Стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), публикувани за обществено обсъждане

  • ДЗЕС 1

4.1.1. Съотношението на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година, не трябва да намалява с повече от 5% спрямо референтното съотношение между постоянно затревени площи и обща земеделска площ от 13,17%, определено през 2018 г.

„постоянно затревени площи“ означава постоянно затревените площи, които са декларирани през 2018 г. в съответствие с чл. 72, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OB L 347 от 20.12.2013 г.), наричан по – нататък „Регламент (ЕС) № 1306/2013“ от земеделските стопани, получаващи директни плащания, и са определени съгласно чл. 2, параграф 1, втора алинея, точка 23 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (OB L 181 от 20.6.2014 г.), наричан по – нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014“;

„обща земеделска площ“ означава земеделската площ, която е декларирана през 2018 г. в съответствие с чл. 72, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 от земеделски стопани, получаващи директни плащания и е определена съгласно чл. 2, параграф 1, втора алинея, точка 23 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014.

4.1.2. Съотношението на постоянно затревените площи се определя всяка година въз основа на площите, декларирани за същата година от бенефициентите, получаващи директни плащания съгласно дял III, глава II от Регламент (ЕС) 2021/2115, или годишни плащания съгласно членове 70, 71 и 72 от същия регламент в съответствие с чл. 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета. Съотношението се определя от компетентната дирекция в Министерството на земеделието и храните въз основа на данните за декларираните площи, получени от Държавен фонд „Земеделие“.

4.1.3. При спад на съотношението с повече от 5% през съответната година, земеделските стопани, на ниво стопанство, които са преобразували постоянно затревени площи и са допринесли за намалението на съотношението през съответната година се задължават обратно да възстановят в постоянно затревени площи (ПЗП) разораните през съответната година ПЗП. Възстановяването се извършва по реда на чл. 33б от Закона за подпомагане на земеделските производители.

  • ДЗЕС 2

4.2.1. Стандартът се прилага от 2025 г., съгласно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г.

4.2.2. Териториалният обхват на влажните зони в Република България ще бъде предоставен от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и включва приоритетно 11-те влажни зони, които към момента са в списъка по Рамсарската конвенция, но и още 25 влажни зони, които не са в Рамсарския списък, но има информация, че покриват един или повече от критериите за обявяване или имат голям потенциал за опазване и възстановяване. В Република България 71 % от торфищата са в Национален или Природен парк, а 97 % са в зони от Натура 2000.

  • ДЗЕС 3

4.3.1. Стърнище се наричат следжътвените остатъци от зимните и пролетните житни култури със слята повърхност (пшеница, ръж, тритикале, овес, ечемик, ориз, лимец и спелта).

4.3.2. Забранява се изгарянето на стърнищата (чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи), освен по фитосанитарни причини, установени по съответния ред и придружени с документ издаден от БАБХ за засегнатите площи по смисъла на  чл. 28 – 30 от Закона за защита на растенията.

  • ДЗЕС 4

4.4.1.Стандартът е приложим за изпълнение, когато земеделска площ от стопанството (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) граничи с повърхностен воден обект (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), в това число и оризовите клетки.

4.4.2. Водни течения са повърхностни водни тела и включващи отделни и значителни елементи от следните повърхностни води: езеро, язовир, поток, река или канал, част от поток, река или канал (включително напоителни и отводнителни канали), преходни води или разширение на крайбрежни води.

4.4.3. Буферните ивици по протежение на повърхностните водни обекти /течения/ трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстовидни или дървесни видове и в която е забранено прилагане на минерални и/или органични азотсъдържащи торове и/или третиране с продукти за растителна защита (съкратено ПРЗ).

4.4.4. За отправна точка при измерване на буферната ивица служи отрезът на брега, който реката прави при пълноводие, или брега на водния обект. При наличие на естествена или изкуствено създадена тревна или залесена ивица с дървесна или храстовидна растителност, тя се счита за част от оставената буферна ивица.

4.4.5. При наклон на парцела от 5 до 10 %, затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния басейн, а в останалите 5 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори с минерални и/или органични азотсъдържащи торове и пръска с ПРЗ – общо 10 м. При площи с остър наклон над 10 % затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния басейн, а в останалите 45 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори и пръска с ПРЗ – общо със затревената буферна ивица да не се тори и пръска – 50 м.

4.4.6. Буферните ивици при оризовите клетки по протежение на напоителни и отводнителни канали са с минимална ширина – 2 метра.

  • ДЗЕС 5

4.5.1. Стандартът е приложим за изпълнение, когато обработваеми площи или площи с трайни насаждения (с изключение на площите, предназначени за култури под вода – оризища) от стопанството са с наклони ≥ от 10,0 %.

4.5.2. Оризовите клетки (полета) са изключени от изискванията на стандарта. Технологията за отглеждане на ориз изисква липса на наклон на терена, малки парцели, най-често с размер от 1 до 10 ха и изградена инфраструктура – оризови клетки и канали.

  • ДЗЕС 6

4.6.1. Чувствителен период e период от годината, през който почвата не е покрита с растителна покривка и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси (различни видове ерозия, екстремно засушаване).

4.6.2. Чувствителните периоди са два, но изискването се изпълнява само в единия период, който се определя според изчисления наклон на парцела.

Ако наклонът е над 10 % (над 6о), за да се изпълни стандарта, на парцела(-ите) с наклон, трябва да има поне 80 % растителна покривка в периода от 1.11. до 15.02., в т.ч. студоустойчиви покривни култури, есенници, измръзнала тревиста растителност или растителни остатъци (стърнища), за да се предпази почвата от водна ерозия (целта на този ДЗЕС).

Ако обработваемата земя е преобладаващо равнинна (до 10 % или 6о наклон), тогава изпълнението на този ДЗЕС 6 трябва да е през летния период (юни-октомври) с подходяща покривна, междинна, втора култура, стърнище, или мулч за предпазване на почвата от засушаване и ветрова ерозия. Сумарно върху всички парцели на стопанството трябва да има по 80 % растителна покривка през единия от двата периода, определени според наклона.

4.6.3. Минимална почвена покривка може да се осигури чрез прилагане на следните практики:

– оставяне на презимуващи (всички видове култури, които се засяват през есента и чието развитие обхваща зимата, пролетта и лятото) или фуражни култури;

– оставяне на растителните остатъци от предходната култура, включително стърнища, обработени с вертикални почвени обработки без обръщане на слоя, стърнища със самозасети площи от предходната култура (самосевки);

– засяване на покривни култури (житни, бобови, смес от покривни култури, тревни смески, кръстоцветни, и др.) или мулчиране;

– поставяне на органичен или неорганичен слой около растенията (окосена трева, слама, торф, дървесни стърготини, листа и др.).

  • ДЗЕС 7

4.7.1. Прилагането на ДЗЕС 7 „Сеитбооборот върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода“, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1317 за предоставяне на временни и краткосрочни дерогации от Регламент (ЕС) 2021/2115 относно правилата за прилагане на ДЗЕС 7 и ДЗЕС 8, съгласно национално решение N 26.09.2022 г. и нотификация в ISAMM CM от 26.09.2022 г. ще се прилага от 2024 г.

При ДЗЕС 7 за 2023 г. се прилага дерогация за угарите. Когато ДЗЕС 7 е базово изискване за екосхемите и агроекологичните интервенции съгласно чл.1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2022/1317, дерогация не се прилага.

4.7.2. Изключения: Изискванията за ротация не се отнасят за площи заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и земя, оставена под угар.

4.7.3. Освобождаване: Освободени от задължението по настоящия стандарт са стопанства:

а) където повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби;

б) когато повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, използва се за производство на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода (оризища) през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби; или

в) с площ на обработваемата земя до 10 хектара.

Земеделските площи сертифицирани за биологично производство в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, се считат, за спазващи изискванията на настоящия стандарт.

4.7.4. Сеитбообращението (сеитбооборот/ротация) представлява:

–          последователно отглеждане на различни култури на една и съща земя, за да се запази плодородието и производителността на почвата, респективно;

–          отглеждане на серия от различни по семейство или по вид култури на едно и също място през последователни стопански години.

4.7.5. Основна култура за целите на ДЗЕС 7 се счита културата, която е най-важна за земеделския стопанин по добив, качество и цена, и която той отбелязва в заявлението за подпомагане.

При наличие на площи със смесени култури, отчитането става по следния начин:

1) Култури отглеждани в отделни редове

На площи със смесени култури, където културите се отглеждат в отделни редове, културите се броят като различни култури, когато заемат най-малко 25 % от тази площ. Площта, заета от различните култури, се изчислява, като площта, заета от смесените култури, се раздели на броя на културите, които заемат най-малко 25 % от тази площ, независимо от действителния дял на съответната култура на тази площ.

2) Подсяване в основната култура

При площи, на които смесените култури представляват основна култура, която се подсява с втора култура, площта се счита за заета само от основната култура.

3) Засети култури в смеси

Площи, заети със смес от семена, се считат за заети от една-единствена култура, независимо от включените в сместа отделни култури.

Когато може да се установи, че видовете, включени в различните смеси от семена, се различават един от друг, може да се приеме, че площта е заета от една-единствена култура, при условие че тези видове не се използват, като култура от група „Треви и тревни фуражи“.

4.7.6. Всички основни култури или поне ясно различими растителни остатъци от тях следва да са налични в периода 15 май – 15 юли на годината на кандидатстване.

4.7.7. Земеделският стопанин може да отглежда повече от една основна култура през годината на заявяване. Вторична култура се счита за ротация, ако е засята/засадена непосредствено след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура.

4.7.8. Площи с междинни култури се считат за ротация ако са налични на полето в периода 15 октомври на годината на кандидатстване до 15 февруари на следващата година.

 

 

 

  • ДЗЕС 8

4.8.1. Коефициенти за преобразуване и тегловни коефициенти към ДЗЕС 8а) и особености на ландшафта определени за запазване по ДЗЕС 8б)

Непроизводствени площи и обекти (особености на ландшафта) Критерии за допустимост Коефициент за преобразуване
(m/дърво към m2)
Тегловен коефициент Изчислена площ в m2
(ако се прилагат и двата коефициента)
Особености на ландшафта определени за запазване по ДЗЕС 8б)
(Да/Не)
1. Земя, оставена под угар

(на 1 m2)

Върху земята, оставена под угар, не се произвежда земеделска продукция в периода от 1 януари до 15 юли на годината на кандидатстване. Не се прилага 1 1 m2
2. Буферни ивици (на 1 m) Буферни ивици, включително зелени зони около водни течения,  с широчина между 1 и 15 м, разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по протежението на водни обекти. Те трябва да бъдат разположени по такъв начин, че по-дългата им страна да бъде успоредна на водното течение или на водоема. По протежение на водното течение те могат да включват ивици от крайречна растителност.
Върху буферните ивици не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба.
6 1,5 9 m2
3. Ивици по краищата на гори (на 1 m) Ивици хектари отговарящи на условията за подпомагане по краищата на гори, са площи с широчина от 1 до 20 м, върху които не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба, при условие че ивицата допустима площ продължава да бъде различима от съседната земеделска земя. 6 1,5 9 m2
4. Тераси (на 1 m) Тераси са почвозащитни формирования върху наклонени земеделски площи. 6 1,5 9 m2 Да
5. Отделни дървета (на едно дърво) Отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък от 4 м. 20 1,5 30 m2 Да
6. Дървета в редица (на 1 m) Дървета в редица, с корона с диаметър, не по-малък от 4 м. Разстоянието между короните не надхвърля 5 м.
Важно! Не се отчитат като допустима особеност на ландшафта дървета в редица, за които се установи че са част от по-голяма гора.
6 1,5 9 m2 Да
7. Живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици (на 1 m) Живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина между 1 и 15 м.
Важно! Не се отчитат като допустима особеност на ландшафта живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици, за които се установи че са част от по-голяма гора.
6 1,5 9 m2 Да
8. Синори (на 1 m) Синори (полски граници) с широчина между 1 и 15 м, върху които не се произвежда земеделска продукция.
Синорите (полски граници) могат да бъдат всякакви видове –  вдлъбнати, изпъкнали или наклонени части на земната повърхност, покрити с камъни, тревни, храстови или дървесни съобщества или само затревени ивици.
Важно! Не се отчитат като допустима особеност на ландшафта синори, за които се установи че са част от по-голяма гора.
6 1,5 9 m2 Да
9. Дървета в група (на 1 m2) Дървета в група (полигонен елемент), като дърветата са свързани от застъпващи се корони, и полски горички, като максималната площ и в двата случая е до 0,3 ха.

Важно! Не се отчитат като допустима особеност на ландшафта дървета в група (полски горички), за които се установи че са част от по-голяма гора.

Не се прилага 1,5 1,5 m2 Да

 

4.8.2. Междинни култури са културите в Приложение № 14, б. „А“, т. 1 на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции.

4.8.3. Освобождаване: Освободени от задължението по ДЗЕС 8а) са стопанства:

а) където повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби;

б) където повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, използва се за производство на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода (оризища) през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби;

в) с площ на обработваемата земя до 10 хектара.

4.8.4. На заявените угари през 2023 г. стопаните ще може само за 2023 г. да отглеждат различни култури, свързани директно с осигуряване на продоволствената сигурност, но без царевица и соя. На тези площи ще може да се отглеждат културите при използване на ПРЗ. Когато ДЗЕС 8а е базово изискване за екосхемите и агроекологичните интервенции съгласно чл.1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2022/1317, дерогация не се прилага.

За 2023 г. остава задължително изискването за:

– Задължението за запазване на особеностите на ландшафта;

– Забраната за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и периода на отглеждане при птиците;

– Прилагането на мерки за избягване на инвазивни растителни видове.

4.8.5. Непроизводствените площи и обекти (особености на ландшафта), чрез които се изпълнява 4 % са само върху обработваемата земя от стопанството или непосредствено допиращи се до обработваеми земи, за които земеделския стопанин има правно основание за ползване.

  • ДЗЕС 9

4.9.1. Екологично чувствителни постоянно затревени площи са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Списъкът на тези защитени зони е обнародван в „Държавен вестник“ по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗБР. Постоянно затревените площи в зони по „Натура 2000“ са включени в рамките на слой „Екологично чувствителни постоянно затревени площи“ в СИЗП.

4.9.2. Земеделските стопани са задължени да не преобразуват и разорават постоянно затревените площи, които са екологично чувствителни – разположени в зоните „Натура 2000“.

4.9.3. Когато земеделски стопанин е разорал или преобразувал постоянно затревена площ, включена в слой „Екологично чувствителни постоянно затревени площи“, е задължен обратно да преобразува площта в постоянно затревена площ.

4.9.4. Датата, до която земеделския стопанин следва да е възстановил преобразуваната площ не може да е по-късно от датата на подаване на единното заявление за следващата година.

4.9.5. Обратно преобразуваната площ се счита за постоянно затревена площ от първия ден на обратното преобразуване и подлежи на задължението посочено в т. 5.9.2.

4.9.6. По отношение на плащането за екологизиране контролната извадка за ежегодно извършваните проверки обхваща 100% от всички бенефициенти със задължение за обратно преобразуване на земя в постоянно затревена площ.

4.9.7. За целите на настоящия стандарт:

„разораване“ е превръщане на постоянно затревена площ в обработваема земя (ОЗ).

„преобразуване“ е превръщане на постоянно затревена площ в трайно насаждение (ТН).

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X