Пада цената на кабернето и на мерлото в Бургаско. Изкупната цена на сортовете е около 0.45 лв. за килограм. Това съобщи за Радио "Фокус" Бургас Джендо Джендов, председател на Лозаро-винарската камара в Бургас. По думите му предишни години цената им е била 0.60 лв. Джендов уточни, че гроздопрозводителите от региона, които имат договори с един от големите заводи в Бургаско, получават цени като миналата година. На най-атрактивните сортове като шардоне, мускат, траминер, совиньон изкупната цена е 0.80 лв. за килограм, белите сортове са около 0.50 лв., ракацителът е към 0.40 лв., мискетът в момента е на 0.30 лв. „Цената му се срина, тъй като няма кой да го купува. Тези лозя са изключително натоварени, с много по-високи добиви и захарният градус се движи между 16-17, което въобще не е подходящо за вино. Единствено може да се ползва за ракия и затова цената му падна. Другите сортове си поддържат миналогодишните цени”, обясни Джендов.
Гроздоберната кампания в Бургаско е започнала от 26 август и се очаква да приключи до 21 октомври. „В бюджета е заложено да се изкупи 10 хиляди тона грозде и това е изпълнено. Допълнително са сключени договори за още 2 хил. тона грозде. Нашите контрагенти имат по-високи добиви отколкото миналата година - с около 20 до 40% повече. Гроздето е с много добро качество, с по-добър захарен градус до 1,5-2 градуса спрямо миналата година, което е подходящо за вино. Купува се отделно грозде за производство на ракия”, каза още председателят. В момента на пазара има много свободно грозде. „Постоянно ни търсят да го приемаме, но финансовият ни ресурс е ограничен и докато не приключим с договорираното грозде, няма да изкупуваме друго. Идеята ми е на никого да не откажем да изкупим продукцията при условие, че плащането ще се извърши на по-късен етап", каза още Джендов.
Опасни за реколтата грозде са сланите, особено при кабернето. По думите на Джендов дъждовете през последната седмица не са оказали влияние върху гроздето. „Валежите не бяха толкова много в региона. Засега нямаме проблем. Опасно е, ако паднат слани, особено при кабернето. Но при гроздето, което идва след дъжда, няма проблеми”, каза още Джендов. Той добави, че около 4 млн. литра вино и около 3 млн. литра ракия ще се произведат в един от големите заводи в Бургаско. Това количество ще се получи от тазгодишната реколта на грозде, която е приблизително 12 хил. тона. „Очакваме да приключи двумесечната кампания. Напрежението е доста голямо, тъй като на ден влизат от 300 до 350 тона грозде в завода. Рекордът за ден е до 400 тона. Петък събота и неделя се приема продукцията на дребните гроздопроизводители. Особеност на кампанията е, че 70% от гроздето постъпва в заводите от собствените им лозя. Дребните производители трябва да се ориентират да сключат предварително договори с тези заводи. Те изчакват по-висока цена, а се получи точно обратното и в момента търсят къде да си продадат гроздето. Така ще бъде и за в бъдеще, защото плододаващите лозя на големите заводи се увеличава”, каза още Джендов.
67 са гроздопроизводителите, които са сключили договор с един от големите заводи в Бургаско. Миналата година са били 14.

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 26 Август 2013 15:37

Пшеницата се търгува евтино

Стопаните, които нямат пари продават

Положението с изкупната кампания на пшеницата остава плачевно, каза Николай Киров, председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Бургас. Изкупната цена на тон пшеница остава 270-280 лева. Не всички стопани обаче задържат зърното, тъй като на някои им трябват средства и продават. По-добри са изкупните цените на ечемика, но в момента повечето производители в региона са го продали, каза председателят на съюза на зърнопроизводителите в Бургас. България е единствената страна в Европейския съюз, чиито земеделци не ползват преференции що се отнася до акциза на горивото за нуждите на селското стопанство и не ползват намаление на този вид ставка. Киров посочи, че се надява правителството да спази обещанието си и да преведе 20-30% от полагаемите им се европейските плащания по-рано през месец ноември. „Ние искаме 100% да се дадат през ноември, но няма да стане, защото в бюджета няма пари”, каза Киров.

Публикувана в Новини на часа
Прибирането на слънчогледа в Южна България започна с десетина дни по-рано заради по-топлото време. Първата пробна жътва вече е направена. По данни на търговците цената от полето е 480-490 лева за тон.
 
На борсата в Будапеща маслодайното зърно се изкупува за 556 лева/тон според последните известни котировки. Миналата година по това време сделките за слънчогледа се сключваха при 900 лева за тон, припомниха от Софийска стокова борса.
 
На Пловдивската стокова борса предложенията на купувачите са между 580 и 610 лева, а срещу тях стои само една оферта на продавач за 690 лева за тон. Зърното обаче е от миналогодишната реколта.
 
Тази година фермерите очакват добри добиви от слънчоглед. Прибраното зърно ще е с 12% повече от 2013 г. , когато бяха отчетени 1.388 милиона тона зърно. Световното производство ще е с около 3.5% по-високо, заради което се очаква по-висока конкуренцията и по-ниски борсови цени.
Публикувана в Новини на часа

Цената на манатарките в Смолян пада през последните дни, като причината е лошото качество. Това каза за Радио „Фокус”-Смолян Живко Билянов, собственик на пункт за изкупуване на гъби и билки в града. Има гъби, но не са с добро качество. Във вътрешността на страната гъбите са качествени и хората предпочитат да изкупуват дъбова манатарка на ниски цени. По гъбите това лято има много червеи и цената им от 8 лв. преди две седмици е паднала на 5.50 – 6 лв. за килограм. Билянов отбеляза, че не помни подобно лято и за брокерите, тъй като от изкупен килограм печелят не повече от 20-30 стотинки. Търговците и берачите, които разчитат на гъбите, за да изкарат допълнителен доход, се надяват на гъбите пачи крак, тъй като сега започва техният сезон и се очертава да бъде добър. Цената на тези гъби е около 2,50 – 3 лв. за килограм.
Билянов отрече в Родопите да има трюфели, каквато информация наскоро бе разпространена. По думите му, те са специфични гъби, които се ровят с кучета и прасета. В пункта също са идвали берачи, които са намирали подобни гъби, но те са били доста по-твърди от трюфела. Билянов каза още, че трюфелите са най-скъпите гъби, защото имат най-високи хранителни качества, на второ място е смръчкулата, на трето място - манатарка.

Публикувана в Новини на часа

Изкупната цена на мелничарска пшеница в Украйна спадна до $210-225 за тон СРТ черноморско пристанище.

Посоката на развитие на международните зърнени пазари през изминалата седмица се определяше главно от фактора време и новините от експортния фронт. Прогнозите за предстоящо нахлуване на гореща и суха вълна в Средния Запад  предизвика значимо покачване на цените на царевицата и соята в САЩ. Борсовите и експортните котировки на пшеницата също тръгнаха нагоре, провокирани от поскъпването на фуражното зърно и мащабните покупки на пшеница от САЩ, извършени от Китай - 840 хил. тона в рамките само на една седмица.
Търговците коментират, че раздвижването на американския пазар до голяма степен се обяснява и с предстоящото публикуване на нови прогнозни данни - доклада на Министерството на земеделие на САЩ (USDA)  за състоянието на световния зърнен баланс. Стабилизирането и известно възстановяване на цените се възприема от участниците в зърнената търговия като нормална корекция на пазара след като през първите дни на юли борсовите и експортните котировки на пшеницата в САЩ и в Западна Европа се сринаха до най-ниското равнище от една година насам.
През изминалите седем дни (04.-10.07.) цената на юлския контракт пшеница в Чикаго се покачи с 10 долара до $247/т, а на експортния пазар меката зимна пшеница поскъпна с 15 долара – до $275/т FOВ. На 10 юли ноемврийският контракт мелничарка пшеница затвори на борсата в Париж на равнище около EUR 197,50/т, в сравнение с EUR 195/т на 3.07.12 г. и EUR 246,75/т на 10 юли 2012 г.  Цената на царевицата в Париж обаче остана непроменена - EUR220,50/т за доставка през август (EUR237/т – 10.07.12 г.). В рамките на една седмица експортната цена на френското хлебно зърно се покачи средно с 2 евро - до EUR197/т FOB Руан.
Тонът на ценовото  развитие в Централна и Източна Европа обаче отново беше слаб. На 10 юли Борсата в Будапеща затвори при следните нива: хлебна пшеница м. VIII - $202/т ($211/т – 3.07.13 г.); фуражна пшеница м. VIII - $191/т ($204/т); царевица м. IX - $249/т ($250/т) и фуражен ечемик м. VIII - $206/т ($207/т).
Жътвата в Русия и Украйна се развива успешно, като добивите от пшеница и в двете държави основни износителки на зърно от черноморския регион значително превишават миналогодишните. Към 10 юли в Русия бяха реколтирани общо 18,8 млн. т зърнени култури, в това число 14,5 млн. т пшеница, което е с 5,4 млн. т повече, в сравнение със същия период на 2012 г. В Украйна към 11 юли са прибрани 11,85 млн. т зърно, в сравнение с 6,97 млн. т към 11 юли 2012 г, като добива от пшеница досега възлезе на 8,52 млн. т.
Тези дни Аграрната конфедерация на Украйна (УАК) прогнозира, че през 2013/14 г. производството на зърно  в страната ще достигне 55-58 млн. т (46,2 млн. т -2012/13 г.), в това число 21 млн. т пшеница (15,8 млн. т); 7 млн. т ечемик (6,9 млн. т) и рекордните 25-28 млн. т царевица (20,9 млн. т).
По данни на търговските фирми изкупните цени на украинска мелничарска  пшеница в пристанищните терминали през първата седмица на юли спаднаха с 25-40 долара $210-225 за тон СРТ черноморско пристанище.

Игор ВАЛЕНТОВИЧ

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (27.06. - 3.07) ценовата динамика при основните зърнени култури и маслодайни семена отново беше предимно низходяща. Тон за понижение отново зададе борсата в Чикаго. Масови продажби на борсови контракти пшеница и царевица там започнаха след като на 28 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA) оповести данни за площите засети със зърнени култури в Щатите за реколта 2013 г. И този път USDA успя да изненада участниците в зърнената търговия с оценката си за площите  с царевица, които противно на преобладаващата  предварителна нагласа се оказаха по-големи отколкото се очакваше преди - 39, 4 млн. ха (рекордът от 1936 г. насам). Площите засети с пшеница в САЩ също се оказаха в повече в сравнение с очакванията на независимите експерти. На 1 юли в Чикаго  бяха регистрирани най-ниските ценови стойности от средата на юни 2012 г.  насам - $236,55/т за юлския борсов контракт. На 4 юли мека червена зимна пшеница се предлагаше за износ от Щатите по $260/т FOB, в сравнение с $280-285/т в началото на юни 2013 г. и  около $300/т на 2 юли 2012 г. За понижението на житните котировки допринесе и по-високата прогноза на Световния съвет по зърното за добив от пшеница в глобален мащаб - 683,1 млн. т, с 28,1 млн. т повече в сравнение с 2012/13 г.
На 3 юли ноемврийският контракт мелничарка пшеница затвори на борсата в Париж на равнище около EUR 195/т, в сравнение с EUR 197/т на 27.06.12 г. и EUR 237/т на 2 юли 2012 г.  Царевицата поевтиня в Париж с 7 евро до EUR220,75/т за доставка през август (EUR219/т – 2.07.12 г.). Експортната цена на френско хлебно зърно се понижи само с 1 евро - до EUR195-196/т, тъй като Египет отново се появи на пазара. На 2.07.2013 г. Държавната египетска компания GASC информира за покупката на 180 хил. тона мелничарска пшеница чрез международен търг, в това число: 120,000 тона румънска пшеница по цени около $250-254/т FOB и  60,000 т украинско зърно по $250/т  FOB.
Тонът на ценовото развитие в Будапеща също беше по-слаб на 26.06.13 г. борсата затвори при следните нива: хлебна пшеница м. VIII - $211/т ($217/т –26.06.13 г.); фуражна пшеница м. VIII - $204/т ($210/т); царевица м. IX - $250/т ($254/т) и фуражен ечемик м. VIII - $207/т ($210/т).
Жътвата бързо напредва в южните райони на Русия, основни доставчици на зърно за износ. Добивите там са по-високи от миналогодишните и натискът върху цените се засилва с всеки изминал ден. Средната изкупна цена на мелничарска пшеница (12,5% протеин) в Южна Русия в началото на седмицата спадна до $206-225/т СРТ, в сравнение с $235-240/т  само допреди няколко дни.
Очертаващите се добри реколти от слънчогледово и рапично семе на Стария континент обусловиха формирането на низходящ ценови тренд. Котировките на слънчогледовото семе реколта 2013 г. през миналата седмица паднаха с 20 евро до EUR –до 450/т FOB Оттмарсхейм (Елзас), а на борсата в Будапеща цената на слънчогледа за доставка през м. октомври се срина  от $490/т до $458/т.  През същия период рапичното семе поевтиня на борсата в Париж с 3 евро (до EUR398/т), а в Будапеща цената му спадна с близо 30 долара - до $480/т. Новият сезон 2013/14 г. започна с рязко понижение на цените на рапичното семе и в Украйна. Според търговски източници изкупните цени на рапично семе за износ в момента гравитират към $490-510/т СРТ, в сравнение с $530-545/т СРТ в средата на юни.

Игор ВАЛЕНТОВИЧ

Публикувана в Бизнес

Климатичният фактор запази определящото си влияние върху посоката на ценовото развитие на международните зърнени пазари и през първата седмица на май.  Пазарните участници в Чикаго, Париж и Лондон остро реагираха на всяка по-значима промяна на агрометеорологичната обстановка в основната страна износител на хлебно и фуражно зърно САЩ. Както вече коментирахме в предишните ни пазарни обзори дъждовното време драматично забави сеитбата на царевица в Щатите и провокира рязкото  покачване на борсовите котировки в Чикаго в края на април - до $263,35 за тон царевица и $270,70/т – мека зимна пшеница. В началото на май синоптичните модели се промениха  към по-добро и надеждите за ускоряване на сеитбената кампания смъкнаха юлската  царевица в Чикаго до $249,00/т, а  пшеницата – до $259,00/т при закриване на борсата на 8 май.
Динамичните ценови промени в САЩ повлияха за двупосочните ценови отклонения в ЕС. Дългата пролет забави развитието на посевите от пшеница в Германия и Франция, но в края на април агрометеорологичната ситуация в Западна и Централна Европа се подобри. На 3 май една от най-авторитетните в света аналитични агенции - Informa Economics прогнозира, че добивът от пшеница в ЕС през 2013/14 г. ще нарасне с 4,3 на сто, в сравнение с текущия сезон - до 138,0 млн.т. Оценката за реколтата на царевица в ЕС на същата дата беше увеличена от 64,8 млн.т на 65,3 млн.т, в сравнение с 56,0 млн.т произведени през 2012/13 г.
На 30  април  цената на майския контракт пшеница на борсата в Париж се  изкачи до петмесечния си връх EUR254 за тон, но само една седмица по-късно на 8 май пазарът се плъзна с 12 евро надолу - до EUR242 (EUR220/т – 7.05.12 г.). Юнският контракт царевица затвори в Париж  на равнище  EUR 216/т, в сравнение с пиковите EUR220/т на 3 май  2013 г. (EUR 213/т - 7.05.12 г.).
Борсата в Будапеща  на  8.07.13 г. приключи както следва: хлебна пшеница м. VIII - $245/т ($250/т – 30.04.13 г.); фуражна пшеница м. VIII - $237/т ($239/т); царевица м. VII - $268/т ($268/т) и фуражен ечемик м. VIII - $239/т ($229/т).
Сред пазарните участници в ЕС преобладават очаквания за  формиране на устойчив низходящ ценови тренд  през летните месеци.  В същото време търговските среди на Запад са обезпокоени от продължителната липса на валежи в Украйна и Южна Русия, но засега прогнозите за добивите от пшеница в там остават много оптимистични, в сравнение с компрометираните от силната суша реколти през 2012 г.
Депресиращо влияние върху житните котировките в Западна Европа оказаха и информациите за преговорите между Русия и Египет, който е най-големият вносител на пшеница в света. Срещата на египетския президент с Путин вече се състоя и според търговски източници е договорен заем за внос на зърнени храни от Русия в размер $2,0 млрд. Освен това Русия ще построи 8 модерни силози в Египет, които ще използва за складиране на количества, предназначени за реекспорт в африканските държави.
В момента пазарите в ЕС, Русия и Украйна е в застой предвид празничния период. Освен това повечето участници в зърнената търговия предпочитат да изчакат първата официална прогноза на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2013/14 г. Докладът ще бъде публикуван късно следобед на 10 май и според водещи анализатори ще има конструктивно значение за развитието на цените на основните зърнени култури в САЩ и Европа.

Игор ВАЛЕНТОВИЧ

Публикувана в Бизнес

Цените на живите агнета варират от 4,80 до 5,50 лева за кг в различните райони на страната.

По предварителни данни на МЗХ, общият брой на овце и кози към 1 ноември 2012 г. е около 1 636 000, което е с 8,9 процента по-малко в сравнение с 2011 г. Броят на отглежданите овце е спаднал със 7,5 на сто до 1 345 000, а броят на козите е намалял с 14,9% до около 291 000.  
Общото производство на овче и агнешко месо през 2011 г. е спаднало до 15 927 тона или с 6,4% в сравнение с предходната година. Произведеното в кланиците месо (промишлен добив) е спаднало до 2 431 тона или с 46%. През 2011 г. в кланиците са заклани общо 321 хил. овце и кози. Произведеното в стопанствата агнешко и овче месо е възлязло на 13 496 тона - увеличение с 7,8%.

По предварителни данни от МЗХ през 2012 г. в кланиците са заклани 311 хил. броя овце и кози, което е със 6% по-малко в сравнение с предишната година. Промишленото производство на месо от дребен рогат добитък се оценява на 2 133 тона или спад с нови 13%. Очаква се добивът на агнешко месо директно в животновъдните стопанства да продължи да нараства и през 2012 г. и да достигне около 14 000 тона. Общото производство на месо от дребен рогат добитък през 2012 г. вероятно остава на равнището от предходната годена.

Износът на агнешко месо продължава да намалява шеста поредна година. По предварителни данни износът на агнешко месо през 2011 г. е спаднал до 2166 тона или близо два пъти в сравнение с предходната година, като темповете на спадане на износа постоянно се увеличават. В сравнение с 2006 г. износът е спаднал 3,8 пъти, което е една изключително негативна тенденция. Износът на охладено агнешко месо се осъществява основно за Италия, Гърция и Хърватска, по-малки количества се изнасят за Австрия. През 2011 г. износът е спаднал спрямо предходната година за всички  основни пазари, като най-голям спад се отчита в износа за Италия - със 55%, за Хърватска износът е спаднал с 33%, а за Гърция - с 31%.

Негативните тенденции в износа се задълбочават през 2012 г., като износът на агнешко месо спадна до само 1641 тона или с нови 25%. Най-значително е спаднал износът за Гърция – повече от 3 пъти. Интересно е, че за Русия са изнесени 116 тона.

Износ на месо от дребен рогат добитък от България за периода 2006-2012 г. /тонове/

Страна

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

Общо износ

8187

7244

6314

4955

3923

2166

1641

В т.ч :

             

- Гърция

3895

3122

3600

2544

1581

1105

353

- Италия

2387

2922

1337

1662

1409

646

635

- Хърватска

1610

919

1094

650

616

418

537

- Австрия

-

102

81

13

19

   

Унгария

   

37

57

-

   

Македония

     

104

     

Румъния

       

78

   

Русия

       

215

 

116

Източник: НСИ

През 2007 г. износът на живи агнета се е увеличил почти двойно спрямо предходната година и е възлязъл на 43 709 броя, но през 2008 г. е отбелязано значително намаление - изнесени са само 12 898 броя. През 2009 г. износът на живи агнета се е увеличил до 20 014 броя. Най-голямо увеличение на износа на живи животни е отбелязано през 2010 г., когато са изнесени 208 417 броя, от които 199 767 броя са изнесените за Турция овце. През 2011 г. износът на живи агнета и овце бележи рекордно увеличение и достига 782 444 броя, или увеличението е почти 3,8 пъти. Най-голям е износът за Турция, като за тази страна са изнесени 732 436 броя. Изнесени са и 14 000 броя за Либия и само 2 111 броя за Гърция.

През 2012 г. износът на живи агнета за Турция силно спадна – до 100 365 броя, като общият износ също драстично се сви – до 107 365 броя. Основната причина трябва да се търси в  наложените временни ветеринарни ограничения от Турция при внос от България , които действаха през по-голямата част от годината.   

Не може да не отбележим, че за сметка на увеличения износ на живи животни през последните години силно е намалял износа на агнешко месо, стока с добавена стойност и много добра експортна цена. С намаляването на износа на агнешко месо намалява и дейността на кланиците и се засягат интересите на предприятията от сектора. Съответно се намаляват доставките на българско агнешко месо и за вътрешния пазар, а цените му се увеличават. 

В същото време през последните 9 години България внася значителен брой живи агнета, основно от Румъния. През 2004 г. вносът на живи агнета е бил 220 074 броя, а през 2007 г. се е увеличил близо 2,4 пъти до 517 751 броя. Броят на агнетата в северната ни съседка е значителен, кланиците в България имат поръчки за износ, а животните в България не достигат. Освен това, изкупната цена на живите агнета в Румъния е по-ниска от тази в България. Въпреки че през следващите 3 години вносът в сравнение с 2007 г. показва намаление, броят на внасяните живи животни от Румъния остава значителен. През 2011 г. обаче се наблюдава рязко увеличение на вноса - внесени са 694 хил. броя, или 2 пъти повече в сравнение с предишната година. През 2012 г. вносът на живи животни рязко намаля – до 156 585 броя или близо 5 пъти, в т.ч. - от Румъния – до 150 хил. броя..

Внос на живи агнета в България от Румъния за периода 2006-2012 г.

 

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

Живи агнета, броя

363 845

517 751

441 544

288 836

329 133

694 206

150 761

Източник: НСИ

В България се внася и неголямо количество замразено агнешко месо - през 2005 г. този внос е бил 135 тона, внесени основно от Испания и Австралия, 25 тона през 2006 г. и 91 тона през 2007 г. През 2008 г. обаче след присъединяване на България към ЕС се наблюдава рязък скок при вноса на замразено агнешко месо - до 614 тона или той се е увеличил повече от 6 пъти. Основните количества са внесени от Испания - 494 тона, Нова Зеландия - 83 тона и Аржентина - 74 тона. Вносът на агнешко месо през 2009 г. е възлязъл на 268 тона , а през 2010 г. - на 547 тона, от които 288 тона са внесени от Нова Зеландия. Въпреки че вносът се е увеличил, количеството което се внася е много малко в сравнение с изнасяните количества. Много важно е да се подчертае, че от България се изнасят млечни охладени агнета с тегло на каркасите от 8 до 12 кг, а месото което се внася е замразено, от животни от месодайна порода и с много по-голямо тегло на каркасите. Това личи и когато се прави сравнение на средната експортна със средната импортна цена, като експортната цена от България е почти два пъти по-висока. През 2011 г. вносът на агнешко месо спадна почти 3 пъти и възлезе само на 204 тона, като най-голямо беше количеството, внесено от Нова Зеландия - 69 тона. Вносът от Испания възлезе само на 37 тона. Средната импортна цена от Нова Зеландия обаче значително се повиши. През 2012 г. вносът отново се повиши до 539 тона. От Испания бяха внесени 281 тона, а от Нова Зеландия – 167 тона.          

Търсенето на агнешко месо както в България, така и в другите страни от Балканския регион е сезонно, като най-голямо е в дните преди големи религиозни празници, и основно преди Великден. Износът също се осъществява основно в периода преди католическия Великден за Италия, и преди православния за Гърция. Известни количества се изнасят през август - за празника Успение Богородично и в периода преди Коледа. Две поредни години - 2010 г. и 2011 г. - християнският и католическият Великден съвпадаха, което би било основание за известен недостиг на агнешко месо на българския пазар, ако потреблението му не беше ограничено от високите цени. През 2012 г. разликата между католическият Великден, който се празнуваше на 8 април и православният, който беше на 15 април, беше само една седмица, което също е предпоставка за недостиг на пазара в България и съответно по-високи цени, тъй като значителни количества се изнасят за Италия и съответно за Гърция.

През 2013 г. католическият Великден е на 31 март, а православния – в началото на май – на 5 май и съвпада с Гергьовден. До тогава износа на агнешко месо за Италия ще е приключил, а и агнетата вече ще бъдат малко по тежки, което предполага цените на агнешкото месо да не са много по-високи в сравнение с 2012 г. 

Потреблението на агнешко и овче месо в страната в домакинствата през 2009 г. беше 2,2 кг на глава от населението, като през 2010 г. то спадна до 1,7 кг или с 23%. През 2011 г. беше отбелязан поредния спад – потреблението спадна до 1,3 кг или с нови 24%, главно поради високите му цени. Основно се търси агнешко месо около Великден и Гергьовден, докато потреблението на овче месо е ограничено в определени райони на страната.

 

Вътрешно потребление на месо от дребен рогат добитък

през 2011 г. (в тонове)

Произведено месо

Внос

Износ

Вътрешно потребление

% на вноса в потреблението

15 927

244

2 218

13 952

1,7%

Източник: МЗХ, отдел Агростатистика 2012

Данните показват, че България почти изцяло се самоснабдява с месо от дребен рогат добитък.

Цените на агнешкото месо през последните години показват непрекъсната тенденция на нарастване. По данни на системата за агропазарна информация /САПИ/ в средата на март 2011 г. средната изкупна цена на живи агнета варира от 4,50 до 5,00 лева за кг. живо тегло, а по данни на Съюза на животновъдите, в средата на март 2012 г., изкупната цена на живи агнета е около 6 лева за кг живо тегло. Според САПИ средногодишната цена за 2012 г. беше 5,80 лева  за кг живо тегло.

В края на март 2013 г. цените на живите агнета варираха от 4,80 до 5,50 лева за кг в различните райони на страната и в зависимост от големината на животните – съответно до 25 кг са по-скъпи и цената е около 5,50-6 лева за кг, а над 30 кг са по-евтини– до 5,50 лева за кг.

Очаква се от началото на април 2013 г. пазара да се активира по повод наближаващите празници Великден и Гергьовден и очакваното отваряне на турския пазар, като изкупните цени да покажат тенденция на известно нарастване.

Според данни от Националната асоциация на животновъдите условията за внос на живи агнета от България в Турция се уточняват между българските и турските ветеринарни власти и вероятно износа отново ще бъде възобновен.

Средната цена на дребно в магазинната мрежа за агнешкото месо в началото на април 2013 г. варира от 12.00 – 13.00 лева за кг за цяло агне, до 13,50 – 14,50 лева за кг за задно бутче и 11,50-12,50 за кг плешка в различните магазини. Цените на дребно остават на равнището от предишната година, но с наближаването на празниците вероятно ще бъде отбелязано по-значително покачване на цените.  

Замразеното агнешко месо, внос от Нова Зеландия, се продава  разфасовано. В търговската верига Метро през март 2013 г. цените на различните разфасовки са от 9 лева за кг за цяла предна четвърт, 14,40 лева за цял бут и 20,40 лева за агнешки бут слайс, до 21,60 лева за агнешки котлети. Замразеният агнешки комплект е 3 лева за кг, а замразените агнешки чревца – 6,60 лева за кг.

В страните от ЕС цените на агнешкото месо също показват нарастване през последните години, но и в периода преди Великден. Средната референтна цена в ЕС на 18 март 2012 г. беше 520 евро за 100 кг кланично тегло за тежките каркаси /нарастване с 3,8% спрямо предишната година/. Цените на леките каркаси /в тази категория спада агнешкото месо от България/ бяха 586 евро за 100 кг /нарастване с 7,8% в сравнение с предишната година/. Увеличението на цените през март 2013 г. е с около 3% в сравнение с предишната година. 

 

Публикувана в Бизнес
2012 година беше изключително активна по отношение на пазара на земя. Според доклад на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) през миналата година са изтъргувани над 1.5 млн. дка в резултат на политиката на продажба на дружествата със специална инвестиционна цел.
 
Принос в раздвижването на пазара имаха и държавните търгове, на които бяха продадени 100 хил. дка земеделска земя, главно мери, пасища и ливади. Активността на пазара е свързана с очакваното прилагане на нов регламент за предоставяне на европейски субсидии на основата на притежаваните преди 2014 г. площи.
 
Раздвижването на пазара доведе и до увеличаване на цените до над 800 лв. за декар. Очаква се през 2013 г. интересът към покупка на земя да се запази и цените да продължат да растат.
 
Увеличава се и рентата като през стопанската 2012-2013 тя е 36 лв. за дка, а за следващата година се очаква да нарасне с 15 на сто до 40-42 лв. средно за страната.
Публикувана в Новини на часа
Вторник, 19 Февруари 2013 11:24

Цените на земята 2013

Броят на сделките и изтъргуваната земя ще е по-малко, поради факта че пазарът ще е повече вторичен - там се търгуват по-големи размери земя и сделките текат по-бавно, прогнозира Борислав Петков, председател на Сдружението на собствениците на земеделска земя:
Първичният пазар постепенно намалява и изчерпва възможности - остават трудни сделки при липсващи наследници. А и няма практика да се купуват идеални части от определени имоти. Това до опрелена степен ще намали сделките. Дали ще расте или ще намлява цената? Трябва много добре да се разделят вторичния от първичния пазар. Примерно ако аз съм комасирал 1000 дка те ще минат през пазара с пъти по-висока стойност. След комасация продавам за 1000 или 1500 лв/дка. В същото време няма как да се каже, че в селото, където съм продавал цената е тази. Това ще доведе до изкривяване и стопиране на пазара.
Убеден съм че няма причина маломерните имоти да поскъпват - тази година посоката на първичния пазар ще е надолу.
На вторичния бяхме вече свидетели на най-голямата сделка - за 180 000 декара и това е положително за самия пазар. Всъщност вече анализът за цената трябва да е разделен на първичен и вторичен.

Публикувана в Новини на часа
Страница 9 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта