т.

Предвижданията  за средните изкупните цени при царевицата са за около 280-290 лв/т., а при слънчогледа 630-640 лв/т. Средната цена на слънчогледа в Северна Европа се очаква да бъде около 360 евро/т, а царевицата в ЕС за 2017/18 г. да бъде 170 евро/т (FAPRI, март 2017).

Публикувана в Бизнес

Очаква се добра реколта от пшеница, но тазгодишната жътва няма да бъде рекордна като миналогодишната. Това обяви министърът на земеделието Румен Порожанов пред Дари радио. Той увери, че по-ниските добиви няма да се отразят на цената на хляба. "Цената на хляба се влияя или цената на пшеницата се влияя от международните пазари, респективно цената на хляба се калкулира и когато има промяна на цената тя се дължи не толкова на цената на пшеницата, на брашното, колкото в рамките на допълнителните разходи, свързани с ток, вода и т.н. В никакъв случай не може да се очаква повишаване на цената на основен продукт за българското население като хляба и хлебните изделия", допълни министърът. Порожанов засегна и темата с двойните стандарти в храните. Продължават лабораторните изследвания на хранителни продукти, купени от България и страни от Западна Европа. До края на месеца ще бъдат готови и резултатите.

Публикувана в Новини на часа

От 17 до 24 май средните цени на рафинираното слънчогледово олио в големите супермаркети леко се повишава, докато стойностите по борсите и в останалите магазини остават без промяна спрямо предходната седмица, сочи анализът на министерството на земеделието.

На тържищата в различните области слънчогледовото олио се търгува на цени от 1,90 лв./литър (Хасково) до 2,23 лв./литър (Ловеч). В девет от областите се регистрират разнопосочни ценови изменения спрямо в търговията на едро спрямо предходния седмичен период, в Русенско се движи в границите 2,3%, а в Пловдивско - до +3,4%.

Средната цена на едро за страната се запазва на ниво от 2,08 лв./литър.

В големите търговски вериги (ГТВ) олиото се предлага в ценовия интервал от 2,25 лв./литър (Пловдив) до 2,79 лв./литър (Благоевград и Кюстендил).

В осем области се наблюдава седмично повишение на цените в рамките на 0,8% - 7,2% (Русе), докато в Търговище и Хасково продуктът поевтинява с 4%. Средната за страната цена на дребно на слънчогледовото олио в големите супермаркети нараства с 0,8% на седмична база, до 2,52 лв./литър.

В другите търговски обекти (ДТО) средната цена на олиото за страната остава 2,57 лв./литър. По области, цените на продукта в тези обекти са в границите от 2,39 лв./литър (Бургас, Сливен и Ямбол) до 2,85 лв./литър (Габрово), като седмично изменение на стойностите се наблюдава единствено в Шумен – понижение с 3,5%.

Маржът между цените на едро и на дребно на олиото е средно 0,44 лв./литър за ГТВ и 0,49 лв./литър за ДТО, като най-голяма разлика се отчита в Плевен – 0,78 лв./литър за големите супермаркети и 0,87 лв./литър за по-малките магазини.

Публикувана в Новини на часа

Традиционно през лятото цените на пилешкото месо тръгнат нагоре. В края на май обаче предлагането остава на старите нива и това личи от анализа на пазара за периода 17 – 24 май. При замразените пилета средно за страната цената се е движела около 3,66 лв./кг, което е с 0,3% по-ниска спрямо предходния седмичен период. По области, цените на продукта са в границите от 2,60 лв./кг (Ямбол) до 4,35 лв./кг (Добрич).

В четири области се наблюдава седмично понижение на стойностите в рамките на 0,8% (Плевен) - 3% (Бургас), докато в София и Пловдив продуктът поскъпва, съответно с 0,5% и 2,4%.

Средно за страната, цената на дребно на замразеното пиле в големите търговски вериги (ГТВ) остава 4,53 лв./кг. По области, продуктът се търгува в големите супермаркети на цени от 4,09 лв./кг (София) до 4,97 лв./кг (Смолян), без ценови изменения по области.

През наблюдавания период цените на дребно на замразеното пиле във веригите са средно с 0,87 лв./кг по-високи от тези на едро, като разликата достига до 1,82 лв./кг в Ямбол.

Предлагането на дребно на замразено пиле в другите търговски обекти (ДТО) се запазва в ценовия интервал от 4,39 лв./кг (Шумен) до 5,23 лв./кг (Кърджали). При липсата на седмични изменения на стойностите по области, средната цена на дребно на замразено пиле за страната в тези обекти остава на нивото от предходната седмица - 4,73 лв./кг.

Цените на дребно на замразеното пиле в по-малките магазини са средно с 1,07 лв./кг по-високи от тези на едро, като разликата достига до 1,98 лв./кг в Ямбол.

Средно за страната, цената на дребно на замразеното пиле в ДТО е с 4,4% по-висока от тази в ГТВ.

При прясно охладените пилета цените на едро до 24 май е била в диапазона от 3,70 лв./кг (Търговище) до 4,67 лв./кг (Благоевград и Бургас). Изменение спрямо предходната седмица се регистрира само в три от областите – покачване с 2,2% в Сливен и Ямбол и с 4% в Бургас. В резултат, средната стойност за страната се повишава с 0,2%, до 4,36 лв./кг.

Предлагането на дребно на охладеното пиле във веригите е на цени от 4,24 лв./кг (Пазарджик и Пловдив) до 4,94 лв./кг (Кюстендил). В пет области се отчитат разнопосочни седмични ценови отклонения, в границите от -2,2% (Видин) до +11,4% (Варна). Средно за страната, цената на дребно на охладеното пиле в големите супермаркети се повишава с 0,4% на седмична база, до 4,58 лв./кг.

През наблюдавания период средната цена на дребно на охладеното пиле в търговските вериги за страната е с 0,22 лв./кг по-висока от тази на едро, като разликата в тази посока достига до 0,99 лв./кг в Габрово.

В осем области цените на охладеното пиле в големите супермаркети са с между 0,01 лв./кг (Разград и Шумен) и 0,17 лв./кг (Добрич) по-ниски от тези на едро.

В по-малките магазини цените на охладеното пиле за поредна седмица се задържат в границите от 4,43 лв./кг в Русе до 5,35 лв./кг в Плевен, без седмични изменения по области. Така, средната стойност за страната остава 4,92 лв./кг.

 Цените на дребно на охладеното пиле в ДТО са средно с 0,56 лв./кг по-високи от тези на едро, като тази разлика продължава да е най-висока във Велико Търново и Габрово (1,25 лв./кг). Изключение са областите София и Русе, където цените на охладеното пиле в ДТО са съответно с 0,01 лв./кг и 0,20 лв./кг по-ниски от тези на едро.

Средно за страната, цените на дребно на охладеното пиле в по-малките магазини са със 7,4% по-високи от тези в големите търговски вериги.

Публикувана в Животновъдство

Ечемикът поскъпва с 3,7 % на седмична база, показват оперативни данни на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Към 17 май цената за тон е 279 лв., докато седмица преди това е била 269 лв. При другите основни зърнени култури не се отчитат съществени изменения, като средните цени се запазват близки до тези от преди 7 дни.Сравнявайки със същия период на 2016 г., изкупните цени на хлебна пшеница,фуражна пшеница и царевица бележат ръст с между 8,2% и 11,7%, най-чувствителен при царевицата. При царевицата се наблюдава понижение с 0,9% на годишна база.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 761 лв., което е с 4.0% повече в сравнение с 2015 година, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходната година през 2016 г. увеличение е отчетено в цената на всички категории земя по начин на използване. Цената на постоянно затревените площи се увеличава с 19.4%, на овощните насаждения - с 11.3%, на лозята - с 9.1%, и на нивите - с 1.2%.

През 2016 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район - 1 157 лв. на декар, където е отчетено и най-голямо увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година - с 11.3%.

През 2016 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 44 лв., което е с 4.8% повече спрямо 2015 година. Спрямо предходната година най-голямо е увеличението на рентата за овощните насаждения - с 28.1%. От наблюдаваните категории земя понижение на цената се наблюдава при постоянно затревените площи - с 16.7%, и при лозята - с 13.9%.

През 2016 г. най-висока е цената за един декар наета/арендувана земеделска земя в Североизточния район - 64 лева. Увеличение на цената на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони, с изключение на Южния централен район, където е отчетено намаление с 3.7%, сочат данните на статистиката.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 14 Февруари 2017 19:33

Цената на памука ще скочи до небето

Cтoйнocттa нa пaмyĸa ce вдигнa дo мaĸcимaлнo oт двe и пoлoвинa гoдини paвнищe нa фoнa нa cъĸpaщaвaнeтo нa дocтaвĸитe oт Индия. Aмepиĸaнcĸият нaциoнaлeн cъвeт пo пaмyĸa пpoгнoзиpa, чe пpeз тaзи гoдинa тъpceнeтo щe пpeвиши пpeдлaгaнeтo нa тaзи cypoвинa зa тpeтa гoдинa пopeд. Oт нaчaлoтo нa гoдинaтa цeнaтa нa пaмyĸa в CAЩ ce пoĸaчи c 11 пpoцeнтa, пишe Вlооmbеrg. Cтpaнaтa e нaй-гoлeмият в cвeтa изнocитeл нa пaмyĸ, a aмepиĸaнcĸитe дocтaвчици вeчe ca cĸлючили ĸoнтpaĸти зa 86% oт пpeднaзнaчeнaтa зa eĸcпopт cypoвинa пpeз тoзи ceзoн (гoдинa пo-paнo 72%). Ocнoвни ĸyпyвaчи ca Kитaй -нaй-гoлeмият пoтpeбитeл нa пaмyĸ в cвeтa и Bиeтнaм. Oчaĸвa ce пpeз 2017 гoдинa пoтpeблeниeтo нa пaмyĸ в cвeтa дa нapacнe c 1,5%, a пpoизвoдcтвoтo дa cпaднe c 5% в cpaвнeниe c минaлaтa гoдинa. Haй-гoлeмитe ĸyпyвaчи нa cвeтoвния пaзap ca Kитaй, Bиeтнaм и Бaнглaдeш. Зaтoвa xeдж-фoндoвeтe пpaвят peĸopдни cтaвĸи нa пpoдължaвaщия pъcт нa цeнитe нa пaмyĸa. Πpeз минaлaтa ceдмицa тe ca yвeличили дългитe cи пoзиции зa тaзи cypoвинa cъc нaд 7 пpoцeнтa, ĸaтo ca нaпpaвили 100,3 xиляди фючъpcи и oпции, ĸoeтo e мaĸcимaлeн бpoй "бичи" cтaвĸи oт 2006 гoдинa нacaм. Eднa oт пpичинитe зa cитyaциятa e нaмaлявaнe нa дocтaвĸитe oт Индия - нaй-гoлeмият в cвeтa пpoизвoдитeл нa пaмyĸ. Te ce ĸъpтиxa cлeд peшeниeтo нa пpeмиepa Hapeндpa Moди дa извaди oт oбpъщeниe нaй-гoлямaтa пo нoминaл бaнĸнoтa в cтpaнaтa. Toвa ce oтpaзи злe нa cдeлĸитe, тъй ĸaтo индийcĸитe фepмepи ca cвиĸнaли дa пpoдaвaт cвoятa пpoдyĸция зa пapи в бpoй. Πo дaнни нa cтaтиcтичecĸия пopтaл Ѕtаtіѕtа, Индия e пpoизвeлa пpeз минaлия ceзoн oĸoлo 5,75 млн. тoнa пaмyĸ. Bтopият нaй-гoлям пpoизвoдитeл e бил Kитaй - 4,79 млн. тoнa, a CAЩ e нa тpeтo мяcтo c 2,8 млн. тoнa. Πo-нaтaтъĸ cлeдвaт: Πaĸиcтaн (1,52 млн. т), Бpaзилия (1,28 млн. т), Узбeĸиcтaн (827 xил.т), Typция (577 xил.т), Aвcтpaлия (566 xил.т) и Typĸмeниcтaн (294 xил. тoнa).

Публикувана в Бизнес

Ценовият мониторинг на UkrAgroConsult показва, че през миналата седмица средната експортна цена на руската мелничарска пшеница 3 клас (12,5% протеин) се е повишила с нови 2-3 долара – до 185‑187 долара за тон FOB Новоросийск и $159‑161/MT FOB Азов за товарене февруари-март. Анализаторите са на мнение, че  възходът на експортните котировки е обусловен преди всичко от рекордното темпо на износа.

Според оповестените на 30 януари  отчетни данни на министерството на селското стопанство на Русия износът на зърнени храни от страната от началото на 2016/17 маркетингова година (1 юли) до 26 януари е възлязъл на 22,09 млн.т., в това число 17,22 млн.т. пшеница (+4,5% спрямо същия период на 2015/16 г.); 1,95 млн.т. ечемик (-41%) и 2,77 млн.т. царевица (+41%).

В търговските среди все още се коментира последната голяма победа на руската пшеница в мащабния египетски търг. На 26 януари египетската държавна компания GASC закупи най-голямото количество руска пшеница от 2009 година насам – 410 хил. тона при средна цена $193/MT FOB (+ $6/т в сравнение с предишния търг от 14.01.17 г.).

Според най-големия руски превозвач "Русагространс" през януари Русия натовари рекордните за този календарен месец 2,45 млн.т. зърно, но през февруари е възможно леко отстъпление от този резултат – до 2,3-2,4 млн.т., в това число 1,70-1,85 млн.т. пшеница, което отговаря на миналогодишния февруарски трафик.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. Турция е свила вноса на соя до 2,18 млн. тона от 2,26 млн. тона през 2015 г., като доставките от Украйна са намалели с 27% на годишна база, сочат данни на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. По-малко са доставените количества и от САЩ, докато вносът на маслодайната култура от Южна Америка е нараснал значително.

Намалели са и внасяните количества рапица – до 239 хил. тона от 249 хил. тона през 2015 г., докато доставките на слънчоглед от чужбина са нараснали с 12 хил. тона до 424 хил. тона.

Само през декември вносът на основните маслодайни култури като цяло е нараснал до 270 хил. тона от 248 хил. тона през същия месец на 2015 г., най-вече за сметка именно на соята, чиито доставки от чужбина са се увеличили с 26 хил. тона спрямо декември 2015 г. до 240 хил. тона.

Вносът на слънчоглед през декември е нараснал със само 3 хил. тона до 27 хил. тона, докато при рапицата е регистрирано отстъпление до минималните 3 хил. тона от внесени 10 хил. тона година по-рано.

Публикувана в Бизнес

През лятото продаваме месото на цена от 2 лв. с ДДС. Частните кланици също дават ниска цена, сподели фермерът Емил Димитров от с. Устрем, община Тополовград, който грабна приза „Млад фермер“ на годината на фондация „Еврика“

Лили Мирчева

Най-големият проблем и препятствие в животновъдството е реализацията на месото. Това заяви Емил Димитров от с. Устрем, община Тополовград, който бе отличен с приза „Млад фермер“ на годината на фондация „Еврика“. В същата категория бе награден и Стоян Стоянов, пчелар от с. Гюльовца, община Несебър.

За 27-ми пореден път фондацията, съвместно със Съюза на учените в България, връчи отличия за 2016 г. за постижения в науката и за най-добър млад мениджър, изобретател и фермер. Наградите се връчват за двадесет и седми пореден път за млад мениджър, двадесет и шести за млад фермер и млад изобретател и двадесет и първи за постижения в науката. Те се присъждат за значими постижения на млади хора, не по-възрастни от 35 години. Кандидатите за носители на наградите са излъчени от обществени и стопански организации, научни звена и университети, от неправителствени организации и медии, а окончателният избор се извършва от специализирани комисии във всяка област.Медиен партньор на събитието е вестник „Гласът на фермера“.

„Специално за продукцията на месодайното животновъдство – няма пазар. През лятото продаваме месото на цена от 2 лв. с ДДС“, коментира още Емил Димитров. По думите му търговците дори не искат фактури, защото всичко е в сивия сектор. „Това е България – нямаме оторизирани депа, където да се продаде и реализира продукцията“.

Затова животновъдите връзват двата края единствено със субсидиите, които получават. „Но това е изкуствено поддържане. В същото време в Турция има необятен пазар за продукцията на месодайното животновъдство, но държавата трябва да предприеме хода – ние сме малки, за да излезем сами на този пазар“, коментира младият фермер. Той е член на Асоциацията на месодайното говедовъдство, с председател Андрей Чалъков, от самото й основаване, но и сдружението на животновъдите не успява да се пребори с мафиотските структури, които изкупуват месото на безценица, за да го продадат прескъпо на богати търговци зад граница.

„Трябва да се оправи пазара, защото искаме нормална цена, така че да не продаваме продукцията си под себестойност. Реално това месо се изнася, но ние не печелим нищо. Същевременно е невероятно качествен продукт, получен при изцяло пасищно гледане на животните, без угояване и без отлагане на мазнини“, коментира младият животновъд.

„Частните кланици също ни дават ниска цена. Те или не искат, или нямат интерес да се оправи пазарът. Затова сега цигани изкупуват животните ни и не можем да се преборим с прекупвачите. Но помислете - колко са кланиците и чия собственост са. Те определят правилата, те са държава в държавата и ние не можем да се борим с тях“, казва фермерът.

По думите му в останалите държави от Европейския съюз

животновъдите определят правилата. „При нас е обратното – ние сме на колене и те го знаят. Знаят, че ако през май-юни не продам животните настъпва суша и те отслабват. Аз съм длъжен да ги продам и тъкмо тогава ни притискат с ниска цена“, обяснява Емил Димитров.

Затова от браншовата организация на говедовъдите искат да се създадат депа, където се събира и търгува месото. „Крайно време е и у нас да има регламентиран пазар, както има борси за плодове и зеленчуци, както млякото се изкупува на твърда цена, така и субсидиите при нас да са за килограм произведена продукция, а не за бройки животни. В момента влагаме субсидиите, за да се издържаме, а не да печелим. Трябва да се изгради депо и регламентиран пазар“, предлага младият фермер. По думите му всяко правителство разваля всичко, създадено от предишното. „Хубавото на българите е, че живеем с надежда и сме научени на устойчивост“, казва още Емил.

Неговият баща е хуманен лекар, а майка му детски педагог, но младият мъж се е насочил професионално към животновъдството. Завършил е ветеринарен техникум, а след това - специалността „Зооонженерство“. В момента е студент 4 курс в специалността „Ветеринарна медицина“ в Тракийския университет в Стара Загора. Той благодари на фондация „Еврика“ за получения приз и моралната подкрепа, тъй като животновъдството е един от най-трудните сектори в България и всеки млад фермер се нуждае от подкрепа.

Сега е собственик на месодайна говедовъдна ферма с около130-140 животни, отглеждани пасищно през цялата година. Спомня си далечната 1989 г., когато заедно с баща си купуват една крава от старозагорско село. Вече 27 години се занимава с месодайно говедовъдство. В семейната ферма отглеждат само български породи - майки, които кръстосват с Абърдийн Ангус. Повечето юници в стопанството са първо поколение.

В семейна ферма работят двама работника, но когато се прибира фуража за животните наетите достигат 10-15 души. Стопанството разполага с 700 дка пасища. „Полагат ми се около 3 хил. дка земя, но не мога да изпълня нормата, защото общината няма толкова пасища. Затова съм наел само частни имоти“, разказва животновъдът. Има спечелен проект по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 г. за модернизация на стопанството с обща стойност 135 хил лв. Купил си е машини – трактор с челен товарач, шредер за пасищата, ремарке.

„Искам да стана крупен фермер с поне 150-200 крави - майки“, сподели за в. „Гласът на фермера“ младият стопанин. Стискаме му палци, но дано и държавата си поеме ролята и разчисти сенчестата икономика. На първо време – трябват депа, които осигуряват регламентиран пазар за животновъдите.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта