Четвъртък, 26 Януари 2017 13:31

Биомесото и неговата реална цена

Био охладено свинско месо, продавано в една от столичните търговски вериги, струва 284 лв за килограм. Тази информация предизвика възмущение, учудване и  бурни дискусии в социалните мрежи. Излиза, че  на цената, на която можеш да си купиш пет-шест пържоли био свинско месо, можеш да си купиш цяло прасе, отгледано по конвенционален начин - изчислиха медиите. Колко трябва да струва килограм биомесо, кой контролира истинско ли е или само етикет, който гарантира  по-висока цена?

У нас има 11 сертифициращи фирми. Тяхната дейност се контролира от агенция в Министерството на земеделието.

Има желание за злоупотреба, както и маркетингови трикове. Няма обаче нито една биокланица, отбелязва Веселина Миланова от БНР.

Темата беше коментирана в предаването "Хоризонт до обед" от Филип Хармаджиев в качеството му на свободен фермер. Той вярва в свободното отглеждане с достъп на всяко животно до свободна паша.  

Има постоянно изтъкване на това, че биото е скъпо. Това е популизъм. В миналото разходите за храна са били 15 процента, за здраве – 7. Сега е обратното. Влошаването на здравето се дължи на некачествени храни, смята Филип Харманджиев.

От всички репортажи не видях адекватни въпроси към отговорните в хипермаркета за въпросната цена от почти 300 лв. Такова желание за сензация създава лошо име на биото. Има медиен проблем, смята Харманджиев. Според него така зрителите и слушателите се лишават от съществена информация.

Няма достатъчно търсене на биохрани, няма производство на биофуражи, отбеляза Харманджиев.

В момента България внася 75 процента от свинското си месо, защото нямаме достатъчно производство  в България.

Нямаме достъп до биофуражи. Това оскъпява допълнително. Правя компромис и отглеждам с конвенционални фуражи.

Достъпът до трева и чист въздух компенсира липсата на биофурафи, смята Харманджиев.

Политиката е насочена към концентрационните лагери за животни, каза още той.

Обществото носи вината за отровното гледане на животни. На практика конвенционалното земеделско производство е много по-скъпо. Ако излеете отрова в земята, никой не ви санкционира, каза още Харманджиев. 

Публикувана в Животновъдство
Средните изкупни цени на основните зърнени и маслодайни култури бележат леко повишение, като това се отчита за втора поредна седмица. Най-съществено е увеличението при царевицата, което достигна ръст от 3,2% на седмична база. Това става ясно от Оперативният анализ на основни земеделски култури, изготвен от Министерство на земеделието и храните (МЗХ).
 
 
Като цяло, изкупните цени на основните зърнени и маслодайни култури, продължават да се движат под нивата отпреди една година. Намалението на годишна база е в границите от 2,9% до 8,5%, най-чувствително при слънчогледа. Изключение прави изкупната цена на царевицата, която е с 5,1% по-висока спрямо същия период на 2015 г.
 
 
 
Публикувана в Бизнес
Цената на вносните домати се повишава със 7,5 на сто до 1,25 лева за килограмсъобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Оранжерийните домати поевтиняват с 0,7 на сто тази седмица и се търгуват по 1,50 лева за килограм. 
Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 1,68 на сто до 1.329 пункта, 

Базовото ниво на ИТЦ - 1.000, е от 2005 година, поясняват от ДКСБТ.. 
Българските оранжерийни краставици поскъпват с 3,1 на сто до 2,01 лева средно за килограм. Цената на картофите се задържа средно 0,65 лева за килограм на едро. Зелените чушки поскъпват с 0,7 процента до 1,35 лева за килограм на едро. Цената на червените чушки се понижава с 2,70 на сто до 1,46 лева за килограм. Цената на морковите се понижава с 5,4 на сто до 0,70 лева за килограм.

Зелето се търгува по 0,54 лева за килограм. Ябълките поскъпват с 5 на сто и се търгуват по 1,06 лв./кг. Цената на лимоните се понижава със 0,6 на сто до 1,79 лева за килограм. Гроздето от внос поскъпва с 2,3 процента до 2,20 лева средна цена. Кравето сирене се продава средно по 5,31 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" - по 9,98 лв./кг. Олиото се търгува по 2,07 лева за литър.

Цената на каймата се задържа средно 4,63 лева за килограм. Пилешкото замразено месо поскъпва с 1,6 на сто и се търгува по 3,80 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,54 лв./кг. Цената на брашното, тип "500", остава без промяна 0,82 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,20 лв./кг. Яйцата се продават 0,18 лева за брой на едро.

Публикувана в Бизнес

През есенно-зимния период се забелязва увеличение в цената на дървата за огрев, съобщава "Фокус" цитирайки данни от репортерска проверка в Пазарджик. Причината е в по-голямото търсене, а средното увеличение на кубик дърва е с около 10 лева в сравнение с летния сезон. За отопление се търсят повече широколистните дървета – бук и дъб като цените на кубик се движат между 55 и 65 лева. Част от фирмите, които осигуряват дърва за огрев предлагат отстъпки при по-големи количества, а други намаляват цената с около 10 лева за кубик, ако превозът е на по-кратко разстояние. Предлагат се и нарязани и нацепени дърва, подредени на фигури също по 1 кубик на същите цени, но според специалистите при такава обработка на дървесината се получава разлика и във фигурата на практика се съдържа 0.80 куб. м дървесина.

Публикувана в Бизнес

Готова е методиката, по която ще се изчислява цената на услугата «Доставяне на вода за напояване». Тя ще позволи на доставчиците на вода да изчислят цената на услугата, следвайки общи правила и принципи за съгласуваност, прозрачност, предвидимост, устойчивост и финансова достъпност. Цената се основава на ясно определени и взети предвид разходни компоненти, включително разходи за водовземане, управление и регулиране на водите, разпределение, транспортиране и доставяне на вода за напояване до земеделските водоползватели. Това се казва в проекто доклада на министърът на земеделието и храните Десислава Танева, който ще бъде представен на Министерски съвет. До 14 ноември ще продължи общественото обсъждане на документа.

В методиката е заложено водните услуги да се предлагат на реална себестойност, покриваща всички разходи. Целта е доставчиците на вода за напояване (ДВН) да изчислят цената на услугата, следвайки общи правила и принципи за съгласуваност. Според методиката доставчици на вода за напояване са търговски дружества с държавно участие и общини, в чийто капитал са включени хидромелиоративни обекти, доставящи вода до крайни водопотребители чрез главната напоителна инфраструктура и сдруженията за напояване. Като доставчици на вода за напояване, сдруженията разпределят и доставят вода до земеделските стопанства на техните членове или съответно на други водоползватели, които не са техни членове. С решение на Управителния съвет, събират годишен членски внос, който да покрива фиксираните разходи и други разходи свързани с дейността им. Освен това те формират цена на услугата, дължима от членовете им, включваща разходите за доставка от друг доставчик (ако има такъв) и разходите за предоставянето на услугата от страна на сдружението за напояване.

Ценообразуване при ДВН се извършва като всеки доставчик определя нивото на услугата, която предоставя на своите клиенти. Цената отразява индивидуални условия и нужди, свързани както с техническа схема на всяка напоителна система, така и със специфичните изисквания по експлоатацията и поддръжката й. Цената на услугата отразява действителните разходи при нормална ефективност на напоителната система.

В цената влизат постоянен и променлив компонент

Ценовата структура съдържа два компонента – постоянен, който покрива постоянните разходи по доставката на вода на база площ и променлив на база измерени обеми вода.

Прогнозните разходи след предвиждане на очакваното търсене на услугата включват оперативни разходи – свързани с експлоатацията на напоителната система, в това число разходи за персонал, управление, материали, резервни части и електроенергия за изпомпване на вода, разходи за поддръжка и капиталови разходи за материални активи и за нематериални активи.

Доставчиците на вода за напояване ежегодно до 30 ноември предоставят на министъра на земеделието и храните, в качеството му на контролиращ орган по изпълнението на дейностите по напояване на земеделските земи, информация за реалната цена на услугата през измининалия поливен сезон, както и прогнозна цена за следващия.

Министърът на земеделието и храните, ежегодно до 31 януари, със заповед одобрява цените на услугата „Доставяне на вода за напояване” за следващия поливен сезон.

Публикувана в Бизнес

Краят на октомври донесе известни корекции в цените на основните зърнени контракти по световните борси. В Чикаго пшеницата поевтиня с 95 цента до 152,27 щд/тон, царевицата отиде нагоре с 2,52 долара до 140,70 щд/т, а при соята и соевия шрот повишението е с доста по-значителни стойности от 14,77 и цели 23 долара до нива от съответно 378,90 и 327,60 щд/тон.

В Европа движението на котировките е по-разнообразно - в Будапеща хлебната и фуражната пшеница слязоха надолу със съответно минус 7,66 и минус 4,14 лева до 257,75 и 248,80 лв/тон, царевицата се корегира с плюс 4,76 лева до 247 лв/т.

Маслодайният слънчоглед обаче този път е водещ, като отскочи нагоре с над 17 лева за седмицата и стигна 646,16 лв/тон, а рапицата обърна тренда и поевтиня с 12.78 лева до 673 лв/тон.

В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио поскъпна с 5 долара до 845 щд/т, а рафинираната захар в Лондон също е с плюс 3,40 долара  до 596,80 щд/тон, в тон с възходящата линия, която се прогнозираше за последната година.

В кръг зърно на „Софийската стокова борса” цените се задържат стабилни, но с лека посока нагоре, дължаща се на обичайното натрупване на разходи за съхранение.

Хлебната пшеница с доставка от място се движи от 260 до 280 лв/тон, фуражната е от 250 до 260 лв/тон, а царевицата 250-270 лв/тон, кота се появи и предлагане с включени разходи по транспорт и застраховки на 350 лв/тон.

Фуражният ечемик напълно се е приравнил с нивата на фуражната пшеница и се котира между 240 и 270 лв/тон за търсене и предлагане.

При маслодайния слънчоглед разликите са отново в същите граници – 630 купува и 650-680 лв/тпродава от място. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини останаха стабилни.

В кръг „Нехранителни стоки” се търсят котелно гориво на 700 лв/тон и газьол за отопление на 900 лв/хил.литра. Имаше сделки за голямо разнообразие на различни видове машини и части за тях. Продължава предлагането на разнообразни видове редукторно, двигателно, хидравлично и турбинно масло на цени от 1 690 до 2 120 лв/хил.литра, както е интересна и появата на предлагане на над 20 разновидности гранитни и мраморни плочи с различни размери като ПДИ.

Публикувана в Бизнес

Цената на фуражната пшеница във Великобритания достигна 139,5 лири стерлинги (155,65 евро) за тон, което е най-високата стойност за последните единадесет месеца. Върху цената на британската пшеница силно влияние оказва колебанието във валутните курсови. Затова запазващата се тенденция към намаляване курса на британската лира прикрива фундаментални фактори. Освен това повдигна и нарастващото вътрешно търсене. Ръстът в цените на вносната фуражна пшеница, поради отслабване курса на лирата спрямо еврото, принуждава британските потребители да я заменят с местна пшеница.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

На цени от 0.50 лв./кг се продава зелето на пазара в града, което според търговци е най-търсеният зеленчук по това време, показа репортерска проверка на Радио „Фокус” - Шумен. На места есенното зеле се предлага и на по-висока стойност от 0.70 лв./кг, като е посочено, че сортът на зеленчука е „Кьосе“. Търговците отбелязват, че този сорт е предпочитан за направата на кисело зеле за зимнина, тъй като той е с по-крехка и мека сърцевина и размерите му са по-малки от тези на другите сортове, които се използват за готвене. Сред другите най-предпочитани зеленчуци по това време на годината са картофите, които варират между 0.60 лв./кг и 0.90 лв./кг. Все още се предлага и червен и зелен пипер, като килограм от него струва около 1.20 лв., но продавачите твърдят, че той се купува предимно в количества за домакинството и рядко за приготвяне на зимнина, тъй като в сравнение с миналия месец цената му се е покачила. Масово на търговските щандове присъства и карфиолът, който е задължителен продукт за направа на зимна туршия. Цената му почти навсякъде е 1.00 лв./кг. Морковите се търгуват от 0.70 лв./кг, а цената на лука е 0.90 лв./кг.

Публикувана в Новини на часа

Продължава търговията с пшеница, каза за Радио “Фокус”- Видин Борис Ангелов, управител на зърнена борса в Монтана. Той посочи, че търгуването е по-често в областта на преговорите, а не е с реално сключени сделки. „При тези преговори се опипват цените, ако може така да се каже, дори се обработват. Цената на тон фуражна пшеница е от 230 до 250 лв.за тон, а при хлебната пшеница, в зависимост от качеството цената е 260 лв. до 270 лв. за тон“, обясни Ангелов. Той допълни, че исканията на производителите са за по-високи цени и има задържане на пшеницата от производителите, а при ечемика нещата са по-различни, защото има тенденция от по-висока цена – от 250 лв. до 260 лв. за тон, като има искания и за по-високи цени, но при тази култура няма и голямо предлагане.

Публикувана в Новини на часа

Изходът е в отглеждането на български сортове пшеница с ниска себестойност и високо качество, съветва един от най-изтъкнатите наши селекционери

Проф. Иван Панайотов, селекционер, д.н., Опитна станция по земеделие – Дунав, клон в с. Царевец, общ. Свищов

Казват, че цената на пшеницата била ниска. А как да бъде висока? Висока е цената на руската пшеница, защото се знае, че е качествена. А българската, произведена от чуждестранни сортове, става само за производство на спирт. Защо? Защото нашите родни фермери се заблудиха, че могат да печелят повече от пшеница с висок добив и ниско качество. О, неразумни юроде, отглеждай българска пшеница с ниска себестойност и високо качество, това е изходът. Че и се хвалят – три пръскания с фунгициди, 100 кг торове и т. н. и себестойност на 1 кг зърно 30 – 32 стотинки, 320 лв. за тон. Отговорът го даде един английски фермер, получил над 1600 кг от декар – отказва се от пшеницата и разчита на рапицата, просто сметката му не излиза. На някои ще се стори грубо това, което казвам, но то е истината.

Ниската цена в България се определя от три фактора:

  • световната политика за земеделските продукти, които трябва да имат ниска цена;

  • голямото световно производство – над 730 млн. тона за настоящата година;

  • и ниското качество на българската пшеница.

И още един фактор – цялата търговия на зърно в страната е концентрирана в две-три чужди фирми, няма държавно влияние, няма регулация, няма стратегия, няма качество, няма стандарти и контрол. Качествената пшеница, използвана за производство на хляб, трябва да е с 30% по-скъпа от нискокачествената. Какво зърно произведе България през тази година? Това пшеница ли е, какво е, за какво става? Само в някои арабски страни не се държи на качеството, тъй като си правят питки, за там и за това става, но не и за хляб. За да се приготви хляб от такава пшеница, се прибавят подобрители, набухватели, избелители и т.н., с такъв ли хляб трябва да се храни българският народ? Къде са стандартите и контролът? Къде са цените за качествена пшеница, типична за българската селекция и производство? Но това не означава по-скъп хляб, защото от един кг зърно се произвежда 1 кг хляб, цената съответно е 25 стотинки и 1 лев. Всеки нормален човек може да си направи сметката, аз няма да я правя тук.

Тук ще ви предложа отново старата практика за производство на пшеница –

ефективност и качество

Това означава по-малко торове, по-малко третирания, по-евтино производство с добро и високо качество, със себестойност 22-24 стотинки на килограм. Тук стотинките са важни, ето защо препоръчвам българските сортове пшеница, които са устойчиви на биотични и абиотични стресове и са с високо качество на зърното. Сега всички са се втурнали към чуждите сортове. А какво стана в самата Франция? Провал, пълна катастрофа в пшеницата, за да внасят пшеница от България. Казвам ви, ако има суша през пролетта, тези сортове няма да се отделят от земята; ако има валежи, ще се покрият от плевели. Да, последните три години бяха благоприятни, но

сушите ще дойдат

Това показват наблюденията през последните 120 години. Ние трябва да ги предвидим и ги посрещнем с благоприятна сортова структура. Такава, каквато предлага българската земеделска наука и селекция.

Ето, затова ви предлагам два от българските сортове пшеница, които се отличават с висока степен на устойчивост към засушаване и болести –

Нове и Младен

Те са селекционирани в засушливите условия на Централната Дунавска равнина, в района на град Свищов.

  • Сорт НОВЕ

Сорт Нове е в производството вече четвърта година и резултатите от него са много добри до отлични. По добив сортът конкурира и превишава най-добрите чужди сортове, като добивите от него варират от 598 до 920 кг/дка. Най- благоприятни резултати се получават от сорт Нове при ниски нива на торене – от 10 до 12 кг/дка азот а.в., не повече. Препоръчваме не повече от едно третиране с фунгициди, заедно с хербицидната кампания, нищо повече, оставете сортът да се развива нормално, без повече вмешателства, и резултатът ще е евтино и качествено зърно.

  • Сорт Младен

Специално внимание обръщам на сорт МЛАДЕН. Това е качествен сорт, в Европа няма такова качество като този сорт – доказано е от много анализи. Освен с качество, сортът се отличава със студо- и сухоустойчивост, комплексна устойчивост на болести, отлични агрономически характеристики. Това е сортът за хляб и хлебни изделия. За групата от качествени пшеници продуктивността на сорта е висока – от 520 до 820 кг/дка при най-ниска възможна себестойност.

Естествено е, че световната селекция се развива, аз уважавам успехите на селекционерите от чуждестранните селекционни центрове, но всеки сорт се проявява най-добре там, където е селекциониран. Със сигурност българската селекция в близко време ще представи нови сортове, с по-здраво стъбло, с повишена продуктивност и тези качествени показатели, характерни за националния ни биотип пшеница. Но основните принципи ще останат – ефективно производство и качествено зърно. Само така българската пшеница ще намери своето достойно място в световния и местния пазар.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта