Зимуване на пчелните семейства

Знаем ли как точно функционира пчелното кълбо в зимния период?

Петър Денков, София

Когато температурата на въздуха се понижи, пчелите стават слабо активни и се подготвят за образуване на зимно кълбо. Силните семейства формират кълбо при 10 С, а слабите при 13 С. В началото кълбото е рехаво, неустойчиво – нощем се образува, а денем при повишаване на температурата се разпуска. При установяването на ниски външни температури се образува постоянно зимно кълбо. Колкото е по-силно семейството, толкова по-сферично и по-голямо кълбо се образува. Успешното зимуване на пчелите е правопропорционално на обема на кълбото (силата на семейството) и обратнопропорционален на общия, незапълнен обем вътре в кошера, тъй като при пълното заемане на гнездото от пчелите се създава най-малка разлика между температурата в кълбото и температурата в празното пространство в кошера. Изолационните материали целят да намалят именно тази разлика.
Пчелното кълбо в средата е рехаво
Вътре в средните междурамия температурата е най-висока (14 – 24 С) и с отдалечаване в едната или другата посока, тя намалява. За това спомага високото топлоизолационно свойство на питите, благодарение на което през зимата в различните междурамия се поддържа различна температура. Отвън кълбото има плътна покривка от разположените плътно една до друга постоянно сменящи се пчели. Дебелината на тази покривка се движи от 2,5 до 7,5 см, а температурата на повърхността не пада под 6 – 8 С. Чрез скъсяване или удължаване на радиуса на кълбото през зимата, пчелите регулират топлинния режим. Щом температурата в кълбото спадне и наближи 14 С, пчелите помат храна и извършват слаби движения – температурата се повишава, като химическата енергия на консумирания мед се превръща в топлинна (50 г мед осигуряват165,5 ксаl топлина). Топлината се произвежда във всяко междурамие и е най-висока в централните, където е майката. С отдалечаването към краищата, температурата постепенно намалява.
Пчелите в кълбото се придвижват отдолу нагоре по хода на консумирания мед
През зимата пчелното семейство отделя вода и въглероден двуокис, който се повишава до 4-5% (във въздуха неговото съдържание е 0,03%). Съдържанието на кислорода се понижава до 17-18% (във въздуха е над 22%). Под действието на въглеродния двуокис в кълбото през зимата се затрудняват обменните процеси, протичащи в организма. Намалява се обмяната на веществата, пчелите изразходват по-малко храна и енергия и излизат с повишена работоспособност през пролетта. Изследванията доказват, че в силните семейства концентрацията на въглероден двуокис вътре в кълбото е по-голяма, а на кислорода по-малка отколкото при слабите семейства.
През зимата пчелите се нуждаят от пълен покой
Ако те са зимували спокойно, не отделят в кошера намиращите се в дебелото им черво несмилаеми остатъци от храната. Но при по-продължително безпокойство от външни и вътрешни дразнители, пчелите се възбуждат, консумират повече мед, дебелото черво се препълва и се появява диария.
Известно е, че при зимуване на пчелите голяма опасност представлява влагата
При спокойно зимуване семейството отделя средно 6-8 л вода (при неспокойно – много повече) във вид на водни пари. Когато топлият въздух наситен с водни пари излезе от центъра на кълбото в посока празното пространство в кошера, той се охлажда, кондензира във вид на водни капки и се отлага по вътрешните повърхностти на кошера. При това, колкото по-голяма е разликата в температурата на въздуха излизащ от кълбото и тази в кошера, толкова повече влага ще се отдели.
Топлият въздух в кълбото, като по-лек се издига нагоре
Пчелите усилват вентилацията, като създават по-тънък и рехав слой на повърхността на кълбото отгоре и около горния вход. Част от водните пари и въглеродния двуокис излизат, а влиза пресен въздух. Пчелите забавят вентилацията чрез удебеляване и уплътняване на външната покривка на кълбото. Топлият влажен въздух излиза бавно не само от горния вход, но и по стените на кошера. Тук обаче няма това опасно течение, както при усилената вентилация, а става бавно, регулирано от самите пчели чрез уплътняване или изтъняване на покривката на кълбото. Колебанията на температурата са бавни. Пчелите не изразходват много енергия и мед. Така не само се запазват, но и се подготвят за усиленото развитие през пролетта и лятото.

Предишна статияКакво да не правим
Следваща статияМанова токсикоза

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X