Управителният съвет на ДФ „Земеделие” разпределя 4 млн. лв. за 2020 г. по схемата de minimis в помощ на българските производители при реализацията на произведените от тях пресни плодове и зеленчуци. Помощта е част от мерките, за справяне с последствията от извънредното положение, заради пандемията от коронавирус (COVID-19).

   Средствата са остатък от утвърдения от УС на ДФЗ на 7 април 2020 г. финансов ресурс от 5 млн. лв. в подкерпа на оранжерийните производители. Заявеният ресурс, в срока за прием на заявления от 15 април до 31 май 2020 г,. е близо 1 млн. лв.

   Обхватът на подкрепата се разширява по искане на браншовите организации и на производителите на плодове и зеленчуци, които изпитаха затруднения при продажбата на своята продукция заради наложените ограничителни мерки във връзка с COVID-19. Помощта е за реализация на български домати, краставици и корнишони, отглеждани на открито и оранжерийно, както и на череши и вишни, праскови и нектарини, кайсии и зарзали, ягоди и малини. Така ще се даде възможност за непрекъснатост на процеса за изкупуване и доставка на плодове и зеленчуци до българския потребител.

    Финансовата подкрепа ще се предоставя на български локални хранителни вериги с три или повече обекта в една или няколко съседни административни области. Те ще се явяват свързващото звено между производителите и потребителите и ще осъществяват прекия достъп до произведените у нас пресни плодове и зеленчуци.

Средствата ще компенсират част от разходите на търговските обекти за транспорт, логистика, сортиране, опаковане и реализация на българските плодове и зеленчуци в търговската мрежа през 2020 г.

   Единичната ставка за подпомагане, предвидена за търговските обекти, е в размер на 150 лв. за тон домати, отглеждани на открито или оранжерийно; 100 лв./тон за краставици/корнишони, отглеждани на открито или оранжерийно; 100 лв./тон за череши и вишни; 100 лв./тон за праскови и нектарини; 100 лв./тон за кайсии и зарзали и 200 лв./тон за ягоди и малини. В калкулацията влизат част от разходите на тон, които кандидатът за помощта ще направи за привеждането на продукцията в търговски вид.

   Продукция в търговските обекти имат право да предлагат земеделски стопани, заявили през Кампания 2020 участие по схемата за обвързано подпомогане за плодове и зеленчуци, отглеждани на открито и оранжерийно производство или признати от министъра на земеделието, храните и горите групи и организации на производители, чиито членове са зявили през Кампания 2020 участие по схемата за обвързано подпомогане за плодове и зеленчуци, отглеждани на открито и оранжерийно производство. Обектите за търговия трябва да бъдат регистрирани по чл. 12 от Закона за храните и да са вписани в публичния регистър на БАБХ. За да получат средствата те трябва да докажат пред фонд „Земеделие“ с фактури, че са изкупили продукцията от земеделските стопани след датата на решението на УС на ДФ „Земеделие“, не по-късно от 31 юли 2020 г. и са извършили плащане към тах. Срокът за кандидатстване по схемата е от 1 юли до 31 юли 2020 г., като до 10 август трябва да се представят документи за изкупената продукция. Изплащенето на помощта е до 31 август 2020 г.

    Указанията за държавната помощ и съпътстващите ги регистри ще бъдат публикувани на сайта на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Агроновини

Близо 41 (40 845) агнета и ярета бяха реализирани по схемата de minimis по време на извънредното положение в България. Животните са изкупени от 21 кланици, заявили участие в държавната помощ за реализация на българско агнешко месо в търговската мрежа на страната през 2020 г. По схемата, разработена и приложена в помощ на дребните и средни фермери със стада до 500 овце и кози, с решение на УС на ДФЗ беше разпределен бюджет от 3,5 млн. лв.

Като условие за получаване на помощта по схемата, кланиците трябваше да закупят от стопаните агнета или ярета на цена не по-ниска от 5 лв. за кг. живо тегло без ДДС.

Отчетни документи по държавната помощ се приемаха до 31 май. Средствата ще бъдат изплатени до 30 юни, след извършване на необходимите проверки.

 Схемата е част от мерките, които държавата въведе като облекчения и компенсации за земеделските стопани, заради пандемията от коронавирус (COVID-19).

Публикувана в Агроновини

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” взе решение за отпускане до 3 500 000 лв. помощ de minimis на кланици за компенсиране на част от разходите за транспорт, логистика и реализация на месо от дребни преживни животни в търговската мрежа през 2020 г. Помощта има за цел да подпомогне родните производители да реализират на пазара отгледаните от тях агнета и ярета при въведеното извънредно положение у нас заради пандемията от коронавирус (COVID-19). Срокът за кандидатстване по държавната помощ е от 31 март до 31 май 2020 г., като субсидиите ще бъдат платени до 30 юни 2020 г.

Подпомагане ще получат кланиците, които са свързващото звено между земеделските стопани и търговците. Те ще изкупуват живи агнета и ярета от фермерите и ще извършат клането на животните. Подпомагането е насочено към малките и средни фермери, чиито стада не надхвърлят 500 глави животни. Добитото месо ще се реализира на територията на цялата страна. В България има действащи 64 кланици, които могат да извършват клане на дребни преживни животни.

Единичната ставка е в размер на 7 лв. за едно дребно преживно животно. За да получи подпомагането кланицата следва да е закупила от земеделските стопани дребно преживно животно на цена не по-ниска от 5 лв./кг. живо тегло без ДДС.

Указанията за държавната помощ ще бъдат публикувани на сайта на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Животновъдство

Не подкрепям идеята за стачни действия, нито с поставянето на условие да бъде отпуснат De minimis за розопроизводителите. Извиването на ръце не е продуктивно, трябва да се мисли пазарно, заяви за „Гласът на земеделеца“ Зара Клисурова, председател на Съюза на производителите на етерично-маслени култури. По думите й, в момента диалогът със земеделското министерство е добър, към бранша има чуваемост от страна на ресорния заместник-министър Чавдар Маринов, както и на ниво парламентарна земеделска комисия.

„Трябва да се случат няколко важни неща. Първо – секторът да излезе 100% на светло, да бъдат стимулирани малките производители да създават сдружения и да преработват. Имаме обещанието от ръководството на МЗХГ, че ще ни се окаже съдействие за срещи с всички държавни аташета у нас - за да се търсят по-добри пазари за крайните продукти от етерично-маслените култури“, съобщи още Зара Клисурова. На бранша е обещана и финансова подкрепа за препарати за растителна защита, за акциз за гориво, за маркетинг и проучване на пазара.

„Няма спор, годината е тежка за розопроизводителите, изкупната цена за килограм розов цвят е 2.50, очаква се дори да падне още. Но със стачки няма да решим проблемите. А с разум и стъпка по стъпка“, категорична е Зара Клисурова.

Снимка KarlovoPress

Публикувана в Коментари

Животновъди реагират остро на последния отпуснат De minimis за сектора. Защо парите са предвидени само за стопани, които са били допустими за финансиране и са получили субсидии за Кампания 2018 г. по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ1/ или по Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството /ПНДЖ3/?, питат говедовъди, които получават подпомагане, обвързано с производството. Така едни ще получат по три направления средства, а други – само по едно. 

Има изкривяване в смисъла на този вид подпомагане, коментират от месодайния сектор под селекция. De minimis се отпуска при бедствена ситуация, а такава в момента няма. Този вид помощ в последните години като че ли се превръща в инструмент за туширане на напрежението в даден стопански сегмент. Така през миналата година De minimis получиха розопроизводителите и тютюнопроизводителите – първите заради срива в изкупните цени, вторите – заради неизплатените към стопаните средства за изкупен суров тютюн от некоректна гръцка фирма.

Неясният регламент в изработването на правилата, по които помощта се отпуска, само настройват един сектор срещу друг, малки срещу големи производители, коментират още стопани. Дребните животновъди постоянно са с усещането, че са на ръба на оцеляването, едрите пък смятат, че в подпомагането на сектора трябва да се вкара пазарен смисъл.

„Всички искат пари. И ги получават. Важният въпрос е как животновъдите са използвали тези средства, за да модернизират своята ферма? Но някой има ли поглед върху този процес? Има ли анализ?“, коментира за „Гласът на земеделеца“ инж. Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите в България. Въпреки, че указанията за прилагане на De minimisот 26,3 млн. лева за животновъдите още не са готови, в сектора напрежението е факт. Вероятно ще спадне след поредния отпуснат De minimis.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Пострадалите пчелари ще получат обезщетените под формата на индивидуална помощ de minimis. Компенсация ще има за всички, чиито документи са окомплектовани  – подадена жалба, съставен констативен протокол и взети проби за установяване  причината за смъртността при пчелите. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на Консултативен съвет по пчеларство. Той уточни, че предстои калкулация на точния размер на помощта. След това тя ще бъде гласувана на заседание на Управителен съвет на Държавен фонд „Земеделие“.

По време на заседанието се взе решение за промени в нормативните документи, които касаят сектора. Стигна се до консенсус за промени Наредба № 13 за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. В рамките на една седмица пчеларите трябва да подадат своите предложения, които работна група да обсъди и обобщи. Ще се разпишат процедурни правила, за да се знае какъв е редът за взимане на проба, как се установява нарушението. След това ще се извърши обучение на служители от всички 28 области в страната, за да се избегне падането на актове в съда.

Заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов уточни, че в случай на съмнение  за масово натравяне, пробите ще се поемат за сметка на  Българската агенция по безопасност на храните. Тези проби имат арбитражна стойност и могат да се използват като веществено доказателство в съда. В дългосрочен план се предвижда дооборудване на лаборатория на БАБХ в Пловдив, така че да не се използва само за изследвания на  растения, но и за пчели.

„Важно е да се постигне баланс между интересите на хората, които се занимават с производството на различни култури и тези, които се занимават с отглеждането на пчели, т.е. да намерим онова златно сечение, така че двата сектора да не си пречат един на друг, а напротив“, категоричен бе заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов. По думите му няма противоречие между земеделските производители и пчеларите – и едните, и другите искат да има прозрачност и всичко да е ясно и по правилата.

Публикувана в Пчела и кошер

От 22.04.2019г. до 15.05.2019г. земеделските стопани, отглеждащи специализирани месодайни крави под селекционен контрол, могат да кандидатстват в Областните дирекции на ДФ “Земеделие”, отдел “Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” за изплащане на помощ de minimis.  На подпомагане подлежат допустимите животни по схемата за месодайни крави под селекционен контрол за 2018г. от породите Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Симентал, Галоуей, Обрак, Шароле.

Предвиденият финансов ресурс е в размер на 800 000 лв. като определеният норматив за подпомагане е в размер до 80 лв. за едно животно.

Общият размер на предоставените на един земеделски стопанин помощи de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три последователни бюджетни години (2017г. – 2019г.)

Срокът за изплащане на помощта е до 23.05.2019г.

Публикувана в Животновъдство

От 15 април до 10 май 2019 г. тютюнопроизводители могат да кандидатстват за държавната помощ de minimis, по която ще бъдат обезщетени за предадена и неизплатена продукция от предходни години. На последното си заседание УС на ДФ „Земеделие“ разпредели по схемата бюджет до 3,2 млн. лева, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316, и в съответствие със Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Указанията за предоставяне на минималната помощ са утвърдени от Министъра на земеделието, храните и горите и са публикувани на сайта на ДФ „Земеделие“.

    Земеделските стопани, които могат да кандидатстват за помощта de minimis трябва да са вписани в публичния регистър на тютюнопроизводителите в Министерството на земеделието, храните и горите за 2019 г.

    Право на подпомагане по схемата имат физически лица, еднолични търговци, юридически лица и кооперации. Те трябва да имат сключени договори за изкупуване на суров тютюн и предавателно-приемателни протоколи за реколта 2010 с „Исперих – БТ“ - АД и с „Лийв Табако А. Михайлидис“ - АД за реколта 2016.

   Държавната помощ de minimis, която се предоставя на тютюнопроизводителите, има за цел да покрие част разходите за производство, съхранение и предаване на суров тютюн.

    Общият размер на предоставените на едно лице или предприятие помощи по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три последователни бюджетни години (2017 г. – 2019 г.).

      Документи за кандидатстване ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“. Крайният срок за изплащане на помощта е 22 май 2019 г. Допуска се изплащане на помощта и след срока, при възникнали казуси и обстоятелства, изискващи извършване на допълнително обследване допустимостта за подпомагане на съответния бенефициент.

След протести и намеса на премиера 3.2 млн. лв. на данъкоплатците ще отидат за покриване на дълговете на две компании, изкупуващи тютюн, към производители от Североизточна България. Първоначалната информация беше за поемане на малко над 1 млн. лв.

Новата сума става ясна от решение на фонд "Земеделие" от края на миналата седмица, което бе взето само няколко дни след като Бойко Борисов съобщи това на тютюнопроизводители в село Пристое до Каолиново. Средствата ще бъдат раздадени "по списък", ще се разпределят по схемата de minimis, а точният им размер за всеки отделен производител и начина на плащане предстои да се разпишат в указания.

Финансовото подпомагане на тютюнопроизводители идва и на фона на информацията, че години наред те не са плащали данъци върху субсидиите, като се очаква държавата да разсрочи дълга, който се смята, че е между 40 и 45 млн. лв.

Историята

В последните дни на март тютюнопроизводители от Североизточна България протестираха на пътя Силистра - Шумен заради неизплатена реколта за 2016 г. от гръцкия търговец "Лийв Табако А. Михайлидис". Два дни по-късно при тях отиде премиерът Бойко Борисов, който на среща в село Пристое до Каолиново обяви, че "има инструмент, с който можем да решим проблема". От думите му стана ясно, че фонд "Земеделие" ще отпусне държавна помощ на тютюнопроизводителите, която да покрие дълга на търговеца към тях- изключение, което държавата не прави за нито един друг бизнес.

Самото решение за това бе гласувано експресно: в края на миналата седмица фондът реши да бъдат отделени 3.2 млн. лв подпомагане по схемата за малки държавни помощи de minimis, чрез които ще се покрият вземанията на тютюнопроизводителите не само от "Лийв табако А. Михайлидис", но и от друг търговец - "Исперих БТ", която не е платила на фермерите изкупената реколта в периода 2010-2011 г. И двете компании са в несъстоятелност като законовата процедура изисква тютюнопроизводителите, които имат вземания към тях, да бъдат добавени в списъка с кредиторите на дружествата.

От протокола на заседанието на Управителния съвет фонд "Земеделие" се вижда, че субсидията за тютюнопроизводството е аргументирана с претърпени "финансови щети от предходни години". Схемата de minimis на ЕС позволява на държавите членки да изплащат подпомагане до 15 хил. евро на земеделците в срок от три години при кризисни ситуации на пазара. Тази субсидия е със 100% държавно финансиране, като в предходни години е прилагана например при болести в животновъдството, ниски изкупни цени на маслодайните рози и др.

Разсрочване на данъци

Извънредната държавна помощ за тютюнопроизводителите е второто изключение, която държавата прави в последните седмици за този отрасъл. Малко преди срещата на Борисов с фермерите от Североизточна България стана ясно, че тютюнопроизводителите имат задължения между 40 и 45 млн. лв към държавата, тъй като от 2014 г. насам не са плащали плосък данък върху получаваните субсидии. Оказа се обаче, че агенцията за приходите обсъжда как да разсрочи задълженията - изключение, което обикновено не прави за останалите браншове.

И двете компании - длъжници към тютюнопроизводителите, са с отнети лицензи и в несъстоятелност. 

Публикувана в Бизнес

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” утвърди финансов ресурс в размер до 800 000 лв. за предоставяне на минимална помощ de minimis на земеделските стопани-животновъди, отглеждащи специализирани месодайни крави под селекционен контрол. На подпомагане подлежат допустимите животни по Схемата за месодайни крави под селекционен контрол за 2018 г. от породите Абердин-ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак, Шароле.
    Определеният норматив за подпомагане е в размер на до 80 лв. за едно животно. Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да изготви указания за предоставяне на помощта.

Публикувана в Животновъдство

Европейската комисия прие преразгледани правила за държавната помощ в сектора на селското стопанство (т.нар. минимална помощ или помощ de minimis), с които се увеличава максималният размер на средствата, които националните органи могат да отпуснат за подпомагане на земеделските стопани, без да е необходимо предварително одобрение от Комисията.

Благодарение на това решение държавите от ЕС ще имат възможност да увеличат подкрепата за земеделските стопани, без да се нарушава функционирането на пазара, като същевременно се намали административната тежест за националните органи.

Максималният размер на помощта, която може да бъде предоставена на едно земеделско стопанство за тригодишен период, ще се увеличи от 15 000 EUR на 20 000 EUR. За да се избегне евентуално нарушаване на конкуренцията, всяка държава от ЕС разполага с максимална сума на национално ниво, която не може да надхвърля.

Националният таван се определя в размер на 1,25 % от годишната селскостопанска продукция на съответната държава през същия тригодишен период (в сравнение с 1 % съгласно сегашните правила).

Ако за даден селскостопански сектор съответната държава не изразходва повече от 50 % от общия си пакет за национална помощ, тя може допълнително да увеличи размера на минималната помощ за едно стопанство до 25 000 EUR, а националният таван – до 1,5 % от годишната продукция.

Увеличението на таваните влиза в сила на 14 март и може да се прилага със задна дата по отношение на помощите, които отговарят на всички условия.

 

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта