Шафраника – перспективна маслодайна култура

д-р Г. Димитров (главен асистент в Агрономически факултет към Лесотехнически университет)

Картам, карди, шафраника, шафранка, аспур, сафлор – тези имена в разговорната реч или народната медицина означават едно и също растение, а именно Сarthamus tinctorius L. (сем. Compositae/Asteraceae — Сложноцветни).  Ако се разровите в българската литература и интернет сайтове, ще откриете повтаряща се информация, вероятно пре(пре, пре…)писвана от един и същ учебник от славното минало на Селскостопанска академия, Земиздат или друго издателство. Освен това ще останете изумени колко много лечебни качества (и противопоказания най-вече за фертилитета на мъжа и жената и при бременност в същото време) и приложения има това растение. В научната литература пък са налице няколко труда с проведени опити на територията на страната, но нека първо разгледаме самата култура, а след това ще навлезем в широките дебри на всестранните ѝ ползи.


Шафраниката или шафранката често е бъркана заради тези си имена с най-скъпата култивирана подправка, а именно шафрана, но двете растения нямат нищо общо. Разликите са огромни.


Твърди се, че тя произхожда от Персия, Индия, Египет, Етиопия, Казакстан или Афганистан. Позната от древността, отглеждана заради маслото, добивано от семената ѝ и багрилните вещества в цветовете ѝ, шафранката не успява да намери широко приложение у нас. Всъщност, тя е сред най-старите малодайни култури в страните с по-сух климат. Индия и САЩ са водещите производители днес. Именно от там тръгва мълвата за многофункционалната и адаптивна култура с все още не напълно изучен потенциал, въпреки богатото си минало и древни корени.


Растението е едногодишно. Кореновата му система прониква дълбоко в почвата, което обуславя неговата сухоустойчивост. Стъблата са изправени, достигат между 50-60 и 120-150 см и се разклоняват високо. Често листата имат бодли. Цветовете наподобяват тези на магарешкия и белия трън, могат да бъдат бели, жълти или оранжеви до червени. От тях се добива багрило. Плодовете всъщност са семки или т. нар. акени (като тези на слънчогледа) и съдържат над 20% масло.


До тук ботаническата характеристика не носи кой знае колко ценна информация, но почакайте. Спрямо биологичните си изисквания и особености, както и от агротехническа гледна точка, сафлорът се доближава много до слънчогледа. Вегетацията и на двете култури е сходна. Според проведените опити и наблюдения обаче в много отношения той е по-издръжлив на суша и студ, устойчив на болести и дори по-адаптивен от широко разпространения си братовчед.


Сафлорът дава добри добиви в райони с трайно засушаване, на почви с неблагоприятна запасеност и структура, където слънчогледът не би успял. Данните за реакцията му спрямо допълнително или запасяващо торене са спорни. Причината за това е дълбокопроникващата коренова система и нейната възможност да усвоява трудно достъпни за останалите растения хранителни вещества в долните почвени слоеве.


 В сеитбооборотът влиза след зърнено житни или бобови култури, а самият той, като окопна култура, се счита за добър предшественик в полските ротации. Не бива да се отглежда след себе си или други култури, чувствителни на склеротиния.


Доста интересна част от агротехниката му е, че семената се засяват при първа възможност за работа на полето през пролетта. Закъснението води до ниски растения, слаба коренова система, малко на брой разклонения, а съответно и редуциран брой цветове и семена.
Машините и прикачния инвентар са същите, както при слънчогледа, което е огромно улеснение за земеделците. Схемата на сеитба за сафлора е 60-70/20, а дълбочината на засяване – 2 до 4 см в зависимост от влагозапасеността на почвата и нейната структура. Редки посеви провокират образуване на повече разклонения и удължаване на цъфтежния период, а следователно и на вегетацията. Гъсти посеви са застрашени от патогени и понижаване на добивите. Необходимо е посевния материал да бъде висококачествен и  да има добра кълняемост (над 80%).

Младите растения не поникват буйно. Ако в този период се образува почвена кора, добре е тя да се разруши. Те остават във форма на розетка за 2-3 до 6 седмици, докато кореновата система се развие добре. В тази фаза културата може да понесе отрицателни температури до минус 6 градуса. Заплевеляването действа отрицателно в ранния вегетационен период на културата.


Цъфтежът започва след месец-месец и половина в зависимост от условията и продължава между 14 и 21 дни. Месец след прецъфтяване може да започне прибирането. Ако цъфтежът и наливането на семената съвпаднат със сух период е добре, защото в противен случай се увеличава опасността от нападение на патогени, а количеството и качеството на семената намаляват, което се отразява и на добива.


Обикновено растенията са готови за прибиране, когато листата и голяма част от цветовете, но не всички изсъхнат. Семената се очистват лесно. Повреди и загуба на добив от птици рядко се наблюдават. С прибирането не бива да се закъснява, особено ако се очакват периоди с интензивни валежи, защото физиологично зрелите семена, поставени в условия на висока влажност покълват. Прибирането се извършва със зърнокомбайн. Условията за почистване и съхранение на семената са същите, както при слънчогледа.


Продължителността на вегетацията е 100-120 дни в зависимост от сорта и условията на средата.  Грижите за посева са най-общо 2-3 окопавания с едно прореждане при първото, ако се налага.


Добив се получава през юли-август, най-късно септември. Той варира около 200 кг/дка.
В години с повече валежи е възможно да се наложи борба с патогени като алтернария, пукциния, склеротиния, вертицилиум, фузариум, питиум, пригори и други, а контролът се извършва чрез устойчиви сортове, третирани семена и подходящи фунгициди. В такива ситуации не е препоръчително сафлорът да се отглежда след слънчоглед, соя, рапица или след себе си.


Потенциален проблем са скакалците и някои почвени неприятели.


Едно от многото предимства на сафлорът в световното земеделие освен, че е много толерантен на засушаване е, че се справя отлично на засолени почви. При опит проведен у нас е доказано, че растението е толерантно и към почви, замърсени с тежки метали като олово, цинк, кадмий и други.  Натрупването има избрателен характер според учените. Най-големи депа са установени в листата и стъблата, а най-малки в корените, цветовете и семената. Тоест, сафлор може да се отглежда на замърсени почви, като тежките метали не се отразяват на растежа и развитието на културата, а също и на качеството на семената, маслото и шрота/кюспето. Добри резултати са получени и на сухи и бедни почви. От тук следва, че отглеждането на културата има отношение и към фиторемедиацията.


Шафраниката намира място в миксовете за покривни култури в полетата с нулеви обработки, а причината за това отново е дълбоко проникващата коренова система.
Установено е, че руските сортове се представят добре в нашите условия, но предвид промяната в климата е необходимо допълнително изпитване.


В миналото цветовете на сафлора са използвани за боядисване на влакна и тъкани като килими, коприна, текстил и други. Днес тези практики се завръщат поради повишеното търсене на екологосъобразно произведени и оцветени материи.


Към днешна дата картамус се счита за перспективна маслодайна култура. Селекцията на сортове е постигнала изтъняване на семенната обвивка и повишаване процентното съдържание на маслo от 20 до 30-35, дори 45%.


В зависимост от генетиката са обособени 2 типа. От тях могат да се произвеждат 2 вида масло – с високо съдържание на линолова киселина (над 70%) и с високо съдържание на олеинова киселина (също над 70%). Едните са насочени към промишлеността, а другите за производство на олио, маргарини и други маслени продукти. Съдържанието на масла може да варира в зависимост от процеса на техническа преработка и методите за извличане.


В последните години интересът към двата типа (високо олеинови и високо линолови) се засилва не само при отглеждането на сафлор, но и при други маслодайни култури.
Гените на Carthamus могат лесно да бъдат манипулирани за производство на масла с уникални мастни киселини. В резултат на това селекционерите оценяват сафлорът като потенциален източник на масло, с отлични качества за здравето на човека, но и като суровина включително за биодизел.


Счита се, че шафранковото масло е много по-полезно за човека от слънчогледовото. То няма вкус, цвят и мирис. Доказано е, че редовна употреба понижава кръвното налягане и нивата на лошия холестерол в кръвта. Твърди се също, че повишава нивата на серотонин. Маслото намира приложение в маргарини, майонези, салатни дресинги. В козметични продукти като сапуни, лосиони за тяло, слънцезащитни кремове и други хидратиращи или ускоряващи процеса на заздравяване на кожата. Суровината се използва в хранителни добавки с цел подобряване на мускулното и сърдечното здраве. Също и в промишлеността при производството на бои, лакове, линолеум, смазочни материали, хидравлични течности, суровина за биополимери. Маслото е отличен заместител на безира в изкуството, защото не оставя жълтеникави отенъци и не пожълтява с времето.


Изсушените венчелистчета се предлагат в търговската мрежа като евтин заместител на иначе скъпата шафранова подправка и се използват в кулинарията по същия начин.
Растителна маса може да се изпозва като фураж за месодайни породи добитък, като е доказано, че повишава процентното съдържание на месото, без да засяга растежа на животните и техните характеристики. Отчетено е положително влияние на дажба от само 3% в менюто на млекодайни животни, отразено в повишено качество и маслено съдържание на млякото. Положителен ефект се отбелязва и при хране на птици с фураж с участие на сафлорови семена.  По същият начин се използват кюспето и шрота.


 Растителната маса може да се превърне в  отличен тор с органичен произход. Друг по-нетрадиционен и иновативен начин за получаване на блага от отпадни продукти е производството на биовъглен, получен чрез пиролиза. В този случай шафраниката също е показала отлични резултати.


Още едно приложение културата намира на цветния пазар. Във флористиката се използват както свежи, така и изсушени стръкове, а търсенето им се увеличава все повече.
Младите листа са отличен заместител на спанака през топлата част от годината, когато традиционно листният зеленчук не се предлага.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X