За трудния пазар, за капана на проектите, за липсата на дългосрочни политики в земеделието на макро ниво – гледните точки на Постолови – баща и син

Анета Божидарова

Преди повече от 10 години Даниел Постолов затръшнал вратата на банковия офис и се завърнал в родното село Еремия – за да стане градинар. Споменът, който пазел от дете за черешовите градини, се оказал по-силен от прагматичните житейски решения. Фамилията посрещнала с разбиране избора на Даниел и веднага застанала зад гърба му, начело с неговия баща Кирил Постолов.

106351272 674162569801430 3207126364675803289 nДнес фамилията стопанисва 50 дка градини. С удивителен мерак баща и син Постолови година след година развиват своето стопанство. Попитахме и двамата - лесно ли е да бъдеш овощар у нас? „Лесно е ако го гледаш на картинка“, смее се Кирил Постолов. Даниел признава, че в началото тръгнали почти любителски, но още в началото на пътя разбрали, че

пазарът в този бизнес е най-важен

Затова заложили на черешите за прясна консумация – ранни, средноранни и късни сортове – от традиционни до най-популярните на пазара днес. „Имам чувството, че някаква сила ни помага“, казва Даниел. Вероятно така се чувства човек, когато е убеден в правотата на своя избор.

Градините на фамилия Постолови са невероятни със своята изрядна подредба. В тях веднага се вижда един необясним педантизъм в работата. „Просто сме си такива хора“, казва Даниел Постолов и с това изчерпва целия въпрос.

Проблемите обаче в сектора са хронични. Всяка година черешопроизводителите от Кюстендилско срещат трудности с наемането на работна ръка и най-вече с реализацията. „Липсва анализ и планиране от страна на МЗХГ. В тази посока трябва да ни се помогне, защото сами не можем да се справим“, коментира бившият банкер. Веднага питам дали пазарът няма да е по-успешен, ако малките градинари се сдружават. Даниел признава, че този процес е труден. „Когато става дума за пари, малко хора издържат на това изпитание“, смята той. И затова

днес всички берат горчивите плодове на тази незрялост – неумението да се сдружаваме

Щом пазарът се наводни с череши за прясна консумация, цената пада. Като се прибави и евтиният внос, картината става още по-критична. Затова е трудно всички по веригата да са доволни и да печелят. При изкупна цена на черешата от 1.00 - 1.50 лева и 60 ст. надница за берачите, къде му излиза на човек аритметиката?, пита бащата Кирил Постолов. Той е ядосан и заради друго – трудно е за млади и мераклии градинари да правят бизнес в България –

земя трудно се наема за повече от 10 години – как да инвестира човек в трайни насаждения

Овошките влизат в силата си едва след 5-6 години, до тогава е само работа и инвестиции, възвращаемостта е малка.

Постолови недоумяват защо е толкова трудно да се извършва контрол върху сектора, след като има сателитно наблюдение и цялата картинка може бързо да лъсне – като на длан. А че има чертожници и схемаджии, повече от ясно е. Топката обаче по тази тема е в полето на държавния контрол.

Даниел има какво да каже по темата проекти по ПРСР. Той е одобрен по подмярката 6.1,` популярна като „Млад фермер“. Бизнес-планът му включва и биологични площи с джанки. Постолов син обаче не е доволен от методологията на работа на Държавен фонд „Земеделие“. Опитът на бившия банкер показва, че

за един бенефициент политиката на смяна на правилата в движение никак не е удачна

„От ДФЗ често изискват от нас реакция с документи относно промени в кратък срок и с леко ултимативен тон, а когато ние имаме въпроси – чакаме с месеци“, казва Даниел. Постолов син обаче е изключително благодарен на екипа на НССЗ – Кюстендил, и по-специално на своя персонален консултант Ивона Новакова. „Ако фермерите не са чували за Националната служба за съвети в земеделието и че тя работи абсолютно безплатно за българските земеделци, значи не са се интересували достатъчно от аграрен бизнес“, казва Даниел. От НССЗ-Кюстендил не просто са помогнали на черешопроизводителя от Еремия да подготви своя бизнес – план. Те следят цялата процедура по кандидатстването, одобрението и изпълнението на проекта, като своевременно уведомяват всеки бенефициент, който работи с тях, за всяка промяна, ако има такава от страна на ДФЗ.

Финансирането по подмярката 6.1 е 50 хил. лева и то покрива едва около една трета от инвестициите, които Даниел прави в своя бизнес. „За стартова помощ – става, за повече и за нещо по-сериозно – няма как, това са жълти стотинки“, лаконично обяснява градинарят от Кюстендилско. Според него липсват дългосрочни стратегии и политики в земеделието на макро ниво и това носи несигурност за малките и средните стопани. Особено по отношение на пазара. Достатъчно е няколко градинари от региона, за които това не е основен бизнес, да започнат да продават на ниска изкупна цена черешата, това веднага се оказва пагубно за останалите. Няма обаче механизъм или регулация, които да контролират този процес. В този смисъл Даниел смята, че държавата трябва да има специални

политики към сектор „Плодове и зеленчуци“ – дългосрочни и обвързани с пазара

Сега усещането за подкрепа към сектора прилича на това да се опитваш да обяздиш и да подкараш умрял кон. Каквото и да правиш – няма смисъл, нищо не се получава, казва с горчивина Даниел.

Питам го дали има вариант отново да се върне в банковия офис. „Всичко е възможно и животът непрекъснато го доказва. Сърцето ми обаче днес е в тази уникална черешова градина, която сме създали с моята фамилия. Където и да отида – ще работя по същия начин“, казва Даниел Постолов. И отново повежда екипа ни към място, от което да ни покаже поредната красива гледка. Защото така правят истинските мераклии – изграденото с труд ги радва всеки ден.

Публикувана в Бизнес

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” разшири обхвата на схемата de minimis, одобрена на 12 май като стимул за българските овощари при реализацията на реколтата от български череши и вишни през настоящата изкупна кампания. Право подпомагане ще имат не само земеделски стопани, но и признати организации и групи на производители в скетор „Плодове и зеленчуци“, които отглеждат череши и вишни. Помощта е част от мерките, които се въвеждат от държавата като облекчения за земеделските стопани, заради пандемията от коронавирус (COVID-19).

   Финансова подкрепа получават преработвателните предприятия, като субсидията покрива част от разходите, свързани с изкупуването, транспорта и преработката на реколтата тази година.

   Преработвателите трябва да са регистрирани по чл. 12 от Закона за храните и да са вписани в публичния регистър на БАБХ. За да получат средства по държавната помощ, е необходимо предприятията да отчетат с фактури закупените количества български череши пред ДФ „Земеделие“.

   Добивите следва да са произведени от земеделските стопани, които са участвали по схемата за обвързано подпомагане за Кампания 2019 и са били допустими за подпомагане. Сега се включват и признати от министъра на земеделието, храните и горите групи и организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“, обединяващи земеделски производители на череши и вишни и чиито членове са зявили през Кампания 2019 участие по схемата за обвързано подпомогане за плодове (череши или вишни) и да са били допустими за подпомогане.

    Напомняме, че срокът за подаване на заявления е до 15 юни, а срокът за представяне на документи за отчитане изкупено количество продукция е до 31 юли 2020 г.

   Предстои ДФЗ съвместно с МЗХГ да изменят указанията за предоставяне на помощта.

Публикувана в Агроновини

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” разпредели 1 млн. лв. по схемата de minimis като стимул за реализацията на реколтата от български череши през предстоящата изкупна кампания. Финансова подкрепа ще получат преработвателните предприятия, като субсидията покрива част от разходите, свързани с изкупуването,  транспорта и преработката на реколтата тази година. Помощта е част от мерките, които се въвеждат от държавата като облекчения за земеделските стопани, заради пандемията от коронавирус (COVID-19).

На финансиране имат право всички предприятия, които завишат обема на изкупените добиви от стопаните спрямо предходната година. Подкрепата е до 50 лв. на тон за предприятията, които са завишили изкупните количества с 30% спрямо обемите си от 2019 г., които следва да са били над 20 тона.

За да получат средства по държавната помощ, е необходимо предприятията да отчетат с фактури закупените количества български череши пред ДФ „Земеделие“. Добивите следва да са произведени от земеделските стопани, които са участвали по схемата за обвързано подпомагане за Кампания 2019 и са били допустими за подпомагане. Другите изисквания към преработвателите е да са регистрирани по чл. 12 от Закона за храните и да са вписани в публичния регистър на БАБХ.

Площите с череши в България растат през последните години и вероятно ще надхвърлят 14 000 хектара през 2020 г. По данни на агростатистиката през 2019 г. страната е произвела близо 55 000 тона череши.

Допълнителните стимули по схемата, които се предоставят на  преработвателите имат за цел да обезпечат изкупната черешова кампания тази година и да намалят риска от финансови загуби за стопаните. Предстои да бъдат изготвени указания за предоставяне на помощта.

Публикувана в Агроновини

Със среден добив от 400 килограма от декар започна прибирането на черешите в Силистренско, показва справка от областната земеделска дирекция. В Силистренско се отглеждат 4 075 декара череши. Досега е получена продукция от 200 декара. Средният добив от ягодите е 672 килограма от декар, а от малините - 180 килограма./БТА

Публикувана в Новини на часа

Огнян Антонов е най-големият производител на череши в региона на Кърджали. Преди близо 20 години родопчанинът посадил 10 сорта череши върху 200 дка земя в Родопите, до село Орешница. И днес черешите са най-голямата страст на Огнян. По време на нашата среща, стопанинът не спира да опитва от искрящите плодове. И с гордост разказва за всеки сорт.

И днес овощарят продължава да търси най-сладките череши, но към днешна дата проблемите в сектора са едни и същи: ниска изкупна цена и липса на работна ръка. Последният проблем е особено остър по време на кампания, каквато вече започва при черешарите. „Каквато и надница да давам, предпочитат да седят в селската кръчма, вместо да дойдат и да си изкарат някой лев с труд“, ядосва се производителят на череши. Повечето берачки в градината на Огнян са възрастни жени. Възрастта обаче в един момент си казва думата и те трябва да се откажат от работата. Черешата иска бързо бране, катерене по стълба, спазване на срокове. Огнян не се оплаква от пазар, въпреки, че е наясно, че изкупната цена на черешите е в пъти по-ниска от крайната пазарна. За него е важно да реализира продукцията.

Огнян имал оферти за изкупуване на череши от чужбина, но не посмял да поеме ангажимент при такава хронична липса на работна ръка. Фермерът е наясно, че е твърде вероятно да не може да спази условията на купувачите. Затова се гневи на социалните политики у нас. „Трябва да има начин да накарат хората да работят. Защо им се дават тези социални помощи? По-добре да ги спрат. Да го измислят по друг начин. Какъв е смисълът аз да се блъскам от толкова години и всеки път да треперя като наближи сезона на брането на брането – ще има или няма да има работници?“, казва с горчивина Огнян и отхапва от сладката череша.

Съпругата му често обича да се шегува: „Ако полагаш толкова грижи за мен, колкото за всяка череша в градината, царица ще бъда“, разказва през смях стопанинът от Кърджалийско. За Огнян овощарството е повече от тънка работа. Преди да засади своите 200 дка с череши, внимателно проучил региона, направил изследвания на почвата. Избрал слънчеви и полегати склонове, за да може днес да се похвали с най-вкусните череши в Родопите. „Само работници да се намерят, нищо друго не искам“, казва в заключение фермерът.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство

Има начин да предотвратите напукването на черешите. Мерките, трябва да вземете около един месец преди зреенето на плодовете.

За да берете здрави череши е необходимо да направите две листни пръскания преди зреене през 10-12 дни с торове, които съдържат калций. Елементът, освен че е храна за растенията, има и голямо значение за подобряване на физиологичното им състояние. Това се изразява в заздравяване на клетките на младите тъкани, каквито са плодовете.

Когато растенията не са осигурени с достатъчно калций, първоначално натрупаното количество от листата, не се придвижва към нарастващите млади части. Това налага елементът да се подава директно чрез листно пръскане. Подходящи за целта са еднокомпонентни листни торове, съдържащи калций, - Калциев окис, Калциев двухлорид, Лактофол Ca и др. Спазвайте дозите посочени на опаковките на съответния продукт.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Наглеждайте дръвчетата по често, а не само като наближи време за бране на плодовете. Неприятелят, нападащ черещата и завиващ листата й е черна черешова листна въшка.

Нападнатите връхни листа на черешата трудно ще се оправят, тъй като в резултат от храненето на вредителя те се завиват, а леторастите се деформират. Въшките отделят медена роса, по която се развиват чернилни гъбички, които допълнително зацапват листата, плодовете и клонките. Опазването на новия прираст в тази фаза може да стане само с химични средства.

Тъй като ранните череши са във фаза зреене и скоро ще са готови за консумация, нямате голяма възможност за избор на препарати. Сега може да използвате само пиретроидни инсектициди, които са с кратък карантинен срок, макар че те не са най-ефикасни за борба с този неприятел. Такива са Децис 100 ЕК, Моспилан 20СП и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бялата ръжда по черешата е известна още като червени листни петна по череша и вишня. Вредата от нея е особено голяма при влажно време.

По горната страна на листата се появяват множество дребни точици, които в началото са пурпурни, а по-късно некротират (покафеняват и прегарят). Лесно може да познаете болестта след дъжд – от високата влажност по долната страна на листата в местата на петънцата се забелязва налеп от белезникави купчинки. Подобни признаци се наблюдават още и по дръжките и зелените плодове на по-чувствителните сортове, като Бинг, Наполеон, Козерска и Ламберт от черешите и Сенчеста морела от вишните.

Заразените листа започват да пожълтяват от мястото на повредата, докато пожълтеят и изсъхнат целите, след което опадват. Това става преждевременно още в средата на лятото и картината е место срещана в малките градини, където след беритба стопаните не пръскат.

Ако в продължение на две-три години с благоприятни условия за развитие на болестта, плододаващите дръвчета не се пръскат, те силно се изтощават. В резултат на това и от ранното обезлистване на дръвчетата те не могат да се подготвят за успешно презимуване, остават с недозрели и слаби леторасти и загиват.

Подходящи фунгициди срещу бяла ръжда са Силит 544 СК, Силит 40 СК,  Делан 700 ВДГ, Сигнум. Пръскайте с фунгициди за едновременна борба и с ранното кафяво гниене - Карамат 2,5ЕВ.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Водени от разнообразни стимули – търсене на по-висока доходност, европейски субсидии, диверсификация на бизнеса, овощарството попадна в инвестиционния хоризонт на мнозина земеделци и инвеститори. Това сочат анализите на ИнтелиАгро за развитие на сектора. Площите в някои направления нараснаха бързо и постепенно вътрешният пазар отесня за родната продукция. Това доведе до спад в цените – тенденция, която изглежда ще продължи в бъдеще при равни други условия. Същевременно, нови градини продължават да се създават, а работната ръка е на път да се превърне в изчезващ вид, т.е. натискът е двоен – веднъж откъм приходи, втори път откъм разходи за бране.

На този фон се очертават два пътя: производителите или постоянно да надграждат производствената си база, за да отговарят на нарастващите изисквания на пазара за прясна продукция, или да оптимизират процесите в стопанството и да бъдат максимално гъвкави в търсенето на удовлетворяваща реализация при преработвателите.

Ръст, съпътстван от рискове

През последните три години площите с овошки (без черупковите) нарастват с 9% средногодишно, за да достигнат малко над 35 хиляди ха през 2018 г. Това е безпрецедентен размер за последните десет години. Картината в отрасъла обаче продължава да е разнообразна. Ръстът се дължи почти изцяло на бума през последните години на създадените насаждения с череши и сливи. Именно тези два овощни вида формират близо две трети от структурата на овощните градини в страната.

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи;

*без черупкови

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи

Между 2015-2018 г. насажденията от череши в България нарастват с 2600 ха като достигат 11 340 ха. Неслучайно черешите са и сред „най-младите“ овошки в страната – 16% дял на площите до 4-годишна възраст. Най-много нови насаждения са създадени в Югозападна и Североизточна, както и в части от Югоизточна България. Регионалната активност донякъде следва трите по-сериозни пазара за родната продукция – София, Румъния, както и логистичния и преработвателен бизнес в Южна България. В други, традиционни области обаче се наблюдава застой и дори спад.

Съмнение върху бизнес устойчивостта на ръста обаче хвърля интензивността на новите градини. Цели 40% от насажденията на възраст до 4 години са с гъстота до 50 дръвчета на дка[1] – граница, под която те са по-скоро любителски и дори не можем да говорим за професионален характер, камо ли дали са интензивни. За съжаление, Агростатистиката ни не прави разбивка за по-голяма от тази гъстота, което практически ни оставя да гадаем каква част от 2-те хиляди ха „млади“ черешови градини са всъщност с потенциал да генерират висока доходност и да се борят за добри износни цени.

Източник: ИнтелиАгро по данни на ДФЗ за заявени за подпомагане площи

Още по-забележителен е ръстът при сливите – с 4000 ха (16% средно годишно) между 2015 и 2018 година до близо 11 300 ха. Ако тенденцията се запази, то през тази година сливите могат да изместят черешите като най-разпространен овощен вид (без черупковите) в България. Близо 28% от сливовите градини са на възраст до 4 години (МЗХ, 2018), което вещае обилна продукция тепърва да залива пазара.

Бумът в засаждането на сливи като че ли е обхванал цялата страна и увеличение на декларираните за подпомагане площи (2018-а спрямо 2015-а година) има във всички 28 области. Причината може да се търси основно в две направления – първо, сливите са относително по-лесен за отглеждане и бране вид от черешите, и второ, намират много широко приложение – освен за прясна консумация и преработка, също и за мус, пюрета, ракия и др.

Макар и от значително по-ниска база, сред останалите овошки, със съществен ръст са крушите, където за три години площите се увеличават с близо 200 ха до 615 ха (14% средногодишен ръст). Известно покачване се наблюдава през последните три години при кайсиите (с 540 ха) и вишните (с 350 ха), но тук по-скоро става въпрос на възстановяване на загубени през изминалото десетилетие позиции.

Ябълките и прасковите са направленията, където се наблюдава най-явен застой в площите. При първата култура проблемът е най-вече в липсата на конкурентоспособност у родните производители. Сортовият състав се подменя, но бавно -  цяла четвърт от ябълковите насаждения в България са на възраст над 15 години (МЗХ, 2017), а продуктивността на градините изостава от оптималното. Това прави съревнованието с вносната продукция трудна.

Прасковите тотално изостават от реалностите на пазарите за прясна продукция. При относително ниските средни добиви в страната, реализацията за преработка очаквано не носи желаната доходност за производителите. Перспективите не изглежда особено добри, имайки предвид, че прасковите са сред овошките с най-бавен темп на подмяна на насажденията - едва 9% от градините са на възраст до 4 години (МЗХ, 2017). Това е знак за възможно разтваряне на сериозна ножица между търсенето и вътрешното предлагане в бъдеще – вакуум, който успешно може да бъде зает от интензивни и ефективни градини на напредничави овощари.

Имаме продукция… ами сега?

Създаването на значителни нови насаждения с череши и сливи през последните години вече дава своето отражение върху производството и започва да оказва натиск върху цените, особено в сезони с добри добиви, какъвто бе изминалият. Оперативните данни на МЗХГ за 2018 г. показват ръст в плододаващите площи с 10% при черешите и 8% при сливите. Като добавим по-високите добиви, в сравнение с 2017 г., получаваме с една трета повече произведени череши и с около 50% повече сливи. Българският пазар за прясна консумация е малък и цените са силно чувствителни към увеличено вътрешно предлагане. Тенденцията е средните цени на черешите на производител да се понижават, като слязоха под 90 ст/кг през миналата година. Около две трети от родната продукция се реализира за преработка - на по-ниски от средните цени, тъй като качеството ѝ не е конкурентно на пазара за прясна консумация.

Имайки предвид продължаващото навлизане на млади градини и предстоящи нови инвестиции, и двата сегмента на вътрешния пазар едва ли ще предложат по-добри условия в идните години, дори при по-слаби реколти. Това подчертава ролята на износа за устойчивото развитие на бранша. Той обаче остава мираж за мнозина от производителите.

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи; Няма окончателни данни за производството през 2018 г.

Меки плодове

Направлението на меките плодове, което доскоро се радваше на бурно развитие и засилен инвеститорски интерес, изглежда навлиза в период на застой. Експортно ориентиран, браншът е поставен в силно конкурентна среда от производители от ЕС (най-вече Полша) и трети страни (Сърбия, Украйна). Малините са най-разпространените меки плодове в България и страната ни все още има добри позиции на глобалния пазар. Само за две години – между 2015 и 2017 г., площите с тях нараснаха с близо 60%, надминавайки 2500 ха. През изминалата година, обаче, бумът се укроти и насажденията останаха приблизително същите.

Площите с ягоди са относително стабилни през последните четири години – 700-740 ха. Третата най-разпространена култура в това направление традиционно е аронията. При нея също не се наблюдава динамика и от години площите са около 280-300 ха. Стабилен е и размерът на площите с къпини и касис – по около 50-60 ха.

Макар и в по-малък мащаб, бързо и устойчиво се развива отглеждането на боровинки в България. От 2015 г. насам площите се увеличават четири пъти до 45 ха. Само преди десетина години те са били съвсем символични – 2-3 ха. Въпреки че конкуренцията в това производство е изключително ожесточена, дори от близки и далечни трети страни – Сърбия, Украйна, Чили, българската продукция има своя пазарен прозорец и търсене.

Публикувана в Бизнес

Бактерията причиняваща бактериален пригор по костилковите видове презимува върху заразените стъбла, клонки, клони, пъпки. През пролетта бактериалните клетки се разсейват от дъжда и по време на цъфтежа заразяват цветовете и младите листенца. По-късно при засушаване и затопляне на времето бактерията преминава в „спяща” фаза и така остава върху заразените части до листопада. През есента по време на листопада отново се активира и причинява заразявания главно през листните отпечатъци, рани, нанесени от резитба, вредители и измръзване.

Препоръчва се за ограничаване разпространението на болестта чрез изкореняване и унищожаване на изсъхнали дървета, а така също и изрязване до здраво на изсъхналите клони и клонки. Резитбата се прави още през летните месеци, непосредствено след беритбата, когато защитните сили на растенията са по-големи, а патогена е с по-слаба активност. Раните от резитбата се замазват с блажна боя с добавка на меден сулфат. Инструментите за резитба се обеззаразяват с натриев хипохлорид (белина), разреден с вода в съотношение 1:4 или спирт за горене без разреждане.

За предпазване от заразяване се провеждат две пръскания – през есента по време на листопада и рано през пролетта преди разпукване на пъпките. Ефикасни са медните фунгициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта