Щетите тепърва се изясняват, но вероятно ще надхвърлят 100 млн. лв
Красимир Кумчев, земеделец: За първа година „Напоителни системи“ не почисти каналите в Трилистник
„От 40 години съм в този регион и за пръв път се случва подобно нещо. Кой е виновен – за мен на първо място категорично вината е на всички политици, които ни управляват през последните 30 години – безразборна сеч, никакви грижи за почистване на речни корита, канали и укрепване на диги. Резултатът го виждаме налице. Ако държавата не вземе кардинални мерки, е въпрос на време отново да станем свидетели на подобни ситуации в бъдеще“, коментира земеделският производител Красимир Кумчев.
Прокуратурата започва разследване по случая
„Излезе съобщение, че Прокуратурата започва разследване. За мен основната вина е на Напоителни системи, тъй като те не са извършили вменените им задължения за стопанисване, почистване на речните корита, напоителните и отводнителните канали. За първи път тази година Напоителни системи не почистиха каналите, които са тяхна грижа в Трилистник. Когато изпълнителния директор на Напоителни системи дойде в Трилистник след трагедията го попитах защо не е извършено почистването, той отговори, че нямало пари“, разказа Кумчев.
„След като Прокуратурата се е самосезирала, ако доведе нещата до край, да се установи виновника, едва тогава всеки от нас може да предяви иск към Напоителни системи. Но като знаем в България едно дело колко дълго може да продължи да се води съм песимистично настроен“, допълни Кумчев.
Трагедия, която можеше да бъде предотвратена
„В цялата ситуация има нещо много тъжно. Всички хора от Трилистник и селата, които се намират в долното поречие на р. Стряма знаем, че когато има обилни валежи в Карловско, след 20-24 часа водата е при нас. Говорих с хора, които имат техника и които ми помогнаха страшно много да спася голяма част от насажденията си и те споделиха, че ако се бяха задействали органите, знаейки, че след 20-24 часа вълната ще бъде при нас, за това време щеше да се укрепи дигата и да се направи каквото може превантивно. Но няма орган, който да координира тези дейности. Напоителни системи нямат никаква или почти никаква техника. Всичко, което се върши тук в района на Трилистник в момента е с помощта на частни фирми, които имат съответната техника и помагат с най-голямо желание. Хората са толкова добронамерени и съпричастни към това, което ни се случва“, коментира той.
„Миналата година по това време падна унищожителната градушка в същия регион, тази година се наводнението. Колкото и да е силен човек в агробизнеса, в един момент може да излезе завинаги от него, защото тези събития са извън неговия контрол“, заключи Кумчев.
И накрая добави: „ Искам специално да благодаря на кметовете на общината и Трилистник – Димитър Иванов и Мирчо Петров. Те буквално 4 нощи не са спали. Направиха всичко, което можеха да направят“.
Петко Димов, бивш управител на „Напоителни системи“-Пловдив: Не са взети всички възможни мерки навреме
Според бившия управител на „Напоителни системи“-Пловдив Петко Димов бедствието в населените места по поречието на река Стряма се дължи на некомпетентни и неадекватни реакции от отговорните институции. Според него е имало какво да се направи, за да не се стигне до бедствие в такива мащаби по поречието на река Стряма.
„Основният проблем на сектор „Води“ винаги е бил, че не работи като едно. По времето на моето управление най-големият проблем бяха еколозите и неправителствените организации, които не ни даваха да махаме дървета от реките. Дърветата нямат място в реките. В речните корита не трябва да има храстовидна и дървесна растителност, за да е перфектна проводимостта.“, каза Петко Димов пред БНТ.
Предупреждението за предстоящо наводнение в село Трилистник идва 12 часа преди бедствието, според бившия управител на „Напоителни системи“-Пловдив Петко Димов не са направени някои основни действия, които биха намалили мащаба на бедствието.
„На дигата на Трилистник, според мен, трябваше да бъде струпана техника долу при завоя на реката, защото там винаги става проблем и има предпоставка реката да излезе над дигата и това да доведе до нейното прекъсване. Аз знам, че тя не беше започната да се укрепва предварително, както и че е била прерязана, за да се сложат съоръжения за напояване на земеделски площи, което вече не ѝ дава никакъв шанс. Нагоре по поречието край залятото Войнягово не са вдигнати клапите на водохващането „Иван Вазово“, което е довело до допълнително завиряване на реката и до наддаването на възможността на водата да се изтече надолу по коритото. Клапите са останали затворени, което е чудно за мен.“
„В дългосрочен план решенията са заложени в този проект на „Напоителни системи“ в плана за възстановяване и устойчивост, там е включено всички диги на река Стряма да бъдат възстановени и рехабилитирани, също да бъде изграден язовир „Падеш“, който да намали стихийността на река Стряма, ще спре това прииждане на реката в такива големи обеди, реката го прави всяка пролет и всяка есен, но в по-малки мащаби и това води до бързото разрушаване на дигите. Бяха предвидени 150 млн. лева, но този проект беше спрян“.
Бившият изпълнителен директор на Напоителни системи Снежина Динева коментира наводненията така:
Трагедията на хората в засегнатите от наводнението населени места е резултат от безвремието и безредието в “Напоителни системи” в последната година. Дотук се стигна заради липсата на каквато и да било превенция. Днес няма оперативна координация между НИМХ, басейнова дирекция и Напоителни системи. Реагира се след събитията, а не се работи превантивно за намаляване на щетите от вредното въздействие на водите.
По време на нашето управление Напоителни системи винаги е било свързващото звено между всички институции, ангажирани с тези ситуации, защото нашите експерти са били винаги на терен и сме следяли денонощно всички критични точки. Когато се е налагало, за да спасим живота и здравето на хората, както и тяхното имущество сме пристъпвали към планирано прерязване на диги с цел насочване на водните маси към далечни от населените места точки, за да не допускаме или ограничим максимално щетите по сградите и инфраструктурата. По този начин многократно сме спасявали десетки населени места през периода на нашето управление. През последната година обаче непознаването на управлението на такъв тип кризисни ситуации от назначените от “Промяната” хора доведе до това да се изгуби контрол и възможността за превенция на трагедии като сегашната.
Истината е че количествата дъжд, които са паднали са наистина огромни. Истината е че най-вероятно реката нямаше как да не прелее защото е оразмерена само за 240 куб.метра, а приливната вълна е била с обем с над 400 куб. метра.
Но също така е истина че ако експертният състав на Напоителни системи беше на своите места, щетите щяха да бъдат в пъти по-малко и най-вероятно само върху земеделски земи. От една година не се работи по най-важната дейност, която е вменена на дружеството по опазване на вредното въздействие на водите. В резултат – отводнителните канали са останали с много ниска проводимост, речните корита са обрасли, което намалява възможността за безпроблемно преминаване на водните маси.
Нашият екип познава проблемните места на цяла България и конкретно на засегнатия от наводнението район, който е един от най-застрашените от такъв тип бедствия в държавата. Знаем, че няма съоръжение, което да ретензира такъв тип приливни вълни, а водосбора на река Стряма е огромен. Затова предприехме действия за кардинално решаване на проблемите на целия регион. Изготвихме цялостен проект за превенция от вредното въздействие на водите, в който включихме изграждането на язовир Падеш( изключително необходим, както за да побира водните маси от такива приливни вълни, така и да осигури питейната вода в района, който и до днес страда от безводие в летните месеци), цялостна рехабилитация на главните отводнителни канали, както и на дигите -там, където са отслабени. Липсващите от 60-те години средства за това бяха осигурени чрез проекта на Напоителни системи в НПВУ, който с лека ръка беше премахнат от правителството на “Промяната” , за да бъде заменен с проекта за батериите!
Политика не се прави с опорки, а с експертиза. Ето още малко факти. Наводненията се формират от прекомерен повърхностен воден отток. Такъв се получава при интензивни валежи (много дъжд за кратко време) или при много продължителни, макар и неинтензивни валежи.
Формирането на повърхностен отток се влияе от всички фактори – температура, почва, растителност, релеф. С най-голяма тежест – над 78% е наклонът на терена. Това означава, че след като се е формирал повърхностен отток, неговото разпространение не зависи от покритието на терена, а от наклона. Когато във водосливите (деретата) има натрупана подвижна биомаса (клони, листа, боклук), високият повърхностен отток с голяма кинетична енергия го отнася със себе си. Това спомага за запушването на по-тесни места, събиране на водата и формиране на приливни вълни, след като се разрушат преградите. Горските насаждения имат способност да омекотят първоначалното формиране на повърхностен отток, но не и да го предотвратят при големи обеми вода. Обратно – същите могат да осигурят подобряване на влагата в почвата и въздуха при продължителни суши, благодарение на изпомпването на вода от по-дълбоки почвени слоеве, но това е за кратко!
Министърът на земеделието Явор Гечев призова пострадалите стопани да подават заявления за обезщетение
Служебният земеделски министър Явор Гечев призова стопаните на засегнатите от наводненията земеделски площи да подават заявления за нанесените щети в общинските земеделски служби. При 100% пропаднали площи те ще бъдат обезщетени на 80% от вложените разходи, заяви той като не допълни, че процентът е валиден само за застрахованата реколта.
Явор Гечев уточни пред БНТ, че за зърнопроизводителите, чиято прибрана реколта е унищожена от приливните води на река Стряма, има дадени специални инструкции към общинските служби, така че и те ще бъдат подкрепени.
Относно хората, които са отглеждали земеделски храни в дворовете си, служебният министър посочи, че те също ще получат обезщетение, но по друг ред и не от земеделското министерство, защото то подпомага само регистрираните производители. На дворните земеделци трябва да помогнат общинските власти.
За хората от наводнените села в Карловско и в с. Трилистник приоритетно ще бъдат осигурени дърва за огрев, тъй като водите са отнесли складираните горива. По груба сметка река Стряма е завлякла към 10 000 кубика дърва, каза Гечев.
По думите му извършените проверки в горите над 5-те засегнати старопланински села не е установена незаконна сеч.
Министърът определи наводненията като природно бедствие, което е изкоренило дърветата покрай бреговете на реката. Явор Гечев каза, че медиите са поканени да присъстват на горските проверки, за да се убедят, че незаконни сечи липсват. Министърът потвърди обаче, че коритата на река стряма не са били добре почистени.
Той изрази съжаление, че средствата, заделени за напоителните и отводнителните системи в първоначалния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост са орязани по причини, свързани с екологията. Това бяха 1,1 милиард лева, посочи министърът. И добави, че в Стратегическия план за периода 2023-2027 г. са заложени средства за напоителните съоръжения, но те няма да са достатъчни.
В Стратегическия план има специален портфейл за бедствия, който включва и застраховане на земеделските стопани, каза още Гечев.
Министерството на земеделието предвижда целеви приеми по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за засегнатите от наводненията общини. С министър Шишков и в комуникация с ЕК ще искаме разрешение изрично да върнем селата от Карловска община в обхвата на ПРСР, съобщи служебният министър на земеделието Явор Гечев на брифинг в Министерския съвет, цитиран от БТА.
Министър Гечев каза, че ще бъде направено всичко възможно, което е в компетенциите на ръководеното от него министерство и заедно с Министерския съвет, да събере всички налични канали за финансиране на пострадалите общини. Той добави, че дървесината, която се събира в пострадалите населени места, е само и единствено за хората, които са в тези населени места. „Никой няма да санкционира хората, които си прибират дървесината от техните дворове“, увери земеделският министър.
Той съобщи още, че земеделските производители могат да подават заявления за минаване на комисии, като по процедура всички комисии максимално бързо ще обработват документите им, за да бъдат максимално бързо обезщетени. Щетите от наводненията само в трите най-засегнати места в Карловско са за над 60 млн. лв., като това не включва земеделските земи.
От настоящото ръководство на Напоителни системи не отговориха на молбата ни за коментар.
