Прогнозата за производство на царевица за маркетинговата година 2023/24 е намалена до 2,5 милиона метрични тона (MMT) въз основа на напредъка на реколтата до момента. Реколтата от царевица пострада от тежко и продължително лятно засушаване и големи горещини, които значително намалиха добивите. Обратно, производството на ечемик се увеличава поради благоприятните климатични условия и по-голямата засадена площ. Износът на пшеница през 2023/2024 г. беше динамичен и вече достигна 3,0 MMT към началото на ноември, предизвикан от много големи начални запаси, добро експортно търсене и цени, позволяващи положителни маржове за фермерите. Есенното засаждане на зимни зърна беше предизвикателство поради необичайно сухата и топла есен. Засаждането на пшеница изостава с 26 процента към средата на ноември 2023, но се смята, че фермерите ще положат усилия да засадят традиционните 1,0 милиона хектара (HA).
Преглед на метеорологичните условия
Първата половина на есента, септември – октомври, беше една от най-топлите и сухи в България. По-сухи от обичайните условия (валежи с 50 процента или повече под дългогодишната средна стойност) се наблюдават в по-голямата част от България и се нареждат сред трите най-сухи, регистрирани от 1991 г. насам. Дефицитът на валежите достигна 60-95 процента в централните и източните райони. Валежите в цялата страна бяха концентрирани през първата половина на септември, последвани от продължително засушаване. Дневните температури надвишиха средните за дългосрочен период с 2-3,5°C, което доведе до почти рекордни температури за целия период на разглеждане.
Тези условия се отразиха на крайния етап на развитие на летните посеви и прогнозата за добива от царевица беше коригирана още повече в посока надолу. От друга страна, сухото време позволи добър напредък в прибирането на летните култури (царевица). Високите температури, съчетани с изразен дефицит на валежи и отрицателен климатичен воден баланс, доведоха до изсушаване и твърдост на горния почвен слой, което се отрази негативно на сеитбата на зимните зърнени култури, както и на поникването и развитието на вече засетите растения. Това доведе до значително и безпрецедентно забавяне на есенното засаждане на зимна пшеница и по-малко успяха да бъдат засадени в оптималния времеви прозорец. Смята се, че сеитбената кампания все още може да бъде извършена навреме през ноември поради подходящите валежи, които се появиха през първата седмица на месеца. Значителни дъждове обаче са необходими в засегнатите от суша региони, за да се установят посевите преди зимуване.
Летният сезон (юли-август) също беше необичайно горещ и сух с продължителни сухи периоди с екстремни температури. Това имаше силно отрицателно въздействие върху развитието на царевицата въпреки обещаващия старт през май/юни. Количеството на валежите е по-високо в северозападната част на страната , а подобен модел се наблюдава и през есента
.
Имаше места с някои навременни дъждове, които доведоха до смесена картина на добивите на летните култури, като цяло ситуацията беше по-добра в северозападните и северните централни райони. Сателитните карти обаче показват като цяло много по-сух и по-топъл сезон (март – ноември, карта 4), особено в централните/източните части на страната, които съставляват повечето от зърнените региони на България. Заедно с части от Румъния и Испания, те бяха сред най-сухите региони в Европа тази година.
Перспектива за маркетинговата 2024/25 година
Поради сухото и топло есенно време работата на полето за сеитба на зимни култури беше предизвикателство. В резултат на това Министерството на земеделието отчете 26% спад на площите, засети с пшеница, към началото на ноември в сравнение със съответния период на миналата година (Таблица 2). Засаждането на други зимни зърнени култури като ръж и тритикале също изостава съответно с 63 и 41 процента. Засаждането на ечемик обаче беше стабилно. Дъждът заваля в началото на ноември и въпреки че беше облекчение за фермерите, той не промени драстично ситуацията. Към 12 ноември (карта 5) повърхностната влажност на почвата се подобри, но подпочвената влага остава в дълбок дефицит в централните и източните райони. Повече валежи се очакват до края на ноември и се очаква това да подпомогне ранното развитие на зимните култури.
Очаква се засаждането да продължи до края на месеца, но остава да се види дали фермерите ще успеят да достигнат традиционната засята площ от 1,0 милиона хектара (MHA) за пшеница. След две сухи и горещи години и много ниски добиви от летни култури, се очаква повечето фермери да направят всичко възможно, за да увеличат максимално площите със зимни култури и да намалят летните култури поради климатичните рискове. Освен това се съобщава, че цените на пшеницата все още осигуряват положителни маржове за производителите, заедно с активното търсене на износ. Поради тези причини първоначалните очаквания са за маркетинговата 2024/25 г площите с пшеница да са 1,0 милион хектара и производство на консервативно ниво от 6,3 милиона тона (MT). Очаква се ечемикът да поддържа по-висока засадена площ от около 130 000 хектара в сравнение с 2022/23 г. и се очаква производство от 650 000 MT.
Маркетингова 2023/24 година
Пшеница:
Крайните производствени данни са показани в таблица 1, базирани на Евростат. Данните потвърждават по-ранната оценка на USDA/FAS/София за производството на пшеница от 6,8 MMT. Пролетните дъждове бяха благоприятни за реколтата, въпреки че се съобщава, че хектолитровата маса е намаляла. Производството на пшеница беше с 5,7 процента повече в сравнение с 2022/23 г., като добивите на пшеница бяха 5,6 MT/HA, с около 5 процента над тези през предходния сезон.
Официалният доклад на Министерство на земеделието и храните за качеството на тазгодишната реколта от пшеница показва, че 48,7 процента от реколтата е с качество на смилане в сравнение с 66,3 процента през 2022 г., като спадът се дължи на неблагоприятни метеорологични условия (твърде много дъжд, по-ниски температури и недостатъчно слънцегреене през май и юни). Това е и най-ниският дял на мелничарската пшеница за последните пет години. Качествената фуражна пшеница през 2023 г. е 51,3% при 33,7% през 2022 г. Средните качествени характеристики на пшеницата 2023/24 г. са:
съдържание на влага – 11,1 ± 0,5%;
хектолитрова маса – 75,2 dm3 ± 2,3 kg/100 dm3;
мокър глутен – 21,3 процента ±2,6 процента;
протеиново съдържание – 11,7 процента сухо вещество;
± 1,1 процента сухо вещество;
число на падане – 372.8 сек. ± 38,5 сек.
С относително добри добиви и рекордно големи крайни запаси от пшеница от предишния сезон, фермерите бяха по-нетърпеливи да продават. Това беше съчетано с активно експортно търсене от началото на жътвената кампания. Цените на пшеницата, макар и много по-ниски от предходната пазарна година, се съобщава, че все още осигуряват положителен марж на производителите. В резултат износът на пшеница се ускори. Към 10 ноември износът на пшеница достигна 3,0 MMT, от които 2,2 MMT бяха изнесени за страни извън ЕС (, бюлетин МЗХ за седмично наблюдение на стоковите пазари). Това е 260% повече от износа на пшеница преди година (1.16 MMT, бюлетин). Износът за страни извън ЕС също е с 220 процента повече спрямо 10 ноември 2022 г. . Основните дестинации извън ЕС са Южна Корея, Индонезия, Тайланд, Мароко и Алжир.
Цените на пшеницата се стабилизираха от юли . Към ноември цените на пшеницата са около 60% от цените преди година и 92% от нивото, достигнато през юни за реколтата от предходния сезон. Разликата между местните цени франко фермата и цените в ЕС се разшири от ноември 2022 г., но се стабилизира за новата реколта 2023/24 МГ .
*Диаграмата показва цените за стопанска година, която започва през юли, с 2023/24 в тъмнозелено и стопанска година 2022/23 в светлозелено. Източник: Седмични бюлетини за мониторинг на стоковите пазари на българското МЗХ
Графика 1. Месечни пазарни цени на пшеницата, 2023/24 г. спрямо 2022/23 г. в български лева (BGN)/MT
Графика 2. Червена линия – български цени франко ферма, мелничарска пшеница, в български лева (BGN) за Ст. година, Синя линия – пазарна цена в ЕС, мелничарска пшеница, BGN/MT Зелена линия – българска експортна цена FOB, мелничарска и фуражна пшеница, BGN/MT Източник: МЗХ ноември 2023 г.
Графика 3. Износ на зърно, Стопанска година 2023/24 и МГ 2022/23 (към 10 ноември)
Годината започна с рекордно големи начални запаси, които бяха с 349 процента повече от преди година. Логистичните проблеми, причинени от големите запаси, мотивират увеличения износ. Въпреки този ускорен износ обаче, страната все още носи значителни запаси от пшеница, оценени на 3,9 MMT към 10 ноември. Този допълнителен излишък може да доведе до рекорден износ през 2023/24 г., понастоящем оценен от FAS/София на 6,0 MMT, в сравнение до 5,9 MMT, изнесени през MY 2022/23.
Ечемик:
Крайните данни за производството на ечемик са показани в таблица 1, базирани на Евростат. Данните надхвърлят по-ранната оценка на FAS/София за производството на ечемик поради по-високите от очакваните добиви, както и 13% по-големи площи в сравнение с предходната пазарна година. FAS/София коригира своите оценки въз основа на окончателните данни за реколтата на 750 000 MT, 20 процента над производството през 2022/23 г.
Официалният доклад на МЗХ за качеството на тазгодишната реколта от ечемик показва, че 78,5 процента от реколтата е с малцово качество в сравнение с 80,8 процента през 2022 г., като това се дължи на неблагоприятни метеорологични условия (твърде много дъжд, по-ниски температури и недостатъчно слънцегреене през май -Юни). Качеството на ечемика за фураж през 2023 г. е 21,5% при под 20% през 2022 г. Средните качествени характеристики на ечемика за 2023/24 г. са:
съдържание на влага – 11,5 ± 0,6%;
хектолитрова маса – 61,1 dm3 ± 2,0 kg/100 dm3;
съдържание на протеин – 11,5% ± 0,7%;
чужди тела – 1,1% ± 1,2%.
Подобно на пшеницата, експортното търсене на ечемика е много добро и се движи от по-голямата реколта и рекордните големи начални запаси . Към 10 ноември износът на ечемик достигна 348 000 MT или 454% повече от преди година (76 651 MT). Основната дестинация извън ЕС е Мароко.
Месечните цени на ечемика са намалели от декември 2022 г., но са стабилни за новата реколта 2023/2024 г. . Към ноември цените на ечемика бяха на 60 процента от нивото отпреди година.
Годината започна с изключително големи първоначални запаси, които бяха с 260 процента повече от преди година. Въпреки ускорения износ до момента, страната все още носи големи запаси от ечемик, оценени на 420 000 MT към 10 ноември. Този допълнителен излишък може да доведе до рекорден износ през 2023/24 г., понастоящем оценен от FAS/София на 500 000 MT, в сравнение до 440 000 MT, изнесени през МГ 2022/23 .
Царевица:
Горещото и сухо лятно време оказа силно негативно влияние върху реколтата от царевица. Картината на добивите е много смесена с като цяло по-добри добиви на запад и по-ниски добиви в централните и източните части на страната, със силна зависимост от количеството на валежите. Поради локализирани летни дъждове, разпределени неравномерно в цялата страна, съседните полета често имат значителни разлики в добивите. Жътвата все още продължава, но към 8 ноември МЗХ отчете 96 процента от площите с царевица, с производство от 2,2 MMT и среден добив от 4,2 MT/HA. Както производството, така и добивите се отчитат с 11% по-ниски от преди година. Частните оценки за производството на царевица варират около 2,45-2,6 MMT, докато оценките за добива са около 4,7 MT/HA до 5,0 MT/HA. Текущата оценка на FAS/София за производството на царевица е 2,5 MMT със среден добив от 4,7 MT/HA, но подлежи на допълнителна корекция въз основа на окончателните данни за реколтата.
Поради две последователни години на суша и по-малки посеви от царевица, фермерите може да се обезсърчат да засаждат царевица през пролетта на 2024 г. и площите може да намалеят. Съобщава се, че тази година царевицата е имала най-високи производствени разходи в сравнение с други зърнени и маслодайни култури и е имала най-отрицателните маржове поради спад както в добивите, така и в цените. Голямото предлагане на царевица в Черно море тази година създаде допълнителен натиск върху фермерите.
Годината започна с рекордно големи начални запаси, които бяха с 349 процента повече от преди година. Логистичните проблеми, причинени от големите запаси, мотивират увеличения износ. Въпреки този ускорен износ обаче, страната все още носи значителни запаси от пшеница, оценени на 3,9 MMT към 10 ноември. Този допълнителен излишък може да доведе до рекорден износ през 2023/24 г., понастоящем оценен от FAS/София на 6,0 MMT, в сравнение до 5,9 MMT, изнесени през MY 2022/23.
Ечемик:
Крайните данни за производството на ечемик са показани в таблица 1, базирани на Евростат. Данните надхвърлят по-ранната оценка на FAS/София за производството на ечемик поради по-високите от очакваните добиви, както и 13% по-големи площи в сравнение с предходната пазарна година. FAS/София коригира своите оценки въз основа на окончателните данни за реколтата на 750 000 MT, 20 процента над производството през 2022/23 г.
Официалният доклад на МЗХ за качеството на тазгодишната реколта от ечемик показва, че 78,5 процента от реколтата е с малцово качество в сравнение с 80,8 процента през 2022 г., като това се дължи на неблагоприятни метеорологични условия (твърде много дъжд, по-ниски температури и недостатъчно слънцегреене през май -Юни). Качеството на ечемика за фураж през 2023 г. е 21,5% при под 20% през 2022 г. Средните качествени характеристики на ечемика за 2023/24 г. са:
съдържание на влага – 11,5 ± 0,6%;
хектолитрова маса – 61,1 dm3 ± 2,0 kg/100 dm3;
съдържание на протеин – 11,5% ± 0,7%;
чужди тела – 1,1% ± 1,2%.
Подобно на пшеницата, експортното търсене на ечемика е много добро и се движи от по-голямата реколта и рекордните големи начални запаси (Таблица 5, Графика 3). Към 10 ноемвриизносът на ечемик достигна 348 000 MT или 454% повече от преди година (76 651 MT). Основната дестинация извън ЕС е Мароко.
Месечните цени на ечемика са намалели от декември 2022 г., но са стабилни за новата реколта 2023/2024 г. Към ноември цените на ечемика бяха на 60 процента от нивото отпреди година.
Годината започна с изключително големи първоначални запаси, които бяха с 260 процента повече от преди година (Таблица 5, Графика 4). Въпреки ускорения износ до момента, страната все още носи големи запаси от ечемик, оценени на 420 000 MT към 10 ноември. Този допълнителен излишък може да доведе до рекорден износ през 2023/24 г., понастоящем оценен от FAS/София на 500 000 MT, в сравнение до 440 000 MT, изнесени през МГ 2022/23 .
Царевица:
Горещото и сухо лятно време оказа силно негативно влияние върху реколтата от царевица. Картината на добивите е много смесена с като цяло по-добри добиви на запад и по-ниски добиви в централните и източните части на страната, със силна зависимост от количеството на валежите. Поради локализирани летни дъждове, разпределени неравномерно в цялата страна, съседните полета често имат значителни разлики в добивите. Жътвата все още продължава, но към 8 ноември МЗХ отчете 96 процента от площите с царевица, с производство от 2,2 MMT и среден добив от 4,2 MT/HA. Както производството, така и добивите се отчитат с 11% по-ниски от преди година. Частните оценки за производството на царевица варират около 2,45-2,6 MMT, докато оценките за добива са около 4,7 MT/HA до 5,0 MT/HA. Текущата оценка на FAS/София за производството на царевица е 2,5 MMT със среден добив от 4,7 MT/HA, но подлежи на допълнителна корекция въз основа на окончателните данни за реколтата.
Поради две последователни години на суша и по-малки посеви от царевица, фермерите може да се обезсърчат да засаждат царевица през пролетта на 2024 г. и площите може да намалеят. Съобщава се, че тази година царевицата е имала най-високи производствени разходи в сравнение с други зърнени и маслодайни култури и е имала най-отрицателните маржове поради спад както в добивите, така и в цените. Голямото предлагане на царевица в Черно море тази година създаде допълнителен натиск върху фермерите.
Цените на царевицата се понижават от миналата есен. Към ноември цената на царевицата беше 64 процента от цената през ноември 2022 г. Разликата между цената на българската царевица от ферми и цената в ЕС се стеснява с новата реколта от август.
В момента фермерите предпочитат да запазят запасите си и продажбите на вътрешния пазар доминират на пазара в сравнение с износа. Все пак към 10 ноември износът на царевица беше отчетен на 177 000 тона, главно за страни извън ЕС, в сравнение с нула преди година. Поради нормалното ниво на началните запаси (180 000 MT в края на август) и по-малката реколта през MГ 2023/24, износът тази година се очаква да намалее. Понастоящем ранната оценка на FAS/София за износа през маркетинговата година (МГ) е около 1,0 MMT, в сравнение с 1,4 MMT, изнесени през MГ 2022/23.
Маркетингова година (МГ) 2022/23
За основните зърнени култури окончателните търговски данни потвърдиха необичайно нисък износ на зърно поради сложни причини като увеличаване на производствените разходи, инфлация, спад на цените на суровините, несигурност на черноморския пазар, нестабилно експортно търсене и по-ниско конкурентоспособността на местните зърна в сравнение с други произходи в Черно море. В резултат на това износът на пшеница през 2022/2023 г. изостава с 30 процента от предходния сезон, износът на ечемик е намалял с 42 процента, а износът на царевица е спаднал с 34 процента. Поради стагнацията на вътрешното потребление, това доведе до натрупване на рекордно високи крайни запаси от пшеница и ечемик, което допълнително потисна пазара. Предвижда се, че тези запаси ще бъдат изнесени през МГ 2023/24 г., което ще доведе до по-голям от обичайния износ за страни извън ЕС, но запасите ще продължат да оказват натиск върху цените франко фермата и да оказват влияние върху рентабилността на фермерите.
