Този акар предпочита ябълката и лозата, но най-вреди на лозите като предпочита сортовете Памид, Ркацители, Алиготе, Димят, Мискет Отонел, Каберне Совиньон, Мерло.

Пpез май плъзва по листата и по пъпките.

Ще разберете че е там, ако видите, че цветът на листната петурасе променя в жълт, жълто-зелен, кафяв, ръждивокафяв, виолетов, виолетово-червен или друг цвят. Листата се деформират и стават по-груби.

Ако леторастите на нападнатите лози закъсняват в развитието си и прорастват по-късно, също е признак за наличието на паякообразния неприятел!

Химичната борба се извежда с акарициди. Регистрирани са аполо 50 СК, енвидор 240СК, ортус 5СК.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Напролет, още със започване на вегетацията, брашнестата мана се появява по леторастите на заразените от предходната година пъпки. Листата, развили се от такива пъпки са дребни, удължени, ладиевидно завити, светлозелени и изцяло покрити с брашнест налеп от мицел и спори на гъбата. Такива листа са чупливи, по-късно прегарят и опадват по-рано. Леторастите от заразени пъпки са със скъсени междувъзлия, дребни и покрити със сивобял мицел. Кората им се напуква и те изсъхват.

Нападнатите цветове са силно деформирани, покрити със сивобял брашнест налеп и от тях не се развиват завързи, тъй като покафеняват и окапват преждевременно.

Интензивноста на проява на брашнестата мана през вегетациония период зависи от количеството зараза по младите органи на растението, също и от инфекциите към края на цъфтежа, както и от високата влажност – роса или дъжд.

Химичната борба е насочена към предпазване на листата, леторастите и плодовете от заразяване. Самостоятелната борба срещу брашнеста мана не е икономически изгодна, затова се препоръчва пръскане със фунгициди подходящи за едновременна борба и със струпясването.

Такива препарати са: Скор 250 ЕК - 0,2%, Строби ДФ - 0,02%, и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Струпясването е болест, която се явява редовно и нанася големи поражения по чувствителните сортове при висока атмосферна влажност, роси, мокрещи мъгли и чести валежи през вегетацията.

Струпясването по ябълката се причинява от гъба, а най-масово заразяване става по време на цъфтежа. Условието е да има навлажняване на листата и температура по-висока от 5оС. Първите признаци на болестта се появяват най-малко след 9 дни, при температура между 17 и 23оС.

Струпясването напада всички части на ябълката - листа, цветове, плодове, дръжки на листата.

Листата се заразяват още при показването, по тях се появяват закръглени мазни петна най-напред от долната им страна. По-късно петната се развиват от двете страни на листната повърхност. Напетняването по листата нарушава фотосинтезата и засилва транспирацията. В резултат на това плодовете остават дребни, а дръвчетата залагат по-малко плодни пъпки за следващата година.

При нападение от струпясване по цветовете се появяват тъмнокафяви петна покрити с плесенов налеп. При силно нападение те окапват преждевременно.

Химичната борба със струпясването след цъфтежа при благоприятни условия включва пръскания през 10-15 дни. Подходящи препарати са Дитан М 45, Силит 544 СК, Скор 250 ЕК, Луна експирианс и др.

Препоръчва се редуване на продукти с различен механизъм на действие.

Устойчиви на струпясване са следните сортове ябълки: Прима, Флорина, Либърти, Джонафрий, Английска ренета. Силно чувствителни са Златна превъзходна, Червена превъзходна, Старкримсон, Айвания.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Другата важна болест при ябълката е брашнестата мана, която също се причинява от гъба. През зимата мицелът на гъбата се запазва в заразените пъпки по върховете на леторастите и при благоприятни условия започва нови заразявания.

При зимната резитба за формиране или плододаване задължително се изрязват нападнатите връхни части на леторастите. Те лесно се познават от здравите по сивосивкавият цвят и слабо развити пъпки. При силно чувствителните сортове се провежда и резитба по време на вегетацията за отстраняване на силнозаразените леторасти. За съжаление едни от най-вкусните ябълкови сортове са силно чувствителни на брашнеста мана. Най-неустойчиви на болестта са Джонатан, Джонагалд, Айдаред, Блъшинг голден, Джонафрий, Виста белла, Бял зимен калвил и др.

За предпазване на листата, леторастите и плодовете на ябълките от заразяване с брашнеста мана се правят профилактични пръскания с контактни фунгициди.

Подходящи за предпазни пръскания са сяросъдържащите фунгициди. За опазване на силно чувствителните сортове се провеждат от 10 до 16 пръскания в интервал от 8 до 12 дни в зависимост от последействието на използувания фунгицид и динамиката на растежа на дърветата. Първото пръскане се провежда при разпукване на пъпките.

При благоприятни условия за развитие на болестта се използват фунгициди със системно действие.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Известно е, че ябълката е овощен вид, който не може да бъде отглеждан успешно без резитба. Плодове с най-високо качество се получават основно от по-младата плододаваща дървесина (до тригодишна възраст). Поради тази причина са необходими редовни ежегодни резитби за обновяване на плододаващата дървесина - чрез резитбата се извършва прореждане или пълно премахване на по-старата плододаваща дървесина. Без прилагането на резитба както в млада възраст, така и през плододаващия период, дърветата започват да дават плодове относително по-рано, но сгъстяват прекомерно короните си, а плодовете са дребни и недостатъчно оцветени. Такива дървета лесно преминават към нередовно (алтернативно) плододаване. Влошения светлинен режим води до бързо отслабване на растежа и плодните клонки във вътрешните части на короната засъхват по-рано, в резултат на което скелетните клони се оголват, а растежът и плододаването се изнасят по периферните части на короната. По този начин отглеждането на такива дървета става икономически неизгодно. Ако резитбата за формиране не се извърши през първите три години по-нататък ще трябва да се реже много дървесина, а количеството на набраните плодове ще бъде малко.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

По растежа и плододаването, по листните и плодните пъпки, по различните видове клончета и тяхното развитие, включително и по торбестите и сложните (разклонените) плодни клонки, крушата и ябълката много си приличат. Повечето от крушовите сортове обаче имат по-добра пробудимост на пъпките, но по-слаба разклоняемост, поради което, общо взето, крушите образуват по-редки, по-светли корони в сравнение с ябълките.

Централният клон (водачът) при крушата е по-добре развит. Скелетните клони са му по-добре подчинени и короната обикновено има по-пирамидален и по-строен вид, отколкото при ябълката.

При крушата е по-добре изразена и подчинеността на скелетните разклонения от различните разреди,  в сравнение с ябълката. Разклоненията и скелетните клони при крушата се покриват по-добре с обрастващи клонки, чиито разклонения са и по-приближени до скелетните оси, отколкото при ябълката.

Короната на силно растящите крушови дървета се формира обикновено по етажните системи. Може да бъде формирана и по безетажни системи.

При повечето крушови сортове короната е малко по-остро конусовидна в сравнение с ябълковите дървета. При резитбата за формиране на короната на крушовите дървета водачът се оставя да надвишава малко повече скелетните клони, отколкото водачът при ябълковите дървета. Така подчинеността на скелетните клони по отношение на водача при крушата е по-добре изразена, отколкото при ябълката. Може обаче и приформирането на короната на крушата да се спазят същите съотношения на дължините на водача, скелетните клони и скелетните разклонения, както при ябълката. Чрез резитбата на крушите трябва да се повиши разклоняемостта при повечето от крушовите сортове, за да се подберат необходимите скелетни разклонения, както и за да се предизвика развитието на по-силна обрастваща дървесина за надебеляване и плододаване. Съкращаванията на продължителите на скелетните клони и разклонения трябва да бъдат умерени, за да не се предизвиква прекомерно разклоняване и сгъстяване на короната от голям брой излишни силни разклонения. Продължителите на скелетните клони и разклонения по време на формиране на короната се съкращават обикновено с около 1/5 до 1/4 от дължината им, а някои от тях се съкращават по-малко или никак.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако старото дърво рязко е намалило добива си, клонит му съхнат, а ви е много скъпо (спомен от близък предшественик или рядък сорт, които искате да запазите), или просто искате да въстановите изоставена с времето градина, тогава е нужно да се проведе силна подмладяваща резитба.

Отрежете клоните на не по-малко от 2/3 от дължината им.Това ще предизвика образуването на голямо количество мощни лакомци. Част от тях трябва да се изрежат, а другите се оставят за въстановяване на короната и силната резитба в течение на две три години ще доведе до плододаване.

Важно условие на този начин за подмладяване е запазването на един скелетен клон , чиито листа трябва да осигурят храненето на дървото, докато не се развие новата корона.

След тази силна резитба е нужно срезовете да се замажат с блажна боя, а дърветата да се подхранят добре.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Възможни са различни причини за липса на плодове на дръвчетата. Те могат да се дължат както на особеност в сортовете, така и на пропуски в грижите, които се полагат за тях.

Възможно е безплодието при ябълките да е свързано със сортовата особеност на дръвчетата. Когато засаждате един или няколко сорта, трябва предварително да проучите дали те са самоопрашващи се или се опрашват от друг сорт и кой точно.

Встъпването в плододаване е различно при различните сортове - някой встъпват в плододаване след 3-4 година, а има и такива, който встъпват след 7 година. Но е възможно и най-рано встъпващия в плододаване сорт да не ражда, ако не е подходящ за вашите условия, местност, студоустойчивост, има високи изисквания към летните температури, продължителен вегетационен период и др. Естествено това са изисквания за топлолюбивите сортове. Тук значение има и подложката – при семкова подложка плододаването започва след 6-7 година, а при вегетативна (клонова) – след 3-4.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Неделя, 14 Октомври 2018 10:16

Ако ще засаждате ябълка

Мястото, на което ще се отглежда ябълката трябва да отговаря на определени климатични и почвени условия.

От климатичните фактори най-голямо значение има топлинният режим, особено минималните температури и късните пролетни студове и слани, както и тяхната честота. Ябълката е една от най-студоустойчивите овощни култури и понася студове до -30°С. Тя е особено взискателна към количеството на валежите, които у нас обикновено са недостатъчни през юли, август и отчасти - септември. На места с надморска височина 600-800 м не бива да се засаждат къснозреещи сортове.

Ябълката не обича водонепропускливите почви, тъй като те са бедни на кислород и корените на дръвчетата се задушават и умират. Пропускливостта на долния почвен слой трябва да бъде умерена, но не и силна, в противен случай бързо изсъхва.

Доколко почвата на дадена местност е подходяща за отглеждане на ябълкови дървета, най-добре може да се съди по съществуващите насаждения и по-точно по тяхната сила на растежа, дълготрайността и родовитостта им, като се вземе предвид и прилаганата агротехника.

При избора на място за засаждане на ябълката обаче трябва да се има предвид, че най-малко 20 години след изкореняването й може да се засади дърво от същия вид. По този начин ще се избегне вредният ефект на почвената умора.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листопадът при ябълката е в периода от средата на октомври до средата на ноември. Листопад в началото или по средата на лятото говори за болни дървета.

Причини

Ако листопадът при ябълката започне през юни или юли, това обикновено е свързано с кореновата системата на дървото или листата са нападнати от вредители.

. Повредата по кореновата система на ябълката може да бъде от къртици, мишки, ларви на майски бръмбар. При голяма плътност ларвите на майските бръмбари се хранят с корените на младите ябълкови дървета.

. При засаждане на ябълкови дървета в ниски меса може да се задържа вода по време на дъждове, топене на сняг, а през пролетта, близо до корените могат да преминават високи подпочвени води. Отсъствието на система за отводняване на излишната вода може да доведе до отмиране на кореновата система. При такива ябълкови дървета може да се наблюдава опадване на листата още през юни.

. Кореновата система може да изпитва недостиг на влага и хранителни вещества в почвата. Песъчливите почви не задържат влага. При такива почви и при продължителна суша от 2-3 месеца, за да се справи със сушата ябълковото дърво започва да се освобождава от листата си още в края на юли-началото на август.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта