Със среден добив от 400 килограма от декар започна прибирането на черешите в Силистренско, показва справка от областната земеделска дирекция. В Силистренско се отглеждат 4 075 декара череши. Досега е получена продукция от 200 декара. Средният добив от ягодите е 672 килограма от декар, а от малините - 180 килограма./БТА

Публикувана в Новини на часа

Огнян Антонов е най-големият производител на череши в региона на Кърджали. Преди близо 20 години родопчанинът посадил 10 сорта череши върху 200 дка земя в Родопите, до село Орешница. И днес черешите са най-голямата страст на Огнян. По време на нашата среща, стопанинът не спира да опитва от искрящите плодове. И с гордост разказва за всеки сорт.

И днес овощарят продължава да търси най-сладките череши, но към днешна дата проблемите в сектора са едни и същи: ниска изкупна цена и липса на работна ръка. Последният проблем е особено остър по време на кампания, каквато вече започва при черешарите. „Каквато и надница да давам, предпочитат да седят в селската кръчма, вместо да дойдат и да си изкарат някой лев с труд“, ядосва се производителят на череши. Повечето берачки в градината на Огнян са възрастни жени. Възрастта обаче в един момент си казва думата и те трябва да се откажат от работата. Черешата иска бързо бране, катерене по стълба, спазване на срокове. Огнян не се оплаква от пазар, въпреки, че е наясно, че изкупната цена на черешите е в пъти по-ниска от крайната пазарна. За него е важно да реализира продукцията.

Огнян имал оферти за изкупуване на череши от чужбина, но не посмял да поеме ангажимент при такава хронична липса на работна ръка. Фермерът е наясно, че е твърде вероятно да не може да спази условията на купувачите. Затова се гневи на социалните политики у нас. „Трябва да има начин да накарат хората да работят. Защо им се дават тези социални помощи? По-добре да ги спрат. Да го измислят по друг начин. Какъв е смисълът аз да се блъскам от толкова години и всеки път да треперя като наближи сезона на брането на брането – ще има или няма да има работници?“, казва с горчивина Огнян и отхапва от сладката череша.

Съпругата му често обича да се шегува: „Ако полагаш толкова грижи за мен, колкото за всяка череша в градината, царица ще бъда“, разказва през смях стопанинът от Кърджалийско. За Огнян овощарството е повече от тънка работа. Преди да засади своите 200 дка с череши, внимателно проучил региона, направил изследвания на почвата. Избрал слънчеви и полегати склонове, за да може днес да се похвали с най-вкусните череши в Родопите. „Само работници да се намерят, нищо друго не искам“, казва в заключение фермерът.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство

Има начин да предотвратите напукването на черешите. Мерките, трябва да вземете около един месец преди зреенето на плодовете.

За да берете здрави череши е необходимо да направите две листни пръскания преди зреене през 10-12 дни с торове, които съдържат калций. Елементът, освен че е храна за растенията, има и голямо значение за подобряване на физиологичното им състояние. Това се изразява в заздравяване на клетките на младите тъкани, каквито са плодовете.

Когато растенията не са осигурени с достатъчно калций, първоначално натрупаното количество от листата, не се придвижва към нарастващите млади части. Това налага елементът да се подава директно чрез листно пръскане. Подходящи за целта са еднокомпонентни листни торове, съдържащи калций, - Калциев окис, Калциев двухлорид, Лактофол Ca и др. Спазвайте дозите посочени на опаковките на съответния продукт.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Наглеждайте дръвчетата по често, а не само като наближи време за бране на плодовете. Неприятелят, нападащ черещата и завиващ листата й е черна черешова листна въшка.

Нападнатите връхни листа на черешата трудно ще се оправят, тъй като в резултат от храненето на вредителя те се завиват, а леторастите се деформират. Въшките отделят медена роса, по която се развиват чернилни гъбички, които допълнително зацапват листата, плодовете и клонките. Опазването на новия прираст в тази фаза може да стане само с химични средства.

Тъй като ранните череши са във фаза зреене и скоро ще са готови за консумация, нямате голяма възможност за избор на препарати. Сега може да използвате само пиретроидни инсектициди, които са с кратък карантинен срок, макар че те не са най-ефикасни за борба с този неприятел. Такива са Децис 100 ЕК, Моспилан 20СП и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бялата ръжда по черешата е известна още като червени листни петна по череша и вишня. Вредата от нея е особено голяма при влажно време.

По горната страна на листата се появяват множество дребни точици, които в началото са пурпурни, а по-късно некротират (покафеняват и прегарят). Лесно може да познаете болестта след дъжд – от високата влажност по долната страна на листата в местата на петънцата се забелязва налеп от белезникави купчинки. Подобни признаци се наблюдават още и по дръжките и зелените плодове на по-чувствителните сортове, като Бинг, Наполеон, Козерска и Ламберт от черешите и Сенчеста морела от вишните.

Заразените листа започват да пожълтяват от мястото на повредата, докато пожълтеят и изсъхнат целите, след което опадват. Това става преждевременно още в средата на лятото и картината е место срещана в малките градини, където след беритба стопаните не пръскат.

Ако в продължение на две-три години с благоприятни условия за развитие на болестта, плододаващите дръвчета не се пръскат, те силно се изтощават. В резултат на това и от ранното обезлистване на дръвчетата те не могат да се подготвят за успешно презимуване, остават с недозрели и слаби леторасти и загиват.

Подходящи фунгициди срещу бяла ръжда са Силит 544 СК, Силит 40 СК,  Делан 700 ВДГ, Сигнум. Пръскайте с фунгициди за едновременна борба и с ранното кафяво гниене - Карамат 2,5ЕВ.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Водени от разнообразни стимули – търсене на по-висока доходност, европейски субсидии, диверсификация на бизнеса, овощарството попадна в инвестиционния хоризонт на мнозина земеделци и инвеститори. Това сочат анализите на ИнтелиАгро за развитие на сектора. Площите в някои направления нараснаха бързо и постепенно вътрешният пазар отесня за родната продукция. Това доведе до спад в цените – тенденция, която изглежда ще продължи в бъдеще при равни други условия. Същевременно, нови градини продължават да се създават, а работната ръка е на път да се превърне в изчезващ вид, т.е. натискът е двоен – веднъж откъм приходи, втори път откъм разходи за бране.

На този фон се очертават два пътя: производителите или постоянно да надграждат производствената си база, за да отговарят на нарастващите изисквания на пазара за прясна продукция, или да оптимизират процесите в стопанството и да бъдат максимално гъвкави в търсенето на удовлетворяваща реализация при преработвателите.

Ръст, съпътстван от рискове

През последните три години площите с овошки (без черупковите) нарастват с 9% средногодишно, за да достигнат малко над 35 хиляди ха през 2018 г. Това е безпрецедентен размер за последните десет години. Картината в отрасъла обаче продължава да е разнообразна. Ръстът се дължи почти изцяло на бума през последните години на създадените насаждения с череши и сливи. Именно тези два овощни вида формират близо две трети от структурата на овощните градини в страната.

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи;

*без черупкови

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи

Между 2015-2018 г. насажденията от череши в България нарастват с 2600 ха като достигат 11 340 ха. Неслучайно черешите са и сред „най-младите“ овошки в страната – 16% дял на площите до 4-годишна възраст. Най-много нови насаждения са създадени в Югозападна и Североизточна, както и в части от Югоизточна България. Регионалната активност донякъде следва трите по-сериозни пазара за родната продукция – София, Румъния, както и логистичния и преработвателен бизнес в Южна България. В други, традиционни области обаче се наблюдава застой и дори спад.

Съмнение върху бизнес устойчивостта на ръста обаче хвърля интензивността на новите градини. Цели 40% от насажденията на възраст до 4 години са с гъстота до 50 дръвчета на дка[1] – граница, под която те са по-скоро любителски и дори не можем да говорим за професионален характер, камо ли дали са интензивни. За съжаление, Агростатистиката ни не прави разбивка за по-голяма от тази гъстота, което практически ни оставя да гадаем каква част от 2-те хиляди ха „млади“ черешови градини са всъщност с потенциал да генерират висока доходност и да се борят за добри износни цени.

Източник: ИнтелиАгро по данни на ДФЗ за заявени за подпомагане площи

Още по-забележителен е ръстът при сливите – с 4000 ха (16% средно годишно) между 2015 и 2018 година до близо 11 300 ха. Ако тенденцията се запази, то през тази година сливите могат да изместят черешите като най-разпространен овощен вид (без черупковите) в България. Близо 28% от сливовите градини са на възраст до 4 години (МЗХ, 2018), което вещае обилна продукция тепърва да залива пазара.

Бумът в засаждането на сливи като че ли е обхванал цялата страна и увеличение на декларираните за подпомагане площи (2018-а спрямо 2015-а година) има във всички 28 области. Причината може да се търси основно в две направления – първо, сливите са относително по-лесен за отглеждане и бране вид от черешите, и второ, намират много широко приложение – освен за прясна консумация и преработка, също и за мус, пюрета, ракия и др.

Макар и от значително по-ниска база, сред останалите овошки, със съществен ръст са крушите, където за три години площите се увеличават с близо 200 ха до 615 ха (14% средногодишен ръст). Известно покачване се наблюдава през последните три години при кайсиите (с 540 ха) и вишните (с 350 ха), но тук по-скоро става въпрос на възстановяване на загубени през изминалото десетилетие позиции.

Ябълките и прасковите са направленията, където се наблюдава най-явен застой в площите. При първата култура проблемът е най-вече в липсата на конкурентоспособност у родните производители. Сортовият състав се подменя, но бавно -  цяла четвърт от ябълковите насаждения в България са на възраст над 15 години (МЗХ, 2017), а продуктивността на градините изостава от оптималното. Това прави съревнованието с вносната продукция трудна.

Прасковите тотално изостават от реалностите на пазарите за прясна продукция. При относително ниските средни добиви в страната, реализацията за преработка очаквано не носи желаната доходност за производителите. Перспективите не изглежда особено добри, имайки предвид, че прасковите са сред овошките с най-бавен темп на подмяна на насажденията - едва 9% от градините са на възраст до 4 години (МЗХ, 2017). Това е знак за възможно разтваряне на сериозна ножица между търсенето и вътрешното предлагане в бъдеще – вакуум, който успешно може да бъде зает от интензивни и ефективни градини на напредничави овощари.

Имаме продукция… ами сега?

Създаването на значителни нови насаждения с череши и сливи през последните години вече дава своето отражение върху производството и започва да оказва натиск върху цените, особено в сезони с добри добиви, какъвто бе изминалият. Оперативните данни на МЗХГ за 2018 г. показват ръст в плододаващите площи с 10% при черешите и 8% при сливите. Като добавим по-високите добиви, в сравнение с 2017 г., получаваме с една трета повече произведени череши и с около 50% повече сливи. Българският пазар за прясна консумация е малък и цените са силно чувствителни към увеличено вътрешно предлагане. Тенденцията е средните цени на черешите на производител да се понижават, като слязоха под 90 ст/кг през миналата година. Около две трети от родната продукция се реализира за преработка - на по-ниски от средните цени, тъй като качеството ѝ не е конкурентно на пазара за прясна консумация.

Имайки предвид продължаващото навлизане на млади градини и предстоящи нови инвестиции, и двата сегмента на вътрешния пазар едва ли ще предложат по-добри условия в идните години, дори при по-слаби реколти. Това подчертава ролята на износа за устойчивото развитие на бранша. Той обаче остава мираж за мнозина от производителите.

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи; Няма окончателни данни за производството през 2018 г.

Меки плодове

Направлението на меките плодове, което доскоро се радваше на бурно развитие и засилен инвеститорски интерес, изглежда навлиза в период на застой. Експортно ориентиран, браншът е поставен в силно конкурентна среда от производители от ЕС (най-вече Полша) и трети страни (Сърбия, Украйна). Малините са най-разпространените меки плодове в България и страната ни все още има добри позиции на глобалния пазар. Само за две години – между 2015 и 2017 г., площите с тях нараснаха с близо 60%, надминавайки 2500 ха. През изминалата година, обаче, бумът се укроти и насажденията останаха приблизително същите.

Площите с ягоди са относително стабилни през последните четири години – 700-740 ха. Третата най-разпространена култура в това направление традиционно е аронията. При нея също не се наблюдава динамика и от години площите са около 280-300 ха. Стабилен е и размерът на площите с къпини и касис – по около 50-60 ха.

Макар и в по-малък мащаб, бързо и устойчиво се развива отглеждането на боровинки в България. От 2015 г. насам площите се увеличават четири пъти до 45 ха. Само преди десетина години те са били съвсем символични – 2-3 ха. Въпреки че конкуренцията в това производство е изключително ожесточена, дори от близки и далечни трети страни – Сърбия, Украйна, Чили, българската продукция има своя пазарен прозорец и търсене.

Публикувана в Бизнес

Бактерията причиняваща бактериален пригор по костилковите видове презимува върху заразените стъбла, клонки, клони, пъпки. През пролетта бактериалните клетки се разсейват от дъжда и по време на цъфтежа заразяват цветовете и младите листенца. По-късно при засушаване и затопляне на времето бактерията преминава в „спяща” фаза и така остава върху заразените части до листопада. През есента по време на листопада отново се активира и причинява заразявания главно през листните отпечатъци, рани, нанесени от резитба, вредители и измръзване.

Препоръчва се за ограничаване разпространението на болестта чрез изкореняване и унищожаване на изсъхнали дървета, а така също и изрязване до здраво на изсъхналите клони и клонки. Резитбата се прави още през летните месеци, непосредствено след беритбата, когато защитните сили на растенията са по-големи, а патогена е с по-слаба активност. Раните от резитбата се замазват с блажна боя с добавка на меден сулфат. Инструментите за резитба се обеззаразяват с натриев хипохлорид (белина), разреден с вода в съотношение 1:4 или спирт за горене без разреждане.

За предпазване от заразяване се провеждат две пръскания – през есента по време на листопада и рано през пролетта преди разпукване на пъпките. Ефикасни са медните фунгициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бялата ръжда по череша и вишня всяка година нанася големи щети по черешовите и вишневи дръвчета в цялата страна. Вредата от нея е особено голяма при влажно време и неизвеждане на борба.

Признаците

По горната страна на листата се появяват множество дребни точици, които в началото са пурпурни, а по-късно некротират (покафеняват и прегарят). Лесно може да познаете болестта след дъжд – от високата влажност по долната страна на листата в местата на петънцата се забелязва налеп от белезникави купчинки. Подобни признаци се наблюдават още по дръжките и зелените плодове на по-чувствителните сортове, като Бинг, Наполеон, Козерска и Ламберт от черешите и Сенчеста морела, Облачинска от вишните.

Заразените листа започват да пожълтяват от мястото на повредата, докато пожълтеят и изсъхнат целите, след което опадват. Това става преждевременно още в средата на лятото и картината е често срещана в малките градини, където след беритба стопаните не пръскат.

При чести летни валежи, каквито наблюдаваме на много места в страната тази година, бялата ръжда се развива в най-голяма степен около и след прибиране на реколтата. Това изисква пръскания и през този период дори и през август в случай, че има валежи.

Само така ще опазите листната маса на дръвчетата и ще си гарантирате добра реколта за следващата година.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

„Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха […], за да изразят недоволството си от ниските изкупни цени.“ (2015 г.)

„Търговците и преработвателите на череши до един са смъкнали цената и не дават повече от 60 стотинки за килограм.“ (2009 г.)

Подобни информации циркулират през няколко години в медиите и трайно насаждат в главите на хората картина, която ако някой художник нарисува, вероятно би кръстил „Спекуланти съдират по три кожи от отрудения земеделец“. И докато някои черешопроизводители намериха смисъл в протеста и тази година, то други, с които разговаряхме, реагираха по следния начин:

  • „Срещу какво да протестирам?“ и „От кого да искам какво? От пазара да си коригира цените ли?“

А земеделец от Шумен обобщи ситуацията по следния начин: „Всяка година правим едно и също нещо и очакваме различен резултат. Това не граничи ли с лудост?“ Какво има предвид?, Така започва анализът на  Николай Вълканов от ИнтелиАгро. В него авторът търси причините за ежегодно повтарящите се проблеми в сектора на производстното и реализацията на череши у нас.

Производството на череши

Площите с череши в България растат през последните години и вероятно ще надхвърлят 120 000 декара през 2018 г. Само за периода 2014-2017 г. реколтираните площи са се увеличили с над 40%, по данни на Агростатистика, и с изключение на слабата заради неблагоприятни климатични явления 2016 г., страната е произвела около 50 000 тона череши на година. Производственият капацитет продължава да нараства, като по оценки на ИнтелиАгро през настоящата година в плододаване са влезли нови над 8000 дка (или по консервативни оценки над 4 хил. тона продукция).

Източник: Агростатистика, МЗХГ

От произведената продукция обикновено между 60-65% (25-30 хил. тона) отиват за преработка – най-вече пулп, който се изнася и който впоследствие се превръща в коктейлни череши, но също за бонбони и др. Ако се вярва на данните на НСИ, то средно едно домакинство в страната консумира по около 2,2 кг. череши на година (което включва покупките както от търговската мрежа, така и нерегистрираните покупки, напр. директно от производител на пътя). Това означава, че пазарът на прясна консумация у нас едва достига 7 000 тона. Официално регистрираният износ от страната през последните години се движи между 1000 и 3000 тона. Очевидно е, че при растящото производство фермерите би трябвало да изнасят все по-големи количества навън, тъй като вътрешния пазар не може да ги поеме. Това, обаче, не се случва.

Кълбото се разплита

Не всяка череша може да отиде за прясна консумация, за преработка или за износ. Всеки от тези три канала има своите специфики. Така например преработвателите търсят по-дребен плод, но това не означава непременно по-некачествен (размекнат, червив). Те не купуват едри череши, защото не им вършат работа. Родният пазар за прясна консумация предпочита т.нар. хрущялки (основно остарелите вече сортове „Ван“ и „Бинг“ с диаметър 25-28 мм., а също и български сортове). За износ критериите нарастват. Водещ е размерът (30-34 мм.), цветът (тъмно червен, еднороден в партидата), което означава и по-нови и търсени навън сортове, както и заготовка (охлаждане, калибриране), евентуално опаковка, сертифициране на стопанствата по определени международни стандарти (абсолютен минимум е GlobalGap) – все изисквания, на които в България отговарят все още незначителен процент от стопанствата.

Коя череша колко струва

Трите канала на реализация съвсем естествено носят различен приход на килограм продукция. Черешата за преработка през годините се движи на цени между 0,60-1,10 лв./кг в зависимост от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар между 1,50-2,50 лв./кг. и за износ от 2-5 лв./кг. И тази година, както и в предходни, масово в медийното пространство се спекулира, че черешите се изкупуват от производителите на цени от 60-80 стотинки за килограм и впоследствие се продават по 3-4 лева в големите градове. Това, обаче, просто не е вярно. Това е цената за преработка, докато за прясна консумация цената на производител и в момента се движи в диапазона 2-2,20-2,50 лева за кг.

Защо близо 2/3 от произведената продукция у нас отива за преработка след като цената там е най-ниска? Отговорът е - защото масовото качество е такова, че няма как да се реализира на друг пазар.

А е такова по ред причини, които сме коментирали многократно през годините – сортовата (остаряла и твърде разнородна за организиране на големи партиди) и възрастовата структура на част от насажденията, масово разпространените екстензивни технологии дори сред новите градини, липсата на достатъчно инвестиции в заготовка, нежеланието на производителите да се сдружават (повече за състоянието на черешопроизводството виж тук).

Губят ли производителите?

Не. При държавна помощ за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лв./дка и субсидии на дка от над 200 лв. (обвързано подпомагане, плащане на площ, преразпределително плащане, зачимяване на междуредията, преотстъпен акциз за горивата, намален данък печалба), което в голяма степен покрива разходите по поддръжка на насажденията, на производителите остава да платят брането от 0,25-0,3 лв./кг. и разликата в продажната цена формира печалбата. От тук следва, че доходността на единица площ зависи от добивите, качеството и пазарната реализация – т.е. от начина, по който производителите се справят с бизнеса си.

Сбърка ли някъде държавата?

Ако държавата е трябвало да вземе конкретни мерки за развитие на черешопроизводството, те са свързани най-вече с условията за получаване на публична подкрепа (основно от европейските фондове за земеделие). Политиката на ЕС за субсидиране в сектора го направи атрактивен за всякакви случайни играчи, които влязоха в него без абсолютно никаква подготовка. Въпреки растящия брой модерни, интензивни черешови насаждения с капково напояване и защита против измръзвания и градушки, прави впечатление, че все още се създават много градини по морално остарели технологии, с посадъчен материал със съмнително качество, без да се прави сметка за новите пазарни изисквания. Инвестициите в заготовка (охлаждане, калибриране, пакетиране) значително изостават от ръста на новите насаждения. Сортовия състав е толкова шарен, че е много трудно да се направи групаж от голяма по обем, еднородна продукция. Нежеланието на фермерите да си сътрудничат в планирането и предлагането на продукция на пазара, както и в преговорите с потенциални търговски партньори, също оказва огромно влияние, а изкуствените мерки за стимулиране на групите на производители от страна на МЗХГ няма да промени този факт.

В серия от публикации сме спирали вниманието си на нуждата европейското финансиране да се насочва именно в посока стимулиране решаването на тези проблеми. Инвестиционни намерения да се подкрепят там, където условията са подходящи, да са обвързани с интензивни системи за производство, с нужното напояване и защита на насажденията, с ограничен, но елитен сортов състав и едва след като се създаде суровинната база да се дава приоритет на инвестициите в заготовка и маркетинг. Давали сме и достатъчно чуждестранни примери как това може да стане на практика.

Публикувана в Бизнес

Преваляванията по време на узряване на плодовете на черешите водят до напукването им и развитие на кафяво гниене, което унищожава голяма част от реколтата. По принцип черешите се отглеждат при неполивни условия и запасите от зимните валежи са достатъчни за нормално развитие на културата. Реагира добре на естественото навлажняване на почвата, но когато и пролетта е с повече валежи, влагата им идва в повече.

За да няма проблеми с напукването на черешите при зреенето на плодовете, плододаващите дървета трябва да се пръскат с листни торове, съдържащи елемента калций. Пръска се 2-3 пъти през 12-14 дни преди зреенето на черешите.

Калцият заздравява клетъчните стени на плодовете. Той ги прави по-еластични и устойчиви на повишена влага, като предотвратява напукването, дори при валежи по-време на зреенето.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта